Българска прахосмукачка Плутон

Произвежда се от 1964 г. в завод Елпром Варна. Това е втората поред българска прахосмукачка.

Консумирана мощност – 400 вата Максимален вакуум  -1300 мм воден стълб.

Максимален дебит – 23 л/сек.

Табелката:

Тук можете да видите и принципното й устройство:

Оригиналният й кашон:

А ето и с какви инструменти за почистване разполага тази българска прахосмукачка:

[1962] В Хладилния завод преди 55 години

Долният очерк е написан през 1962 г. и съдържа много интересна информация за всичко, случвало се в Хладилния завод Антон Иванов през 1962 г., както и за плановете тогава.

,,Голямото стъклено здание отдалеч привлича погле­дите на минувачите. Може да се предположи, че това е институт или учебно заведение. Но при по-продължител­но вглеждане зад стъклата се откриват стругове, поточ­ни линии и хора, облечени в сини работни дрехи. Изли­за, че това съвсем не е училище или институт, а завод. Една от новите сгради на предприятието за производство на хладилници и хладилни инсталации в София — Ан­тон Иванов.

НЕДОВЕРИЕ, СТОПЕНО С… МРАЗ

През 1958 година бе изработен първият домашен хладилник Мраз—75. Няма работник от Антон Ива­нов, който да не е погалил с ръка заоблените форми на малко грубия първороден син на завода. До края на го­дината били произведени едва десетина бройки. Поява­та на българските хладилници в магазините е съпрово­дена с голям интерес и малко доверие. Те се застояват по витрините и щандовете и дълго време не се купуват. Все пак производството на завода не спира — през след­ващата година са произведени около 1 000 броя. Отзи­вите на притежателите стават насърчаващи и все пак . . . българско производство! Чуждите, макар и по-скъпи, се предпочитат. Но през 1961 година излиза новият модел Мраз—80. Той има изящна външност и отлични технико-икономически показатели. Навсякъде се заговорва за новия модел. За кратко време магазините се изпраз­ват. Хладилниците се произвеждат вече не със стотици, а с хиляди, но не достигат, и гражданите започват да ча­кат на опашка за „Мраз—80“. Броят на записаните ра­сте е всеки изминат ден и достига цифрата 70 000, а заводът за 1963 година ще произведе едва 17 000! Само от вътрешния пазар е закупено производството за 5 го­дини!

АБСОРБЦИОНЕН ИЛИ КОМПРЕСОРЕН?

Теоретически абсорбционният хладилник би могъл да работи вечно. Но за това са нужни стомана, която ни­кога да не ръждясва, и някои други „дреболии“. Какво представлява абсорбционният хладилник? Система от тръби. Разтвор, богат на амоняк, се затопля от елек­трически нагревател и предизвиква изпарение на амо­нячните пари. Те от своя страна се втечняват в кон­дензатора, а оттам отиват в изпарителя, където вече чистият амоняк се изпарява и отнема топлината от околната среда (хладилника). От изпарителя амонячни­те пари преминават в абсорбера, където се срещат с изоставения беден амонячен разтвор, който веднага ги поглъща, и процесът започва отново. Действително, про­цесът щеше да е вечен, ако не бяха „дреболиите“. Но и сега абсорбционният хладилник работи с гаранция до 15 и даже 25 години. Ако се повреди след този срок, той може да не се носи на поправка, защото няма смисъл да се поправя. Хладилникът просто е остарял.

За разлика от абсорбционния компресорният агрегат се състои от електромотор и компресор, херметически затворени в метален кожух. Сега не става дума за веч­ност, а само за една гаранция от 10—12 години. Но каква?

Първо, процесът тук се поддържа от електромотор, който задвижва буталото на компресора. Засмуканите от компресора пари на хладилния агент се нагнетяват в кондензатора и се втечняват. Оттам втечненият агент преминава през дроселираща капилярна тръбичка в из­парителя, където отново се предизвиква изпарение. При тоя процес се отнема околната топлина. Парите от из­парителя -се засмукват отново от компресора и процесът се повтаря.

За разлика от абсорбционния херметическият компре­сор изразходва до 5 пъти по-малко електроенергия, за из­работването му е нужен по-малко метал, той заема мно­го по-малко място и увеличава полезния обем. Докато студопроизводството на първия зависи от околната среда и сваля температурата й с 25 градуса, студопроизводст­вото на компресорния при всички условия гарантира ми­нимална температура 10 градуса под нулата.

СРАВНЕНИЕ В ЦИФРИ

Ако автомобил се нуждае от генерален ремонт напри­мер след 200 000 км при положение, че е изминавал по 50 км на час, то двигателят ще е работил всичко 4 000 часа. А херметическият компресор за домашен хладил­ник трябва да работи най-малко по 16 часа в деноно­щие, което прави приблизително 5 800 часа за една година, а за десет години — 58 000 часа, и то без вся­какъв ремонт.

Компресорът трябва да живее десет пъти повече от двигател с вътрешно горене, а това изисква голяма пре­цизност на изработката в границите от 2 до 3 микрона.

Не случайно големите автомобилни заводи, когато ре­кламират издръжливостта на произведените от тях леки коли, подчертават, че двигателят е изработен на съща­та техническа база, на която се изработват и хермети­чните компресори.

От 1964 година завод Антон Иванов в София ще започне производство на херметични компресорни хла­дилници,

които през 1970 година трябва да достигнат 170 000 броя, а след още десет години — 300 000 броя. До 1970 година само херметичните компресори, които ще изнесем за Съветския съюз, ще достигнат цифрата 330 000 броя.

С усвояването на производството на херметичния компресор нашето машиностроене ще достигне световно техническо ниво и ние ще бъдем третата страна в социа­листическия лагер след Съветския съюз и Чехословакия, която ще произвежда компресорни хладилници.

Но сроковете понякога са безпощадно къси. И въпро­са за новото производство решиха

СОЦИАЛИСТИЧЕСКИТЕ БРИГАДИ ЗА ТЕХНИЧЕСКИ ПРОГРЕС

Не мина много време след Националното съвещание по машиностроене през март т. г. и в завод Антон Ива­нов — София, бяха създадени три социалистически бригади за технически прогрес. Бригадите бяха съста­вени от инженери, конструктори, технолози, икономисти и консултанти от Научно-изследователския и Химико- технологическия институт. Задачата на бригадите бе да разработят технологическите процеси, свързани с ново­то производство.

Едната бригада започна работа по внедряването на нова технология при изработване на буталото на ком­пресора с оглед да се намали броят на операциите, тру­доемкостта и броят на заетите машини.

Другата заработи над технологията на капилярното запояване на детайлите на компресора в неутрална среда.

Едно от условията и изискванията, които гарантират цяло десетилетие непрекъсната работа на херметически затворения компресор, е чистотата на детайлите и кор­пуса преди херметичното им затваряне. С тази задача се зае Комсомолската социалистическа бригада за тех­нически прогрес с ръководител инж. Димитър Китов. Трябваше да се конструира машина, която да измива маслото от изработените детайли, след това да измива разтвора, с който е измито маслото, и накрая да подсу­ши детайлите. Труден проблем беше да се съчетаят в един корпус две операции на измиване и една на су­шене.

Няколко дни поред бригадата се събираше между обедната почивка, след работа и обсъждаше каква да бъде машината. Проучиха съветската и чехословашката, но те не бяха изгодни за нашето производство. Трябва­ше да се търси друга — по-нова и по-съвършена. Ин­женерите Павел Пашев и Дешка Андреева прелистиха стотици страници немска, френска и английска литера­тура, но не срещнаха търсената от тях машина. Чужде­странните фирми пазят в дълбока тайна прецизното из­чистване. Отникъде не можеше да се заимствува дори идея. Разработваха вариант след вариант, обсъждаха, отхвърляха и започваха отново. Най-сетне бригадата раз­работи окончателно три варианта, които бяха обсъдени от Научно-техническия съвет. Единият от тях бе утвърден. Бъдещата миячна машина има сравнително малък раз­мер и ще измива близо 600 детайла на час.

И работата започна. Само през месец април бригада­та изработи 47 часа извънреден труд, а през май — 49. Документацията на миячната машина е вече завър­шена. Предстои изготвянето на прототипа и неговото изпробване.

Нашите инсталации за производство на лед са поз­нати в чужбина. Доставени и монтирани са два ледозавода във Виетнам, други 10 се работят за Куба и Цей­лон. За 24 часа те произвеждат по 60 тона блоков лед. Съоръженията и уредите, на които се чете „Произведено в България“, затвърдиха заводската марка. А про­изводството на херметически компресори ще бъде на световно ниво.“

Хр. Кипнловски

---

Източник: сп. Наука и техника за младежта 3-1962

[1962] Първата реклама на телевизора Кристал

Колкото са интересни самите сандъци, толкова са забележителни и старите им рекламни текстове! Затова в нашия сайт се стараем да подбираме редки и интересни реклами от времето, когато колекционираните днес образци българска техника са били още в проект или най-много по витрините на магазините.

Една такава изненада сме ви подготвили днес. Текстът по-долу е първата ни известна реклама на първия български широкоекранен телевизор Кристал. Поместена е в сп. Наука и техника за младежта от средата на 1962 г., а самият телевизор излиза на пазара през 1963.

,,ТЕЛЕВИЗОР КРИСТАЛ

В новия телевизионен приемник Кристал е изпол­звана тръба с отклонение на лъча, равно на 110°, вме­сто 90°, както е при телевизорите Опера. Това дава възможност да бъде намалена ширината на телевизора до 355 мм. Освен това диагоналът на екрана е 59 см, с което се увеличава големината на изображението и се избягва досадното изрязване на филмовите надписи. Размерите на изображението се поддържат автомати­чески.“

При пускането му на пазара цената му е 370 лв. – напр. в ЦУМ

А ето тук можете да видите малко по-късни (1964) рекламни изображения на същия телевизор:

https://www.sandacite.bg/%D1%80%D0%B5%D0%BA%D0%BB%D0%B0%D0%BC%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D0%B8%D0%B7%D0%BE%D1%80-%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BB-%D1%8253-24/

[1953] Железопътен завод Георги Димитров

Заповядайте днес на разходка из това прочуто предприятие! Знаете ли, че в този завод, по-късно преименуван на Железопътен завод Георги Димитров, през 1948 г.  вижда бял свят първият български локомотив? :) Тук публикуваме една моментна снимка на мястото, откъдето той e проходил. Едно време са наричали такива статии ,,очерки“.

,,Локомотивно-вагонният завод Ге­орги Димитров е важно звено нашия транспорт. В новите цехове на завода, които из­раснаха през последните няколко го­дини, работят стотици стругове от най-различни големини, фрези и др. металорежещи машини. В стоманоле­ярното отделение се изливат нови локомотивни и вагонни части. Те се обработват в многобройните отделе­ния на завода, престъргват се и се шлифоват. Тези хиляди най-различни части връщат към живот локомоти­вите, дошли на ремонт в завода. И те тръгват отново по неравните про­фили, возейки тежките си товари. За осигуряване на сигурен, бърз и евтин ремонт, за социалистически транспорт се борят работниците.

Новият план на завода е смел, на­прегнат план. Пред него Партия­та и Правителството поставят отго­ворните задачи: да се повиши произ­водителността на труда с 5.5% и се намали себестойността на продукция­та със 7.6%. Това значи пълна работа на машини, максимално из­ползване на техния капацитет, тър­сене, откриване и използуване на скритите възможности за снижение на себестойността, за намаляване на времето на извършваните манипула­ции, за строга икономия на материа­лите.

Производственият план беше обсъ­ден на събрания по групи на самите работни места. Заводската многоти­ражка „Заводска правда“ излезе с ре­дица статии по този въпрос. Тя бичуваше нередностите, насочваше изо­ставащите, сочеше примера на пър­венците. С обещанията, които поемаха, и със своята работа по тяхното изпълнение те увличаха другите работници. Разяснението на плана не стана кампанийно, а се раз­гърна за около цял месец. Всеки ра­ботник трябваше да се убеди, че ма­кар и високи поставените показатели са изпълними. А това не можеше да стане изведнъж.

„Хората не се убеждават само с думи, ами с дела — казва фрезистът Кирил Милчев, завеждащ съревнова­ние към комитета на ДСНМ при за­вода. — Когато пред нас се постави въпросът за разясняване на плана, аз внимателно го разучих, прецених възможностите на групата на нашето отделение и сам твърдо се убедих в реалността на поставените показате­ли. Говорих с другарите, поставихме на обсъждане въпроса за плана. Пръв поех обещание: да изпълня производ­ствения план за двете машини, с ко­ито работя, със 145 %, да се подготвя и премина на трета машина със същото процентно изпълнение за три­те машини, да давам качествена про­дукция и изпълнявам навреме зада­дените ми поръчки. Другарите също поеха обещания.

В своята работа аз винаги търся нови възможности за пълно използуване капацитета на машините. През миналата година в производството беше внедрено едно мое приспособ­ление към фрезмашината, което съ­кращава чувствително времето за из­работването на някои части. Само за нашия завод годишните икономии се изчисляват на над 57,000 лева.

Аз не преставам нито за момент да търся нови начини на работа и но­ви приспособления за увеличаване капацитета на машините. Новатор­ството, етремежът за използване до­край възможностите на машините е един от най-важните фактори, които ще осигурят изпълнението на произ­водствения план за 1953 година.“

Новите почини обхващат все по­вече работници от завода. През яну­ари по почина на Левченко и Муханов за снижение себестойността на продукцията при всяка операция ра­ботиха 577 души. Постигната беше икономия от 171,394 лева. 86 стру­гари обработваха по скоростния на­чин за рязане на металите локомо­тивните части. 69 души оставаха след работа да учат в организирани­те стахановски школи. Следвайки примера на Бирюков, 124 опитни майстори поеха да обучават 145 млади работница

Така още в първите дни на нова­та година трудовият колектив на Ло­комотивно-вагонния завод поде с всички сили борбата за ритмичното изпълнение на производствения план. Резултатът от изпълнението на пла­на за януари — 105.74% показа, че усилията на заводци се насочват пра­вилно и че те имат пълната възмож­ност не само да изпълняват поставе­ните задачи, но и да ги преизпълнят.

Инженерно-техническият персонал в завода, както и самите работници търсят нови начини за икономии на материал, за снижение себестойност­та на продукцията, за поевтиняване на производствения процес. И тук на първо място са младежите.

През миналата година на голяма камара в двора на завода бяха натру­пани железни отпадъци. От години те стояха така. Върху тях се трупаха нови и нови отпадъци от различните отделения на завода. Камарата от ръждясалите железни парчета и стър­готини растеше с всеки ден. Пред управата вече сериозно сто­еше въпросът за тяхното извозване, тъй като те заемаха много място и пречеха.

С внедряване почина на Левченко и Муханов дойде и идеята за оползо­творяване на отпадъците, които вече надхвърляха 1,100 тона. Те бяха претопени в стоманолеярната в заво­да. Никому ненужните железни отпа­дъци се превърнаха в нови, блестя­щи и здрави локомотивни части. От това се получиха стотици хиляди ле­ва икономии.

През тази година ръководството на завода запланува провеждането на редица мероприятия с цел да изпозва всички възможности за иконо­мия на материали. Така подовете на отделенията, в които работят метало­режещи машини, ще бъдат постлани с ламарина. В единия им край ще се монтира улей, който ще води в пре­са, поставена ниско, наполовина по­тънала в пода. Стружките, които от­падат от машините, ще се смитат от един неквалифициран работник към улея. Оттам те ще попадат в пресата, която ще ги пресова във вид на кюл­чета. Тези кюлчета по нататък ще Се претопяват в пещите на завода. Така ще се постигне използуване на всич­ки отпадъци от различните металоре­жещи машини. За народното стопан­ство ще бъдат икономисани десетки тона метал.

Производството на леярния цех ще бъде поевтинено по-друг начин — чрез свързването му направо с кис­лородната инсталация на завода.

Във всяка стоманолеярни се из­разходва много кислород. Той отива главно за оксижените. При леенето на различни стоманени части над формовката на частта се оставя из­вестна допълнителна част, наречена леяк или шлакоуловител. Обемът на шлакоуловителя достига често 35— 40% от обема на частта, която ще се отлива. Когато във формата (отлив­ката) се изсипва разтопената стома­на. чистата стомана като по-тежка запълва долната част. Шлаката из­плува нагоре, излиза от основната форма и остава в шлакоуловителя (лейка). Отделянето на отлятата ос­новна част от леяка при чугун става чрез отчупване. При стомана е не­обходимо връзката им да се прере­же с оксижен. Именно затова стома­нолеярните отделения изразходват много кислород. Досега кислородът в стоманолеярното отделение на завода се внасяше чрез бутилки. Всеки ден десетки бутилки се пренасяха от ки­слородната инсталация до отделени­ето и отново се връщаха за пълнене. Сега предстои свързването на инста­лацията направо с отделението. Това ще спести много работни часове, ще икономиса много средства. Вече няма да се пренасят тежките кислородни бутилки. Достатъчно е оксиженистът да сложи маркуча и завърти кранче­то на кислорода, за да има кислород и да може да работи.

Инженерно-техническото ръковод­ство на завода се учи непрекъснато от богатия опит на съветските специ­алисти. Предстои отпочването на про­изводство на вагонни лагери, в съ­става на които не влиза калай. За народното стопанство ще бъдат спе­стени много килограми от този ценен метал.

Наред с техническите усъвършен- ствувания, които ще помогнат за уве­личение на производството и поевти­няване на работния процес, в завода се провеждат редица мероприятия за подобрение организацията на работа­та. И тук на помощ като ръководе­що начало стои опитът на съветските заводи. Проучванията и първото вне­дряване на новата организация на тру­да стават в болтовата фабрика на за­вода.

Чрез хронометрични и други на­блюдения е установено, че непроиз­водителното време на всеки стругар е средно 25%, но при някои случаи то достига до 30—35%. За да обяс­ним това, нека разгледаме следния пример:

За 8 часа на един стругар се да­ва да изработи напр. 30 болта. Но той работи сръчно, не губи време и ги изработва за шест часа. Когато свали от патронника и последния болт, стругарят вижда, че няма ра­бота. Той оставя струга си и тръгва да. търси майстора на отделението, за да му се даде нова поръчка. Че­сти са случаите, когато стругарите сами си носят материала за работа от склада до струга, често те чакат чертежи, техническата документация, сами заточват ножовете си. А това е загуба на време.

Новата организация предвижда създаването на оборотен склад в са­мото отделение. В него ще има ви­наги запас от материал. Материалът ще се разнася от оборотния склад до стругарите от неквалифицирана ра­
ботници. Заточването на инструмен­тите ще става централно. Маслото за смазване на машините ще се донася до струга също от неквалифициран работник. На струговете на известна височина, за да се виждат отдалече, се монтират три сигнални лампички — червена, синя и бяла.

Така стругарят е осигурен за всичко. Той няма да губи време за непроизводителен труд. До струга му ще има винаги запас от материал за работа. Ако материалът е на свър­шване или работното място се за­трупва от готова продукция, струга­рят запалва синята лампа, без да прекъсва работата си. При струга ид­ва един от неквалифицираните работници, който му докарва материал и откарва готовата продукция. Запалва­нето на бялата лампа е сигнал да се донесе нов режещ инструмент. С чер­вената лампа стругарят вика при се­бе си майстора на цеха за техниче­ски инструктаж.

Шкафчетата на стругарите са ти­пизирани. По-рано те имаха само три отделения, където се нахвърляха всички инструменти. Сега отделения­та са десет. Инструментът е разпре­делен така, че стругарят има всичко под ръка и не губи време да го тър­си.

Новата организация на работа ще помогне за рязко повишаване произ­водителността на труда. С нея ще се ликвидира непроизводителното време, ще се даде възможност на стругари­те да усъвършенстват все повече своето професионално майсторство. Към всяка машина се изготвя и ка­талог, в който подробно е описана както машината, така и най правилният начин, по който се извършват с нея различните изработки. Под ръ­ководството на техническия персонал всеки работник ще се запознае по­дробно със своята машина, за да мо­же да използва при работа нейни­те пълни технически възможности.

Въвеждането на пожизнена книга за всяка машина, която се внедрява в завода, ще помогне за удължа­ване живота на машините. В пожиз­нената книга се описват всички ре­монти на машината, всяка повреда, станала с нея. Всеки момент инженерно-техническото ръководство на за­вода има картина за точното състоя­ние на наличната техника. Това от своя страна помага и насочва усилия­та по нейното опазване за установя­ване на най-правилен режим на съ­хранение.

Нови хора израстват в Локомотив­но-вагонния завод. Те се каляват в трудностите, в разгорялото се сърев­нование за преизпълнение на произ­водствения план. През 1952 година по инициатива на самите стругари нормите бяха повишавани два пъти. Въпреки това процентното изпълне­ние на плана остана над 100%.

„Ние имаме всички възможности за осигуряване преизпълнението на производствения план за 1953 го­дина — заявява главният инженер на завода др. Славчо Стоянов. – Ние поехме обещание пред другаря Вълко Червенков да го изпълним за 11 ме­сеца и имаме всички основания и възможности за това. Гаранция е на­шият трудов колектив; който в сво­ята работа се учи непрекъснато от богатия опит на съветските стахановци. “

---

Източник: сп. Наука и техника за младежта 3-1953

[1962] Когато софийският цирк беше нов

В София на бул. „Хр. Ботев“, сре­щу Министерството на земеделието, се строи модерен постоянен цирк.

Нова и оригинална е неговата кон­струкция. Целият корпус е изграден от сглобяеми метални и фазерни пло­скости, свързани с винтове. Циркът може лесно да се демонтира и отново сглоби. Построяването му става без строителна скеля. Голям интерес представлява грамадният купол на цирка. Неговата метална конструкция бе издигната само за 20 минути и раз­творена като чадър с помощта на висока мачта. След построяването на купола, мачтата бе извадена и той остана без вътрешни подпори.

За цялата конструкция на цирка бяха изработени 1,500 метални де­тайли от Държавното предприятие „Христо Смирненски“ — София, спе­циализирало се в изработването на тежки метални конструкции, подвиж­ни кранове, стълбове за далекопро­води и пр. За да изработи конструк­циите на цирка, предприятието усвои и още един нов вид производство — куполни метални конструкции, които в бъдеще ще изготвя за нуждите на цялата страна.

За конструкцията на цирка бяха необходими още 2000 фазерни сглобяеми елемента, които се изработиха в ДИП Маршал Толбухин на Гара Искър в София. Преди монтажа им върху металната конструкция, те бя­ха напоени с водонепроницаема смола и покрити от двете страни с огнеупор­на боя.

За топлинна, звукова и противопо­жарна изолация кухото пространство между вътрешните и външните фа­зерни плоскости е напълнено със стъклена вата. Отвън постройката е облицована със стъкло и алуми­ниева ламарина, внесена от Франция.

Отоплителната и вентилационна ин­сталация, водопроводът и канализа­цията са разработени и са построени по всички съвременни изисквания. Ця­лата сграда е боядисана с огнеупорни бои, а залепването на алуминиевите листи към фазерните плоскости е из­вършено с пластичен маджун. Както огнеупорните бои, така и пластичното лепило са изработени у нас, от пред­приятието Лакпром — София.

Циркът ще побира 2,000 зрители. Местата са амфитеатрално разполо­жени и представляват не обикновени пейки, каквито сме свикнали да гле­даме във всички циркове, а удобни столове-кресла.

В приземната част на цирка се на­мира централният вход, няколко из­хода, фоайето, бюфетът, гардеробите и други сервизни помещения. Над централния вход ще бъде помещение­то за администрацията на цирка.

Манежът на цирка има форма на подкова и заема 260 кв. метра. Та­кова голямо пространство позволява да се изпълняват масови сцени от 120—150 артисти едновременно. Не­говите очертания обаче ще бъдат подвижни и ще заемат формата, която се налага от спектакъла.

Циркът ще притежава и голяма сцена със завеси, декори и съоръже­ния, с които артистите бързо ще се издигат нагоре или внезапно ще про­падат и изчезват. Това ще позволи ин­тересни сценични ефекти. Предвидена е и прожекционна кабина и екран. Цирковата сграда ще може да се из­ползва и като кинотеатър.

В сградата ще има съблекални, гар­дероби за костюмите, гримьорни за артистите и пр. Отворите, през които ще се излиза на сцената, ще бъдат толкова големи, че през тях ще могат свободно да минават слонове с арти­сти върху тях.

Автори на цирка са архитектите Ер. Станков и К. Мутафова, подпо­могнати от още много други сътруд­ници. Изграждането на цирка се из­вършва от строители и монтажници на „Софстрой“ — Димитровски район.

В скоро време хиляди столичани и гости на София ще имат възможност да гледат циркови игри в приятна и комфортна обстановка, под купола на новия модерен цирк в София.

Снимката към публикацията във Фейсбук е на Любомир Давидков.

---

Източник: сп. Наука и техника за младежта 2-1962

 

[1960] Българска вакуум помпа

Вакуум помпата е предназначена за всмукване на въздух или газ с цел да се създаде вакуум в закрита апаратура.

Вакуум помпите не изискват очи­стване на постъпващия в тях въздух и допускат попадане на течност, за­едно със засмуквания въздух.

Тя работи на следния принцип: в цилиндричното й тяло е разположено ексцентрично работното колело с ло­патки, които при въртене на колелото изхвърлят водата към стените на тя­лото, При това се образува въртящо водно колело. Сърповидното про­странство между водното колело и главината на работното колело обра­зува работния обем на помпата.

Посочената на снимката вакуум помпа е произведена в България през 1960 г., но за съжаление не разполагаме с данни за местопроизводството й.

 

Една българска бетонобъркачка от 1960 г. в Sandacite.BG!

Днес сме кратички, ама то е, защото само това намерихме по темата!

Тази бетонобъркачка е произвеж­дана у нас в ДМЗ Червена звезда — гара Дебелец (Държавен машиностроителен завод), Търновско.

Вместимост­та на барабана й е 500 л, а про­изводителността – 8-12  м³/час.

По това време същият завод произвежда и бетонобъркачки с вместимост 175 и 250 л., конструирани по-рано.

Все пак обаче дори и те едва ли са първите български бетонобъркачки. А вие нещо друго за този вид машини у нас можете ли да добавите? :)

 

[1962] Нови български центробежни помпи!

В ДМЗ „Н. Й. Вапцаров“ — Пле­вен се произвеждат центробежни помпи от типа НД, които са предназ­начени за прехвърляне на вода и дру­ги чисти течности при температури до 100 градуса С. Те се използват в помпените станции за водоснабдя­ване на градовете и за напояване.

Основните детайли на помпата — корпусът, капакът на корпуса и ра­ботното колело – са отляти от чугун, а валът е стоманен. Смукателният и нагнетателният тръбопроводи се закрепват към отворите в долната част на корпуса и са насочени в противо­положни посоки. Корпусът се закрива от капак, като разрезът е направен хоризонтално по оста на помпата. Всичко това дава възможност да се контролират и заменят работните ча­сти (вал. лагери, работно колело и др.), без да се снема помпата от фун­дамента и без да се демонтират тръ­бопроводите.

От този тип помпи се произвеж­дат няколко модела, които се разли­чават по размери, дебит и мощност, но имат аналогична конструкция. В зависимост от предназначението, ла­герите на работното колело могат да бъдат или плъзгащи се, заляти с ви­сококачествена композиция или сач­мени. При нужда лагерите могат да се охлаждат с вода.

Помпата с най-голям размер е 22 НД. Тя има дебит 1,000 литра в се­кунда при 730 об/мин. и диаметър на работното колело 0.86 м. Задвижва се от електромотор с мощност 600 квт.

---

Източник: сп. Наука и техника за младежта 3-1962

[1962] Българското радио и телевизия

Българското радио е създадено през 1929 година в София, когато група ентусиасти-радиолюбите­ли приспособили малък предавател на Военно-инженерна­та дружина с мощност 60 вата и с него за пръв път в нашата страна е била вече излъчена българска реч и музика.

По-късно бил построен предавател с мощност 200 вата и било устроено малко студио в сградата на Спе­стовната каса на улица „Бенковски“. Тук започнало пре­даването на съобщения, беседи и музика от грамофонни плочи. Цялата работа била извършвана на любителски начала.

Това положение продължило до 1935 година, когато радиоразпръскването у нас със закон се обявява за монопол на държавата и радиото става държавно. Започ­ва подготовката за построяване на голям предавател във Вакарел, на два малки предавателя в Стара Загора и Варна и на радиодом в София. На обявения търг за до­ставката на Вакарелския предавател се явили няколко фирми, но най-изгодни условия — модерен предавател и най-ниска цена били предложени от Съветския съюз. По указания обаче на тогавашното правителство и след си­лен натиск от страна на Германия, която за­плашила, че ще преустанови изкупуването на български земеделски произведения, ако доставката не се възложи на германска фирма, комисията, провеждаща търга, въз­ложила доставката на предавателя на германската фирма Телефункен.

През 1936 година започнали да работят двата рай­онни предавателя във Варна и Стара Загора с мощност по два киловата, а през 1938 година — и големият пре­давател във Вакарел с мощност 100 киловата. Радиодомът влязъл в действие по-късно — в началото на 1942 година. С тези предаватели до 9 септември 1944 година е излъчвана само една програма за страната с времетрае­не 8—10 часа дневно.

След 9 септември 1944 година под грижите на на­родната власт радиото у нас започна да се развива бързо: най-напред беше възста­новена мощността на преда­вателя Вакарел, която през войната бе намалена до 10 ки­ловата, поради липсата на радиолампи и запасни части. След това бяха увеличени мощности­те на районните радиостанции, като предавателят Стара Заго­ра стана 20 киловата, а Вар­на — 10 киловата.

Още през 1946 година за­почна предаване на втората програма за страната с мал­кия резервен предавател в Красно село. През 1948 г. на същото място нашите специалисти построиха с местни средства и материали нов предавател с мощ­ност 20 киловата. Благодарение на него втората про­грама започна да се слуша добре в много по-голям район.

През 1955 година край Плевен беше построен най-мощният предавател на средни вълни у нас, внесен от Германската демократична република. Този предава­тел сега предава първа програма, която се чува добре почти по цялата територия на страната.

Преди 9 септември 1944 година ние нямахме радиопредавания за чужбина. Такива започнаха през 1951 го­дина, когато с помощта на Съветския съюз край София беше построен модерен сто и двадесет киловатов предавател на къси вълни. С него започнаха предавания за Бвропа, за Северна и Южна Америка. По-късно бя­ха построени още три късовълнови предавателя. Преда­ванията за чужбина се разшириха и обхванаха съседните страни, арабските страни и Африка. Днес ние предава­ме за чужбина на 12 езика.

Положено беше началото на радиоразпръскване на ултракъси вълни. В София вече работят два предавателя, които дублират първа и втора програма на ултракъси вълни.

На 7 септември 1959 година беше въведена у нас телевизията. Доставени бяха един предавател и две репортажни коли и беше създадено малко студио в теле­визионната кула в София и друго — на улица „Поп Ан­дрей“. С тази макар още недостатъчна база, сега у нас се провеждат три-четири пъти седмично телевизионни предавания за София и софийското поле. За разширява­не районите за приемане на софийската телевизионна про­грама бяха построени няколко малки ретранслатора на Ботев връх, Витоша, Петрохан, връх „Столетов“ и други. Благодарение на тях сега телевизионната програма се приема в Перник, Михайловград, Пловдив, Търново, Га­брово и други места.

През 1947 година беше въведена у нас жичната ра­диофикация, която бързо се разшири и днес вече са ра­диофицирани 1955 селища, в които са инсталирани 587 548 броя радиоточки. Броят на радиоприемниците също порасна много бързо. Докато в 1939 година у нас е имало само 62,677. приемника, сега те са 1,013,221 или общо към 1 януари 1962 година у нас 1,602,769 семейства имат приемник или радиоточка.

Още преди края на тази година се предвижда увеличаване на времетраене­то на втората програма в неделя и пра­знични дни, като тя ще започва сутрин от 10.30 часа. По-нататък това ще се направи и за делничните дни.

До края на годината ще бъде пуснат в действие нов предавател в Благоев­град, с което ще се подобри слушане­то на първа програма в Пиринския край. По същото вре­ме ще бъде пуснат в действие и предавателят в Кърджа­ли, с който турското население ще слуша по-добре пре­даванията, предназначени за него, а ще се подобри и при­емането на втора програма в този край.

За да се слуша по-добре втора програма в Северна България, предвижда се тя да бъде излъчвана от още един предавател.

В чест на VIII конгрес на Българската комунисти­ческа партия в началото на второто полугодие на тази година се предвижда въвеждането за страната на трета музикална програма на ултракъси вълни.

За по-нататъшното развитие на радиото и телевизията у нас се предвиждат в бъдеще следните мероприятия:

Ще бъде изградена постепенно цялостна мрежа телевизионни предаватели, които ще дадат възможност телевизионните предавания да достигнат във всички ча­сти на страната.

Ще бъде изградена и мрежа от УКВ предаватели, за да се осигурят две УКВ програми за цялата страна.

Важна роля при изграждането на телевизионната и УКВ радиомрежи се отрежда на Ботев връх. Поставени там, мощните телевизионни и УКВ предаватели ще осигурят добро приемане на радио и телевизионните програми върху големи части от България. По предварител­ни изчисления, предаванията на Ботев връх ще покри­ват над 50% от територията на страната.

В плановете за развитието на нашето радио се пред­вижда също изграждането в София на голям апаратно-студиен комплекс за телевизията и нов радиодом за ра­диоразпръскването. Идейните проекти за апаратно-сту­дийния комплекс, който ще бъде построен зад Борисовата градина по шосето за Дървеница, е изготвен вече от проектантски организации в Съветския съюз. Сега той се проучва от нашите специалисти и се обсъждат сро­ковете за строителството му. Това ще бъде голям и ва­жен за нашата телевизия обект. Той ще дава възмож­ност за изготвяне на разнообразни и качествени програ ми и заедно с построяването на телевизионен предава­тел на Ботев връх, ще даде мощен тласък на разви­тието на нашата телевизия. Предвижда се първият етап от строежа му да влезе в експлоатация през 1965/66 год.

В строеж е и скоро ще бъде завършена радиолинейната линия София—Букурещ—Киев—Москва. По нея ще се обменят телевизионни програми между Съветския съюз, Румъния и България. Предвижда се и строеж на радиолинейна линия София—Белград, чрез която наша­та телевизия ще се свърже с телевизионните мрежи на Западна Европа. По-късно тази линия ще се продължи по посока на Цариград и ще се превърне в магистрала за пренасяне на телевизионни програми между Европа и Близкия Изток.

За подобряване предаванията на чужди езиц,и се предвижда построяването на един мощен предавател на средни вълни, на няколко предавателя на къси вълни и на необходимия брой специални насочени антени.

В перспективните планове за развитието на радиото у нас се предвижда и бързо нарастване броя на радиоприемниците, телевизорите и радиоточките. Гаранция за то­ва е нашата млада електропромишленост. Днес Слабо­токовият завод произвежда висококачествени приемници и телевизори, които намират добър пазар и в много чуж­ди страни от Европа, Азия и Африка. Като се имат пред­вид темповете на нашето общо развитие, предполага се, че през 1965 година броят на радиоприемниците ще над­мине цифрата 1,400.000, на радиоточките — 800,000 и на телевизорите 150,000 броя.

Ж. КРЪСТЕВ

---

Източник: сп. Наука и техника за младежта 3-1962