Статии - Стара техника - ==> SANDACITE BG <== Българският портал за стара техника

Стар български пожарогасител ОГНЕБОРЪ от 1930-те г.!

В Sandacite.BG намерихме български пожарогасител от Царство България. :)

В последните години успяхме да извадим на бял свят неподозирани изделия на българската промишленост, произвеждани от различни фабрики в странаца ни главно през 1930-те и 1940-те г. По този начин неоспоримо става ясно, че и преди 1945 г. България все пак има разнообразна технологична промишленост.

Днешното ни откритие ни пренася в средата на 30-те г. Пожарогасителят, който виждате на горната снимка, е фотографиран през 1936 и носи приятното название Огнебор. :) Не знаехме, че още през онези години и у нас са произвеждани и уреди за гасене на огън.

Това е пожарогасител с пяна. Вместимостта на металната му бутилка е 12 литра. Този уред може да гаси пламъци, породени от бензин, масла и други лесно запалими материали.

Отгоре виждаме как бутилката е затворена с капак с крилчати гайки. На хартиена лепенка отгоре има означение: ,,Типъ S“, а отдолу – по-голяма такава с илюстрация как жена в рокля насочва уреда срещу пламъците. Под картината са изписани шест инструкции как да се действа при пожар. Под тях е означена фабриката производител, но за съжаление не успяваме да я разчетем. Чете се само нещо като ,,… търговско д-во…“ и дотам. Щом разберем, веднага ще допълним.

Производството на тези Огнебори започва най-вероятно първата половина на 30-те г., тогава все повече започва разнообразие в асортимента от технологичната продукция на българските индустриалци.

В средата на 30-те години този пожарогасител е ,,на въоръжение“ в редица държавни институции – Главната дирекция на железниците и пристанищата, тази на пощите, Държавни мини Перник, Държавната военна фабрика в Казанлък, Военно-инженерната свързочна фабрика в София, общини и много индустриални предприятия. Тоест производителят му е държавен доставчик. В онези години в България е много популярна германската техника, но ето че тук имаме предпочетен български производител. През 30-те и 40-те г. Царство България осъществява и политика на протекционизъм спрямо националната индустрия, за да ѝ помогне да закрепне.

Е ли Огнебор първият български пожарогасител? Ясно е, че много ни се ще, но… хайде да не казваме голямата дума. :) Просто не е сериозно, след като в момента знаем само за него. Възможно е както тази, така и друга фабрика да е произвеждала друг модел преди този.

Имайте предвид, че усилено си търсим такъв за колекцията. Така че, ако попаднете, ни се обадете на 0896 625 803 – Антон Оруш. Цената казвате Вие – цигански работи не обичаме.

Ето и едно друго интересно производство, може би също непознато за вас – вагони от Царство България ==>

Това е първата българска фабрика за вагони от 1922 г.

Български конвертор RS232 към токов кръг от 1994 с СОМ-конектори

В Sandacite.BG намерихме този малко известен български конвертор RS232 към токов кръг…

Здравейте! Попадна ни едно нещо, което досега не знаехме, че е произвеждано в България. Изделие е на фирмата ЕТА Офис Сливен в началото на 90-те години, на платката на нашето пише 1994. Известно е като конвертор RS232 към токов кръг, но тези, които можете да откриете да се продават в момента, са различни от него и според нас не могат да се нарекат част от компютърната история на България.

Разгледайте добре снимките. Отзад има един ,,мъжки“ и един ,,женски“ конектор/куплунг от популярния навремето вид DB9 или DE9, сериен, СОМ. Те се използват за свързване на кабел за предаване на данни между компютър, използван като отдалечен файлов сървър, и различни терминали за достъп на работещи от разстояние хора. Когато терминалите са на по-голямо разстояние обаче, се използват по-дълги кабели за данни и затова са нужни усилватели на сигнала като този – така данните без проблем могат да се предадат на няколко км. За това се използва телефонна линия от типа ,,усукана двойка проводници“. Конверторът конвертира сигнали по ниво (напрежение) към такива по токов кръг. Токът е 20 милиампера, а RS232-интерфейсът е галванично разделен от токовия кръг. На полегатия преден панел има три диода за означаване на работата – напр. дали е активен режим на бърза връзка. А както забелязваме отгоре, встрани на СОМ-овете има щипка за по-добро захващане на присъединителя (който тук не се завинтва), а отстрани – ключ за включване-изключване.

Как работи? В първите години на нашия век хората често умножаваха USB-конекторите на персоналните си компютри, като слага PCI-карта с напр. 3 – 4 USB-та откъм задния панел. В компютрите от времето на кози конвертор се прави същото, само че целта е отзад да има няколко свободни СОМ-а. Към тях с кабел се свързва такъв усилвател, а от него излиза кабел за към терминала. Данните могат да се предават със скорост до 57,6 килобита/сек. Като освен този модел, ЕТА Офис тогава произвежда и конвертор с 8 СОМ-а.

Дори отпред си личи, че експонатът е 90-арски – двупроводниковият захранващ кабел е на Гамакабел Севлиево:

Изнамирането на този конвертор е пример, че изследването на произвеждания в България хардуер не тпрябва да спира твърдо до 1990 г., защото и след това все още има интересни нещица! :) Ето още едно такова чудо ==>

ИЗОТ 0167Д – БГ електронна охранителна система с микрокомпютър

София 23 от 1978 г. – БГ телевизор с вградена видеоигра!

Най-сетне легендарният телевизор с вградена видеоигра София 23 пристигна в Sandacite.BG!

***Български телевизор София 23 с вградена видеоигра***

Ако си спомняте, преди време ви разказахме за първите български телевизионни игри – първата от тях е Турнир, прототип на последвалите я Гейм и Гейм 2 – които са предназначени за включване към телевизора София 21 от 1977 г. Игрите са от вида спортни симулатори – двама играчи, всеки със свой игрови контролер в ръцете, се превръщат в противници в мачове от различни спортове. Знаехме със сигурност, че слез 1978 г. е произвеждана и модификация на тази София на име София 23, в която играта е предварително монтирана в кутията, но изработените от телевизора бройки са малко и заради това София 23 е много трудна за намиране. Затова над София 23 от години витаеше славата на полулегендарен телевизор – познавахме един-двама души, котио се кълвяха, че такъв имало, и дотам. Едва после намерихме тази показана по-долу реклама от 1978 г., която ясно известява, че игрова София вече е пусната в производство:

А иначе телевизорът е конструиран от н.с. инж. С. Калчев и инж. Христо Стойчев от Института по радиоелектроника и технологии.

Случи се така обаче, че щастието ни се усмихна и успяхме да добавим в колекцията от българска техника този толкова важен телевизор. Както виждате от снимките, той е в съвършено запазено състояние. Днес ще ви запознаем с него.

Като външен вид София 23 по нищо не се различава от ,,баща си“ 21. Когато погледнем отстрани обаче, забелязваме командното табло на играта, наречена Турнир 200:

Горе виждаме надписа – разликата тук е само една цифра. Даже капакът е абсолютно същият – пише София 21:

Когато отворим сандъка обаче, виждаме, че на шасито вече е отбелязано, че е за модела 23:

Ето и картинка отвътре:

Сега е да видим какви са схемните разлики със София 21, да проследим как играта електронен спорт е включена към шасито и т.н. Иначе ето я тук вляво как е прикрепена:

Както отбелязахме, телевизионната игра Турнир 200 представлява двустранен електронен симулатор на няколко най-разпространени спорта – футбол, тенис, хандбал, волейбол, хокей, баскетбол и т.н. Ето го таблото ѝ. От долния червен бутон се включва, а с останалите клавиши се настройват различни параметри за процеса на игра:

Шасито на играта е свързано с това на телевизора чрез блок за комутация. При двата режима на работа – гледане на телевизия и играене на игра – комутационният блок се грижи да превключва формирания телевизионен сигнал, който постъпва към входа на видеоусилвателя на Софията. Когато гледаме телевизия, комутаторът се намира в положение 1 и подава към видеоусилвателя формирания тв сигнал от видеодетектора – краче 11 на интегралната схема TDA440. Когато играем игра, превключвателят на комутатора застава в позиция 2 и комутира комплексния сигнал от видеоиграта.

Ето я и схемата на свързването, за да ни стане по-ясно:

Тук транзисторът Т2 изпълнява ролята на краен смесител. На базата му се формира т.н. синхросмес, като редовите синхроимпулси се подават към резистора R13, а кадровите – към R14. В колектора на транзистора Т2 се получава комплексният тв сигнал, като се сумират отрицателната синхросмес и пълният видеосигнал на тв играта. Така полученият сигнал се предава галванично през Т-образния филтър (L601, C601 и R633) на входа на първото видеоусивателно стъпало в базата на Т606.

Когато играем игра, действието на видеодетектора TDA440 трябва да се претъсне изцяло, защото в този случай на изходите на интегралната схема ще се появят паразитни сигнали, а те ще пречат на нормалната работа на телевизора. Симулирането на различни мачове с играта Турнир се съпровожда от характерни звуци, които излизат от благоевградския високоговорител – те също се комутират там. Ето и надписа на играта върху страната спойки на самата платка:

Турнирът и каналът за звука на телевизора са свързани към общо захранване.

Мдаа… Чудесна нова придобивка! Според нас София 23 е едно от най-интересните произведения на българската електронна промишленост за домашно ползване – зората на българските телевизионни игри, която по-късно е последвана от още образци. Един от тях можете да видите тук ==>

==> Българска електронна ТЕЛЕВИЗИОННА игра ТВ СПОРТ от 1985 г.

Имефон от 1975 г.: български телефон с електронна памет

През 1975 г. се появява българският телефон с електронна памет Имефон – вижте подробно за него в Sandacite.BG.

Често в работата се случва да извършваме бързо едно след друго няколко кратки действия, каквото напр. е воденето на кратки телефонни разговори. Дори няколко секунди забавяне тежат, когато човек знае колко още много неща има да направи. Днес с телефонните указатели в мобилните устройства, процесът е значително съкратен, защото ако абонатът е в списъка, не е нужно при всяко набиране да въвеждаме номера му. Но преди 45 – 50 г. да разполагаш с телефон с вградена памет за множество номера е жадувано удобство, особено ако става дума за вътрешен, служебен телефон, от който се водят голям брой бързи разговори с малък брой хора.

И ето че през 1975 г. ДСО Респром отговаря на потребителските нужди и започва да произвежда т.н. Имефон, или АН-10, както е моделът на апарата (съкратено от ,,автоматичен номеронабирател“). Първите бройки излизат от софийския Слаботоков завод, но почти веднага производството е прехвърлено в Телефонния в Белоградчик:

АН-10 е използван много като вътрешен телефон в големи служебни сгради – предимно такива с работа върху бюро – за връзка между служители в различни стаи, етажи и т.н. Вярно е, че самото избиране с 1 бутон технологично го има още при директорско-секретарските телефонни уредби от 1960-те г., но тук нещата са значително усъвършенствани.

Ето кратко съобщение за появата на Имефон АН-10 през 1975 г. в списание ,,Електропромишленост и приборостроене“:

Имефонът е съчетание между обикновен телефон и електронна памет. Виждаме, че изгледът му е по-различен – той няма традиционната за онези времена ,,шайба“, а само бутони/клавиши, най-голямата група от които са подредени в 6 реда по 5. С тях АН-10 позволява бързо – буквално с едно натискане! – да се набере номерът на търсения абонат. Апаратът може да запамети до 30 телефонни номера, съставени от до 8 цифри, като всеки от 30-те клавиша отговаря на един абонат. Имефонът може да набира абонати както в дадения град, така и извън него. Клавишите са правоъгълни, широки, а всеки от тях е снабден с прозрачна пластмасова капачка отгоре, за да може върху клавиша под нея да се сложи бележка с името на всекиго.

Виждаме обаче, че под абонатните бутони има и други клавиши – черни, квадратни, обикновени. Те са 14, разделени на 4 функционални и други 10, на които има цифрите от 0 до 9. Цифровите служат, за да може с Имефона да се избират и невъведени в паметта номера, както това се прави с обикновен телефон. А вече ползвателят сам ще реши дали иска да запамети нововъведения номер, или просто еднократно е разговарял с него и няма нужда.

С Имефон може да се набира номер и без микротелефонната гарнитура (т.н. слушалка) да е вдигната – процесът на набиране се следи чрез звук от говорител вътре в Имефона. Просто натискаме нужния имен бутон или с черните клавиши съставяме комбинацията от цифри за търсения номер. А когато чуем сигнала ,,свободно“ и отсреща ни вдигнат, взимаме слушалката и започваме да говорим.

Ако търсеният номер се окаже зает, тогава с функционалния бутон R (,,повторение“) той може да се набере повторно, като това е възможно независимо дали абонатът е запазен в електронната памет на Имефона, или не.

Разбрахме, че ако номерът на търсения абонат е въведен предварително в паметта, ползвателят може да го избере само с едно натискане на съответния бутон. Но ако абонатът още не е записан, трябва да го въведем! Как става това?

Натиска се за секунда бутонът С (,,нулиране“), а сетне – пак така бутонът СМ за запис. Сега натискаме имения бутон, към който искаме да запишем новия номер, и го отпускаме, а след това от цифровите бутони набираме номера за запис. Накрая пак натискаме за секунда С и това е! Новият абонат е добавен в паметта.

За запаметяването на номерата се грижат 4 бр. 256-битови MOS-чипа от типа СМ 8001, ботевградско производство. В апарата участва и специализирана интегрална схема за автоматични номеронабиратели – СМ 901, също от Комбината по микроелектроника. Ето по-точно каква е схемата на Имефон АН-10:

***Стар български телефон Имефон – схема***

В захранващия блок на Имефона е предвидена акумулаторна батерия, от която той да черпи ток в случай на проблем с външното електрозахранване от мрежата, и така записаните в паметта данни могат да се запазят за срок до 48 ч. А ако в този период искаме да наберем абонат, трябва да щракнем СК-ключа и да включим към апарата външна, допълнителна шайба.

Скоростта на избиране на Имефона е 10 импулса/сек, а импулсното отношение: 1,6:1. Захранва се от 220 волта напрежение и консумира 30 вата мощност. Еквивалентното затихване на приемане е < 0,1 непера, а това на предаване – < 0,5.

Само Имефонът тежи около 2,5 кг, а заедно със захранващия си блок – около 8,5.

Имефон АН-10 може да се види с оранжева и зелена пластмасова кутия. Съществува и друг модел – АН-12 от средата на 80-те г. – който има някои разлики. Напр. той има светодиодна индикация за следене на набирането, освен това двете групи бутони (имените и стандартните) са разположени една до друга, а не една под друга, както при АН-10, и т.н. Доказано съществува и АН-16, също част от нашата колекция. Но за първи Имефон източниците посочват именно АН-10.

А ето и какво подобно нещо се използва в България преди появата на Имефоните:

Директорът Ви търси!

Автобус Чавдар на ВМА е единственият мобилен център за кръводаряване в БГ

Вижте в Sandacite.BG героичния автобус Чавдар от ВМА, който е мобилен център за кръводаряване.

***Автобус Чавдар за кръводаряване на ВМА***

Пандемията от коронавируса SARS-CoV2 показа вече няколко пъти, че когато става дума за спасяване на човешки животи, не е важно колко е старо дадено техническо устройство, а колко полезно е то. След култовата българска респираторна маска МР-70 от 1970 г., с която Sandacite.BG ви запозна още през м. април, и станалия много известен съветски хладилник ЗИЛ КХ-240 от 1962, който пази ваксините за скорошно ползване, сега наред е и един стар, но героичен автобус, спасил хиляди човешки животи. Това е специализираният мобилен център за кръводаряване, който е собственост на Военномедицинска академия. В тази статия ще ви разкажем повече за него.

Във ВМА Центърът по трансфузионна хематология съществува от 1993 г. В края на ХХ век у специалистите по кръводаряване узрява идеята, че дейността им може да се осъществува много по-лесно, ако разполагат с подвижен екип и съответно пункт за кръводаряване, който да посещава дарители там, където е необходимо. Затова през 2000 г. ВМА и тогавашният Военен научно-технически институт сключват договор за проектиране на автобус, оборудван с всичко необходимо за кръводарителски цели – медицинско оборудване, легла, хладилници, климатици…

От Института решават основа на новото специализирано транспортно средство да стане шаси на автобус Чавдар 11М3 и върху него да се монтира всичко необходимо. При този медицински вариант обаче каросерията е нестандартна, личи си, че това е автобус, изработен по специална поръчка. Напр. вижте как се отваря задната (втората) врата – тя е с брава отляво и просто я отваряте, няма такава врата при обикновения пътнически 11М3 – там задната врата стандартно се отваря чрез бутон от таблото на шофьора. Освен това, при серийния вариант 11М3 втората врата е разположена в средата на каросерията и е двойна, а не като тази. Ето как става качването през нея:

Това е първото такова нещо, правено в България, макар медицински автобуси у нас да са произвеждани и преди това. Напр. през 1980 г. е изработен 1 брой мобилен зъболекарски кабинет на базата на Чавдар 11М4 – 11М4СК се казва – а още през 50-те г. са направени 6 Чавдара рентгенови кабинети, предназначени за планинските райони с по-малко развита здравна инфраструктура.

Изработката на автобуса за кръводаряване продължава около 1 година. През 2001 г. той е вече готов и тръгва на първата си акция – във военното поделение в Ямбол. ,,По традиция – за здраве и късмет – тръгвайки натам, счупихме една бутилка шампанско в автобуса“, спомня си днес проф. Румен Попов, ръководител на Центъра по трансфузионна хематология към ВМА.

В момента легендарният вече Чавдар е на пост в двора на Военномедицинската академия в София. Както се вижда от долните снимки, специализираният автобус разполага с три легла за кръводарители. С тях работят хематолозите от екипа, които ги обслужват. Той се състои от седем души – лекар, две медицински сестри, лаборант, двама санитари и шофьор.

В този Чавдар кръв са дарявали известни български генерали (Михо Михов, Никола Колев), видни цивилни лица, а и множество по-малко известни, но много човечни хора – това са хиляди дарители, разказва професорът от ЦТХ. Всяка година на Цветница екипите на ВМА организирали кръводарителска акция пред катедралата Св. Александър Невски. ,,По времето, когато генерал Румен Златев беше началник на ВМА, се проведе едно знаково кръводаряване с травматолозите и хирурзите от болницата. Имаше толкова много хора, че освен тук в автобуса, вземахме кръв и в самия бокс за кръводаряване вътре в Кръвния център“, разказва още проф. Попов.

Тези действия продължават до 2015 г., когато в Чавдара започват да се появяват проблеми. ,,15 години ни служеше вярно, но започнаха проблемите с двигателя, с климатичната инсталация (отоплението), с хладилниците, които са тук. Ето защо трябваше да премине, както се казва, в запаса – да влезе в гаража за дълъг ремонт. Беше много трудно да го върнем към стария му вид, защото вече нямаше необходимите резервни части, за да го възстановим напълно“, уточнява с носталгия проф. Попов.

Общ поглед върху вътрешността на кръводарителския Чавдар можете да видите по-долу. Той има и телевизор, и хладилни шкафове, а както ще видите и по-надолу – и масичка, и бюро за удобно водене на документацията. Тапицерията на седалките е типична за ,,почерка“ на завод Кента Омуртаг, където са ремонтирани Чавдари – напр. движещите се в градския транспорт на Варна до началото на 2000-те г. – а гетинаксът по мебелировката е от завода Найден Киров Русе. Този завод познаваме най-вече с легендарните контакти, ключове за лампа и т.н., но всъщност точно там е произвеждан и гетинакс, с който са облицовани напр. огромната част от асансьорите в сградите преди 90-те г. в България.

А ремонтът се проточва цели 5 години и наистина изглежда, че старият автобус ще се превърне в поредния бракуван инвентар, който дълги години е изпълнявал съвестно работата си, но поради трудности с поддръжката е изхвърлен, преди да му се намери достоен заместник. Само че идва пандемията от коронавирус и през 2020 г. хематолозите от ВМА пак си спомнят за верния стар Чавдар.

,,Април месец ръководството на ВМА ми постави задача да започнем производството на реконвалесцентна плазма. Тогава се наложи да изкараме автобуса отново. И го поставихме на това място, в близост до Кръвния център. Всъщност, тук започнахме вземането на първите дарители на хиперимунна плазма. Преминаха около 10 човека. В началото имаше доста неизвестни около вируса, които обаче постепенно отпаднаха и ние започнахме да работим с повече дарители. Днес това се прави вътре в Кръвния център, но е факт, че този автобус ни служеше вярно преди години, служи ни и днес“, казва още специалистът.

Проф. Румен Попов благодари на всички, които въпреки извънредната ситуация, продължиха да помагат на ВМА в битката за човешкия живот. Хиляди са дарили кръв безвъзмездно за пациентите на болницата, стотици са станали донори на реконвалесцентна плазма. Ние също познаваме такива хора, наши приятели. А старият Чавдар продължава да работи, превърна се в един от героите на КОВИД-пандемията в България и доказа, че когато става въпрос за спасяване на човешки животи, можем и мъртвите да вдигнем на бой и те достойно ще изпълнят своя дълг!

БГ универсален програмируем контролер КБ 02 с процесор СМ601

В Sandacite.BG се сдобихме и с български програмируем контролер КБ 02.

***Български универсален програмируем контролер КБ 02***

Както знаете, от средата на 1970-те г. много важна задача за българската държава става насищането на колкото се може повече производствени и административни дейности с компютърна техника. Този стремеж е популяризиран със слогани като ,,Електронизацията – стратегическа задача!“ напр., а самият процес се нарича ,,електронизация на народното стопанство“.

През втората половина на 70-те г. се появяват и първите представители (в производството) на тази нова насока. Първият хардуерно програмируем контролер, използван за настройка и управление на промишлени роботи (роботи за автоматизиране на еднообразни, типови процеси в производството) се нарича ЕЛКОН и е от 1978 г. След това се появяват нови представители на българската автоматизация на производството в лицето на цифрово управлявани металорежещи машини като сериите програмируеми стругове СЕ, Перун и промишлени роботи, като такива машини могат да бъдат настройвани и упралявани чрез програмируеми контролери като новопоявилите се Програма 20, Програма 256, Програма 1024 и т.н. Разработката им е задача на ДСО Приборостроене и автоматизация.

Какво става по-късно? Използваните в контролерите микропроцесори и интегрални схеми се усъвършенстват все повече, а стремежът е контролерът да бъде все по-многоприложим, ако може – универсален – заради повишаването на производствения ефект от него. В края на 80-те г. вече не е задължително той да представлява един еднокрилен гардероб с прозорче, каквито са Програмите.

През 1989 г. Приборостроителният завод ,,Тодор Петков“ в Търговище започва да произвежда ето това чудо, което виждате на първата снимка. То е нашата нова придобивка. Този универсален програмируем контролер се нарича КБ 02 и към него може да се включват и да се задават команди на широка гама производствени машини и промишлени роботи. Нека го разгледаме.

Устройството представлява червена ламаринена кутия с размери приблизително 50 х 35 см. Когато отвинтим капака, виждаме следното:

В горната му част е разположен куплунгът за захранване, като преди това напрежението трябва да мине през трансформатор, защото трябва да бъде понижено – както и при обикновените компютри, напреженията са далеч по-ниски от 220 волта. Вляво виждаме светодиодна индикация, напр. за това дали няма грешка в работната програма или в адресирането:

В долната част на контролера има друг отвор, към който са конекторите за включване на периферни устройства – ако се водим по други контролери (Изоматик 1001УК напр.), това са пултът за управление и машината/роботът, който ще бъде управляван от него:

Елементите по платката са разнообразни. Виждаме познатия процесор СМ601 (чипа с металната капачка горе вляво на снимката отдолу) и близо до него асинхронния сериен интерфейсен адаптер (АСИА) СМ603 (долу – черния чип, обърнат вертикално). Той преобразува данните от асинхронна последователна в паралелна форма и обратно, когато имаме последователен обмен на информация. СМ603 изпълнява всички функции, свързани със синхронизацията и управлението на последователния обмен на данни. Адаптерът осигурява максимална скорост на обмен до 500 kbit/s.

Иначе по платката има какво ли не – български (ботевградски) интегрални схеми като логическите 1ЛБООШМ и 04ШМ, японски като 74LS 245 на Mitsubishi, но и съветски – като програмируемия триканален таймер КР580ВИ53:

Не липсват и добре познатите кюстендилски кондензатори КЕА:

Тези пластмасвои ,,прозорчета“ на долната снимка са също за индикация на работата на свързаните към КБ 02 производствени машини. За съжаление обаче все още не разоплагаме с подробна документация на контролера и не можем да кажем какво по-точно значат цифрите – може би изпълнение на поредни команди и ако отдолу се свържат диоди, те ще светнат, когато даден номер команда е изпълнена:

КБ 02 е българско компютризирано устройство от времето на устремното изграждане на автоматизацията на производствения труд и ,,електронизацията на народното стопанство“. Тези контролери вече са на практика изчезнали, а за толкова години сме виждали само този екземпляр о от модела. Ако знаете откъде можем да намерим повече информация за работата му, пишете ни на координатите, посочени в Контакти. Поздрави!

Какви изчислителни центрове има и какво се прави в тях

40 години ИМКО 1 – първия български персонален компютър!

През 2020 г. се навършват 40 г. от създаването на първия български персонален компютър – ИМКО 1. Sandacite.BG подготвихме статия за него.

**ИМКО 1 – първият български персонален компютър**

С течение на годините думата ,,Правец“ е станала направо синоним на ,,български компютър“, но всъщност Правеците не са дори първите български персонални компютри, защото си имат два предшественика – ИМКО 1 и 2. Именно те поставят началото на бъдещата бурна компютризация на България и разпространението на персонални компютри в различни човешки дейности у нас.

Както вероятно ви е известно, съкращението ИМКО означава „Индивидуален микрокомпютър“. Създаването на първия български персонален компютър започва в изпълнение на задание, дадено през октомври 1979 г. от Държавния комитет за наука и технически прогрес (ДКНТП) на Института по техническа кибернетика и роботика (ИТКР) към БАН. Точната формулировка е: ,,създаване на малък компютър на базата на микропроцесори“.

По това време в България и света усилено се произвеждат и използват професионални компютри от типа на ЕС 1035 и подобните им, които се разполагат на площ от порядъка на десетки квадратни метри. Свое разпространение имат и ,,миникомпютрите“ от типа на ИЗОТ 310 (1974 г.), който е голям горе-долу колкото три библиотечни секции:

Именно тези два типа машини обикновено са цитирани, когато през 70-те г. се говори за компютри.

Още по-малкият като размери тип – настолният компютър, микрокомпютърът – още не е разпространен. Около две години остават до появата на легендарния IBM PC – прочутата настолна конфигурация на Синия гигант от 1981 г. – а българските инженери по електроника започват да проектират и изработят родна машина от такъв тип!

Разработката е започната от инженерите Иван Марангозов и Кънчо Досев в Института по техническа кибернетика и роботика на БАН. Те са главните участници и затова имената им се споменават най-често, но по-късно към тях се присъединяват колегите им инж. Петър Петров и инж. Георги Желязков.

Първите плодове на техните усилия се появяват едва около година след това – в края на 1980 г. – във вид на три сиви алуминиеви кутии с клавиатура с черни клавиши отгоре. От онзи легендарен момент се навършват точно 40 години през 2020 г., затова е удачно да уважим ИМКО 1 с тази информативна публикация, като се надяваме тя да стане основа на бъдещи още по-подробни изследвания, както и на публикуване на нови и неизвестни факти за него.

Първите три персонални компютъра, произведени в България, изглеждат ето така:

Следващата стъпка е новороденият компютър да получи одобрение от ДКНТП, което идва съвсем скоро и е дадена зелена светлина да се продължи производството в повече екземпляри. Това става факт през 1981 г., когато Комитетът спонсорира производството на малка серия (50 броя) от ИМКО 1 в малкия опитен завод (по-скоро цех) на ИТКР близо до гара Искър, в Завода за автоматика ,,Сашо Кофарджиев“. Знаем и че (най-вероятно след това) компютърът е произвеждан и във ВМЕИ ,,Ленин“ – София, днес Технически университет.

Първите получатели на 50-те ИМКО 1 са клоновете на Федерацията на научно-техническите съюзи в България, които са разпръснати в множество градове. Също така, най-вероятно бройки от ИМКО-то са разпространени в различни научно-технически институти и лаборатории, защото тогава компютрите се използват най-вече за решаване на работни задачи и въобще се разглеждат като професионално оборудване. Към тях има много голям интерес и всеки заинтересован за организацията си ръководител се стреми да осигури на работещите новото високопроизводително средство – индивидуалния микрокомпютър.

Единствената външна памет на ИМКО 1 не са обичайните в по-късния период дискети с флопидискови устройства, а касети, работещи с касетофон. Имено по този начин се четат данните и се зареждат програмите. (Този способ много често се използва и при домашния Правец 8Д от 1985 г.) Ето как изглежда конфигурацията с касетофона:

Клавиатурата на първия български персонален компютър дава възможност да пишете и на кирилица, и на латиница. Като разположение на клавишите тя е същата като на наследника му ИМКО 2 и на Правеците, но има разлики в надписите върху някои клавиши.

Така например, този клавиш ПРС служи за повтаряне на натиснат клавиш, но в Правец`82 той вече се нарича RPT, докато тук е само ПРС:

Мониторът на ИМКО 1 е познатият телевизор „София 31“. В първите екземпляри, използвани вместо монитор, тунерът е изключен и не влиза в употреба, а по-късните бройки такива приспособени телевизори направо са без тунер, като вместо надписа ,,София 31“ е въведен друг: „ВКП“, което означава „видеоконтролен приемник“.

Освен модификацията със сивата алуминиева кутия на ИМКО 1, съществува и още една – с бежова пластмасова – която вече повече прилича на следващите български компютри:

С тези кутии се отличават екземплярите, произвеждани в подобно опитно пространство (нещо като цех) във ВМЕИ София. Вероятно този материал е по-евтин за масова изработка и по-лесно може да се постигне този дизайн. Пластмасата е стопявана със силен лакочистител, за да се слепват странѝците на кутията. През 1980 г. България все още не разполага с производствена линия за персонални компютри.

В колко екземпляра е произведен първият български персонален компютър? Първите три екземпляра ИМКО 1 са комплектовани с кутии в самия ИТКР. Редно е те да се броят извън и преди следващите 50 броя, произведени в опитния завод на Института след одобрението от ДКНТП. (В този завод има по-добри условия – напр. производствени машини като абкант за обработване на метала за кутията и т.н.) Както споменахме обаче, и във ВМЕИ е произвеждана серия, която (почти сигурно) е отделна от тази, но не знаем колко точно екземпляра наброява тя. Освен това е възможно и в различни други институции различни хора да са изработвали ИМКО 1, защото в ИТКР започват често да постъпват молби за отпускане на платката на компютъра, тъй като той е желано работно средство. След това тя може да се обзаведе с различни кутии, периферия и т.н. според наличността и възможностите. Напр. в конфигурацията на ИМКО 1 не е предвиждан точно определен модел касетофон, а може да се включи какъвто има наличен.

Платките на ИМКО 1 са изработвани в съответния цех (,,платкаджийница“) на ИТКР. От разглеждането на чиповете, пистите и останалите елементи става ясно, че те са ръчно запоявани. Вероятно платката е рисувана ръчно върху чертожна хартия тип паус, а след това е пренесена чрез фототехнология върху текстолитова платка и мултиплицирана в произведените екземпляри. Защото все пак едва ли някой е рисувал ръчно всичките няколко десетки платки за ИМКО 1, които са произведени.

Първото представяне на ИМКО 1 пред света е в Англия на Международния симпозиум по роботика през 1981 г., където оператор пред компютъра управлява учебен робот ръка, наречен Робко 1 – също легендарно произведение на българската техника. Системата предизвиква невероятен интерес и силно впечатлява представители на Япония и САЩ, защото дотогава подобни демонстрации обикновено се извършват чрез минимашина, а сега нагледно се показват много високите възможности на мъничкия компютър. Същевременно операторската работа с такава конфигурация е много по-лесна, а самата система е лека и лесно преносима. А и нейната цена е около 10 пъти по-ниска от тази на конкурентите от американските и японски компании!

Каква има вътре в първия български персонален компютър? Достъп до хардуера на ИМКО 1 получавате, като вдигнете капака нагоре. По сведения на участвалия в производството му инж. Борис Вачков, първите произведени екземпляри са с 8-битовия централен процесор Zilog Z80, но със сигурност знаем, че в следващите като централен процесор е използван Intel 8080 (с тактова честота 2 MHz), така че поне по този признак различаваме две модификации на ИМКО 1.

Тук ще споделим някои основни сведения за вътрешността, почерпани от изследване на два екземпляра от модификацията, която използва процесора Intel 8080. Теоретично, тази със Zilog Z80 е възможно да се различава от нея (все пак ИМКО 1 е експериментален компютър и всякакви разлики са нормални), но и да е така, би било в малка степен и освен това е слабо вероятно (макар все още не е разгледан такъв екземпляр на живо).

Чипсетът на дънната платка (тогава наричан системен контролер), служещ за управление на шината за данни, паметта RAM, ROM и входно-изходни интерфейси, е Intel 8228. RAM е 3 кб, разположена в 6 броя чипове M5L2114LP от Mitsubishi. RAM може и да се увеличи чрез разширителна карта с чипове памет, която се свързва с дънната платка чрез куплунг, предвиден за конектори на разширителни карти. Такава карта виждаме в горния десен ъгъл на тази снимка:

(Между другото, тук виждаме и как в синия куплунг е включена клавиатурата – кабелът, спускащ се откъм капака горе.)

Така RAM може да стане достатъчно повече (с още 8, 16, 24 кб), за да се задейства без проблеми БЕЙСИК на компютъра. В противен случай работи служебна програма, наречена Монитор, за която ще стане дума по-нататък.

Паметта ROM пък е 12 кб, организирана в 1 чип Intel 2708. Видеоконтролерът е SFF96364. Този чип поддържа и RGB-сигнал и затова най-вероятно един от куплунзите отзад е предвиден за цветен монитор. За видеопаметта отговарят отново два чипа M5L2114LP. Контролерът за входно-изходни устройства е UART-чипът AY-5-1013A. Той е използван за входно-изходно устройство за запис на данни (тогава наричано ВЗУ – външно запомнящо устройство), което при ИМКО 1 е касетофон. Поначало този чип може да управлява и устройства като флопи напр., но при този компютър едва ли е ползвано такова. Самият касетофон се включва с познатия куплунг DIN5. На дънната платка присъства, разбира се, и конекторът за захранване, който е 5-пинов.

А какво знаем за софтуера на първия български персонален компютър? Потребителят управлява ИМКО 1 чрез споменатата програма Монитор, заводски записана в EPROM-a, с която се програмира машинен код за процесора. Така му се дават команди и се получават резултати. С Монитор потребителят (ако има познания по програмиране) може да проверява какво е записано в отделните клетки на паметта на ИМКО 1 и ако желае, да променя тяхното съдържание. Може да пише и коригира програми, написани на машинен език, както и да премества даден обем информация от едно място на паметта в друго. С касетофона могат се записват цели фрагменти от паметта, в които има написани преди това програми на машинен код (асемблер).

ИМКО 1 разполага и със заводски записана версия на БЕЙСИК, който обаче при малко оперативна памет не се зарежда по подразбиране. С него компютърът дава възможност за работа с програми на БЕЙСИК чрез командите LOAD и SAVE. При всички случаи програми е възможно да се четат и записват от касетофон.

Ето и две любопитни неща за ИМКО 1, които могат да ни заинтригуват:

ИМКО 1 е проектиран и пуснат в производство още преди легендарния IBM PC, станал основа на бъдещото масово разпространение на х86-съвместимите компютри, неслучайно в началото наричани ,,IBM-съвместими“ (IBM-compatible);
вероятно ИМКО 1 е по-производителен от наследника си ИМКО 2, защото процесорът Intel 8080 е по-бърз от Synertec 6502, използван във втория български ПК. Това е много рядък случай в историята на компютрите.

Това е засега. Мислим, че в годината на 40-годишнината на първия български персонален компютър му посветихме най-пълната статия, изобщо писана за него досега. В бъдеще трябва да му отделяме още повече внимание, защото той заслужава това.

Библиография:

Шишков, Атанас, Марангозов, Иван. Работа с персонален компютър / Атанас Шишков, Иван Марангозов. София : Техника, 1986. 216 с.

Григоров, Кирил. Как бе създаден първият български ПК // Компютър за Вас, 1985, № 2, с. 6 – 8.

Статията е публикувана от автора за първи път в Годишник на Националния политехнически музей, т. 21 (2019).

ИЗОТ 1015С – електронна търговия през 1981 г.

Sandacite.BG днес ви показва компютризирана система за големи магазини от 1981 – ИЗОТ 1015С.

Както и днес, така и преди десетки години в големите търговски обекти дневно се продават хиляди стоки. За да може бързо и ефикасно да се обслужват купувачите им и едновременно да се води счетоводство за продажбите, е необходимо стоката бързо да се маркира, да се отрази като продадена, цената като платена, а наличността – като променена. Ясно е, че дори с механичен касов апарат това става бавно – защо е нужно човек ръчно да въвежда информация за стоката, ако тя може да се прочита и въвежда в електронна компютризирана система автоматично?

Затова през 1981 г. е създадена системата ИЗОТ 1015С, наречена още ПОК Търговия. Ако помните от ТАЗИ наша статия, съкращението ПОК означава ,,проблемно-ориентиран комплекс“ – система (група) от няколко комуникиращи помежду си електронни устройства, които работят синхронно по дадена задача. Всяко от тях извършва различни детайли от работата и е отделен блок/модул на целия комплекс. Различните устройства в ПОК-а са произведени от различни заводи, но са взаимно съвместими. Работата им се управлява от устройство с микропроцесор.

Според вида на специализираната дейност наборът работещи заедно устройства в ПОК-а е различен. Някъде има касов апарат с печатащ механизъм, някъде не. Някъде има тестери за печатни платки, другаде не. Някъде има принтер с широки възможности, другаде не толкова.

ИЗОТ 1015С е използван в големи магазини с широко разнообразие от стоки. Представлява система за компютризирано и всестранно автоматизиране на продажбите – от въвеждане на идентификационните данни на новозаредените стоки до запис и архивиране на продажбения процес от работния ден. Състои се от следните устройства:

Елка 90 (на снимката – в средата, отгоре) – електронна регистрираща каса, която автоматично чете етикета, който съдържа информацията за всяка стока и нейната единична цена (за етикетите след малко) или тези данни се въвеждат ръчно от клавиатурата на Елката, ако етикетът е повреден/нечетим. Етикетите са на магнитен принцип и се четат с четец във вид на… напр. морков, който се включва към апарата с 1,5-метров кабел. При вярно прочитане касата кратко изписуква и цената на маркираната стока се натрупва в регистрите на Елката. Данните за продажбите за даден период заедно с идентификационните данни на търговския обект и конкретното касово място могат своевременно да се записват на 8-инчови дискети (особено при отдалечени касови места) чрез флопидисково устройство, включено към Елката. Накрая във всички случаи те се подават към магнитолентово устройство за дълбоко архивиране. Времето за прочитане на 1 дискета и пренасяне на данните върху магнитната лента е 5 минути. Една каса може да се използва от до 6-има оператори (всеки със собствен ключ), отчита оборот от до 5 стокови групи и приема 4 начина на плащане: в брой, с чек, на кредит и с купон. Може и да отчита напр. отстъпки в проценти;
ИЗОТ 6503С (в средата, под Елката) – събира и записва на дискета информацията за продадените стоки, изпратена му от Елките. Към 1 бр. ИЗОТ 6503С се включват най-много 3 каси, с оглед препълването и честата смяна на дискетата. Капацитетът на 1 дискета е около 12 000 съобщения от касовите апарати;
ИЗОТ 6601С (най-вляво) – магнитозаписващото устройство – то изработва и отпечатва самите етикети. След запис извършва проверка, отпечатва визуалната информация – нея чете четецът на Елката – чрез мозаечна печатаща глава (подобно на матричните принтери), перфорира готовите етикети и ги навива на руло. Етикетите се отпечатват на картонена лента с широчина 25 мм с нанесен магниточувствителен слой и дължина на лентата в рулото ~120 мм. Магнитната информация на етикета се кодира в символи, като до 7 символа са предвидени за въвеждане на единичната цена, 11 – на номенклатурен номер и до 24 за допълнителни идентификационни признаци като ръста, размер, цвят и т.н. Етикетите са в 3 типоразмера – 25, 50 и 75 мм – като най-малкият съдържа само цена и номенклатурен №. Може да се отпечатат до 9999 етикета с еднаква информация, т.е. за 9999 броя от еднакъв вид стока. ИЗОТ 6601С отпечатва до 4000 етикета/час при най-големия размер етикети и до 10 000 при най-малкия;
централна управляваща каса – с нея (в кръгов интерфейс) са свързани касовите апарати (терминали) и архивиращото магнитолентово устройство. В един кръг могат да работят до 20 Елки (т.е. магазинерски каси), отдалечени на макс. 1500 м една от друга, а връзката е по двуканална линия. От централната каса се определят дата и час на работа, № на обекта, операторът въвежда данни за рекламации, за ведомствени (вътрешни) продажби, за прехвърлени в другимагазини наличности и т.н. Центр. каса управлява обмена на данни между устройствата, верифицира съобщенията от касите, комплектова блоковете данни за запис върху магнитна лента, освен това в нея се намира часовникът за времеви интервали и т.н.;
ИЗОТ 6502С, т.н. концентратор на данни – съдържа 2 контролера, грижещи се за: 1) обмена на данните между Елките и концентратора и 2) за конвертирането и записа на данни от флопито на магнитна лента. Първото извършва контролерът ИЗОТ 6502С.Е001, а второто – 6502С.Е002. След всяка продажба касовият апарат изпраща към концентратора съобщение с данните от етикета на продадената стока, както и други – напр. общия оборот до момента.
ИЗОТ 5003 (в синия шкаф) – устройството записва и архивира получените данни на 1,5-инчова магнитна лента. Данните се записват в блоков формат с дължина на един блок 800 байта, като 360 метра лента побира данни от работата на 40 каси за 3 дни или около 195 000 осъществени продажби.

След запис информацията вече лесно се обработва с грамаден компютър от серията ЕС или СМ и се правят различни изводи от продажбите – напр. следене на търсенето, създаване на набор за движението на стоките и т.н. Операционната система е ДОС, а самите приложни програми са доставени от завода производител, но може и да им се включат специфични функции по заявка на организацията, закупила ИЗОТ 1015С за употреба в търговските си обекти – напр. ДСП Универсални магазини.

След обработка на донесените на лента данни с приложния софтуер закономерностите могат лесно да се разгледат в т.н. табулограми, които програмата създава. Те показват сведения и обстоятелства като напр.: каква е организационната структура на дадения търговски обект, каква е натовареността на обслужващите касии отделните смени по часове, ежедневна отчетност за работата на касите, може да се разбере дали е изпълнен финансовият план за определен период, коя смяна е продала най-много за зададено време (седмица, 10 дни, месец, тримесечие), има ли закъснели и/или недоставени заявки, кои стоки и кои подвидове от тях са се продавали най-много и т.н. Може и да се създаде картотека само от подбрани стоки, за да се наблюдават много параметри; ако са модни стоки – дали има изостанали наличности с изтекла сезонна актуалност, кой десен или модел от дадена стока се е продавал повече или по-малко в сравнение с друг и т.н.

Да добавим също така, че ИЗОТ 1015С е защитен от загуба на данни при пад на напрежението. Освен това, всеки буфер данни от 800 байта, готов за запис на лентата, както и подготвените, но неизпратени съобщения от Елките се запазват в енергозависимата памет на тези устройства за поне 10 дни, като електрозахранването се поддържа от малогабаритни акумулатори. Ако даден касов апарат бъде изключен от линията, тя се затваря автоматично чрез електромагнитно реле.

А ето ви тук и още един ПОК, да му се порадвате ==>

ИЗОТ 1008С Бензин – нов проблемно-ориентиран комплекс!

БГ автомат (вендинг машина) за продажба на вестници и списания от 1970-те

В Sandacite.BG ще ви покажем български автомат за продажба на вестници и списания от 1970-те г. – т.н. вендинг машина.

**Българска вендинг машина – автомат за продажби**

Когато в един град се четат много вестници и списания, е много удобно те да се продават от машини, а не от хора. Сега те се наричат вендинг автомати, но още през 1970-те години у нас започват да се монтират автоматични машини, които правят точно това – продават вестници и списания. Машините са произведени в България, а хората ги използват във фоайетата на жп гари, автогари, летища, пощенски станции, хотели и т.н.

На снимката се вижда такъв типичен български автомат за продажба на преса, използван през 70-те и 80-те г. Произвеждан е в ПРПС Русе, иначе предприятие за производство на телефони и друга телекомуникационна техника. Известен е със съкращението УАПВС и може да продава вестници и списания с размери от 210 х 140 до 40 х 320 мм, дебели от 1 до 6 мм. Работи само с монети.

Главният корпус на УАПВС е стоманен и обединява няколко елемента. Отгоре има витрина, през която се виждат пресата и заглавията ѝ, а вдясно под нея отвор за приемане на монетите и друг отвор за връщане на неразпознати монети (малкият отдолу). Дългият хоризонтален процеп отдолу е за изхвърляне на вестника или списанието. Всичко това е монтирано на врата, която се заключва със секретна брава. Отвътре пък автоматът има 2 монетни механизма, 2 устройства за проверка на монетите, 2 монетопровода, 2 каси за приетите монети (намират се в долната му част – падат се горе-долу срещу краката на застаналшя пред автомата купувач), а също така – механизъм за подаване на пресата и, разбира се, електрически блок за захранването.

УАПВС е наречен универсален автомат, защото има многономинален монетен механизъм. Той разпознава монети с различна номинална стойност и така позволява на купувача да използва различни монети, за да закупи вестника или списанието. Изпълнителният механизъм на автомата (механизмът, който пуска към потребителя вестника или списанието) може да захваща различни издания, защото се регулира според геометричните им размери.

В зависимост от цените на пресата техникът, който настройва УАПВС, може да регулира двата монетни механизма така, че да приемат от 1 до 4 монети, а според комбинацията автоматът може да работи с единия или с двата заедно. Когато пуснем парите, монетопроверящо устройство се задейства и започва да идентифицира монетите. Неразпознатите могат да се върнат към отвора за връщане, за да си ги получим обратно.

Ето и схемата на българската вендинг машина от 70-те години:

**Българска вендинг машина – автомат за продажби – схема**

Как УАПВС проверява монетите? Монетопроверителят ги идентифицира по няколко признака: диаметър, дебелина, маса, феромагнитни свойства, специфична електропроводимост, материал на изработката и др.

Диаметърът и дебелината се проверяват още на входа при пускането в прорез, който е калиброван – неговите размери са еднакви с тези на монетите, с които УАПВС работи. Напр. ако това са 2 стотинки, височината на калибрования отвор е 1,82 мм, а широчината – 1,2.

Масата се проверява от лостов механизъм, работещ като везна. Чрез такива везни се проверява и диаметърът. След тази проверка разпознатите като негодни монети (с по-малка маса и различен диаметър) попадат в монетопровода, водещ към отвора за връщане към ползвателя, за да си ги получи той обратно. А монетите с по-голям диаметър се спират от неподвижна опора и от везна и ако тогава купувачът натисне бутона за връщане, те също се изтъркулват в монетопровода към него.

Феромагнитните свойства се проверяват с помощта на постоянни или електромагнити. Координацията между суматора, сравнителя, изпълнителния механизъм и другите възли се осъществява чрез електромагнитни датчици.

А как автоматът продавач ,,преценява“ дали парите са достатъчни за покупка? Многономиналният му монетен механизъм има сумиращо (подобно на старите касови апарати с ръчка) и сравняващо устройство. Първото сумира и отброява общата стойност на пуснатите монети, а второто сравнява стойността им с цената на исканата стока. Докато монетите се проверяват, отброяват и сравняват, механизмите ги задържат в междинен бункер и могат да ги върнат на ползвателя. Когато дадени монети се разпознаят като годни за търговска размяна, суматорът започва да ги пресмята, а след това – да ги сравнява сравняващото устройство. Когато то отчете съответствие на сумата с цената на стоката, дава управляващ импулс (разрешение) на изпълнителния механизъм да изпрати към купувача вестника или списанието. Механизмът отделя най-горния вестник или списание и го пуска към отвора за получаване. През това време монетите се пускат по монетопровода, за да паднат в касата на автомата.

А, и търсим такъв автомат за колекцията ни от стара българска техника, така че, ако знаете някъде да има, пишете ни. :)

Ето още един интересен български автомат ==>

Български автомат за аркадни игри ИЗОТ 127Д

ИЗОТ 1001С – БГ електронна пропускна система от 1979 г.

Още през 1979-а сме имали българска електронна пропускна система – ИЗОТ 1001С. Сега Sandacite.BG ще ви я покажем.

**ИЗОТ 1001С – електронна пропускна система**

В днешно време на големите служебни сгради се разполагат пропускни устройства, на които служителите отчитат електронни карти и така се идентифицират, а и може да се следи работното им време. Подобно българско устройство е конструирано още преди 40 години – през 1979 г. – като то се нарича ИЗОТ 1001С и има най-разнообразни възможности. Използвано е в различни институти, предприятия и ведомства. Първо да го видим какво прави и после подробно от какво се състои.

КАКВО МОЖЕ СИСТЕМАТА

Електронната пропускна система ИЗОТ 1001С контролира и отчита влизането и излизането на личния състав на институтите, предприятията и ведомствата, които използват. В оперативната памет на компютризирания ѝ главен блок се натрупва статистика за определен период, дължината на който се задава оправомощен човек – системния оператор. На базата на натрупаните данни и водената от компютъра статистика може да се определи какъв е балансът на отработеното време за всеки служител на организацията, в която е монтиран ИЗОТ 1001С. Това е много удобно, когато трябва да се подготви първоначалната информация за оформяне на заплати, хонорари и други парични възнаграждения. Може да се следи и за използваните през периода дни платен почивен отпуск, платен болничен отпуск, кога служителят е излизал от работната сграда по служба (напр. за среща), дали някой е закъснявал за работа и т.н. Електронната пропускна система може да обслужва до 3000 лица. Тя има и още полезни възможности, които ще разгледаме по-долу, а и освен това позволява да се задава плаващо работно време.

Отчитането на влизанията и излизанията на хората става чрез прокарване на лична магнитна карта през карточетящо устройство, разположено на всеки портал на сградата. Всички тези входно-изходни карточетци са свързани към главния изчислителен блок и информацият от тях се предава към него. ИЗОТ 1001С е първото устройство в историята на българската електроника, което използва магнитна идентификационна карта. Магнитните му карти са 1:1 като размер и начин на действие с фонокартите за Първия български фонокартов телефон ИЗОТ 0115 от 1983 г. Тези карти нямат чип, а само магнитна лента, на която в случая се записват личните му данни и данните на организацията, използваща ИЗОТ 1001С. Поначало на такава магнитна карта може да се запише всякаква информация (повече за тези пропускни карти можете да прочетете ТУК). Служителят не може да редактира записаната информация, защото достъп до магнитозаписващото устройство, което я кодира, има само операторът, който седи пред главния блок на ИЗОТ 1001С.

По-горе споменахме за опцията за плаващо работно време. Както ще видим подробно, системният оператор може да задава продължителността му индивидуално за всеки служител, а може и да определи плаваща обедна почивка. Чрез опциите на заводския софтуерната с ИЗОТ 1001С може да се определи най-гъвкав график, а отработеният баланс да се запише на дискета или да се разпечата на принтер, за да може ръководството да проследи кой колко е работил и какво заплащане трябва да му се определи.

КАКВО ИМА В НЕГО

На първата снимка в статията виждаме снимка на ИЗОТ 1001С, а отдолу – блоковата му схема.

Най-общо, системата представлява главен изчислителен блок и няколко отдалечени терминала, свързани към нея (входно-изходните), като те могат да са най-много на 2000 м. Главният блок, пред който сяда операторът, е с конструкцията на типичен бюрокомпютър, какъвто е напр. ИЗОТ 1003С, специализиран в счетоводството на складове. Тежестта, разбира се, пак е над 200 кг, а размерите – подобни на училищен чин или истинско бюро. На първата снимка в статията виждаме именно главния изчислителен блок на ИЗОТ 1001С. На него има две 8-инчови флопидискови устройства отляво, клавиатура, светодиодите за индикация и магниточетящото и магнитозаписващо устройство за картите – то е сложено върху флопитата. Зад клавиатурата се намира принтер с печатащо устройство тип ,,маргаритка“. Отделно по входовете на сградата има входно-изходни терминали.

Вътре изчислителния блок са поместени неща като микропроцесора СМ601, оперативната памет (RAM) 49 152 байта и постоянната (ROM) 16 кб, часовникът за реално време и няколко контролера: за флопитата, за принтера, за магниточетящото и магнитозаписващо устройство, за линията с входно-изходните терминали по входовете на сградата, на които служителите отчитат картите си, а също така – за клавиатурата и индикацията и за перфолентовия четец и инженерния пулт към него.

КАКВИ СА МОДЕЛИТЕ

на различните модули? Микропроцесорът на ИЗОТ 1001С е СМ601 от известната серия СМ600, произвеждана в Комбината по микроелектроника в Ботевград, а използваните периферни интерфейсни адаптери са СМ602. Постоянната памет на системата е изградена от платки ИЗОТ 2100Е. Принтерът на ИЗОТ 1001С се нарича ЕС 7187 и печата на безконечна хартия, перфорирана отстрани – той е същият като на терминала ИЗОТ ЕС 8501М, за който сме ви разказвали ТУК. Контролерът му е ИЗОТ 7502Е. Флопитата са добре познатите ни 8-инчови ЕС 5074, които обикновено се поставят по две в комплект – едното за зареждане на управляващата програма, другото за работа с дискети с данни или за запис на резервно копие. Клавиатурата, пред която сяда операторът на цялата пропускна система, е производство на завод ,,Електроника“ София, като контролерът за нея се именува ИЗОТ 1001С.0002. Магниточетящото и магнитозаписващото устройство горе вляво се нарича ИЗОТ 6500С, а контролерът му – ИЗОТ 1001С.0007. Индексът на часовника за реално време е ИЗОТ 1001.0004. Входно-изходните терминали по вратите на сградата са ИЗОТ 6600С и в тях има магнитен карточетец ИЗОТ 6501С, а контролерът за тях също е разположен на платката ИЗОТ 1001.0004. Споменахме и за перфолентов четец (той има и инженерен пулт – ще обясним защо е нужен) – той е модел FS 1501, а контролерът му е ИЗОТ 1001С.0005.

КОЙ КАКВО ПРАВИ

Ето и за какво отговаря всеки модул от ИЗОТ 1001С. Процесорът в главния блок направялва работата на цялото устройство. В оперативната памет системният оператор записва променлива информация като личните партиди на служителите, на които институтът, предприятието или ведомството е издало магнитна идентификационна карта. Информацията е променлива, защото параметите на работното време или даже личните данни на човека могат да се променят – напр. той да напусне. Та в RAM-a се пази информация като брой на служителите картодържатели, номер на организацията издател, категории на служителите/работниците и техните номера в звената на организацията и т.н. За всяка партида се използват 16 байта памет. 1 модул динамична RAM съдържа 8 кб, а в цоклите могат да се поставят най-много 6 платки оперативна памет. За обслужване на организации с около 3000 души е необходимо да са запълнени всички цокли.

Част от RAM-a е буферна памет – за да може в нея да се запише временна, буферна информация, получена от входно-изходните терминали, която не може са разпечата в момент, когато процесорът е зает с нещо друго.

Едното флопи служи за зареждане на първоначалната служебна управляваща програма на ИЗОТ1001С (т.н. програма за генериране на системата). С другото може да се запише информация от времето на работа на устройството, която ще е необходима в края на отчетния период – за съставяне на счетоводни баланси, отчети, таблици, които са нужни за изчисляване на трудовото заплащане. Освен това, когато някой служител отчете магнитната си карта долу на даден вход на сградата, тази информация се изпраща в оперативната памет, за да може да се запише и така да се документира кой какво прави. И ако желае, операторът може да настрои така ИЗОТ-а, че да записва на дискета през 1 час получените от входните устройства данни.

Подобна е ролята на принтера – на него също може да се разпечата инфото от входовете, а може и да се разпечата баланс за присъствие на личния състав в определен период. Този баланс се изготвя от служебната програма, а какъв да е периодът, се задава от оператора.

Да отбележим също така, че време на време дискетата може да служи и като буферна памет, за да се разтовари оперативната.

Клавиатурата е същата като на ИЗОТ ЕС 8501М напр. и разполага с две групи бутони – функционални и символни (с букви и цифри). Всеки от функционалните клавиши задейства определена функция на ИЗОТ 1001С. На долната фигура може да видим разположението на клавишите, а функциите им са следните: ВЗСТ – въстановяване, РЕЖ – режим, ПЧТ – печат, ИЗХ – изход, ТЕСТ – диагностичен тест при сервизиране, ЗКРТ – запис на карта, БАЛ – изготвяне на баланс, ОТП – включване на отпуск в баланса на даден служител, АБН – абониране (добавяне на нов служител в базата данни), ЗВРМ – задаване на време, ИВРМ – индикация на време, БОЛН – включване на болничет отпуск в даден личен баланс, ИЗТР – изтриване на служител от базата данни, ИЗАП – индикация на запис, ДИСК – извършва се дискова операция, СЛУЖ – включване в даден личен баланс на предварително обявено служебно излизане (напр. за среща), ВЪВ – въвеждане на данни, ОТЧТ – отчет, ИЗВТ – задаване на период извънреден труд в нечий баланс, № – номер на абонат, КТГР – категория, ВРМ – време.

Светлинната индикация се прави чрез 14 броя LED-цифрови полета на главния блок и показва на оператора какво правят флопито, принтерът, магнитното устройство и какво става на линията, към която са свързани входно-изходните устройства за картооотчитане. Цифровата индикация може да покаже и различни данни от работата, които операторът да поиска чрез натискане на определени клавиши. Най-лявата LED-цифричка показва дали е налично 5-волтовото захранващо напрежение в главния блок. Ето как изглежда цифровата индикация:

В лявото поле първите 2 разреда цифри от ляво надясно са за категорията на служителя, като могат да се задават до 14 категории. На вторите 5 разреда пък се изписва номерът на служителя. В дясното поле разредите са разпределени така: ,,+“ или ,,–“ за задаване на плаващо работно време, 2 разреда за ден, 2 за час и 2 – за минута.

Сега да погледнем магниточетящото и магнитозаписващо устройство ИЗОТ 6500С. С него системният оператор записва на служителските магнитни карти личните данни на картодържателите и тези на организацията издател – институт, предприятие, ведомство… Размерите на картата му са 86,5 х 54 мм, а записът се извършва със скорост 25 мм/сек. След записа ИЗОТ 6500С правии контролно четене на новозаписаните данни, за да се увери, че всичко с тях е наред. Такива карти може да се запишат и още в завода производител, ако организацията купувач на ИЗОТ 1001С си поръча това.

Интересна е функцията на инженерния пулт и бързия четец за перфолента FS 1501. Освен от оператор пред клавиатурата, електронната пропускна система ИЗОТ 1001С може да се настрои и от компютър, затова е направен пулт и съответно контролер за връзка с изчислителната машина. Перфолентовият четец е там, защото е предвидено операторът да зададе на компютъра инструкции, записани на перфолента. Повече за този носители на информация сме казали ТУК.

Входно-изходните терминали ИЗОТ 6600С са онези части от ИЗОТ 1001С, с които личният състав на организацията има досег – когато отчита картите си. Ето го как изглежда:

В 6600С също има микропроцесорен чип СМ601 и е монтиран магнитен карточетец ИЗОТ 6501С. Скоростта на вкарване на картата в ,,устата“ се определя от възможностите на човешката ръка и може да се променя – от 10 до 80 мм/сек. При всяко влизане или излизане служителят поставя в ,,устата“ картата с лентата надолу и от бутончетата до нея набира някои данни за преминаването си: дали в момента е в плаващо работно време, а ако е във фиксирано – дали излиза по служба, в обедна почивка или по лична работа, дали излиза след положен извънреден труд извън фиксираното или плаващото работно време. А ако това е последното излизане на служителя преди платен отпуск, натиска бутон ,,Платен отпуск“, за да сигнализира, че от утре няма да е на работа.

ИЗОТ 6600С мигновено анализира прочетената от магнитната карта информация и ако е достоверна, я препраща за обработка към главния изчислителен блок на 1100С. Ако и там не се намери грешка в идентификационните данни, компютърът анализира часа на преминаването, заявената причина, изчислява баланса на служителя и връща информация към входно-изходния терминал, през който е прокарана картата. Там на индикационното му поле се появява балансът на служителя. Ако има грешка, на цифровата LED-индикация ще се изпише номер на грешка 88.88. Тогава картата отново трябва да се постави в терминала.

Ако се постави карта на друга организация издател, след анализ ще се покаже номер на грешката 77.77. Ако ли пък информацията в картата е променена – не може да се прочете, изтрита или лентата е механично нарушена – терминалът отново ще даде грешка 88.88 и е необходимо картата да се презапише или подмени.

Важен е и часовникът за реално време ИЗОТ 1001С.0004, защото именно по времето, показвано от него, се засичат часовете и минутите на служителите.

КАК СЕ РАБОТИ С ИЗОТ 1001С

ИЗОТ 1001С има няколко режима на работа, с които операторът му е добре запознат. Те са определени от заводската (служебна) компютърна програма, която управлява устройството. Режимите са:

генерация;
експлоатация;
поправки;
запис на съдържанието от RAM върху дискета;
диагностичен тест;
възстановяване, ако захранващото напрежение е паднало за време не повече от 8 часа;
същото, но ако това е станало за повече от 8 часа.

Генерация се нарича основният режим. След включването на ИЗОТ 1001С заводската дискета се поставя в едното 8-инчово флопи, оттам задействащата програма автоматично се въвежда в RAM-a и операторът в диалогов режим трябва да зададе всички променливи параметри, с които ще работи ИЗОТ-ът през тази сесия. (А за да се включи електрически цялата система – главен блок и входно-изходни терминали – е необходимо само да включите захранващите кабели в 220-волтовата мрежа, нищо друго.) Програмата за генериране се нарича резидентна, а дискета с нея – резидентна дискета, защото ,,резидира“ в RAM-a през цялото време на работа на пропускната система. През това време свети индикаторният светодиод ГЕН. През време на този режим ИЗОТ 1001С не може да регистрира натискането на клавиши от терминалите отдолу, не реагира на натискате на функционалните клавиши и, разбира се, не може да прави никакви баланси и приключвания.

Затова е необходимо възможно най-бързо да влезем в режим ,,Експлоатация“, което става, като натиснем клавиша РЕЖ за избор на режим. Светва индикаторът ЕКСПЛ. Сега входно-изходните терминали работят, а опеаторът може да активира добавяне на платен отпуск, болничен, да добави извънреден труд към партидата на някого, да му смени категорията, да му сметне и разпечата баланса и т.н. Може да зададе и през колко часа програмата да направи баланс на работното време на някого и през колко часа да записва някой личен баланс в оперативната памет и/или на дискета.

Ако искаме да запишем съдържание от RAM-a на дискета, трябва да натиснем клавиш ДИСК и до 5 секунди след това – ВЗСТ. Във второто флопи трябва да е поставена дискета. Когато индикаторът ЕКСПЛ изгасне и започне чегъртане отдолу, записът е започнал. При успешно завършване на безконечната хартия се отпечатва това съобщение:

ОПЕРАТИВНАТА ПАМЕТ ПРЕХВЪРЛЕНА НА ДИСК

и ИЗОТ 1001С се връща в режим ,,Експлоатация“.

(Да отбележим, че при този компютър словните съобщения се изписват на безконечна хартия, защото още не се използват монитори – чудно, нали? Освен това е и доста ресурсоемко.)

Ако захранващото напрежение падне, ИЗОТ 1001С започва да се захранва автоматично от акумулаторна батерия, защото върши важна работа и не може да се позволи да не работи, а трябва да е на линия поне докато последният от персонала си тръгне. Батерията захранва часовника и поддържа неизтрито съдържанието на енергозависимата RAM. След като ,,токът отново дойде“, системата автоматично се връща в режим ,,Експлоатация“.

Ако обаче ,,токът спре“ за повече от осем часа, батерията престава да поддържа живо съдържанието на оперативната памет и то, както и часът на часовника, се загубват. Затова, след като се възстанови напржението, операторът трябва отново да постави дискетата и да влезе в режим ,,Генерация“. След това, ако постави дискета с последните записани от RAM-a данни и часовниково време, може да възстанови донякъде пълноценността на работата на ИЗОТ-а. Но след това е нужно да влезе в режим ,,Експлоатация“, където да зададе актуалното точно астрономическо време на часовника. Може и да види кои са последно регистрираните в оперативната памет входно-изходни манипулации и операторски действия, които обаче не са записани на дискета – за това е нужно да им направи разпечатка на принтера.

Има и режим ,,Тест“, в които ИЗОТ 1001С се подготвя за сервизно обслужване. След някои манипулации по платките памет към контролера за инженерен пулт се включва четецът на перфолента FS 1501, чрез който в ИЗОТ 1001С се въвеждат тестови програми на перфолентни носители. Чрез тях се установява дали всички блокове на системата са работоспособни.

Плаващото работно време е нещо много удобно и в наши дни все повече се разстраства неговата употреба, дори съчетано с работа от жилището, а не на фиксирано работно място. Създателите на ИЗОТ 1001С още през 1979 г. са отчели това и са предвидили възможност операторът да го зададе за всички служители на организацията, която използва системата. Ето по каква схема става това:

А — начало на сутрешното плаващо работно време;

В — нормално начало на работния ден;

С — край на сутрешното плаващо работно време;

D — начало на обедна почивка;

Е — край на обедна почивка;

F — начало на вечерно плаващо работно време;

G — нормален край на работния ден;

Н — край на вечерно плаващо работно време.

Фиксираното работно време е времето, през което личният със¬тав на предприятието е длъжен да бъде по работните си места.

Около моментите на начало и край на работното време се създават зони на плаващо работно време. Служителите могат да идват на работа във всеки момент в зоната на сутрешното плаващо работно време и да излизат от сградата във всеки момент в зоната на вечерното плаващо работно време.

Определянето на лично плаващо работно време става, като за включения в оперативната памет на ИЗОТ 1001С служител се създава партида (запис) за плаващо работно време, което съдържа необходимата информация за него. Тази информация включва: номера на служителя, категорията, баланса от плаващото работно време (часове и минути със знак плюс или минус), кода и времето на последното входно-изходно преминаване (ден, час и минута), отработеното време (часове и минути), служебното време (часове и минути), положения извънреден труд (часове) и използвания платен годишен отпуск и отпуска по болест (дни). Личният състав се разпределя на категории и за всяка категория се определят параметри на работното време.

За отработено се счита времето, през което служителят е присъствал в сградата. То се включва в нормалния работен ден. Ако излезе по служба, това се брои като служебно излизане и време, в което той е отработил извън предприятието – съответно то се включва в нормалното работно време. Извънреден е трудът, положен извън плаващото работно време или в празник. Балансът от плаващото работно време се изчислява като излишък или като недостиг на отработени часове и минути.

Периодът на плаващо работно време се задава от оператора и може да бъде напр. седмица или месец. В края на всеки отчетен период автоматично (софтуерно) се прави завършването му. Пак чрез програмата се отпечатва пълна информация за всеки служител. Тогава в оперативната памет се нулират личните полета на хората с плаващо работно време, като се запазват балансът, кодът и моментът на последната входно-изходна манипулация на служителя. В началото на следващия период пък системата отново започва да натрупва и обработва описаните параметри.

ИЗОТ 1001С от 1979 г. е първата електронна пропускна система, произвеждана в България. Самата форма на бюрокомпютъра по това време е изключително използвана и с такава конструкция са конструирани най-разнообразни компютърни системи. Напр. тази:

ИЗОТ 1008С Бензин – нов проблемно-ориентиран комплекс!