Когато се строеше Телевизионната кула

,,През периода 1958—1962 — ще бъде из­граден Софийският телевизионен център.

Строителната площадка, на която се изгражда станцията, се намира в Борисовата градина, на кръстовище­то алея „Яворов“ и Дървенишкото шосе.

Височината над морското равнище на това място е около 600 метра и то доминира както над града София, та­ка и над голяма част от Софийското поле.

Сградата, която ще бъде завърше­на през първата половина на 1959 г., представлява 13-етажна кула с квад­ратно сечение 12 x 12 метра и ще из­глежда така, както е показано на снимката. За изкачване по етажи­те на това многоетажно здание освен стълба е предвиден и асан­сьор. Във всеки етаж на кулата е оформена по една зала с раз­мери 10,90 х 7,75 метра за техниче­ските съоръжения. Скелетът на сгра­дата ще бъде железобетонен, а зида­рията ще се извърши със специални печени червени тухли без никаква мазилка. Върхът на сградата ще бъде във форма на три тераси. На тези тераси ще бъдат монтира­ни рефлекторните параболични анте­ни на радиорелейните телеграфо-телефонни, радиофонични и телевизион­ни апаратури, с които ще се осъщест­вяват многоканални радиорелейни телеграфо-телефонни връзки с всички окръжни градове и ще бъдат изпра­щани радио и телевизионни програми до всички .радиоразпръсквателни и те­левизионни предавателни станция на страната. Височината на сградата за­едно с терасите ще бъде около 75 метра. Над терасите ще бъде издигна­та 35-метрова железнорешетъчна мачтова конструкция, на която ще бъ­дат монтирани телевизионната и УКВ-антена на предавателя на често­тна модулация, който също ще бъ­де монтиран в сградата. При това разрешение телевизионната антена ще бъде на една височина около 700 метра над морското равнище и с това ще се осигуря добра видимост и до най-отдалечените точки на Софийско­то: поле.

При съгласуваното международно разпределение на каналите за теле­визия в I телевизионен обхват (48,5-— 100 мгхц) и III телевизионен обхват (174—230 мгхц) за София са опре­делени два телевизионни канала – 1 (от I обхват) и 7 (от III обхват). При I обхват поради по-дългата вълна са­мите предаватели, а така също и пре­давателните и приемните антени в сравнение с тези за III обхват са с много по-големи размери. Освен това смущенията при I обхват са много по-силно изразени, отколкото при III обхват.

По тези причини за постигане едно добро технико-икономическо разреше­ние е взето решение телевизионната предавателна станция „София“ да из­лъчва на 7 канал (от 182 до 190 мгхц) от III обхват с носеща честота за образа 183.25 мгхц и носеща често­та за звука 189.25 мгхц.

На фиг. 2 е показана територията, която ще се обслужва от телевизион­ната предавателна станция „София“. Тя представлява около 2% от цяла­та територия на страната, а върху нея живее население около 11% . При то­ва тази предавателна станция ще об­служва нашата столица, където ни­вото на смущенията е значително ви­соко. Мощността на предавателя и усилването на неговата антена са та­ка изчислени, че да гарантират сигур­но и качествено приемане на теле­визионната програма в чертите на града със стайна антена, а в сели­щата на Софийското доле с най-прост тип телевизионна антена.

Телевизионната предавателна стан­ция „София“ ще започне ре­довни предавания в крал на 1959 г.

За да бъде възможно предаването на филми, малки сценични постановки и външни предавания посредством ре­портажна телевизионна кола в пър- . вия етап на внедряване на телевизия­та в сградата на телевизионната пре­давателна станция ще бъдат инстали­рани телекино-прожекционна с телекино-апаратна малко телевизионно студио и такова за обявяване, а така също и телевизионна приемна апа­ратна.

Телевизионният студиен комплекс в София ще бъде изграден на два етапа. Проектът за неговото изграж­дане ще бъде изработен през 1959 ,г., а строителството ще започне през I960 г. Първият етап ще завърши през 1961 година.

Предстои да бъде определено мя­стото за изграждане на студийния комплекс от специалисти. Това място няма да бъде много отдалечено от те­левизионната предавателна станция.

В телевизионния студиен комплекс ще бъде изграден необходимият брой студиа, от които ще могат да се предават големи сценични постанов­ки, студиа за камерни постановки, дикторски студиа, телевизионна апа­ратна, телекино-прожекционна , и телекино-апаратна, помещения за ръко­водния, технически и изпълнителен персонал, гримьорни, помещения за костюми и декори, техническа и фил­мова лаборатория и гаражи за ре­портажните коли.

За обслужване на централната част от територията на страната с теле­визионна програма се предвижда през I960-—1961 г. да се построи високо­планинската телевизионна предава­телна станция „Ботев връх“ на една височина около 2370 метра над мор­ското равнище.

При построяването и експлоатация­та на тази телевизионна предавателна станция трябва да намерят конкретно разрешение редица важни проблеми, които произлизат от неблагоприятни­те географски и метеорологически условия. Няма съмнение, че проек­тантите ще се справят и с тази тежка и отговорна задача, още повече като се има предвид, че рядко би се на­мерила в света телевизионна станция, която да обслужва такава голяма те­ритория (приблизително 48.000 кв. км), което представлява около 44% от цялата територия на страната, вър­ху която живее едно население от около 39% (фиг. 2).

Телевизионната предавателна стан­ция „Ботев връх“ ще излъчва на 3 канал (76—84 мгхц) в I обхват с но­сеща честота за образа 77,25 мгхц и носеща честота на звука 83.75 мгхц.

За обслужване на гр. Варна, кой­то през последните години израсна в първокласен международен курорт, и част от Варненския окръг с теле­визионна програма, през 1962 г. ще бъде построена телевизионната пре­давателна станция „Варна“, Терито­рията,която ще бъде обслужвана от нея, възлиза на около 4% от обща­та територия на страната, а върху нея живее също около 4% от населе­нието.

Телевизионната предавателна станция „Варна“ ще излъчва на 12 канал (222—230 мгхц) в III обхват с носеща честота за образа 223,25 мгхц и но­сеща честота за звука 229,75 мгхц.

Следователно в края на петилетка­та в нашата страна ще има три телевизионни предавателни станции, които ще обслужват територия около 50% от територията на страната и едно население от около 54% от ця­лото население.

На фиг. 2 са показани и основните направления, в които ще бъдат осъ­ществени през третата петилетка и радиорелейните линиии за пренасяне на телевизионна програма. С плътна линия са показани вътрешните ра­диорелейни линии, по които ще се пренася телевизионната програма от София до телевизионните предавател­ни станции „Ботев връх“ и „Варна“, а с прекъсната линия са показани радиорелейните линии за пренасяне се обменят телевизионни програми с други страни. За тази цел тези ра­диорелейни линии ще бъдат двупо­сочни. Първата международна ра­диорелейна линия ще бъде осъщест­вена през 1960 г. и ще дава възмож­ност да се обменя програма между телевизионния център „София“ и те­левизионните центрове „Букурещ“, „Москва“, „Ленинград“, „Киев“,. „Бу­дапеща“, „Прага“, „Варшава“, „Бер­лин“ и др. В края на петилетката ще бъде създадена и радиорелейната ли­ния София— Белград, която ще да­де възможност за обмен на телеви­зионни програми между телевизион­ния център „София“ и телевизионни­те центрове „Белград“, „Любляна“, „Загреб“ и др. С това телезрителите в нашата страна ще имат възможност да наблюдават на екрана на своя те­левизор най-разнообразни телевизион­ни предавания, устройвани в редица социалистически страни.

Внедряването на телевизията не се свежда само до осъществяване на редовното предаване на телевизионна програма. Тази програма трябва да бъде приемана от колкото се може повече телезрители. Това предпола­га масово задоволяване на население­то с качествени и достъпни по отно­шение на цената телевизори.

Практиката, особено в социалисти­ческите страни, където материалното положение на трудещите се подобря­ва с всеки изминат ден, показва, че радиопромишлеността не е в състоя­ние да задоволи пазара с телевизо­ри, тъй като търсенето им е голямо.

Това обстоятелство поставя сериоз­ни задачи пред нашата родна радио- промишленост. Инженерно-техническяят колектив при Слаботоковия завод „Кл. Ворошилов“ вече работи за тях­ното разрешение. Още от началото на 1956 г. специалистите от лабора­тория „Телевизия“ при завода поеха инициативата за разработка на отече­ствен телевизионен приемник. През лятото на 1957 год. бе завършен мо­делът на първия наш телевизор „Опера“, с диагонал на екрана 33 см. През настоящата година бе разра­ботен в два варианта — с трансфор­маторно и безтрансформаторно за­хранване подобрен модел телевизор „Опера—2“. ‘ Последният е 20-лампов суперхетеродинен приемник, кой­то има възможност да приема 9 раз­лични канали от I и III обхват според OIR телевизионен стандарт, а така също и УКВ—ЧМ програми в обхва­та 64—73 мгхц. Този телевизор има екран с диагонал 43 см. При него е приложено автоматично регулиране на контраста и яркостта. Чувствител­ността му по отношение сигналите за образа и звуковия съпровод е под 100 мкв. Със своите качества теле­визорът „Опера—2“ е равностоен на произвежданите от този тип телеви­зори в другите напреднали по отно­шение на телевизията страни и ще задоволи напълно нарасналите изи­сквания на трудещите се каято по отношение големината на екрана, та­ка и по отношение качеството на предавания образ.

През втората половина на 1959 г. в Слаботоковия завод ще започне редовното серийно производство на телевизори от този тип.

Внедряването на телевизията в на­шата страна през третата петилетка ще бъде още една голяма придобив­ка за нашия народ.

Само след няколко години труде­щите се в нашата страна ще прите­жават телевизори, на чийто екран ще имат възможност да наблюдават раз­нообразна, висококачествена и съ­държателна телевизионна програма.“

---

Източник: сп. Наука и техника за младежта 7-1958

Машина за рязане на царевица от 1959

През 1959 г. Димитър Стоименов Джуканов, главен инженер на Дървообработващия завод в гр. Брацигово, предлага дървесината за пълнене на мебелни плоскости и строи­телни елементи да се замени с царевични кочани. За тази цел е изработил машина, която нарязва с голяма точност (напречно) царевичните кочани за пълнеж на всички видове мебелни и строително-столарски плоско­сти, които шперват (блиндоват) с шперплат или блинд. Подобни плоскости, изработени в Дървообработващия завод — Брацигово, наблюдавани в течение на повече от 2 години, са показали качества, равностойни на те­зи напълнени с дървесина. Като пълнеж за строител­ни елементи на дървените сглобяеми сгради, царевич­ните кочани ще намерят широко приложение, тъй ка­то имат добри топло-изолационни качества. Те могат също така да се използват и за пълнеж на мебелни плоскости и врати, понеже са леки, здрави и се изра­ботват лесно. По такъв начин се прави голяма иконо­мия на дървесината. Те могат да се произвеждат от всички мебелни и дограмаджийски предприятия и осо­бено в ДИП „Победа“ — гара Септември, където се правят готови плоскости за голяма част от мебелите в страната.

Смятало се е, че чрез внедряването на това предложение само в Дърво­обработващия завод в Брацигово ще се реализират го­дишно над 350,000 лева икономии.

Първият български екарисаж в Sandacite.BG!

Сигурно знаете какво означава екарисаж. Поначало това е начин на обработка на на животински трупове и на месни отпадъци чрез обработката им с висока температура, за са се оползотворят те повторно. От наша гледна точка обаче най-интересно е да разберем къде в България за първи път е изградена такава инсталация, при това само с български материали.

През 1960 г. във завод Червено знаме (има няколко завода с това име, но най-вероятно този в Стара Загора) започва производството на екарисажи — инсталации за преработ­ка и оползотворяване на животински отпадъци по споменатия по-горе начин.

Отпадъците (трупове на умрели и бракувани живот­ни) се подават на късове до 30 кг в деструкторо, който виждате на снимката, където се раздробяват и после сенагряват с пара до 110° С.

Последващата употреба на месните отпадъци е следната. Получената каша се изцежда в шнекова пре­са. Мазнината се използва за индустриални нужди, а твърдият продукт, който остава, се дава за храна на пилетата. :)

[1959] Българска киномашина Балкан

,,На Международния мострен па­наир в Пловдив през 1958 бе изложена прототипна българска кинопрожекционна машина Балкан за широкоекранен филм.

Машината бе създадена от главния конструктор Ив. Зографов със съдействието на киномонтьорите Витан Петров и Борис Викторов, началника на за­водската лаборатория Васил Стоянов и целия кон­структорски колектив. Апаратът Балкан е с на­пълно оригинална наша конструкция. В много отно­шения той превъзхожда чуждестранните и е почти два пъти по-евтин от тях. Всички части, с изклю­чение на оптиката, са произведени в завода.

Предстои предаването на първата серия от 19 кинопрожекционни машини за широкоекранен филм, които много лесно се приспособяват и за обикновени филми. Освен тези апарати до края на 1959 г. по плана на съкратената петилетка се предвиждат още 90 броя. Те ще бъдат изпратени но кинотеатри в страната и на международни мострени панаири в чужбина.“

---

Сп. Наука и техника за младежта 8-1959

Правешкият ТурбоДиск

ТурбоДИСК е българска компютърна програма за Правец 16, която с помощта на буфер в оперативната памет елиминира необходимостта от физическо обръщение към външните запомнящи устройства – флопидискови и тип „Уинчестер“ („твърд“ диск). Накратко казано, ТурбоДИСК е програма, ускоряваща обмена с дисковите периферни устройства на компютъра.

По този начин се постигат две съществени предимства:

• при работа с програми, изискващи интензивен входно-изходен обмен (например, поддържащи бази данни), скоростта на изпълнението им се увеличава 2-4 пъти;
• удължава се животът на дисковите периферни устройства и магнитните носители (дискети) поне два пъти.

Ето защо, ТурбоДИСК е необходимост за всеки персонален компютър, особено за тези, разполагащи само с флопидискови устройства.

ИЗПОЛЗВАНЕ НА ТурбоДИСК:

Ако компютърът, с който работите, има „твърд“ диск, изкопирайте ТурбоДИСК в ДОС-директорията. В противен случай, го изкопирайте върху дискетата, на която е записана операционната система (ДОС).

При извикването на ТурбоДИСК програмата автоматично се задейства и работи паралелно с приложната програма, която използвате в момента.

Програмата дава   възможност да бъдат  указани устройствата, с които искате да бъде ускорен обменът. В случай, че не сте указали друго, се подразбира работа на програмата с устройства А, В и С.

Една от функциите на програмата дава статистическа информация за броя на обръщенията към диска и в какъв процент от случаите ТурбоДИСК е ползвал данни от буфера, вместо да се обръща към външното устройство, т.е. в какъв процент от случаите входно-изходните операции са били ускорени.

Инсталирането и използването на ТурбоДИСК не пречи на стартирането и работата с останалите приложни програми, в част от паметта програмата създава буфери, в които поддържа копия от секторите на диска.

При първото обръщение към диска ТурбоДИСК обработва не само областта, в която се намират търсените от Вас данни, но по специален алгоритъм „предвижда“ кои са секторите, които е най-вероятно да бъдат търсени в следващия момент, и ги записва в буфера.

При заявка за четене от диска програмата търси копие на необходимия сектор в буфера. Ако го открие, данните се четат от буфера, т.е. елиминира се необходимостта от работа със значително по-бавното външно устройство. Ако не открие копие, данните се четат от диска и ТурбоДИСК съхранява копие на този сектор в буфера си. По този начин, колкото повече се увеличават обръщенията към диска, толкова повече копия на сектори се съхраняват в буфера. Когато буферът е пълен и  програмата търси копие на сектор, който още не е четен, ТурбоДИСК изтрива копието на най-малко използвания сектор, за да освободи място за новия. По този начин се оптимизра съдържанието на буфера и програмата става все по-бърза. Този принцип се базира на статистическите данни за честотата на обръщенията към дадени сектори от диска.

Програмата позволява използване на буфери с големина от 2 0 КВ до 1,5 MB. Колкото по-голям е буферът, толкова по- голяма е вероятността той да съдържа информацията, която търсите. Ако не е указано друго, програмата подразбира буфер от 60 КВ.

Повечето приложни програми по-често четат, отколкото записват. Ако прегледате статистиката, ще установите, че броят на четенията от буфера на ТурбоДИСК е много по-голям от този на записите.

Преди запис програмата си задава въпроса: „Съдържа ли се вече в буфера информацията?“. Ако отговорът е „не“, ТурбоДИСК я записва един път в буфера си и втори път – върху диска. Ако отговорът е „да“, ТурбоДИСК си задава втори въпрос: „Съвпада ли?“. При несъвпадение я записва върху диска и обновява копието в буфера си, а при съвпадение, я записва само върху диска.

По този начин информацията върху диска винаги ще бъде актуална.

Между другото, етох и една дискета със записани програми, между които и тази, за която говорим. Дискетата е ИЗОТ оригинална от производителя:

При смяна на дскетата копията на секторите от предишната дискета се изтриват от буфера, така че ТурбоДИСК стартира с празен буфер и не извежда грешна информация (останала от предишната дискета).

Програмата ТурбоДИСК изисква поне 128 К памет, едно флопидисково устройство и коя да е версия на операционната система, но колкото повече памет имате, толкова по-добре. Ако приложната програма, с която работите (информационна система, система за управление на база данни, текстообработка и др.) не използва цялата останала оперативна памет, използвайте я за по-голям размер ча буфера.

Ускорението, постигнато с помощта на ТурбоДИСК, зависи от приложните програми, с които работите и от големината на буфера. Изпълнението на програми, използващи бази данни, се ускорява значително (особено индексни файлове). ТурбоДИСК на практика не ускорява изпълнението на програми, при които записите са повече от четенията (например „Diskcору“),

Разработчик: СО Микросистеми София и СО Микропроцесорни системи Правец, 1987 г.

Оттук можете да изтеглите и ръководство за работа с ТурбоДИСК – http://www.sandacite.bg/wp-content/uploads/2015/01/%D0%A2%D1%83%D1%80%D0%B1%D0%BE-%D0%B4%D0%B8%D1%81%D0%BA-1.0.rar

Вижте в Sandacite.BG българска полуавтоматична затварачка за буркани от 1962 г.!

Със сигурност помните ръчната затварачка за буркани, с която натискахме капачките тип ,,Омния“ на бурканите със зимнина, които приготвяхме всяка есен. Човекът я натискаше с с ръце и после ,,увисваше“ на нея до такава степен, че краката му се отделяха от земята. :) Такъв тип затварачка е добра за домашни буркани, но когато говорим за промишлено производство, нещата стоят другояче.

През 1962 г. в Държавния машиностроителен завод „Червено знаме“ — Ста­ра Загора е произведена бурканозатварачка с промишлен замисъл. Тя работи ето така:

Консервните буркани, ко­ито ще се затварят, постъпват по транспортна лента и докато се дви­жат по нея, една работничка поставя капаците върху тях. После бурканите се поемат от транспортна звездичка и застават под затваряща­та глава, която притиска капаците и ги прищипва околовръст на осемна­десет места. Основни детайли на затварящата глава са осемнадесетте цилиндрични пружиниращи палци, които са обработени мно­го точно по термичен път. Това осигурява еднаквост в прищипването и осигурява плът­ното затваряне на бурканите.

На машината могат да се затва­рят буркани с диаметър 48, 68 и 83 мм, а нейната производителност е между 45 и 80 буркана в минута. Такова ре­гулиране на производителността в широки граници е било необходимо, за да може машината да работи съгласу­вано с други машини и да се нагажда към тяхната производителност.

Как ли е работела? Със сигурност е била страхотно шумна! :)