Счетоводна програма СТРАНД

СТРАНД (СТРашимир АНДреев – името на разработчика) е българска програма за автоматизиране на финансово-счетоводната дейност, разработена през 1986 г. в ТК Национален програмен и проектен фонд. Тази програма се е превърнала в истинска легенда и със сигурност много хора биха Ви казали по нещо за нея. По-надолу ще Ви представим кратко нейно описание, системните й изисквания и въобще всичко, което намерихме в пластмасовата двойна папка с машинка, в която програмата се е разпространявала.

СТРАНД е предназначен за 16-битов компютър в следната конфигурация:

• компютър с минимум 256 кб оперативна памет
• цветен или монохроматичен монитор с контролер (за цветна графика или монохромен)
• твърд  диск 10 MB
• флопидисково устройство
• принтер

Това горе е гърбът на дебелата пластмасова папка, в която идва програмата.

Операционната система трябва да бъде DOS 3.10 или следваща версия.

От един комплект дистрибутивни дискети са възможни 4 инсталации на СТРАНД на Ваши компютри.

ВНИМАНИЕ! ПРИ ПОВТОРНА ИНСТАЛАЦИЯ НА СТРАНД НА ЕДИН И СЪЩ КОМПЮТЪР МОГАТ ДА БЪДАТ РАЗРУШЕНИ ФАЙЛОВЕТЕ С ДАННИ ОТ ПРЕДИШНАТА ИНСТАЛАЦИЯ.

Системата СТРАНД представлява програмен продукт, предназначен за цялостна автоматизация на оперативната счетоводна отчетност в стопанските органи­зации. Версия 2.0 на СТРАНД е създадена вследствие натрупания опит от едного­дишната експлоатация на СТРАНД 1.0, СТРАНД 1,1 и СТРАНД 1.2 в различни предприятия. СТРАНД 1 е закупен от над 300 предприятия и е внедрен в редовна експлоатация в повечето от тях (към м. август 1987 г.). Повечето от новите елементи, включени във версия 2.0, са създадени по предложение на потребителите, имащи най-голям опит от експлоатацията на СТРАНД.

Тук можете да видите как първата версия на СТРАНД участва в конкурса ,,Златни медали и диплом“ през 1986 .г.

В новата версия са подобрени много от параметрите на системата – например в СТРАНД 1 анализът на сметките е отнемал няколко минути, а в СТРАНД 2.0 това става за не повече от 10 секунди. Променени са някои от изходните документи, което дава възможност за по- пълен анализ на сметките. Значително е повишена скоростта на извеждане на ведомости. Въведени са контроли за коректност на данните и функции по възстановяване на файловете. Потре­бителската документация е разширена и допълнена.

Съществено ново е допълването на системата с функции за телекомуникация, както и за връзка с други програмни продукти. Тези възможности стават достъпни при използването на продукта

СТРАНД – ИНТЕРФЕЙС, който преобразува данните от СТРАНД 2.0 във вид, удобен за работа от други програми или от мрежов софтуер. Използването на СТРАНД – ИНТЕРФЕЙС дава възможности и за директна работа в режим на предаване на данни по серийните интерфейси.

Това е лицевата страна на папката.

При закупуване на СТРАНД от СО Програмни продукти и системи на потребителя е предоставен дистрибутивен комплект от 3 броя 5,25-инчови дискети. На тези дискети са записани всички необходими програми и файлове с данни. Дискетите  са копия от оригинала на дистрибутивен материал на собственика на програмния продукт – ТК Национален програмен и проектен фонд.

Технически носители, първоначалният запис на които е бил извършен некачествено, се подменят, ако бъдат върнати за проверка в едномесечен срок от получаването им заедно с гаранционния лист.

Не се разрешава копирането, запаметяването 6 компютър или пренасянето на какъвто и до е друг носител и по какъвто и да е друг способ на този дистрибутивен материал – изцяло или на части от него, без предварителното писмено съгласие на собственика.

,,Копирал: ЕТЦ при ТК Национален програмен и проектен фонд. Молим при рекламации да носите този документ“. :)

Ето и комплектовъчния лист, в който трябва да е описано всичко, съдържано от папката:

Накрая Ви се предоставя възможност да отговорите на няколко въпроса, които да подобрят качеството на следващи версии на счетоводната програма:

[1951] Началото на телевизията в България

След като Ви разказахме за първата жива демонстрация на телевизионно предаване в България, редно е да обърнем поглед и към по-нататъшния развой на тази технология у нас.

През 1951 г. екип от ентусиасти в Катедрата по радиотехника и физика в Машинно-електротехническия институт (днес Технически университет) започва работа по предаване на образи на разстояние. Идеята за телевизия е на тогавашния доцент Кирил Кирков, който, повлиян от информациите за телевизионни предавания в чужбина, предлага на ректора на ВМЕИ (днес ТУ София) – уважаваният физик проф. Саздо Иванов – да започнат експерименти за създаването на телевизия у нас. Екипът е ръководен от проф. Саздо Иванов, а другите пионери на телевизията в България са проф. Кирил Кирков, Йордан Боянов, Борис Боровски, Ангел Ангелов, Никола Бъчваров, Александър Доков, Минко Минков, Димитър Мишев и техните сътрудници, тогавашните студенти Стефан Ковачев, Николай Стефанов и Маргарита Петкова. Хората в удебелен шрифт само няколко години по-късно стават автори на първокласни технически книги по различни клонове на електрониката – както високоспециализирана литература, така и популярни заглавия като ,,Радиотехника за радиолюбители“ и ,,Практически наръчник на радиолюбителя“. Тези книги са четени и досега в немалко техничарски среди и не са изгубили своето значение.

Създаването на телевизионния център съвсем не е лека работа дори за големи специалисти. Членовете на така органи­зирания колектив не разполагат с ни­каква техническа документация за по­строяването на телевизионен център. Пре­хвърлена е и е прочетена много лите­ратура за телевизията. Добър помощник в работата на всички е съветската ли­тература, книгата на С. И. Катаев „Телевидение“, на Разсадников и Клопов — „Основы телевидения“, други книги от масови библиотеки.

Появяват се и първите трудности. Лип­сват голяма част от необходимите спе­циални радиочасти, лампи, измервателни и контролни уреди. Студиото с апаратурите приличало на радиоработилница с много радиоапарати без ку­тии. Когато обаче се поговори със строителите на апаратурата, могат да се научат много неща. Да вземем на­пример крайното стъпало. Това е сло­жен уред с много специални радиолампи, трансформатори и безброй съпро­тивления. Гледаш отстрани и мислиш, че това е част от радиоапаратура, израбо­тена например в завода „Кл. Ворошилов“ — толкова внимателно е изпипано всичко. Месеци наред много безсънни нощи доцент инж. Кирил Кирков и старши асистентът Николай Бъчваров са работили над него. Тогава, когато не са достигали части, когато са липсвали ма­териали, опитът, натрупан от дългого­дишната практика, е помагал да бъдат преодолени срещнатите трудности по своеобразен начин.

Проф. Саздо Иванов и инж. А. Анге­лов изработват сложната оптична систе­ма на снимачната телевизионна камера. Но дотук работата с камерата не е свършена. По нея има още много да се направи, с което се заема инж. Алексан­дър Доков.

Бъдещият телевизионен предавател, който се строи, ще предава и филми, а за това е необходима, специална кино- машина. Добрият специалист — техник Минко Минков — се заема да прерабо­ти една стара, бракувана киномашина още от времето на немия филм за нуж­дите на телевизионния предавател.

Понякога положението се спасява от оригиналната находчивост на тези, които са се нагърбили да строят първия те­левизионен център. Намират се разни непотребни и износени части, бракувано свързочно имущество, други се вземат от сродни учреждения и институти. За малко повече от половин година схема след схема са завършени, телевизионна­та снимачна камера, която работи със супериконоскоп, смесителната и им­пулсни групи, токозахранващите и стабилизиращи устройства, предавателната антена.

След усилена работа, в края на 1952 г. идват и първите успешни опити за предаване на телевизионен образ. На 16 май 1953 г. за първи път е осъществено стабилно телевизионно предаване – по кабел от една зала до друга е предадена снимката на проф. Ангел Балевски.

Отначало образите се наблюдават с по­строен тук на място телевизионен прием­ник. По-късно се използува последен мо­дел съветски телевизор „Ленинград — Т—2“, с помощта на който се регулират останалите предавателни групи съоб­разно изискванията на съветския стан­дарт. На покрива на „Политехниката” срещу паметника на Васил Левски в София са поставени две предавателни антени: 20-метрова за предаване на изображение и 10-метрова за звука, чрез които през 1953 и 1954 г. се правят сполучливи опитни телевизионни излъчвания. Не е безинтересно да се знае, че апаратурата на предавателя съ­държа над 150 радиолампи.  В навечерието на 1 май 1954 г. е осъществено първото официално предаване по безжичен път. След тази дата Експерименталния център на МЕИ започва редовни предавания веднъж седмично, а след септември 1954 г. – два пъти седмично. Телевизионната апаратура се състои от една камера и старата киномашина, а Българска кинематография предоставя филми, които първата българска телевизия излъчва.

Построената телевизионна предавател­на уредба задоволително предава кино­филми на разстояние от няколко кило­метра в района на цяла София. Ако би се внесла от чужбина цялата конструкция на уредбата, би струвала над един милион лева. За изработването й у нас са изразходвани почти седемде­сет пъти по-малко средства. Постигнатото обаче не задоволява ко­лектива. Проектира се да бъдат напра­вени нови подобрения, да бъде разши­рен кръгът яа работата.
На 7 ноември 1954 г. телевизионният екип на Политехниката пренася цялата си уредба и апаратура в старата сграда на хотел „България” и осъществява първото живо външно телевизионно предаване. Камерата е разположена на балкона на сградата на улица „Васил Левски” № 1 в столицата, а телевизионното излъчване се наблюдава от няколко телевизора, разположени около площада.

Появява се и първото съобщение на БТА за телевизията в България:

„В чест на 37-ата годишнина на Великата октомврийска социалистическа революция опитният телевизионен център, построен във ВМЕИ, започва редовни пробни предавания. Първото предаване се състоя на 7 ноември в 22:00 часа. Предадени бяха два късометражни спортни прегледа. Първоначално предаванията се провеждат два пъти седмично — вторник от 10:30 ч. и събота от 22:00 часа. Те се излъчват по телевизионния канал с честота на картината 59.25 мегахерца, а звуковият съпровод е с честотна модулация на вълна 65.75 мегахерца.”

През 1956 г. пък по проект на Димитър Мишев и Атанас Венков е изработена първата изпитвателна телевизионна таблица, през 1957 г. е разработен и втори вариант, който се използва от телевизията до 1960 г. Мощността на предавателя е увеличена до 150 вата. Оттам нататък до създаването на БНТ и началото на редовните телевизионни излъчвания крачката е съвсем, ама съвсем малка! Можете да я видите в този интересен фрагмент:

https://www.sandacite.bg/%D0%B2%D1%8A%D0%BB%D0%BA%D0%BE-%D1%87%D0%B5%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2-%D0%BE%D1%82%D0%BA%D1%80%D0%B8%D0%B2%D0%B0-%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D0%B8%D0%B7%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%BD/

Още по темата ,,история на българската телевизия“ можете да прочетете в нашия форум ==> http://www.sandacite.bg/forum/viewtopic.php?f=20&t=2066

---

Снимки: сп. Наука и техника за младежта.

[1985] Младите пред компютъра

,,Обучението и работата на под­растващите и младежта с елек­тронноизчислителна техника е задача със стратегическо значе­ние за цялостното социално-ико­номическо развитие на нашата страна“..“

Из решението на Политбюро на ЦК на БКП за осигуряване на комплекс­ни условия за обучение и работа на младежта с електронноизчисли­телна техника.

Училищен електронно­изчислителен център в Икономическия техникум Фридрих Енгелс — София

Дискетите представляват магнитни носители на ин­формация за компютри. Върху една дискета може да бъде записана инфор­мация от една книга джо­бен формат.

Повече информация за български 8-инчови дискети напр. можете да видите тук ==> http://www.сандъците.bg/8-%D0%B8%D0%BD%D1%87%D0%BE%D0%B2%D0%B8-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%B4%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B5%D1%82%D0%B8-%D0%B8%D0%B7%D0%BE%D1%82/

[1984] Български телефон с магнитна карта

През 1984 г. в Института по изчисли­телна техника, под ръко­водството на Иван Въчовски, е създаден телефонен апарат с микропроцесорно управление. Той служи за провеждат на всякакъв вид разговори от общес­твени места. Заплащане­то става с магнитна кар­та, която се закупува предварително. Върху спе­циален индикатор се на­блюдава сумата, с която говорещият разполага пре­ди, по време и след разго­вора. Особено удобен е този телефонен апарат за международни разговори, при които сумите са чув­ствителни и е неудобно да бъдат пускани под фор­мата на монети. При но­вия начин на таксуване, картата може да се изпол­зва многократно за раз­лични разговори до израз­ходването на записаната върху нея сума. Още през 1984 г. телефонът е внедрен в Русе, а иконо­мическият ефект за пър­вата година е изчислен на около 200 хиляди тогавашни лева.

Вижте в Sandacite.BG как Вълко Червенков открива Телевизионната кула в София!

Днешното ни включване в ефир е съвсем кратко, но за сметка на това – атрактивно. :)

Според нас за един от символите на София без колебание може да бъде определена първата в България телевизионната кула или просто Телевизионната кула. Тя е изградена в очертанията на Борисовата градина, по-точно там, където се пресичат бул. Драган Цанков и бул. Пейо Яворов. Височината й е 106 м, което я нарежда сред най-високите сгради в България.

Кулата е проектирана от арх. Любен Попдонев, с чиято дъщеря можахме наскоро да се запознаем, а тя ни подари чертежите й. Строежът започва през декември 1958 г., а официалното откриване е на 26.ХІІ.1959. Има 14 етажа и между тях 3 платформи. Намира се на 59 м надм. височина.

Въпреки че след откриването на новата телевизионна кула на витошкия връх Копитото през 1986 г. за предаване на радио и телевизия започва да се употребява най-вече тя, старата софийска Телевизионна кула запазва значението си за излъчване на някои часни радиостанции, а и като историко-техническа забележителност. Отпред в двора – внушителен надпис ,,РАДИО И ТЕЛЕВИЗИЯ“ с релефни букви май върху стара кръгла сателитна антена (,,чиния“).

Поначало доста пишем статии, но е хубаво да показваме и видеоматериали към тях – поне там, където той е запазен и може да се предостави безпрепятствено.

Ето сега например изнамерихме това интересно видео отпреди близо половин век (1959 г.). В долния материал как можете да видите как тогавашният заместник-премиер на България Вълко Червенков открива Телевизионната кула в София. Филмчето е на БНТ, а за да отидете направо на тези кадри, нагласете плъзгача на 15:15:

Разбира се, това не е началото на телевизията у нас. За това можете да прочетете в ето тази публикация:

[1951] Началото на телевизията в България

See more

Български лампов радиоапарат от царско време

Въпросният български радиоапарат попадна при нас благодарение на добронамерен сигнал от страна на наш приятел и ни беше изпратен грижливо опакован.

Лампи: 6F5G, неизв. Purotron и други четири в кожух.

Шасито е стандартно за много други радиа от този вид и епоха, произведени в България.

На задния панел са налични четири конектора, маркирани съответно с ФОНО, ФОНО, ЗЕМЯ и АНТЕНА.

Капакът не е нищо особено – парче половинсантиметрова дъска с пробити отвори за вентилация.

Що се отнася до марка, никаква не е отбелязана, защото явно това е или саморъчно сглобен апарат, или – което е по-вероятно – сглобен по поръчка в някоя работилница.