Първите български хард дискове

По времето на устройствата, за които ще стане, дума в България за хард диск се използва дългото название запомнящо устройство на твърд магнитен диск (ЗУМД). Едно такова устройство работи със сменяеми носители от по няколко плочи, които се поставят върху шпиндел, въртян от електродвигател. ЗУМД е използвано като памет на т.н. електронноизчислителни машини (ЕИМ) – мощни компютри за разнообразна професионална употреба, заемащи цели стаи. За разлика от съвременните хард дискове, които работят на принципа „включваш и работи“ (plug and play), ЗУМД-то притежава отделен контролер (с размери на табуретка), който го управлява при трите му основни задачи – търсене, запис и четене на записана информация.

ЗУМД представлява метален шкаф, в който мощен електродвигател върти вертикална ос. На нея се „нанизват“ шест алуминиеви диска с диаметър 356 мм, извадени от пластмасова кутия. Дисковете са шест един върху друг, но двете външни страни не се използват и така общият брой работни повърхности е 10. Този пакет представлява т.н. сменяема памет – след изпълване на капацитета кутията може да се свали и да се замени с друга. Дисковете запазват записаната информация след демонтаж и така позволяват създаване на големи архиви от данни, а външната памет нараства наистина значително.

Ето едно такова:

Никое от тези устройства не е проектирано за домашна употреба. ЗУМД влизат в състава на споменатите мощни професионални компютри, каквито са имали само големите предприятия и т.н. областни изчислителни центрове. Например дадена статистическа или икономическа информация се записва на магнитна лента в малка община и после се изпраща в изчислителния център, където се изтегля именно на такъв „хард диск“.

Плочите в дисковия пакет не са херметизирани, защото твърде ниската плътност на записа все още не изисква това. Това на практика са първите български хард дискове, произвеждани за нуждите на Единната система (ЕС) електронноизчислителни машини на СИВ. Те са напълно съвместими с нейните стандарти за взаимозаменяемост.

През 1972 г. в ДЗУ Стара Загора започва производството на първите запомнящи устройства с такива магнитни дискове тип ЕС 5052 с капацитет 7,25 мегабайта и скорост на обмен 156 килобайта/сек. Те работят със сменяем магнитен носител с 10 работни повърхнини и с плаващи магнитни глави. Позиционирането се извършва чрез линеен двигател, а записът и четенето се осъществяват с линейна плътност 40 бита/тт. Средното време на достъп е 40 ms. Брой на цилиндрите: 200 работни и 3 резервни

Магнитната дискова памет със сменяеми шестдискови пакети служи като външно за­помнящо устройство с произволен достъп до информацията в състава на тогавашните цифрови електронни изчислителни машини. Тези ,,фризери“ тежат над 120 кг и се задвижват от трифазен електродвигател. Изнасяни са в огромни количества за бившия СССР. Това е изглед отгоре:

През същата година в Завод за информационни носители Динко Баненкин Пазарджик, започва производ­ството на магнитни дискови пакети тип ЕС 5053 с капацитет 7,25 мегабайта за работа със запомнящо устройство с магнитни дискове тил ЕС 5052. Дисковите пакети са на алуминиева основа с феролаково покритие.

Пакетът сменни дискове ЕС 5053 се изпол­зва във всички шестдискови магнитни па­мети.

Количество съхранена информация 7,25.10⁶ байта

Максимална плътност 44 импулса/mm

Максимална допустима скорост 2500 об/мин

Брой на работните повърхности 10

Допустим брой на пътечките за повърхност 203

Табелката отгоре е красноречива:

Ето и таблица с техническите характеристики на следващия ни герой – устройството ИЗОТ ЕС 5061:

През 1975—1976 г. завършва разработката и от 1976 са внедрени в редовно производство запомнящо устройство е магнитен диск ЕС 5061 и дисков пакет за него тип ЕС 5261 с капа­цитет 29 мегабайта. ЕС 5061 е външно запомнящо устройство на магнитни дискове със сменни единадесетдискови пакети, с произволен достъп към информацията. Устройството работи със скорост на обмен 312 килобайта/сек и сьс сменяем магнитен носител, който има 20 работни повърхности. Линейната плътност на запис е 80 бита/mm. Средното време на достъп е 40 ms.

Основните операции, които извършва ЕС 5061, са търсене, запис, четене. Управлението на операциите в него се осъществява от управляващи блокове. Електронната част на устройството е изпълнена с TTL интегрални схеми.

Метод на записа – с  двойна честота без възвръщане към 0

Плътност на информацията:

на цилиндър 000 – 60 бита/mm

на цилиндър 202 – 90 бита/mm

Работни повърхности на дисковете – 20

Захранване – 3 х 380/220 волта; + 10 %, -15 %; 50 хц

Интересни са и т.н. дискове от касетен тип (напр. ИЗОТ 1370). Те имат големината на кутия за торта, в която има един сменяем и един несменяем дисков куп. Касетата се монтира в отсек в големия шкаф на компютъра. Вероятно идеята на подобна „полусменяема“ конструкция е, че фиксираните дискове са потенциално по-надеждна постоянна памет, а сменяемият дисков пакет е подходящ за резервни копия.

Днес хората често поставят в компютъра си повече от един хард диск. Тъй като капацитетът на едно ЗУМД все пак започва да става недостатъчен, стремежът е да се обединят няколко, за да работят синхронно. Чрез своя контролер „едностайните“ компютри могат да поемат до осем броя устройства. През 1979 г. пък е извършена истинска революция в това отношение. В Института по изчислителна техника в София е разработена сложна система от контролери, чрез която става възможно към една машина да се включат 16 ЗУМД-та от новия модел ЕС 5067, който може да поема 2 дискови пакета по 200 МБ. Това увеличава общия обем до цели 6,4 ГБ! Решението е типично за дисковите системи от 80-те години, които са съставени от десетки ЗУМД-та, а служителите работят между тях и ползват голямата машина чрез личните си терминали. Всичко това най-често става в голяма и добре обгрижвана светла зала – имало е изисквания дори към температурния диапазон и чистотата на въздуха.

А ето и 10-мегабайтов български хард диск с форм-фактор 5,25 инча ИЗОТ СМ5508 и с древен MFM интерфейс:

Съществува още и дискова подсистема с максимален обем 6,4 гб, с която можете да се запознаете тук ==> ETO!

Димитър Сеизов – непознатият български изобретател

Димитър Сеизов е един от несправедливо забравените български изобретатели.

В Интернет за него не може да се открие нито ред, в библиотеките също е много трудно. А до 1961 г. той е създал няколко изобретения и редица рационализации с икономически ефект над 3 милиона тогавашни лева!

Още като ученик той често ходел при баща си — майстор в ЖП ра­ботилница София — и там се научил да работи на струг и други машини. В училището проявявал голямо вле­чение към физиката и изработил ре­дица модели и прибори за физиче­ския кабинет на гимназията, в която учел. За същия кабинет направил действащ макет на две крайни телеграфни станции, които демонстрирал пред своите съученици и други зрители. След завършване гимназия през 1923 г. по липса на средства не можал да продължи образованието си. Постъпил като телеграфен механик в Цен­тралната телеграфна станция — Со­фия и, благодарение на добрата си об­ща и техническа култура, бързо из­учавал наличните телеграфни апарати и други уреди в станцията. Инте­ресувал се живо от новостите в об­ластта на свързочната техника и сле­ди за постиженията на техниката в чужбина.

През 1926 г. Сеизов пръв у нас построява двулампов радиоприем­ник, който демонстрира в тогаваш­ното кино „Хемус“ пред работници от железниците и пощите. След ня­колко години създава първото си изобретение – нов вид телегра­фен апарат, с помощта на който мо­же да се предават окръжни телегра­ми за цялата страна. По този повод вестник „Заря“ поме­ства снимката на апарата и пише следното: „Досега в 12 часа по обяд Централната телеграфна станция в София даваше точно време на всяка една станция със съответния Морзов апарат. На механика от същата станция Димитър Г. Сеизов е дошла идеята да изнамери един уред, с който да бъде възможно да се дава точно време от едно централно място, едновременно на всички станции в България. Същият уред дава възмож­ност да се изпращат едновременно из цяла България окръжни телегра­ми само чрез един морзов манипу­латор.

Това прави чест както на българ­ската техника, така и на българския работник.“

Оценявайки го като един от най-добрите специалисти в станцията, Ди­рекцията на пощите му издейства разрешение да бъде приет да следва във Висшето ПТТ училище в Па­риж. Поради липса на средства той не може да замине. През периода от 1940—41 г. той полага големи усилия за установяването на далекопишеща връзка в нашата страна.

Пострадал със здравето през вре­ме на бомбардировките над София, е принуден за дълго време да напусне работа. През 1950 г. е назначен за началник на ремонтната п. т. т. работил­ница. По това време се поставя пред нашите техници и инженери въпро­сът за производството на улични те­лефонни апарати. Работата се затя­га. По собствена инициатива с тази задача се заема Димитър Сеизов. За целта разработва прототип на нов модел уличен монетен телефонен апарат на механичен принцип. При новия апа­рат, след като избраният номер-або­нат се обади, за да се проведе раз­говорът, трябва да се пусне опреде­лена монета. Предложеният модел е бил приет и ремонтната ПТТ работилница се заема с производ­ството на 200 броя апарати от този тип. Реализира се икономия от чуж­да валута два и половина милиона лева. По този начин част от нашите нужди от апарати биват задоволени.

Апарати като този на снимката са произвеждани (от ЗАТ София) и монтирани из България още от края на 50-те г., преди по-късно да се внесат известните съветски апарати, които много хора помнят от детството си.

През 1951—1952 г. Сеизов създа­ва няколко рационализации: уред за отваряне на стар модел микрофонни капсули „Сименс“ и „Стандарт“, приет за техническо усъвършенстване, с годишен икономически ефект 560,000 тогавашни лв.; автоматична брава за затваряне касетките на монетните апарати, приета също за техническо усъвършенстване, с икономически ефект 380,000 тогавашни лв.; уред за отваря­не и затваряне на нов модел микро­фонни капсули „Сименс“ и „Ворошилов“, с икономически ефект тогавашни 180,000 лева…

С цел да се автоматизират напъл­но уличните телефони, през 1954 г. Сеизов изработва нов тип уличен монетен телефон. В него индукционната бобина е кон­струирана по такъв начин, че освен своята функция тя играе и ролята на касиращо и задържащо реле. В старите апарати те представляват от­делни органи, а това усложнявало електрическата им схема и правело действието несигурно. Сеизов успява да постигне голямо опростяване на предлагания от него апарат. Токови­те кръгове и контакти се намаляват до минимум, което повишава сигур­ността на действието на апарата. От друга страна, изхвърлянето на за­държащото и касиращото релета ка­то отделни органи и опростяването на схемата, довежда до значително опростяване на механичната кон­струкция на апарата и намаляване себестойността му. Характерното в механичната конструкция на апара­та е и това, че монетният канал е направен на шарнир и при закачва­нето на слушалката за момент кана­лът се разтваря на две части и от него изпадат както монетата при несъстоял се разговор, така и пус­натите предмети, чрез които се из­бягва задръстването на апарата. Освен това монетата се касира вед­нага след като се обади извиканият абонат.

Този апарат е признат за изобре­тение и на Сеизов се издава автор­ско свидетелство от тогавашния ИНРА (Инститт по изобретения и рационализации, сега Патентно ведомство). В статия от 1961 г. (сп. ,,Наука и техника за младежта“) се отбелязва, че с внедряването на това изобретение ще се реализират икономии над 3 ми­лиона лева, в чужда валута.

Димитър Сеизов, заедно с още двама инже­нери, създават през 1958 г. печата­що устройство за регистриране пре­късванията на радиопредавателите. То е предвидено да се използва и за регистриране времетраенето на от­делните операции, които се извършват на работните машини. По този начин може да се осъществи пра­вилно техническо нормиране на труда. Предложението на колектива е признато на международен конкурс в Москва. През 1959 г. е представено в Института за рациона­лизации и бива признато за изобрете­ние, тъй като представлява новост от световен мащаб. Към края на съ­щата година е признато за изобре­тение и друго едно предложение на Сеизов — „Реле за време, дейст­ващо на електромоторен принцип, с фрикционен куплунг“-  както гласи официалното заглавие. На първо вре­ме идеята е била то да се използва като състав­на част на автомат за прекъсване на осветлението на стълбища.

Плодотворната рационализаторска и изобретателска дейност на Дими­тър Сеизов е резултат на голямата му любознателност и любов към тех­никата, неговото голямо майсторство, сръчност и практическа подготовка. Постиженията и методът на рабо­та на Сеизов тогава са давани за при­мер на младите рационализатори и изобретатели, а и днес също е интересно направеното от него.

Българските металорежещи машини през 1954

В статията се отразяват постиженията на българското машиностроене през 1954 г., по-точно в областта на металорежещите машини.

,,Ако надникнем в ремонтната работилница на някоя ма­шинно-тракторна станция или в кое и да е машиностроително предприятие, ние ще видим голям брой металорежещи машини. Те служат за производство на най-различни машини и съо­ръжения. На тях се обработват зъбни колела, оси, валове, винтове и други сложни детайли …

Доскоро ние нямахме развито производство на металоре­жещи машини. За оборудване на нашите предприятия те се внасяха от чужбина. В производството им обаче за­почна да се специализира бившият държавен механичен за­вод, сега преименуван в Завод за металорежещи машини „Вълко Червенков“.

Производството на стругове е една от основните продук­ции на завода. Стругът е универсална машина, без която не може дори и най-обикновената металоремонтна работилница

От стария модел Планета 200, произвеждан първона­чално в завода, с мощност 2,2 киловата и максимално число на оборотите 500 в минута, през редица варианти се стигна до днешния модел „С5“. Тази машина със своята съвременна кон­струкция отговаря в голяма степен на високите изисквания, които поставя пред конструкторите непрекъснато развиващата се машиностроителна промишленост. Новите висококачествени твърдосплавни режещи инструменти и стахановските методи в работата позволиха да се повиши в голяма степен скоростта на рязането. Това наложи и чувствителното увеличение на гор­ния предел на числата на оборотите на главното движение на струга при съответно увеличение мощността на електро­двигателя и повишение стабилността на машината в цяло. Мо­дел „С5“ позволява да се обработва металът на високи ско­рости, дори и с големи подавания по метода на Колесов. Стру­гът има 12 скорости, значенията на които могат да се избират в пределите от 24 до 1,050 оборота в минутата. Електродви­гателят има мощност 3 киловата. Максималната дължина на обработваното изделие достига до 1,100 мм, а максимално обра­ботваемият диаметър е 400 мм. На „С5“ могат да се нарязват 27 вида метрически, 36 вида витвортови и 24 вида модулни резби. Частите на струга са изработени с голяма точност, а зъбните колела са циментовани, закалени и шлайфани, с което е гарантирана дълговременна безшумна работа. Стругът има малко ръчки и удобно управление. Благодарение на добрите технико-производствени показатели той си е завоювал достойно място в производството.

На базата на модел „С5“ заводът произвежда и модели „С6“ и „С7“, които се отличават главно с по-голяма дължина и по-голям диаметър на обработваното изделие.

Хоризонтално-винторезният прецизен струг модел „С8“ е предназначен за по-лека работа и е сравнително по-малък по размери. Числата на оборотите на главното движение на тази машина могат да получават 12 различни значения — от 190 до 2,350 в минута, а мощността на електродвигателя е 1,6 киловата. Модел „С8“ допуска максимална скорост на рязането до 1,500 метра в минута, което означава, че металът се обработва със скорост, по-голяма от скоростта на бързия влак. Зъбните ко­лела в скоростната кутия са също закалени и шлайфани. Mi- шината има удобно управление и дава високо точна работа.

Фрезмашината е също широко универсална машина, край­но необходима във всяко металоремонтно предприятие. На нея се обработват плоскости, фасонни повърхности, канали, зъбни колела и др.

По своята производствено-техническа характеристика, по своето външно оформление и удобно управление модел „ФУ“ се отличава като напълно съвременна металорежеща машина и по нищо не отстъпва на чуждестранните. Машината има единно командване, което означава, че осемте скорости на главното движение се избират при въртенето на един маховик и се получават минимално 47 и максимално 1,180 оборота в минута. Работната маса на машиниста има както ръчно, така и автоматическо движение в три взаимно перпендику­лярни направления. Мощността на електродвигателя е 2.8 ки­ловата. Всички части са изработени от висококачествени ма­териали, а зъбните колела са закалени и шлайфани.

Конструктивно модел „ФУ“ е разработен от конструктор- ръководителя Петко Бунджолов, а технологията е написана от инж. М. Клейтман.

Заводът произвежда също така и шепингмашини модел „Ш2“ с максимална дължина на обработваното изделие 560 мм и максимално число на двойните ходове на ножа в минута — 170. Мощността на електродвигателя е 2.8 киловата.

Скоростната кутия позволява да се получат по желание 6 различни скорости.

Независимо от това, че в съвременната машиностроителна практика съществува тенденция за изместване на шепингма- шината и заменянето й със фрезмашина, засега това дале«е още не е напълно възможн<4, благодарение на което шепинггът продължава да бъде все още крайно необходима машина. Мо­дел „Ш2“ отговаря във всяко едно отношение на всички изи­сквания.

Усвоено е също така и серийното производство на бор­машини.

Настолната бормашина „Б12“ има максимална скорост на въртенето на работното движение 3,740 оборота в минута, и максимален диаметър на свредлото 12 милиметра, с мощност на електродвигателя 0,6 киловата.

Колонната бормашина модел „БС—30“ има скоростен ди­апазон от 118 до 1,180 оборота в минута на главното.движение. В тези предели се избират по желание 5 различни скорости. Максималният диаметър на свредлото, с което може да се работи на нея, е 30 милиметри. Мощността на електродвига­теля е 2,8 киловата.

Хидравличната ножовка модел „ХН2“ може да нарязва материал (стомана, желязо и др.) с максимален диаметър 130 милиметра и с 90 двойни хода на лъка в минута.

През 1953 г. беше усвоено серийното производство на нов модел щосмашина „ЩЗ“. Тази нов_а конструкция в много отно­шения е по-добра от по-рано произведения модел „Щ2“. Харак­теризира се с висока стабилност и голяма мощност — 7 кило­вата. Такава мощност консумират 175 електрически лампи по четиридесет вата всяка една от тях. Една машина тежи при­близително 5 тона.

В началото на тази година заводът започна да усвоява производството на нов тип машина — универсално заточна. Ще служи за заточване на режещи инструменти и за шлайфане на малки детайли.

В чест на VI конгрес на Българската комунистическа пар­тия конструкторският колектив на нашия завод излезе с нова победа — беше разработена и приета за пускане в производ­ството нов тип колонна бормашина „БК—32“. Тя се отличава с по-добра техническа характеристика, им_а по-проста технология на производството, външният вид е приятно оформен и е по- удобна за монтаж и обслужване в производството.

 

„БК—32“ ще замени досега произвежданата в завода ма­шина модел „БС—30“, като остаряла вече конструкция. Кон­структивната разработка на машината е извършена от младия конструктор-ръководител инж. Асен Вълов.

Засега нуждите н_а страната от металорежещи машини се задоволяват напълно с родна продукция. Нещо повече, ние отидохме по-далеч — известно количество машини бяха изнесени в Китай.

Съвсем близко край стените на завода вече се издигат строителните площадки проектирания за строеж нов завод за металорежещи машини. Скоро тук ще израсне нов, огромен завод-красавец, завод-гигант, оборудван с нова техника, социалистически завод на заводите. Ежегодно изпод умелите ръце на висококвалифицирани специалисти от завода ще излизат на път за всички краища на родината и отвъд нейните предели нови стотици ценни машини — стругове, фрези, бормашини, шепинги и много други.“

---

Източник: сп. Наука и техника за младежта 3-1954

Вижте в Sandacie.BG система за телеобработка ЕСТЕЛ от ЗЗУ Велико Търново!

През втората половина на 1970-те в България не е имало Интернет, но той далеч не е единственият начин за предаване на цифрови данни между компютри в мрежа. По това време най-често срещаните компютри не са персоналните като сега, а едни огромни машини, заемащи цели стаи. Такова чудовище е твърде голямо, за да работи на него само един човек. Затова се създава телеобработката на данни.

За да разберем какво означава ЕСТЕЛ(,,Единна система за телеобработка“) и защо това е толкова важен комплекс от устройства, трябва да си отговорим на въпроса какво означава позабравеният термин телеобработка.

Според политехническия речник това е съвкупност от методи (хардуерни и софтуерни), осигуряващи на потребителите отдалечен достъп към ресурсите за обработка на данните на мощен професионален компютър. Това се постига чрез постигнато високо равнище на далекосъобщителните средства – най-често са връзката е телефонна, с модем като ТОЗИ. Информацията се обменя по жичен път между индивидуалните компютърни терминали на служителите и голямата машина. За телеобработка имаме нужда от специализирани устройства (телекомуникационни процесори, модеми…), които са произвеждани в заводи в София и Велико Търново.

И така, вече можем да разберем какво се крие под съкращението ЕСТЕЛ – Единна Система за ТЕЛеобработка. Тя включва всички компоненти на ,,едностайния“ компютър (в него има матрични процесори, хард дискове, 5,25- и 8-инчови флопита (а намерете ни едно такова де!) лентови запомнящи устройства, принтери…) заедно с пригодените за телеобработка служителски терминали и накрая – нужните за мрежовата работа допълнителни устройства.Всички тези джаджи се проектират или за ЕСТЕЛ, или отчитайки нейните изисквания. Целият хардуер и приложният софтуер за него напълно съответствал на стандартите на Единната система.

Ако ЕСТЕЛ се използва пълноценно, тя може да повиши многократно производителността на всеки човек. Една от най-ценните функции на системата е възможността за отправяне на запитвания и получаване на отговори в реално време. Ето какво четем и в следната реклама на ЕСТЕЛ от средата на 1980-те г.:

,,Ако имате трудности при ТЕЛЕОБРАБОТКАТА, свьржете се с „ИЗОТИМПЕКС“. Проблемът ще намери разрешение в НОВАТА СИСТЕМА за телеобработка ЕСТЕЛ , създадена да задоволи най-широк кръг от изисквания. ЕСТЕЛ включва изчислителна техника, създадена и произвеждана в България в рамките на единната система електронно-изчислителни машини.

Една примерна конфигурация на ЕСТЕЛ може да се организира на базата на вся­ка електронноизчислителна машина от Единната система от ЕС 1020 до 1050. Главните разновидности на ЕСТЕЛ са: информационно-запитващи системи, системи за време-делене „он-лайн“, обработка на програми и отговори в реално време, системи за автоматизиране на управ­лението, системи за управление на производ­ствени процеси.

Всички дейности, където е необходима обработка на данни — планиране, счето­водство, изследователска дейност, обра­зование, автоматизация на производ­ството и управлението в институти, за­води, министерства и др. се нуждаят от ЕСТЕЛ .“

А в реклама на Завод за запаметяващи устройства Велико Търново от 1986 г. четем:

,,ПРОИЗВЕЖДА системи за телеобработка ЕСТЕЛ (терминали, видеотерминали, минивидеотерминали), представляващи комплекс от функционално съвместими технически и програмни средства, които осъществяват управление, об­работка и предаване на данни между ЕИМ и мно­жество отдалечени потребители посредством съоб­щителни канали.

Използването на системите за телеобработка дава следните предимства:

повишава се удобството при общуване човек-машина;

освобождава се допълнителна изчислителна мощност на ЕИМ с прехвърляне на голям брой от функциите по управление и комутация на данните в подсистемите за телеобработка;

рационализират се процесите по подготовка и обработка на данните на мястото на възникване­то им.“

По-късно, в началото на 80-те години, са създадени още компютърни мрежи, но ЕСТЕЛ остава първата българска мрежа за предаване на цифрови данни. Какво се случва по-насетне, можете да прочетете тук ==>

Българската компютърна мрежа ОМИР от 1980-те

See more

Телевизионната консерва

Долната статия е от 1958 г. и описва по интересен начин новата за тогава възможност да се запише телевизионно предаване на магнитна лента, за да се запази и след това да се гледа отново.

,,Днес „телевизионната консерва“ се използва от почти всички телеви­зионни станции. Скоро ще започнем да я употребяваме и в нашия дом. Но нека най-напред изясним какво се крие под названието „телевизионна консерва“. Напрано казано, това е едно запазено, „консервирано“ телеви­зионно предаване. Непосредствено след въвеждането на телевизионното предаване пред учените възникнал и въпросът за повторно възпроизвеж­дане на едно и също събитие, опера, мач и пр., т. е. неговото записване. „Телевизионната консерва“ е запис на телевизионно предаване върху маг- нетна лента, подобен на звукозаписа върху магнетофонна лента. Принци­път е един и същ.

При звукозаписа микрофонът превръща звуците в се­рия електрически трептения, които се отправят в тъй наречената записваща глава. Край нея се движи лентата, чийто магнетизирани частици се гру­пират характерно при всяко трепте­ние. При просвирване на записаната мелодия става обратното. Лентата се движи край записващата глава и ней­ните характерно подредени магнети­зирани частици предизвикват електри­чески трептения, еднакви с първона­чалните. Във високоговорителя тези импулси се превръщат отново в зву­кове. При телевизионни магнетозаписи ролята на микрофона се изпълнява от електронна камера. Тя превръща непрекъснато променящите се свет­линни сигнали от всяка точка на снимката в серия електрически импулси, които се нанасят на . При възпроизвеждането ролята на високоговорителя се поема от образната лампа. .

При звукозаписа снимачният апа­рат трябва да работи със сигнали от 30 до около 16,000 трептения. При образцови заснимания броят на сигна­лите нараства най-малко до 4,000,000 в секунда. Затова тук импулсите се нанасят не надълго, а напреко върху четири пъти по-широка лента. В края на 1956 г, стана първото голямо теле­визионно предаване на „телевизион­на консерва“ и до 1958 г. тя вече почти напълно измести заснетите по кинемаскопната система филмови програми.

Много по-интересни за широката публика са „консервените апарати“ за домашна употреба. Специалистите са на мнение, че такива ще бъдат пу­снати на пазара през следващите 4-—5 години. Това е възможно, като имаме предвид, че първите приемници за цветна телевизия струваха няколко десетки хиляди лева, докато днес струват само няколко хиляди.

Ако имаме този апарат в своя дом, ние можем да не пропускаме пито една интересуваща ни програма, дори ако отсъствуваме в момента на преда­ването й. При такъв случай скаченият с магнетолентов апарат телевизонен приемник и посредством часовников механизъм ще се включи автоматично в определения час и ще запише пре­давания филм, интересен мач и пр. и при завръщането си в къщи ние ще можем да го възпроизведем наново, както и да запазим предаването за по-­нататъшни възпроизвеждания.

„Телевизионната консерва“ откри­ва и други перспективи. Тя ще донесе за филмовата индустрия огромни ико­номии. Днес режисьорът трябва да чака най-малко един ден, за да види от проявените и копирани кадри да­ли дадена сцена е сполучлива. Про­жектирането на магнетолентов запис да стане веднага след края на сце­ната и веднага може да се види дали е необходимо тя да се снима наново.

Вероятно след десетина години магнетолентови предавания ще станат толкова обикновено нещо, че човек ще може да си купи или вземе за времено ползване интересуваща го „теле­визионна консерва“, както днес купу­ваме от книжарница или взимаме за прочит от библиотека дадена книга.“

---

Източник: сп. Наука и техника за младежта 7 1958

Вижте в Sandacite.BG български телефонен модем!

Модемите като устройства се зараждат през 1960-те години. Първоначално са били част от големите компютри (или т.н. тогава електронноизчислителни машини) – свързвали ги с компютърните терминали, на които операторите са въвеждали информация и въобще са взаимодействали с компютъра. Както почти всички останали части за суперкомпютрите на Източния блок, така и такива модеми са произвеждани в България.

Предназначението на показания нискоскоростен български телефонен модем, работещ със скорост 200 бода/сек, е да превърне дискретните двоични сигнали в честотно модулирани колебания, които да бъдат изпратени по теле­фонната мрежа; съответно и да пре­върне получените чрез теле­фонната мрежа честотно мо­дулирани колебания в двоич­ни дискретни сигнали, за да се осъществи двупосочно предаване на данни.

Към модема е  имало и устройство за автоматичен от­говор при работа по комутируема телефонна линия. Съз­дадена е била и възможност и за провеждане по желание на телефонен разговор.

Точният модел на модема е 8002. Поначало цифровият индекс на всичките устройства от хардуера на огромните ,,едностайни“ компютри означава определена характеристика, по която да се разпознава каква е джаджата. 80 е код за модем, а 2-ката накрая означава, че това е втора поред разработка на завода такъв тип устройство.

Производителят е завод в рамките на ДСО ИЗОТ София, но за съжаление не знаем кой точно… Може би Заводът за изчислителна техника в София?

 

 

 

1929 г. – българско радиолюбителско списание Радио-вести

Радио-вести е третото поред българско списание за радиолюбители и ентусиасти на тема радио, след Радио Универс (1926 г., Плевен – излязло само в един двоен брой) и Радиолюбител (1927-1933), издавано в София с подзаглавие ,,Илюстровано научно-техническо списание за всекиго“.

В тази публикация решихме да Ви представим първите два броя на списание Радио-вести. Интересно е да се преглежда радиотехническата периодика в България отпреди официалното основаване на Радио София. 1929 г. е и годината на първия радиопредавател в България (60-ватов).

Заповядайте да изтеглите броевете. Те са от 8 и 15 септември 1929 г. Списанието е с подзаглавие Седмичник с програма ==>spisanie-radiovesti-1-2

Още двадесет броя на същото списание можете да изтеглите оттук ==> http://www.sandacite.bg/1929-%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BE%D1%82%D0%B5%D1%85%D0%BD%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%BE/