Бюрокомпютър ИЗОТ 0250 

Бюрокомпютърът ИЗОТ 0250 е замислен като съвременно средство за обработка на всякаква икономическа информация,

разбира се, за нивото на епохата си – началото на 1980-те г.

Той има високи технически показатели и висока изчислителна скорост. Изпълнен е с МОС интегрални схеми с висока степен на интеграция. Снабден е със запаметяващо устройство на гъвкав магнитен диск, което позволява записване и изнасяне на информацията, а сетне и нейната вторична обработка на информацията в мини изчислителна система или голяма такава. Цялата система е предвидена да се обслужва от един оператор, който сяда на терминала й.

Технически характеристики:

Управляващо устройство:

оперативна памет – 12 кб

постоянна памет – 18 кб

512 независими цифрови регистъра

256 текстови регистъра

10 регистъра за константи

аритметичните операции са: събиране, изваждане, умножение, деление, процент

Индикация:

цифрова – за въвеждане на данни и междинни резултати

служебна – за състоянието на цялата система

Ето още една, макар и не много добра, снимка на ИЗОТ 0250:

Клавиатура:

буквено-цифрова (латиница, кирилица)

служебна

цифрова

Печатащо устройство:

скорост на печат – 30 знака/сек

156 знака/ред

380 мм ширина на хартията

табулиране

сменяем печатащ диск

работа с перфорирана хартия и бланки

Флопи:

250 кб памет за една дискета

77 пътечки

захранващо напрежение на цялата система: 220 волта; 50 херца

Програмирането се извършва с помощта на специализиран проблемно-ориентиран входен език. Той се научава лесно, дори от хора с минимални познания по програмиране. Наличен е вграден транслатор

Производител: ДСО ИЗОТ София.

В тази публикация пък можете да се запознаете с програмите, които той е използвал: http://www.сандъците.bg/%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BB%D0%BE%D0%B6%D0%BD%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%B8-%D0%B7%D0%B0-%D0%B8%D0%B7%D0%BE%D1%82-0250/

 

Всичко за ЕС 9002 и неговите възможности

ЕС 9002 е периферно устройство за електронноизчислителна машина (ЕИМ), произвеждано в Завода за запаметяващи устройства в Пловдив от 1974 г. Конструирано е през 1973. Както говори и името му, ЕС 9002 е съобразено и съвместимо със стандартите на Единната система от ЕИМ (ЕС). То е разработка на колектив от Института по изчислителна техника с ръководител н.с. инж. Тихомир Топалов, е разработено на високо техническо ниво и е получило няколко отличия и златни медали.

Откъде идва идеята за създаване на такъв вид устройство?

Данни, това означава информация. Нейното непрекъснато нарастване, поради техническото, икономическо и обществено развитие на всяка страна, е лавинообразен процес. За­това пред инженерите винаги е стояла задачата да се справят с нея. Тук изразите „да се борят с нея“ или „да спрат тази информация са неуместни“, защото прогресивното увеличаване на информацията става по естествен закон. Тук просто е необходимо да се намерят ефикасни начини да се обхване и използва тази информация.

Всички данни, които се обработват с компютри, предварител­но се подготвят. Напр. през 1970-те г. тесе записват в определен вид на магнитна лента или магнитен диск и така постъпват във външната памет на машините. Разглежданото от нас днес устройство за под­готовка на данни върху магнитна лента (УПДМЛ) решава по нов начин този въпрос.

При стария метод или по-точно, до разработването на описваното устройство, данните, които подлежат на обработка, се записват посредством клавиатура върху перфокарти. (При Първия български компютър Витоша пък информацията се записва на перфорирана лента и се разчита според разположението и броя на дупките.) След това информацията се проверява от контролно устройство, после преминават през друго, карточетящо устройство, и се записват върху някаква външна памет — най-често магнитна лента. Едва тогава така записаната инфор­мация постъпва за обработка в компютъра, или както са казвали тогава – електронноизчислителната машина (онзи голям комплекс от устройства, заемащ цели стаи в изчислителните центрове).

Клавишният перфоратор почти в този вид, в който е бил в епохата на ЕС 9002, е дело на 1920-те и 1930-те години и с успех е бил използван при старите механични и електромеханични калкулатори. Тогава дори не е ставало дума за полупроводникови прибори. Техниката с интегрални схеми със своите изключителни възможности изменя коренно качеството и бързодействието на електронноизчис­лителните машини. Клавишният перфоратор обаче — едно електромеханично устрой­ство отпреди половин век — остава същият. И може би създателите на новите устрой­ства за подготовка на данни върху магнитна лента са тръгнали точно от тази мисъл: „Твърде отдавна е създаден и се използва клавишният перфоратор. Независимо, че все още върши работа, трябва да се замени с нещо по-модерно. . .“.

Идеята за новия тип апаратура възниква през 1966 г., но само след десетина години от тридесет фирми от силно напредналите страни произвеждат такива устрой­ства.

Преимуществата на тези устройства са много и могат да се степенуват по важност, но това едва ли е най-същественото. Логично е да се почне от самия принцип на дейст­вие.

А как работи?

Устройствата за подготовка на данни върху магнитна лента са електронни устрой­ства, а клавишните перфоратори — електромеханични. Електронната система е по-на­деждна. Това качество е решаващо, когато става дума за данни, обработвани с ЕИМ. Из­искванията за достоверност в този случай са от порядъка на 10 ⁶ до 10 ⁷, което означава вероятност за един погрешен знак на 500 страници машинописен текст.

Новото устройство е по-бързо при изпълнение на автоматичните операции. В момента на разработката е установено, че благо­дарение на това ефективността на работата на оператора, т.е. производителността на труда, нараства с 30—40 %. Този процент, наглед не особено висок, може да предизвика учудване у някои, след като е известно бързодействието на съвременните интегрални схеми. Но не бива да се забравя, че и с двете устройства работи човек. Всяко от тях притежава клавиатура, с която операторът въвежда данните. Така че бързината е огра­ничена най-вече от човешката възможност. Важното е, че се пести скъпото машинно време, изразходвано до сега от карточетящото устройство. Неговата работа е един бавен процес. Казано по-просто, избягва се презаписът на перфокартата върху магнитната лента.

От голямо значение е и друго преимущество на устройството за подготовка на данни върху магнитна лента — спестяват се огромна количество перфокарти. Малък пример: върху една стандартна касета магнитна лента с диаметър 216 мм. може да се запишат близо три милиона знака. Това представлява около 1500 страници, или един роман ка­то ,,Война и мир“. При използване на клавиатурните перфораториза съшата инфор­мация се изразходват 40—50 хиляди перфокарти! И това не е всичко: картите се изпол­зват еднократно, а новите устройства гарантират повече от 40 хиляди процедури с магнитната лента. Като се има предвид колко информация преминава през електрон­ноизчислителния център само за една година, мерната единица за изразходваните пер­фокарти може спокойно да бъде кубическият метър…

В най-общ опростен вид действието на новото устройство е следното: натискането на всеки клавиш кодира знака и го записва на така наречената буферна памет — нещо като склад, където се натрупва определена порция, или по-точно блок информация. Когато се изпълни капацитетът на буферната памет (а тя събира данните, които могат да се перфорират на две карти), съдържанието й, т. е. блокът данни, се записва на магнит­на лента. Става както при земеделски комбайн — той поема житните стебла непрекъснато, а от бункера отвреме навреме падат готови бали слама. Ако приемем, че житото е по­даваната информация, а пътят на комбайна — магнитна лента, балите ще представля­ват записаните блокове.

Сигурността, че данните са правилно записани, е 100 %. Защото, след като се запише блокът от данни, лентата се връща, автоматично се прочита и се сравнява със съдържа­нието на буферната памет. Всичко това става за много кратко време — 150 милисекунди и не се отразява върху нормалния ритъм на работата на оператора. Той всъщност не за­белязва никаква прекъснатост в процеса на своята дейност.

Устройството за подготовка на данни върху магнитна лента ЕС9002 при изпитанията е получило оценка К (т.е. високо световно техническо равнище) още в етап на разработка. То е спечелило златни медали на Международен панаир в Пловдив и на VI Национален преглед на ТНТМ. Още един златен медал устройството е взело в Москва, на Специалната изложба по из­числителна техника. Всичко това е голямо признание за неговите качества.

Прецизното разглеждане на сравнителните таблици за много чужди изделия от то­зи тип води до неоспорими заключения: българското устройство е с най-малко тегло, раз­мери и цена, а същевременно с разширени функционални възможности. До 1974 г. в изпълнението му има четири решения, признати за изобретения от Института за рационализации.

Освен за­пис и проверка (с четене на информацията) ЕС 9002 притежава и друг режим на работа — търсене. Той позволява да се намери, прочете и коригира който и да е блок информация, записан на произволно място върху магнитната лента. Може да се извършва четене и проверка на буферната памет.

Когато е необходимо да се документират някои дан­ни, информацията от магнитната лента може да се разпечата на принтер. УПДМЛ-то има възможност да се записва от различни видове източници – напр. от четци за перфокартови устройства, за да се осигури съвместимост с по-стария носител, и т.н.

Особено важни са международните изпитания, на които е подложено устрой­ството. Те са проведени от специална комисия с участите на делегации от всички стра­ни, включени в разработката на Единната система електронноизчислителни машини на СИВ. В протокола комисията е отбелязала. че съоръжението е разработено на високо техническо ниво и по важни показатели превишава изисква­нията на проектната задача.

Още в момента на представянето си устройството бързо прехвърля границите на България. То става обект на под­чертан интерес на българската национална изложба в Индия, както и на пролетния Лайпцигски панаир от 1974 . Колективът, все млади хора—научни сътрудници и инженери от Института по изчислителна техника, завършват задачата за 24 месеца и напълно спази нормативния срок. Трудности, разбира, се е имало, защото УПДМЛ-то е принципно ново устройство. То  е изпълнено изцяло на интегрални схеми. Други трудности се явяват и в осигуряване на частите за редовното производство: магнитната записващо-четяща глава, електродвигателя…

Проектът е бил новата помощна апаратура да замени всички съществуващи дотогава перфокартни ус­тройства в електронноизчислителните центрове. Още от 1974 много страни проявя­ват голям търговски интерес към новата ни джаджа. Получени са предварителни заявки за хиляди бройки, а по-късно ЕС9002 е изнасяно за СССР и редица други страни.

Следващата задача пред колектива е била да се разработи система, която да позволи предаване и работа с данни от разстояние – по-нататък ще Ви разкажем как е разрешена и тази задача… :)

Прочетете и:

http://www.sandacite.bg/%D0%B5%D1%81-9007-%D0%B7%D0%B0%D0%BF%D0%B8%D1%81-%D0%BD%D0%B0-%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%BD%D0%B8-%D0%B2%D1%8A%D1%80%D1%85%D1%83-%D0%BC%D0%B0%D0%B3%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%BD%D0%B0-%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D1%82/

Таксиметров апарат Елтакс 10 в Sandacite.BG

Таксиметровите апарати от серията Елтакс са широко познати у нас и може би и сега се използват в различни жълти коли. Вероятно първият такъв е произведен в софийския завод Електроника в средата на 80-те и е използван в някогашните соцтаксита. Днес ще ви запознаем с него и неговите възможности.

В предната част на това устройство има 5-цифрени зеленосветещи цифрови полета за индикация, които изобразяват  следните показатели: текущата сметка на клиента, общия изминат от автомобила път, на пътя, изминат само с нает автомобил, броя на так­суваните пътници и броя на отчетените таксови единици. Елтакс 10 съдържа малък компютър, реализиран с големи МОС интегрални схеми. Информацията, по която се отчита шофьо­рът, се натрупва в електромеханични броячи, където се съхранява на­деждно и при отсъствие на електрическо захранване.

Елтакс 10 има възможност да таксува услугите по три тарифи. Началната такса, тарифите и величините, свързани с типа на автомоби­ла, се пренастройват сравнително лесно и удобно. (Самата пренастройка се извършва чрез промяна на твърди връзки в кодово поле.) С началната такса може да се предплаща или не определен път или престой. Размерът на тези параметри се задава в кодовото поле.

Елтакс 10 се свързва с автомобила посредством фотодатчик, който е лек, с малки размери. Монтира се между скоростомера и задвиж­ващото го жило.

По-късно са произвеждани и други таксиметрови апарати от серията Елтакс, вкл.  и след 1990 г., защото завод Електроника продължава да развива дейност и след края на социализма.

ЕС 9004 – запишете данните си!

ЕС 9004 е предназначено за непосредствен запис върху магнитна лента на информация, въведена от клавиатура.

Дава възможност за търсене на опре­делен блок данни за проверка и в случай на необходи­мост за коригиране на записаните на лентата данни.

Устройството има вградена буферна памет, в която се съхранява целият блок данни, преди да се запише на магнитната лента. Това позволява грешките при въвеждането, забелязани от оператора, да бъдат кори­гирани веднага, посредством връщане адреса на памет­та и въвеждане на правилния знак.

Данните върху магнитната лента се записват на блокове с дължина 80 или 160 знака. В устройството е предвидена блокировка на клавиатурата по време на записа върху лентата и цикъла за четене след запис, което позволява на оператора да поддържа постоянен ритъм при въвеждане на данни от клавиатурата.

По време на цикъла за запис съдържанието на бу­ферната памет не се разрушава — данните се запазват за проверка, която се осъществява чрез непосредствено четене след записа. Прочетените данни от лентата се сравняват бит по бит с данните, запазени в паметта.

В режим „проверка“ блоковете от данни, които тряб­ва да се проверяват, се четат и въвеждат в паметта един след друг. От документа-източник посредством клавиа­турата отново се въвежда всеки знак от блока. Кодът на въведения знак автоматично се сравнява с кода от паметта. Ако двата кода са еднакви, операторът може да продължи проверката.

В режим „търсене“ се реализира автоматично тър­сене на даден блок данни чрез сравнение на всеки за­писан върху лентата блок с идентификатор, предвари­телно въведен в паметтта от клавиатурата. Търсенето се осъществява със скорост приблизително 1000 блока/мин.

Всяко устройство ЕС 9004 може да бъде снабдено с поблоков индикатор на текущия блок от данни.

По желание на клиента ЕС 9004 може да има след­ните функции:

• възможност за презапис на данни от едно устрой­ство на друго,
• възможност за разпечатване на записаните върху лентата данни на печатащо устройство,
• възможност за въвеждане на данни от перфокартно четящо устройство.

Технически данни

Плътност на данни 32 бита/мм

Метод на запис NRZ-1

Скорост на лентата 39,6 см/сек.

Капацитет на буферната памет 160 байта 

Дължина на блока 80 и 160 байта

Формат на записа по ISO

Основни режими на работа: въвеждане, проверка и търсене на данни

Други режими: въвеждане на програма, програмна проверка, пе­чат, вход от перфокартно четящо устройство.

Програми: 2 независими

Индикация: поблокова

Автоматични функции: дублиране, прескачане

Захранване 220 волта; +/- 50 херца

Производство на Обединени заводи за запаметяващи устройства Пловдив от 1981 г., в системата на ДСО ИЗОТ София.

Български телевизор РОДОПИ в Sandacite.BG!

Здравейте, приятели на старата българска техника! Днес ще Ви покажем още един наш телевизор, който е бил заплануван и вс пак вероятно произведен в два-три броя, но само дотам. Става дума за телевизионния приемник Родопи Т 59-71. Той е от среден клас с 59 см диагонал на екрана.

Технически данни

Приемни канали: 11+1 от I—ІІІ ТВ обхват (пригоден е за вграждане на допълнително входящо устройство за приемане на IV—V ТВ обхват)

Антенен вход: симетричен 240 ома (300 ома)

Чувствителност: ≤ 75 микроволта

Изходна звукова мощност: >1,5 W (при k < 5 %)

Захранващо напрежение: 220 V +/- 5 %, 50 Hz

Консумирана мощност: 180 W

Размери: 700 х 480 х 330 mm

Маса: 31 kg

Произвежан е за три тв стандарта – ОIRT, CCIR и FCC. Кинескопът вероятно е съветски, тип 59ЛК2Б. Апаратът е изработван за работа в сух тропически климат. Производител е софийският Слаботоков завод от 1970 г.

А най-горе е и една от снимките на телевизора Родопи, която успяхме да открием – от сп. Електропромишленост и приборостроене. Дали този апарат е пускан в серийно производство и дали някой наистина го е виждал?

Български бормашини реколта 1990 г.

,,В Института по електротехническа промишленост Никола Белопитов — София, са разработени ръчни електрически бормашини с ударно-въртящо действие с пружинно-зъбен механизъм-.Осовите ударни импулси се получават от зацеп- ването и отцепването на детайли с челни трионовидни зъби, при което единият детайл е зацепен неподвижно към корпуса на машината, а другият детайл се върти заедно с вретеното. Разработени са три типа машини—БУ101Е , БУР101Е и БУР2-160Е. от клас II съгл. БДС 8592—80. Машините са с електронно управление на честотата на вър­тене. Това позволява да се избират оптимални обороти на работното вретено в съответствие с диаметъра на свредлото, вида на материала и опит­ността на оператора.

Бормашините БУ101Е и БУР101Е са изцяло изолирани, едноскоростни и се състоят от пластмасов корпус, електродвигател, едностъ­пален зъбен редуктор с предавателно число 10,25, механизъм за превключване на режима на работа и прекъсвач. Статорният пакет и котвата на елек­тродвигателя са максимално унифицирани с до­сега произвежданите промишлени ръчни пробивни машини. Котвата е лагерувана на два сачмени лагера — в преден щит от металокерамика и в задно лагерно гнездо, оформено в пластмасовия корпус. Работното вретено лагерува на преден сачмен лагер, разположен в пластмасовия корпус, и на заден плъзгащ лагер, разположен в щита от металокерамика. Четкодържателите са поме­стени в специални гнезда и се притискат посред­ством еластични щифтове от силиконов каучук. Четките са без изключвател с тоководеща пружина. Превключвателят на режима осигурява работа на бормашините с ударно-въртящо и само с въртящо пробиване. При въртящо пробиване вретеното се избутва напред от винтова пружина, разположена между предния лагер и стъпало на вретеното, при което детайлите с челни трионовидни зъби са от­цепени. При ударно въртящо пробиване превключ­вателят се поставя в положение, при което не се ограничава осовото изместване на работното вре­тено. Упражняваното от оператора усилие върху машината осигурява зацепването и отцепването на детайлите с челни трионовидни зъби- При въртящо пробиване работното вретено се фиксира в осово направление.

Електронният регулатор, вграден в прекъсвача на БУ101Е и БУР101Е, еднополупериоден, без обратна връзка по скорост и позволява чрез ре­гулиране на подаваното на двигателя напрежение от 0 до около 130 V да се изменя плавно честотата на въртене n от 0 до около 0,65 n.

Двускоростната бормашина тип БУР2 160Е /фнг. 2) се състои от сериен колекторен елек­тродвигател, двустъпалеи двускоростен зъбен ре­дуктор

с предавателни числа съотв. i₁=25,8 и  i_n = 9,33, устройство за превключване на ре­жима на работа, прекъсвач и електронен регу­латор. Посредством палцов съединител се прев­ключват скоростите в редуктора както в покой, така и по време на въртене на работното вретено.

Електронният регулатор, вграден в ръкохват­ката на машината, е еднополупериоден, с обратна връзка по скорост и позволява плавно регули­ране на честотата на въртене на работното вретено и нейното стабилизиране независимо от прило­женото натоварване.

Бормашините БУ101Е и БУР2—160 Е са с вгра­ден в прекъсвача реверсатор — за промяна на посоката на въртене на работното вретено, което разширява възможностите им — за нарязване на резби, за завиване и отвиване на винтове за дърво и метал.

Техническите показатели на машините (горната таблица)  не отстъпват на показателите на машини, произ­веждани от водещи западни фирми.

Новите ръчни електрически бормашини с ударно-въртящо действие се произвеждат от ДФ „Електроинструменти“—Ловеч. Те намират добър прием както у нас, така и в чужбина. На международния есенен панаир в Пловдив през 1987 г. машините БУ101Е и БУР101Е получиха златен медал.

Инж. РОСТИСЛАВА Д. ПЕТКОВА

Ст. н. с, инж. ИВАН М. ТАКОВ“

Електрониката в България – вчера, днес и утре

През 1990 г. списание Електротехника и електроника (бившето Електропромишленост и приборостроене) започва рубриката ,,Мнения“. Задачата й е ,,специалистите да могат да излагат свободно своите лични оценки и анализи на постиженията и на причините за допуснатите през изминалите години грешки“. Публикуват се предложения за бъдещи дейности в областта на електрониката в България, както  и критични материали.

Тук поместваме първата статия в тази рубрика – на ст. н. с. к. т. н. инж. Тотю Вълев. – публикувана в броя от септември 1990 г.

,,Желая да взема отношение по един основен проблем на нашия стопански живот днес — ико­номическата реформа и нейното отражение в елек­трониката. Гледната ми точка е определена от това, че от много години участвам в иновационния процес на този отрасъл. Много от съжденията ми важат в голяма степен и за цялата ни промишле­ност, но най-вече — за машиностроенето.

В областта на електрониката България завоюва водеща позиция сред социалистическите страни.

През 1989 г. износът от този отрасъл за страните в СИВ възлиза на около 3 млрд. лв., което пред­ставлява 25% от целия ни износ за СИВ- Разви­тието на отрасъла до такива мащаби бе продикту­вано от редица причини, най-важната от които бе компенсирането на вноса от Съветския съюз на нефт, стомана, въглища, съоръжения за енергети­ката и др. Въпреки това развитието на електро­никата особено през тази година не може да се определи по друг начин освен като „кризисно“. Производството рязко спадна.

Считам, че освен общовалидните причини за кризисното състояние на всички отрасли на про­мишлеността в нашата страна, каквито са досе­гашният политически режим и свързаните с това извращения в управлението на икономиката, както и блокирането на нашия най-голям пазар — съветския, поради преустройството му, има оп­ределени грешки в развитието на електрониката, които са породени от неправилно избрана стра­тегия и тактика — главно поради липса на доста­тъчна компетентност в ръководството на различни­те равнища.Те трябва да се преодолеят, ако искаме да развиваме една модерна европейска държава.

Нека накратко си припомним основните етапи, през конто премина развитието на електрониката в България. Както е известно, Сталинската система фетишизираше преимущественото раз­витие на средствата за производство. Към 60-те години, когато нашето селско стопанство бе до­стигнало максималното си развитие и се задъх­ваше в стремежа си да постигне по-голяма ефек­тивност, Съветската страна отказа да преразгледа (повиши) външнотърговските цени на селскосто­панската и хранително-вкусовата продукция в СИВ, поради което у нас се лансира идеята за бързо и експлозивно развитие на машиностроенето и из­числителната техника. Отчитайки стратегическата перспектива на изчислителната техника и въз­ползвайки се от договореностите със СССР за до­ставки на елементна база, у нас започна ма­щабно строителство на заводи за производство на изчислителна техника — едно типично екстен­зивно развитие на промишлеността.

Процесът бе облагодетелстван от това, че в ма­шиностроенето и електро­никата (изчислителната техника) съвременните изделия изискваха пове­че интелектуален (инженерен) потенциал, който през 60-те години бе вече създаден в излишък от образователната система, и сравнително по-ниски организационни способности, присъщи на едросерийното производство на промишлени стоки.

В а бяха събрани — отчасти директивно, отчасти по собствено жела­ние, отличните студенти на няколко випуска на ВУЗ от редица специалности. Това създаде пред­поставки за високо интелектуално и професио­нално равнище на кадрите, заети в подотрасъла. Не липсваше и младежки ентусиазъм. Съветската икономика вече бе схваната от дълбоката йерар­хична структура и не можеше да реагира доста­тъчно бързо на новостите, което бс използвано от нас.

Българската изчислителна техника до 1986 г. показваше винаги най-съвременното ниво в СИВ.

Така подотрасълът, силно печеливш още от самото си създаване, продължаваше своето екстензивно развитие.

Това развитие бе облагодетелствано и от факта, че тоталитарната система у нас позволяваше да не се спазват ред международни споразумения и най вече това за авторското право, което създаде предпоставки за бързо внедряване и печеливша реализация на съветския пазар на ред „копирани“ от западните страни изделия.

Но както при всяко екстензивно развитие на определена човешка дейност се стигна до „раз­реждане на качеството“. Най-напред това се по­чувства сред кадрите. В условията на тоталитар­ния режим бяха издигнати много ръководни кадри без нужните делови качества — най-лошата ин­вестиция в една промшленост. В повечето случаи това бяха хора, защитили званието „инженер“ в производството,но по-късно това качество се оказа недостатъчно за управление на иновационния, пазарния и всички останали процеси в един такъв сложен комплекс, какъвто е изчислителната тех­ника, а впоследствие и останалите подотрасли на електрониката. Не можем да отречем наличието и на много извънредно кадърни ръководители на всички нива в отрасъла, но по мое убеждение след 1980 г. те вече бяха малцинство. Това доведе до спадане на професионализма и до намаляване на ефективността на електрониката през последните десет години.

Съветската страна се стремеше да задържи най- стратегическото направление — микроелектро­никата, да се развива само при нея, а ние да купу­ваме елементи от нея и да ги връщаме като изде­лия на изчислителната техника. Такъв подход би бил правилен, ако се знаеше със сигурност, че СССР ще е в състояние да поддържа високия темп на обновление на най-интелектуалните техноло­гии на XX век. Уви! Ограничеността на нашето държавно ръководство и затвореността на систе­мата ни доведоха до заблуда. Грешката бе осъз­ната и макар със значително закъснение и в на­шата страна започна развитието на елементната база. Но това не бе достатъчно, за да може на­шата изчислителна техника (а може би и останалата приложна електроника и системотехника, в т. ч. и съобщителната техника) да направи поредната крачка в технологично отношение, тъй като съвет­ската микроелектроника изостана далеч от во­дещите постижения на западните фирми и Япо­ния. Преломният момент за това бе около 1980 г.

Както е известно, инвестициите в микроелек­трониката са огромни и те се изплащат само при развитие на едросерийно производство. За такова производство се изисква много високо равнище на организация, което за нас можеше целево да се поддържа само в един-два подотрасъла — за повече не биха ни стигнали кадри. А както знаем, през този период се развиваха почти всички въз­можни промишлени отрасли в нашата страна. Същевременно изборът на Ботевград за център на микроелектрониката се оказа фатален. Може да се каже, че това бе една от големите грешки в развитието на електрониката. Единственото място, къдего можеше ефективно да се развива микро­електрониката — „върхът на интелектуалните технологии“, бе София, и то при значително преориентираие на инвестиции и кадри от други подот расли.

Не можем да отминем някои външни фактори, повлияли отрицателно върху развитието на на­шата електроника — ембарговото ограничение за внос на съвременни технологии н ноу-хау, мит­ническите ограничения на западните страни на нашите стоки и др.

Великодържавното ръководство на СССР на взаимоотношенията в СИВ попречи да се осъще­стви едно истинско сътрудничество между стра­ните — членки, при което с обединени усилия и капитали те биха могли да противодействат по- ефективно на ускоряващия се темп на развитие на електрониката в западния свят. Вместо това стремежът бе да се налага планово развитие на определена номенклатура изделия. За целта се организираха непрекъснато съвещания, които се използваха в повечето случаи за международен туризъм. В този момент нашето стопанско ръковод­ство направи следващата голяма грешка, като не прояви достатъчна далновидност и не сключи с подходящ партньор от СИВ дългосрочен договор за коопериране в областта на микроелектрониката.

Една от причините за западането на нашата електроника е икономическата и по-специално търговската политика (преди и сега) на СССР. Преди преустройството ние нямахме достъп до техните крайни потребители (пазар още нямаше) поради синдрома им за секретност и нашата про­мишленост не получаваше обратна връзка за из­делията си. Това силно намали качеството на нашите изделия и постави иновацията им в една нее­стествена стерилна среда.

В последните години Съветският съюз ни до­пуска до техния привиден вътрешен пазар, без да ни дава възможност да търгуваме свободно, а ни задължава с огромен брой ограничигелни „разрешения“ да извършваме бартерни сделки, и то само в конкретното министерство, без да можем да получаваме полуфабрикати, стоки за бита, суровини и т. н. Смятам, че такава протекционистична политика е оправдана само в определени граници или когато става за сметка на държавния план на СССР. В повечето случаи нашите парт­ньори, закупуващи продукция на електрониката (машиностроенето), предлагат полуфабрикати, стоки за бита и суровини от техните свръхпланови ресурси, но и такъв износ не се разрешава. В ре­зултат на тази политика се спъва развитие го и на тяхната, и на нашата икономика.

Веднъж разраснал се над оптималните си гра­ници, след 1980 г. отрасъл „Електроника“ започна да получава смущаващи влияния от местен и меж­дународен характер и имаше опасност да рухне изведнъж. И тъй като приходите за държавата бяха достатъчно големи и стратегически важни, трябваше да се намери формула за нов подем в подотрасъла.

При решаването на задачата не бе включено меж­дународното разделение на труда по вече спомена­тите причини. Стигна се до решението чрез вла­гане на най-съвременна елементна база, вне­сена от западните страни — главно в изделията на изчислителната техника – да се направи нов ка­чествен скок с цел да се запазят обемите и частично печалбата.

Никой не би имал нещо против такава формула, ако нашата страна бе истински отворена към све­товното стопанство и имаше стабилни приходи в конвертируема валута. Така електрониката стана валутопоглъщаща и силно зависима от валутни постъпления. Самата електроника (и в частност изчислителната техникз) поради историческото си развитие и особено поради тясната си насоче­ност към съветския пазар не можеше валутно да се самофинансира. В същото време подължаваще инвестиционният процес в микроелектрониката изцяло със западна валута. На всичко отгоре дър­жавното ръководство бе подведено, че огромните мощности на нашата изчислителна техника не са достатъчни за развитието на персоналните микро­компютри и за това е нужно да се създаде цяло ново стопанско обединение в гр. Правец с изцяло ново технологично оборудване, също внос от западните страни. Спекулираше се с тезата за пълния монополизъм на ДСО ИЗОТ, която макар и вярна, не оправдаваше точно това решение. Тези огромни валутни разходи наред с всички останали в цялата ни икономика, раз­бира се, допринесоха за стопанския крах и на дър­жавата, и на електрониката, което не мога да не квалифицирам като стопанска авантюра за вкар­ване на страната ни в неизбежен валутен дълг.

Всеки от опонентите ми би ме попитал „Какво бихте направили Вие, за да не се допусне това състоя­ние?“. Ще отговаря, макар отговорът ми да се съдържа във вече посочените факти.

Не бих разширявал електрониката в размери, по-гслеми от стратегически планираните на етап 1975 г., като в никакъв случай не бих развивал заводите в Правец и Горна малина.

Не бих развивал микроелектроника в Ботевград, а само в София, като същевременно бих изнесъл много други производства от София.

Не бих реорганизирал ИЗОТ и не бих закрил ДСО „Приборостроене“.

Не бих концентрирал толкова много инвести­ции в ЗЗУ — Ст. Загора, както и не бих им дал възможност за пълна самостоятелност, преди там да е изградена една стабилна инфраструктура на научно обслужване.

Бих създал нова форма на стимулиране на ино­вациите в електрониката с въвеждане на „инже­нерни бюра“ по подобие на „архитектурните бюра“, конто да извършват предимно развойна и инженерингова дейност.

Бих развил силно контактите си със западни фирми, дори при неизгодни икономически усло­вия, само и само, за да внеса съвременни форми на управление, съвременна организация на произ­водството и не на последно място, за да създам достатъчно връзки в съвременния свят за контакти, обучение, за известност на промишлеността ни.

Докъде стигнахме на практика днес? Произ­водството в целия отрасъл е вече редуцирано почти наполовина главно поради липса на валута за внос на суровини, материали и електронни еле­менти. Нов инвестиционен процес поради липса на валута също не може да се очаква. Свободен пазар в СССР и в останалите страни на СИВ още няма. За износ на електроника в западните страни не може да се мисли в сериозни мащаби. В същото време в страната ни се извършва политическо и стопанско преустройство, което все още не дава благоприятен климат за ново развитие на промиш­леността. Чуват се и призиви за закриване на от­расъла и фетишизиранне па изключителната роля на селското стопанство и туризма.

Считам, че от всяка ситуация има разумен из­ход, който сме длъжни да намерим. Предлагам след­ните мерки за излизане от тежкото положение:

1. Предвид наличието на огромния научно-тех­нически потенциал в областта на електрониката и информатиката в нашата страна, както и нали­чието на доста голяма мрежа от заводи в същия отрасъл, той не трябва в никакъв случай да се пренебрегва в стратегията на стопанството на нашата страна. Преди всичко електрониката трябва да се интегрира в едно хармонично взаимносвързано стопанство на страната ни и със светов­ните пазари и производители. Да се спре необос­нованото фетишизиране на единственото развитие на селското стопанство, леката промишленост и туризма. По-правилно е да се търси разумна про­порция на развитие между горните три и остана­лите отрасли чрез данъчни облекчения за първите. Промишлените отрасли не трябва да се потискат особено, ако те са били силно развити. Пазарното стопанство трябва да определи тяхното бъдеще и да регулира създалите се диспропорции по отно­шение на отделните подотрасли както в инвести­ционната, така и в кадровата и в пазарната поли­тика. Електрониката като отрасъл на всяка съв­ременна държава не може да бъде игнорирана в стратегически план, а напротив — трябва да се стимулира според възможностите на бюджета и да се приватизира.

2. Стратегията в отрасъл „Електроника“ на настоящия етап на икономическото ни развитие не трябва да се реализира от няколко крупни дър­жавни фирми. Напротив, тук в най-голяма степен и най-бързо трябва да се извърши приватизация и първично раздробяване. Защо? Защото само чрез раздържавяването и раздробяването на множество по-малки фирми и по предметен, и по функциона­лен признак могат да се издигнат кадърните и инициативните кадри. В този си вид фирмите ще могат ефективно да се преборят в пазарната кон­куренция. Според нуждите си те ще се сдружат, но по собствена воля, което, доказано многократно от световната стопанска история, ще доведе отново до окрупняване, но по един здрав и естествен път.
3. Спасяването на електрониката и на разви­тите промишлени отрасли в нашата страна трябва да премине през следните направления:

• спасяване на научно-техническата интелиген­ция от загиване, респ. от изселване, чрез бързо приватизиране на ведомствените научноизсле­дователски институти;
• частична продажба на търг на акции от наши производствени предприятия на наши и чуждестран­ни фирми, при което критерият за избор на пред­приятията се определя от Народното събрание съоб­разно националната и международната конюнк­тура, а не дали в момента предприятието е пече­лившо. или не;
• създаване на антимонополно общо стопанско и данъчно законодателство, осигуряващо бързото развитие на частните производствени предприя­тия, които в процеса па развитие могат да се офор­мят като акционерни дружества.

4. Раздържавяването на инженерните органи­зации, чиито типични представители са ведомстве­ните научноизследователски институти, трябва да отчита дали основните средства са закупени (натрупани) от финансовите резултати на колек­тива и съответно са извършени със заем, но са из­платени или са финансирани целево от държавния бюджет. В този смисъл и тук може да има„чисти“ и „нечисти“ пари при раздържавяването, поради което предлагам диференциран подход на раздър­жавяването:

Когато основните средства са изцяло откупени от икономическите резултати на организациите, те трябва да се предоставят безвъзмездно на слу­жителите им под форма на акции, а в някои слу­чаи и в натура. Разпределението може да става по коефициент, отразяващ продължително­стта на работа и получаваното възнаграждение. Дяловите части от основните средства могат да бъдат продавани между служителите, като по този начин се оформят една или няколко акцио нерни фирми или дружество. Организационната форма на фирмите да се определя на Събрания на колективите. Напусналите организацията към датата на раздържавяването или преминали в процес на реорганизация на работа в Друга ор­ганизация, вкл. и тези, издигнати на ръководна длъжност във висшестояща организация,трябва да имат право на участие в разпределението, като би трябвало да получат коригиращ коефициент по скала, която стимулира продължителността на трудовоправните отношения с една организация и санкционира текучеството.

Когато основните средства не са изцяло откупени от икономическите резултати на организациите, за частта, принадлежаща вече на колектива, може да се приложи горната формула. За чисто държав­ните основни средства трябва да се приложи или търг, или аренда.

5. Развитието на електрониката през кризисния период в структурно отношение трябва да допуска съществуването основно на два типа фирми:

• малки фирми (предимно частна и акционерна собственост) за извършване на иновационна и си­стемно-инженерингова дейност, както и пряко свързаните с тях помощни дейности (проучване, маркетинг, реклама, пласмент, сервиз, консул­тации, обучение и др.);
• средно големи фирми (предимно смесена и ак­ционерна собственост) със завършен технологичен цикъл за производство на печатни платки, еле­ментна база, специализирани възли и детайли и др.;
• средно големи фирми (предимно смесена и ак­ционерна собственост) със завършен технологичен цикъл за производство на крайни изделия на електрониката.

Забележка: Класификацията за големината на фирмите е условна, т. е. малка фирма е с до 1000 заети служители, средна с до 10 000, а голяма — с над 10 000.

6. Не трябва да се поставят законови пречки пред естественото сдружаване на по-малки фирми в по-големи — целящи спечелване на конкурент­ната борбз с чужди фирми-гиганти, при което Народното събрание да допуска в обосновани слу­чаи нарушаване на вътрешното антимонополно законодателство. Не трябва да забравяме ролята на фирми-монополисти, като PHILIPS например, за стопанството на техните страни.

Вярно е, че в света на електрониката основните научнс-технически постижения са извършени в големите фирми и съответно в големи техни ин­ститути с достатъчно големи инвестиции. Поради това се чуват гласове за запазване на големите ведомствени институти. Но вярно е и това, че в нашите научноизследователски институти 2/3 от състава не е продуктивен на нивото, което ще ни наложи Европа. И ако тези институти не извър­шат пречистване, те ще загинзт. В същзто време считам, че в уникалния преходен период от тота­литаризъм към свободно стоково стопанство раз­държавяването е единственият реален механизъм за пречистване на инженерните организации от неефективни структури и за нагаждането им към световните стандарти.

7. По отношение на продуктовата структура на изделията на електрониката е трудно да се даде точна рецепта, тъй като основните потребности на пазарите могат да се изменят съществено по време н след кризисния период. По време на кризисния период нашата страна ще трябва повече да раз­чита на западни работодатели за оцеляване. Си­гурно е, че в страните на Източна Европа па­зарна ниша ще имат изделията на електрониката, подпомагащи развитието на активните по време на кризисния период стопански отрасли: селско стопанство, туризъм, лека промишленост.
8. Пазарната ориентация трябва да се промени, като се разчита и в бъдеще на съветския пазар, когато той се отвори. Малко нации могат да раз­читат (даже и само от чисто психологически аспект) на по-добро отношение на руските си клиенти от това, което те показват като отношение към нас. Този исторически шанс за кадрите в нашата елек­троника не може да се изпуска. В сисгемно-инженеринговата и представителната си дейност на водещи световни фирми (IBM, DEG, Siemens, ITT и др.) нашите малки фирми няма да имат осо­бена конкуренция в съветската страна. Този факт трябва добре да се използва, тъй като още сега западните фирми проучват и предлагат този биз­нес в срещи с наши водещи специалисти.

Постъпила на  7. 6. 1990 г.“

 

ИЗОТ ПРОКОН 1300 (+ видео)

Днес ни изпратиха нещо, което досега не бяхме нито виждали, нито чували. Става дума за универсален преносим програматор ПРОКОН 1300, част от семейството програмируеми контролери със същото название, но с различен цифров индекс. Разработка са Централния научноизследователски комплекс по автоматизация (ЦНИКА) от 1987-8 г.

ПРОКОН е семейство от три ти­па програмируеми контролери (ПРОКОН 40, ПРОКОН 72 и ПРОКОН 256) с общ програмен език. Те са съвместими помежду си по елек­трически характеристики, а се различават по схемни и програм­ни възможности. Предназначени са за автоматично управление на дискретни процеси в машино­строенето, автомобилостроенето, циментната промишленост, хи­мическата, фармацевтичната, ле­ката и хранителната промишле­ност, в селското стопанство и ме­лиорацията.

ПРОКОН се комплектува с уни­версален преносим програматор ПРОКОН 1300, операторска стан­ция ПРОКОН 1410 и комуника­ционен разпределител ПРОКОН 1510.

Най-важните предимства на фамилията ПРОКОН :

• Самоконтрол и диагности­ка в реално време
• Оперативните вериги са изо­лирани галванично от логиче­ската схема
• Удобен графичен език за про­грамиране, използващ симво­ликата на релейно-контактните схеми
• В паметта на централния мо­дул се записва потребителска програма с дължина от 12 до 12 Кбайта.

Контролерите ПРОКОН имат до 256 дискретни входа и изхода, до 64 аналогови входа, до 16 ана­логови изхода. Дискретните изхо­ди са безконтактни и могат да комутират без междинни релета до 24V/ 0,5 А, 24 V/2 А прав ток или 220 V/1,5 А променлив ток.

Производство са на Обединени заводи за запаметящи устройства (ЗЗУ) Пловдив. С друга тяхна продукция можете да се запознаете ето тук в нашия сайт ==> http://www.sandacite.bg/?s=%D0%B7%D0%B7%D1%83+%D0%BF%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B4%D0%B8%D0%B2

Целият ПРОКОН 1300 е побран в масивен метален куфар и тежи близо 40 кг.:

Дръжката се натиска от двете страни и пада, като образува основа, на която ляга контролерът, когато се вдигне капакът на куфара.

Всичко е вътре – клавиатурата-капак, кабели за връзка с периферните устройства, електроника и монитор:

Ясно се различават надписите на конекторите:

Отзад ПРОКОН -ът има оребряване и масивен вентилатор, който може да бъде невероятно шумен при работа:

Ето я и табелката с произхода и серийния номер. Нашият е сред първите 600 произведени през 1990 г., и отговаря на отраслова нормала от 1988 г.:

Клавиатурата е с някои специфични и нужни за предназначението на контролера бутони. Може би е производство на ТПК Комуна Смолян – там са се правели такива клавиатури:

Ето и технически паспорт на фамилията ПРОКОН ==> ПРОКОН-1300

И накрая остана само да Ви демонстрираме как го включихме: