Видове ключове за осветление

Подобно на тази  публикация, в която Ви запознахме с първото широко произвеждано поколение български щепсели и контакти за открити и скрити инсталации, сега ще разгледаме същата гама, но по отношение ключовете за осветление. Или както обичаме да им казваме – ключове за лампа. Те са произвеждани най-напред в Слаботоковия завод Климент Ворошилов в София, а след това – в Елпром Кубрат, завод Найден Киров Русе и някои други.

Приятно четене! :)

Да започнем с малко лекция. Както знаем, инсталационните ключове служат за включване и изключване на осветителите. Обикновено те се състоят от тяло с кон­тактна част, механизъм за моментно включване или изключване и ка­пак. Контактната част има за задача да про­вежда електрическия ток. Механизмът за моментно включване или изключване служи да осигури включването или прекъсването на токовата верига с достатъчна бър­зина, за да не се допусне искрообразуване и обгаряне на контактите. Капакът е предназначен да изолира и оформи ключа. По конструкция се под­разделят на ключове с врътка (въртящи) и тип „цека“. При ток с по-малка сила (до 6 А) контакт­ната част на ключове с врътка се състои от под­вижен диск с контактни сектори и от неподвижни контактни пружини, към които са прикачени про­водниците. За ток с по-голяма сила (10, 15 и 25 А) подвижният диск е снабден с двойни контакти. Ме­ханизмът за моментно включване или изключване не позволява на подвижния диск да застане в междинно положение, при което контактните части биха имали непълно допиране. Конструктивно механизмът е най-различно оформен. При ключовете с врътка механизмът за бързо включване и изключване се състои от делителен диск 1 и притегателни пластинки 2 (фиг. 1—67).

Делителният диск има по периферията канали, в които попадат краищата на притегателните пластинки. Дискът е свързан с оста на ключа, към която е прикрепена врътка със спирална пружина. Когато врътката се завърти с оста, делителният диск не следва превъртането на оста, защото е възпрепятствуван от притискащите се в периферните му канали притегателни пластинки. Единият край на спиралната пружинна е прикрепен към оста, а другият край —към диска, с който се натяга. Когато натягането е стигнало до такава сте­пен, че триенето между диска и притегателните пластинки се преодолее, дискът рязко се завърта на следващото положение.

В някои конструктивни изпълнения контактната част и механизмът за моментно включване и изключване се сливат в едно. В този случай контактните пружини играят ролята и на притегателни пла­стинки, а дискът с контактните сегменти се оформя като делителен диск.

При ключовете за осветление тип ЦК неподвижните и подвижните контакти, както и механизмът за бързо включване и изключване, имат друго устрой­ство (фиг. 1—68). Върху тялото на тези ключове са монтирани не­подвижно V-образни вибриращи месингови контакти. Лостчето за включ­ване е монтирано шарнирно и ексцентрично към оста на ключа. В дол­ния край на оста има спирална притегателна пружина. При премест­ване на лостчето от едната страна на другата спиралната пружинка се натяга и когато лостчето стигне до изправено положение, тя бързо изтласква оста с подвижните контакти в другата страна.

Освен тези конструктивни изпълнения има и много други такива. Всичките се свеждат до тяло с подвижни и неподвижни контакти и механизъм за бързо включване и изключване.

Видове ключове за осветление

В зависимост от вида на електрическите разкло­нения, за които се употребяват, ключовете за осветление се подразделят на обикно­вени, групови, серийни, девиаторни и кръстати.

1. Обикновени ключове за осветление. Те са двуполюсни с две положения на подвижните контакти — включено и изключено. Конструктивно се изпълняват с врътка или тип „цека“. Подразделят се за скрита или открита електрическа инсталация в сухи помещения. На фиг. 1—69 е представен обикновен ключ с врътка, а на фиг. 1—70 — обикновен ключ ЦК за скрити инсталации. Тези ключове се монтират в кон­золните кутии на инсталациите и служат за включване и изключване на една или повече лампи едновременно. Произвеждат се с кръгъл или правоъгълен бакелитов капак и порцеланова или бакелитова основа за 6 А, 250 V. Прикрепването им в конзолите се извършва чрез две вилки с болтчета, както при контактите.

Ето ги и наживо от колекцията на Sandacite – Сандъците:

Обикновените ключове за осветление, предзназначени за открити електрически инсталации са също двуполюсни и с положения „включено“ и „изключено“. На горната фигура е представен обикновен ключ с врътка, а на долната —тип ЦК за открити инсталации. Произвеждани са с кръгъл бакелитов капак и порцеланово или бакелитово тяло за 6 а и 250 в. Монти­рането се извършва с винтове за дърво в предварително загипсирано дървено кол­че. Капакът на тези ключове за осветление в долния край има изтънена стена във форма на ок­ръжност. Това място от стената се отчупва при монтажа за поставяне на инста­лационната тръба.

2. Групови ключове за осветление. Те са трифазни за две групи лампи със следните положения: 1) включена само първата гру­па лампи; 2) включена само втората група лампи и 3) изключено положение. Произ­веждат се с врътка за скрити и открити инсталации в сухи помещения, за ток бай напрежение 250 V. Външната форма на тези ключове е същата като на обикновените ключове за скрити и открити инсталации. Поради това, че и двете групи лампи не мо­гат да светят едновременно, употребяват се за икономия на енергия в обществени места, предимно в хотели, където е необходимо две мощности осветление. Наричали са ги хотелиерски.

3. Серийни ключове за осветление. Те са тип ЦК и с врътка. С тип ЦК могат да се изпълнят следните положения: 1) из­ключено, 2) включена само една серия от лампите и 3) включени и двете серийни лампи. Освен това всяка серия от лампи може самостоятелно да се включва и изключва по желание на потребителя. Произвеждат се за скрити и открити ин­сталации за сухи помещения.

Серийните ключове с врътка имат съ­що три положения с тази разлика, че след положение на включена първата серия лампи следва положение на включени и двете серии. Отделните серии лампи не са независими, както при тип ЦК. И двата вида серийни ключове се употребя­ват в жилищни и обществени сгради за полилеи или за две мощности осветление.

Едната серия лампи може да бъде цветно осветление, а другата обикновено. Както груповите, и тези ключове имат три затегача за прикачване на проводници.

4. Девиаторни ключове за осветление. Имат две положения на подвиж­ните контакти, но устройството им е така пригодено, че когато са в положение „изключено“, те превключват токовата верига на един или група ключове. Употребяват се в токови вериги предимно за стълбища с една или повече електрически крушки, които могат да се запалят или угасят от няколко места. Произвеждани са за скрити или открити инсталации с врътка или тип ЦК и имат три затегача за прикреп­ване на проводници. По външна форма не се различават от обикно­вените ключове за скрити и открити инсталации.
5. Кръстосани (кръстати) ключове. Употребяват се като междинни за осветление на стълбищата при многоетажни сгради, при които е необходимо електрическите лампи по стълбището да се запал­ват или угасват от всеки етаж. Те имат четири затегача за прикреп­ване на проводници и четири положения на подвижните контакни пла­стинки. При всяко положение тези ключове превключват четирите про­водника — два по два последователно. Произвеждат се само с врътка за скрити и открити инсталации. Външната им форма е същата като на обикновените ключове за осветление.
6. Противовлажни ключове (фиг. 1—74). Подвижните и непод­вижни контакти са поставени в бакелитова или порцеланова кутия с уплътнен капак. В долната част кутията има две уши за монтиране върху стена и един отвор с резба и гайка за монтиране към стома- нено-панцерови инсталационни тръби или към самостоятелни провод­ници (антигрон и др.). Капакът се прикрепва към кутията с две болтчета. Всички съединения са уплътнени с каучукова смес. Употребвят се за противовлажни инсталации в бани, кожарската промишленост и др.

Вътрешното им устройство не се различава от това на останалите видове ключове за осветление. Те също биват обикновени, серийни, девиаторни и кръстати.

7. Бутонни ключове. Вместо врътка или лостче (палец) тези ключове имат бутонче за включване и изключване на веригата. Разли­чават се два вида бутонни ключове: висящи и за вграждане. И двата вида нямат механизъм за бързо включ­ване и изключване. Висящите клю­чове се употребяват предимно за нощни лампи, а тези за вграждане — за настолни лампи и др.

Едни от най-усъвършенстваните инсталационни ключове от това поколение, които всъщност са превключватели за по-голяма сила на ток, са пакетните ключове (фиг. 1—75). Конструкцията на тези ключове е съвсем различна от досега разгледаните. Съ­стоят се от отделни пакети, откъдето носят и наименованието си. Все­ки пакет образува един полюс или ве­рига на превключване. Пакетите на различните полюси се различават един от друг само по положението си към неподвижните контакти. Отделните пакети са свързани с притегателни капачки в общ пакет. Съществено­то при тези ключове е, че при малка повърхност превключват и изключват голям брой вериги със сравнително голяма сила на ток — до 35 а, при напрежение до 250 в.

Употребяват се като командни превключватели на съоръжения и др.

Литература:

Вижте в Sandacite.BG защо българските роботи могат всичко!

Това четиво от Сандъците – Sandacite ще Ви запознае с първите произведени в България роботи – от всякакъв вид и характер. Предлагаме екскурзията във времето да започне сега!

Има доста определения за понятието промишлен робот. Но с каквито и думи да наричане нещата, истината остава винаги една — става дума за имитация на човешки действия. Или по-точно — замя­ната на човешката дейност с помощта на ма­шини. Промишленият робот трябва да замени човека там, където за него няма място — под земята, в завода, под водата, във въздуха, в Кос­моса и така нататък. Списъкът на страните-производителки на промишлени роботи е твър­де кратък — този факт също не се нуждае от подробно обяснение. Казано с едно изречение, тяхното производство е много сложно и скъпо. Но веднъж произведени, промишлените робо­ти бързо се „откупват“ и ефектът от тяхното внедряване е повече от очевиден.

От 1979 година и България намира място в споменатия кратък списък на страните-про­изводителки на промишлени роботи. Нещо повече – нашата страна е с ранг на координатор в СИВ в това направление. Във връзка с изготвените планове за роботизация у нас са разработени т.н. еталонни работни места, в които да се прилагат промиш­лените манипулатори и роботи. Идеята е изделия­та на Комбината за промишлени роботи ,,Берое“ в Стара Загора бързо да намерят своето място в производствената сфера. Идеята е била течение на времето все повече работ­ни места да бъдат еталонизирани и адаптирани към възможностите на произвежданите у нас промишлени роботи и манипулатори.

Говорейки за българските роботи, не можем да не споменем една твърде интересна осо­беност, отнасяща се до тяхната конструкция. В световното производство на роботи тогава са оформени три конструктивни тенденции. Първата е свързана с производството на универ­сални роботи и се развива най-вече от САЩ. Универсалният робот има редица предимства – лесна адаптация към околната среда (респективно смяната на операциите), притежава голяма гъвкавост по отношение на програмирането. За съжаление, цената му свежда до нула положителните черти. Единственият изход от това деликатно положение е производството на големи серии, което намалява значително цената, но по времето на зараждането на българските промишлени роботи това е все още въпрос на по-близко или по-далечно бъдеще.

Другата тенденция в роботиката е свързана с производството на специализирани роботи. През 70-те години нея залагат най-често японските производители. Роботите от този вид са със значително намалени възможности и минимален брой сте­пени на свобода, имат опростено управление и сравнително ниска цена. За сметка на това те трудно се преустройват и се налага разработ­ването на широка номенклатура, което затруднява кзкто самото производство, така и обслужването и ремонта.

Във всяко нещо съществува така наречената „златна среда”. Роботиката не прави изключе­ние от това старо правило. Златната среда в случая е изграждането на модулни роботи. То­ва е именно пътят, избран от българските спе­циалисти. В този случай различните по вид и тип роботи се монтират от произвежданата гама модули. Степента на унификация в този случай достига 80 процента, което е отлично постижение в тази област. Така роботът става максимално универсален, като запазва ниската си цена. Но какво по-точно представляват българските роботи ? Нека за по-голяма прос­тота се опитаме да ги класифицираме по тях­ната сложност.

На снимката: промишлен робот РБ210

ПНЕВМАТИЧНО БАЛАНСИРАНИ РЪЧНИ МАНИПУЛАТОРИ. Този тип манипулатори са произвеждани в четири варианта с товаропо­демност до 250 килограма. Те намират широко приложение в ковашко-пресовото и щамповъчното производство, като осигуряват пълно механизиране на спомагателните операции при повдигане и транспортиране на товари, де­тайли и възли. Усилието, което е необходимо за задвижването на ръчните манипулатори, не надвишава 5 килограма, което значително об­лекчава труда в редица тежки ме само в пре­носния смисъл на думата производства.

ПОРТАЛНИ МАНИПУЛАТОРИ ПИРИН. Те са разработени в продуктова фамилия с товароподем­ност до 40 килограма. В зависимост от конструк­тивното решение имат точност при изпълне­ние на операциите (така нареченото позицио­ниране) около половин милиметър и се из­ползват при автоматично захранване с рота­ционно-симетрични детайли на редица прог­рамни металорежещи машини. Хидравличното задвижване и твърдото програмно управление на този вид манипулатори осигурява значителни икономически и експлоатационни предимства.

СТОЯЩИ МАНИПУЛАТОРИ ПИРИН. Произвеждани са в четири модификации, като различните варианти са построени на агрегат­ния принцип. Те имат точност на позиционира­не около половин милиметър и товароподем­ност до 20 килограма. Стоящите манипула­тори от фамилията Пирин са използвани за захранване на металорежещите машини с къси ротационни детайли. Те имат електрохидравлично задвижване и автоматично управление, като е предвидена и възможност за ръчни корек­ции.

ПРОМИШЛЕНИ РОБОТИ РБ 110 (на първата снимка). Имат четири степени на свобода и при максимална товароподемност 10 килограма имат точност на позициониране около половин милиметър. Те служат за автоматизиране на спомагателните операции з машиностроенето и някои други области на производството като получаването на пластмаси, стъкло, керамика. Промишлените роботи от серията 110 се задвижват пневматично и се управляват дистанционно, което гарантира максимална безопасност на обслужващия персонал. Програмирането им се осъ­ществява стъпка по стъпка, което е твърде удобно от практическа гледна точка. Управля­ващият електронен блок работи в три режима: „Програмиране“, „Работа“ и „Проверка на паметта“, като последният режим гарантира точността на зададената програма във всеки момент по време на експлоатацията.

ПРОМИШЛЕНИ РОБОТИ РБ 210. Те имат шест степени на свобода — максимална цифра в световната производствена практика, като конструкцията е изградена от въртящи се кине­матични двойки. При товароподемност до 15 килограма имат точност на позициониране около 5 милиметра. Този вид български роботи имат електрохидраалично задвижване и работят в сфе­рична координатна система. Основното им предназначение е да нанасят прахообразни покрития и бои. В паметта на роботите от фа­милията 210 могат да се запишат до 75 пара­лелни програми с продължителност на техно­логичните операции до 900 секунди, като прех­върлянето от една програма на друга става само за 3 секунди. Интересното тук е, че роботът се обучава ръчно на така наречена учебна скорост, като операторът имитира необходимата тех­нологична операция, която се запомня от па­метта. След това управлението се превключва ка работна скорост, която е няколко пъти по-висока от учебната. Този вид програмиране оси­гурява големи удобства при експлоатация и е много евтин, защото не се използува матема­тическо осигуряване.

ПРОМИШЛЕНИ РОБОТИ РБ 230. То­ва са най-усъвършенстваните роботи от серията. Те да из­ползвани за автоматизиране на основните и спомагателните технологични операции. При товароподемност до 600 килограма те имат точност на позициониране около един мили­метър, Този вид роботи също имат шест сте­пени на свобода и работят в цилиндрична коор­динатна система. Управляват се от цифрова програма, като за тази серия Институтът по техническа кибернетика и роботика към БАН е разрабо­тил усьвършенствано микропроцесорно уп­равляващо устройство, създадено изцяло с български елементи!

С един още по-усъвършенстван, макар и по-късен български робот, можете да се запознаете ТУК.

Как се печаташе списание Космос

Тази изключително интересна статия е поместена в първия брой на списание Космос, излязъл през октомври 1962 г. Тя отговаря на въпросите на две малки деца, пожелали да узнаят как се подготвя и печата един брой на любимото им (а и на нас!) списание. Тъй като това е първият брой и списанието все още е нямало по-късната си известност, ние предполагаме, че случката е измислена, но забележителното описание на процеса е напълно истинско!

Щастливи сме от възможността да споделим статията с верните си читатели. Автор: Магдалена Исаева.

(Напомняме Ви, че 100 % пълна колекция-архив на легендарното списание Космос, подготвен от sandacite – сандъците, можете да изтеглите напълно безплатно ОТТУК).

,,Всеки ден, когато отваряме пощенската кутия на списание «Космос», се посипват множе­ство писма. Пишат ни пионери от различни краища на нашата страна. Днес получихме пис­мо, написано от две пионерчета: Стефчо и Катя — брат и сестра. Те разказваха за се­бе си, за училище, за това, че обичали да четат книжки за пътешествия и приключения. А накрая пишеха:

«. . .Ние много искаме да се запознаем с редакцията на спи­санието. Искаме да научим къ­де се печата то. Ако няма да бъде много трудно, ние ви мо­лим да ни покажете печатни­цата. Ето ви нашия адрес. . .»

Зарадвахме се много, защото никой досега не беше поискал да разбере къде се печата на­шето списание. Обадихме им се веднага. И след малко те бяха сред нас, в стаите на ре­дакцията.’ Поприказвахме си малко, дори им издадохме ня­кои «тайни» — какво ще има в следващия брой, в приложе­нието за какво ще се разказва; Но те започнаха да стават не­търпеливи и аз ги поведох.

Прекосихме дългия коридор с червената пътека, затворих­ме и последната врата и ето ни в печатницата на Държавния полиграфически комбинат «Ди­митър Благоев».

Посрещна ни оглушителни­ят шум на наборните машини. Край тях сновяха хора в сипи престилки, миришеше на раз­топено олово. Двете деца раз глеждаха удивени машините, хората. Всичко за тях беше ново и много интересно. Светналите от любопитство очи и пору­менелите бузи издаваха въл­нението им. Впили поглед в машините, те сякаш ме забра­виха.

– Хайде, — подканих ги аз, — елате да ви покажа къде се печата нашето списа­ние.

Стефчо и Катя ме последва­ха. Влязохме в монотипния отдел.

— Трябва да знаете — про­дължих аз, — че наборът е два вида: ръчен и машинен. Списание «Космос» се печата на монотипна машина.

Стефчо и Катя разглеждаха двата апарата, от които се със­тои монотипът — наборния и отливния.

– Какви са тези ленти – с дупчици?

– Ще ви разкажа всичко по ред. Това е наборният апа­рат. Той прилича много на пишеща машина, но има повече от 200 клавиша. Когато ра­ботникът набира, натиска кла­виша на всяка буква и знак. Тогава в апарата специални игли правят дупчици върху тези ленти. А какво става после с тях, ще видим след малко.

В това време Стефчо и Катя учудено трепнаха. Чу се звън и те се огледаха. Но. . . всич­ко е спокойно. Работникът про­дължи да набира. След мънич­ко звънчето пак се обади. Този път Катя попита:

– Като че ли се звънна?

– Да. Наборният апарат има малко звънче. Щом работни­кът е приключил един ред, то дава сигнал за началото на другия ред.

На снимката: набиране на текст в наборния цех.

Децата следяха напрегнато машината и очакваха да се обади звънчето.

– Елате, ще разгледаме от­ливния апарат—-подканих ги аз.

Тук те видяха надупчените лентички, които така много бяха заинтересували Стефчо.

– Според дупчиците в лен­тичката апаратът отлива букви, редове и така—цялото списание.

Стефчо не искаше да се отдели от отливния апарат. Чудно му беше как само по тези дупчици апаратът може да разбере коя е буквата и дали това е буква или препинателен знак.

Когато излязохме от монотипното отделение, спряхме в голяма зала. Нямаше шум от машини, хората работе­ха мълчаливо и слушаха му­зика.

—След като отбележат греш­ките, материалът идва тук, за да бъде поправен. Това се на­рича коригиране. То се извър­шва ръчно. После започва с връзването.

Стефчо искаше нещо да пи­та, но не посмя да ме прекъсне.

– Нали знаете, винаги пре­ди да се построи нещо — къща, завод или язовир, най-на­пред се прави план. Ние съ­що правим план за нашето списание. Той се нарича макет. Там точно отбелязваме мястото на разказите и на другите ма­териали, на рисунките и на заглавията. Като има този ма­кет пред себе си, работникът нарежда колонките с набраните букви в строго определен ред по страници.

– Сигурно след това започва самото печатане — каза Катя.

– Преди да отидат на печа­тарските машини, страниците се нареждат в големи железни рамки. Всяка рамка събира 8 страници от списанието.
– По 8 страници изведнъж ли се печатат?

Всяка, книга и всяко спи­сание се печатат на коли. Една кола представлява голям бял лист. При прегъването му се образуват 16 страници. Те се подреждат в металически рам­ки. Печатането им става най- напред само от едната страна, после — от другата.

– Как се подреждат стра­ниците? — Стефчо ми зададе още един въпрос.

– Подреждат се така, че когато се прегъне листът, стра­ниците да следват по ред от 1 до 16.

Излязохме от наборния цех и се упътихме нагоре по стъбите н плоскопечатния цех. Стефчо и Катето бяха много доволни. Те вече не се смущаваха и смело задаваха въпроси.

В печатарския цех също ни по­срещна силен шум, но пионерите бя ха вече свикнали. Те разглеждаха мълчаливо машините. Разбираха ве­че сами. Ето два лоста поемат листа хартия, поставят го на място. На­мазаната с мастило форма с подре­дените в нея страници се отпечатва под натискана специален механизъм.

По определен канал листът се на­режда върху другите, а неговото място в това време заема нов лист.

Изведнъж Катя се сети.

– Ами корицата? Къде се пе­чата тя?

Заведох нашите гости в друга зала с машините, които печатат само корици.

– Понеже корицата е многоцвет­на, не може да се печата изведнъж. Тук всяка машина има определен цвят мастило и печата само една фор­ма или един детайл. След това в машината се поставя друг цвят ма­стило, започва печатането на други детайли, после —трети цвят и т. н., докато се получи богатата цветна корица.

Напуснахме печатарския цех и отидохме да видим как става сгъва­нето на колите, подшиването за­едно с корицата, обрязването на трите страни.

— И тук списанието е вече готово, нали? — попита Стефчо.

-— Да, напълно готово, за да премине в експедиторското отделение. Оттам книгите, спи­санията и вестниците се пре­насят с коли, за да попаднат в нашите пощенски кутии, по будките на РЕП или в кни­жарниците.

Неусетно се озовахме отново пред редакцията. Стефчо и Катя бяха доволни, че вече знаят как се печата списанието и бързаха да разкажат всичко на своите другари“.

Лампови сигналгенератори СГ3 и СГ4

В тази статия ще извадим от архивите тези два уреда, че кой знае – може пък да са полезни някому – ползували са се доста в едновремешни сервизни работилници при ремонта на нашите сандъци. :)

Високочестотен сигналгенератор СГ3

Високочестотният сигналгенератор тип СГЗ е също производство на развойно предприятие ,,Електроника“, по-късно завод Електроника и датира от началото на 60-те години.

Той принадлежи към серията миниатюрни измервателни апарати ,Минимер* и е предназначен за настройка, проверка и ремонт на радиоприемници, в. ч. усилватели и др. Той е основен апарат за радиопроизводствени и радиоремонтни пред­приятия и работилници, лаборатории на учебни заведения и пр.

Високочестотният сигналгенератор тип СГЗ произвежда синусоидални или амплитудно моду­лирани високочестотни напрежения в радиочестотния обхват. Състои се от осцилатор, тонгенератор за модулация, модулационно стъпало, индикатор на изхода, атенюатор и захранваща част. В осцилатора е предвидено автоматично регулиране на амплитудата на трептенията, което осигурява голяма равномерност на изходното напрежение във всички обхвати.

От високочестотния сигналгенератор може да се изведе нискочестотно напрежение с честота 400 хц с плавно регулируема амплитуда за проверка на нискочестотни усилватели.

Към апарата е предвидена изкуствена антена, която може да се присъединява удобно към изходния кабел.

Технически данни

честотен обхват 0,1-30 MHz в 6 подобхвата ;

точност на честотата + 2 %;

изходно в. ч. напрежение 1 микроволта: 100 mV, плавно регулируемо;

изходно съпротивление 20 омa, 150 омa;

модулация  30 %, 400 Hz;

изходно н. ч. напрежение  50 mV- 2 в, плавно регулируемо;

напрежение на захранващата мрежа 110, 127, 150, 220 V;

консумирана мощност  17 W;

размери 282 x 212 x 160 мм ;

Тегло 6,5 кг

Високочестотен сигналгенератор СГ4

Сервизният УКВ сигналгенератор тип СГ4 също е производство на развойното предприятие „Електроника“ от началото на 1960-те години.

УКВ сигналгенераторът СГ4 спада към серията миниатюрни измервателни апарати „Минимер“ и е предназначен за настройка, проверка и ремонт на радиоприемници с УКВ канал. Той е пригоден да се използува и като вобел генератор, като в комбина­ция с осцилограф (напр. ОГ2) дава възможност да се наблюдават честотните характери­стики на измервания приемник,          ‘

УКВ сигналгенераторът СГ4 е основен апарат за радиопроизводствени и радиоремонтни предприятия и работилници. Той произвежда синусоидални напрежения в УКВ обхвата, които по желание мо­гат да бъдат амплитудно или честотно модулирани. УКВ сигналгенераторът се състои от два отделни осцилатора, по един за всеки обхват, от тонгенератор за модулация, модулационно стъпало, индикатор на изхода, атенюатор и захранваща част. При работа като вобел генератор е предвиден специален изход за отклонително напрежеше за из­ползвания осцилограф. Предвиден е и вход за външна амплитудна или честотна мо­дулация. При специална заявка заводът-производител е предлагал възможност вторият обхват може да се направи от 78 до 102 MHz.

честотни обхвати  10 – 11,4 MHz и 60 : 78 MHz ;

точност на честотата + 1%;

изходно в. ч. напрежение 5 микроволта – 50 mV, стъпално регулируемо

изходно съпротивление 70 омa;

амплитудна модулация  30 %, 40 Hz;

честотна модулация   + 22,5 kHz и  +/- 75 kHz;

външна АМ и ЧМ  50 Hz-:-20 kHz;

напрежение на захранващата мрежа  110. 127,  150,     220 V;

консумирана мощност 32 W;

размери  282 x 212 x 160 мм;

Тегло 6,5 кг

Какво е сигналгенератор

Сигналгенераторът е измервателен уред, който можете да срещнете още под названието високочестотен измервателен генератор или още осцилатор. В тази лекция на Сандъците – сандъците ще се занимаем с устройството на този уред, неговият начин на действие и схема.

Сигналгенераторът произвежда високочестотни трептения, честотата и амплитудата на които може да се изменя в оп­ределени граници. Освен това съществу­ва възможност тези високочестотни треп­тения да се модулират с произвеждани в същия апарат, или подадени отвън нискочестотни трептения.

Причаната да пишем тук за тях, е, че високочестотните сигналгенератори се използ­ват главно при настройката и поправ­ката на радиоприемници. Освен за тази цел те се използват и при редица други случаи в слаботоковите лабо­ратории, в производството и пр.

На долната фигура е показана блокова схема на високочестотен сигналгенератор, съ­стоящ се от следните главни час­ти : високочестотно стъпало, в което се произвеждат високочестотни тре­птения f_вч; нискочестотно стъпало за произвеждане на трептения с тонова честота fн_ч — обикновено 400 хц; модулационно стъпало, в което върху високочестотните треп­тения се наслагват нискочестотните трептения при 30 % дълбочина на модулацията; атенюатор, чрез който се нагласява желаното високочестотно напрежение на изхода на сигналгенератора; изкуствена ан­тена, чрез която сигналгенераторът се включва към изследвания радиоапарат.

На изследвания радиоприемник може да се подаде от високочестотния сигналгенератор известно немодулирано високочестотно напрежение, моду­лирано с 400 хц високочестотно напрежение или само нискочестотно напрежение с честота 400 хц. В друга статия ще се спрем по-подробно на използването на високочестотен сигналгенератор при по­правка, настройка или изследване на радиоприем­ници.

Съставни части на високочестотния сигналгенератор

Всеки високочестотен сигналгенератор се състои от след­ните части:

1. Главната съставна част е производи­телят на високочестотни трептения, т. е. самият осцилатор. Високочестотните треп­тения се произвеждат с помощта на трептящи кръгове и електронни лампи, свързани по най-различни схеми. На долната фигура е показана принципната схема на осцилатор с индуктивна обратна връзка.

Един от най-важните въпроси при всички видове осцилатори е въпросът за поддържане на неизменна честота и неизменна амплитуда на високочестотните трептения. Това се постига по различни начини. Така положителният температурен коефициент на кондензатора и бо­бината на трептящия кръг се неутрализира, като се включи в същия кръг кондензатор с отрицателен температурен коефициент.

За да се запази амплитудата на високочестотното напрежение еднаква при различни честоти и условия, прибягва се до различни методи за автоматично регулиране на тази амплитуда. Някои от тези методи наподобяват автоматично регулиране на си­лата в приемниците.

2. Друга съставна част е производителят на нискочестотни трептения, които обикно­вено са с честота 400 хц. С тях се модулират про­изведените от осцилатора високочестотни трептения.

На долната фигура е показана принципната схема на един такъв нискочестотен генератор. Схемата е по­добна на схемата за получаване на високочестотни трептения с тази разлика, че в случая се използ­ват бобина със стоманено ядро и кондензатор, които имат много по-големи стойности (според формулата на Томсън).

3. Модулацията на високочестотните трептения се извършва по различни начини — било направо, било чрез подходяща за тази цел лампа.

На долната фигура е показан един от най-опростените начини за модула­ция. Чрез лампата П се произвеждат нискочестотни трептения (обикновено с честота 400 хц). Една част от нискочестотното напрежение от бо­бината L₁ се подава на лампата, като произведените от тази лампа високочестотни трептения се модулират при 30% дълбочина на мо­дулацията.

В някои високочестотни сигналгенератори е предвидена възможност за модулиране на произведените високочестотни треп­тения с нискочестотни трептения, пода­дени отвън (от тонгенератор или друг източник)

4. На атенюатора се подават получените високочестотни треп­тения. Атенюаторът е конструиран така, че от него могат да се вземат различни по големина високочестотни напрежения.

Най-простият атенюатор е обикновен делител на напрежението R (потенциометър), какъвто е показан на тази фигура. Чрез плъзгача на по­тенциометъра на изхода на осцилатора могат да се получат различни напрежения.

При изследване на радиоапарати и при други случаи големината на високочестотното напрежение на изхода на осцилатора трябва да бъде известна. Това може да се постигне по два начина. Единият на­чин е, като се измерва изходното високочестотно напрежение посред­ством чувствителен лампов волтметър. Другият начин е, като се из­ползва атенюатор, който служи не само за нагласяване на различни изходни напрежения, но същевременно показва стойностите на тези напрежения.

На долната фигура е показан един такъв атенюатор. Осцилаторът про­извежда модулирано или немодулирано високочестотно напрежение със стойност U~1. Чрез превключвателя П се извършва грубото, а чрез по­тенциометъра R — плавното нагласяване на различни изходни напре­жения U~2. По такъв начин на изхода се получават високочестотни на­прежения от няколко микроволга до няколкостотин миливолта. Тези стойности се определят, като отчетената от потенциометъра R стой­ност се умножи по показаното от превключвателя число (х 1, х 10, х 100 и  х 1000). Трябва да се подбира такава комбинация от съпро­тивления, че общото съпротивление, включено към източника на висо­кочестотни трептения, да остава едно и също при различните пре­включвания.

Съпротивленията на атенюаторите трябва да имат малък повърхностен ефект, малка индуктивност и малък, капацитет. Поради тези при­чини се използват малки и навити по специален начин съпротивления.

Тъй като при много ви­соки честоти нежелателните капацитети на съпротивления­та са от значение, при осцилаторите за такива високи честоти се използуват капацитивни атенюатори на високочестотното напрежение. Освен тези атенюатори в някои слу­чаи се използуват индуктивни атенюатори, бобини и специални начини за нагласяване на изходното високочестотно напрежение от измерва­телните генератори.

5. Изкуствена антена. Тя представлява комбинация от съп­ротивление, бобина и кондензатор, които са с такива стойности, с как- вито са съпротивлението, индуктивността и капацитетът на една средна по големина приемна антена (фиг. 175). В практиката обаче тази изку­ствена антена се заменя с кондензатор с капацитет 200 пф, който е поставен обикновено в самия осцилатор. За по-големи честоти (къси вълни) се препоръчва само едно съпротивление от 100 до 400 омa.

6. Захранване. Повечето осцилатори се захранват от мрежа с променлив ток. Понеже напрежението на мрежата се колебае, в пре­цизните осцилатори са предвидени специални стабилизатори на напре­жението — лампови, ферорезонансни и др. В някои случаи стабилизирането на напрежение­то се постига чрез специални свързвания.

Така при триточков осцилатор с бобини с увеличаване на захранващото напрежение се увеличава и честотата. При три­точковите осцилатори с. конден­затори е обратно. Осцилатори с комбинирано свързване про­извеждат високочестотни трептения, които не се влияят от измене­нията на захранващото напрежение.

7. Екрани. Един много важен въпрос при измервателните гене­ратори е произведената високочестотна енергия да се отправи само по един път към изхода, като се предотврати всякакво разсейване на тази енергия. Това се постига чрез екраниране както на отделни елементи (бобини, съпротивления от атенюатора и др.), така и на отделните стъпала. В някои случаи се налага двойно и тройно екраниране.

За да се предотврати протичането на високочестотни токове в раз лични посоки през шасито, всички свързани с него проводници трябва да се свържат в една подходяща точка.

Също така трябва да се предотврати и излъчването на високочестотна енергия чрез захранващите проводници, като в тях трябва да се предвидят достатъчно филтри, които да спират високочестотните токове.

Използвана литература:

Петров, Александър С.,  Мартулков, Станислав Петров,  Писомов, Вичо Йорданов. Слаботокови електрически измервания :. Учебник за III, IV и V курс на техникумите по електротехника, специалност Слаботокова електропромишленост и експлоатация /. [4. изд.]. София :, Техника,, 1963., 346 с.

Високочестотен сигналгенератор СГ2

Високочестотният сигналгенератор тип СГ2 е произвеждан от завод Електроника София след 1954 г. Той е предназначен за произвеждане на високочестотно синусоидално напрежение в честотния обхват от 100 kHz до 30 MHz. Това напрежение може да бъде модулирано както от вграден тонгенератор с напрежение с честота 400 хц, така и от външен източник на нискочестотно напрежение с честота от 50 до 10 000 хн.

Високочестотният сигналгенератор тип СГ2 се състои от следните части : осцилатор, тонге­нератор, модулационно стъпало, измервател на изхода, атенюатор и захранваща част.

Осцилаторът има линеен по честота променлив кондензатор. Произвежданите че­стоти са разделени на 6 обхвата, един от които е разлят — за междинните честоти от 400 до 500 кхц. Настройката на желаната честота се извършва с помощта на удобна и прегледна линейна скала. Регулирането на изходното високочестотно напрежение се извършва чрез регулиране на постоянното захранващо напрежение на осцилаторната лампа. Тонгенераторът служи за модулиране на високочестотни сигнали. Произвежданото от него напре­жение с честота 400 хц може да се използува за проверка на н.ч. част на радио­приемници и др. Модулацията се извършва в две решетки па модулационната лампа, с което се постига линейност и при твърде голяма _ дълбочина на модулацията. Измерва­телят на изхода е лампов и позволява контрола както на изходното в.ч. напрежение, така и на дълбочината на модулацията. Атенюаторът е съчетание от плавен и стъпален регулатор и позволява удобно и точно нагласяване на желаното изходно напрежение.

Високочестотният сигналгенератор е оформен в .метална правоъгълна кутия с дръжка и пак за безопасно пренасяне. В капака е предвидено специално място за прикрепване мрежовия шнур и екранирания изходен кабел.

Технически данни

честотен обхват…  0,1 – 30 MHz в 5 обхвата; 400—500 kHz— разлят обхват;

точност на честотата …. +0,25% от 400 до 500 kHz; +1% от 0,1 до 10 MHz; +2% от 10 до 30 MHz;

изходно в.ч. напрежение: А) 1 V неизменно; Б) 1 микроволт-100 mV, плавно и стъпално регулируемо;

точност на изходното напрежение…….. +20 % до 10 MHz;

изходно съпротивление:

с изход на атенюатора 10 ома, 50 ома;

изход 1 V……  500 ома;

модулация…..  от 0 до 80%, плавно регулируема ;

точност на модулацията . . . +/- 10%;

вътрешна модулация …. 400 Hz +/- 5% ;

н.ч. вход:

честота….   от 50 до 10 000 Hz при + 2 dB;

входно съпротивление 5 000 ом;

необходимо напрежени:е  около 2,5 V за 30 % модулация;

н.ч. изход:

честота………  400 Hz +5% ;

напрежение    0-15 V плавно   регулируемо;

изходно съпротивление 2 500 омa;

напрежение на захранващата мрежа: 110, 127, 150, 220 V (50 Hz);

консумирана мощност от  мрежата около 45 W;

електронни лампи 2Х6Ж4 (6АС7),      6С5С, ЕАВС80,  EZ80, СГ4С;

размери (с поставен капак) 430 x 320 x 230 мм;

тегло  около 20 кг.

А какво е сигналгенератор поначало можете да прочетете в ето ТАЗИ лекция на сандъците.