Статии - Стара техника - ==> SANDACITE BG <== Българският портал за стара техника

Система за лазерно рязане Искър 500

Да започнем отначало: какво е лазерът?

По-любознателните от Вас сигурно знаят, че терминът ЛАЗЕР е абревиатура, съставена от първите букви на думите във фразата „усилване на светлината чрез принудително излъчване“ на английски език (acronym LASER ==> Light Amplification Stimulated Emission Radiation).
Какво представлява лазерното рязане?
Лазерите за рязане са конструирани да съсредоточават голямо количество енергия в малко,
добре оформено петно. Типичният диаметър на това петно е от порядъка на стотици микрони. Топлинната енергия, създадена от лазера, стопява или изпарява материалите в тази малка зона, а чрез подаване в зоната на работен газ / кислород, азот, СО2 и др./ изпареният материал се издухва извън прореза.
Енергията на лъча се подава точно където е необходимо, с което се минимизира топлинното въздействие извън зоната на рязане.

Какви са предимствата и недостатъците на лазерното рязане?
Лазерното рязане е обикновено с по-висока скорост в сравнение с водоструйното при
еднакви материали и дебелини. Лазерното рязане предизвиква появяването на град по среза,
което може да бъде нежелателно при някои приложения.

Първото индустриално приложение на СО2 лазерите е било прорязването на
шперплатовите основи на щанците в опаковъчната индустрия. След своето най-ранно приложение през 1972 г., тази технология се е развила извънредно много и сега лазерите се използват с голям икономически и технически успех за рязане на почти всички материали. Беглият преглед на достъпната литература показва един огромен спектър от приложения от
пробиването на бебешките биберони до изрязването на суперсплавите в аерокосмическата
промишленост.

А това, на което ще спрем вниманието си днес, е , че в България също е имало предприятие, произвеждащ лазерна техника и лазерно оборудване. Това е Заводът за лазерно технологично оборудване ,,Игликa“ към ОЗ ,,Оптика и нови технологии“ в София, работил през 1980-те години.

Именно с едно от техника изделия ще се запознаем сега в Сандъците – Sandacite.

За нас е гордост да Ви представим Искър 500! :)

Както гордо е изписано с големи букви на оригиналното й техническо описание,

ИСКЪР 500 ВИ ОСИГУРЯВА НОВИ ТЕХНОЛОГИЧНИ ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА РЯЗАНЕ НА ДЕТАЙЛИ ОТ МЕТАЛ, ДЪРВО И ПЛАСТМАСА СЪС СЛОЖНА КОНФИГУРАЦИЯ.

ТЯ ВИ СПЕСТЯВА СРЕДСТВА С ПО-ВИСОКАТА СИ ПРОИЗВОДИТЕЛНОСТ И С ПО-НИСКИТЕ РАЗХОДИ СПРЯМО КОНВЕНЦИОНАЛНОТО ОБОРУДВАНЕ – ОСОБЕНО ПРИ СРЕДНОСЕРИЙНО, МАЛКОСЕРИЙНО, ЕДИНИЧНО И ЕКСПЕРИМЕНТАЛНО ПРОИЗВОДСТВО.

Лазерна машина Искър 500 Lazerna mashina Iskar 500

Ето най-важната информация за българската система за лазерно рязане:

ЛТС Искър 500 реже метални листа от стомана с дебелина до 6 мм, а също плоскости от дърво, пластмаса, кожа и други материали.

ЛТС Искър 500 е комплектована с нов за времето си тип СО2 лазер – бързопроточен с надлъжен разряд, притежаващ редица предимства пред досега използваните напречни, бавно проточни СО2 лазери.
ЛТС Искър 500 се е предлагала без или със САD/САМ ’’Прометей” (компютърна система за автоматизирана подготовка на програми за лазерно рязане). Без САD/САМ ’’Прометей” цената на целия комплект е с около 25 % по-ниска, но спомнете си поговорката: ”Не съм достатъчно богат, за да купувам евтино”.
ЛТС Искър 500, натоварена при двусменен режим на работа, възвръща вложените капиталовложения за срок година — година и половина.
А завод Иглика е предлагал на клиентите шефмонтаж, обучение на кадри, следгаранционно сервизно обслужване и резервни части за 2- до 5-годишен период на експлоатация, които са предмет на допълнителни договори.

Система за **лазерно** рязане Sistema za lazerno ryazane

А кои са най-важните характеристики на Искър 500?

автоматичен, пневматичен захват на листовия материал – стандартен лист 1 х 2 м (с едно препозициониране) или по-малък.
работен ход на масата по ос X и по ос У — 1000 мм
дебелина на обработвания материал:

за стомана до 6 мм

за дърво и пластмаса до 10 мм

скорост на позициониране – 8 м/мин
скорост на рязане – до 4 м/мин
ширина на среза – от 0,2 до 0,5 мм
грапавост на обработената повърхност – </= Ra 100
врзме на готовност на ЛТС ’’Искър 500” за работа – 15 мин.
ЛТС Искър 500 извършва автоматичен разкроя на листовия материал по предварително зададена програма
подборът на технологичните параметри мощност, скорост на рязане, времезадръжка за пробиване, режещ газ и вода е в зависимост от дебелината и вида на обработвания материал.

Както и много други разработени през 80-те години в България технологични системи за производството, и Искър 500 се свързва и управлява чрез компютър. Важната за програмиста информация е следната:

Ако ЛТС е свързана със система за цифрово програмно управление на металорежещи машини ЗИТ 500М:

тип на кода EIA/ISO (автоматично разпознаван)
програмируем инкремент — 0,01/0,001
едновременно управлявани оси – 2
линейна и кръгова интерполация
САD/САМ система ’’Прометей”
използван език СМАРТ — версия на езика APT
библиотечен процесор
геометричен процесор
драйвер за плотер „ВМС ВС 281”, ’’Микроника 297” или аналози
постпроцесор ESSI

модул за сортиране на детайлите по технологични признаци

модул за оптимизация на разкроечния план

модул за нормиранe на материалните и трудови разходи

професионален 16-битов компютър
матрично печатащо устройство (или простичко казано – принтер)
плотер формат А3

Какви са разходите на газове?

С02 – 0,008 м3/h (куб. метра/час) чистота 99,5 %

N2 — 0,04 м3/h чистота 99,6%

Не — 0,1 M3/h чистота 99,6%

режещ газ (обикновено О2) – 2 m3/h

сгъстен въздух – 1 m3/h от 3 до 5 атм.

Необходим ви е задел от оборотни бутилки за съответните газове.

И останалите технически характеристики:

Консумирана мощност 13 kVA

Захранващо напрежение 3 х 380 V; 50 Нz

Охлаждаща вода 1,5 m3/h

Температура на охлаждащата вода – 14°С ± 3°С

Размери и тегло на отделните блокове:

координатна маса – 2660 х 2660 х 895 мм, 700 кг
захранваш блок — 1175 х 750 х 1505 мм, 350 кг
носеща рама с С02 лазерен източник — 2800 х 1200 х 1960 мм, 950 kг
система за ЦПУ — 770 х 370 х 1270 мм, 180 кг
припасващ блок — 790 х 350 х 1270 мм, 250 кг

И накрая, нека отбележим, че системата за лазерно рязане Искър 500 се е доставяла с комплект запасни части, а заводът е осигурявал 12-месечна гаранция поддръжка и по-нататьшно гаранционно поддържане.

Въгленови микрофони и как се правят

Въгленовите микрофони спадат към контактните преобразуватели. Този вид микрофони се делят на такива с надлъжен и с напречен ток. Първите са с много голяма чувствителност (50—100 мв/мкб), но лоша честотна характеристика (неравномерност над 30 дб при обхват 60—8000 хц). Затова те се използват предимно за предаване на говор в телефонната техника. Вторите имат сравнително малка чувствителност (2—5 мв/мкб), но по- добра честотна характеристика (неравномерност 20 дб при 40—10000 хц). Употребяват се предимно в ролата на преносими микрофони (напр. репортерски).

Устройството на обикновените въгленови микрофони (с надлъжен ток) е показано на фиг. 1. Между проводимата еластична мембрана 1, закрепена на пръстена 2, и електрода 4 е насипан въгленов прах (зрънца) 3. Филцовият пръстен 5 задържа праха и служи като демпфер (затихвател) за собствените трептения на микрофона. Източникът Б захранва микрофона с напрежение 2—8 в при ток 10—50 ма.

**Въгленови** микрофони Vaglenovi mikrofoni

Микрофоните с напречен ток се наричат още мраморни микрофони, понеже основата им се изработва предимно от плътен мрамор. Устройството им е дадено на фиг. 2. Върху дебела изолационна основа 2 са монтирани въгленовите електроди 1, въгленовият прах 3, изолационната мембрана 4 и уплътнението 5. Токът протича през електродите и въгленовия прах, чието съпротивление се изменя от трептенията на мембраната. Така се избягва непостоянният електрически контакт между подвижна мембрана и въгленов прах, което при микрофони с проводими мембрани предизвиква силни шумове и изкривявания. Но така чувствителността на въгленовия микрофон доста се намалява.

На нас в Сандъците – Sandacite винаги ни е било любопитно как се произвеждат различни електронни устройства. Въгленовите микрофони не правят изключение :)

Технологическият процес обхваща следните по-важни операции:

изработване на мембраната;

направа на въгленовия прах (зрънца);

пресоване на въгленовите електроди;

изработване на основата (тялото);

направа на амортисьори срещу сътресения и изкривявания;

изработване на крепежни детайли;

монтаж и измерване.

Изработване на мембраната. Според вида на въгленовия микрофон мембраната му се изработва от пресован въглен, дуралуминий или комбинация от двата (надлъжен ток), от слюдена или пластмасова пластина, гумирана коприна, каучук или целофан (напречен ток). Колкото мембраната е по-дебела и по-твърда, толкова нелинейните изкривявания са по-големи. Клирфакторът е над 20—30 %. Мембраната при обикновени въгленови микрофони е главно от пресован въглен, който дава по-добър контакт с въгленовия прах, отколкото метална мембрана. Обаче въгленовата мембрана е по-крехка и хигроскопична. При микрофони с напречен ток се предпочитат мембрани от целофан или каучук, а по-късно и от стирофлекс, който издържа на външни влияния.

Направа на въгленов прах. Въгленов прах (ситни зрънца) се изработва от стрит антрацит, кокс, графит и сажди, както и въгленовите плочки. Разпратените материали се смесват със свързващо вещество (каменовъглени смоли или водно стъкло) и изпичат. Въглеродът преминава в кристален графит на зрънца с диаметър 0,05—0,5 мм. Произвеждат се три размера: дребнозърнести, минаващи през сита със 70—80 дупки/см², през сита с 50—60 дупки/см², и едрозърнести— през сита с 45 дупки/см². Въгленовите зрънца, мембрани и електроди се правят матови или полирани. Полирането става на полиравтомати и шайби. Микрофони с полиран въглен са по-малко чувствителни, но по- дълготрайни. Свойствата на въгленовите зрънца зависят от температурата и влажността на въздуха и се менят с времето.

Пресоване на въгленови електроди. Материалите са като за въгленовите зрънца. Електродите имат различна форма според вида и типа на въгленовия микрофон (цилиндрична, пръстеновидна, чашовидна). Изработват се в съответни пресформи чрез пресоване при високо налягане (1000—2000 атм.). След пресоването те се изпичат при 1500°С. Това става в огнеупорно гърне и често трае няколко седмици.

Изработване на основата. При въгленови микрофони с надлъжен ток за основа служи никелирана месингова кутия със завалцован горен месингов пръстен, който придържа мембраната. Кутията се изработва чрез щанцоване и изтегляне на преса. При микрофони с напречен ток основата се прави от мрамор или порцелан, а по-рядко от пластмаса. Тези микрофони са чувствителни към повреди и затова имат и външна метална или пластмасова кутия, която се изработва чрез пресоване.

Направа на амортисьори. Мраморните микрофони са извънредно чувствителни и към сътресения и капсулът им винаги се окачва еластично към статива. Това става чрез изпъване на пружинки или каучукови ленти към металния пръстен на стойката (статива). За това спомагат и филцовите подложки в самите капсули.

Монтаж и измерване. Въгленовите микрофони трябва внимателно да се сглобяват. Зрънцата трябва точно да се отмерват. Ако са повече, трептенията на мембраната се затрудняват и изкривяванията рязко се увеличават. Зрънцата са по възможност с еднакви размери и без остри ръбове. Мембраната се проверява за дефекти, добре изпъва и притяга. Връзката на електроди и изводи трябва да бъде сигурна.

Измерването на готовите микрофони става на специални устройства. Проверяват се чувствителност, нелинейни изкривявания, собствен шум и неравномерности на честотната характеристика.

Илюстрация: Евтеев, Федор Ефремович, Жуков, В. А.. Технология радиоаппаратуры /. Ленинград :, Госэнергоиздат,, 1952., 360 с. :

Българска камера за видеонаблюдение КТП 200

КТП 200 представлява миниатюрна транзисторизирана камера, осигуряваща получаването на висококачествено телевизионно изображение върху екрана на видеоконтролен приемник тип ВКП 200. В камерата, с размери 7 х 10 х 22 см и тегло 1,75 кг, са разположени най-необходимите възли, а основните схемни елементи и устройства са поместени във формиращо устройство с размери 38,6 х 14,6 х 23 см и тегло 9 кг.

Връзката между камерата и формиращото устройство се осъществява посредством многожилен кабел дълъг до 150 м (при поискване и до 300 м).

Връзката между формиращото устройство, което създава комплектния телевизионен сигнал и два видеоконтролни приемника (при нужда) се осигурява и с по един коаксиален кабел, свързващ видеоизходи «Монитор 1» и «Монитор 2» на формиращото устройство със съответен вход 75 й на всеки от двата монитора (видеоприемника). Максимална дължина на кабела 600 м (и 800 м с разрешаваща способност й 600 телевиз. линии).

Разрешаващата способност на изделието е >/= 700 телевиз. линии в надлъжна (хоризонтална) посока.

Различими полутонови градации – 10.

Автоматично регулиране на чувствителността на видикона — запазване постоянен видеосигнал (пор аз- мах) при изменение на осветеността 100 пъти.

Минимална осветеност на фотослоя на видикона >/= 1 lх

Осветеност, нужна за оптимален телевизионен образ—200 lх на обекта при обектив f = 25 мм; 0 = 1:1,4.

Геометрични изкривявания </= 1 %.

Нелинейни изкривявания — вертикални </= ±1,5 %; хоризонтални </= 2 %.

Консумация:

а) при мрежово захранване </= 50 W;

б) при акумулаторно захранване 12 V </= 16 W.

Гаранционен срок — 1 година.

Температурен обхват за нормална работа на изделието (умерен климат) от 0 до +40 С (успешно и при — 10° С до +45° С

Време на непрекъсната работа — 24 часа.

Камерата за видеонаблюдение КТП 200 е предназначена за работа на закрито, а на открито може да работи с предпазни кожуси или сенници).

Камерата е изпълнена като алуминиева отливка с метален кожух. Има елегантен външен вид. Оцветена е свежо в два тона; формиращото устройство е с пропорции, които вдъхват стройност и спокойствие. Оцветяването е също в два меки сиви тона. По искане на клиента са възможни и други цветни решения.

Камерата е производство на Слаботокова завод София от началото на 70-те години.

Един материал на Сандъците – Sandacite.

Плот 1 – български чертожен софтуер

През 1988 г. в Института по техническа кибернетика и роботика към БАН е разработен чертожният софтуер Плот 1. Преди това в България съществуват и други подобни продукти, като напр. Графкад, но той е по-професионално насочен. Плот 1 има своите разлики.

ПЛОТ 1 е типична програмна система за автоматизиране на чертожната дейност от края на 80-те. Работи върху 16-битови персонални компютри Правец и други, съвместими с IBM РС/ХТ/АТ. Позволява конфигуриране на евтино работно място за автоматизация на проектирането (състоящо се от устройство за въвеждане на координати, компютър с графика и устройство за изчертаване). Системата Плот 1 използва техника за диалог, лесна е за усвояване и идеална за работа с не много сложни чертежи. Има аналог па всички понятия и команди, с които разполагат по-професионалните системи, което я прави подходяща за първоначално запознаване и осмисляне на възможностите на сиаемите за автоматизация на проектирането.

Така както в началото на 80-те години системите за текстова обработка облекчиха и ускориха писателската дейност, малко по-късно системите за чертане с помощта на компютър променят чертожната дейност. Използвайки тези системи, Вие можете да създадете чисти и точни чертежи, да променяте чертежи, без да е необходимо тяхното пречертаване отначало, да размножавате автоматично често използвани формуляри и фигури, да правите копия на напълно завършени чертежи и т.н.

На практика няма никакви ограничения за видовете чертежи, които Вие ще създадете, използвайки ПЛОТ 1. Архитектурни чертежи, чертежи на вътрешно обзавеждане, блок-схеми, графики, организационни диаграми, топографски и морски карти, технически илюстрации, монтажни диаграми, поздравителни картички и чертежи в областта на електрониката, химията, машиностроенето и строителството – това са само няколко от приложенията на ПЛОТ 1.

Каква е разликата между Плот 1 и други софтуери за чертане?

Ако вземем за прицелна точка годината 1988, ще забележим, че за персонални компютри са създадени доста чертожни програми, но повечето от тях са пикселно ориентирани. Това ще рече, че когато начертаете обект, например окръжност, съответните точки (пиксели) стават видими на монитора и стават част от чертежа. Програмата не помни, че тези точки представят окръжност. Ако увеличите обекта и го направите четири пъти по-голям, програмата може само да дублира осветените точки.

От друга страна, ПЛОТ 1 е обектно ориентиран и ще регистрира въпросния обект като окръжност с определен център и радиус. При увеличение четири пъти, ПЛОТ 1 използва тези математически дефиниции, за да създаде много по-детайлно изображение.

Необходими технически изисквания:

Изисквания към компютъра:
програмно съвместим с IBM PC/XT или PC/AT
512К RAM памет
2 флопи-дискови устройства или 1 флопидисково устройство и твърд диск тип „Winchester“

Изисквания към графичната карта и монитора:
графична карта „Hercules“ или
графична карта „IBM CGA“ (черно-бял) или
графична карта „IBM EGA“ (с 256К графична памет и
съответните за тези карти графични монитори

Изисквания към въвеждащото устройство
устройство за въвеждане на относителни координати тип „мишка“, съвместимо с това на „Microsoft“

Koala Pad
Joystick

Поддържани плотери: – Hewlett-Packard		7475
7220	7470	7475
7580	7585	7586
– Houston Instruments		DMP-29
DMP-7	DMP-8	DMP-29
DMP-40	DMP-41	DMP-42
DMP-51	DMP-52	DMP-56
DMP-51MP DMP-52MР

Поддържани принтери:

Epson

FX-80 FX-85 FX-100 FX-286

Hewlett-Packard

LaserJet LaserJet Plus

^IBM

Proprinter ProprinterXL

Okidata

Microline 84 Microline 93

TI Omni

850 855 860

лазерни принтери PostScript

А оригиналното ръководство на ПЛОТ 1 можете да изтеглите оттук ==> ПЛОТ 1

Един материал на Сандъците – Sandacite

Транзисторен токоизправител ТСТ 12-5

Това устройство е производство на Завода за токоизправител Перник от началото на 70-те години.

Транзисторният стабилизиран токоизправител тип ТСТ 12-5 е изпълнен на полупроводникови прибори. Предназначен е да захранва с постоянно напрежение радиотелефон тип РТ21-10 и съответните му модификации.

Електрическа схема

Транзисторен токоизправител схема Tranzistoren tokoizpravitel shema

Захранването на токоизправителя става от променливотокова мрежа, с напрежение 220V ± 10% и честота 50 Hz. Подаденото напрежение на токоизправителя се трансформира от трансформатора /тр/ и се изправя от германиеви диоди. Чрез кондензаторите С1 и С2 изправеното напрежение со филтрира. Транзисторите Т1 и Т2 служат за регулиране на изходното напрежение при изменение на входното напрежение и изменение на товара. Резисторите P1o и Р11 служат 3а изравняване на съ противлеиието на двата клона. Кондензаторът С5 филтрира изходното напрежение. Постояннотоковият усилвател за обратна връзка се състои от транзистор Т6, ценер диод Д6 и резистор R5, осигуряващи опорно напрежение и делител R7 и R8. Колебанията в напрежението на изхода се усилват от постояннотоковия усилвател Т6, който определя режима на транзисторите Т4 и Т3. Режимът на транзисторите Т1 и Т2 се определя от режима на транзистори Т3 и Т4. Чрез тример потенциометъра Р1 се установява напрежение на изхода 13 V при захранване със стабилно напрежение 220 V.

Транзисторът Т5 изпълнява ролята на електронен предпазител на късо съединение при претовар- ване в изходната верига. Нормално той е запушен от напрежението върху потенциометъра Р4. При претоварване В изходната верига транзистор Т5 се отпушва, а транзисторите T1, Т2, Тз, Т4 се запушват и на изходните клеми няма напрежение. Положението на плъзгача на потенциометъра R4 се определя при ток през консуматора 5,5 А до 6,1 А и напрежение на изхода 13 V. Необходимото колекторно напрежение на транзистора Т6 се получава от отделна намотка на трансформатора /Тр/ и диода /Д5/. За защита на консуматора в изходната верига на токоизправителя е включено реле Р1, което се задейства при напрежение, по-голямо от 19 V.

Технически данни

Номинално изходно напрежение /при промяна на захранващото напрежение/ –

13 ± 1 V с ± 10% и на товара от 0 до 5 А/

Максимален ток 5 А
Пулсации на изходното напрежение при максимален ток /5А/ – по-малки от 25 mV

Захранващо напрежение от променливотокова мрежа с напрежение 220 V ± 10%; 50 Hz
Размери:

максимална височина 105 мм

максимална ширина 220 мм

максимална уолжина 270 мм

Тегло:

максимално тегло 5,500 кг

Транзисторен токоизправител ТСТ 12-5 Tranzistoren tokoizpravitel TST 12-5

Начин на работа

За да се осъществи нормална работа с транзисторния стабилизиран токоизправител ТСТ 12-5, преди всичко е необходимо да бъде включен към електрическата мрежа с променливо напрежение 220 V + 10% при 50 Hz.

При включване на радиотелефона към транзисторния стабилизиран токоизправител ТСТ 12-5 да се спазват указаните знаци за „+“ и проводниците, които се прикрепват към буксите, да са снабдени с кабелни уши, за да се избегне късо съединение.

След Включване на транзисторния стабилизиран токоизправител към мрежата, последният се включваза работа с помощта на лоста на ЦК-ключе, В посока на знак „Вкл.“, сигналната лампа светва и на изхода се получава 13 V стабилно напрежение.

Транзисторният стабилизиран токоизправител трябва да работи при температурен интервал от минус 10° С до плюс 40° С и повишена относителна Влажност на околната среда до 80 ± 2%.

Характерни неизправности

Транзисторен токоизправител Tranzistoren tokoizpravitel

Начин на съхранение

Кратковременно съхранение на транисторния стабилизиран токоизправител трябва да става в сухи помещения. Продължителното съхранение се осъществява в складови помещения, които да отговарят на следните изисквания:

а/ относителна влажност на въздуха — до 70 %

в/ температура на въздуха — от +10° до + 30° С

в/ помещенията трябва да бъдат оборудвани с рафтове за съхранение.

В помещенията не се допуска наличие на киселини и основи и проникването на вредни за токоизправителя газове и пари.

Спецификация на използваните елементи

Един материал на Сандъците – Sandacite

Как работи първият български алкохолен дрегер

Първият български алкохолен дрегер пристигна в Sandacite.BG!

Не знаем дали Ви се вярва, но преди 43 години в България е произвеждано и такова устройство. РА`73 е рожба на Завода за ядрени уреди (!) Плевен и смятаме, че заслужава да бъде представен… по възможност точно днес. :)

И така, да започваме!

Регистраторът на алкохол измерва количеството алкохол в кръвта на шофьорите посредством измерване на количеството алкохол в издишвания въздух.

Нека предположим, че желаем да работим с него още тук и сега. В такъв случай дрегерът се изважда от опаковъчната крутия и след това се проверява:

комплектността на прибора
външен вид
наличие на пломба на прибора

Когато трябва да Ви проверят дали сте пили, преди да шофирате, катаджията първо включва уреда към източник на напрежение 12 волта (напр. от автомобила Ви). След това задейства датчика (специална стрелка указва дали той е готов за работа) и проверява дали сондата, в която ще вдъхвате въздух чрез мундщук, е затворена. Следват още малко приготовления и в сондата се втиква пластмасовият мундщук, а Вие вземате въздух от дробовете си и юнашки вдъхвате в мундщука. Когато издишате докрай, ще светне сигнална лампа – това е доказателство, че действително сте вдъхнали, а не сте шмекерували. В някои случаи обаче е необходимо по-рязко издишане на въздуха от дробовете, за да се задейства сигналната лампа. Освен това там има едно червено лостче, което трябва да бъде в положение ,,З“, защото в противен случай въздухът преминава свободно и не задейства клапата. Друго важно е, че червената светлина не означава наличие на алкохол. Ако до 2 мин. след вдъхването измерителната стрелка не се отклони към червения сектор, а остане в зеления, то не сте употребили алкохол и можете да продължите спокойно пътя си. През тези 2 ,,минути на истината“ не трябва да се извършват никакви манипулации по дрегера, за да отчита правилно.

Това е накратко.

Ако искате, по-надолу можете да проследите как е описана употребата на дрегера в техническото му описание…

Приборът /в калъф или бал калъф/ са свързва към захранващо напрежение 12 волта. Ако се използва за захранване бордовата мрежа на автомобил – лек тип, приборът са свързва чрез захранващия си кабел директно е гнездото за ел. запалка, като съединителите тип „Банан-щекер“ са поставени в държача /4/. Ако автомобилът не притежава такава или приборът ще се включва към акумулатор или друг токоизточник, захранването става с помощта на двата проводника от захранващ кабел, завършващи със съединители тип „Банан щекер“. Към тях се поставят съединителите тип „Крокодил“. В този случай към предната част на кабел захранващ са поставя капачка /1/

За да разберете какво се има предвид под номерираните части, моля, погледнете чертежа малко по-надолу. Какво се случва по-нататък в сюжета, можете да разберете оттук:

Eто и чертеж на самия дрегер:

Както и неговата електрическа схема:

А тук виждаме и производствената табела:

За съжаление ръководството на дрегера РА`73 не е отпечатано с най-високото възможно качество на полиграфията, дори можем да кажем, че не се и доближава до средното. Затова си позволихме малко повече да Ви разходим из скенирани страници, а илюстрацията отдолу е оригиналната корица:

Една статия Sandacite.BG, написана с любов към българскота техника!

КОБРА – да пишем програми за Правец!

КОБРА е разработена през 1987 г. в СО Микропроцесорни системи Правец и СП Микросистеми София.

КОБРА е завършена система компилатор, притежаваща всички необходими възможности за разработка на приложни програми. С нея могат да се създават и компилират програми без помощта на други средства, с изключение на текстови редактор. Изчистените от грешки, компилирани и свързани програми се преобразуват в заредим модул (съхраняван във файл от типа .ЕХЕ), който може директно да се изпълни на всеки компютър, функциониращ под управлението на ДОС-2.0 (или следващи версии) и използващ модул ANSI за поддържане и обслужване на периферните устройства. При това не е необходимо да са достъпни управляващите компоненти на КОБРА или МикроФАЙЛ/16, първичните и обектните модули.

Нека видим какви са системните изисквания на компилатора КОБРА:

Работи с микрокомпютри „Правец-16“, IBM PC, XT, АТ и съвместими с тях.

Компилаторът изисква следната минимална конфигурация:

256 КВ памет с произволен достъп (RAM);
едно флопидисково устройство и „твърд“ диск от тип „Уинчестър“ или две флопидискови устройства;
ДОС-16, MS DOS или PC DOS версия 2.0 и следващи версии.

1.2 Изисквания при изпълнение на програми, компилирани с КОБРА.

Програми, компилирани с КОБРА, могат да бъдат изпълнени на всеки компютър със следната конфигурация:

256 KB RAM – памет;
ДОС 16, MS ДОС или PC ДОС версия 2.0 и следващи;
Компютър напълно съвместим с „Правец-16“, IBM PC, XT и АТ или такъв, който поддържа модула за обслужване на периферните устройства SYS;
Компютър, чието разпределение на входно-изходните буферни пакети е стандартно и осигурява безконфликтност на входно-изходните операции.

А какви други характеристики притежава компилаторът? В сравнение с МикроФАЙЛ/16-1.0 те са доста повече! и се свеждат до следното:

а) в структурата на файл с данни могат да се дефинират до 1024 полета;

б) могат да се създават файлове, които съдържат описание на полетата от структурата на релационната таблица;

в) съществува възможност за обвързване на един файл с данни едновременно с няколко други файла от този тип;

г) едновременно активни се поддържат до 64000 неза- писими променливи;

д) добавени са редица нови функции:

за получаване стойността на ASCII кода на последния натиснат клавиш при изпълнение на програмата;
за определяне името на всяко поле от активния файл с данни;
за определяне номера на реда, в който .се намира текущо изпълняваната команда;
за определяне на името на текущо изпълняваната програма или процедура;
за повтаряне на символен низ определен брой пъти;
за условна обработка на изрази;

е) съществува възможност за задаване на потребителски функции, за обръщение към кеогракичен брой външни модули и за осигуряване на помощна информация за потребителя в хода на изпълнение на програмата чрез натискане на клавиш F1;

ж) могат да се изграждат цикли, командите в тялото на които се изпълняват определен брой пъти;

з) осигурени са средства за очертаване на области от екрана, както и допълнителни възможности за неговото форматиране с команда

и) могат да се използват макродефиниции в команда DO WHILE, както и рекурсивни и вложени макродефиниции;

х) могат да се зареждат разширени техстови полета в независими променливи от символен тип;

л) глобалната променлива COBRA позволява програми, използващи разширените възможности на КОБРА, да се изпълняват под управление на МикроФАЙЛ/16-1.0;

м) включени са помощни средства, които позволяват да се създават файлове с данни, индексни файлове, етикети и справхи на равнището на операционната система;

н) осигурени са помощни средства за настройка на програми.

Освен използването на тези допълнителни възможности, програмите, обработени с компилатора КОБРА, притежават и редица други предимства;

а) при компилация се проверява коректността на целия първичен модул, което позволява да се локализират и коригират едновременно всички грешки;

б) тъй като компилираните програми се изпълняват на равнището на операционната система и не е необходимо да ее проверяват за коректност и да се преобразуват в машинен код, то скоростта на изпълнение е значително по-голяма, отколкото при обработка от интерпретатор;

в) компилаторът значително увеличава безопасността на първичния код. Когато се предоставя програмно осигуряване на потребителя, което е разработено с помощта на интерпре- тативен език, то неговата защита от несанкциониран достъп обикновено се реализира чрез схема за шифриране. Този подход осигурява само временни прегради за субекта, стремящ се към достъп към шифрираната програма.

Често пъти той създава дешифрираща процедура, коятс позволява за минути да се възстанови оригиналното състояние на първичния код. Компилираните програми са една по-висока степен на защита в сравнение с шифрираните по определена схема. На потребителя могат да се предоставят само заредими модули, съхранени във файл от тип .ЕХЕ. И тъй като практически е невъзможно от тях да се възстанови първичният код на програмата, то нейната безопосност е осигурена в много по-пълна.степан.

Програмите, обработвани с КОБРА, са изградени от команди и функции на МикроФАЙЛ/16-1. В по-редки случаи обаче съществуват и разлики.

Съдържанието на дискетата на КОБРА можете да изтеглите от този линк ==> КОБРА

Един материал на Сандъците – Sandacite.

Лампов RC тонгенератор ТГ2

Този RC тонгенератор e български от главата до петите и е прозводство на вече несъществуващия завод Електроника София от 1961 или 1962 г. Сега в Сандъците – Sandacite мислим да Ви представим малко по-подробно този радиотехнически уред.

RC-тонгенераторът тип ТГ2 е предназначен за произвеждане на нискочестотни синусоидални напрежения в звуковия честотен обхват от 20 до 20 000 хи. Той е необхо-дим при различните видове измервания на нискочестотни усилвателни уредби, електро-акустични апаратури, радиоприемници и телефонни съоръжения, за захранване на измервателни апарати и др. Поради високите си технически показатели този тонгенератор е особено подходящ за лабораторна работа.

RC-тонгенераторът ТГ2 се състои от следните части: генератор, усилвател, атенюатор, измервател на изхода и захранваща част.

Генераторът е двустъпален с RC-селективен четириполюсник. Променливият елемент е двоен потенциометър със специална конструкция.

Амплитудата на трептенията на генератора се стабилизира с помощта на баретор.

Усилвателят е също двустъпален и обхванат от дълбока отрицателна обратна връзка.

Атенюаторът е с 4 степени и причинява затихване до 60 dB. Изходното напрежение на усилвателя се измерва непрекъснато от измервателя на изхода. Калибрирането на изходното напрежение може да се извършва с помощта на специален потенциометър, недостъпен отвън.

Тонгенераторът е оформен в метална правоъгълна кутия с дръжки и капак за безопасно пренасяне. В капака е предвидено място за прикрепване на -мрежовия шнур.

Технически данни

честотен обхват 20-20 000 Hz в 3 подобхвата

точност на честотата +2 %. +/-1 Hz

изходяща мощност 1 W

коефициент на нелинейни изкривявания:

К</= 0,5 % при честоти над 50 Hz

К</= 2 % при честоти от 20 до 50 Hz

изходно напрежение от 1 mV до 25 V

точност на изходното напрежение +/- 3 % от крайното деление при 1000 Hz

неравномерност на честотната характеристика +0,5 dB

Изходи:

а) директен изход 600 омa, симетричен и несиметричен;

напрежение 1 – 25 V, плавно регулируемо ;

изходно съпротивление 100 омa ;

б) директен изход 150 омa, симетричен и несиметричен;

напрежение 1 – 12,5 V, плавно регулируемо;

изходно съпротивление 25 омa;

в) изход през атенюатор несиметричен;

напрежение от 1 mV до 25 V, стъпално и плавно регулируемо ;

изходно съпротивление 600 омa;

ниво на собствените шумове по-малко от 60 дб;

напрежение на захранващата мрежа 110, 127,150, 220 V (50 Hz);

консумирана мощност от мрежата 80 W;

електронни лампи 2 x EF22, 2 X EBL21, 5Ц4С, СГ4С;

размери с поставен капак 430 x 320 x 230;

тегло около 18 кг.

Кои бяха българските автомобили?

Освен конкретните технически изделия от един или друг вид, произвеждани в България, според нас е интересно от време на време да разглеждаме и текстове-анализи от определена епоха, в които се съдържат изводи. Те могат да ни изглеждат изключително любопитни днес, когато можем да огледаме ситуацията от дистанцията на времето.

Днес сме Ви подбрали статия от 1972 г., обсъждаща въпроса какъв автомобил най-добре би подхождал на българския потребител и – съответно – какъв автомобил би било най-добре да се произвежда масово в България. Като илюстрация са дадени малко известни български автомобили, за някои от които сме Ви разказвали на страниците на Сандъците – Sandacite. Автор е Емил Димитров, а статията е поместена в сборника ,,Автомобилът днес и утре“, издаден от ДИ ,,Техника“ през 1972 г.

Приятно четене!

,,През годините на народната власт заедно с общата индустриализация на страната постепенно се откри зелена улица на автомобилната промишленост. Първите лястовички на автомобилната пролет се появиха много отдавна. След Девети септември се показа за първи път товарен автомобил, изработен у нас. Създателите му — работниците от Завод 12, го нарекоха Димитровец. По-късно се появиха и първите леки автомобили Балкан. Едно по едно се раждаха и авторемонтните предприятия, Израснаха и се специализираха кадри. 1967 г. е годината, в която се поставиха основите на нов клон на нашата промишленост. В Пловдив бяха сглобени първите автомобили Булгаррено в Ловеч — Москвич 408 и ФИАТ 850 (берлина и купе), в Шумен — товарните автомобили ГАЗ 53А и ГАЗ 52. Постепенно промишлеността започна да придобива по-широки мащаби и се дойде до сформирането на ДСО Автопром. Обединението обхвана 15 завода, научноизследователски институт и 5 бази за техническо развитие. При обединението беше създадено и търговско предприятие Автоимпекс за внос и за износ на автомобилна техника. Оформиха се и различните центрове па българското автомобилостроене. Най-крупен от тях е Ловеч, където в обединеното промишлено предприятие Балкан са събрани 5 завода — за леки автомобили, за мотоциклети и за мопеди, за отливки от темперован чугун, за инструменти, за каучукови и за пластмасови изделия.

В завода Мадара в Шумен сс развива товарното автомобилостроене. Заводът Чавдар в Ботевград се специализира за производство на автобуси. Центрове на двигателостроенето станаха София и Варна.

В производството първоначално се започна със сглобяване, а постепенно се премина към усвояване и към производство на отделни детайли и възли. Построиха се и продължават да се строят редица нови заводи: във Видин — за автомобилни гуми, в Разград — за бутални пръстени и за бутала, в Елхово — за електрооборудване, в Бяла Слатина — за спирачни системи, във Варна — за дизелови двигатели и др.

С решенията на Десетия конгрес на Българската комунистическа партия се определя окончателно бъдещето на българското автомобилостроене. В тях е записано:

. . .«Да се увеличи производството и монтажът на товарни автомобили и иа автобуси при широко коопериране с ЧССР и СССР. Да се увеличава монтажът на леки коли в кооперация със СССР с оглед задоволяване потребностите на страната»…

Към това решение трябва да се прибави И още едно:

«Да се създадат условия за по-пълно задоволяване ма населението с хранителни и нехранителни стоки и предмети с дълготрайно ползуване, като през 1975 г. се осигури. . .

… на 100 семейства 14 леки коли». . .

През периода 1971—1975 г.ще се обръща сериозно внимание за развитието на производството на леки автомобили.В края на петилетката то ще трябва да достигне цифрата 30 000, като ще се развива на базата на прогресивния монтаж. През 1975 г. влаганите наши части и труд трябва да достигнат 25—30 на сто от общата стойност на автомобила. Производствената програма предвижда заваряване на каросерията, боядисване, усвояване на седалки и на тапицерия, електроинсталации, бордни уреди, джанти, гуми, стъкла, акумулатори и др.

В заводите в Елена, в Преслав и гр. Толбухин се развива производството на ремаркета, на полуремаркета и на контейнери. Расте и производството на детайли за съветския автомобил Жигули.

Паралелно с развитието на прогресивния монтаж в лекото автомобилостроене се натрупва опит, за да се развие по-късно собствено производство. Извършва се проучвателна и подготвителна работа за построяването през следващата петилетка на завод за леки автомобили с годишен капацитет 250 000—300 000 броя. C това България окончателно тръгва по пътя на автомобилостроителните страни.

Както виждаме, отдавна започна периодът за полагане основите на този нов клон на машиностроенето у нас. Направени са вече редица практически крачки. Естествено решаването на този въпрос се оглежда от много страни. Тук пито е възможно, нито е наша задача да направим пълен анализ. Все пак ни се иска да споделим някои мисли по това, какъв трябва да бъде българският масов автомобил, без, разбира се, да се ечита, че този въпрос е разгледан изчерпателно. За пълното му изясняване е необходимо да се направят сериозни социологични проучвания.

Преди всичко при решаването на този въпрос е правилно да се изхожда от концепцията, че във втората половина на XX век автомобилът не е лукс, а необходимост. На практика обаче в нашата страна все още не е достигнат този етап, дори и в съзнанието на повечето от собствениците на леки коли.Те ги използуват предимно за неделни разходки и за годишен отпуск. Автомобилът все още не е намерил място във всекидневната дейност на трудещите се. А; той може да се използува пълноценно. Преди всичко може да се превърне в основно транспортно средство за отиване на работа. Всичко това трябва да се има пред вид и във връзка с етапа па развитие на нашата страна. България се развива като индустриална страна. Селското стопанство се механизира, създадоха се агропромишлените комплекси. От него непрекъснато излиза работна ръка, която отива в предприятията и в заводите на градовете или в центровете на комплексите. Това силно затруднява решението на жилищния проблем в градовете въпреки усилените темпове на строителство. На село положението е по-друго. През годините на народната власт селският жилищен фонд се попълни с около 80 на сто с нови и хубави къщи, отговарящи на необходимите битови и санитарни изисквания. Нашите села са разположени на не повече от 20—30 км от градовете или от центровете на агропромиш- лените комплекси. Ако българинът получи евтино превозно средство, издръжката на което не е скъпа, той би предпочел да остане да живее на село, а да работи в града, след като за отиване на работа са му достатъчни 30 минути. Това ще му даде значителни предимства. Ще бъде решен благоприятно жилищният проблем. На село ще може да си развие лично стопанство — плодова и зеленчукова градина, кокошки и т. н. Семейството му винаги представлява потенциална работна ръка за кооперативното стопанство. Със собствено превозно средство той би могъл да задоволи културните си интереси, за които няма условия на село, а в града. На село би почивал по-добре, отколкото в шумния и изпълнен с нечист въздух голям град. Интересно е да се отбележи, че в страните с интензивно автомобилно движение се забелязва отлив на населението от големите градове. Много хора, след като имат самостоятелен, сигурен и бърз транспорт, предпочитат да работят в града, а да живеят във вилни зони извън него. Тази тенденция не може да не се появи и в нашата страна, която е социалистическа и в която постепенно се ликвидират различията между града и селото.

Ние сме все още в началото на моторизацията на нашата страна. Налага се да решим проблема за масово транспортно средство. Всички страни, които започнаха преди нас да развиват автомобилна промишленост, създадоха първоначално съвсем опростени конструкции, но те имаха едно съществено качество — бяха евтини. Много от тях бяха двуместни и с мотоциклетни двигатели. Япония, въпреки че е на второ място в света по производство на автомобили, едва сега решава проблема за моторизацията си. Тя има широка гама от съвсем малки коли с двигатели по 360 куб. см: Хонда Н 360 — двуцилиндров двигател, 27 конски сили по CAE, 111 км в час максимална скорост; Митсубиши Миника 70 — дву- цилиидров, 26 к. с. поСАЕ, 95 км в час максимална скорост; Субару Р-2 — двуцилиндров, 30 к.с. по САЕ, 95 км в час максимална скорост; Су- зукн Фропте 360 — трицилиндров, 25 к. с. по САЕ, 100 км в час максимална скорост; Дайхацу Фелов макс 360 — двуцилиндров, 33 к. с. по САЕ, 105 км в час максимална скорост и т. н.

В някои развити автомобилни страни също така все още най-популярни са по-малките автомобили. В Италия това е ФИАТ 850, във Франция — Рено 4 и Ситроен 2 CV, във Великобритания — Мини Купър и т. н. Всеки един от тях е съобразен с пътните, с климатичните и с други особености на страната.

В социалистическите страни най-популярен представител в този клас е произвежданият в ГДР Трабант. За съжаление обаче той е с двутаков двигател. Развитието на автомобилостроенето показва непрекъснато намаляване на машините е двутактови двигатели преди всичко поради това, че те замърсяват въздуха повече от четиритактовите.

По наше мнение за България най-подхожда автомобил с четири- щилиндров, четиритактов двигател с ходов обем около 1000—1200 куб. см, който би имал нисък разход на гориво 7—8 литра на 100 км път и разходите по поддържането му не биха били големи. Максималната скорост не бива да надвишава 140—150 км в час. Каросерията му да бъде де_:лометалическа от типа комби. Добре би било да има и пета врата отзад. Това ще позволи при нужда автомобилът да се използува и за пренасяне на някои товари със сравнително по-големи габарити, което би било съвсем необходимо при положение, че се живее в село, а се работи в града. Много важно е автомобилът да е с по-висок пътен просвет, за да преодолява успешно пътища с по-лоша настилка. Сервизното му обслужване трябва да бъде сведено до минимум, т. е. да няма гресиране/да е с капсу- лована охладителна система, пълна с антифриз, регулировките му да се извършват след пробег от 10 000 км. С две думи, това трябва да бъде цдрав и непретенциозен автомобил.

Ако автомобил от тази категория не е възможно да се произвежда у нас самостоятелно, то това може да стане кооперирано с друга страна, особено със Съветския съюз“.

Лампов волтомметър ЛВ3

След като в предишната публикация на Сандъците – Sandacite Ви запознахме подробно с българския лампов волтметър ЛВ2, сега идва ред и на следващия в серията уред, но той е доста по-усъвършенствуван! За разлика от предшественика си, този измервателен уред е произведен в завод Електроника София.

ЛВЗ е комбинирани лампов волтомметър. Този тип устройства позволяват измерването на постоянни напрежения, променливи напрежения до 240 MHz и съпротивления от 5 ома до 50 мегаома.

Комбинираният лампов волтомметър ЛВЗ е построен въз основа на мостов принцип. При измерване на постоянно напрежение се включва високоомен входен делител. При измерване на променливо напрежение то се детектира предварително в отделен диоден пробния. При измерване на съпротивления са предвидени спепиалсн делител и отделен изправител за ниско напрежение.

Волтомметърът е комплектуван с два пробника със сменяеми щифтове. Той е поставен в метална кутия с дръжка и капак, което го прави удобно преносим. В капака е предвидено специално място за прикрепване на мрежовия шнур и на измервателните кабели с двата пробника.

Технически характеристики:

Волтметър:

измервателен обхват: 0,1 – 300 волта

точност:

+/- 3 % за постоянни напрежения

+/- 3 % до 20 MHz

+/- 6 % до 240 MHz

входно съпротивление: 13 мегаома (постоянно напрежение)

2,5 мегаома: (50 Hz)

входен капацитет: 5 пикофарада (за ВЧ)

25 пикофарада: (НЧ)

допълнителна грешка при +/- 10 %

колебания на захранващото напрежение: +/- 1 %

Омметър:

измервателен обхват: 5 ома – 50 мегаома

максимална неточност: около +/- 10 %

захранване: 110, 127, 150, 220 V (50 Hz)

консумирана мощност: 40 вата

лампи: ЕСС85, 2 х ЕА960, EZ80

размери (с капака): 205 х 305 х 185 мм

тегло: около 8,5 кг