От Сандъците – Sandacite решихме да  ви запознаем как пристигат панелите до блоковете.

В последните няколко години из родния Интернет се изписа доволно много по историята и донякъде технологията на панелното строителство. Този немалък информационен поток беше предизвикан от няколко различни фактора, които не му е времето да обсъждаме сега. По-важното в случая е, че дори по-младите представители на културната българска общественост (родени след телоса на националното ни едропанелно грядуще) разбра, че панелите първоначално се произвеждат в домостроителните комбинати, извозват се до строителните площадки и едва тогава биват монтирани от бригадата. Това, което продължава да не се разказва обаче, е, че самият превоз на тези уж груби строителни материали е всъщност много деликатно дело! Необходими са твърде внимателни действия, та готовите панели от Земляне или Момчилград да пристигнат невредими до своите бъдещи блокове. 

Това е и задачата на днешната публикация в Сандъците – Sandacite – да разкрие начина, по който панелите стигат до блоковете.

Производствените процеси по монтиране на строителните конструкции може да се разделят на три групи: 1) транспортиране и складиране на елементите на конструкциите; 2) подготвителни процеси; 3) основен монтажен процес.

Транспортиране и складиране

При транспортиране на строителните конструкции възникват редица въпроси —за якостта на бетона, за предотвратяване на остатъчни деформации в елементите, за транспортното положение на елементите, за укрепяването на елементите в транспортното средство, за степента на разчленяване на конструкциите, за подбора на транспортното средство и др.

Обикновено  на мястото на строителната конструкция се образува т.н. приобектов склад – това е място непосредствено до строежа, в което се (при строги правила!) се складират докараните нови строителни елементи. В някои случаиприобектовият склад може и да не съществува – тях ще разгледаме по-надолу.

Необходимата якост на бетона на елементите при транспортиране, т. е. транспортната якост (R_T) в кг/см², зависи от вида и предназначе­нието на елемента, статическата схема на транспортното му положение, вида на транспортното средство, състоянието на пътя и начина на монтаж (със или без приобектов склад). По-стройните елементи и елементите, транспортното положение на които е различно от експлоатационното, изискват по-голяма транспортна якост.

При автомобилния и тракторния транспорт поради по-голямото ди­намично въздействие, са нужни по-високи транспортни якости, отколкото при релсовия. При лошо състояние на пътищата транспортните якости трябва да се увеличават независимо от това, че скоростите на движение се намаляват. При монтаж от колела транспортните якости са най-високи и трябва да са равни на монтажните.

Транспортното положение на елементите и конструкциите трябва да бъде по възможност същото като експлоатационното. В противен случай се търси такава статическа схема на транспортното положение, при която те ще бъдат най-устойчиви.

Общо взето, елементите и строителните конструкции се транспор­тират в хоризонтално и вертикално положение. Елементите за подовите и покривните конструкции трябва да се товарят на транспортните сред­ства най-много в четири вертикални реда, за колоните и гредите — в два, и за ригелите — в един ред. (Ригел – това е строителна част, която обикновено представлява стоманена греда с Г-образен профил, който стои на върха на подпорна колона и на който се поставят и закрепват напречните греди на конструкцията). Всички елементи, транспортирани в хоризон­тално и вертикално положение, трябва да бъдат подпрени като греда на две подпори със или без конзоли. Подпирането се извършва с еднакви по размери трупчета, поставяни напречно на дългата ос на елемента, точно едно над друго. Конзолите, образувани при подпирането, могат да бъдат не по-големи от ¹/₁₀ от дължината на елемента.

Фиг. 1. Подпиране и укрепяване на елементи при транспортиране в хоризонтално положение а — надлъжно укрепяване; 6 — напречно укрепяване; 1 — елементи; 2— подложни бичмета; 3 — обтяжки за надлъжно укрепяване; 4 — опори за странично укрепяване

Всички елементи с дължина до 6 м може да се извозват в хори­зонтално положение с платформени транспортни средства — вагонетки. Транспортираните в хоризонтално положение елементи трябва да се укрепяват, когато превозването им ще се извършва на дълго разстояние с по-големи скорости и когато елементите са натоварени на няколко реда. В такива случаи укрепяването се извършва надлъжно само на най-горния ред елементи и вертикално в четири точки — по две срещуположно за всички редове (фиг. 1). Превозваните във вертикално положение еле­менти трябва да се укрепяват, за да се предотвратят обръщането и по­вреждането им. Средствата и начините на укрепяване зависят от вида на елементите и транспортните средства (фиг. 2).

Фиг. 2. Подпиране и укрепяване на елементи и конструкции при транспортиране във вертикално положение: а — на ригели; б — на ферми; 1 — ритли; 2 — стоманена рамка; 3 — укрепяваща греда; 4 — трупчета; 5 — винтове; 6 — болт; 7 — стоманобетонна ферма; 8 — стоманена ферма

Всички елементи с дължина до 6 м и повече може да се извозват в хоризонтално положение с платформени транспортни средства – камиони, ремаркета, вагонетки, а до 8 м — с вагони. За превозването на елементи с по-голяма дължина в хоризонтално и вертикално положение се изпол­зват специални едноосни и двуосни ремаркета и вагони с различна то­вароподемност. Стенните и подовите панели с размери на стая се транс­портират със специални ремаркета-панеловози.

Eто и видеоматериал по темата, в който се виждат и разглежданите по-долу панеловози:

https://www.sandacite.bg/wp-content/uploads/panelno-stroitelstvo.mp4?_=1

Начини и средства за транспорт

В зависимост от производствените условия транспортирането на строителните конструкции от склада на производственото предприятие до приобектния склад може да се извършва различно — със средства за превоз на малки разстояния, с автомобилен, тракторен (влекач + ремаркета) и же­лезопътен транспорт.

За къси разстояния може да се използуват релсов транс­порт с въжено теглене, леки портални кранове и подемнотранспортни машини. Релсовият транспорт с въжено теглене се прилага в случаите, когато про­изводственото предприятие (по­лигонът или дворът за метални конструкции) се намира много близко до обекта и може да се прокара праволинеен път. При превозване на панелни елементи се използуват обикновени плат­формени вагонетки, при линейни елементи с голяма дължина — две платформени вагонетки, при ферми, ригели и други подоб­ни — две платформени вагонет­ки с приспособления за укрепя­ване на конструкциите във вер­тикално положение, при про­странствени и широкоплощни конструкции — два коловоза с по една или две вагонетки и т. н. Схема на такъв транспорт е представена на фиг. 3.

Фиг. 3. Схема за транспортиране на еле­менти на къси разстояния: 1 —– формовъчна площ на полигона; 2 — складова площ на полигона; 3 — портален кран; 4 — чашко­видни фундаменти на едноетажна промишлена сграда; 5 — едноколовозен релсов път; 6 — двуколовозен релсов път; 7 — лебедка с теглително въже; 8 — ком­плект от две вагонетки за колони; 9 — единична ва­гонетка; 10 — комплект от две вагонетки за ферми; 11 — комплект от две вагонетки за черупки

Леките портални кранове с отвор 5—7 м могат да се използват в същите случаи, както релсовият транспорт с въжено теглене. При тях не са нужни машини за товарене и разтоварване на елементите. Те са целе­съобразни за пренасяне на елементи до 3 т.

На фиг. 4 е показано транспортиране на елементи на къси раз­стояния с автокран с вилков подемник:

Автомобилният транспорт за строителни конструкции се прилага по два начина — с единични товарни коли и с товарни коли с реморкета.

С единични товарни коли се превозват елементи с дължина до 6 м като подови и покривни панели, греди, колони, фундаментни блокове, подкранови греди и др. Този начин на транспортиране е по-целесъобразен за случаите, в които се използува приобектен склад. Автомобилният транспорт с ремаркета се предпочита обикновено, когато превозваните конструкции имат по-големи габарити от габаритите на платформите на товарните коли. Ремаркетата могат да бъдат платформени и неплатформени. С първите се транспортират елементи като при единичните товарни коли, а с вторите — конструкции с голяма дължина и голямо тегло като обемни елементи, ферми, ригели, дълги колони и греди и др. (фиг. 5)

В най-общия случай ремаркетата, теглени от влекач, имат товароспособност 50 kN. Препоръчвало се е при такъв начин на превоз всеки влекач  да бъде комплектуван с три ремаркета: едното да се товари при завода-производител, второто да бъде в движение, а третото да се разтоварва на обекта. Наторварването на елементите се е извършвало обикновено с порталните кранове на самия полигон, а разтоварването – с наличното на обекта монтажно съоръжение; кран тип Пионер, автокран, багер-кран, кулокран и т.н.

Тракторният транспорт на строителни конструкции се извършва с двуосни платформени и неплатформени ремаркета (фиг. 6). Той е целе­съобразен за по-къси разстояния (до 5 км) и при монтаж от колела.

За транспортиране на едропанелни елементи във вертикално поло­жение се използуват специални реморкета-панеловози (фиг. 7).

Железопътният транспорт на строителни конструкции у нас дълги години има ограничено приложение — предимно за стоманени конструкции и по-рядко за стоманобетонни сглобяеми конструкции. В сглобяемото строи­телство той е можел да намери по-широко приложение, когато производ­ството на стоманобетонни елементи се пренесе в специализирани заводи с голяма производителна мощност.

Ето още един вид панеловоз:

1 – предна неподвижна конструкция; 2 — задна неподвижна конструкция; 3 — приспособление за страничво укрепване; 4 – балансьор с устройство за прикачване; 5 – влекач

Складиране на елементи при обекта

Складиране на елементите на строителната площадка трябва да се допуска в краен случай, когато няма възможност монтажът да се из­вършва от колела, нито елементите да се разнасят направо по местата, където ще се монтират. Приобектното складиране трябва особено да се избягва в случаите, когато за това са необходими по-специално устройство на складовата площадка и спомагателни съоръжения, като например при едропанелното жилищно строителство.

Когато елементите се складират на строителната площадка, трябва да се спазват следните условия: 1) местата за складиране да бъдат в обсега на монтажното средство; 2) складовото положение на еле­ментите да бъде същото или приблизително същото като експлоата­ционното, а ако това не е възможно, да се поставят в друго, при което ще им се осигури максимално възможна устойчивост; 3) да се осигу­рява възможност за лесно и бързо окачване на елементите на монтаж­ната машина и за удобното им повдигане; 4) разположението на елемен­тите в склада да бъде такова, че пренасянето при монтирането им да е минимално.

Литература:

Вълев, Вълю. Технология на строителното производство. София, Техника, 1964.

Гочев, Александър. Технология на строителното производство. София, Техника, 1960.

Славков, Христо, Антон Николов. Индустриализирано строителство. София, Техника, 1966.

 Как изглеждаха  старите кошове за мотоциклети

Всички ние сме виждали – или наживо, или по снимки и филми – стари мотоциклети с кошове. В днешно време мотоциклетният кош обикновено не се използва, макар че и той има своите почитатели. В тази статия на Сандъците – Sandacite ще Ви разкажем защо са монтирани кошовете, как се употребяват, какви са техните особености и на какво трябва да обръщаме внимание при работа с тях.

Кошовете се окачват към мотоциклети със средни и по-големи мощности с цел да се увеличи товароспособността им и се пригодят за по-разнообразни транспортни нужди. Кошовете се окачват вляво или вдясно успоредно на рамата за временно или постоянно пол- зуване. Те се състоят от: носеща конструкция и каросерия, която от своя страна бива пътническа или товарна.

Конструкцията (фиг. 1) се състои от: триъгълна рама, напра­вена от тръби или стоманени прътове, съединителни обтежки, ос с колело и ресори.

Рамата на носещата конструкция се свързва с мотоциклета обик­новено в три, а понякога и в четири точки (фиг. 1).

Чрез стягата кошът се захваща за задната вилка, а с обтежките — към кръстовището на кормилото и към кръстовището на рамата под седлото. С оглед да се ограничи вредното влияние на коша върху мотоциклета се употребяват три вида гъвкави съединения:

• с кръстачка и две вилки;
• с глава и кръстачка;
• с фланци и каучуково каре

Фиг. 1. Рама на коша: 1 и 4 – ябълковидни съединения; 2 и 3 – съединителни обтежки

За да може външната гума на колелото на коша да се заменя с другите две гуми, колелото е еднакво по размери с тях и се върти успоредно със задното колело на мотоциклета на два ролкови или сачмени лагери. Към рамата се захващат ресорите. Те са различни по вид и служат за смекчаване на ударите от неравностите на пътя. Кошовете имат листови или спираловидни ресори.

Каросерията на коша е вибрираща и разположена ниско до земята, тя се изработва от дърво или стоманена ламарина, а дървеният й скелет се облицова с шперплат или друга материя. Каросерията има продълговата аеродинамична форма и е с една или две седалки за пътници, които са разположени по-близо до задната ос, за да се даде по-голяма устойчивост на коша и се увеличи сцеплението на задното колело с пътя.

На предната част на мотоциклета се поставя прозрачен щит, а за покриване отвора на коша при лошо време — каучукова, ко­жена или брезентова покривка.

Фиг. 2.

При обикновено устройство колелото и оста на коша са свързани направо с рамата. В мотоциклетите от 50-те години напр. тази връзка е напра­вена еластична (подобна на връзката в автомобилите) посредством усукващ се (торсионен) ресор.

Също така, понякога през 50-те г. на ХХ век при мотоциклетите над 500 см³ кошовото колело посред­ством специално устройство е приспособено като двигателно и може да бъде включено при нужда за движение на мотоциклета по хлъз­гави, -заснежени и разкаляни места.

Монтиране на коша. При закрепване на коша към мото­циклета (фиг. 3) се препоръчва ъгълът на наклона на плоскостта на мотоциклета към вертикалната плоскост да бъде равен на 2°.

Фиг. 3. Закрепване на коша на мотоциклет М-72: 1 – каросерия на коша; 2 – рама; 3 – задно коляново лостче

Наклонът на колелата облекчава управлението на мотоциклета, тъй като кошът се стреми да го „отведе“ встрани.

Наклонът на колелата се регулира с помощта на две наклонени обтежки. За регулиране на наклона трябва да се разедини в горната част закрепването на накрайника, да се отвие контрагайката и като се навиват или развиват накрайниците, да се нагласи мотоциклетът на наклон 2°. Наклонът може да се провери в движение.

При правилно регулиране наклона на колелата мотоциклетът не трябва да се стреми да завива встрани.

„Събиране“ на колелата на мотоциклета и коша

Поради наличието на луфт в закрепването на коша и в лагерите на колелата през време на движение колелата на мотоциклета, получа­вайки натоварване, загубват своята усноредност. Това увеличава износването на гумите и особено затруднява движението на мотоци­клета по лош път.

Колелата се поставят така, че големината на „събирането“ на плоскостите им при дължина на базата на мотоциклета да не бъде повече от 10—12 мм. Едно време измерването е ставало с дъсчици, които отна­чало се поставят към обиколката на предното колело, а след това към джантата на задното колело и колелото на коша.

Разликата в измерванията на предното и задното колело не трябва да бъде повече от 10—12 мм. От само себе си се разбира, че при това предното колело трябва да лежи в една плоскост със задното.

Регулирането на „събирането“ на колелата се извършва с помощта на коляновото лостче на задното долно свързване на коша към мотоциклета.

При регулирането трябва да се направи следното: 1) да се разе­динят наклонените обтежки за свързване на коша към мотоци­клета; 2) да се отпуснат двата задържащи болта, които стягат зад­ното коляново лостче; 3) да се измъкне или вмъкне лостчето от напречната тръба до необходимото „събиране“ на колелата; 4) да се затегнат задържащите болтове за закрепване на лостчето (фиг. 3).

Литература:

Марков, Йордан. Мотоциклет. Устройство, експлоатация и обслужване. София, ДВИ при МНО, 1956.

Тимчев, Григор,  С. Гайдаров. Управление и обслужване на мотоциклет. София, ДОСО, 1955.

Центрофуги за пране Рубин и Бисер

Както е известно на всяка добра домакиня, след изпиране прането трябва да се изцеди. Това е необходимо да се направи, преди то да се простре да съхне. Традиционните перални-казан като ТАЗИ  например са били комплектовани с механична изстисквачка с гумени валци като изобразената на следната снимка:

Тя датира от 40-те и 50-те години на ХХ век. Още тогава обаче хората не са били напълно доволни от нея, защото по този начин не е въз­можно да се постигне изцеждане с остатъчна влаж­ност по-малко от 100 %. Това означава, че във всички случаи прането трябва да се простира, т. е. не се решава поставеният въпрос.

За да бъде прането годно за гладене, остатъчната му влажност не трябва да бъде повече от 50—55%. Такава остатъчна влажност може да бъде постиг­аната с помощта на центрофуга.

Главната част на този уред е центрофугиращият барабан, чиято образуваща цилиндрична повърхнина в повечето случаи е перфорирана. В някои случаи обра­зуващата повърхнина има формата на пресечен конус с отвори по периферията на дъното.

Такива уреди в историята на българската техника са познати два – Рубин и Бисер. Тях ще Ви представим днес в Сандъците – Sandacite

Българската домакинска центрофуга за пране Рубин (снимката по-долу) е специално предназначена за комплектуване към пе­ралните машини ЕП-60, ЕП-64 и ЕП-64 Т, Влиза в производство през 1963 или 1964 г. Центро­фугиращият й барабан е цилиндричен, перфориран и горещо поцинкован. Включването и изключва­нето на двигателя се осъществява чрез ръчката, която затваря капака така, че да може да се поставя във включено положение само когато е затворен.

Двигателят на центрофугата е асинхронен, с постоянно включен пу­сков кондензатор. Системата, образувана от центрофугиращия ба­рабан и двигателя, е ока­чена върху три еластични каучукови амортисьора, които поемат всички треп­тения. Кожухът е от лис­това стомана с лаково по­критие. Съединяването с електрическата мрежа ста­ва с неснемаем кабел с щепсел.

Технически данни:

Номинална консу­мирана мощност 110 W; номинално напрежение 220 V, вид на тока — променлив 50 Hz; вместимост сухо пране 1,5 кг; остатъчна влажност  на прането след центрофугиране – до 55 %; време на центрофу­гиране – до 5 минути; диаметър на барабана 260 мм; обороти на барабана (синхронни) 3000 об/мин; вид на защита — защитена от капеща вода и електри­ческа защита II кл; размери — височина 435 мм, широчина 340 мм. 

След цен­трофугирането дръжката на капака също се завъртва наляво, с което се изключва двигателят. Поради липса на спирачка в този модел центрофуга необходимо е да се изчака малко, за да се спре ба­рабанът, и едва след това да се отвори капакът.

Поддържане

Центрофугите за пране Ру­бин не изискват почти никакво поддържане. Лаге­рите са втулки от синтерован бронз, които не се нуждаят от допълнително мазане, Едно допълни­телно мазане в отделни случаи може да се окаже вредно поради възможно взаимодействие между старото и новото масло. 

Двигателят и останалите електросъоръжения на центрофугата Рубин стават достъпни по следния начин: избива се щифтът на ръчката за включване и изключване, изважда се ръчката, отвиват се че­тирите винта по горния ръб на кожуха и се изважда гърловината. Отвива се гайката в барабана (дясна резба) и се изважда нагоре центрофугиращият ба­рабан. Отвиват се винтовете по долния ръб на ко­жуха и кожухът се изважда внимателно право на­горе. При това всички части на центрофугата са достъпни за преглеждане и ремонт. 

Сменяването на амортизиращите колонки се из­вършва, като се развият съответните болтове. Сглобяването се извършва по обратен ред. За обиране осевата хлабина на ротора на двига­теля служи регулиращият винт, който се намира от долната страна на двигателя. Положението му се фиксира със законтряща гайка. Регулирането се извършва, без да е необходимо даденото по-горе разглобяване, като се изважда само пластмасовото капаче. С помощта на тръбен ключ 10 мм се отвива малко гайката и с отвертка през тръбния ключ се завива или отвива регулиращият винт според нуж­дата. След това гайката се притяга, като с отверт­ката винтът се държи неподвижен.

Малко след това – през 1966 г. – се появява нова домакинска центрофуга за пране. Тя се нарича Бисер и също е произведена в Завода за електри­чески домакински уреди Елпром Варна. Тя е по-голяма от Рубин и се различава от нея по следното: задвижването става чрез електродвигател! Ремъ­кът е тип «О», 10/6 х 560 мм. Центрофуги­ращият барабан е мон­тиран върху главина с ремъчна шайба и спи­рачен диск. При завър­тане на дръжката на капака наляво, освен че се изключва двигате­лят, но се задейства и една челюстна спи­рачка, която спира ба­рабана, преди да се от­вори капакът. По този начин се осигурява пъл­на безопасност при ра­бота с центрофугата.

Технически данни:

Номинална консу­мирана мощност 250 W, номинално напрежение 220 V, вид на тока — променлив 50 Hz.  Bместимост сухо пране 3 кг. Остатъчна влажност на прането след центрофугиране – до 55 %, време за центро­фугиране – до 5 мин, диаметър на барабана 200 мм, обороти на барабана .2400 об/мин, обороти на елек­тродвигателя 8000 об/мин, вид на защита: защитен от капеща вода и ел, защита — II клас; размери: ви­сочина 640 мм, диаметър 400 мм, тегло 30 кг.

Начин на употреба на центрофугата  Бисер

Центрофугата се поставя на равно място и след като се провери съответ­ствието на напрежението по табелката с това на захранващата мрежа и се отвори капакът на центро­фугата, Щепселът се поставя в контакта. Под улея се поставя съд за събиране на водата. В барабана на центрофугата се поставя до 3 кг сухо пране. При зареждането на центрофугиращия барабан е желателно прането да се подреди на хоризонтални пластове — тогава ефектът на центрофугиране е по-бърз и дебалансът — по-малък. След зареждане на барабана се поставя предпазният полиетиленов диск и се затваря капакът на центрофугата, като включващият лост се завърта в посока, указана на капака, при което се освобождава спирачката на барабана и се включва двигателят. Центрофугира­нето продължава 3—5 минути. След завъртването на лоста наляво центрофугата се изключва, а съще­временно се задействува спирачката на барабана и след спирането му центрофугата се изпразва и е готова за ново зареждане.

Поддържане

Центрофугите за пране Бисер не се нуждаят от особено поддържане. По-често срещащи се повреди са: износване на графитовиге четки на двигателя, прехлъзване на ремъка при скъсването му и пов­реди в електрическите съоръжения,

Разглобяването на центрофугата се извършва по следния ред: избива се щифтът на ръчката за затва­ряне на капака и се изважда, отвиват се винтовете на гърловината и тя се изважда нагоре. След това се отвиват винтовете при основата и двете гайки на оста на барабана. Снема се клиновият ремък. С леко почукване с дървен чук оста се избива нагоре, като същевременно внимателно се издърпва нагоре и кожухът. След това разглобяване стават леснодо­стъпни всички части на центрофугата. Сглобяването се извършва по обратен ред.

Обтягането на ремъка се извършва по следния начин. Разхлабва се гайката на болта, който служи за ос на носача на електродвигателя. Обтяга се ремъкът чрез отдалечаване на двигателя от оста на барабана. В това положение гайката отново се за­тяга. Сглобяването се извършва по обратния ред.

Литература:

Асланов, И., Цв. Кунев. Електрически домакински уреди. София, Техника, 1967.

Хаджикостов, К.,  Попов, Иван Николов. Електричеството в нашия дом. София, Нар. младеж, 1961.

Кога ни удря ток

В третата и засега последна от ,,електроударните“ ни публикации ще разгледаме факторите, които оказват влияние върху степента на поражение от електрически удар.

Големина на тока

Значението на големината на тока, преминал през тялото на човека, за степента на поражението от електрически удар е изследвано от много автори. Резултатите от изследванията на различните автори не съвпа­дат, защото са проведени при нееднакви условия (продължителност на въздействие на тока, път на тока през тялото, индивидуални осо­бености на човека и др.).

Големината на тока и неговата продължителноет решават в пове- чето случаи изхода от поражението. Като се имат пред вид последните данни от съветската литератур, могат да се дадат следните приблизителни указания за действието на големината на тока върху човешкия организъм при продължителност на действието му над 1 секунда.

Най малкият ток, който предизвиква усещане, е около 1 mA за про­менлив и 5 mA за постоянен тoк. С увеличаване силата на тока муску­лите на пръстите се свиват все повече и повече, докато човек не е в състояние без чужда помощ да пусне хванатия предмет.

При големина на тока до 10-20 mA за променлив ток с честота 50 Hz и до 50-60 mA за постоянен ток хванатият предмет все още може да бъде пуснат без чужда помощ. Тази големина на тока се на­рила „безопасен ток“. Названието „безопасен“ обаче не означава, че при тази големина на тока не може да последва тежко поражение. Ако предметът не бъде пуснат, съпротивлението на тялото спада, то­кът се увеличава и може да се парализира дишането или сърцето.

При токове от 20 до 100 mA с действие от 1 до 3 секунди чове­кът може да получи електрически удар със степен на поражение от временно парализиране на мускулите на ръката до парализиране на ди­шането или_даже на сърцето. Тези поражения са тежки и този ток е много опасен.

Променлив ток 50 Hz 0,1 A и повече се смята във всички случаи смъртоносен при условие, че действува повече от 1 секунда.

Продължителност на действието на тока

Изследванията са доказали, че при кратковременно действие на тока върху човешкия организъм вероятността за парализа на сърцето зависи от това, в кой момент от фазите на работата на сърцето (сви­ване и разпускане на камерите и на предкамерите) ще Съвпадне про­тичането на електрическия ток. Понеже един цикъл от работата на сърцето трае около 1 секунда, ток с продължителност, по-малка от 1 секунда, има вероятност да не съвпадне с опасната фаза и да не пре­дизвика токов удар. Опасна фаза се смята крайната фаза на свиването на камерите.

Въз основа на изследванията и на статистически данни от злопо­луки от електрически ток се приема с голямо приближение, че при продължителност на действието на тока 1 сек. и повече смъртоносен е ток със сила 0,1 А и повече, при продължителност 0,1 сек. — 1 А и повече и при 0,01 сек. — около 10 А.

При високи напрежения над 1000 в човек попада под напрежение през появилата се дъга още преди да е допрял тоководещата част. През тялото протича голям ток, дъгата има и светлинно, и топлинно действие, които предизвикват заедно с усещането на тока, силна реак­ция от страна на нервната система (рефлекс). Човекът се отдръпва моментално, дъгата се разтяга и в повечето случаи изгасва. В резултат на това големият ток е протекъл през тялото само в продължи­телност на части от секундата и много често токов удар може да се избегне. Поражението в подобен случай е изгаряне на мястото на до­пиране на дъгата до кожата и по пътя на тока през тялото със се­риозни или даже смъртоносни последствия.

Електрическо съпротивление на тялото

Големината на протеклия през тялото ток зависи от приложеното напрежение и от съпротивлението на тялото по пътя на тока. Електри­ческото съпротивление на човешкото тяло зависи от своя страна от следнцте фактори: големина на напрежението, продължителност на прилагане на напрежението, състояние на кожата на мястото на допиране на проводник (наличие на влага, път, проводима прах, соли, рани, мазоли и др.), налягането и повърхността на елек­тродите, пътя на тока през тялото и др.

Тялото на човека представлява проводник на електрическия ток със съпротивление 800-1- 1200 ома или средно около 1000 ома, покрит от всички страни с несъвършен диелектрик — кожата. Съ­противлението на кожата зависи главно от съ­противлението на роговия пласт (епидермис) с де­белина от 0,05 до 0,2 мм. В него има отверстия за потните канали и за преминаване на космите, което прави този пласт несъвършен диелектрик с променящо се съпротивление от 0 (при про­бив) до 10-100 килоома. Пробивът на кожата става по въздуха на мя­стото на отверстията при напрежение над 250 V или по повърхността на диелектрика (по стените на отверстията) при напрежение до 250 V. Поради това влиянието на кожата за съпротивлението на тялото е само при напрежения до около 250 V. При по-високи напрежения про­бивът на кожата настъпва много бързо и пълно и съпротивлението на тялото спада на около 1000 омa.

При напрежение до 250 V през кожата протича известен ток, който оформя пробив по повърхността на отверстията и нагрява кожата. То­кът, по-голям от 15 mA, е достатъчен да предизвика потене, което увеличава тока и улеснява пробива. Наличието преди допиране на влага, пот, соли и проводим прах увеличава тока. За оформяне на пробива е необходимо известно време и поради това при напрежение до 250 V съпротивлението на кожата спада постепенно, като в първия момент след допир на тоководеща част е много високо — от порядъка на 10-=-100 килоома в зависимост от състоянието и дебелината на роговия пласт и от големината на напрежението.

Съпротивлението на тялото на човека може да бъде измерено върху живи хора с напрежение до 40-80 Э, за да не се получи ток, опасен за здравето или живота им. При по-високи напрежения измер­ванията са били провеждани върху човешки трупове или върху живи животни и резултатите не дават правилна представа за съпротивле­нието на тялото на жив човек.

Големина на приложеното напрежение

Големината на тока през тялото и неговата продължителност оп­ределят степента на поражение от електрически удар. Големината на тока зависи от приложеното напрежение и от съпротивлението на тя­лото по пътя на тока. Съпротивлението на тялото (кожата) обаче за­виси от големината на напрежението.

При напрежение над 250 V, при което кожата пробива мигновено, съпротивлението на тялото е около 1000 омa и токът е равен на прило­женото напрежение, разделено на 1000 омa. Ако напрежението е над 1000 V, при известни условия токът може да премине през електри­ческа дъга  и тогава въпреки големия ток може да не се получи електрически удар поради кратковременно действие на тока.

При напрежение до 250 V съпротивлението на кожата спада по­степенно, като след допир е твърде голямо и протеклият ток е срав­нително – малък. Поради това от голямо знечение е навременното от­дръпване на тялото от допрения проводник.

Не трябва да се разчита на безопасност от електрически удар по­ради „безопасно напрежение“, защото при неблагоприятни условия токът може да достигне до стойности на смъртоносен ток даже и при напрежения от порядъка на 50—60 V или по-ниски. Чувствителни към електрически ток лица не са в състояние да се отделят от хванатия предмет и при напрежения от около 30—35 V.

Съвършено безопасно напрежение може да се смята напрежението 12—15 V променлив ток.

Честота на тока

Постоянният ток е по-малко опасен от тока с промишлена честота, а токът с честота над 500 kHz е безопасен по отношение на. токов удар, обаче не и по отношение на изгаряне. Токът с честота 40-60 Hz е най-опасен за човека, което е доказано от опити и от статистиката.

За влиянието на честотата на тока върху изхода от токов удар има различни теории, но нито една от тях не е напълно доказана. Съ­ществува известна аномалия във влиянието на честотата на тока, за­щото с; увеличение на честотата токът през тялото се увеличава. Това е така, защото съпротивлението на тялото се намалява с увели­чение на честотата, защото капацитивната про­водимост на кожата се увеличава.

Най-правдоподобното обяснение на влиянието на честотата върху изхода ох токов удар е следното. Под действието на електрическото поле веществата в клетката се разпадат на йони с различна полярност. Йоните се насочват в противоположни посоки, докато стигнат до сте­ните на клетките, и спират своето движение. Това движение предиз­виква разстройство на функциите на клетката и е най-голямо в клет­ките на нервната система. При постоянно напрежение движението на йоните се преустановява след достигане на стените на клетките. При променливо напрежение йоните следват изменението на полето и всеки полупериод се движат в противоположна посока. При честота 40-60 Hz  се предполага, че йоните изминават за един полупериод цялото раз­стояние от стена до стена на клетката и веднага се връщат, което пре­дизвиква най голямо разстройство на функциите на клетката. С увели­чаване на честотата йоните изминават все по-малко разстояние и вече трябва да се връщат обратно. При честота над 500 kHz йоните извър­шват незначителни придвижвания, поради което не се достига до то­ков удар.

При високи честоти обаче има голяма опасност от изгаряния при големи токове и продължително въздействие.

Пътят на тока през тялото

Изходът, от поражението от електрически удар зависи до извест­на степен и от пътя на тока през тялото на човека. Причината за това е, че при различен път токът преминава през различни орг ани и повече или по-малко нерви. Освен това съпротивлението на тялото е различно.

Токът може да мине по следните пътища: ръка ръка; ръка-два крака; ръка-крак; глава-ръка; глава-крака и други. Най-опасен за чо­века е пътят на тока ръка-крака, понеже засяга най-голям брой и най- голяма дължина нерви и се случва най-често. Мозъкът, като част от нервната система, е много чувствителен към електрическия ток и пре­минаването на тока през главата е много опасно. Това обаче се случва рядко. Точно това обстоятелство е използвано в САЩ за екзекутиране на хора и в клани­ците — за умъртвяване или зашеметяване на животните. Преминаването на тока през сърцето е също много опасно. Най-безопасен е пътят на тока крак-крак.

Психическо и физическо състояние на човека

По-големи поражения от токов удар са установени при хора с болно сърце, туберкулозно болни, с нервни болести и с болести на жлезите с вътрешна секреция, отколкото при здрави хора. Непосред­ствено след прекарана болест човекът е по-чувствителен към електри­чески ток, отколкото когато е изминало известно време след болестта.

Пияно състояние, преумора, нервиране и други подобни временни състояния на организма увеличават опасността от поражение от елек­трически ток.

Грубата кожа (мазолите) на мястото на допир с проводник оказва много голямо съпротивление на електрическия ток, особено при напре­жения до 250 в, и то в първите секунди след допира.

Лицата, които се потят лесно, са изложени на по-голяма опасност от електрически удар, поради което те не трябва да се приемат на работа като електроработници.

Състояние на околната среда

Състоянието на околната среда по отношение на температура, влажност, наличие на проводим прах или соли оказва съществено влия­ние върху големината на електрическия ток през човека. Високата температура предизвиква потене у човека. Влагата, проводимият прах, солите и потта по повърхността на кожата на мястото на допир до проводник при напрежения до 250 в оказват влияние върху пробива на кожата. Влагата и прахът съединяват по добре електрически елек­тродите (проводника) с повърхността на кожата, докато сухата и чи­ста кожа има голямо преходно съпротивление. Всичко това ускорява намалението на съпротивлението на тялото и увеличението на тока през човека.

От друга страна, високата температура, влагата, проводимият прах, разяждащите газове и др. са причина за разрушаване на електрическата изолация или за увеличение на проводимостта, което увеличава ве­роятността от допир до проводник.

Един материал на Сандъците – Sandacite

Когато те удари ток

,,Когато гръм удари, как ехото заглъхва“

Пейо Яворов

Около всяка една човешка дейност в обществото витаят редица заблуди и неправилни представи. Колкото по-опасни могат да бъдат последствията от неправилно извършване на дадена работа, толкова повече хората се плашат от нея. Една такава област е, без съмнение, електроинсталационното дело. Съществуват много митове, като един от тях е, че когато човек ,,бръкне в контакта“, то той едва ли не моменталически се изпича и веднага става стопроцентово мъртъв.

Да бе, да! Няма такова нещо! Правили сме го понякога и мога да потвърдя че поне моя милост, авторът на това четиво, съм в момента жив. Но успокойте се, точно сега нямаме намерение да Ви доказваме как точно и при какви обстоятелства е безопасно да бъркате в контакта. Желанието ни е само да образоваме людете, които обединяват всички видове телесни поражения от електрически ток и всички типове електрически злополуки под общознаменателния фразеологизъм ,,удари го токът“.

И такаа, да хванем сега скалпела и да прощудираме анатомията на електрическите поражения. Предварително казвам обаче, че може да се наложи това да стане в повече от една статия.

В промишлена, заводска обстановка обикновено грозящата опасност се възприема чрез сетивните органи на човека: той подушва мириз­мата на газа, чува ненормалното хлопане на машината или апарата, вижда приближаващия машинен детайл и др. Инстинктът за самосъхранение у човека в повечето случаи му подсказва и начина за избягване на опасността.

В електротехниката положението е съвсем различно. В повечето случаи електрическият ток не се проявява преди допир, особено ако на­близо няма осветителна крушка, електродвигател или трансформатор, които да са свързани с инсталацията. Тези апарати, както и в остана­лите отрасли на техниката, могат да сигнализират за опасността (свет­лина, движение, бръмчене).

Често опитни електромонтьори толкова привикват към обстанов­ката при електромонтажните работи и по инсталацията, която се на­мира под напрежение, че съвсем забравят грозящата ги опасност. Между старите квалифицирани монтьори се срещат и такива, които смятат, че са застраховани срещу пораженията от токови удари. Те са влизали често в пряк контакт с тока и той е протичал през тях случайно или умишлено при допир с тоководни части от електрическата инсталация, но не е навреждал на здравето им. Те правят оттам извод, че организмът им е свикнал към електрическия ток и той не може да им при­чини големи поражения.

Вън от майтапа – това не е вярно! В природата не съществуват хора, които да са застраховани от пораженията на електрическия ток! Опасност­та от последствията му (изгаряния, шокове и даже смърт) се пре­махва само при пълно съблюдаване на правилата и инструкциите по техниката на безопасността.

Общи мерки за безопасност при електромонтажните работи

В практиката са определени редица предохранителни мерки, които не­пременно трябва да се съблюдават при работа по електрически инста­лации под напрежение. Те се свеждат до предпазване от удари на електрическия ток. Общите предохранителни мерки са следните:

1. Никога да не се отива без нужда близо до тоководни части и те да не се допират, даже и когато са изолирани.
2. Електромонтажните работи трябва да се извършват пре­димно при изключена токова верига. Забранява се работа при в. н., а при н. н. трябва да се вземат предписаните предохранителни мерки.
3. Забранява се работата в тесни и тъмни места в непосредствена близост с тоководни части под напрежение.
4. Забранява се обличане, умиване и поставяне на дрехи в непо­средствена близост до незащитени от допирно напрежение електрически части.
5. Да не се употребява разпространеният между монтьорите начин за проверяване присъствието на ток в инсталацията с пръст. За тази цел да се използуват пробната лампа или измерителните уреди.
6. Да не се отива на работа в нетрезво състояние, защото има по- голяма опасност да се попадне под напрежение.
7. При работа под напрежение да се използуват защитни изола­ционни приспособления: а) инструменти с изолационни дръжки; б) изо­лиращи подложки; в) гумени ръкавици, галоши или подметки; г) шапка; д) приспособления за заземяване и др.
8. Всички тоководни части за в. н. (при възможност и за н. н.) трябва да са оградени с прегради, решетки или заземени метални по­крития.
9. Всеки електромонтьор трябва да е запознат не само с начина на работа, но и с даване на първа помощ при нещастни случаи.
10. Цялата работа трябва да се извършва под непосредственото наблюдение на техническия ръководител или майстор (бригадния отго­ворник) Работата трябва да се извършва обязателно най-малко от две лица.

Оказване на първа помощ пра наранявания и изгаряния

Повечето наранявания и изгаряния при електромонтажни работи на освети­телни и силови инсталации са от нехайно и небрежно отношение към правилата и предписанията на техниката по безопасността (неизолирани или повредени инструменти, липса на гумени подметки и др.). При малки одрасквания и порязвания мястото се промива с кисло­родна вода, намазва се с йод и се бинтова. При по-големи рани със силно кръвотечение раната се стяга със стерилен бинт и ръката или кракът над раната се стяга силно с кърпа, напр. турникет.

Изгаряния при електромонтажните работи се явяват от допир с горещ асфалт, припой, нагрети споявани или заварявани проводници и от волтова дъга на мястото на допир с тоководни проводници. Има три степени на изгаряне:

1. Повърхностно изгаряне (първа степен). За намаляване бол­ката изгореният крак или ръка се вдига нагоре и държи дълго така. Изгореното място се полива с танинов разтвор, поставя се марля и памук и се забинтова. При изгаряне от волтова дъга пострадалият се завежда при лекар.
2. Изгаряне с мехури (втора степен). Постъпва се, както по-горе.

3. Тежки изгаряния (трета степен). Вика се бърза помощ или най-близкият лекар или пострадалият се отнася в най-близката болница.

Оказване на първа помощ при поражения от електоически ток

Често допирът с електрически ток предизвиква изгубване на съзнание, спиране на дишането, изгубване на пулса, изстиване на кожата, поблед­няване, което дава признаци на смърт. Не може обаче да се счита, че е настъпила смърт, затова се вземат бързи мерки за съживяване на пострадалия. Необходимо е при това да се спазват следните основни правила: 1) да се освободи пострадалият бързо от действието на тока и 2) ако е загубил съзнание, веднага да се проведе изкуствено ди­шане, което продължава до идването на лекар. Освобождаването на пострадалия от действието на тока става внимателно, за да се избягнат вреди както за пострадалия (падане от голяма височина), така и за спасителя, понеже допир до човек под напрежение е опасно, ако не се вземат специални предпазни мерки.

Начини за освобождаване на пострадал от ток:

1.Използват се дрехи, сухи дъски, прътове, въже или други непровеждащи тока материали, за да се отдели пострадалият (фиг. 1) или тоководният проводник (фиг. 2) и така да се прекъсне действието на тока върху пострадалия.

2. Не трябва да допираме обувките на по­страдалия, докато се намира под напрежение (пироните и налчетата са опасни, защото провеждат ток).

3. Когато пострадалият трябва да се допре, нужно е да се сложат гумени ръкавици или да се стъпи на суха дъска. Препоръчва се действане с една ръка, като другата се постави в джоба (фиг. 1).

Когато пострадалият конвул­сивно стиска проводника, препо­ръчва се:

1. Да се изключи най- близкият прекъсвач или предпази­тел, а с това и токът, ако няма опасност пострадалият да падне от високо. При напрежения до 250 V се допуска пресичане на провод­ника с брадва със суха дървена дръжка.

2. Ако безопасно осво­бождаване не става по указания начин, прибягва се до късо съе­динение на всички линейни про­водници и свързването им към земя.

Изкуствено дишане се прави, ако освободеният от тока пострадал остане в безсъзнание.

Преди това трябва: 1) да се осво­боди пострадалият от стесняващи­те го дрехи. 2) да се осигури достъп до него на чист въздух, като устата му се разтваря, държи се така с парче дърво или кърпа и се премахнат изкуствени зъби, слюнки или кръв. Изкуствено дишане се провежда от един или по­вече хора. Разглеждаме само първия случай.

Операциите на изкуственото дишане са следните:

1. Пострадалият се полага по корем с лице настрана върху ед­ната ръка, сгъната в лакътя, докато другата ръка се изпъва напред.
2. Даващият помощ застава на колене с лице към главата на по­страдалия, като бедрата на последния са между коленете му.
3. Даващият помощ слага дланите си на долните ребра на постра­далия и натиска с всичка сили в течение на 2 сек, след което бързо маха дланите (фиг. 3). Натискането не става извеанаж, а отначало леко и постепенно се усилва. Ръцете на даващия помощ са изпънати, а не свити в лактите.
4. Натисканията трябва да са равномерни, еднообразни и рит­мични в съответствие с естественото дишане (12— 14 пъти в мин). Броят на натисканията се регулира по часовник или по собственото дълбоко дишане.
5. Ако се появи естествено дишане, изкуственото въпреки това се продължава до идването на лекар.
6. За усилване на започващото дишане под ноздрите на постра­далия трябва да се поднесе навлажнена с амоняк кърпа и внимателно да се разтрият гърдите.
7. Когато се появи гълтане (не по-рано), дават се 15—25 валериа­нови капки с вода, чаша вино, чай с вино или горещо кафе.

Ами, това беше! Надяваме се, че не сме Ви досадили, защото тепърва има да четете и следващата статия, в която вече става въпрос за разликата между електрическо нараняване и електрически удар.

Един материал на Сандъците – Sandacite

Литература:

Правилник за техническа безопасност при експлоатация на въздушни електропроводи с високо напрежение. София, 1961.

Соловьев, П. Техника безопасности. М., Госэенергоиздат, 1955.

Митов, Б. Техника на безопасността и противопожарна безопасност. София, Наука и техника, 1956.

Средец 50 – нова лазерна технологична система!

В предишната публикация Ви разказахме за българската система за лазерно рязане Искър 500. А сега ще обърнем внимание на една малко известна апаратура за прецизно гравиране и надписване на повърхнини от различни материали. Процесът се извършва чрез същата технология – лазерното гравиране.

Тази апаратура е разработена в България през втората половина на 80-те години в същия този Завод за лазерно технологично оборудване Иглика и се нарича Средец 50:

СРЕДЕЦ 50 ВИ ПРЕДОСТАВЯ БОГАТИ ТЕХНОЛОГИЧНИ ВЪЗМОЖНОСТИ, НЕКОЛКОКРАТНО ПОВИШАВА ПРОИЗВО­ДИТЕЛНОСТТА НА ТРУДА И РЕШАВА ПРОБЛЕМИ, КОИТО НЕ МОГАТ ДА БЪДАТ РЕШЕНИ С ПОЗНАТОТО ВИ ДОСЕГА ТЕХНОЛОГИЧНО ОБОРУДВАНЕ.

Средец 50 извършва точно гравиране на инструментални нониуси (шублери), маркиране и надписване на знаци, цифри и букви върху инструменти, скали, лагери, клавиши и други.

Системата работи с 50 вата непрекъснат ИАГ: Nd лазер и акустооптичен модулатор.

Освен за гравиране, маркиране и надписване, с ЛТС Средец 50 могат да се изрязват детайли със сложна кинфигурация от листови метали с дебелина под 0,5 мм.

Шефмонтажът, обучението на кадрите, слегаранционното сервизно обслужване и допълнителните резервни части за 2- до 5-годишен период на експлоатация са по желание на клиента и са предмет на отделни договори.

 Технически характеристики:

• Широчина на разграфяваните щрихи и маркировка – от 0,08 до 0,2 мм
• Разлика в широчината на щрихите върху една скала – до 0,03 мм
• Дълбочина на щрихите – до 0,4 мм
• Повтаряемост на позициониране – до 0,005 мм
• Скорост на позициониране –  8 м/мин.
• Скорост на работния ход – по 4 м/мин.
• Максимален ход на координатната маса по ”Х” – 400 мм
• Максимален ход на координатната маса по ”У” – 200 мм
• Приспособление за захващане и базиране върху координатната маса в зависимост от конкретния обработван детайл (шублер, лагер и т.н.)
• Режим на работа:

ръчен — за настройка на системата;

автоматичен – по програма зададена от системата за управление с ръчно пускане и автоматично спиране в края на работния цикъл

• Възможност за преместване на обектива спрямо обработваната повърхнина – ± 10 мм
• Време за готовност на ЛТС Средец 50 за работа – 10 мин

Когато ще искате да свържете Средец 50 с електронноизчислителната машина, която ще го управлява, трябва да имате предвид и да направите следното:

• Предназначена е за система за управление ЗИТ 500 М
• Инкрементално програмируемо преместване по оси ”Х” и ”У” – 0,001 мм
• Работа на ЛТС ’Средец 50 от перфолента или от памет
• Обстойно запознаване с паспорта на изделието, къде то са описани някои особености на ЛТС.

Други технически характеристики:

• Максимална консумирана мощност на ЛТС  — до 10 kVA
• Захранващо напрежение – 3 х 380 V; 50 Hz
• Захранване със сгъстен въздух — от 3 до 5 МРа
• Разход на вода за охлаждане    — 8 l/min
• Температура на водата за охлаждане  -14 + 3° С
• Габаритни размери

на основния корпус — 2200 х 1320 х 850 мм

на блока за управление — 900 х 350 х 1200 мм

• Маса

на основния корпус — 900 кг

на блока за управление – 100 кг

Един материал на Сандъците – Sandacite

Въгленови микрофони и как се правят

Въгленовите микрофони спадат към контактните преобразуватели. Този вид микрофони се делят на такива с надлъжен и с напречен ток. Първите са с много голяма чувствителност (50—100 мв/мкб), но лоша честотна характери­стика (неравномерност над 30 дб при обхват 60—8000 хц). Затова те се използват предимно за предаване на говор в телефонната техника. Вторите имат сравнително малка чувствителност (2—5 мв/мкб), но по- добра честотна характеристика (неравномерност 20 дб при 40—10000 хц). Употребяват се предимно в ролата на преносими микрофони (напр. репортерски).

Устройството на обикновените въгленови микрофони (с надлъ­жен ток) е показано на фиг. 1. Между проводимата еластична мем­брана 1, закрепена на пръстена 2, и електрода 4 е насипан въгленов прах (зрънца) 3. Филцовият пръстен 5 задържа праха и служи като демпфер (затихвател) за собствените трептения на микрофона. Източ­никът Б захранва микрофона с напрежение 2—8 в при ток 10—50 ма.

Микрофоните с напречен ток се наричат още мраморни микрофони, понеже основата им се изработва предимно от плътен мра­мор. Устройството им е дадено на фиг. 2. Върху дебела изолационна основа 2 са монтирани въгленовите електроди 1, въгленовият прах 3, изолационната мембрана 4 и уплътнението 5. Токът протича през елек­тродите и въгленовия прах, чието съпротивление се изменя от треп­тенията на мембраната. Така се избягва непостоянният електрически кон­такт между подвижна мембрана и въгленов прах, което при микрофони с проводими мембрани предизвиква силни шумове и изкривявания. Но така чувствителността на въгленовия микрофон доста се намалява.

На нас в Сандъците – Sandacite винаги ни е било любопитно как се произвеждат различни електронни устройства. Въгленовите микрофони не правят изключение :)

Технологическият процес обхваща следните по-важни операции:

изработване на мембраната;

направа на въгленовия прах (зрънца);

пресоване на въгленовите електроди;

изработване на основата (тялото);

направа на амортисьори срещу сътресения и изкривявания;

изработване на крепежни детайли;

монтаж и измерване.

Изработване на мембраната. Според вида на въгленовия микрофон мембраната му се изработва от пресован въглен, дуралуминий или комбинация от двата (надлъжен ток), от слюдена или пластмасова пластина, гумирана коприна, каучук или целофан (напречен ток). Колкото мембраната е по-дебела и по-твърда, толкова нелинейните изкри­вявания са по-големи. Клирфакторът е над 20—30 %. Мембраната при обикновени въгленови микрофони е главно от пресован въглен, който дава по-добър контакт с въгленовия прах, отколкото метална мембрана. Обаче въгленовата мембрана е по-крехка и хигроскопична. При микрофони с напречен ток се предпочитат мембрани от целофан или каучук, а по-късно и от стирофлекс, който издържа на външни влияния.

Направа на въгленов прах. Въгленов прах (ситни зрънца) се из­работва от стрит антрацит, кокс, графит и сажди, както и въгленовите плочки. Разпратените материали се смесват със свързващо вещество (каменовъглени смоли или водно стъкло) и изпичат. Въглеродът пре­минава в кристален графит на зрънца с диаметър 0,05—0,5 мм. Произ­веждат се три размера: дребнозърнести, минаващи през сита със 70—80 дупки/см², през сита с 50—60 дупки/см², и едрозърнести— през сита с 45 дупки/см². Въгленовите зрънца, мембрани и електроди се правят матови или полирани. Полирането става на полиравтомати и шайби. Микрофони с полиран въглен са по-малко чувствителни, но по- дълготрайни. Свойствата на въгленовите зрънца зависят от темпера­турата и влажността на въздуха и се менят с времето.

Пресоване на въгленови електроди. Материалите са като за въ­гленовите зрънца. Електродите имат различна форма според вида и типа на въгленовия микрофон (цилиндрична, пръстеновидна, чашовидна). Изработват се в съответни пресформи чрез пресоване при високо на­лягане (1000—2000 атм.). След пресоването те се изпичат при 1500°С. Това става в огнеупорно гърне и често трае няколко седмици.

Изработване на основата. При въгленови микрофони с надлъжен ток за основа служи никелирана месингова кутия със завалцован горен месингов пръстен, който придържа мембраната. Кутията се из­работва чрез щанцоване и изтегляне на преса. При микрофони с на­пречен ток основата се прави от мрамор или порцелан, а по-рядко от пластмаса. Тези микрофони са чувствителни към повреди и затова имат и външна метална или пластмасова кутия, която се изработва чрез пресоване.

Направа на амортисьори. Мраморните микрофони са извънредно чувствителни и към сътресения и капсулът им винаги се окачва ела­стично към статива. Това става чрез изпъване на пружинки или кау­чукови ленти към металния пръстен на стойката (статива). За това спо­магат и филцовите подложки в самите капсули.

Монтаж и измерване. Въгленовите микрофони трябва внимателно да се сглобяват. Зрънцата трябва точно да се отмерват. Ако са повече, трептенията на мембраната се затрудняват и изкривяванията рязко се увеличават. Зрънцата са по възможност с еднакви размери и без остри ръбове. Мембраната се проверява за дефекти, добре изпъва и притяга. Връзката на електроди и изводи трябва да бъде сигурна.

Измерването на готовите микрофони става на специални устройства. Проверяват се чувствителност, нелинейни изкривявания, собствен шум и неравномерности на честотната характеристика.

Илюстрация: Евтеев, Федор Ефремович,  Жуков, В. А.. Технология радиоаппаратуры /. Ленинград :, Госэнергоиздат,, 1952., 360 с. :

Българска камера за видеонаблюдение КТП 200

КТП 200 представлява миниатюрна транзисторизирана камера, осигуряваща получаване­то на висококачествено телевизионно изображение върху екрана на видеоконтролен приемник тип ВКП 200. В камерата, с размери 7 х 10 х 22 см и тегло 1,75 кг, са разположени най-необходимите възли, а основните схемни елементи и устройства са по­местени във формиращо устройство с размери 38,6 х 14,6 х 23 см и тегло 9 кг.

Връзката между камерата и формиращото устрой­ство се осъществява посредством многожилен кабел дълъг до 150 м (при поискване и до 300 м).

Връзката между формиращото устройство, което създава комплектния телевизионен сигнал и два видеоконтролни приемника (при нужда) се осигу­рява и с по един коаксиален кабел, свързващ видеоизходи «Монитор 1» и «Монитор 2» на формиращото устройство със съответен вход 75 й на всеки от два­та монитора (видеоприемника). Максимална дължи­на на кабела 600 м (и 800 м с разрешаваща способ­ност й 600 телевиз. линии).

Разрешаващата способност на изделието е >/= 700 телевиз. линии в надлъжна (хоризонтална) посока.

Различими полутонови градации – 10.

Автоматично регулиране на чувствителността на видикона — запазване постоянен видеосигнал (пор аз- мах) при изменение на осветеността 100 пъти.

Минимална осветеност на фотослоя на видикона >/= 1 lх

Осветеност, нужна за оптимален телевизионен об­раз—200 lх на обекта при обектив f = 25 мм; 0 = 1:1,4.

Геометрични изкривявания </= 1 %.

Нелинейни изкривявания — вертикални </= ±1,5 %; хоризонтални </= 2 %.

Консумация:

а)   при мрежово захранване </= 50 W;

б)   при акумулаторно захранване 12 V </= 16 W.

Гаранционен срок — 1 година.

Температурен обхват за нормална работа на из­делието (умерен климат) от 0 до +40 С (успешно и при — 10° С до +45° С

Време на непрекъсната работа — 24 часа.

Камерата за видеонаблюдение КТП 200 е предназначена за работа на закрито, а на открито може да работи с предпазни кожуси или сен­ници).

Камерата е изпълнена като алуминиева отливка с метален кожух. Има елегантен външен вид. Оцве­тена е свежо в два тона; формиращото устройство е с пропорции, които вдъхват стройност и спокойствие. Оцветяването е също в два меки сиви тона. По иска­не на клиента са възможни и други цветни решения.

Камерата е производство на Слаботокова завод София от началото на 70-те години.

Един материал на Сандъците – Sandacite.