Статии – Стара техника

Тракторът Болгар ТЛ-30А е първият в статиите на Сандъците – Sandacite.

Той се произвежда от 1964 г. в Тракторния завод в Карлово.

Тракторът Болгар ТЛ-30А е малогабаритен (един ме­тър ширина) верижен трактор, предназначен за механизирано обра­ботване на лозови култури с междуредие 1,5 м и нагоре. Комплектуван със система навесни и прикачни селскостопански машини, той може да извършва следните видове операции: отгрибване, оране, култивиране, фрезоване, пръскане, торене, загребване и дълбоко разрохкване на лозята. С допълнителни съоръжения с помощта на трактора могат да се пробиват дупки за засаждане на лозя, да се прокарват напоителни бразди и др.

Тракторът ТЛ-З0А може да се използва освен в лозята и в другите отрасли в селското стопанство като универсален верижен трактор.

На трактора е поставен 3-цилиндров четиритактов дизелов дви­гател ЗД 30 с водно охлаждане с мощност 30 к. с. В силовото преда­ване на трактора са включени сух еднодисков постоянно включен съединител, механическа с 5 превода скоростна кутия, главно преда­ване с конусни зъбни колела, със спирални зъби и крайно предаване. Скоростта на движение на трактора се изменя от 1,38 до 8,97 км/час напред и на заден ход 2,98 км/час.

Управлението на трактора се осъществява чрез направляващи многодискови съединители, върху които са монтирани лентови спи­рачки.

Тракторът е полураменен тип. Предната му част стъпва на напречен ресор. Това осигурява плавен ход на трактора и добра амортизация.

Веригата на ходовата система е съставна и добре уплътнена. Опор­ните ролки се мажат централно с масло, с което значително се облек­чава поддържането им.

Тракторът Болгар ТЛ-З0А е снабден с полуразделно-агрегатна окачна хидрав­лична система. Селскостопанските машини се окачват към трактора чрез триточков окачен механизъм, който е стандартизиран. Към окач- ния механизъм може да се присъедини и теглично устройство за работа с прикачни машини. Силоотводният вал на трактора има 550 об/мин.

За работа в силно развити лозови култури трактор Болгар ТЛ-30А се снабдява със специални листозащитници, с помощта на които повреждането на растенията значително се намалява.

Ето и пълното ръководство за употреба и ремонт на Болгар ТЛ-30А: Трактор Болгар ТЛ-30А

B Сандъците – Sandacite ни изпратиха ето този стабилизиран токоизправител.

Токоизправителят е производство на Завод за запаметяващи устройства Велико Търново от края на 80-те и началото на 90-те години.

1. Предназначение

Стабилизираният токоизправител за 6 и 9V — М1 е предназначен за захранване на транзистори радиоприемници, касе­тофони, приставка за Втора програма на Българската телевизия и дру­ги консуматори, с напрежение 6 и 9 V и ток – съответно 100 и 200 мА

2. Комплектност

• Стабилизиран токоизправител за 6 и 9 V — М1
• Инструкция за експлоатация (един двустранно напечатан лист с дребен текст)

3. Кратко описание и технически данни

Стабилизираният токоизправител за 6 и 9 V — М1 е мон­тиран в пластмасова кутия, към която непосредствено е при­крепен щепсeлът  за включване към захранващата мрежа

3.1. Захранващо напрежение 220 V +/10 %; 15%

3,2. Изходно напрежение — 6 V + 10 процента

9 V + 10 процента; -15 процента

3.3 Изходен ток — 6V -100 mA

9V—200 mА

3.4 Коефициент на стабилизация — 6 V >/= 500

9 V >/= 300

3.5 Пулсации 6 V </= 200 mV

9 V</= 600 mV

3.6 Максимален ток на късо съединение </=100 mA

3_.7. Габаритни размери 52 x 62 x 82 мм

3.8. Тегло 0,250 кг

4. Поставяне и включване

Стабилизираният токоизправител за 6 и 9V — M1 се включва директно към захранващата мрежа посредством за работения към кутията щепсeл. Поради малките си размери и тегло токоизправителя може да се включва удобно както към вертикални, така и към обикновен или „Шуко“ контакти, Преди включване на изправителя към мрежата е необходимо да се превключи изходното му напрежение посредством пре­включвателя, монтиран от долната страна на кутията в же­ланото напрежение — 6 или 9V.

Стабилизираният токоизправител се включва към консуматора посредством гъвкав двужилен кабел, като с червен цвят е означен „положителният“ полюс на стабилизираното напре­жение, а с бял цвят — „отрицателният“.

Стабилизираният токоизправител е снабден със зашита от късо съединение, което го прави много надежден и удобен при работа.

5. Гаранция

Производителят гарантира нормална работа па токоизпра­вителя в течение на година, считано от деня на закупуване­то от магазина, при условие, че се спазват всички правила за експлоатацията. В продължение па този срок производителят безплатно отстранява дефектите. При получаване на повреди по вина па клиента или разпломбиране па стабилизатора от неспециализираните сервизни бази, не се приемат рекламации.

Ето и схемата на стабилизирания токоизправител:

Транзисторен токоизправител ТСТ 12-5

See more

Автоматични еднополюсни прекъсвачи АЕ1000 в Сандъците – Sandacite

1. Предназначение

Тези прекъсвачи са от втората половина на 1970-те години. Производство са на Електроапаратурен завод Пловдив (ЕАЗ).

Автоматичните въздушни  еднополюсни прекъсвачи тип АЕ1000 са предви­дени за монтаж в еднофазни електрически осветителни вериги с номинално напрежение до 240 V. честота 50 или 60 Hz. Прекъсвачи­те са предназначени за защита на електрически мрежи на жилищни, административни и производствени сгради при претоварване, токове на късо съединение и за не чести /до 6 в час/ оперативни Включвания и изключвания на указаните вериги ръчно.

2. Основни технически данни

• Номинален ток 25А
• Номинално напрежение 240 V, честота 50 или 60 Hz
• Механическа износоустойчивост — 50000 цикли
• Електрическа износоустойчивост — 25000 цикли

Комутационна възможност — при напрежение 1 -1,1 Uн и Cos φ= 0,9. Прекъсвачите притежават комутационна възможност, определена в долната таблица. Токът на късо съединение е ударен /ампли­тудна стойност/.

Изпълнение на максималното-	Ток на късо	Изпитателен цикъл
ковите изключватели	съединение А
а. Комбиниран или електромаг­нитен за токове 16 и 25А	2000	О-ВО-ВО-ВО-О
в. Комбиниран за токове 6 и 10А	1500	О-ВО-ВО-ВО-О
с. Топлинен	1000	О-ВО-ВО

• Характеристика на електромагнитните изключватели — сработват моментно /отсечка/ при ток не по-малък от 12 Ін и не по-голям от 18 Ін.
• Характеристика на топлинните изключватели. От студено работно състояние, при температура на околната среда 20°С,то­плинните изключватели притежават характеристика, показана на долната фигура.

Забележка: След изключване чрез изключвателите, при прето­варване или къси съединения, повторното включване е възможно след време не по-малко от 1 min.

Фиг. 1.

3. Стандарти и работни условия

Автоматичните еднополюсни прекъсвачи тип АЕ1000 отгова­рят на ТУ 41 152.00.00-69.

Работни условия — Автоматичните прекъсвачи тип АЕ1000 са предназначени за работа при:

а/ Температура на околната среда 5 до 40°С /без падане на роса и образуване на скреж/

б/ Височина над морското ниво — не повече от 2000 м. Относителна влажност на околния въздух не повече от 90 % при 20°С и не повече от 50 % при температура 40°С.

г/ Вибрации в местата на монтиране на прекъсвача — често­та до 25 Hz и ускорение не повече от 0,7 g

д/ Околната среда трябва да бъде взривобезопасна, да не съ­държа значително количество прах /в това число и токопроводящ/, агресивни газове и пари в концентрации, разрушаващи металите и изолацията.

е/ Мястото на монтаж на автомата трябва да бъде защитено от попадане на Вода, масло и други подобни.

ж/ Отсъствие на непосредствено въздействие на слънчева радиация.

з/ Работно положение на прекъсвача — на вертикална плоскост- вертикално с означението „I“ нагоре, с Възможност за завъртане Върху тази плоскост на 90° в двете страни. Допуска се отклонение от работното положение до 5° във всяка страна.

4. Конструкция

Прекъсвачът се състои от следните основни възли /фиг. 2/: основа /1/, капак /3/, механизъм за управление /2/, контактна сис­тема /6/, дъгогасително устройство /7/, максималнотокови из­ключватели /4 и 5/.

Механизмът за управление осигурява оперативно затваряне и отваряне на контактите.

Контактната система се състои от подвижни и неподвижни контакти и осигурява единично прекъсване на тока във Всяка фаза. Дъгогасителното устройство представлява камера от фибър с дейонна решетка, състояща се от стоманени дъгогасителни плас­тини.

Комбинираният изключвател за максимален ток се състои от електромагнит и биметална пластина.

Изводните клеми на автомата позволяват да се осъществи предно и задно присъединяване на външни проводници с медни и алу­миниеви жила със сечение до 6 мм².

Операцията включване и изключване на прекъсвача се осъщест­вява чрез завъртане на ръкохватката нагоре В положение „I“ и на­долу В положение „0″.

Операцията Включване на прекъсвача след автоматично из­ключване се извършва чрез преместване на ръкохватката надолу В положение „0″, при което се осъществява зареждане, а след това завъртане нагоре в положение „I“.

5. Варианти на изпълнение

а/ По наличие на изключвателите за максимален ток

• с електромагнитни изключватели
• с топлинни изключватели
• с комбинирани изключватели

б/ По номиналния ток на изключвателите 6; 10; 16 и 25 А

в/ По климатично изпълнение — нормално и тропическо /ТН ІІ/ По начин на монтаж и начин на присъединяване на външните проводници — според долната таблица:

6. Избор на автоматичен еднополюсен прекъсвач за защита на ел. инсталации

Номиналният ток на изключвателите на прекъсвача трябва да бъде избран така, че неговата стойност да не бъде по-ниска от стойността на тока на защищаваната верига при продължителен режим и предвидените технологични претоварвания да не преди­звикват изключване на прекъсвача.

Проверката за несработване на топлинния изключвател може да бъде направена по защитната характеристика, дадена на фиг.1. На тази характеристика е дадено времето на сработване от сту­дено състояние. Времето на сработване от топло състояние на прекъсвача, т.е. след продължително протичане на ток 1, ще бъде приблизително 1 – I²/I² гр от времето на сработване от студено съcтояние. /I гр е граничният ток на прекъсвача./ При избора на пре­късвач с топлинен или комбиниран изключвател трябва да се държи сметка за температурата на околната среда. Различията във времетоковата характеристика при крайните температури, опреде­лени в т. 3, се дават в упътването за монтаж и експлоатация.

Друг фактор при избора на прекъсвач е стойността на въз­можния ток на късо съединение на защищаваната верига. Прекъс­вачът, снабден с комбиниран или електромагнитен изключвател, трябва да заработва моментно /отсечка/ при ток 12 ч- 18 Ін, където Ін е номиналният ток на изключвателя. Комутационната възмож­ност на прекъсвача е определена в първата таблица в статията.

7. Указания 3а монтаж

Прекъсвачите трябва да се закрепват на вертикална плоскост с винтове М4. Плоскостта, на която се закрепва прекъсвачът, тряб­ва да бъде равна.

Не се допуска при монтаж на прекъсвача външните проводници да създават усилия, които биха могли да повредят клемите. Места­та на присъединяване трябва да бъдат металически чисти.

Автоматичният прекъсвач е предвиден да работи беззачиства не на контактите и без смяна на частите.

А ето сега  и как се е осъществявала поръчката. В поръчката е трябвало да бъдат посочени:

а/ наименование на апарата

б/условно означение на типоизпълнението на прекъсвача в/номинален ток на прекъсвача в ампери/А/

г/номернаТУ411 52.00.00-69

За условното означение се ползва следната структурна схема:

Обозначение изпълнението по начина на монтаж и присъеди­няване на външните проводници.
Автоматичен еднополюсен пре­късвач за защита на инсталации с номинален ток go 25А.

1. — Закрепване на предната страна на панели с предно при­съединяване на външните про­водници.
2. — Закрепване на предната страна на изолационна панела със задно присъединяване на Външните проводници.
3. — Закрепване на задната страна на металическа панела със задно присъединяване на проводниците.

Обозначение на изпълнението по вида на изключвателя за мак­симален ток.

1. — комбиниран
2. — топлинен
3. — електромагнитен

Пример за поръчка на автоматичен еднополюсен прекъсвач от серия АЕ1000 с номинален ток на изключвателя 10А, с комбиниран изключвател за максимален ток, за монтаж на прекъсвача на пред­ната страна на панела, с предно присъединяване на външните про­водници.

 

Един материал на Сандъците – Sandacite.

Досега в Сандъците – Sandacite не сме писали за маломаслени прекъсвачи.

У нас Силнотоковият завод Васил Коларов София е произвеждал маломаслени прекъсвачи за 10, 20, 35, 60 и 110 kV още от първата половина на 1950-те години. Тях ще разгледаме в тази статия.

На фиг. 27—106-а е даден разрез на маломаслен прекъсвач за 20 kV 600 A тип Елпром (СТЗ В. Коларов е бил в рамките да Държавното обединение Елпром).

Посредством ръчката 1 се навива включвателната пружина 2 (чертежът долу), която посредством система лостове завършва пре­давателната ос 3 на прекъсвача Оста 3 е свързана с трите оси на фазите 6 чрез рамената 4 и изолационните гетинаксови щанги 5.

Със завъртането на осите 6 става задвижване на медните кон­тактни прътове 7. Прътовете 7 са свързани с осите 6 чрез вилки­те 8 и 9.

При включено положение токът преминава през клемата 10, първичната намотка на свръхтоковото реле 11, силуминовата глава на фазата 12, месинговите ьолонки 13, ролковия контакт 14, контактния прът 7, розетъчния контакт 15 и долната клема 16.

Заедно с включването на контактния прът 7 включвателната пружина 2 натяга и изключвателната пружина 17, като я подготвя за изключване.

Импулсът за изключване се дава от първичното свръхтоково реле в случай на късо съединение или чрез натискане на специален бутон, намиращ се на лицевата страна на прекъсвача. При вторична защита импулсът на вторичното реле се подава на специален изключ- вателен електромагнит.

Изключването се извършва от изключвателната пружина, след като се освободи устройството, което я задържа.

Изключвателната пружина завърта предавателната ос 3, която като предава движението на контактното жило 7, извършва изклю­чването.

С отделянето на контактния прът 7 от розетъчния контакт 15 между тях се появява електрическа дъга, която гори несмущавано в маслото, докато контактният прът стигне до гасителната камера 18. При по-нататъшното движение на контактния прът вследствие на голямото налягане на газовете, получени при горенето на електриче­ската дъга, става надлъжно издухване на електрическата дъга.

Газовете излизат от долното отвърстие на камерата с голяма скорост и през газоотводния цилиндър 19 се отвеждат навън.

Техническата характеристика на маломаслените прекъсвачи е дадена в тази таблица:

Тип	Номинално напрежение kV	Номинален ток а	Изключвателна мощност kVа	Тегло кг	Тегло на маслото за 3-те фази кг
ММ 10/160	10	600	250	160	7,5
ММ 10/1000	10	1000	300	160	7,5
ММ 20/600	20	600	350	170	7,5
ММ 35/400	35	400	600	220	12

 

Маломаслените прекъсвачи за 10, 20 и 35 kV могат да се включ­ват ръчно от място или посредством сервомотор от разстояние. Ръч­ното включване се извършва с ръчка, с каквато е снабден прекъсва­чът, а моторното включване — със сервомотор и зъбно предаване.

При монтажа на сервомоторното включване трябва да се обърне внимание на точното пробиване на отворите за закрепване на серво- мотора и лагерната скоба и правилното зацепване на зъбните колела.

Преди пускане нз прекъсвача в дейсшие трябва да се смажат внимателно всички триещи се части с технически вазелин. Триещите се части трябва да се проверяват и смазват и при периодичн. те про­верки на прекъсвача.

Прекъсвачите трябва да се транспортират много внимателно, като се пазят от блъскане. През време на транспортирането или при съхра­няване маломаслените прекъсвачи за 10, 20 и 35 kV трябва да се пазят от дъжд, сняг и влага, които могат да повредят изолацията на предавателните щанги, релетата и други.

Прекъсвачите се изпращат от завода без масло, за да не се из­лее то при транспорта. Когато прекъсвачите са без масло, с тях не бива да се извършват никаkви манипулации, защото маслените амортисьори, които поемат силата на инерцията, в този случай са парализирани, а без тяхното действие могат да про­излязат тежки счупвания и други повреди в прекъсвачите.

След монтирането на маломаслените прекъсвачи вътрешността им трябва да се изплакне добре с чисто трансформаторно масло и тогава да се напълнят със. същото масло. Пробивната якост на маслото трябва да бъде поне 200 kV/см. При всички работни температури нивото на мас­лото трябва да бъде между двете гранични линии, нанесени върху нивопоказателната тръба.

Преди пускане на прекъсвача той трябва да се заземи добре, а изолационните му повърхности трябва да бъдат почистени от влага, масло и други замърсявания. Изолационните повърхности трябва да се чистят периодически, когато прекъсвачите не са под напрежение.

Един път в годината или ако прекъсвачът често изключва при къси съединения — през по-кратък срок, трябва да се проверява състоянието на горната контактна розетка или на края на контактния прът. Долната контактна розетка не се засяга от електрическата дъга и затова не е необходимо да се контролира.

Производство на електрически машини в България

See more

В Сандъците – Sandacite намерихме български шприц за сладки Универсал 16!

Той е производство на Приборостроителния комбинат в Петрич. Нашият такъв е слязъл от конвейера през април 1984 г. Сега ще Ви го покажем по-подробно.

Шприцът е пакетиран в кафява картонена кутия (първата снимка). Когато я отворим, виждаме следното:

Това е самата спринцовка и нейните принадлежности, които са предназначени за оформяне на тестените украшения на печивото така, че да бъдат с различна форма. Вляво е упътването за употреба – цели 8 страници, а накрая има и рецепти за сладкиши. :)

 

Ето как трябва да протече и работата с уреда:

Преди първата употреба на шприца той се измива с топла вода до 60 градуса Целзий без употреба на перилни препарати. За да се избегне залепване на тестото на шприца той трябва да се почиства след всяка употреба.

Към шприца има 15 различни форми и една дюза, която служи за гарниране на тор­ти.

1. Завърта се и се изтегля нагоре буталото.
2. Отваря се долната капачка
3. Дебелината на сладката или тестеното украшение зависи от поставянето на формата и пластмасовия пръстен, както и върху натисканията на езичето върху две или три деления на буталото.
4. След напълване на шприца с тесто поставяме долната капачка с формата, след което капачката се завърта надясно и шприцът е готов за работа.
5. Шприцът се поставя върху ненамазана с мазнина тавичка. Буталото се задейства с натискане на лоста.

Ето за кои неща става дума:

Един материал на Сандъците – Sandacite!

Мотоциклет Балкан 75 – лекция от Сандъците – Sandacite.

Мотоциклетът Балкан 75 се произвежда от 1975 г. във Велосипедния и мотоциклетен завод Балкан Ловеч.

Лекият мотоциклет Балкан 75  има двутактов двигател с охлаждане от въздушната струя. Двигателят раз­вива мощност от 6 к. с. при 6800 об/min, което позволява мото­циклетът да се движи със скорост 80—85 km/h.

В един общ блок с двигателя са динамомагнетът, съедини­телят и четиристепенната предавателна кутия. Превключването на предавките става крачно посредством лост, изведен от ле­вия картер на двигателя и разположен пред лявата стeпенка на водача. Първоначалното пускане на двигателя в ход се из­вършва чрез крачна манивела мотоциклетен тип („кик-стартер“). Двигателят е захванат твърдо към рамата посредством болтоlи съединения в три тонуси.

Рамата на лекия мотоциклет Балкан 75 е пространствена, затво­рен тип, неразглобяема. Изработена е от стоманени тръби, за­варени една към друга. Местата с най-голямо натоварване са. съответно усилени със стоманени планки.

Предното и задното колело са взаимозаменяеми. Стомане­ните капли 1,60 х 16 са захванати към главините с по 36 броя спици. Предната и задната гуми са еднакви, имат размер 2,75 х 16″ и са производство на ДКЗ „К. Русинов“ — Па­зарджик.

Главините и спирачките на лекия мотоциклет са напълно еднакви с тези на мотопеда Балкан МК50-3. Диаметърът на спирачния барабан е 130 mm, широчината на феродовите на­кладки — 25 mm. Задействането на предната и задната спи­рачки се извършва по същия начин, както при мотопеда: пред­ната спирачка — ръчно, задната — крачно.

Окачването на лекия мотоциклет е еластично, пружинно. Предното окачване представлява телескопична вилка с цилин­дрични пружини и ход 115 mm. В тях е вграден масленият амор­тисьор, който гаси възникналите по време на движение трепте­ния. Задното окачване е осъществено от два пружинни теле­скопа с ход 70 mm. В тях също са вградени маслени аморти­сьори. Телескопите са монтирани към задната вилка, която е шарнирно захваната към рамата. Пружинно-маслените предно и задно окачване на лекия мотоциклет създават много добър комфорт и повишена устойчивост по време на движението.

Седалката на Балкан 75 е изработена от микропореста гума върху лама­ринена основа и е обвита с изкуствена кожа. Придадена й е форма и размери, осигуряващи удобен стоеж на водача и пътника.

Резервоарът е с вместимост 10,0 литра, което осигурява пробег около 300 km с едно зареждане. Резервното гориво е пресметнато за пробег около 60 km. Монтираният на резервоа­ра бензинов кран е еднакъв с този на мотопеда МК50-3.

Електрическата уредба на лекия мотоциклет Балкан 75   е 6-волтова. Източници на електрически ток са динамомагнет с мощност 33 вата и акумулаторна батерия с капацитет 4,5 амперчаса.

Токът за запалването на двигателя се подава от една бо­бина за ниско напрежение в магнета към бобината за високо напрежение, монтирана под резервоара на мотоциклета. От нея индуцираното високо напрежение се подава на запалителна­та свещ по кабел за високо напрежение.

Друга бобина от динамомагнета с мощност 25 W подава ток към билуксовата лампа за къси и дълги светлини на фара и към клаксона. Превключването на светлините се извършва с ключ, монтиран на кормилото пред лявата ръкохватка. При пътуване през деня жичката за дългата светлина на билуксова­та лампа може да служи за подаване на светлинен сигнал („светлинен клаксон“). Бутонът за задействане на светлин­ния сигнал е вграден в ключа за превключване на пътепоказа­телите, монтиран на кормилото пред дясната ръкохватка.

Трета бобина от динамомагнета с мощност 8 W захранва лампите за габаритно осветление и лампата за осветяване на скоростомера. Същата бобина подава ток през германиев токо­изправител за зареждаде на акумулатора.

Акумулаторът подава ток към стоп-лампата с мощност 15 W и към пътекопоказателите, всеки от които има лампа с мощност 10 W. Мотоциклетът има 4 пътекопоказателя — по два в лявата и дясната му страна. Предните пътепока­затели са монтирани на телескопичната вилка близо до фара, а задните — от двете страни на ламарината за регистрацион­ния номер.

Включвателят за стоп-лампата е монтиран в главината на задното колело. При задействане на задната спирачка той включва „на маса“ и затваря веригата на стоп-лампата, която светва.

Както при мотопеда, така и при мотоциклета Балкан 75  изгоре­лите газове от двигателя се изхвърлят през изпускателна тръ­ба и шумонамалително гърне. И тук за намаляване на общия шум при работа на двигателя в средната дясна част на лекия мотоциклет под седалката е монтирана шумонамалителна ку­тия, в която е поместен въздушният филтър. Симетрично на нея от лявата страна на мотоциклета е кутията на акумулатор­ната батерия.

Калниците на лекия мотоциклет Балкан 75  са изработени от тънколистова стоманена ламарина, съответно профилирана и ораз­мерена да предпазва от пръски, вода и кал водача и пътника. Предният калник е сравнително по-тесен и плитък, което по­зволява насрещният въздух добре да обдухва и охлажда гла­вата и цилиндъра на двигателя.

Към кормилото е монтирано огледало за обратно движе­ние, а към рамата зад седалката — багажник, пригоден за товар 10 kg.

А сега защо да не разгледате и

Мотопед Балкан МК 50-3 (видео)

See more

Малко за българските акумулатори Балканкар в Сандъците – Sandacite.

В литературата този вид устройства обикновено фигурират като стартерни оловни акумулаторни ба­терии отговарят на изискванията на БДС 3969-69, БДС 3970-64 и БД’С 3971-64. Произвеждани са в Акумулаторния завод Методи Шаторов в Пазарджик. Върху всяка акумулаторна батерия са нанесени след­ните означения:

• заводска марка «Балканкар»
• номинален капацитет в амперчасове
• номинално напрежение във волтове
• гъстота на електролита
• месец и година на производство
• пореден фабричен номер маркировка на ОТКК

ОПИСАНИЕ

Кутията на една такава акумулаторна батерия е разделена на 3 самостоятелни клетки при батерии с напрежение 6 V или на 6 — при 12 V. Във всяка клетка е поместен елемент, състоящ се от положителни и отрицателни плочи, изолирани помежду си с микропорести сепаратори. Всяка клетка е затворена с капачка, в двата края на която има отвори за полюсните изводи, а в средата — отвор за наливане и наблюдаване на електролита. В средния отвор се завинтва вентил, който има вен­тилационни отвори за отделяне на обра­зуващите се в клетката газове. Елемен­тите са свързани последователно посред­ством съединители. Полюсните изводи но­сят вдлъбнати знаци «+» и «—» и служат за свързване с кабелните клеми.

ТРАНСПОРТ И СЪХРАНЕНИЕ

Акумулаторите се продават в сухо (без електролит) незаредено състоя­ние. Те трябва да се складират в сухи помещения с постоянна температура от —25°С до +45°С.

За предпазване от овлажняване под вен­тилите са поставени уплътнители или върху вентилационните им отвори са за­лепени лепенки.

Акумулаторите трябва да се транспортират в закрити превозни сред­ства, като се пазят от механични повреди.

В складовете се нареждат с полюсните изводи нагоре и само в един ред.

ПЪРВО ЗАРЕЖДАНЕ

Дълготрайната и добра работа на акумулатора зависи до голяма степен от първото зареждане. Ето защо спазвайте точно следните наставления:

1. Снемете уплътнителите, поставени под вентилите. Ако вентилационните отвори са залепени, махнете лепенките. Налейте във всички елементи електролит (кисе­лина сярна акумулаторна — БДС 1844-67) с гъстота 1,26 ± 0,10 (за тропически климат 1,22 ± 0,10), докато нивото му достигне 15 мм над горния ръб на плочите. Темпе­ратурата на електролита не трябва да превишава 25°С.
2. Оставете акумулатора в покой в продъл­жение на 3 до 5 часа за пропиване на плочите с електролит. Вследствие на това електролитът се разрежда и нивото му спада. Долейте във всеки елемент елек­тролит, с гъстота съгласно точка 1, до достигане на първоначалното ниво, което се счита за нормално и трябва да се под­държа постоянно.
3. Включете акумулаторната батерия към токоизправителя, като внимавате поло­жителният полюс на батерията да се свър­же с положителния полюс на токоизправи­теля, а отрицателният — с отрицателния.

Погрешното включване ще направи акумулатора негоден за по-нататъшна упо­треба.

4. Заредете батерията с ток, съгласно таблица 2, в продължение на около 50 часа, докато гъстотата на електролита достигне 1,28 (за страни с тропически климат — 1,23), а напрежението — 2,6 V до 2,7 V на елемент. Тези стойности не трябва да се изменят и след продължаване на зареждането още 2—3 часа.
5. Ако по време на зареждането темпе­ратурата на електролита се повиши над + 40^оС (за батериите, пригодени за страни с тропически климат — над +50°С), из­ключете токоизправителя, докато елек­тролитът се охлади до +25 С.

6. В процеса на първото зареждане гъс­тотата на електролита постоянно нара­ства, а в края на зареждането престава да расте и приема постоянна стойност. Ако крайната гъстота е по-голяма от 1,28, коригирайте я с дестилирана вода, като запазите нормалното ниво. След като до­леете дестилирана вода, заредете бате­рията още 1—2 часа с ток съгласно таб­лица 2. Отделящият се при зареждането газ спомага за размесването и уеднаквя­ването на електролита.
7. Заредения акумулатор избършете добре и закрепете здраво към превозното средство.