Статии - Стара техника - ==> SANDACITE BG <== Българският портал за стара техника

Българско зъболекарско оборудване

Българско зъболекарско оборудване в Сандъците – Sandacite!

През втората половина на 1960-те години г. в България започва разработката и производството на специализирани комплекти за стоматологични кабинети. Идеята е в едно изделие да се обедини всичко нужно за стоматолога. В тази публикация сме подбрали три български зъболекарски комплекта, произвеждани в рамките на ДСО Респром и ДСО Приборостроене и автоматизация. Вероятно някой от тях е произведен и в Завода за медицинска техника в София.

Най-старият комплект оборудване за стоматологичен кабинет, до който успяхме да се доберем, е показан на първата снимка. В производство е от 1971 г.

Следва го долният:

Показаният на третата илюстрация зъболекарски кабинет датира от 1973 г. Той съдържа най-важните апарати и приспособления за пълно и удобно стоматологично обслужване. По наше мнение, той има и най-атрактивната реклама :)

При този комплект новост спрямо предишните модели представлява зъболекарският стол тип Т. Този модел се отличава от всички досегашни конструкции по това, че дава възможност стоматологът да работи седнал, когато и пациентът е седнал. Това се обуславя от минималната височина на седалката от пода — 320 mm.

Едновременно с облекчаването на работата на стоматолога се осигурява удобство на болния.

Електрохидравличната система, леко командвана с крачни педали, създава възможност не само за повдигане и сваляне на седалката, но и за накланяне на облегалката до положение на пълна наркоза.

Максимална височина от пода — 920 mm. Завъртване на облегалката от нормално положение до положение на пълна наркоза — 80°.

https://www.sandacite.bg/първата-българска-кварцова-лампа/

Един материал на Сандъците – Sandacite.

ДИАМАНТ – диалог човек-компютър

Знаете ли софтуера Диамант? Вижте в Сандъците – Sandacite!

През 1989 г. в България е разработена иновативната система за осъществяване на диалог между човек и компютър на има Диамант. Предлагаме Ви да се запознаете с нейните възможности.

Инструменталните средства Диамант осигуряват съвременна за епохата си среда за разработване и управление на диалогови системи. Те включват:

Ръководител на диалога – програмен модул, поемащ функции по организация и управление: многократно въвеждане и контрол на данни, реализиране на йерархия от менюта, извеждане на оперативна справочна информация. Логически ръководителят на диалога може да се разглежда като разширение на операционната система.

Интерфейсни модули, осигуряващи достъп на приложните потребителски програми, написани на най-разпространените тогава езици за програмиране (С, PASCAL, FORTRAN, BASIC) до ръководителя на диалога.

Специализиран редактор на диалогови форми, даващ възможност за бързо описание на диалога с потребителя. Достъпен е за използване не само от професионални програмисти, но и от проектанти и крайни потребители.

Специализиран език за описание на обработката на диалогови форми. Инструменталните средства Диамант могат да бъдат използвани за ускорено разработване на диалогови системи. Предоставената технология дава възможност за производство на програмни продукти с високо качество и надеждност и значително намаляване на разходите за тяхното проектиране. Инструменталната програмна система Диамант е предвидена за 16-битов персонален компютър, изисква минимална оперативна памет 512 Kbytes и твърд диск. Цената на системата е 1700 лева (1989 г.).

Разпространявана е от следното предприятие:

Информационен център за трансфер на технологии ИНФОРМА

Направление „Автоматизирани информационни технологии“

1574 София ул. „Чапаев“ № 55А

Телефон 7180 93 или 73 551 (вътр. 326)

А ето и едно друго тяхно творение:

Програма за бъркане на бетон

Истинската история на съветския интернет

Познавате ли ОГАС – съветския интернет? Не? Вижте в Сандъците – Sandacite!

Това е названието на изключително скъп и модерен за времето си проект, погълнал милиарди и милиарди държавни средства. По мащаб на информационните ресурси и по обем на отделеното финансиране ОГАС превъзхожда космическия и атомния проект на бившия СССР, взети заедно. Едва ли е нужно да казваме, че ОГАС е ,,дело секретное“ и достъпната информация за него в момента е доста малко.

ОГАС (на руски – ОбщеГосударственная Автоматизированная Система) е проект за компютърна информационна мрежа, която да се занимава със събиране и обработка на данни с цел планиране и управление на икономиката в СССР. Става дума за ,,йерархична децентрализирана мрежа в реално време за управление на всички информационни потоци в плановата икономика“ – определението е на Бен Питърс, преподавател в Масачузетския технологичен институт и автор на книгата „Как една държава не се свърза в мрежа: неудобната история на съветския Интернет“ (How Not to Network a Nation: The Uneasy History of the Soviet Internet).

Мрежата е разработвана под ръководството на акад. Виктор Глушков, учен в областта на математиката и изключително перспективната тогава наука кибернетика. ОГАС поглъща огромни научни усилия от 1964 г. до края на 80-те.

Каква е била целта на съветската компютърна мрежа? За разлика от Интернет, който първоначално е бил предназначен основно за комуникация и предаване на данни, задачите на ОГАС са други – да трансформира целия документооборот на страната в нехартиен, електронен вид. Замисълът е бил по такъв начин да може да се управляват процесите на равнища от завод до министерство (както в реално време, така и в други режими), да се оптимизират технологичните и организационните процеси, да се създаде индустрия, основана на информационните технологии. Накратко – да работи по модела на т.н. в СССР безхартиена информатика – концепция за натрупване, подготовка и обмен на данни с използване само и единствено на компютърна техника. Нещо повече – в първоначалния вариант на мрежата се е предвиждала дори замяна на хартиените пари с изцяло електронни плащания.

Може да се каже, че ОГАС е първият в света опит да се създаде информационно общество в някаква област – в случая икономиката. Също така историята на ОГАС е един от онези случаи, в които историята на техниката се състои повече от предприети и непредприети административни мерки, отколкото на въведени действителни технически решения.

Но ОГАС е и борбата на двама напредничави учени с бавната и губителна бюрократична система.

Нашите системи за телеобработка

По това време компютърът изобщо не представлявал това, което познаваме в момента. В Източния блок било общоприето названието ,,електроноизчислителна машина“ (ЕИМ). Тя притежавала почти всички елементи на съвременен компютър, но… с огромни размери. Хард дисковете приличали на нещо с големина на фризер, процесорите – на чекмеджета, а обичайният носител за архивиране бил магнитната лента, записвана от високи устройства, подобни на еднокрилен гардероб. Ако добавим, че към една такава машина често се свързвало повече от едно запаметяващо устройство (например 4-5 ,,фризера“), става ясно защо типичната ЕИМ от втората половина на ХХ век заема цели зали.

Такава система е прекалено голяма, за да работи на нея само един човек. Бързо се появил въпросът как да се направи така, че изчислителните ресурси да се споделят и да се ползват не само от няколко души в залата, а… от разстояние.

Това отворило пътя към т.н. телеобработка на данни. Тя представлява съвкупност от методи (хардуерни и софтуерни), осигуряващи на потребителите отдалечен достъп към ресурсите на голям суперкомпютър. Това се постига чрез високо равнище на далекосъобщителните средства – най-често телефонни връзки, но не само.

Телеобработката трябвало да стане основа на ОГАС .

Первый человек

Първият човек, който се замислил за ползите на съветската икономика, ако тя се управлява чрез свързани в компютърна мрежа ЕИМ, бил професорът по кибернетика и инженер-полковник от Въоръжените сили на СССР Анатолий Китов (по сведение на С. Герович, сътрудник от Института по история на науката към Масачузетския технологичен институт). Идеята се заражда у Китов още през 1956 г., а проектът му е от 1959 и се наричал Единна държавна система от изчислителни центрове (ЕГСВЦ).

На 7 януари 1959 г. Китов пише до съветския лидер Никита Хрушчов и излага плана си за преустройство на икономиката чрез изграждане на компютърна мрежа. Властта обаче разочаровала академика, защото било издадено… само постановление за необходимостта от създаване на нови мощни ЕИМ за стопанско приложение. Нито дума за нещо повече!

През есента Китов изпратил на Хрушчов второ писмо, в което прилагал 200-страничен проект на име ,,Червена книга“. Тя описвала ,,всесъюзна“ мрежа от изчислителни центрове с двойно предназначение – за управление на икономиката в мирно време и на въоръжените сили във военно. Звената трябвало да решават научно-технически и икономически задачи за своите принципали и за регионални институции. Трябвало да се обслужват от военен персонал и достъпът до информацията да бъде дистанционен (да, точно така, телеобработка!).

Този втори тласък намерил отклик, но повече в научните среди. Както пише акад. В. К. Левин, ,,предложението на Китов предвиждаше онази технология, която сега се нарича Grid и тя по-късно получи световно разпространение – обединение на множество изчислителни ресурси за решаване на задачи от глобален мащаб“.

Накратко казано, Китов загубил години от живота си да убеждава висши правителствени чиновници, че проектът му ще помогне на СССР да задмине САЩ в електронноизчислителната техника (той подчертавал – ,,да задминем, не да догоним“). Но за съжаление, със своите предложения за високотехнологични промени в системата на Министерството на отбраната ученият толкова започнал да досажда на хората от Политбюро, че в началото на 60-те г. проектът му бил окончателно отхвърлен, а самият Китов – изключен от КПСС, уволнен от работа и със забрана да заема длъжност в структурата на съветските Въоръжени сили.

Структура на ОГАС

По времето, за което става дума, статистическите органи и част от плановите отдели били обзаведени със счетоводно-аналитични машини поколение 1939 г., докато в САЩ те вече били напълно заменени от електронноизчислителна техника. До 1965 г. американците развивали два вида ЕИМ: за научни изчисления и за приложение в икономиката, като след това те били обединени в изделията на компанията IBM. В същото време в СССР нищо не можело да се обедини, тъй като съществували само компютри за научни изчисления, а с такива за икономическа употреба никой не се занимавал. Споменатият по-горе акад. Глушков се опитал да заинтересува двама конструктори точно с това, но никой не му обърнал внимание.

Чудото ОГАС трябвало да включва в себе си следните елементи: автоматизираните системи за управление на производството по отрасли (АСУ), държавната система от местни изчислителни центрове и изчислителните центрове на Държавния план и Централното статистическо управление. ,,Изчислителният център“ представлява съвкупност от мощни ЕИМ, които приемат дадена информация и я обработват, архивират или препращат някъде другаде. АСУ на свой ред се състои от автоматизирани системи за управление на предприятия (АСУП) и изчислителни центрове по отрасли.

АСУП се разполага в дадено предприятие и задачата й е автоматизиране на неговата комуникация и документооборот. Тя събира информация за складовете, заводите и останалите звена. Получените данни се използват за организиране, планиране и управление, синхронизация на процесите и т.н.. За усъвършенстване работата на инженерите техните работни места се обзавеждат с автоматизирани системи за проектиране, част от АСУП В България също са разработвани такива лични работни терминали, като напр. ИЗОТ 1027С:

Когато едно предприятие притежава обща АСУП, в неговия изчислителен център с ЕИМ постъпва информация от няколко склада, няколко конвейера и множество датчици, инсталирани на различни производствени линии. След въвеждането на такава система в Лвовския телевизионен завод съгласуваността между отделните звена на производството значително се повишила.

Спираме се по-подробно на тези системи, защото общите АСУП трябвало да станат звено на ОГАС . Когато се включат в нея, освен своите вертикални йерархически връзки АСУП вече имат и други, хоризонтални – те свързват предприятията, произвеждащи продукция в един отрасъл, като по този начин също се повишава съгласуваността.

Създаденият ОГАС трябвало да се опира на единна автоматизирана мрежа за връзка (поначало в тогавашната научно-техническа терминология са много характерни ,,единните“, ,,автоматизираните“, ,,електронизираните“ и ,,комплексните“ неща). Тя се създавала по това време в СССР и работела с телефони, телевизия, телеграф, телекс… Тази мрежа трябвало да свързва всички звена на ОГАС .

Управлението на информационните потоци в мрежата се извършвало от специализиран изчислителен център – на практика общодържавна (,,всесъюзна“) диспечерска служба.

С въвеждането на ОГАС държавните ръководители трябвало да получават статистическа информация за работата на цялата икономика. Данните се подавали от предприятията към ,,диспечерната“, а оттам поемали по мрежовите канали. Ясно е, че сведенията били нужни за съставяне на нови планове или корекция на съществуващите. Друга амбициозна идея била освен статистическа, да се предава и научно-техническа информация. По този начин специалисти от дадено предприятие биха могли да получат нови данни по интересуващи ги проблеми, а също да потърсят решение на затруднение.

Независимо от всичко, ОГАС не трябвало да замени човешкия труд, а само да го улесни.

На сцената – Виктор Глушков

След разжалването на Китов да се занимаваш с проекти като ОГАС, изисквало ентусиазъм и известна доза кураж. Явно акад. Виктор Глушков е бил точно такъв човек. Той не оставил идеята да се забрави и успял да продължи проекта ЕГСВЦ.

През 1962 г. Глушков пише, че, ако не се извърши коренна реформа, през 1980 г.,,цялото възрастно население на СССР“ ще се занимава само с икономическо планиране. През май 1963 г. излязло постановление на КПСС и МС работата да бъде ускорена.

ЕГСВЦ предвиждал 100 центъра в големи промишлени градове, обединени чрез широколентови канали за връзка. Тези центрове трябвало да обслужват около 20 000 големи предприятия, министерства и други ведомства. Характерно е наличието на разпределена база данни и възможността за безадресен достъп от всяка точка на системата до всяка информация след автоматична проверка на правата на потребителя, желаещ достъп. Допълнително била разработена и серия въпроси, удостоверяващи самоличността му.

Както вече сте се досетили, историята на ОГАС е историята на един незавършен проект. След като изложението било разгледано в бюджетна комисия, от първоначалния план не останало почти нищо. Бил определен максимален бюджет от 5 млрд. рубли и подготовка на около 300 хиляди висококвалифицирани специалисти. Самият ОГАС бил ,,накъсан“ на по-малки системи, като Автоматизирани системи за управление на предприятия (АСУП) и Автоматизирани системи за управление на технически процеси (АСУТП). Техните функции покривали само събирането и предаването на статистическа информация за работата на отделни предприятия, несвързани в мрежа. На плана на Глушков не било съдено да се сбъдне.

Съществуват няколко причини, довели до забавянето и краха на ОГАС :

преди всичко – Държавният планов комитет на СССР и неговият тромав бюрократичен апарат. Ръководствата на регионите и големите производствени отрасли не били заинтересовани от изпращане в реално време на информация за тяхната дейност, а самите организации били лошо подготвени за въвеждане на такъв вид обработка на икономическата информация.
второ, осъществяването на идея като ОГАС се нуждаело от значителни средства.
трето, процедурата на въвеждане на данните от страна на оператора била недостатъчно съвършена и изисквала дълго обучение на персонала.

Изпреварилият времето

В края на 60-те години излязла информация, че през 1966 г. в САЩ бил завършен ескизен проект на информационна мрежа (всъщност, няколко мрежи) – което значи две години след Глушков. Стартът на легендарната мрежа ARPANET – предшественикът на Интернет – бил планиран за 1969 г. Нека поясним, че идеята на ARPANET е да обединява компютри, инсталирани в различни американски градове. Тогава в СССР се върнали към ОГАС .

На насроченото заседание обаче започнало обсъждане на важните въпроси кой да оглави предвидените нови бюрократични учреждения, които да се занимават с мрежата, както и с колко точно да се увеличи финансирането. Не станало дума за чисто технически въпроси. За всичко това Виктор Глушков подробно пише в своите мемоари ,,Изповеди“. През 1972 или 1973 г. – сякаш като подигравка! – той бил посъветван да не се занимава с това да търси подкрепа у властимащите, а да напише статия-изложение на ОГАС , която да бъде публикувана в органа на ЦК на КПСС вестник ,,Правда“. Статията носела заглавие ,,За цялата страна“ и инженерът наивно мислел, че щом текстът е излязъл така, то въвеждането на мрежата наистина ще стане национален приоритет. Напразно…

На снимката: В. М. Глушков на среща с колеги – той е в средата.

Министърът на отбраната Дмитрий Устинов посъветвал Глушков да реализира ОГАС само във военната промишленост. Действително, стегнатата организация в този отрасъл помогнала в кратко време да бъде създадена стройна система от множество АСУ за контрол на предприятия. Но не спели и старите противници на конструктора, които обявили въвеждането на такава организация в останалите икономически сфери за излишно, под предлог, че гражданската индустрия не трябвало да се военизира. В тази борба много частни факти се поднасяли като повсеместно валидни.

На практика иначе добрата идея на Глушков била погубена от бюрократичното чиновничество и политиката да се отрицава ускорената компютризация и информатизация на обществото – поне тогава когато тя можела да бъде заплаха за комфорта на висшия управленски апарат. Нов враг на конструктора станала бързо развиваща се болест. В ранното утро на 30 януари 1982 г. сърцето на Виктор Михайлович Глушков завинаги престанало да бие.

Може да се каже, че акад. Глушков е изпреварил не времето си, а по-скоро се е намирал на грешното място в грешното време. В страна със съвсем различен икономически и обществен строй човек с такива знания и идеи без съмнение би постигнал значително повече. За него като инженер необходимостта от автоматизирана икономическа мрежа била очевидна, но за административния апарат – едва ли.

Към 1980 г. изграждането на ,,осакатения“ ОГАС вече било напреднало. Съществували близо 5097 АСУ за различни организации. След смъртта на Глушков работата спряла почти навсякъде. Единствено нашият стар познат Китов се опитвал да убеждава новия лидер Михаил Горбачов в необходимостта от компютърна мрежа, която да вдъхне нов живот на разпадащата се съветска икономика. В началото на 90-те проектът ОГАС напълно загубил актуалност след отварянето на страната съм света и въвеждането в нея на съвременни средства за комуникация.

Статията е публикувана от автора за първи път в сп. Осем, бр. 1-2017.

Български пристанищен кран

Първият пристанищен кран в Сандъците – Sandacite.

Вижте го, като пиле е с тази човка! Неслучайно думата crane на английски означава и ,,жерав“. :)

Производството на този кран (т.н. кран тип Ганц) започва в Корабостроителния завод «Иван Димитров» — Русе през втората половина на 60-те г.

Показаният на снимката пристанищен кран има товароподемност 50 kN и обсег на стрелата 25 м. Може да работи с кука за товарене и разтоварване на пакетирани стоки или с грайфер — за насипни материали.

КОНСТРУКЦИЯ и УСТРОЙСТВО на крана

Портална част. Конструкцията й е изработена от профилна стомана чрез заваряване.Опорната част има четири крака, за които са закрепени ходовите колички. От едната страна на портала е закрепена стълбата за изкачване, а от другата страна — механизмът и противотежестта на барабана на кабела за електрозахранване. Механизмът има краен изключвател, ограничаващ движението на крана, тъй като кабелът има дължина 45 м. С този кабел кранът може да се движи по подкранов път с дължина 90 м. Към горната част на портала, където се срещат гредите, е закрепена централната ос, около която се върти платформата. Оста е куха и през нея минава към машинното отделение електро- захранващият кабел. Към портала оста се крепи от осодържачи, а към въртящата се част — посредством напречна греда.

На горния пояс на портала е закрепена кръгла нормална релса с диаметър 5000 mm, по която се движат ходовите колички на въртящата се платформа. Под нея е закрепен ролковият венец на механизма за въртене. Около ролковия венец има площадка, обградена с парапет.

Ходова част. Към четирите крака на портала са закрепени шарнирно балансирни ходови колички с по две ходови колела. От тях четири са водещи и четири водими. Водещите ходови колички са закрепени от двете страни на портала т. е. задвижването е двустранно. Към външната част на ходовите колички са закрепени опорни греди на височина 15 mm над подкрановата релса. Освен това към ходовите колички има чистачи на подкрановия път и дървени буфери. Кранът се закотвя ръчно от две котви, разположени странично към портала. Коловозът е широк 10 500 mm, което позволява под крана да преминава двоен жп. състав.

Въртяща се платформа. Представлява рама, изработена от заварени стоманени греди, които се съединяват в средата посредством главната централна ос. Страничните площадки са изработени от ъглова стомана, заварена конструкция. Ходовите колички поддържат платформата във вертикално положение.

Върху рамата на въртящата се платформа са разположени машинното отделение и кабината на крана. В машинното отделение са монтирани: механизмът за повдигане на товара, механизмът за въртене на платформата, електрическите табла за захранване на електрическите съоръжения на крана и малка шлосерска работилница. За кабината на крана се минава през машинното отделение. То е остъклено за по-добра видимост. Към рамата е закрепен горният скелет на платформата, който е изработен от ъглова стомана, заварена конструкция. На него е закрепена площадка, върху която е монтиран механизъм за изменяне обсега на стрелата. Зад този механизъм за скелета е закрепена шарнирно стреловата противотежест, която уравновесява теглото на стрелата и повдигнатия товар. Към противотежестта води обезопасена пътека.

Стрела на Български пристанищен кран. Изработена е от ъглова стомана и има заварена прътова конструкция. Стрелата се съединява с въртящата се платформа с помощта на две оси, които имат диаметър 130 mm и позволяват на стрелата да променя положението си във вертикално направление. Към стрелата са закрепени направляващи въжетата ролки. На края на стрелата е закрепено чупещото рамо (хоботът), което увеличава обсега на стрелата посредством два обтегача, свързващи стрелата и механизма.

За хобота са свързани два въжени обтегача, които го поддържат. Към хобота има канали, в които въжето се намотава или размотава при изменяне обсега на стрелата. Вторият край на въжените обтегачи е съединен към оста на двойката сектори на механизма. Така съставената шарнирна конструкция осигурява хоризонтално преместване на товара при промяна на обсега на стрелата.

Хоботът има същата конструкция, както на стрелата; дължината му е 6,650 mm. Към двата края на хобота са закрепени ролки, през които минават двете въжета. По дължина на цялата стрела (без хобота) е монтирана обезопасена пътека, която дава възможност за обслужване и поддържане (на стрелата). Стреловата противотежест изменя положението си в зависимост от положението на стрелата, т. е. тя е изменяща се. Така например, когато стрелата е в хоризонтално положение, противотежестта е най-отдалечена и се намира високо спрямо оста на крана и обратно, което стабилизира крана при всяко положение на стрелата. Недостатък на тази конструкция противотежест е, че излиза извън габаритите на крана и не му дава възможност да работи в близост с друг кран.

Кабина на крана. Разположена е в непосредствена близост до машинното отделение. Стените на кабината включително и горната й част, с изключение на страната към машинното отделение, са остъклени, което дава възможност за добра видимост през време на работа. В кабината са монтирани всички уреди за управление на крана (командо-контролери за управление на механизмите, педал за изключване на автоматичната работа на грайфера, главен прекъсвач и различни контролни уредби за управление). Пред кабината е поставен ветромер, който отчита налягането на вятъра. При налягане 259 N/m² се включва сирена (клаксон), която предупреждава, че ще бъде прекъсната работата на крана. При налягане на вятъра 400 N/m², което отговаря на скорост приблизително 66 km/h, ветромерът изключва главния прекъсвач в кабината. Кабината е обезопасена по всички правила.

МЕХАНИЗМИ на пристанищния кран

Механизми за движение на крана (фиг. 237 а). Те са два еднакви и са разположени двустранно на двете предни ходови колички. Всеки механизъм се състои от електродвигател 1 (N 13,5 kW, п = 960 oб/min), еластичен съединител, комбиниран със спирачка тип КМТ 2. двустепенен конусно-цилиндричен редуктор 3. На изходящия вал на редуктора е закрепено зъбно колело, което предава въртеливото движение на друго колело. То от своя страна предава движението на междинно зъбно колело 4, което върти зъбните венци на двете ходови колела 5. Движението на крана по крановия път се ограничава от крайни изключватели, действащи върху барабана на главния захранващ кабел.

Механизъм за повдигане на товара (фиг. 237 б). Повдигането на товара може да става с кука или грайфер. Механизмът се състои от два електродвигателя 1 (N = 2 х 35 kW, п = 735 об/min, свързани един с друг с еластичен съеди
нител 2 (когато кранът работи с кука), две електромагнитни спирачки тип КМТ, комбинирани с еластични съединители, два хоризонтални редуктора с цилиндрични зъбни колела 4 и два барабана 5, свързани с изходящите валове на редукторите. Диаметърът на барабаните е 750 mm.

На единия барабан се навива и развива въжето за повдигане на товара (поддържащо),а на другия — грайферното въже (това, което отваря и затваря грайфера). Конструкцията на спирачките е такава, че може да работи при спускане на товара с помощта на педал, монтиран в кабината на краниста. В този случай контролерът трябва да бъде включен в положение на спускане. При работа с грайфер еластичният съединител между електродвигателите се демонтира, но се монтира автоматичният диференциален превключвател 6 между двата барабана, който затваря автоматично грайфера. В този случай двата електродвигателя действуват независимо един от друг, като задържат въжетата на барабана. Единият електродвигател служи за повдигане и спускане на товара (заедно с грайфера), а другият — за отваряне и затваряне на грайфера. На всяко въже за повдигане на товара е прикрепена тежест, която предпазва въжето от усукване, а товара—от завъртане. Диаметърът и на двете въжета е 24 min. Крайните положения из навиване и развиване на въжетата се ограничават от крайни изключватели с броячно устройство, монтирано до механизма. Механизъм за въртене на платформата (фиг. 237 в). Въртящата се част на крана се движи по кръгова релса 6 (диаметърът на кръга е d = 5000 mm), монтирана към горната част на портала. Към главните греди на въртящата се рама са закрепени четири ходови колички от лята стомана. На всяка от тях има по две ходови колела с диаметър d 400 mm и с конусност на работната им повърхност.

Механизмът е монтиран в машинното отделение. Състои се от електродвигател 1 (N = 25 kW, п — 960 об/min), крачна механична спирачка 2, комбинирана с еластичен съединител, конусно- цилиндричен тристепенен редуктор 3. Изходящият вал извежда движението под машинното отделение и чрез звездата 4 се зацепва вътрешно към ролковия венец 5.

Въртенето на платформата на пристанищния кран не е ограничено.

Механизъм за изменяне обсега на стрелата (фиг. 237 г). Монтиран е на площадката, закрепена към горното скеле на въртящата се платформа. Състои се от електродвигател 1 (N = 9,8 kW, п = 960 об/min), който се съединява посредством еластичен съединител, комбиниран с електромагнитна спирачка 2 тип КМТ, с редуктора 3. Редукторът е хоризонтален двустепенен с цилиндрични зъбни колела. Еластичен съединител 4 с голям диаметър (d = 450 mm) съединява изходящия вал на редуктора с един къс вал, на който е закрепено малко зъбно колело (с брой на зъбите z= 17), което предава движението на голямо колело (z = 90), закрепено на дълъг вал; на двата крана дългия вал 5 са закрепени зъбните колела 6, зацепени с два зъбни сектора 7, които от своя страна са свързани към стрелата посредством двата обтегача 8 (щанги). На оста на секторите са монтирани два винтови обтегача 9, с които се регулира дължината на въжените обтегачи, поддържащи стрелата. Най-големият и най-малкият обсег на стрелата се ограничават от краен изключвател, монтиран към късия вал на механизма.

Автоматичен диференциален включвател.

Той е предназначен за:

а) изключване на товароповдигащня механизъм при крайно Долно и крайно горно положение;

б) автоматично включване на механизма за вдигане на товара при затваряне на грайфера и обратно, след което барабаните се въртят едновременно.

Включвателят представлява спомагателен комбиниран токов уред, монтиран в чугунена кутия.

ТЕХНИЧЕСКИ ХАРАКТЕРИСТИКИ на крана

Литература:

Балканджиев, Росен Анастасов, Бъчваров, Георги Ив.. Кранове /. София :, Техника,, 1965, 163 с., 1 л. сх. :

Йорданов, Светослав, Попов, Ангел Й., Чеуз, Ищван. Електрозадвижване и автоматизация на кранове :. [Ръководство] /. София :, Техника,, 1974., 406 с. :

Маркова-Игнатова, Мария, Трендафилов, Георги Д.. Кранове :. Учебник за професионално-техническите училища по механизация на строителството, специалност машинисти на кранове /. София :, Техника,, 1975, 364 с., 2 л. черт. :

Какво е логометър?

Днес в Сандъците – Sandacite Ви запознаваме с уреда логометър.

Логометрите са особен вид измервателни уреди, които измерват отношението на два тока. Логометри могат да се конструират от различни измервателни системи, но на практика се срещат логометри от магнитоелектричната, електромагнитната и електродинамичната система.

Характерно за логометрите е, че при тях липсва механично устройство за създаване на противодействащ момент (напр. спирални пружинни), които са създават по същия начин, както и двигателният.

Устройството на даден логометър зависи от вида на системата му. Логометрите имат два елемента, които създават два противоположно насочени въртящи момента, действуващи върху подвижната част на уреда. Тя се завърта на такъв ъгъл, при който се получава изравняване на двата въртящи момента. Когато логометърът не е включен за измерване, върху неговата подвижна част не действат сили, затова тя застава в безразлично равновесие.

Един логометър от различните измервателни системи притежава предимствата и недостатъците на съответната система.

Логометрите намират приложение за измерване на различни електрически и неелектрически величини. Например логометрите от магнитоелектричната система се използват широко като омметри за измерване на средни и големи съпротивления и за измерване на температура (посредством измерване на стойността на едно съпротивление, която зйвиси от температурата); логометрите от електромагнитната система се използуват за измерване на капацитети с достатъчна за практиката точност; логометрите от електродинамичната система намират приложение за конструиране на честотомери, cos ф-мери, фазомери, фарадометри и др.

Един материал на Сандъците – Sandacite!

Български електромагнитни волтметри

Първият български хладилник Мраз 75

УРАААА! Първият български хладилник Мраз 75 НАЙ-СЕТНЕ пристигна в Сандъците – Sandacite!

Ето го! Това е той, дами и господа – първият български домашен хладилник, първият български хладилен шкаф, един от най-най-най-дългоочакваните и изстрадани експонати в колекцията ни изобщо!

Хладилникът Мраз 75 е произвеждан между 1958 г. и 1962 г. в Хладилния завод Антон Иванов в София. Първоначално в търговската мрежа са пуснати няколко десетки хладилника, които известно време не привличали купувачите. Престрашилите се да си купят това изделие обаче били доволни и не след дълго нещата се завъртели така, че до 1962 г. от конвейерите на ДХЗ са слезли близо шест хиляди хладилника.

Разбира се, някаква много малка част от тях са запазени в момента и задачата да се намери Мраз 75 е изключително трудна. Което прави и нашият успех още по-сладък!

Да разгледаме сега устройството на първия български хладилник.

ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ И ЧАСТИ НА ХЛАДИЛНИКА

Домашният хладилник Мраз 75 е с хладилен агрегат тип ХДА-75 и е предназначен за запазване на бързо развалящи се хранителни продукти при домашни условия, а така също и за добиване в малки количества на чист лед на бучки за охлаждане на ястия и напитки.

Първият български хладилник се състои от следните компоненти:

Хладилен шкаф — 1

Хладилен агрегат — 2

Електрически нагревател (вж. фиг. 2) — 3

Термостат за автоматично регулиране на температурата в хладилната камера — 4

Две скари — полици за поставяне на продуктите — 5

Пластмасов съд за събиране на кондензираната от изпарителя вода — 6

Пластмасов съд за формите за лед — 7

Дванадесет (12) броя полиетиленови форми за лед — 8

Кършелък (в оригиналното упътване е употребена тази дума – на практика това е заключващ механизъм) — 9

Или в графичен вид:

ХАРАКТЕРИСТИКА

Тип на хладилника — домашен

Хладилен агрегат — абсорбционно дифузионен

Габаритни размери на хладилния шкаф:

а) височина …… 1120 мм

б) широчина……. 590 мм

в) дълбочина……… 630 мм

Площ, която хладилникът заема от пода …. 0,38 м²

Тегло на хладилника……………. около 75 кг

Размери на хладилната камера:

а) височина …….. 545 мм

б) широчина…… 425 мм

в) дължина………. 297 мм

Полезен обем заедно с вдлъбнатината на вратата …………………………… 75 л

Обща площ на полиците на хладилната камера 0,40 м²

Обем на нискотемпературната камера на изпарителя • 1 л

Форма за лед…….12 бр.

Електронагревателен патрон:

а) мощност…… 140 вата

б) напрежение……. 220 или 150 волта

Хладилен агент — водноамонячен разтвор

Неутрален газ……. водород (Н₂)

Работно налягане ………..от 16 до 18 атм

Среден годишен разход на електроенергия за 24 часа …….. 2—2,8 kW

Средна температура на нискотемпературната камера в изпарителя от – 4 до —9° С

Температура на хладилната камера при:

а) средна стайна температура + 20° С……………. —1° С

б) средна стайна температура+ 25° С . 4° С

в) средна стайна температура+30° С……………… 8° С

При средна стайна температура+ 25° С:

а) от момента на включването хладилната камера се охлажда до +6° С за 7 часа;

б) от охладено състояние на хладилната камера+6°С лед на бучки се получава за 7 часа.

УСТРОЙСТВО
Домашният хладилник Мраз 75 има безупречен външен вид на домашна мебел. Той се състои от:

Хладилен шкаф.
Хладилен агрегат.

Хладилният шкаф се състои от корпус с две врати — горна (голяма) и долна (малка), които се съединяват с корпуса с по две панти. Горната врата се затваря към корпуса със специална брава, а долната — чрез щипково-пружинен механизъм.

В долната неизолирана камера над корпуса са монтирани термостат и електрическите проводници.

Вътрешната облицовка на вратата е вдлъбната и в тая вдлъбнатина са монтирани два специални „джоба“ за поставяне на яйца.

Специална брава със сложен механизъм гарантира плътното затваряне на вратата към корпуса, на който се намира кършелъкът. По такъв начин се получава едно напълно изолирано от външната атмосфера пространство, което се нарича хладилна камера. Положението на кършелъка може да се регулира с помощта на винт, като с това се регулира и затварянето на вратата.

За увеличаване на използваемата площ в ограничения обем на хладилната камера към ваната са монтирани две скари (полици), където се поставят хранителните продукти.

В хладилната камера се намира и изпарителят на хладилния агрегат, който заема най-горната централна част на хладилната камера.

Вътре в изпарителя се намира нискотемпературната камера. Отпред нискотемпературната камера е затворена с пластмасов капак с вратичка, също от пластмаса.

В нискотемпературната камера на изпарителя е поставен съдът от пластмаса с формите за лед.

Под изпарителя на скарата е поставен пластмасов съд (тава) за събиране на кондензираната от изпарителя вода.

Долната камера на домашния хладилник не е плътно затворено пространство. Тя не служи нито за охлаждане, нито за запазване на бързо развалящи се продукти. Камерата може да се използва за запазване на небързо развалящи се продукти при обикновена стайна температура.

Между другото, интересно е да отбележим, че когато ние не познавахме достатъчно този хладилник, мислехме, че отдолу се намира нискотемпературната му камера.

Хладилният агрегат представлява тръбна конструкция от безшевни тръби (газово заварени), които образуват затворена верига.

Енергиен източник на хладилния агрегат е електронагревателният патрон.

Хладилният агрегат е закрепен към задната страна на хладилния шкаф. Хладилният агрегат (горната фигура) се състои от следните части:

Генератор — 1

Реактификатор — 4

Кондензатор — 5

Изпарител — 2 (от фиг. 1)

Газов топлообменник — 6

Абсорбер — 7

Ресивер — 8

Течностен топлообменник — 2

Главната особеност и преимуществото на абсорбционния агрегат пред компресорния се състои в неговата безшумност, липса на каквито и да е движещи се части и простота в експлоатацията и обслужването.

ПРАВИЛА ЗА ИНСТАЛИРАНЕ на хладилника Мраз 75:

Домашният хладилник трябва да се постави по възможност по-далече от отоплителни тела, печки, радиатори, паропроводи и т. н. Това намалява консумацията на електроенергия.
За да се осигури правилната циркулация на въздуха, необходима за работата на абсорбционния агрегат, домашният хладилник трябва да се постави на разстояние от стената най- малко 70—100 мм.
Поставянето на хладилника на място трябва да се извърши при извадени скари, пластмасови тави и форми за лед.
Преди включването на контакта хладилникът трябва да се нивелира добре. При липса на нивелир за целта може да се използва чиния, напълнена с вода. Нивелирът или чинията се поставят отгоре на средата на хладилника. Накрая хладилникът трябва да лежи стабилно на пода.
Хладилникът се включва само на такъв волтаж, какъвто е указан в табелката на генератора.
Включването на хладилника трябва да стане в здрав контакт — клемите да дават плътен и сигурен контакт.
Преди да се включи хладилникът в действие, препоръчва се хладилната камера да се избърше с мокър насапунисан парцал, след което да се изсуши със сух парцал.
Трябва да се внимава добре да не проникне вода в изолацията, т. е. в междината на ваната и корпуса.

ПРАВИЛА ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ НА ХЛАДИЛНИКА

Не се препоръчва покриване на скарите с хартия и др„
Не се препоръчва натрупване на продуктите непосредствено до стените на хладилната камера, а така също и плътното им нареждане един до друг, тъй като това пречи на правилната циркулация на въздуха.
Продуктите, ястията и напитките да се поставят в шкафа,, след като добият стайна температура.

Не се разрешава поставянето на горещи ястия и питиета в хладилника.

Продуктите с остра миризма (салати с лук, сирене, кафе, риба и др.) задължително трябва да се поставят в затворен съд или да се увиват в пергамент, целофан или восъчна хартия, които ще изолират добре останалите продукти от възприемане на миризмата.
Поставянето и изваждането на продуктите от хладилника трябва да става по възможност за по-кратко време.
Не се препоръчва хладилникът да работи при отворена врата. Тя трябва да бъде плътно затворена.
През време на работа не се позволява горните вентилационни отвори на хладилника да бъдат закрити с някакви- предмети или вещи.

Зареденият с продукти хладилник трябва да бъде постоянно включен. Изключването на хладилника, когато има продукти в него, даже за кратко време, не се препоръчва.
Изключването на хладилника може да става след изваждането на продуктите от хладилната камера.
Преместването на хладилника от едно място на друго трябва да става внимателно и при изключен контакт.
Преместването и транспортът на домашния хладилник трябва да стават само във вертикално положение.
Водата, която се събира в подизпарителната разскрежи- телна тава, периодично трябва да се изхвърля.

СЪХРАНЯВАНЕ НА МЕСО, ПТИЦИ И РИБА

Ако месото или птицата се готвят същия ден, в който, са купени, те могат да се съхраняват незавити или незатворени в съдове в която и да е част на хладилника.
Прясно месо, поставено в затворени съдове или във вла- гонепроницаема восъчна хартия, пергамент или целофан, може да се съхранява до 4—5 дни.

Замразено месо се съхранява по същия начин, но не повече от 2—3 дни, защото след размразяването му в него протичат по-бързо бактериологичните процеси.

При съхраняване на риба даже в течение само на един ден е необходимо тя да се завие във восъчна хартия, пергамент или целофан; в противен случай другите продукти веднага поемат миризмата й.

СЪХРАНЯВАНЕ НА ПЛОДОВЕ И ЗЕЛЕНЧУЦИ

Плодове и зеленчуци трябва да се съхраняват в покрити съдове, за да се намали изсъхването им и да се запази свежестта им.
Преди да се сложат в хладилника, плодовете и зеленчуците трябва да се измият добре и да се отдели всичко излишно от тях. След измиването те трябва да се изсушат.
Препоръчва се ягодите да се съхраняват в чиния. Пред вид на това, че много бързо се развалят, преди поставянето им в хладилника те не трябва да се мият.

СЪХРАНЯВАНЕ НА РАЗНИ ДРУГИ ПРОДУКТИ

Яйца за непродължително съхраняване се държат в специалните за целта джобове на вратата. При по-продължително съхранение (повече от седмица) яйцата трябва да се поставят в затворен съд в хладилната камера.
Масло винаги се съхранява в затворен чист съд или завито в пергаментова хартия, защото то бързо поглъща всякакви миризми.

Сирене и кашкавал се съхраняват по същия начин.

СЪХРАНЯВАНЕ НА БУТИЛКИ С МЛЯКО И НАПИТКИ

Бутилки с мляко и с напитки се съхраняват на горната -скара надясно от изпарителя, като за целта се изважда малката скаричка, за да се поместят по-високи бутилки.

Млякото трябва да се съхранява в затворени съдове.

ПОЛУЧАВАНЕ НА ЛЕД с хладилник Мраз 75

Получаването на лед става в специалните за целта 12 броя пластмасови формички, които се напълват с чиста вода и се поставят във ваничката за лед, която се поставя в специалната камера За лед в изпарителя.
За по-бързо получаване на лед термостатът обязателно трябва да бъде завъртян докрай надясно.
Бучките лед се изваждат от формичките, като последните се държат с ръка или се потапят във вода от водопровода.

ОХЛАЖДАНЕ НА ХЛАДИЛНАТА КАМЕРА И РЕГУЛИРАНЕ
НА ТЕМПЕРАТУРАТА В НЕЯ

Целесъобразно е в домашни условия хранителните продукти да се съхраняват при температура от 0 до 8° С над нулата.

Регулирането на температурата в хладилната камера става чрез термостата 4 (долната фигура). Със завъртането на ключа,на термостата по посока, обратна на часовниковата стрелка, температурата в хладилната камера се повишава. Ако продължаваме въртенето на ключа наляво, ще последва щракане, което показва изключването на хладилника. Тогава стрелката показва „Stop“.

Въртенето на ключа надясно осигурява поддържането на по-ниска температура в хладилната камера.

РАЗМРАЗЯВАНЕ на хладилника Мраз 75

При продължителна работа повърхността на изпарителя се покрива със скреж, сняг или лед, които намаляват в значителна степен студопроизводството на агрегата.

За нормална работа на хладилника изпарителят трябва да се разскрежава (размразява) периодично през 10—15 дни.

Размразяването на изпарителя става по следния начин:

а) изважда се щепселът (електрическият контакт);

б) изваждат се продуктите;

в) изваждат се формите за лед заедно с ваничката;

г) така хладилникът се оставя до пълното му размразяване; за ускоряване на процеса изпарителят може да се измие с топла вода или формичките за лед да се напълнят с топла вода и поставят заедно с ваничката в камерата за получаване на лед;

д) изхвърля се водата от под изпарителната тава;

е) изсушава се изпарителят с мек и сух парцал.

Едновременно с размразяването на изпарителя е необходимо да се почисти и хладилната камера. За целта трябва:

а) скарите да се извадят, да се измият и изсушат;

б) формите за лед да се измият и изсушат;

в) пластмасовите тави да се измият и изсушат;

г) ваната да се измие и добре да се изсуши;

д) вътрешният капак на вратата и джобовете за яйца да се измият и изсушат;

е) уплътнителната гума да се избърше с мокър парцал и да се изсуши.

Забележки:

Измиването на вътрешността на шкафа да става с топъл разтвор от сода бикарбонат (1 суп. лъжица на 1 л вода).
Изсушаването да става с мек сух парцал.
Да не се допуска проникването на вода между пластмасовата рамка и ваната.

Отвън шкафът да се избърше с мокър насапунисан мек парцал и да се изсуши.

Агрегатът да се избърше от прах с парцал, а прахът между кондензаторните пластини да се изчисти с четка.

ПО-ЧЕСТО СРЕЩАНИ ПОВРЕДИ в хладилника Мраз 75 и ТЯХНОТО ОТСТРАНЯВАНЕ

ГАРАНЦИЯ НА ЗАВОДА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА КЛИЕНТИТЕ

Ето с какво се задължава заводът към Вас и Вие към него, когато си купите хладилника:

,,При правилна експлоатация на домашния хладилник Държавният хладилен завод „Антон Иванов“ — София, гарантира изправната работа на хладилника 1 година от покупката.

Абсолютно се забранява снемането на капачката на крана за зареждане на агрегата.

За дефекти, които са произлезли поради неспазването на указанията в упътването за употреба, като небрежно отношение, самоволен ремонт и други причини, ДХЗ „Антон Иванов“ — София, не поема отговорност.

За констатирани нередности и дефекти при експлоатацията на хладилника потребителят се умолява да се обърне на адрес:

ДХЗ „АНТОН ИВАНОВ“ — СОФИЯ ул. „Каменоделска“ № 4, тел. 3-31-71,

като задължително посочи номера на агрегата.

Домашният хладилник се продава на купувача със следните принадлежности:

хладилен шкаф

скари — 2 броя

пластмасови тави — 2 броя

форми за лед — 12 броя

резервен нагревателен патрон — 1 брой.“

Също така, когато хладилникът е бил продаден, към него е вървял технически паспорт. Това също е изключително интересен документ – дори само за да се види прецизното оформяне на документацията на изделията, продавани по онова време. Дълго и може би е било досадно, да – но сега за нас е изключително информативно:

Ами, това е! Ние се радваме безумно много на тази историческа придобивка и обещаваме да я пазим добре. Дано и на Вас Ви е било интересно да прочетете обстоятелствения преглед за първия български хладилник Мраз 75!

Един материал на Сандъците – Sandacite, създаден с любов към българската техника.

Български полярен планиметър

Ето и нашия полярен планиметър в Сандъците – Sandacite!

Това е геодезичен уред, който служи за бързо определяне на площите на неправилни равнинни фигури по механичен способ, по-точно чрез обхождане на техните контури. В зависимост от конструкцията, полярният планиметър се произвежда в два типа:

тип – ПЛАНИМЕТЪР ПОЛЯРЕН С ОБХОДЕН БОДЕЦ
тип- ПЛАНИМЕТЪР ПОЛЯРЕН С ОБХОДНА ЛУПА

Забравихме още в началото да кажем, че този уред е производство на познатото ни вече Научно-производственото предприятие за геодезически прибори в София.

А тук можете да видите и техническите му характеристики:

Дължина на обходното рамо	не по-малка от 180 mm
Дължина на полярното рамо	от 180 до 200 mm
Директна точност на отчитане	не по-малка от 10 mm²
Обхват на цикъла на отчетното устройство Допустима грешка при определяне на площи	10 оборота на обходното колело ± 0,2 %
Номинални обхвати: Полюсът извън — правоъгълника с	400/200 mm
– кръга с диаметър	300 mm
^{Полюсът вътре в} ^— правоъгълника с	400/200 mm
— кръга с диаметър	700 mm
Размери на кутията	259 х 90 х 45 mm
Маса на уреда с кутията	0,660 kg

Хареса ли Ви? В тази статия пък разгледахме едно друго изделие на същия производител – координаторограф:

Български координаторограф

Български координаторограф

Един български координаторограф в Сандъците – Sandacite!

Този геодезичен инстремент е предназначен за нанасяне на ортогонални снимки и за отчитане правоъгълни координати на точки от планове и карти. Снабден е с устройство за отбождане на точките, с центровъчна лупа, центровъчна линийка и допълнителна лупа.

Ето и неговите технически характеристики:

Работна площ 310/160 mm за три различни мащаба
основен(абсцисен) линеал с три скали
скала М 1 500 с обхват	155 mm
скала М 1 1 000 с обхват	310 mm
скала М 1 250 с обхват	78 mm
напречен (ординатен) линеал подвижен с три скали
скала М 1 500 с обхват	+ 40 mm
скала М 1 1000 с обхват	± 80 mm
скала М 1250 с обхват	± 20 mm
Нониуси за отчитане по основния и напречния линеал:
нониус 1 500 с точност на отчитане	0,05 mm
нониус 1 1000 с точност на отчитане	0,10 mm
нониус 1 250 с точност на отчитане	0.025 mm
Маса на *координатографа*	1,4 kg
Маса на *координатографа* с кутията	3,2 kg
Размери на кутията	440/260/70 mm

Производство на Научно-производственото предприятие за геодезически прибори в София.

Тук сме описали и едно друго тяхно изделие:

Джобен наклономер

Джобен наклономер

Вижте българския джобен наклономер на Сандъците – Sandacite!

Джобният наклономер е геодезически уред за бързо измерване на наклони в проценти, градуси, гради, както и на дължини.

Производство от 80-те г. на Научно-производственото предприятие за геодезически прибори в София.

Негови важни предимства са малките размери и тегло. Намира приложение в лесотехниката, строителството, геологията, геодезията и др. Уредът се съхранява в кожен калъф. Може да се комплектува с конзол за окачване.

А ето и техническите характеристики на джобния наклономер:

Увеличение на лупите 10х

Обхват на скалите за наклон

в проценти ± 100 %

в градуси ± 45°

в гради ± 50 g

Обхват на скалата за дължина от 4 m до 500 m

Измервателна база за дължина 2 m

Габаритни размери 105 х35 х12 mm

Маса 230 g

***Джобен наклономер*** Dzhoben naklonomer

Българска пералня Диана 02

Данните за пералнята Диана 02 са в Сандъците – Sandacite.

Тази малка пералня е производство от края на 70-те години и е дело на Завод Тодор Илиев Провадия. Означавана е като ,,пералня ел. пластмасова Диана 02. Разпространени са два варианта, описани като мод. 79013, мод. 79019 А.

ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ

Пластмасовата електрическа пералня Диана 02 е предназначена за домакински цели, за изпиране на дрехи, бельо и други, както и за по следващото им изплакване. Тя е особено пригодна за нуждите на малки домакинства и зa пране на бебешки дрехи и бельо.

ОСНОВНИ И ТЕХНИЧЕСКИ ДАННИ

Номинално напрежение	220 V
Номинална мощност	160 VV
Времетраене на 1 цикъл	5 мин.
Номинална вместимост сухо пране	до 1 кг.
Номинална вместимост перилен разтвор Габаритни размери	25 литра
височина	550 мм
ширина	420 мм
дълбочина	475 мм
Маса	5.9 кг

Условия за работа: пералнята е предназначена да работи при нормални климатични услеовия съгласно БДС 4971 -71 и надморска височина до 1000 метра.

ШУМОВИ ХАРАКТЕРИСТИКИ

***Пералня Диана 02*** Peralnya Diana 02

Както се вижда от горната таблица, пералнята Диана 02 е източник на шум в допустими граници съобразени с нормите за запазване на природната среда.

УСТРОЙСТВО И РАБОТА на пералнята Диана 02

Пералната машина може да се използва въз всички перилни помещения, бани и поставена, върху мивка на съответно равна работна повърхност. Уредът се състои от следните основни части (фиг. 1):

Блок-двигател
Капак с надпис
Казан перилен
Маркуч горен
Маркуч долен

Главен функционален възел е блок-двигателят, състоящ се от следните основни части (долната фигура):

Ключ ЦК-4
Капак преден
Тяло предно
Перка

Уредът е предназначен да работи под наблюдение, затова по време на работа не го оставяйте без контрол. За осигуряване нормална дълготрайност на уреда се да се препоръчва след 200 часа работа да се подменя уплътнителният каучуков пръстен (семерингът) с размери 8 x 19 x 7— 1 БДС 9954-78, намиращ под перката.

Принципната електрическа схема на пералнята е показана на тази фигура:

С—кондензатор

К—двуполюсен ключ ЦК—4

Указания и изисквания по ТЕХНИЧЕСКА БЕЗОПАСНОСТ

Заводът-производител гарантира безопасна работа на уреда при спазване на следните правила:

При изваждане на блок-двигателя от казана, както и при ремонт на уреда щепселът обезателно трябва да се извади от контакта.
Забранява се включването на блок-двигателя без вода.
При пълнене на казана с вода горната част на блок – двигателя трябва да се предпазва от заливане.
При повреда на щепсела или . изолацията на захранващия шнур, те трябва да бъдат заменени от правоспособен електротехник.
Не се допуска удължаване на захранващия шнур.
Ремонтът на уреда задължително трябва да се извършва от пра воспособен техник от упълномощените за това сервизни бази.
Не се допуска използването на неизправен уред.

А ето и гаранционната карта на нашата Диана 02 – закупена преди 30 години! :)

Дали ще Ви бъде интересно да прочетете и друга наша статия? :)

[1953] Вижте само тук ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ПЕРАЛНЯ!

Един материал на Сандъците – Sandacite.