Статии – Стара техника

Инфо за инфрамервената сигнализация от Сандъците – Sandacite.

Още по време на Втората световна война e приложено в редица случаи сигнализиране чрез невидими лъчи. За целта най-често се из­ползват инфрачервени лъчи. Както е известно, тези светлинни лъчи са невидими за чо­вешкото око. Инфрачервената сигнализация е била осъществена по следния начин.

За източник (предавател) на невидимите лъчи служи електриче­ска лампа, която излъчва инфрачервени лъчи. Такива са например електрическите лампи с цезиеви пари. Излъченият сноп от инфрачер­вени лъчи от цезиевата лампа се насочва чрез огледален рефлектор и прониква добре в тъмнината. За приемник на инфрачервените лъчи се използва фотоклетка. Под действието на светлинните лъчи фото­клетката намалява съпротивлението си и през електрическата верига, в която е включена, протича по-силен ток. Ако се прекъсне светлинният сноп, фотоклетката остава неосветена, увеличава съпротивлението си и токът намалява. Именно тази зависимост се използва за създаване на устрой­ства за сигнализиране с невидими лъчи.

Ще разгледаме накратко действието на инфрачервено сигнално устройство от средата на ХХ век, което служи за нощно охраняване на даден район, т. е. изпълнява ро­лята на невидим пазач. На заглавната фигура е показан общият вид на това устрой­ство. Светлинният източник (лампата Л) е закрит с филтър, който про­пуска само инфрачервените лъчи. Тези лъчи се концентрират и насоч­ват чрез огледалния рефлектор O1, а с помощта на огледалата O се на­сочват така, че да обхванат целия охраняван район. По такъв начин светлинният сноп, след като обиколи очертаните граници на района, достига до фоторелето, което се състои от фотоклетка, усилвател и електромагнитно реле. Под действието на инфрачервените лъчи през фотоклетката протича ток, който се усилва от усилвателя и задейства електромагнитното реле, т. е. релето привлича котвата си и контакт­ните му пера се разединяват. Когато контактите на релето са отворени, веригата за захранване на сигналния звънец, поставен в стаята на дежурния пазач, е прекъсната. Ако някой обаче пресече очертаните от невидимите лъчи граници на района, снопът от инфрачервени лъчи ще бъде прекъснат за момент. През това време фотоклетката ще остане не­осветена, ще увеличи съпротивлението си и ще предизвика силно нама­ляване на работния ток на електромагнитното реле. Релето ще отпусне котвата си, ще включи контактните пера и захранващата верига на звънеца Зв ще се затвори. Сигналният звънец Зв ще започне да звъни, което показва, че някой е преминал границите на охранявания район или че светлинният сноп се е прекъснал поради повреда в сигналното устройство и трябва да се вземат необходимите мерки от дежурния пазач.

Ето и още нещо любопитно в Сандъците – Sandacite:

Българска автоматична телефонна централа

See more

---

Литература:

Йовчев, Борис Енчев. Далекосъобщителна техника : Учебник за Държавния полувисш институт на съобщенията / Борис Йовчев, Владимир Харизанов, Христо Драгански. –  София : Техника, 1959. – 440 с. : с черт. ; 24 см.

Кръстев, Теньо Н.,  Тодоров, Огнемир Г.. Слаботокова техника :. Учебник за I и II курс на професионално-техническите училища по електротехника, специалност електромонтьори и слаботокови инсталации, уреди и апарати /. 3. изд.. София :, Техника,, 1964., 324 с. :

Отново българска кварцова лампа в Сандъците – Sandacite.

Кварцовите лампи са луминесцентни източници на силни ултравиолетови излъчвания. Основният елемент в тях, който преобразува електрическата енергия в ултравиолетови лъчи, е т. нар. кварцова горелка. Кварцовата горелка е стъклена или кварцова тръба, от която е изтеглен въздухът. Тръбата е изпълне­на с живачни пари и аргон. Горелката за­вършва на двата края с метални изводни електроди. На фиг. 2 е показана под­ковообразна горелка, а на фиг. 3 — права горелка.

Ако на изводните електро­ди на горелката се включи определено напрежение, получава се тлеещ електри­чески разряд, който с увеличаване на плътността на тока преминава в по­стоянен дъгов разряд, т. е. горелката се запалва и започва интен­зивно излъчване на ултравиолетови лъчи. За улесняване на за­палването върху стъклената тръба на горелката е поставена тънка ме­тална лента, свързана с един от електродите. Тази лента играе ролята на външна арматура на кондензатор, а йонизираният газ в горелката представлява вътрешната му арматура. При включване на тока най- напред се зарежда металната лента, а след това вътрешната арматура, т. е. зареждането предизвиква активизиране на газовите йони и улес­нява запалването на горелката. На фиг. 4 е показана принципната схема на кварцовата лампа Ултравиолукс-500, произвеждана в България в началото на 1960-те години. Тази лампа има подковообразна горелка с мощност 500 W и с помощта на автотрансформатора АТ може да се превключва да работи при мре­жови напрежения 110, 127, 150 и 220 V.

Това вероятно е първата българска кварцова лампа.

Тъй като при запалването на горелката токът е близо два пъти по- голям от стационарния ток, обикновено последователно на горелката се включва дросел или омично съпротивление, които предпазват го­релката от претоварване. При лампата Ултравиолукс ролята на дро­села се изпълнява от вторичната намотка на трансформатора, който ра­боти в режим на насищане на магнитопровода, и с помощта на маг­нитни мостове може да се регулира режимът на работа на горелката. Кондензаторът 1 микрофарад, който се включва с помощта на бутона Б, и съпро­тивлението 2 мегаома, свързано с металната лента, служат за осигуряване на запалването на горелката. На заглавната фигура е показан общият вид на кварцовата лампа Ултравиолукс-500. Тя се състои от монтирана върху три колелца основа с цилиндър, в който са монтирани мрежовият трансформатор-дросел, кондензаторът, съпротивлението, волтажният разпределител, бутонът и мрежовият ключ. Горната част на лампата, свързана с основата посредством метална тръба, се състои от два peфлектора, изводни клеми и горелка. Лампата има трижилен шнур и щепсел със заземена клема. Включването й става, като се завърти мрежовият ключ в положение І. Ако горелката не се запали, натиска се и се отпуска неколкократно бутонът, който включва кондензатора 1 микрофарад.

Кварцовите лампи имат широко приложе­ние. Те се използват при лекуване на ревма­тизъм, кожни заболявания, носно-гърлени заболявания, ишиас, астма, малокръвие и др.

Ето още нещо по темата, което може би ще Ви е интересно:

https://www.sandacite.bg/кварцова-лампа-слънце-ръководство-за/

---

Литература:

Рабов, С., и др. Електротехнически наръчник. Ч. ІV – Електромедицински апарати. София, Наука и изкуство, 1957.

Маринчев, К., и др. Електромедицински апарати. София, Нар. просвета, 1958.

Всичко за моторните масла Диона в Сандъците – Sandacite!

Българските моторни масла Диона са произвеждани през 70-те и 80-те години и малко след това. Те са от експлоатационно ниво Д и са Серия 2. Удовлетворяват изискванията на специфика­цията MIL-L-2104B. Класификацията API — Onorm 2014 пре­поръчва използването им при двигатели, работещи при условия MS, DE, ДМ.

Моторните масла Диона са предназначени за мазане на:

— дизелови двигатели, работещи при високи натоварвания или неблагоприятни условия;

—карбураторни двигатели, работещи при особено неблаго­приятни експлоатационни условия.

Моторните масла Диона се произвеждат в четири виско- зитетни класа:

Диона 6 W/8 (М-6 W/ 8Д) — използва се при температу­ри на въздуха от —18 до 0° С.

Диона 10 (М-10Д) — препоръчва се за употреба при темпе­ратура на въздуха от 0 до 32°С.

Диона 16 (М-16Д) — препоръчва се за употреба при темпера­тура от 0 до 32° С.

Диона 20 (М-20Д) — употребява се в двигатели, изискващи масла с такъв вискозитетен клас през летния сезон.

Ето и техническите характеристики на маслата:

Освен това е произвеждан и вариантът Диона супер – всесезонно моторно масло. То е предназначено за мазане на бензинови и дизелови двигатели без свръхпълнене. Маслото не е предназначено за авиационни и двутактови бензинови двигатели.

Това масло се получава от селективно рафи­нирано базово масло марка 6W/8, отговарящо на изискванията на БДС 9784-72 г., чрез легиране с композиция от прибавки. Установява се една марка масло от експлоатационно ниво Д и от вискозитетен клас 6W/16. Маслото се е транспортирало в жп. или автоцистерни. На бензи­ностанциите се е продавало разфасовано в бутилки по 1 и 3 литра.

Техническите му характеристики са ето тези:

Моторното масло Диона супер се произвежда и в момента.

А тези знаете ли ги?

Български моторни масла Селена

See more

---

Литература:

Пеянков, Петър,  Желев, Цоню Пеев,  Ненчев, Иван. Справочник по автомобилния транспорт /. София :, Техника,, 1974, 220 с. :

Лични познания :)

Знаете ли как се означават електронните лампи? Прочетее в Сандъците – Sandacite!

Съществуват три системи за означаване на лампите: европейска, съветска и американска. В България като че ли най-разпространени са европейските лампи, поради което най-напред ще се за­познаем с европейската система за означаване. По тази система се означават лампите, произвеждани предимно в Германия, бивша Чехосло­вакия, бивша Югославия, Полша, Унгария и Италия, а напоследък и лампи от други страни.

Европейската система на означаване се състои от три елемента: първият (буква) означава вида на отоплението на лампата, вторият (една или повече букви) — вида на лампата (диод, триод, пентод и т. н.) и третият (цифра) — вида на цокъла и поредния номер на лампата от дадена серия.

Буквите от първия елемент имат следните означения:

А — 4 V, променлив ток, паралелно свързване;

В — 180 mA, индиректен катод;

С — 200 mA, индиректен катод, постоянен и променлив ток, серийно свързване; D— 1,25 или 1,4 V, батерийни лампи с директен катод;

Е — 6,3 V, променлив ток или постоянен ток от акумулатор, индиректен катод; F — 13 V, автомобилен акумулатор;

G — 5 V, променлив ток;

Н—4 V, батерийни лампи;

К — 2 V, батерийни лампи, директен катод;

Р — 300 mA, променлив ток, индиректен катод;

U — 100 mA, постоянен и променлив ток, индиректен катод, серийно свързване; V — 50 mA,, постоянен и променлив ток, индиректен катод, серийно свързване

Буквите от втория елемент имат следните значения;

А — диод;

В — двоен диод;

С — триод;

D — краен триод;

Е — тетрод;

F — високочестотен пентод;

Н — хексод;

К — октод;

L — краен пентод

М — индикатор за настройка (око);

Н — тиратрон;

Р — лампа с вторична емисия;

Q—детектор за честотна модулация;

W — газов диод (еднопътен изправител);

X — газов двоен диод (двупътен изправител);

Y — вакуумен диод (еднопътен изправител);

Z — вакуумен двоен диод (двупътен изпра­вител).

Цифрите от третия елемент имат следните значения:

От 1 до 9  — лампи с дълбок (аладинсв) цокъл с 5 или 8 крачета (с едно уточнение – лампите от тази серия U с тези цифри имат октален цокъл)

от 11 до 19 — лампи с цокъл с 5 + 3 крачета (метална серия);

от 21 до 29 — лампи с локтален иглен цокъл с 8 крачета;

от 30 до 39 — лампи с октален цокъл;

от 40 до 49 – лампи  с римлоков цокъл;

от 60 до 69 – с 9-щифтов цокъл и без цокъл (свръхминиатюрни);

от 70 до 79 – с локтален цокъл;

от 80 до 89 — лампи с цокъл «новал» с 9 крачета «пико 9»;

от 90 до 99 — лампи с цокъл със 7 крачета «пико 7»

от 170 до 179 — лампи с цокъл «гном»;

от 801 до 809 — лампи – с цокъл «новал».

Пример: АС2 — лампа с променливо отопление 4 V, триод с аладинов цокъл; EL11 — лампа с променливо напрежение за отопление 6,3 V краен пентод с цокъл от метална серия; UY21 ,— лампа с отоплителен ток 100 mA, серийно свързване, вакуумен еднопътен изправител с иглен цокъл ; EL84 — краен пентод с отоплително напрежение 6,3 V и цокъл «новал».

При старите руски лампи, произведени по времето на Съветския съюз, се използва друга система за означаване. Тя се състои от четири елемента.

Първият елемент означава:

а) при приемно-усилвателните и токоизправителните лампи — закръгле­ната стойност на отоплителното напрежение (цифра);

б)  при осцилографните и телевизионните тръби — размерите на екрана (цифра);

в)  при генераторните лампи, отбелязвани с буква Г — най-високата честота, на която може да работи лампата (ГК — до 25 MHz; ГУ—до 600 MHz; ГС — над 600 MHz).

С една или две букви се означават специалните лампи: Ф — фотоклетки, рр — газотрони с живачни пари, СГ — стабилизатори на напрежение, ГМ — мо- дулаторни лампи, ТР — тиратрони с живачни пари и др.

Вторият елемент означава:

D     — диод;

Ж    — екраниран пентод;

X     — двоен диод;

А — преобразувателни лампи;

С    —   триод;

Г   — триоди с един или два диода;

Б — пентод с един или два диода;

Э — тетрод;

П — краен пентод, лъчев тетрод;

К — пентод с изменяема стръмност;

Н — двойни триоди;

Ф — триод-пентоди;

Е — индикатори на настройката (око);

Ц — кенотрони за приемници;

ЛО — осцилографни тръби с електростатично отклонение;

ЛМ — осцилографни тръби с електромагнитно отклонение;

ЛК — телевизионни тръби с електромагнитно отклонение;

Ц — фотоелементи с цезиев катод;

С    — фотоелементи с антимоно-цезиев катод.

Третият елемент е цифра, която означава поредния номер на лампата. Четвъртият елемент е буква, която означава при приемно-усил­вателните лампи вида и размерите на балона или вида на цокъла. Когато няма означение, се разбира метален балон.

С — стъклен балон;

П —миниатюрни (палчикови) лампи;

А — свръхминиатюрни лампи с диаметър 6 мм;

Б —- свръхминиатюрни лампи с диаметър 10 мм;

Л — лампи с ключов цокъл;

Ж — лампи «желъд».

Пример: 6ПЗ — краен лъчев тетрод с отоплително напрежение 6,3 V; 5Ц4 — кенотрон за приемници и усилватели с отоплително напрежение 5 V.

Американската система за означаване също се състои от 4 елемента.

Първият елемент (цифра) означава закръглената стойност на отоплителното напрежение.

Вторият елемент (буква) няма определено значение. Към втория елемент се поставя буквата S, която означава, че лампата няма «качулка» — всички електроди са изведени в цокъл.

Третият елемент (цифра) означава свързаните крачета на цокъла без едно.

Четвъртият елемент (буква) означава вида на балона и цокъла (без означение — метален балон).

G — стъклен балон, GT — стъклен балон, намалени размери, октален цокъл.

LM; LT — стъклен балон, локтален цокъл;

MG — стъклена лампа с метален цилиндър;

MS — стъклена лампа с външна метализация;

X — керамичен цокъл;

Y — специален цокъл

Пример. 6А7 — метален балон, отоплително напрежение 6,3 V, 7 свързани крачета; 6А8 — стъклен балон, отоплително напрежение 6,3 V, 8 свързани крачета; 6SA7G — както 6А7, но без «качулка» и със стъклен балон.

При проектирането и строева на различните радиоапаратури се използват схеми, съдържащи символично отбелязани всички елементи, които участват в апаратурата, както и тяхното взаимно свързване. Лампите са основни елементи в тези апаратури и се означават в схемите със символични знаци. Тези знаци съ­държат броя и вида на електродите на лампата. Знаците на различните видове лампи са дадени на фигурата по-долу. Това означаване е прието от всички държави.

Ако сте любознателни и искате да научите повече (включително и как са означени много древни електронни лампи), можете да увеличите една по една следните скенирани страници:

 

 

Ето още едно четиво, което може би ще Ви е полезно:

Видове електронни лампи

See more

Един материал на Сандъците – Sandacite!

---

Литература:

Боянов, Йордан. Справочник по електронни лампи /. София :, Техника,, 1962., 568 с. :

Кръстев, Теньо Н.,  Тодоров, Огнемир Г.. Слаботокова техника :. Учебник за I и II курс на професионално-техническите училища по електротехника, специалност Електромонтьори и слаботокови инсталации, уреди и апарати /. 2. изд.. София :, Техника,, 1962., 324 с., 1 л. черт. :

Топалов, Минко Ц.,  Маринов, Юлиян Първов,  Велчев, Иван Н.. Електронни и йонни лампи :. За студентите от Държавния полувисш институт на съобщенията /. 2. изд.. София :, Техника,, 1963., 326 с. :

Родното чудо СМ 1605 М1 в Сандъците – Sandacite!

Както писахме в една по-ранна статия, от втората половина на 70-те г. в България започва да се въвежда отдалечена обработка на информацията чрез едновременно и споделено (между няколко потребители) използване на ресурсите на голям и мощен компютър. Това е т.н. телеобработка. Този метод (или по-точно съвкупност от методи – хардуерни и софтуерни) е бил застъпен в всички дейности, където е необходима обработка на данни — планиране, счето­водство, изследователска дейност, обра­зование, автоматизация на производ­ството и управлението в институти, за­води, министерства и др.

Основната част от апаратите, необходими за осъществяването на това начинание, са произвеждани в Завод за запаметяващи устройства Велико Търново.

Тук ще Ви запознаем с едно от техните изделия, използвани в системата (показано на първата снимка).

Личният терминал на служител СМ 1605 М1 е предназначен за събиране на цифрова информация, за ней­ното редактиране и обмен на комутиращи и некомутиращи ка­нали, за връзка с електронноизчислителна машина (ЕИМ) посредством процесор за предаване на данни. Изработен е на базата на микропроцесорна структура и вътрешно-програмно осигуряване.

Информацията се въвежда с помощта на цифрова клавиа­тура, служебна клавиатура, устройство за въвеждане с перфожетони (поддържа се въвеждане на десетразрядни десетични числа с код ВПК 12) и устройство за въвеждане с перфокарти (за въвеждане на стандартни перфокарти). Получаването на информацията се извършва с помощта на цифрова индикация и цифрово печатащо устройство.

ТЕХНИЧЕСКИ ХАРАКТЕРИСТИКИ:

режим на работа — асинхронен (старт/стоп);

скорост на обмен на данните — до 300 bit/s;

скорост на обмен па четирипроводна физическа линия до 9600 bit/s с използване на интерфейс 20 mА на разстояние до 1500 м;

тип на съобщителната лента — иекомутируем телефонен канал или четирипроводна линла;

режим на обмена на данни — полудуплексен;

възможност за многоточкова връзка.

Захранването е с мрежово напрежение 220 V + 10 / – 15 %

при честота 50±1Hz;

консумирана мощност — 35 VA.

Телетайпи, терминали, мултиплексори и ЕСТЕЛ

See more

Един материал на Сандъците – Sandacite!

Как работи солуксовата лампа? Цъкнете в Сандъците – Sandacite!

Преди няколко седмици започнахме серия публикации, посветени на неизвестни или малко познати образци българска електромедицинска техника. Сега отново обръщаме поглед към тази тема.

Солуксовите лампи са вид електромедицинска апаратура.  В началото на 1960-те г. започва производството и разпространението им и в България. Тези лампи се използват за лечебни на­гревни при ушни, носни, зъбни и гърлени заболявания.

При тях като светлинен из­точник се използват електрически крушки с нажежена жичка с мощ­ност от 300 до 1000 W. Те дават излъчване, богато на инфрачервени и видими светлинни лъчи и бедно на ултравиолетови лъчи.

На фиг. 1 и 2 са показани солуксови лампи, произвеждани у нас и се наричат Хеллукс-300 и Хеллукс-1000. Те са продукция на Слаботоковия завод в София. Както се вижда от фигурите, електрическите крушки са монтирани в реф­лектор (метален отражател) и тубус, свързани подвиж­но с метален статив. На тубуса са може да се поставят чер­вени или сини стъклени фил­три. На долната фигура е показана схема на лампата Хеллукс- 1000. Лампата Л се включ­ва направо към мрежата, а с ключа К може да се регули­ра стойността на тока на три стъпала чрез включване на съпротив­ленията R1 и R2.

Елтерм – лечение с високочестотни токове

See more

---

Литература:

Рабов, С., и др. Електротехнически наръчник. Ч. ІV – Електромедицински апарати. София, Наука и изкуство, 1957.

Маринчев, К., и др. Електромедицински апарати. София, Нар. просвета, 1958.

 

Една бая стара автоматична телефонна централа в Сандъците – Sandacite!

Както е известно, градските автоматични телефони централи (АТЦ) са предназначени за автомати­зация на телефонните съобщения в населените места. Техният капа­цитет (броят на абонатните постове) е неограничен. Тези централи да­ват възможност за райониране. Връзката между отделните районни централи се осъществява с помощта на комплект от релета за съедини­телните линии.

На фиг. 2 е дадена скелетната схема на градска АТЦ, производство на Слаботоковия завод — София от началото на 1960-те години. Поначало, преди основаването на Завода за телефонна и телеграфна техника в София, българските АТЦ и телефоните са се произвеждави в Слаботоковия завод.

Градските АТЦ са стъпкови и работят с непосредствено задействане на изкачващо-въртящите се и въртящите се избирачи. Връзката между абонатите се осъществява напълно автоматично с помощта на I пред- избирач, II предизбирач, I групов избирач, II (III) групов избирач и линеен избирач. Заемането на избираните от отделните степени се из­вършва с достатъчно голяма скорост, така че абонатът може незабавно след вдигането на микротелефонната гарнитура да избира желания но­мер. Връзката с избрания абонат се осъществява веднага след наби­рането на последната цифра.

Градската автоматична телефонна централа се състои от следните основни елементи: въртящи се избирачи, изкачващо-въртящи се избирачи и плоски нормални ре­лета. Избираните се монтират на отделни станоци, конто се разполагат в комбинирани редове. Всеки ред станоци се закрепва на обща рамка (фиг. 1). Рамката се поставя на чугунени подложки.

Захранващото напрежение е 60 V. Съпротивле­нието на абонатната верига не трябва да бъде по-голямо от 2 x 500 омa. Работни вериги с по-голямо съпротивление (дължина) се включват към градската АТЦ чрез специални захранващи мостове. Изисква се изолационното съпротивление на абонатната верига да бъде не по-малко от 20,000 ома. Честотата на избирателните импулси е от 9 до 11 Hz. Захранването на разговорните вериги е двустранно. Разединява ­нето на разговорните вериги става едностранно. В случай на повик­ване от междуградската централа заетият абонат може да бъде осво­боден принудително, за да води междуградски разговор.

Към една двупроводна линия могат да се включат два телефонни поста с помощта на специална касетка (дуплекс). В този случай абона­тите имат различни номера. Предвидена е възможност за отброяване на разговорите и за включване на монетен телефонен автомат.

Тайната на телефонните разговори във всички случаи е напълно осигурена.

Повиквателният нискочестотен променлив ток и звуковите сиг­нали («свободно» и «заето») се произвеждат от два сигнално-повиква­телни генератора, монтирани на специални станоци. Честотата на по­виквателния ток е 25 Hz, а честотата на звуковите сигнали – 450 Hz.

Правилното действие на отделните съоръжения в градската автоматична телефонна централа и отделните повреди в тях се сигнализират посредством звукови и светлинни сигнали на всеки станок поотделно, а също така и на спе­циален общ сигнален станок.

А ето туй знаете ли го? :)

[1983] Български обществен телефон с кредитна карта

See more

Едно произведение на Сандъците – Sandacite!

---

Литература:

Георгиев, Милан Стойков,  Мерджанов, Иван П.,  Георгиев, Георги Миланов. Телефонна техника :. Учебник за Практ. п. т. т. и р. училище при Министерство на транспорта и съобщенията /. София :, Техника,, 1959., 360 с. :

Кръстев, Теньо Н.,  Тодоров, Огнемир Г.. Слаботокова техника :. Учебник за I и II курс на професионално-техническите училища по електротехника, специалност електромонтьори и слаботокови инсталации, уреди и апарати /. 3. изд.. София :, Техника,, 1964., 324 с. :

Халачев, Васил Илиев. Телефонна техника :. Учебник за студентите от Машинно-електротехническия институт. 2. изд.. София :, Техника,, 1960-.#

 

В Сандъците – Sandacite Ви разясняваме автоматичното регулиране на усилването.

Известно е, че приемането на далечни радиопредаватели се из­вършва винаги чрез вълни, отразени от йоносферата и достигащи до приемната антена по различни пътища. Знае се също така, че при тези условия на приемане винаги се получава явлението фадинг (затихване), който се проя­вява като неравномерно усилване и отслабване на приемания сигнал. Една такава бърза промяна на силата на приемането и често пъти в твърде големи граници (няколко хиляди пъти) е нежелателна. За да се поддържа постоянно напрежението, подадено на високоговорителя, а следователно и силата на приемането, трябва да се стои непрекъснато до радиоприемника и постоянно да се регулира усилването според пристигащите сигнали. Такова регулиране е крайно неудобно, а в много случаи при бързи изменения — даже невъзможно. Поради тези причини по-късните лампови суперхетеродинни приемници имат устройство за автоматично регулиране на усилването (АРУ). Автоматичният регу­латор на усилването поддържа почти постоянно напрежението на из­хода на приемника, макар че входното напрежение от антената може да се изменя в известни граници.

Принципната схема на автоматичен регулатор на усилването е дадена на фиг. 2. В случая е използвана лампа двоен диод, като първата диодна система 1 се използва за демодулация, а втората 2 — за АРУ.

Фиг. 2

Чрез кондензатора С високочестотното напрежение се подава от първия кръг на втория междинен трансформатор на анода на втория диод, където се извършва демодулация (изправяне). Вследствие на изправителното действие на диода през положителните полупериоди протича ток през лампата и през съпротивлението R. Както знаем, при демодулирането се получава и известен постоянен ток. В съпротивлението R се полу­чава падение на постоянно напрежение с означения на схемата поляритет. Полученото постоянно напрежение се подава чрез филтърната група R₁C₁ като решетъчно преднапрежение на междучестотната усилвателна лампа. Тази лампа има характеристика с изменяема стръмност и усилването й зависи от нейното преднапрежение (фиг. 3).

Фиг. 3

Ако пристигналият високочестотният сигнал е слаб, на втория анод се подава ниско напрежение и точката А става слабо отрицателна. Решетката на междучестотната усилвателна лампа получава малко отрицателно напрежение, работната точка P₁ е в стръмната част на характеристиката и усилва­нето на лампата е максимално. Ако пристигне силен в.ч. сигнал, точ­ката А става по-отрицателна, решетката на лампата също става по- отрицателна, работната точка Р₂ слиза ниско в по-малко стръмната част на характеристиката и лампата намалява усилването си.

По такъв начин високочестотното напрежение, което се подава на анода на първия диод, се поддържа почти постоянно, следователно изходнотонапрежение, което се подава на високоговорителя, е също почти по­стоянно. За по-голяма ефикасност регулирането се извършва обикно­вено в няколко усилва­телни лампи, като м.ч. усилвателна лампа, сме- сителната лампа и в.ч. усилвателна лампа. За АРУ не се използва никога отделна лампа, а комбинирана. Поня­кога се използува двоен диод, какъвто е даден на схемата, но най-че­сто се използува двоен диод-триод, като еди­ният диод е за демодулация, другият за автоматичното регулиране на усилването, а триодът за усилване на н.ч. напрежение.

Приемниците с обикно­вено АРУ имат един основен недостатък — те никога не могат да достигнат нормалното си усилване, понеже и при слаби сигнали АРУ действа и нама­лява усилването.

А тази статийка на Сандъците – Sandacite чели ли сте я? :)

Как работи електронната лампа

See more

---

Литература:

Пенков, Пенко Василев,  Тонева, София Илиева,  Бончев, Николай Г. ред.. Обща радиотехника :. [Учебник за студентите от Държавния полувисш институт на съобщенията] /. София :, Техника,, 1965, 320 с. :

Сокачев, Ангел Иванов. Радиоремонтно дело :. Учебник за IV курс на специалността „Радиоапарати и радиоуреди“ при техникумите по електротехника /Ч. 1.. , 1955., 125 с. , 24 с. ил. :

Тодоров, Тодор Димитров,  Илиев, Максим Димитров. Слаботокова техника :. Учебник за IV курс на техникумите по електротехника, силнотокови специалности /. София :, Техника,, 1962., 212 с. :