В тази публикация Ви предлагаме виртуална екскурзия из дебрите на българските грамофони.
Ще се разходите и ще научите какво ли не за всички български грамофони – от най-първия български преносим грамофон – Ритъм – до малко известни модели, като Опал и Корал например.
Заховядайте – https://www.sandacite.bg/forum/viewtopic.php?f=28&t=1895
Тази книга с автор К. Янев е издадена от ДИ Народна младеж през 1987 г. Тя съдържа 20 програми, написани на езика БЕЙСИК, съобразени с апаратните и програмни изисквания за работа с българския персонален компютър ПРАВЕЦ 82 — програми, които биха могли да бъдат видоизменени по подходящ начин за работа и с друг микрокомпютър. Бързам да добавя, че след усвояване на програмния материал ще бъде възможно да се конструират програми, които впоследствие ще могат да се използуват и за решаването на някои реални проблеми. Всъщност това е и основната цел на предлаганата книга, която, естествено, не е предназначена за специалисти.
Част от предложените забавни компютърни програми-игри са оригинални, други вероятно няма да бъдат изненада за някои. Извършеното унифициране и адаптиране, както и представянето им в по-опростен вид е направено с цел адресирането към по-широка аудитория. Повечето от програ дите са съобразени с евентуалното използване на цветен видеомонитор, което безспорно ще ги прави по-атрактивни, но нищо не пречи следенето им и на черно-бял екран.
Тук е направен опит за представяне на програмите н единен структурен формат. Това обстоятелство, както и някои пояснения при „разсекретяване“ на по- важните променливи и фрагменти в програмите, вероятно ще допринесе за по-бързото ориентиране и би било, добра предпоставка за по-задълбоченото „сприятеляване“ с компютъра. Описанието на всяка програма е реализирано в следния ред:
Книгата можете да изтеглите ето оттук ==> Забавни компютърни програми
А ето и още много интересни и безплатни книги в Сандъците – Sandacite: ЛИТЕРАТУРА
В учебника Теория на електронните схеми с автори проф. Йордан Боянов и доц. Елена Шойкова са дадени основите на съвременната теория и методите за анализ и синтез на електронни схеми, работещи с непрекъснати сигнали. Разгледани са свойствата на двуполюсниците и многополюсниците като съставни елементи на активните електронни схеми, както и техните математически и физически модели. Застъпени са главно матричните методи за анализ на активни електронни схеми. Дадени са зависимостите за определяне на предавателните функции на схемите. Засегнати са основните етапи на синтеза и по-специално особеностите на синтеза на активни филтри с операционни усилватели.
Учебникът съответства на едноименната дисциплина от учебния план на специалността електронна техника при ВМЕИ „В. И. Ленин“. Разглежданите въпроси са основа за изучаване на схемотехническите дисциплини и на дисциплината автоматизация на проектирането в електрониката. Учебникът може да бъде използван от студенти от други електронни специалности и от инженери, работещи в областта на електронната техника.
Книгата можете да изтеглите оттук ==> Й. Боянов, Е. Шойкова – Теория на електронните схеми
СЪДЪРЖАНИЕ
ПРЕДГОВОР
Глава I. Въведение
Глава II. Модели на електронните елементи
2.6. Линейни макромодели на операционни усилватели . . . …………………………………. 65
2.7. Статистически модели…………………………………………… 68
Глава Ш. Матричен анализ на електронни схеми
Глава IV. Предавателни функции на електронните схеми
$.4. Вторични параметри на схеми без общ възел между входа и изхода 167
Глава V. Чувствителност на електронни схеми
Глава VI. Синтез на електронни схеми
6.1. Въведение, основни понятия и определения……………………………………………. 229
-6.5. Честотни характеристики, обусловени от основните типове полюси и нули . 248
6.6. Преобразуване на честотата ……………………………………………………………… • • 258
6.8. Реализация. …………………………………………………………………………………………. • 270
Литература ………………………………………………………………………………………………. • 307
Ето и още една книжка от ценната библиотека на Сандъците – Sandacite:
В книгата Малки хладилници – монтаж, експлоатация и ремонт (ДИ Техника, 1965) са описани малките хладилни машини и съоръжения, употребявани в търговската мрежа и домакинството в България през 1960-те години, и са разгледани въпросите, свързани с техния монтаж, експлоатация и ремонт. Отделено е и място на първите два български хладилника – Мраз 75 и първият вариант на Мраз 80.
Част I обхваща въпросите, отнасящи се до малките хладилници в търговската мрежа.
В глава I са разгледани физическите основи за получаване на изкуствен студ, принципите на действие на хладилните машини и свойствата на хладилните агенти и студоносители.
В глава II, III и IV са дадени сведения за устройството и действието на хладилните машини, търговските хладилници и автоматичните прибори, употребявани за регулиране и управление.
Монтажът на малките търговски хладилници е разгледан в глава V. В глава VI са дадени указания по обслужването и експлоатацията им, а в глава VII — причините за неизправната им работа и начини за отстраняването им.
Част II обхваща същите въпроси по отношение на домашните хладилници.
В глава I са дадени принципи на действие и описания на хладилници, в глава II е разгледан монтажът, в глава III – начинът на експлоатация и обслужване, а в глава IV — ремонтът.
Част I, глави I, II, III, IV и V са написани от инж. К. Калчев.
Част I, глави VI, VII и част II изцяло са написани от инж. Т. Гачилов.
Във второто издание на книгата са внесени редица допълнения и изменения — главно по отношение на монтажа, експлоатацията и ремонта на хладилните херметични фреонови компресори, агрегати и домашни хладилници. Обновени са всички технически данни ,на изменените в периода между двете издания хладилници и се дават данни за най-последните модели, произведени у нас или предстоящи да се пуснат в производството. При преработката бяха взети пред вид редица препоръки и забележки, направени от хладилните монтьори и техници по отношение на първото издание.
Книгата е предназначена за хладилни техници и монтьори в областта на монтажа, експлоатацията и ремонта на търговските и домашните хладилници и за широк кръг читатели, интересуващи се от хладилници.
Изтеглете книгата безплатно оттук ==> Малки хладилници – монтаж, експлоатация и ремонт
Ето още едно четиво от богатата база данни на Сандъците – Sandacite:
Нова книга – А. Чучулов и др. – Наръчник на електромонтажника
Справочникът с автори П. Хинков и А. Атанасов, издаден от ДИ Медицина и физкултура през 1962 г., съдържа пълни справочни данни на най-разпространените и изполвани полупроводникови диоди и транзистори в България през този период. Би Ви бил полезен, ако съживявате доста архаичен радиоприемник например. :) Поместените сравнителни таблици позволяват бързо и точно да се определя еквивалентът на даден диод или транзистор. Наред със справочните данни тук е отделено място и за всички основни сведения и формули, необходими при проектирането и изчислението на транзисторна апаратура. На края са дадени описания на практически схеми от почти всички области на радиотехниката.
Справочникът е предназначен за ползуване от подготвени радиолюбители, а също така и от инженери и техници, работещи в областта на транзисторната техника.
Ето откъде да го дръпнете ==> Справочник по диоди и транзистори
СЪДЪРЖАНИЕ
Условно обозначение на параметрите на полупроводниковите диоди и транзистори
Първа глава
Типове полупроводникови диоди и транзистори и техният принцип на работа…………………………………………………………………………………………… 1
Б. Транзистори……………………………………………………………………………………. 4
а. Нискочестотни……………………………………………………………………. 5
б. Високочестотни …………………………………………………………………. б
Втора глава
А
Характеристики и параметри на полупроводниковите диоди и транзистори ….. 10
а. Максимални токове…………………………………… •………………… 11
б. Максимални напрежения………………………………………… 11
в. Максимална разсеяна мощност……………………………….. 12
Трета глава
Транзисторите в радиотехническите схеми……………………………………………………… 27
И. Усилвателни схеми с транзистори……………………………………………………. 32
А. Нискочестотни усилвателни схеми…………………………………………………. 32
а. Крайно противотактно стъпало……………………………………….. 35
б. Еднотактно стъпало………………………………………………………. 36
в. Драйверно стъпало…………………………………………………………… 36
г. Изчисление на изходен трансформатор ……… 37
д. Пример за изчисление на мощно крайно стъпало …. 37
Б. Високочестотни усилвателни схеми………………………………………………… 38
, 1. Лентови усилватели………………….. •……………………………………….. 38
Четвърта глава
Практически схеми, изпъднени с диоди и транзистори . • 52
Пета глава
Параметри на полупроводникови диоди и транзистори . . 83
Азбученуказател…………………………………… 176
Литература…………………………………………. 184
Ето още една книжка, която можете да изтеглите безплатно от базата данни на Сандъците – Sandacite:
Токоизправителят Универсал се произвежда от началото на 70-те години в завод Оргтехника Силистра.
А. ПРЕДНАЗНАЧЕШЕ:
Комбинираният токоизправител Универсал е предназначен за захранване на транзисторни радиоприемници и други битови електронни уреди със захранващо напрежение 4,5 ¥, 6Y, 9Y и консумация не пс-голяма от 0.06 А за всяко напрежение.
Б. НАЧИН НА РАБОТА:
Преди включване на токоизправителя към мрежата посредством мрежовия шнур е необходимо:
а/ Да се отвие винтът, закрепващ основата на токоизправителя и се извади капака.
б/ Да се развие винтът, който затяга превключвателя и се премести същия срещу съответно обозначеното напрежение 4.5 V, 6 V и 9 V,/напрежението на което работи консуматорът/, cлед което се затяга винтът на превключвателя и се монтира основата.
в/ Включването на радиоприемника към токоизправителя става посредством два проводника с дължина 30 + 50 см. /по желание на клиента/. Същите се запойват към съединителя, който е комплект с токоизправителя. Драгите краища на съединителните проводници се запойват към щепсела на радиоприемника /някои радиоапарати като VEF и др. имат такива/. Прибори, които нямат вход за външен токоизточ- ник е необходимо да им се монтира такъв в радиосервиз. По време на монтажа на съединителните проводници към щепсела е необходимо да се спазва обозначения поляритет /“+“ на токоизправителя о „+“ на радиоприемника и на токоизправителя с на радиоприемника/.
В случай на късо съединение на изхода на токоизправителя автоматично ое задейства електронна защита. За да заработи наново токоизправителя е необходимо да се премахне късстс съединение, да се извади за момент мрежовия шнур oт контакта 220 V и се включи отново в контакта, след което се включи прибера към токоизправителя. По същата причина при работа с токоизправителя е необходимо винаги първо да се включи токоизправителят към мрежата, а едва след това да се включи захранваният консуматор.
При обратния ред на включване, електронната схема ое блокира и на изхода няма напрежение.
При всички манипулации със свалена основа на токоизправителя е нужно предварително да го изключите от ел. мрежата.
Заводски токоизправителят е пригоден за напрежение 4,5 волта. Ако включваният към него консуматор е аза друго напрежение, то е нужно да извършите превключването по точса Б б.
ТЕХНИЧЕСКИ ДАННИ
Ето и схемата на токоизправителя Универсал:
За естественото и качествено възпроизвеждане на приеманата програма на даден предавател е необходимо радиоприемниците да не внасят линейни и нелинейни изкривявания и да бъдат точно настроени на носещата честота на този предавател. Най-голямо усилване без изкривявания се получава, когато трептящите кръгове на приемника са точно настроени в резонанс на носещата честота на предавателя.
Тъй като се предполага, че сме сайт за стара техника, тук ще разгледаме нещата от гледна точка на типичен лампов радиоприемник.
При ламповите радиоприемници с АРУ точната настройка на слух не винаги е възможна поради това, че когато трептящите кръгове не са настроени точно в резонанс на носещата честота на предавателя. АРУ влиза в действие и усилването е толкова, колкото е и при резонанс. Освен това, когато приемникът се пренастройва от един на друг предавател, смущенията нарастват, понеже АРУ не действа и лампите имат максимално усилване. Поради тези причини в радиоприемниците се вграждат индикатори на настройка.
Съществуват няколко вида индикатори на настройка: глимлампа, милиамперметър, електронна лампа и др.
Глимлампите се използват рядко. Милиамперметърът се включва в анодната верига на една автоматично регулирана лампа. Когато приемникът е настроен точно на носещата честота на даден йредавател, полученото в.ч. напрежение в трептящите кръгове е максимално. В този случай АРУ действа, регулираните лампи намаляват усилването си и стрелката на милиамперметъра се отклонява слабо. Когато приемникът не е настроен на даден предавател, усилването на регулираните лампи е максимално и стрелката на милиамперметъра се отклонява силно. За по-голям ефект стрелката на милиамперметъра се замества с пластинка, която се осветява от малка електрическа крушка. Сянката, хвърлена от тази пластинка, служи за показател на настройката.
На фиг. 3 е дадена принципната схема на електронен индикатор на настройка.
Когато трептящите кръгове са настроени точно в резонанс на носещата честота на даден предавател, на първия диод се подава сравнително високо напрежение и през него протича ток. В потенциометъра R се получава падение на напрежение с означения на схемата поляритет. Следователно точка Б става отрицателна. Чрез филтърната група RlC1 отрицателното напрежение се филтрира (изглажда) и се подава като преднапрежение на решетката на триодната част на индикаторната лампа. Понеже решетката е отрицателна, анодният ток на триодната част силно намалява и падението на напрежение в съпротивлението Ra става съвсем малко. По такъв начин потенциалът на анода става почти равен на потенциала на екрана. Понеже управляващите електроди са свързани с анода А, техният потенциале равен на потенциала на анода и почти равен на потенциала на екрана. Електроните падат почти върху целия екран и той свети (фиг. 4 а).
Когато приемникът не е настроен на даден предавател, на първия диод не се подава почти никакво напрежение и през него не протича ток. Точката Б става по-малко отрицателна; по-малко отрицателна става и решетката на триодната част. Анодният ток на триодната част става по-силен и в съпротивлението Ra се получава по-голямо падение на напрежение. Следователно потенциалът на анода и на управляващите електроди става по-малък от потенциала на екрана, електроните заобикалят управляващите електроди и от екрана свети по-малка част (фиг. 4 б).
Стойностите на отделните елементи на индикатора на настройка са: R1 = 1-3 мегаома, С1 = 0,1 микрофарада и Ra = 1-2 мегаома. В практиката се използват следните видове електронни индикаторни лампи: съветската лампа 6Е5С и европейските лампи EMI, ЕМ4 и ЕМ80. Лампите ЕМ4 и ЕМ80 са с двойна чувствителност и се използуват най-често.
Литература:
Боянов, Йордан. Справочник по електронни лампи /. София :, Техника,, 1962., 568 с. :
Кръстев, Теньо Н., Тодоров, Огнемир Г.. Слаботокова техника :. Учебник за I и II курс на професионално-техническите училища по електротехника, специалност Електромонтьори и слаботокови инсталации, уреди и апарати /. 2. изд.. София :, Техника,, 1962., 324 с., 1 л. черт. :
Топалов, Минко Ц., Маринов, Юлиян Първов, Велчев, Иван Н.. Електронни и йонни лампи :. За студентите от Държавния полувисш институт на съобщенията /. 2. изд.. София :, Техника,, 1963., 326 с. :
Още по време на Втората световна война e приложено в редица случаи сигнализиране чрез невидими лъчи. За целта най-често се използват инфрачервени лъчи. Както е известно, тези светлинни лъчи са невидими за човешкото око. Инфрачервената сигнализация е била осъществена по следния начин.
За източник (предавател) на невидимите лъчи служи електрическа лампа, която излъчва инфрачервени лъчи. Такива са например електрическите лампи с цезиеви пари. Излъченият сноп от инфрачервени лъчи от цезиевата лампа се насочва чрез огледален рефлектор и прониква добре в тъмнината. За приемник на инфрачервените лъчи се използва фотоклетка. Под действието на светлинните лъчи фотоклетката намалява съпротивлението си и през електрическата верига, в която е включена, протича по-силен ток. Ако се прекъсне светлинният сноп, фотоклетката остава неосветена, увеличава съпротивлението си и токът намалява. Именно тази зависимост се използва за създаване на устройства за сигнализиране с невидими лъчи.
Ще разгледаме накратко действието на инфрачервено сигнално устройство от средата на ХХ век, което служи за нощно охраняване на даден район, т. е. изпълнява ролята на невидим пазач. На заглавната фигура е показан общият вид на това устройство. Светлинният източник (лампата Л) е закрит с филтър, който пропуска само инфрачервените лъчи. Тези лъчи се концентрират и насочват чрез огледалния рефлектор O1, а с помощта на огледалата O се насочват така, че да обхванат целия охраняван район. По такъв начин светлинният сноп, след като обиколи очертаните граници на района, достига до фоторелето, което се състои от фотоклетка, усилвател и електромагнитно реле. Под действието на инфрачервените лъчи през фотоклетката протича ток, който се усилва от усилвателя и задейства електромагнитното реле, т. е. релето привлича котвата си и контактните му пера се разединяват. Когато контактите на релето са отворени, веригата за захранване на сигналния звънец, поставен в стаята на дежурния пазач, е прекъсната. Ако някой обаче пресече очертаните от невидимите лъчи граници на района, снопът от инфрачервени лъчи ще бъде прекъснат за момент. През това време фотоклетката ще остане неосветена, ще увеличи съпротивлението си и ще предизвика силно намаляване на работния ток на електромагнитното реле. Релето ще отпусне котвата си, ще включи контактните пера и захранващата верига на звънеца Зв ще се затвори. Сигналният звънец Зв ще започне да звъни, което показва, че някой е преминал границите на охранявания район или че светлинният сноп се е прекъснал поради повреда в сигналното устройство и трябва да се вземат необходимите мерки от дежурния пазач.
Ето и още нещо любопитно в Сандъците – Sandacite:
Литература:
Йовчев, Борис Енчев. Далекосъобщителна техника : Учебник за Държавния полувисш институт на съобщенията / Борис Йовчев, Владимир Харизанов, Христо Драгански. – София : Техника, 1959. – 440 с. : с черт. ; 24 см.
Кръстев, Теньо Н., Тодоров, Огнемир Г.. Слаботокова техника :. Учебник за I и II курс на професионално-техническите училища по електротехника, специалност електромонтьори и слаботокови инсталации, уреди и апарати /. 3. изд.. София :, Техника,, 1964., 324 с. :
Кварцовите лампи са луминесцентни източници на силни ултравиолетови излъчвания. Основният елемент в тях, който преобразува електрическата енергия в ултравиолетови лъчи, е т. нар. кварцова горелка. Кварцовата горелка е стъклена или кварцова тръба, от която е изтеглен въздухът. Тръбата е изпълнена с живачни пари и аргон. Горелката завършва на двата края с метални изводни електроди. На фиг. 2 е показана подковообразна горелка, а на фиг. 3 — права горелка.
Ако на изводните електроди на горелката се включи определено напрежение, получава се тлеещ електрически разряд, който с увеличаване на плътността на тока преминава в постоянен дъгов разряд, т. е. горелката се запалва и започва интензивно излъчване на ултравиолетови лъчи. За улесняване на запалването върху стъклената тръба на горелката е поставена тънка метална лента, свързана с един от електродите. Тази лента играе ролята на външна арматура на кондензатор, а йонизираният газ в горелката представлява вътрешната му арматура. При включване на тока най- напред се зарежда металната лента, а след това вътрешната арматура, т. е. зареждането предизвиква активизиране на газовите йони и улеснява запалването на горелката. На фиг. 4 е показана принципната схема на кварцовата лампа Ултравиолукс-500, произвеждана в България в началото на 1960-те години. Тази лампа има подковообразна горелка с мощност 500 W и с помощта на автотрансформатора АТ може да се превключва да работи при мрежови напрежения 110, 127, 150 и 220 V.
Това вероятно е първата българска кварцова лампа.
Тъй като при запалването на горелката токът е близо два пъти по- голям от стационарния ток, обикновено последователно на горелката се включва дросел или омично съпротивление, които предпазват горелката от претоварване. При лампата Ултравиолукс ролята на дросела се изпълнява от вторичната намотка на трансформатора, който работи в режим на насищане на магнитопровода, и с помощта на магнитни мостове може да се регулира режимът на работа на горелката. Кондензаторът 1 микрофарад, който се включва с помощта на бутона Б, и съпротивлението 2 мегаома, свързано с металната лента, служат за осигуряване на запалването на горелката. На заглавната фигура е показан общият вид на кварцовата лампа Ултравиолукс-500. Тя се състои от монтирана върху три колелца основа с цилиндър, в който са монтирани мрежовият трансформатор-дросел, кондензаторът, съпротивлението, волтажният разпределител, бутонът и мрежовият ключ. Горната част на лампата, свързана с основата посредством метална тръба, се състои от два peфлектора, изводни клеми и горелка. Лампата има трижилен шнур и щепсел със заземена клема. Включването й става, като се завърти мрежовият ключ в положение І. Ако горелката не се запали, натиска се и се отпуска неколкократно бутонът, който включва кондензатора 1 микрофарад.
Кварцовите лампи имат широко приложение. Те се използват при лекуване на ревматизъм, кожни заболявания, носно-гърлени заболявания, ишиас, астма, малокръвие и др.
Ето още нещо по темата, което може би ще Ви е интересно:
https://www.sandacite.bg/кварцова-лампа-слънце-ръководство-за/
Литература:
Рабов, С., и др. Електротехнически наръчник. Ч. ІV – Електромедицински апарати. София, Наука и изкуство, 1957.
Маринчев, К., и др. Електромедицински апарати. София, Нар. просвета, 1958.
Българските моторни масла Диона са произвеждани през 70-те и 80-те години и малко след това. Те са от експлоатационно ниво Д и са Серия 2. Удовлетворяват изискванията на спецификацията MIL-L-2104B. Класификацията API — Onorm 2014 препоръчва използването им при двигатели, работещи при условия MS, DE, ДМ.
Моторните масла Диона са предназначени за мазане на:
— дизелови двигатели, работещи при високи натоварвания или неблагоприятни условия;
—карбураторни двигатели, работещи при особено неблагоприятни експлоатационни условия.
Моторните масла Диона се произвеждат в четири виско- зитетни класа:
Диона 6 W/8 (М-6 W/ 8Д) — използва се при температури на въздуха от —18 до 0° С.
Диона 10 (М-10Д) — препоръчва се за употреба при температура на въздуха от 0 до 32°С.
Диона 16 (М-16Д) — препоръчва се за употреба при температура от 0 до 32° С.
Диона 20 (М-20Д) — употребява се в двигатели, изискващи масла с такъв вискозитетен клас през летния сезон.
Ето и техническите характеристики на маслата:
Освен това е произвеждан и вариантът Диона супер – всесезонно моторно масло. То е предназначено за мазане на бензинови и дизелови двигатели без свръхпълнене. Маслото не е предназначено за авиационни и двутактови бензинови двигатели.
Това масло се получава от селективно рафинирано базово масло марка 6W/8, отговарящо на изискванията на БДС 9784-72 г., чрез легиране с композиция от прибавки. Установява се една марка масло от експлоатационно ниво Д и от вискозитетен клас 6W/16. Маслото се е транспортирало в жп. или автоцистерни. На бензиностанциите се е продавало разфасовано в бутилки по 1 и 3 литра.
Техническите му характеристики са ето тези:
Моторното масло Диона супер се произвежда и в момента.
А тези знаете ли ги?
Литература:
Пеянков, Петър, Желев, Цоню Пеев, Ненчев, Иван. Справочник по автомобилния транспорт /. София :, Техника,, 1974, 220 с. :
Лични познания :)
