В Sandacite.BG открихме мнооого стара готварска печка на Елпром Варна – от 1956 г.!

Първата българска печка страда от шизофрения и всъщност е две печки! Не знаете ли? Тук ще Ви разкажем как и защо това е така… но ще разберете едва когато стигнете края на статията. :)

Историята на българските готварски печки започва през средата на 30-те години, когато в различни работилници на Царство България започват да се изработват различни електрически котлони, печки и т.н. Сигурен факт е напр., че известният по-късно български инженер (и професор по електротехника, реформатор на електротехническото производство и министър на машиностроенето) проф. Иван Попов основава през 1934 г. в София фабриката за ,,битови уреди“ (според акад. Кирил Боянов) ,,Електротерма“, която е произвеждала ,,нагреватели“ (пак според него), а малко по-късно и устройства за изваряване на медицински инструменти. До момента обаче никъде не сме намерили запазен нито един електронагревателен уред на този производител и така не можем да кажем нищо за техните характеристики, какво остава пък за описание на цяла печка. :) Със стопроцентова сигурност знаем обаче, че по времето на Царство България – и по-точно след 1934 г. – работи и друг производител на готварски печки, а именно софийската фирма ,,Едисон“. За тях ще Ви разкажем по-нататък.

Сюжетът продължава двадесетина години по-късно – във първата половина на 50-те – когато във Фабрика за електронагревателни уреди Варна (по-късния Елпром) вероятно е била разработена готварска печка с 2 котлона и фурна, която е носела индекса ПГЕ – Печка Готварска Електрическа. До момента не разполагаме с нейния образ и характеристики, макар че за второто можем да правим предположения, изучавайки наследника й. За него със сигурност знаем, че има названието ПГЕ-2, а и отскоро го имаме на живо в колекцията си.

Нека по-нататък за удобство продължим да наричаме ПГЕ-2 ,,първата“ за завод Елпром Варна, тъй като така или иначе не можем да посочим нищо сигурно за предишната. Тя – демек абсолютно първата готварска печка на завода – остава за момента с полулегендарен статут. Най-сериозните ни основания за това наше предположение са следните.

Често се случва, дори и да не можем да открием екземпляр от даден образец българска техника, в съответната техническа литература от периода да намерим достатъчно сигурни сведения за него, придружени със снимка. Това свидетелства, че изделието е било пуснато в производство и съществува все пак някаква вероятност да се натъкнем на него.

Е, с първата елпромска печка това не е така! – никъде нищо – ни звук, ни вопъл, ни стон. Обикновено такова мълчание книгите пазят спрямо разработки с експериментален статус, т.е. такива, които не са внедрявани в широко производство. За да намери нещо място в томовете, то трябва да присъства на пазара.

Само че, дори и в случаите, когато първият модел от едно изделие не се пуска в широко производство, а наследникът му се, номерацията на разработките се запазва и поредната цифра след индекса на модела нараства. Така например, печката, с която ще Ви запознаем днес, носи споменатия по-горе индекс ПГЕ-2 – Печка Готварска Електрическа, втора поред разработка на завода. Значи би трябвало преди нея да има първа!

Две интересни пособия от 1958 г.

Е, това са, значи, нашите основания да твърдим, че първата българска печка е с неизяснен статут относно серийното си производство. Разбира се, никой не знае какво ще му донесе бъдещето и винаги съществува вероятността тя да се изнамери отнякъде! Тогава, разбира се, ще редактираме тези редове…

А сега да се съсредоточим върху наличното, т.е. върху днешната ни героиня. В заглавието я нарекохме ,,първа българска печка“, защото тя  на практика се оказва първата масово произвеждана българска готварска печка. Става дума за малък уред, пуснат в производство през 1956 г., който може би ще оприличите на далеч по-късните Раховец. Но тя всъщност е нещо различно, и то ето какво…

Тя, разбира се, е предназначена за готвене и печене на различни видове манджи. Следилите редовно сайта ни знаят, че през 1950-те години преобладаващото напрежение нв българската национална електрическа мрежа е 150 волта и затова няма да се учудят, когато им кажем, че ,,масовият патриарх“ на българските печки се явява по магазините в два варианта – с работно напрежение 150 и 220 волта. Нашата е на 150 – ето, вижте табелата:

Печката се състои от 2 нагревателни плочи (котлони) и фурна (наричана муфел) с 2 нагревателни спирали, заместващи днешните реотани. Пъл­ната потребляема мощност на печката е 3600 вата, от които 1200 вата за голямата нагревателна плоча, 800 вата за малката и 1600 вата за муфела. От тях 800 вата за долно на­гряване на муфела и 800 вата за горно нагряване. 

Eлементите на чертежа са, както следва: 1 — фасада; 2 — страници; 3 — ка­пак; 4 — голяма нагревателна пло­ча 1200 W; 5 — малка нагревател­на плоча 800 W; 6 — покриващ ка­пак; 7 — електрически превключ­ватели; 8 — врата на фурната; 9 — цокъл

Ето и как изглеждат двата котлона на печката:

Муфелът e изработен от стоманена ла­марина и от вътрешната страна е емайлиран. Към отвора му е закрепена чугунена рамка, към която е монтирана двой­ната врата. От външната врата на муфела — горе и долу — са поставени по две нагревателни спирали, всяка с мощност по 400 вата, нанизани с порцеланови маниста, добре притиснати към стените на муфела. За да се получи добра топлинна изо­лация, около муфела е навита няколко слоя алуминиево фолио. Дъното на муфела също има нужната топлинна изолация.

Ръководство за употреба и кратко техническо описание на ПГЕ-2, изд. 1961 г.

Ко­жухът на печката има лицева част — фасада  и две страни, емайлирани в бял цвят. Над фасадата и страните е закрепено горното дъно, което също е емайлирано. Върху него са мон­тирани две нагревателни плочи. На горното дъно е закрепен подвижен капак, който може да се изважда и да се почиства от евентуално разсипано ядене, вода или насъбрал се прах. По­средством четири винта чугунената рамка на муфела се за­крепва към фасадата на печката.

На фасадата под вратата са монтирани четири броя превключватели (ключове). Първият от­ляво е за по-голямата нагревателна плоча, вторият е за долния нагревател на муфела, третият — за горния нагревател на му­фела и четвъртият — за по-малката плоча. Наличието на пре­включвателите дава възможност поотделно да се включва само долният нагревател на муфела, само горният или която и да е от двете нагревателни плочи. От друга страна, от всеки на­гревател чрез съответния превключвател могат да се включат три различни мощности, което е от голямо значение за иконо­мичното разходване на електрическата енергия.

Гаранционна карта към закупуване на Първата масова българска печка ПГЕ-2, 25.ХІІ.1961 г.

Когато печката се постави на определеното й място, тя не­пременно трябва да се заземи чрез специално поставения за целта заземителен винт. Той се намира на задния капак, непо­средствено до изхода на шнура.

След около 15 — 20 минути от включването на муфела на пълна мощност (двата превключвателя са на трета степен) в него се достига температура около 200° С. 

Ето, между другото, една интересна таблица с изчисления за силата на тока при включени различни части на печката:

Сега… по въпроса за повредите. При евентуална повреда на плочите — прекъсване или прегаряне на нагревателите, те могат да се заменят с резервни. Това става, като най-напред се извади капакът на печката, а след това се отвият щифтовете на двата предни ъгъла и шарнирните скоби на задните ъгли. След това повдигнете освободеното вече горно дъно, извадете трите края на нагревателните спирали от съответните шпилки, отвийте гайката от шпилката, която придържа плочата към скобата, и плочата се изважда. Поставянето на новата плоча става по обратния ред. Трябва да се запомни или отбележи по някакъв начин кой край от нагревателните спирали на старата плоча към коя от шпилките е бил притегнат, за да се свържат правилно съответните краища на новата плоча.

За да се подмени повредената нагрева­телна спирала от муфела пък, най-напред извадете капака, а след него горното дъно, без да демонтирате плочите. След това отвийте четирите винта, които притягат чугунената рамка на муфела към фасадата. Освободете всички проводници, които са свързани неподвижно към муфела, и той се изтегля назад, като предварително е изваден задният капак. Развийте внимателно изолацията, а след това разкарайте съответния притисквач на повредената спирала. Извадете и повредената спирала и на нейно място поставете новата. В този случай също добре трябва да се запомнят или за още по-сигурно — да се отбележат — местата, където е била временно прекъсната елек­трическата връзка, за да се възстанови тя правилно след подменяне на повредената спирала.

Стр. 1 и 2 на ръководството за употреба на ПГЕ-2

Стр. 3 на същия документ

Монтирането на муфела се извършва по обратен ред. Необходимо е да се осигури добър контакт при съединяването на електрическите проводници, а това ще направите, когато силно притегнете гайките.

А, да, и накрая за любителите на подробности да уточним, че електрическата готварска печка ПГЕ-2 отговаря на изискванията на ВТУ 49-56 (Печки готварски домакински електрически с фурна).

Такаа… това е засега. В следващия епизод от сапунката ще видите как тази печка ще се превърне в шизофренния си двойник и кой е бащата на децата. Доскоро! :)

П. П. Вижте колко се стараем, защо да не ни последвате и във Facebook? :) Така ще виждате веднага най-новите ни теми ==> https://www.facebook.com/sandacite/?timeline_context_item_type=intro_card_work&timeline_context_item_source=100002339602136

Днес в Sandacite.BG отбелязваме юбилея на Бриз 30 – първия български таблет! 

Пишейки това заглавие, съм сигурен, че комбинацията между думите ,,таблет“ и ,,български“ ще озадачи и заинтригува много хора. Сигурен съм също, че вече си представяте десеткилограмово ,,преносимо“ устройство, поместено в нещо като дипломатическо куфарче, на което само батерията му дава половината от теглото. Налага се обаче да разясним, че тази представа няма да е особено вярна.

Преди всичко, като технологичен термин думата ,,таблет“ далеч не означава само популярните джаджи със сензорен екран, подобни на големи смартфони. Основната разлика между тях и онези другите (един от които ще разгледаме тук) е, че първите се използват за разглеждане на съдържание, а такива като днешния ни герой – за създаването му. Става дума за т.н. графични таблети.

Графичният таблет е периферно устройство за компютър. Като синоним на ,,графичен таблет“ може да се използват няколко понятия – цифрова дъска, дигитайзер, таблет за рисуване… С тези джаджи може да се рисуват и начертават с ръка образи и графики по същия начин, както върху лист хартия, но чрез таблета изобразеното се цифровизира и сетне може да се обработва с различни компютърни програми. При съвременните графични таблети съдържанието се въвежда чрез т.н. стилус, а при по-старите това става чрез една друга джаджа, по-малка от компютърна мишка, но изпълняваща приблизително същите функции:

Графичните таблети са популярни сред професии като художници и различни проектанти, напр архитекти. Така например, ако върху работното поле на таблета (неговата чувствителна повърхност) се закрепи лист чертожна хартия (паус) с вече нанесен на него чертеж или диаграма, той може да се въведе в компютър и след това да се редактира със специализиран софтуep.

Една от важните характеристики на тези таблети е разрешаващата способност (резолюцията). Това е най-малката единица разстояние при преместване на курсора, която таблетът може да различи. Измерва се в линии на инч (англ. lines per inch, lpi). Колкото по-висока е разрешаващата способност, толкова по-малки детайли върху чертежа могат да се посочат и таблетът може да различи. Обикновено при съвременните модели говорим за резолюция от порядъка няколко хиляди линии/инч.

За да може да се въвежда хартиеното изображение в компютъра, е нужно точно да се посочват неговите координати върху работната повърхност на таблета. Това прави курсорът. А за да може курсорът лесно да ,,казва“ на компютъра ,,къде е“ точката, която искате да въведете, работната площ е разделена на хоризонтални и вертикални линии, всяка от които си има номер – 0, 1, 2, 3… а координатите на точката са там, където две линии се пресичат. Това е нещо като координатната система с хоризонтална ос X и вертикална Y, която учехме в училище, спомняте ли си?

Ако все пак не Ви е ясно, загледайте се в горния чертеж. За начало на координатната система се приема долният ляв ъгъл. Както казахме, координатите на точката се определят според положението й спрямо хоризонталната и вертикалната ос. Например, в примера по-горе точка В се намира на 4-а линия спрямо оста Х и на 6-а спрямо Y. Именно затова документацията на таблета курсорът му се нарича ,,посочващо устройство“ и ,,датчик за положение“. Ето, това е – разкрихме голяма част от философията. Засега ни стига.

През 1988 г. в Приборостроителния комбинат в Петрич започва производството на графичния таблет с интересното име Бриз 30… не знам защо точно така са го нарекли. Това е първият български таблет. Той се произвежда само две или три години и поначало е специализирана апаратура – бил е предназначен само за инженерни, проектантски и производствени организации, така че самото му намиране в момента е голяма рядкост. Ползвал се е от хора, създаващи архитектурни и технически чертежи.

Какви са основните му данни? Работната му повърхност е един квадрат със страна 270 мм, т.е. обща площ на работното поле 270 х 270 = 72,900 см². Извън нея, датчикът за положение може да указва точки и в т.н. област на близост, разположена около работната площ. По-нататък вече сте в ,,зоната на мрака” и оттам сигнали не се приемат (илюстрацията по-долу).

Координатите на желаната точка се изразяват като брой стъпки отдалеченост от оста Х или Y, а една стъпка е разстоянието между две съседни разделителни линии. Номерът на линията се определя от разрешаващата способност. При нашия Бриз тя е съвсем актуална за времето си – една стъпка може да бъде от 0,1 до 0,025 мм. За да се справя той добре с пренасянето на чертежа, дебелината на чертожната хартия не трябва да е по-голяма от 3 мм. Началото на координатната система поначало и винаги се брои от долния ляв ъгъл, но може да се премести и в центъра, а също и в коя да е област на работното поле.

Самият таблет представлява бял… ааа, добре де – вече бежов – плот от пластмаса с размери 40 на 40-и-нещо см и тегло 3,2 кг. Както съвременните таблети, и Бризчо може да работи наклонен с максимален наклон 14 градуса. За това се грижи подпора с основна част една плъзгаща се пластина такава нагоре-надолу. При нагласяне много трака! Самият таблет се свързва с компютъра чрез популярния за времето си сериен интерфейс RS-232C. Консумираната му мощност от мрежата е 10 вата.

Към компютър – добре – но към какъв компютър? А, нищо необичайно. Както казахме, таблетът е със стандартен за епохата си интерфейс – тоест може да се включи и към някой от вариантите на Правец 8, и към Правец 16, стига да имат съответната разширителна карта с конектора (тя на някои 16-ки дори е вградена). Фасулска работа!

Ето как работи Бризът. Най-общо казано, чертежът  се поставя върху работната повърхност на таблета и вече може да се въведе в компютъра, като чрез посочващото устройство (датчикът за положение) се вземат (укажат) определени негови точки. Потребителят движи мишкоподобния показател по работната повърхност, клика, за да укаже положението на важна точка, и така чертежът стъпка по стъпка се възпроизвежда на екрана. После, вече с помощта на обработващата програма, нанася останалите елементи на чертежа. Само че има една уловка…

За да може таблетът лесно да си ,,говори“ с компютъра, е нужно те да общуват на един и същи език, т.е. програмата да разбира какво й ,,казва“ таблетът. Напр. чрез натискане на бутон на показателя му се посочва мястото на маркираната точка от чертежа, а останалите бутони могат да бъдат настроени да задействат различни функции на софтуера. Тук определяща е програмата, която трябва да поддържа таблета, а не той нея. А дали тя го поддържа, се определя от това дали знае неговия език – кодирането на бутоните. В случая инженерите на Бриз 30 са се погрижили кликанията да могат да се кодират по два много употребими начина, разработени от американската компания Summagraphics. Така че със сигурност нашият таблет е можел да се използва с голямо количество специализиран софтуер!

Настройката на работните параметри в петричкия Бриз е сложна работа, но това е така с почти всички устройства от онова време – спомнете си напр. ,,джъмперите“ за настройка на какво ли не, които имаха дънните платки в компютрите само допреди петнадесетина години! Нашето устройство разполага с 3 групи по 8 ключета, чрез които потребителят ще зададе началните параметри на неговата работа, а сетне те могат да бъдат променени по програмен път. Става сума за параметри като висока или ниска разрешаваща способност, режим на работа на таблета и др. п. Точното настройване на позициите на ключетата заема близо половината от потребителската документация на Бриза и безспорно това е частта, с която трябва да се внимава най-много. А самата документация можете да изтеглите от линковете най-долу в статията.

Таблетът отдолу с пластината за регулиране на наклона

В процеса на работа обаче може да се наложи промяна на параметрите – напр. преместване на началото на координатната система, по-висока разрешаваща способност, на режима на работа, и т.н. В такъв случай е трудно тепърва таблетът да се изключва и да се променят положенията на ключетата. Затова умно е предвидена възможност чрез самата програма да се изпратят определени команди, които да отменят параметрите от ключетата и така всичко да си продължи мирно и тихо.

След като Бриз 30 успешно въведе в съответния там ИЗОТ или Правец Вашия архитектурен чертеж (примерно) и Вие го редактирате някоя мощна 80-арска CAD програма, опусът може да бъде запазен на хард диск, да речем. Оттам вече е лесно.

Ето и пълната експлоатационна документация на таблета:

Ръководство за употреба на таблета Бриз 30 – Таблет Бриз 30 – инструкция за експлоатация

Паспорт на таблета Бриз 30 – Таблет Бриз 30 – паспорт

Формуляр на таблета Бриз 30 – Таблет Бриз 30 – формуляр

П. П. Сега… Тъй като сме приятели, искаме да бъдем съвсем честни с Вас, и затова ще Ви споделим следното. Още през първата половина на 1980-те г. в Комбинат Мехатроника Габрово е произвеждан дигитайзер с името Микроника 297. Той обаче никога и никъде не е наричан таблет, а само дигитайзер, затова и ние таксуваме Бриз 30 като първия български таблет. Защото това е първото българско устройство, което самият производител си го нарича така. :)

---

Статията е публикувана от автора за първи път в сп. Осем, бр. 2-2018.

 

Съществувал ли е наистина български цветен телевизор отпреди 115 години? Вижте в Sandacite.BG!

Фрагмент от реклама на  механичния телевизор Octagon на американската компания General Elеctric, модел 1926

Наскоро от архивите изскочи поредната техническа мистерия, която дори не е документирана докрай! А къде започва тя?

Както може би помните от друга статия в нашия сайт, в началото си телевизията не е електронна като съвременната, а механична (1884 г.). При този вид тв предаване се използва бързовъртящ се дървен или метален диск със спираловидно пробити дупки на него. Той се върти пред прожекционен апарат, осветяващ предаваната сцена. Зад диска се намира фотоклетка, която разгражда образа на светли и тъмни точки. Ако тя бъде свързана със светлинен източник зад втори диск, въртящ се със същата скорост като първия, сцената може да се възстанови и да се покаже на зрителя.

След 1880-те из Европа доста конструктори проектират механични телевизори, а по-късно започва и серийно производство.

А сега да се върнем в България!

През 1901 – 2 г. в Русе живее пенсионираният учител Атанас Тодоранов (1859 – 1919). Това е един  високообразован човек, автор на учебници по математика, физика и естествознание, а също и на книгите „Животен магнетизъм“ (с тема биоелектричеството), „Масларство и сиренарство“ и „Съвременна магия, фокусно изкуство“. Пише и много научнопопулярни статии.

Причината да си заинтересуваме от тази личност обаче е един крайно интересен технически проект на Атанас Тодоранов, за който разбрахме, че информация може да се намери в Държавния архив. Съответно бързо-бързо се упътихме натам и в търсачката им намерихме една тайнствена папка, означена като фонд 178, оп. 3, а. е. 909. Казахме тези индекси на служителката и по-късно тя ни зарадва с един дебел куп листове, който беше много прашасал. :) Това обаче не ни спря; даже сметнахме, че са по-тайнствени така, и ги заразагръщахме със светнали очи и треперещи пръсти!

Оказа се, че страниците представляват преписка между Атанас Тодоранов, Главната дирекция на пощите, телеграфите и телефоните (ПТТ) и Министерството на обществените стради, пътищата и благоустройството. От разменените писма узнахме, че през 1901 г. учителят изработва проект за устройство, което нарича „електрически далекоглед“. То служи за „предаване на далечни разстояния светлив образ в естествени цветове чрез електрически ток“. Когато той става готов с чертежите на апарата, ги изпраща за разглеждане от комисия в София, съставена от физици-преподаватели от СУ и държавни служители от Дирекцията на ПТТ. След това проектът е върнат с рецензия ,,за доработване“, но само за да го заяви Тодоранов отново на 10.Х.1902 г., и то заедно с още едно устройство!

Папката с преписката между Тодоранов и институциите 

Тук се намесва и още една важна подробност. За съжаление конструкторът на телевизионното устройство е крайно беден и затова моли да му се отпуснат влаков билет и 30 лв, тъй като той сам  се грижи за внуците си и те трябва да живеят с нещо, докато той е в София. Там Тодоранов ще се срещне с комисията, която ще разглежда проектите му. Учителят иска също така да стои в столицата възможно най-малко, а на заседанието на комисията да присъстват премиерът и цар Фердинанд. От всички тези желания обаче най-малко последното може да бъде удовлетворено!

Министърът на обществените сгради, пътищата и благоустройството също не изпраща билет и помощ на Тодоранов. На 26.Х той отговаря, че вижда как с него се случва същото, каквото и с „други изобретатели, които са умирали от глад“, но че ако българската държава похаби така неговите усилия, той ще потърси съдействието на „чужденци капиталисти“ (тоест ще предложи на задгранични компании проекта за своя телевизионен апарат).

Бавно работи чиновническата машина. Чак след два месеца Тодоранов получава жп билет ІІ класа № 564 (Русе – София и обратно) и е запитан кога може да тръгне. На 5.ХІІ.1902 учителят пише, че е готов.

Рано сутринта на 29.ХІІ намираме нашия герой в столицата, отседнал на ул. В. Търново № 6, пие кафе, а комисията ще заседава на 30-и от 14 ч. в Дирекцията на ПТТ. Според протокола, който разгледахме обаче, изслушването е проведено почти на Нова година – на 31-ви. Присъствали са физикът от СУ проф. Порфирий Бахметиев (първият професор на България, който сам изобретява устройство – прадядо на телевизора), химикът проф. Никола Добрев, завършилият в Германия способен електроинженер Борис Кинтишев и инспекторът на ПТТ Т. Цончев. Пред тях Тодоранов е описал два проекта за свои устройства.

След подробен научно-технически анализ комисията комисията предлага промени в конструкцията на Тодорановия телевизор. Кръгът трябва да има по-големи размери (за да носи повече дупки), да е уеднаквено движението на дисковете в предавателя и приемника, съответно да се измисли друг вид регулатор за това и т.н. Сравнен с черно-бял френски апарат от 1898, „далекогледът“ има по-сложна схема, но пък претендира да предава цветен образ (да си припомним описанието – „предаване на далечни разстояния светлив образ в естествени цветове“)! Именно  от това комисията е поразена. Никъде не личи да са анализирали дали използваната от Тодоранов схема действително може да предава цветно, но и не го отричат открито.

Можел ли е Тодоранов да проектира цветен телевизор в България през 1901 г.? А защо не? Той е бил достатъчно запознат с достиженията в телевизионната техника от своето съвремие, познавал е отлично и начина на действие на механичната телевизия. И още повече, че малко по-късно в света се появяват патенти именно за цветни механични телевизори, а шотландският изобретател Джон Лоджи Беърд демонстрира такъв през 1928 г.!

Механичният телевизор Octagon на американската компания General Elеctric, модел 1926 г.

Да се върнем сега в София през 1901. Заключението на учените е, че макар учителят да е проучил достъпната за себе си техническа литература в областта, проектът му се нуждае от още доработване. Комисията предлага правителството да отпусне материална помощ, за да продължи Атанас Тодоранов спокойно работата си. А когато той усъвършенства апаратите си и представи техни подробни чертежи, на държавни разноски да бъде изработен прототип. Най-накрая на упорития конструктор са отпуснати 500 сребърни лв за „бъдеща техническа работа“.

На 25.VІІІ.1903 Тодоранов вече е готов с всички усъвършенствани планове и чертежи, и то „в натурална величина“. „Позволително за пътуване“ № 561 той обаче получава месец по-късно. На 27.ІХ уважаваният физик Порфирий Бахметиев отново дава положително заключение за „електрическия далекоглед“ и призовава: „Многоуважаеми господин Министър! Днес разгледах… с  г. Пенчев и двата апарата на г-н Тодоранов. […] Kакто сте благоволили да му отпуснете субсидия през миналата година, няма да сбъркате, ако го подкрепите и сега“.

Става все по-интересно, нали? За съжаление обаче тук приказката свършва! Просто документите в папката свършват дотук и по-нататък историята мълчи. Но най-вероятно изобретението на Тодоранов така и е останало неразработено докрай и неизползвано. Министерството не оказва на интересния проект заслужената подкрепа и той закономерно потъва в забвение.

Това е то! Както казва знаменосецът Странджата от Вазовите ,,Немили-недраги“ – „Тъй свършваха тогава предтечите на зорницата на българското Освобождение“.

Да не Ви натъжихме? Тогава нека Ви зарадваме – макар и около половин век по-късно, но български електронни инженери и талантливи конструктори успяват със собствения си ум и разработки да поставят началото на телевизията в България! :) Как се е случило това, можете да прочетете ето тук:

[1951] Началото на телевизията в България

See more

---

(Материал по темата е публикуван от автора за първи път във в-к Fibank News – издание на Първа инвестиционна банка (Fibank) – брой 129, 16 февруари 2018.)

И такаа, други приятели, продължаваме екскурзията из българските електроуреди от края на 50-те г. След като вече Ви показахме първата, сега ще Ви запознаем с хронологически третата българска пералня от началото на производството на тези уреди в България през 1953 г.  Представяме Ви ЕП`60!

Как работи този същи казан? Въртящата се в казанчето перка (ще я видите малко по-долу) завихря топла вода, в която предварително сте настъргали сапунче – това е перилният препарат едно време. Насапунисаната вода преминава през тъканта на дрехите и разтваря нечистотиите по тях.

Ето съставните части на пералнята (цифрите са според номерацията на елементите на долната схема). Съществува цилиндрично казанче 2, към което чрез фланеца 4 е закрепен фланшово оформеният електродвигател 10. Под фланеца, който се навива в електродвигателя, е поставена уплътнителна картонена шайба 5, напоена с миниум. Перката 3 е навита направо върху вала на двигателя чрез лява резба. Във фланеца се намира набивка от памучно въже 8, напоено с графитно-лоена смес, която се притиска от салниковата гайка 7 и служи като водоуплътнител. За добрата работа на пералника е необходимо на всеки 300 работни часа салниковата гайка да се натяга

На дъното на казанчето е заварена къса тръба с присъединен към нея гумен маркуч 14 за изтичане на замърсената вода. По време на рабо­та маркучът се закачва с кука на специална скоба. В горния край на казан­чето е валцован ръб 15, показващ нивото, което трябва да достигне изпи­ращият разтвор. Казан­чето заедно с електродви­гателя е монтирано върху кожух 11, на долния край на който се намират кра­ката 13. Всички метални нетоководещи части са свързани токопроводно и са присъединени към заземителната клема, която намира в долния край на кожуха. На кожуха е монтирано електрическо ключе 9 за включване и изключване на електро­двигателя. То се свързва с електрическата мрежа чрез гумиран кабел, дълъг 2,5 м, с щепсел 6 А. В горната външна страна на казанчето са закрепени две дръжки 16 за преместване на пералнята. Тя се покрива с капак 1, когато не се работи с нея.

(Да отбележим, че някои серии от тези перални машини имат малка разлика – те са снаб­дени с маншетен каучуков уплътнител с графитно-лоена набивка и салникова гайка.)

Размерите са следните — диаметър 410 мм, височина 740 мм; тегло 30 кг.

На първата снимка виждате общия й изглед откъм предната част, а на тази отгоре – бакелитовият пускателен ключ със степени 1-0 и под него първото известно лого на Елпром Варна. Запомнете добре – ЕВ – Елпром Варна! Същото лого сте виждали и на много други електроуреди.

На задната й страна виждаме конзолите с навития около тях кабел, чийто щепсел е от първите Шуко – между другото, напълно оригинален!

Табелката с техническите данни — номинално напре­жение 220 В; номинална мощност 300 Вт; работен обем на казанчето 30 л; електродвигател асинхронен с пускова намотка и центробежен изключ­вател:

Няма лъжа, няма измама – наистина е ЕП`60. 30 литра вместимост, 300 вт, 1,5 кг сухо пране.

Когато я отворим, виждаме няколко важни неща…

Електродвигателят, който задейства пералнята, е разположен под казана. Перката е монтирана  направо на вала на електродвигателя. Както виждате по-долу, насоката в оформлението е била ребрата да не бъдат особено изпъкнали, за да не се захващат дрехите в тях. Но независимо от този стремеж, перивото все е намирало начини да се запре в процепа между диска и казана :) И съответно после оттам трябва да го извади грижливата домакиня…

С едно зареждане тази красавица е възможно да Ви изпере цели 1,5 кг сухо пране. Това е максимумът! И нещо интересно – най-дългото времетраене на един перален сеанс (така да се каже) е не повече от 5 минути – в противен случай заводът предупреждава, че е възможно да се явят повреди в електродвигателя!

Дупката в центъра е за оттичане на мръсната вода, а съвсем до нея виждате билетчето, с което бе таксувана пералнята ни в градския транспорт. :)

Теглото на цялата пералня е 30 кг, което значи, че не е особено трудно тя да бъде премествана с помощта на удобните странични ръкохватки. Имат един-единствен недостатък – малко са остри и при продължително носене започва да става неудобно на пръстите.

Ето и как изглежда пералнята отдолу:

Електродвигателят е производство на Елпром Троян,  асинхронен със съпротивителна пускова намотка и и центробежен пусков изключвател. Между другото, за добрата работа на пералнята е нужно на всеки 600 работни часа лагерите на електродви­гателя да се измиват с бензин и да се смазват с грес «М» (БДС 1416—53). Ако го намерите… ако не, вижте негов заместител по качества. :D

А сега почти накрая сме, нека да Ви напътим малко за повредите на ЕП`60-ката. Че утре, ако Ви се развали, как ще си я оправите?! И така, слушайте внимателно…

Повредите на пералнята са най-често в електро­двигателя и водоуплътненията на фланеца Ако двигателят е спрял, това може да е заради прекъсване на контакта, щепсела, кабела или други електрически връзки, или пък самият ел-двигател да е повреден. В последния случай той трябва се демонтира и да се даде за ремонт в електротехнически сервиз.(Демонтирането на двигателя се извършва, след като перката е снета и със спе­циален ключ се раз­вие фланецът 4. Вече като Ви го върнат готов, сглобяването на перал­нята става по обра­тния ред.)

 

Ако елек­тродвигателят бръмчи и не се върти, той веднага (най-късно до 5 секунди) трябва да се изключи от мрежата Причините за такава повреда са следните: прекъсната пускова намотка, дефектен центробежен изключвател или претоварена с дрехи пералня. В първите два случая двигателят се снема за ремонт, а в последния е необходимо да се извади част от прането.

Когато има дефекти във водоуплътненията на фланеца, от казанчето тече или капе вода. Ако пропускането на вода е между казанчето и фланеца на двигателя, необходимо е да се притегне фланецът 4 или да се смени уплътнителят. За тази цел предварително отвийте перката чрез въртене по часовниковата стрелка, като с подходящ ключ дръжте неподвижно сво­бодният край на вала 12.

При пропускане на вода покрай вала на електродвигателя пък отвийте пер­ката по гореописания начин и след това със специален гаечен ключ натегнете салниковата гайка в посока на часовниковата стрелка. Ако ли пък това не помогне, поставете нова салникова набивка.

Повече за ЕП`60 можете да разберете от приложената документация:

– техническо описание и ръководство за употреба на пералнята

– ръководство за отстраняване на по-елементарни повреди по пералнята

– ръководство за употреба на електродвигателя

– гаранционна карта на пералнята

Заповядайте всичкото това – ЕП`60

Коментари можете да отправяте тук – http://www.sandacite.bg/forum/viewtopic.php?f=44&t=5091

Уникалният прототипен автобус Чавдар 410 в Sandacite.BG!

Днес малко телеграфна информация за един по-рядък и неизвестен български автобус! :)

През 1988 г. в Комбината за автобуси Чавдар в Ботевград е произведен прототипен модел Чавдар 410.

Той има дизелов двигател с турбокомпресорно пълне­не ДП—5800 и мощност 105,8 кВт (143,6 к.с,), произвеждан в Комбината за дизелови двигатели във Варна. Максималната ско­рост на новия автобус е 100 км/час, той може да превозва 34 пътника и се отличава с особено красив дизайн на каросерията.

От него е произведена една-единствена бройка. Изпълнявал е курсове София-Смолян – вероятно е бил даден на Смолянския ДАП с цел продължителни изпитвания в планински условия.

Това е засега. :)

 

Жилищното строителство в София през 1960-те

Това изследване ще Ви запознае с хронологията на застрояването на столицата в първите години след Втората световна война, както и с различните видове жилищни сгради, използвани при него, и различните проблеми при тяхното архитектурно проектиране. Надяваме се, чуе ще Ви бъде полезно. Приятно четене! :)

,,През първите години след 9 септември 1944 г. насоките в жилищното строителство се опреде­лят от нуждата да се възстановят разрушените от бомбардировките жилища и да се заличат следите от войната. Това обстоятелство наложи в първоначалния период строителството да се разпръсне из целия град. През втория период в основни линии то се насочи към оформява­нето на централните булеварди, но и тогава за­пази разпръснатия си характер. Бавно назряваше мисълта за концентриране на строител­ството в съществуващите жилищни райони. Първата стъпка в това отношение беше напра­вена в Димитровски район въз основа на цяло­стни градоустройствени планировки, които тряб­ваше да бъдат реализирани по пътя на основната реконструкция на група жилищни квартали. Доброто желание обаче да се сани- рат напълно амортизирани благоустроени жи­лищни квартали, като се заменят с жилищни комплекси от съвременен вид, се сблъска със суровата действителност — оказа се, че в набе­лязаните места плътността на населението е почти толкова голяма, колкото е проектната плътност. Въпреки наличността на цялостни проекти това обстоятелство наложи реконструк­цията да се ограничи върху отделни пунктове, които даваха възможност новото строителство да се извърши при сравнително благоприятен демографски ефект.

Но и тази насока на жилищното строител­ство не беше окончателното и най-правилното решение на въпроса. Затова тя постепенно тряб­ваше да отстъпи място на друга идея — но­вото строителство да се насочи към незастроени и слабо застроени терени. Тази идея обаче не можа да се наложи бързо, тъй като беше силно атакувана от нейните противници, които поддържаха обратната теза — въпреки всичките трудности да се провежда цялостна реконструк­ция на жилищните квартали с амортизирана плътна застройка. Това становище беше под­крепено и с доводи от идеологичен характер — че ние сме длъжни да осъществяваме новото жилищно строителство именно в тази насока, тъй като само по този начин може да се извър­ши социалистическа реконструкция. Споровете продължиха до 1956 г., когато въпреки голямото противодействие се възприе проектът за изграждането на комплекса „Девети септември“, след това на „Западен парк“, а по-късно и на комплексите „Владимир Заимов“, „Ленин“ и др. (фиг. 1, 2, 3, 4, 5 и 6). С това беше пос­тавено началото на един нов етап в насоката на жилищното строителство не само в София, но и в цялата страна. Още при първите опити проектите на градоустройствените решения бяха изградени на принципа на микрорайона. По този начин се осъществи комплексното проектиране на жилищни части на града и тяхното цялост­но обслужване, без да се допуска транзит­ното градско движение да ги пресича.

С утвърждаването на новата насока в жи­лищното строителство в София изграждането на градовете у нас се издига на нов, по-висок уровен, който съществено се различава от прак­тиката до този момент — да се изграждат пе- риферично жилищни квартали, и то само с жи­лищни сгради. По този начин коренно се про­мени видът на пространствата между отдел­ните жилищни сгради. Старите неосветени и непроветрени жилищни квартали бяха заменени с озеленени дворове, които създадоха нова, хи­гиенична и красива жилищна среда за обита­телите (фиг. 7).

Новата насока осигурява на обитателите бла­гоустроени жилищни комплекси, обслужвани от детски учреждения, училища, детски площадки и пр. непосредствено до тяхното жилище, без да пресичат транспортните артерии.

През този етап на жилищното строителство проблемът за съвременното жилище придоби съвършено нов характер. Той не засегна само отделните жилищни сгради, тъй като качест­вата на жилището до голяма степен зависят от начина на организирането на жилищния квар­тал, от разположението на сградите една спря­мо друга, от наличността на добре осветен и озеленен двор, където децата намират своята площадка за игра, а възрастните — място за почивка, и т. н. Още в първите комплекси „Де­вети септември“ и „Западен парк“ тази идея намери своето решение, а по-късно тя беше развита в комплексите „Владимир Заимов“, „Ле­нин“ и др. (фиг. 8).

През следващите години строителството об­хвана и слабо застроените жилищни части, с които се започна тяхното реконструиране. По този начин се изградиха комплексите „Изток“, Хиподрома“, „Иван Вазов“, „Лозенец“ и др., а сега се подготвят проекти за нови комплек­си върху незастроени или слабо застроени жилищни райони (фиг. 11 и 12). Паралелно с това обаче по градоустройствени съображения продължава, макар и в много по-малък обем, изграждането на отделни сгради (фиг. 9 и 10). Тук заслужава да се спрем на проблемата за частичната реконструкция, тъй като тя чака своето решение не само в София, но и в оста­налите градове. Тази проблема възниква пора­ди обстоятелството, че частичната реконструк­ция се извършва в жилищни райони с голяма гъстота и плътност. След като се установи, че при този вид реконструкция се получава мини­мален, а не оптимален демографски ефект, се появи въпросът за нейната целесъобразност, особено при днешните жилищни условия. В стре­межа да се извърши новото жилищно строи­телство при минимална загуба на съществува­щия жилищен фонд независимо от неговата годност парцелът на новата сграда се ограни­чава в тесни рамки — около самата нея. По този начин новите обитатели не могат да полу­чат необходимата свободна площ непосредстве­но до сградата, а и съществуващите околни сгради загубват простора около себе си, както и правилното ослънчаване, като често пъти не може да се говори въобще за някакво ослън­чаване, понеже се счита, че това е временно положение. На въпроса, колко време ще про­дължи това съседство, което не само че не облекчава, но и влошава санитарно-хигиенното състояние на досегашните обитатели, никой не може да отговори. Същевременно този вид ре­конструкция е съпроводена с толкова големи загуби на съществуващ жилищен фонд, че с основание възниква въпросът за целесъобраз­ността на такова строителство. Затова поради причини от икономически, демографски и архитектурно-градостройствен характер, реконструк­цията на съществуващите жилищни райони, осо­бено ако са гъсто застроени, не е целесъоб­разна за този етап, когато жилищната нужда е така остра. Обратно — в слабо застроените терени, особено в тези, които са благоустроени, е правилно да се провежда реконструкция на застрояването. При това опитът с комплекса „Красно село“ показва, че и при тези условия е напълно възможно реконструкцията да се провежда по принципа на микрорайона. По то­зи начин ще се създаде нова, организирана околна среда на жилищата независимо от това, при какви условия се провежда изграждането на жилищната част — на свободен или на сла­бо застроен терен. Трябва да се отбележи, че въпреки правилността на идеята, че новите жи­лищни застроявания трябва да се изграждат на основата на микрорайона, в някои от послед­ните градоустройствени планове, като напри­мер на комплекса „Иван Вазов“, не е възприет този принцип.

Новият етап, на който се намира жилищно­то строителство в София, налага вниманието на проектанта да обхване още по големи гра­доустройствени единици. Ако в миналото беше оправдано жилищните микрорайони и райони да се разрешават сами за себе си поради липса на генерален план на града, в настоящия мо­мент това не е допустимо. Необходимо е но­вите жилищни микрорайони и райони да наме­рят своето място като единица в цялостния градски организъм, с което значително ще се повиши градоустройственият ефект на новите застроявания в сравнение с тези, които вече са реализирани, тъй като по този начин ще се осъществят композиционни идеи от градски мащаб. Така новите градски части ще бъдат изградени върху основата на единна компози­ционна идея, а отделните елементи в тях — жилищна част, търговски център, спортни пло­щадки, озеленяване и пр., ще бъдат разрешени като елементи от цялостния план на града, още повече ще се увеличи качеството на новото жилищно застрояване и ще се повдигне жилищ­ният уровен.

Промените, които настъпиха в градоустрой­ствените планове и бяха реализирани в отделни жилищни групи, микрорайони и райони, се от­разиха не само върху характера и съдържание­то на отделната жилищна сграда, но и на са­мото жилище. Съдържанието на жилището естествено се намира в тясна връзка с обществе­ните условия, при които то се изгражда. Раз­витието на съвременното жилище у нас се намира под влиянието на редица фактори, някои от които са все по-голямото участие на жена­та в производството, тенденцията за намаляване на работното време, значителното увеличаване на броя на жилищните сгради, които получават отопление по централен път, и т. н.

Под влиянието на тези фактори схващанията на гражданите за жилището претърпяха големи промени и редица навици от миналото посте­пенно се заменят с нови, по-прогресивни, в съот­ветствие с променените обществени условия. Затова разглеждането на съдържанието на съв­ременното жилище трябва да се извършва само като се имат пред вид тези промени, за да мо­же да се направи правилна оценка на техните качества.

Участието на жената в производството нала­га жилището да се организира по такъв начин, че да позволява неговото лес­но поддържане, а връзката между помещенията да я улеснява при извършването на домакинските процеси. Това налага да се търси все по-голяма връзка на днев­ната с кухнята, което е осъ­ществимо по няколко различ­ни начина. Тази връзка поз­волява жената да не се от­късва от цялостния живот на семейството, когато из­пълнява своите задължения, и да се намира по-близо до останалите членове, като съ­щевременно има възможност и да наблюдава малките де­ца. От друга страна, тази връзка позволява семейството да се храни в дневната, къта за хранене към нея или тра­пезарията. Това отговаря на съвременните схващания за начина на живеене и пови­шава жилищната култура на гражданите. Но ако тази връзка не е непосредствена, храненето в кухнята е неиз­бежно поради трудностите, които се създават за серви­ране на храната.

Освен това голямата зае­тост на жената налага поме­щенията да бъдат правилно, а не излишно оразмерени, за да се съкрати времето за изпълнение на домакинската работа и поддържане на необ­ходимата хигиена. По същи­те съображения и връзките между отделните помещения трябва да бъдат грижливо проучени.

Тенденцията за съкраща­ване на работното време на трудещите не се намира в противоречие с казаното по- горе. Ясно е съвсем, че при все по-голямото осъществя­ване на тази тенденция ще се увеличава значението на дневната, където се събира цялото семейство. Едновре­менно с това вероятно роди­телската спалня ще получи и допълнителна функция — да служи и за работно място, тъй като дневната не може през всички часове да поз­воли занимания от индиви­дуален характер. Така пред­лаганото разпределение на жилището ще улесни живота на жената, а в същото време ще създаде условия за промяна­та на някои обичаи, които са придобити при условия, коренно различни от тези. Едновремен­ното използуване на кухнята като дневна, като помещение за хранене, а нерядко и за спане постепенно ще се намалява. За това съдействува не само общо повишената култура, но и реално създадените възможности за отоплява­не на цялото жилище и неговата правилна ор­ганизация, която ще се отрази върху планова­та му схема.

Развитието на плановата схема на жилището през последните 10—15 години премина през няколко етапа. Традицията в миналото — вести­бюлът да бъде център на композицията, се обу­славяше главно от избора на дълбокия тракт за застрояване поради спекулативни съображе­ния. След войната за известно време намери приложение така наречената коридорна система на плановото решение. Тя е напълно чужда за нашия начин на живот и не е свързана с на­шите архитектурни традиции. Поради това в скоро време отстъпи място на предишната пла­нова схема, намерила израз в жилищните сгра­ди, изградени по булевардите в централната част на града.

По-късно проучванията на Софпроект потвър­диха явните предимства на плановата схема, в която дневната представлява център на компо­зицията. Тази планова схема води своето нача­ло от българската възрожденска къща и беше прилагана от много наши архитекти при жилищ­ното кооперативно строителство още преди 1939—1943 г. успешно и с тенденция за правил­но развитие.

През 1956 г. тези проучвания намериха израз в изграждането на комплекса „Девети септем­ври“ и в проектите на комплекса „Западен парк“ комплекса „Владимир Заимов“ и комплекса „Ле­нин“ (фиг. 13, 14, 15, 16, 17 и 18). По този на чин отново се възстанови старата традиция — около едно непосредствено осветено помещение да се организира цялостен живот на семейство­то. Това помещение, което в миналото беше известно под няколко наименования — „къщи“, „салон“ и т. н., изпълняваше различни функции. Днес то е известно като хол или дневна и не­говата основна функция е да бъде главен цен­тър на цялото семейство. Често то изпълнява и допълнителни функции, като приемане на гости, за частично комуникационна площ и т. н. 

В първия период на прилагането на та­зи планова схема дневната беше преходно помещение с цел да се намали площта на жилището. По-късно в комплекса „Ленин“ се приложи планова схема, при която това помещение е непреходно и се оформя ка­то самостоятелно. Практиката потвърди правилността на тази планова схема по­ради няколко причини. Преди всичко до­стъпът до спалните се осъществява, без да се преминава през дневната, поради което тя функционира много по-добре. А използуването й за спане, макар и времен­но, ще представлява голямо предимство.

По-късно плановите решения на жилищата в комплексите, проектирани през 1958-59 год., като „Изток“, „Хиподрома“ и др., показват възприемането на планова схема с пряк достъп до помещенията, т. е. и допълнителни функции, като приемане на гости, за частично комуникационна площ В първия период на прилагането на та­зи планова схема дневната беше преходно помещение с цел да се намали площта на жилището. По-късно в комплекса „Ленин“ се приложи планова схема, при която това помещение е непреходно и се оформя ка­то самостоятелно. Практиката потвърди правилността на тази планова схема по­ради няколко причини. Преди всичко до­стъпът до спалните се осъществява, без да се преминава през дневната, поради което тя функционира много по-добре. А използуването й за спане, макар и времен­но, ще представлява голямо предимство.По-късно плановите решения на жили-, щата в комплексите, проектирани през 1958 59 год., като „Изток“, „Хиподрома“ и др., показват възприемането на планова схема с пряк достъп до помещенията, т. е. с обособена дневна (фиг. 19, 20, 21 и 22). Това не означава, че плановата схема с непряк до­стъп, т. е. с преходна дневна, не се прилага, но първото решение се оказва по-правилно и се използува по-често при изграждане на повечето жилищни комплекси.

Преди да преминем към анализа на отделни­те планови елементи, заслужава да се спрем върху въпроса за вида на жилищата, които бя­ха проектирани и построени през този период.

Броят на двустайните жилища при първите ком­плекси варира от 10 до 58%, или средно от около 48 до 50%. Това съотношение е възприето, без да се държи сметка за състава на домакинства­та. Статистиката обаче показва, че броят на 3— 4-членното семейство (като бебето на 1 ден съ­що се счита за член на семейството) преобла­дава и достига до около 60—65%. От друга страна, големият процент на жилищата, които се обитават от две и повече семейства, е зна­чителен и налага бързото увеличаване на броя на жилищата, за да се осигури едносемейно обитаване даже при по-голяма плътност на оби­таване поради явните му предимства. Затова тенденцията да се увеличи броят на двустай­ните жилища е напълно закономерна и целе­съобразна. Данните за съотношението на този вид жилища в комплексите, строени след 1960 г., показват, че техният брой се движи средно око­ло 62 до 65%, което може да се приеме за за­доволително.

Както вече изтъкнахме, все повече се увели­чава ролята на дневната като център на жи­лището при едносемейното обитаване. При пла­новата схема с непряк достъп дневната се из­ползува освен за прякото си назначение — за пребиваване на семейството, но и за преми­наване до едната или двете спални. Тя може допълнително да поеме и функцията спане. Необходимо е обаче да се отбележи, че оби­тателите явно не приемат да използуват про­ходната дневна като място за спане. В много случаи те даже предпочитат да се постави ед­но легло в кухнята, а не в проходната дневна.

Този факт заслужава голямо внимание. По­вишаването на жилищната култура е тясно свързано с разрешаването на този въпрос, който има не само санитарно-хигиенен характер, но е и тясно свързан с въпроса за усвояване на нови начини на живеене от страна на гражда­ните (фиг. 15). Качествата на дневната очевид­но се повишават, когато тя загуби своята пре­ходност, и обособяването й като самостоятелно помещение осигурява нейното по-правилно из­ползуване. Поради същите причини използува­нето й за спане, макар и временно, се приема много по-добре. Размерът на дневната при раз­личните комплекси варира от 12,30 до 26,40 м², като преобладават тези от 16 до 20 м². Напо­следък горната граница все повече се повиша­ва, което е оправдано. Би следвало да се при­еме за целесъобразно нейната площ при дву­стайно жилище да бъде 16—17 м², а при три­стайно жилище да бъде 18—20 м².

В жилищата в софийските комплекси нами­рат приложение всички видове кухни. Но може определено да се твърди, че съществува една правилна тенденция, която все повече се засил­ва — храненето да се извършва в самата днев­на или в къта за хранене към нея, а в някои случаи и в трапезарията, която се намира между кухнята и дневната (фиг. 23) Досегашната практика потвърждава, че навикът на семейство­то да се храни в кухнята все още съществува, но заедно с това може да се констатира, че въпреки всичко този навик, който има дъл­боки корени в нашия бит, също може да се промени. Затова има достатъчно данни и при­мери.

Тези примери показват, че промяната на на­виците на семейството зависи до голяма степен от умението на проектанта правилно да ораз­мери помещенията и да създаде подходящи функционални връзки между тях. От това става ясно, че непрекъснато расте ролята на архи­текта-проектант при създаване на нови, прогре­сивни навици, които спомагат за развитието на жилищната култура у нас, за подобряване и улесняване живота на гражданите.

Кухнята-бокс напълно задоволява нуждите на съвременното домакинство и има прогресив­ни черти, тъй като и в бъдеще ще отговаря на същите нужди, които дори значително ще намаляват, поради наличността на полуфабрика­ти, пълно електрифициране на готвенето и изи­скването на гражданите да оползотворяват сво­бодното си време в полезни занимания — спорт, културни развлечения и др. Но предвиждането на бокса само по себе си не означава, че ще се улесни животът на домакинята. Необходимо е още да се създаде правилна връзка между кух­нята-бокс с дневната, тъй като липсата на тази връзка може да отегчи положението на дома­кинята и обслужването на цялото семейство. Хра­ненето на семейството при наличност на кухня- бокс може да се извършва в дневната (фиг. 13). Опитът показва, че устройството на кът за хранене към дневната увеличава удобствата, понеже по този начин се осигурява възможността за пос­тоянното й поддържане като едно чисто и добре подредено помещение (фиг. 23). Още по-големи удобства предлага трапеза­рията, която се устройва между кухнята и дневната. Правилната организация на жилището до голяма степен зависи от създаването на необходимата връзка между дневната и кухнята и затова вниманието на проектанта все повече се съсредоточава в разрешаването на този въпрос. В много случаи обаче се проявява колебание, особено когато трябва да се отговори на въпроса, следва ли кухнята да се постави до дневната, ако тя е поставена откъм по-доброто изло­жение ? При избора на кухня-бокс този въпрос получава своето естествено раз­решение и не може да подлежи на никакво съмнение. Именно по този начин се осигурява желаната функционална връзка между тези две основни помещения в съвременното жилище.

Положителен момент в развитието на плановата схема в жилищата на софий­ските жилищни комплекси е наличността на кухня-бокс в правилна функционална връзка с дневната. Въпреки това все още преобладават случаите, когато кух­нята се използува едновременно за готвене и за хранене. Както вече беше обяс­нено, този факт се дължи на най-различни причини. Обаче с положителност може да се твърди, че прогресивният начин на живеене ще стане преобладаваща форма, само след като проектан­тите за всички случаи предложат под­ходящи решения. Това не означава, че кухнята за хранене въобще трябва да се изключи. Въпреки всичко трябва да се предвидят и такива кухни за оне­зи семейства, които все още не са се освободили от стария навик на живеене.

Прилаганите размери на кухня-бокс — от 3,90 до 7,30, следва да се сведат от 4,5 до 5,00 м². Докато кухните за хранене, които достигат от 7,80 до 15,60 м², следва да се намалят до по- рационални размери, например 7,50— 10,00 м².

Въпросът за броя на спалните и тех­ните размери все още не е намерил пра­вилно решение и в жилищата на со­фийските комплекси. Съвременните схващания за възпитанието на младеж­та, нарасналите нужди на всеки член от семейството да отделя повече време за обогатяване на своите познания, за запознаване с новостите в художестве­ната и в професионалната литература налагат той да притежава самостоя­телно работно място, където несму­щаван от своите близки, да може да работи. Поради това обстоятелство же­лателно е всеки член на семейството, с изключение на родителите, да получи отделна спалня. Това особено се нала­га при семейства, които имат деца от различен пол. Но то е желателно и при онези случаи, когато децата са от еднакъв пол, понеже с течение на времето те придобиват свои собствени навици, които задоволяват по различ­ни начини. Освен това при такъв начин на живеене у тях се създава по-голяма самостоятелност. Разрешаването на този въпрос е свързан с промяната на тра­диционния възглед на гражданите от­носно размерите на детските спални, тъй като те не могат да свикнат с мисълта — новото жилище да има стаи с по-малки размери. Това се дължи на обстоятелството, че представата за необходимата стая е все още свързана с нейната големина, а не с нейните функции и многобройните предимства, които притежава правилно оразмере­ната стая за едно легло. За съжаление такива решения липсват в жилищата в монолитните сгради, докато в едро­панелните сгради, които ще разгледа­ме по-нататък, подобни решения са предмет на особено внимание.

При разгледаните жилища в моно­литните сгради и такива с частична сглобяемост се срещат следните случаи на разположение на спалнята — в жи­лища с една спалня — тя е достъпна непосредствено през антрето или преходна­та дневна. При жилища за 4—5 души двете спални могат да бъдат достъпни през преход­ната дневна, антрето или едната от тях — през антрето, а втората през дневната. Проведената анкета показва, че при жилища за 4—5 души първият случай е най-малко желан, докато вто­рият и третият случай според гражданите имат предимства. Едни предпочитат прекия достъп до всяка спалня, тъй като по този начин се осигурява пълното диференциране на помеще­нията съобразно с тяхната функция и всеки член на семейството може да води самостояте­лен живот, като дневната осигурява общото обитаване. Други граждани предпочитат достъпа до едната спалня през дневната, тъй като по този начин съществува възможност за увели­чаване простора на дневната. Явно е, че за сметка на самостоятелно обособени спални, ко­ито имат твърде големи предимства, те предпо­читат втория случай. Като имаме пред вид раз­личните нужди, желания и начин на живот на различните семейства, ние не бива да предпис­ваме само онези решения, които отговарят на нашите схващания, но следва и двете решения да бъдат прилагани с еднакво право.

Колкото се отнася до размера на спалните, ние не можем да се съгласим с решенията, които предлагат родителската и детската стая в твърде големи амплитуди — първата от 10,80 до 20,90 м², а втората от 11,20 до 17,40 м², докато преобладаващите площи са 15—16 м², респ. 13—15 м². Целесъобразно е тези размери да се сведат за родителската стая от 13 до 14 м², а за детската с едно легло от 8 до 9 м², а с две легла -— от 10 до 12 м².

Въпросът за местоположението на санитар­ния възел е предмет на различни схващания. Не е приемливо твърдението, че единственото му място при масовото жилищно строителство е в непосредствена връзка с кухнята. Това е един вариант, при който се получава икономич­но решение, и ако спалните се намират на не­далечно разстояние от него, подобно решение е приемливо. Приближаването му към спалната част трябва да се оцени като правилна тенден­ция, тъй като тогава се подобряват качествата на жилището. Банята изобщо принадлежи към спалните, a WC към преддверието. Но все пак компромисът е най-малък, когато двете сани­тарни помещения се разполагат в непосредстве­на близост, и то до спалните, а в следващия по-далечен етап би могло да се приеме разпо­лагането на второ WC към преддверието. Така най-добре може да се отговори на различните изисквания по отношение разположението на елементи показаха, че този начин може да има само ог­раничено значение. По-късно извършените опити от Софпроект и НИГА на едроблокова сграда и сгради със сгло­бяем скелет, отбелязват следващите стъпки на търсене.

Едва през 1958 г. с експеримента на първата едропа­нелна сграда се постави началото на едно направление в строителната техника на жилищното строителство у нас, което в следващите години намери своето развитие (фиг. 24) Плановата схема на експерименталната сграда е организирана на основата на междуосия в надлъжна посока 3,0 и 3,60 м, а в напречна посока 5,10 м. На първо междуосие се намират спалните и стълбището, а на второто — дневната. Този опит показва, че междуосието 3,00 м не е достатъчно и в по-късните проек­ти, то не намери по-голямо приложе­ние. Обратно — междуосията 3,60 и 5,10 м показаха своята целесъобраз­ност. Функционалните връзки на плановите елементи отговарят на решение на плановата схема при ориентация на сградата север юг. Разположението на кухнята, която служи за хранене, се намира срещу дневната, разположена на юж­ната страна. Едната спалня правил­но е достъпна откъм преддверието, а втората—през дневната. Външният ар­хитектурен образ е изграден с про­сти форми.

Тази експериментална сграда от­кри пътя за нови опити, за да се утвърди постигнатият успех.

Следващият етап се осъществя­ва от група сгради на комплекса „Алексей Толстой“ (фиг. 25 и 29). Правилните изводи, които бяха на­правени при строежа на експеримен­талните сгради, послужиха по-късно за подобряване на плановото решение и архитектурния образ. Заместване­то на междуосията в надлъжна по­сока 3,00 и 3,60 с 3,30, респ. с 4,80 съществено подобриха първоначал­ното планово решение. Диспозцията на жилището в тази сграда не се из­мени в своята схема, но поради про­мяна във формата и големината на плановите елементи настъпиха чувст­вителни подобрения, които същест­вено промениха пространствената композиция на жилището. Както бе­ше отбелязано, функционалните връзки се запазиха същите, както при експерименталния проект. Външ­ният архитектурен образ също беше доразвит, като част от балконите бяха заменени с полулоджии, чрез които фасадата получи по-пластичен израз. Общият вид на сградата се подобри значително — той стана по- приветлив и в по-голяма степен отговаря на предназначението на сгра­дата. Но поради изисквания от конструктивно естество лоджиите получиха рамки от трите страни, които влошиха изгледа на този обемен елемент, така желан в нашата архи­тектура.

Но-късно обстойните проучвания на НИГА по монтажното строителство завършиха с ек­спериментални проекти. Това бяха проектите за едропанелни безскелетни сгради с планови междуосия в надлъжна посока — 7,20 и 5,10 м в напречна посока и конструктивни междуосия 3,60, респ. 5,10.

Досега построените едропанелни жилищни сгради са проектирани върху основата на на­пречна конструктивна система при малка на­длъжна ос и при тях не съществуват възмож­ности за гъвкави решения. Обратно – напреч­ните стени създават твърди схеми, които не дават възможност на една и съща площ да се получат разнообразни решения.

В този труд авторският колектив си постави за цел да проучи въпроса при какви междуосия и при какви конструктивни предпоставки е въз­можно да бе получат търсените решения. Про­учванията обхващат безскелетни сгради до 4 етажа.

Безскелетните сгради бяха проучени при на­пречно междуосие 6,50 и 7,20 м. За да се оси­гури търсената вариантност, се излезе от пред­поставката, че преградните стени са леки панели и се възприема безгредова подова конструкция. По този начин е възможно преградните стени да бъдат разположени на произволни места, без да се срещат трудности по отношение на конструктивното решение на плочата, която ги носи, като правилното оформяване на отделните помещения се улеснява от напълно гладкия та­ван без греди. За да се установят възможно­стите за вариантни планови решения, извършиха се проучвания на вариантни решения на една и съща площ. И тъй като единственият елемент, който трябва да има постоянно място, е санитарният възел, проучванията обхва­наха случаи, при които той е различно разположен в площта на жилището — до външната стена, непосредствено до входа, във вътрешността на жилището. В ре­зултат на изследванията могат да се направят следните изводи.

Надлъжната ос 6,60 дава възможност да се получат планови решения с пра­вилни функционални връзки. Размерите на отделните планови елементи са задово­лителни, но диференцирането на помещенията съобразно с тяхната функция е огра­ничено. При надлъжно междуосие 6,60 не могат да се получат вариантни решения – тези жилища имат „твърдо“ планово решение. Особено е важно обстоятелството, че жилища за трима души се срещат само в трижилищна сек­ция 5—3—5, което означава, че не е възможно да се комплектуват сгради само с жилища за трима души, които в момента са особено не­обходими.

Жилищата с надлъжно междуосие 7,20 имат значително по-големи предимства в сравнение с първите решения поради възможностите за разнообразни варианти, които зависят до изве­стна степен и от разположението на санитар­ните помещения. Трябва да се отбележи, че при това междуосие е напълно възможно да се получат както големи детски спални, така и спални с едно легло. Последният въпрос още не е поставен пред нашата общественост, но той е твърде важен. Въпросът за съвместното спане на децата от различен пол е въпрос, свър­зан с правилното им възпитание. С устройване­то на спални с едно легло се разрешава също спалното място на възрастния роднина в семей­ството — дядо, баба и т. н.

Изводите на авторския колектив показват, че при междуосие 6,60 м може да се получи обо­собяване на група „нощ“ и може също да се осигури така търсената връзка между дневната и кухнята-бокс (при изложение изток —- запад), но достъпът до последното е възможен през дневната или санитарния възел, което не е оби­чайно за нашия бит и има редица недостатъци.

При междуосие 7,20 м е възможно добре да се устрои групата „нощ“, като същевременно групата „ден“ получава подходящо решение — голяма дневна със заделен кът за хранене, свър­зан с кухня-бокс, достъпен също така и от пред­дверието (фиг. 27). Особено ценен е вариантът, който се получава при разположението на сани­тарните помещения във вътрешността на жили­щето и отговаря на изискванията както при изложение изток запад, така и при север – юг (фиг. 28).

Преди всичко при този случай е възможно не само правилното устройство на групата „ден“, но могат да се получат и две малки спални вместо една голяма, което в много случаи има сериозни предимства. Но подобно решение е възможно и при изложение север — юг и осо­бено при полупосоките за сметка на компроми­са кухнята-бокс да се разположи във връзка с дневната посредством главното антре. Пред вид големите предимства на този вариант до­пускаме, че в много случаи той ще бъде пред­почетен.

Подобренията в плановите решения в срав­нение с досега разгледаните случаи ще се ограничават само в жилищата за четирима-петима обитатели, но и по-малките жилища при това междуосие получават нови качества. На фиг. 26 е показано, че жилището за двама-трима души може да функционира значително по-добре при наличността на къта за хранене. Проучванията показват, че и най-малкото жили­ще за двама души също така може да бъде по-добре устроено За съжаление тези интерес­ни проекти не бяха експериментирани поради нежеланието на СГНС да извърши тяхното строителство.

Успоредно с това ИТИС извърши проучвания на безскелетни сгради с междуосия 3,30 и 3,60 м в надлъжна и 5,10 м в напречна посока. Както показва опитът, осите 3,60 и 5,10 все повече се утвърждават в нашата практика като меж­дуосия, които осигуряват оптимални решения на плановите елементи и жилището в цялост. Междуосието 3,30 все още намира място при спалните и стълбището, което е напълно въз­можно. Може да се отбележи, че в основни линии плановите решения, които бяха получени на тази основа, не се различават съществено от решенията на НИГА, които бяха вече изложени. В оформяванията на фасадите се получиха до­ста интересни решения, както е показано на (фиг. 30). Тези проучвания дадоха възможност да се завършат сгради тип 33 и 333, реализи­рани в кв. „Момкова махала“.

В същия период ИТИС насочи своето внима­ние върху проучването и експериментирането на едропанелни сгради с голямо междуосие 6,0 м при междуосие в напречна посока 4,80 (фиг. 31 и 33). Плановата схема на жилищата в тези експериментални сгради има напълно съвреме­нен вид — неголямата дневна 16,2—17,0 м², заема централно място в композицията. От нея са достъпни родителската спалня с площ 12,20 м² и кухненският бокс от 4,60 м², достъпен съ­що така и откъм преддверието през банята. Дет­ските спални имат размер 8,20; 9,00; 10,30 м² и са достъпни откъм преддверието. Този експеримент показва, че плановото решение при голяма ос 6,00 м не отговаря на нашия бит. Малките спални, особено родителските, трудно поемат функцията спане, поради което дневната при­добива напълно функцията пребиваване, зани­мание, хранене и т. н., но нейният размер не е в състояние да задоволи тези функции. Както вече се спомена, на­личността на кухня-бокс до дневната създава правилна връзка меж­ду двата планови елемента, но неголямата площ на дневната се обременява от функцията хранене. Освен това едновременното пое­мане на няколко функции от дневната усложнява живота на обитате­лите. Тези причини предизвикаха търсенето на нови решения чрез създаване на заделен кът за хранене към дневната или малка трапеза­рия. Същото се отнася до необходимоста да се увеличат спалните до рационални размери, които ще позволят в спалните да се създа- дат работни места за занимание извън дневната. Тези експериментал­ни сгради, известни под името „Траен мир“ (по името на улицата, на която те са построени), получиха много приветливи фасади, които са разнообразени от полулоджии, ритмично разположени по фасадата. Оцветяването на фасадите е сполучливо — то обхваща цели плоско­сти и съдействува за обогатяването на архитектурния образ.

Направените изводи от експерименталните сгради бяха предпостав­ки за внасяне на редица подобрения в първоначалните проекти, като се увеличи междуосието на 6,30 м (фиг. 32). Тези решения показват целесъобразността на внесените изменения. Площта на кухнята при изложение север — юг придобива размери, които позволяват в нея да се извършва храненето. Това облекчава функциите на дневната, въпреки че нейните размери също са увеличени. Спалният тракт се устройва отделно от групата „ден“ и повишава качеството на жилищата тъй като позволява едновременното изпълнение на няколко функции.

Паралелно с подобряването на първоначалните проекти на „Траен мир“ Научноизследователският институт по градоустройство и архитек­тура продължи да внася изменения в собствените си проучвания, с които още повече се обогати концепцията на жилището. Така например благодарение на проучванията на авторския колектив в двустайното жилище напълно се обособява кът за хранене към дневната, достъп­на от главното антре. Тук следва още да се отбележи, че задълбо­чените конструктивни изследвания позволиха средната стена да не се определя при всички случаи като напълно непрекъсната. Този факт поз­воли да се внесе по-голяма диференцираност в площите на отдел­ните помещения съобразно с тяхната функция. Заедно с това НИГА, продължи изследванията, за да се доразвие плановата схема на жили­щето при прилагането на голяма ос 7,20 м. Проучванията показаха предимствата на напречното междуосие на 5,40 м в сравнение с 5,10 м, което води не само до подобряване в плановото решение, но и до нови възможности за композиране на архитектурния образ. В тези пла­нови решения се осигурява отделянето на къта за хранене, наличността на спални с едно легло и заменянето на апликираните лоджии с та­кива, които се включват в главните очертания на сградата. Освен това се подобри и решението на стълбищната клетка.

Нуждата от по-голям избор на сгради с различна височина наложи да се проектират 6-етажни безскелетни сгради, което ИТИС извърши успешно. В тях са отразени досегашните постижения при търсенията на съвременни планови решения. С тези проекти се създаде възмож­ност за уедряване мащаба на градоустройствените композиции, тъй като увеличаването на височината позволи да се увеличи и нейната дължина. Резултатите от експерименталната 6-етажна сграда тип „Борово“ позволи да се изработи номенклатура на 4- и 6-етажни едро­панелни безскелетни сгради (фиг. 34, 35 и 36).

Досегашните резултати от про­учванията на НИГА и ИТИС дадо­ха възможност на ИТИС да започ­не проектирането на 9-етажна безскелетна сграда на голямо между­осие 7,20 и напречно междуосие 5,40. Както вече беше показано по- горе, тези междуосия дават най-бла­гоприятните планови решения. Заба­вянето на този проект се обяснява с преодоляване на трудностите от конструктивно естество за строител­ство при сеизмични условия.

Освен проучванията на безске­летни сгради бяха извършени и за­дълбочени проучвания от страна на НИГА на скелетни едропанелни сгради на основата на планови междуосия 5,10 и 7,20 м и конструктивни меж­дуосия 5,10 и 3,60 м. За тази цел най-напред се разгледа местополо­жението на колоните. От трите въз­можности — колони пред фасадата, скрити, но облицовани от външна и вът­решна страна и видими и от вътрешна страна, беше избран последният случай (фиг. 38). При първия случай съществу­ва опасение от създаване на постоянен външен архитектурен образ с растер­на система, която може да уеднакви архитектурния образ на сградите. Вторият вариант се оказа твърде раз­точителен. Избран беше третият ва­риант, въпреки че при него могат да се получат редица несполуки в про­странственото оформяване на помеще­нията. В резултат на изследване за вариантност на плановите решения при междуосията 3,60; 3,90 и 4,20 беше избрано първото междуосие, тъй като при останалите вариант- ността не се увеличава, а се получа­ва преоразмеряване на площите на плановите елементи. Заслужава да се отбележи проучването на мястото за асансьор, което завърши с устано­вяването му вън от очертанията на сградата, за да се намали шумът, който се предизвиква от него. Това от своя страна допринесе за опро­стяване на плановото решение на секцията.

В основни линии плановите реше­ния на скелетните сгради с кон­структивни междуосия 3,60 и 5,10 не се различават от тези на безскелетните. Изследванията доказаха, че при скелетните сгради съществуват по-големи възможности за гъвкави решения. Особено внимание заслужава фактът, че при тях е налице възможността да се получат жилища с мал­ка и с голяма спалня, което при малките междуосия не е възможно.

Успешно се продължават проучванията за скелетните безгредови сгради. На основата на опита в Стара Заго­ра, който се извърши при надлъжно междуосие 6,00 м и напречно 4,80 м, сега на „Хиподрома“ — София, се ек­спериментира 8-етажна сграда (фиг. 37, 39 и 40). С тази сграда се увеличава наборът от сглобяеми скелетни и безскелетни сгради с различна височина, което ще се отрази благоприятно върху възможностите за оформява­нето на архитектурния образ на жилищни групи, микро­райони и райони при сглобяемото строителство.

Усъвършенствуването на едропанелните сглобяеми сгра­ди е свързано с осигуряването на серия от сгради с различни обеми и варианти на архитектурния образ, кое­то ще осигури предпоставки за създаване на комплекси с високи художествени качества на плановото и архитек­турно-градоустройственото решение. Архитектурните решения на жилищните сгради при съ­временното масово концентрирано строителство не об­хващат само отделната сграда, а група сгради, жилищен микрорайон, район и т. н. Заменянето на индивидуалното изграждане на единичната сграда със строителството на цяла градоустрой­ствена единица промени компози­ционните принципи за създаването на външния архитектурен образ на жилищната сграда, тъй като внима­нието на проектантите вече е насо­чено към комплекса от сгради, към тяхното неделимо цялостно разре­шение.

Проблемата за архитектурния образ на жилищната сграда има голямо зна­чение при нашия социалистически строй, тъй като архитектурните твор­би представляват част от органи­зираната среда, в която граждани­те се трудят, живеят и почиват. Пър­вият въпрос, който възниква, се от­нася до избора на основния компо­зиционен принцип. Преобладаващият досега ръчен начин на строеж на­мери израз при оформянето на въз­гледа, че всеки нов обект трябва да има свои индивидуални качества. Това схващане благоприятствува за създаване на стремеж към търсене на разнообразни решения. В резул­тат на това цели улици, площади и селища придобиха твърде пъстър архитектурен вид. Днес обаче еди­ничният обект отстъпва място на ед­новременното осъществяване на го­леми жилищни комплекси върху ос­новата на една градоустройствена идея. Във връзка с това възниква въпросът, по какъв начин проектан­тът ще създаде цялостен образ на комплекса, без той да носи белезите на монотонност.

При архитектурната композиция на софийските жилищни комплекси са застъпени два подхода. При пър­вия архитектурно-градоустройствено­то решение се осъществява чрез от­делни блокове с различни обеми, кои­то са композирани на основата на повторяеми архитектурни елементи, отделни части от сградата, секции или цели сгради. Този подход се извърш­ва по метода на типизацията. С то­ва принципът на неповторимостта на отделните сгради, който господствуваше в миналото, се замести с пов­торяемостта на известни елементи въз основа на единен модул, тъй като цялостното проектиране на гра­доустройствени единици поради съо­бражения от чисто композиционно естество налага индивидуалното проектиране да се замени с проекти­ране на повтарящи се планови и обем­ни елементи. В общи линии на този принцип са изградени комплексите „9 септември“, „Западен парк“, „Владимир Заимов“, „Ле­нин“ и др. (фиг. 42).

Трябва да се подчертае, че този принцип с голяма по­следователност беше приложен в комплекса „Ленин“. Тук типизацията започна с установяването на необходимите площи на плановите елементи. Въз основа на тези първо­начални типизирани елементи арх. В. Вълчанов обра­зува три типови полусекции. А по-нататък от тяхното комбиниране той получи 6 секции и 33 различни жилищ­ни сгради (фиг. 41).

По този начин авторът на комплекса постави у нас на­чалото на проектирането на жилищни сгради по съвър­шено различен начин от дотогавашната практика. Така се създаде възможност този нов метод да се прилага при заменяне на индивидуалното с типово проектиране. В да­дения случай възприемането на полусекцията като ос­новен уедрен планов елемент позволи да се получат по- разнообразни решения, отколкото когато повторяемият елемент е цялата сграда.

Идеята да се създадат проекти въз основа на повторяеми, уедрени планове, респ. елементи, съдържа ценни архитектурни и градоустройствени качества, тъй като посредством типизирани елементи се по­лучава възможност за вариантност в плановото и обемното решение на жилищните сгради. Съ­щевременно по този начин се постига търсе­ното единство в архитектурно-градоустройстве­ната композиция при приложението на разно­образни обеми.

Този метод може и трябва да се усъвършенствува, за да се увеличат архитектурните ка­чества на новите комплекси. В световната практика има доста много примери, които мо­гат да послужат като образци в това отноше­ние.

Обаче практиката показва, че въпреки пра­вилно създадената постановка за търсене един­ство в композицията на посочените комплекси някои проектанти търсят решения на друга ос­нова. Например проектантите на комплекса „Изток“ застъпват възгледа, че композицията трябва да се осъществи от обеми с различни, индивидуални архитектурни концепции. Следва да се отбележи, че търсеният от авторите на комплекса ефект да се получат разнообразия в архитектурния облик на комплекса е сполучлив. Но това не означава, че е получено необходи­мото композиционно единство, което би пови­шило общите художествени качества на ком­плекса. Необходимо е да се подчертае, че ком­позиционният подход в комплекса „Изток“ не означава, че проектите не притежават достатъч­но добри качества. Напротив, редица отделни сгради сами за себе си имат достатъчно качест­ва, за да бъдат определени като сполучливи архитектурни творби (фиг. 43 и 44). Но въз­приетият от тях метод не дава възможност да се създаде единна архитектурно-градоустройст­вена композиция, тъй като е изграден въз ос­нова на търсене на индивидуални решения, и то не при последователното изпълнение на от­делни сгради, а на едновременно изграждащи се комплекси.

Не може да не се отбележи, че въпреки раз­личията, при които работят нашите колеги от капиталистическите страни, в много случаи и те въпреки специфичните трудности успяват да създадат единни архитектурни решения въз ос­нова на типизацията. За това говорят редица примери във Франция, Швеция, Финландия и др.

Архитектурният образ на жилищната група, микрорайонът и районът се определят до го­ляма степен от тяхната архитектурно-градоуст­ройствена композиция. При това особено влия­ние оказват обемите на сградите и броят на секциите, от които са създадени. Така на­пример, въпреки че цялостното разрешаване на комплекса „Западен парк“ е приемливо, приложението на сгради с неголеми дължини се отрази неблагоприятно върху мащаба на комплекса. Особено около централната зеле­на площ триетажните къси сгради са извън мащаба на това пространство. Обратно, високи­те сгради, разположени на най-високия пункт на комплекса, както и отделните високи сгради в средната му част, напълно отговарят на маща­ба на комплекса. Въз основа на досегашния опит може да се предположи, че ако в същия комплекс преобладаваха блоковете с по-големи височини, например 5 етажа, и те имаха средна дължина 4—5 секции, това щеше да допринесе за по-доброто въздействие на цялостната ком­позиция. В това отношение по-благоприятно е решението на комплекса „Изток“. Обаче не мо­же да се приеме, че е достатъчно да са нали­це само споменатите предпоставки, за да се осигури правилно решение.

Възприемането на средна и висока застройка на жилищните комплекси, ако не се придружа­ва от правилно решение на вътрешните прост­ранства на жилищните групи, т. е. тези прост­ранства, които определят непосредствената среда на обитателя, може да се получи неприятно въздействие върху новите обитатели. Изборът на едър мащаб в „Хиподрома“ е лишил вът­решните пространства на жилищните групи в по-голямата им част от уютността, която тряб­ва да бъде задължителна за жилищните ком­плекси. Този въпрос е много сериозен, тъй като начинът, по който се изграждат големите гра­дове в чужбина, показва именно този недоста­тък.

Всеки гражданин живее в своята страна и поради липсата на „общи пространства“ отдел­ният обитател се превръща все повече в ано­нимен гражданин, т. е. той не познава своите съседи. За да се избегне тази опасност, новите жилищни комплекси имат за задача не само да създадат съществено по-благоприятна среда за живеене от функционално, хигиенично и есте­тично естество, но също така и да организи­рат цялостното обслужване на обитателите и по този начин да съдействуват за развитието на обществения и културния живот на комплек­са в най-широкия смисъл на думата. Това вклю­чва предвиждането на общи площи, обществе­на зеленина, площи за отдих и развлечение, спортуване и пр., които трябва да допринесат за задоволяване на жизнените нужди на оби­тателите.

Създаването на добре озеленени пространст­ва край жилищните сгради съдействува за доразвиване идеята на индивидуалната градина на нашата стара къща, чието развитие в миналото достигна много голяма висота. Разбира се, цвет­ната градина в комплекса не може да има съ­щия характер, както тази в миналото. Продъл­жаването обаче на тази традиция ще има по­ложително прогресивен характер, тъй като ще съдействува за създаване на нова жизнена сре­да, много по-красива и по-приятна, отколкото тази, в която сега живеят гражданите в цен­тралната част на София и в която често липсва всякаква зеленина. Затова трябва да се постави задачата да се устроят добре оразмерени и правилно обзаведени площи и пространства око­ло жилищните сгради. В това отношение в комплекса „Ленин“ са създадени значително добри условия, а също и в комплекса „Изток“ поради голямата съществуваща зеленина (фиг. 45, 46). Пространствата около жилищната сгра­да трябва да бъдат разработени грижливо, за да представляват приятна среда, в която оби­тателят да желае да прекара няколко часа за­едно със своите съседи.В големите градове на Запад въпросът за разрешаването на жилищната проблема в социологичен аспект придобива все по-остра форма, което се дължи естествено и на наличността на класовата борба. В социалистиче­ските страни и специално у нас има достатъчно условия да се създадат значително по-естестве- ни и по-добри условия за най-пълно обслужва­не на гражданите.

Като се засяга въпросът за общественото обслужване, трябва да се отбележи, че в ком­плекса „9 септември“ и особено в „Западен парк“ и др. този въпрос е успешно разрешен. Заедно със завършването на жилищните сгради в тези комплекси обитателите получиха не са­мо напълно благоустроена сграда, но и цялост­но изградена мрежа от детски предучилищни и училищни заведения, магазини от всякакъв вид и пр. Трябва веднага да се прибави, че не по вина на проектантите на комплексите „Ленин“, „Хипо­дрома“ и др. тези мрежи все още не са напъл­но изградени, въпреки че те са предвидени в техните проекти.

Масовият характер на съвременното жилищ­но строителство поставя на предно място ро­лята и значението на жилищния комплекс.

Вяр­но е и това, че не е възможно да се постигнат сериозни успехи в това направление, ако не се обърне особено внимание на единичната сгра­да. Това обаче не означава, че е необходимо и възможно да се изгради архитектурно-градо­устройствената композиция въз основа на еди­нични сгради. Затова е наложително да се раз­полага със серия от сгради с различни обеми. Вече не можем да си представим един жили­щен комплекс да се изгражда от един или от два типа сгради. Това би означавало да се вулгаризира идеята за типизацията и да се абсолютизира технологията на производството, вслед­ствие на което да се уеднаквят обемите до такива размери, че да се понижи художестве­ният ефект от градоустройствените реализации. Възприемането на такъв възглед безспорно би се отразил не само върху художествените ка­чества на комплекса, но и върху неговото идей­но съдържание, което от своя страна би ока­зало отрицателно влияние върху неговите оби­татели, върху тяхното самочувствие, върху же­ланието да прекарат свободните си часове в своята жизнена среда и т. н. Така създаването на съвременна жизнена среда не означава само изграждането на жилищната сграда и обслужващите учреждения към нея, но да се постигнат и решения на комплекси с високи художестве­ни качества.

Тук възникват няколко основни въ­проса. Първият е — може ли да се създаде търсеното разнообразие, ако се вземе за основа една сграда с оп­ределен обем, която да се повтори неколкократно, като се променя само нейното архитектурно оформяване. Опитът на софийските комплекси ни убеди, че този начин не води до търсения резултат. Един пример би бил напълно достатъчен. В комплек­са „Ленин“ съществува една група, която е получена от повтарянето на няколко 4-етажни сгради, добре вклю­чени в цялата градоустройствена ком­позиция (фиг. 47). За да се избегне евентуална монотонност, архитектур­ният образ на всяка сграда се отли­чава с нови допълнителни архитек­турни елементи. Опитът показва, че тази незначителна промяна в архи­тектурния образ не допринесе за търсения резултат. Потвърди се мне­нието, че не отделните детайли са решаващи в архитектурното въз­действие на повтарящите се сгради, а техният обем и архитектура в го­леми линии. Ето защо трябва да се обърне внимание на плановата и обемно-пространствената композиция на градоустройствения елемент — група, микрорайон и район. Това не означава, че може да се пренебрег­не ролята и значението на архи­тектурния образ на отделните сгра­ди, тъй като те са първичните еле­менти на комплекса. Напротив, от­делната сграда трябва да отговаря на известни функционални, техноло­гични и конструктивни изисквания, които се намират в пълно единство с нейния архитектурен облик. Пропорционирането на архитектурните елементи и тяхното съчетание въз основа на избрана композиционна идея, тяхното ритмуване и пластич­ност играят съществена роля в съз­даването на архитектурен образ, ор­ганично свързан с плановото и с пространственото решение на помеще­нията в жилищната сграда. Особено важни елементи са отворите, които със своята пропорция и ритъм до­принасят съществено за създаване­то на цялостния архитектурен образ. Разкриването на сградите с големи отвори, балкони и лоджии допри­нася за увеличаване на качествата на плановото решение, за установяване на по-непосредствена връзка с околната среда – една характерна черта на нашата къща от Възрожденската епоха, която се възстановява в наши дни. В строителните комплекси вече могат да се отбележат голям брой сгради, в които тези принципи правилно са намерили своя израз.

В софийските комплекси вече се оформява типът на жилищната сграда, която има правил­но оразмерени обеми, добре пропорционирани плоскости, разнообразени с обемни елементи — лоджии и балкони, които увеличават пластич­ността на фасадата. Все повече се оформява търсеният образ на жилищните сгради, в които авторите с голяма сдържаност прилагат разли­чни архитектурни елементи. Все по-рядко се срещат случаи, при които завършъкът на сгра­дата се превръща в самоцел, поради което тук намират място и перфорирани плочи с огромни размери, перголи и други подобни елементи (фиг. 2, 48, 49, 50, 51, 52 и 53).

При търсенето на правдив архитектурен об­раз трябва да се обърне внимание и на онези случаи, когато проектантът имитира едропанел­ни сгради, какъвто е случаят с комплекса „Хиподрома“. Стремежът да се получи ефектна фасада довежда проектанта до възприемане на решения, които не са типични за монолит­ните сгради.

Характерна особеност на сградите, които са разположени в жилищните комплекси, днес за разлика от периферното застрояване на кварта­лите в миналото е, че жилищната сграда няма „лице“, което налага проектирането на всички фасади да се извърши с голямо внимание.

Въпросът за архитектурния образ на едропа­нелните сгради, както и въпросът за архитек­турно-градоустройствената композиция на жи­лищните комплекси с такива сгради е извън­редно важен, тъй като подценяването на него­вото разрешаване може да доведе до монотон­ни решения.

Ролята на архитекта е да създава такава среда, която да осигурява възможност на граж­даните да възстановят своите сили, да се за­бавляват и т. н., но тя също така е източник на естетично въздействие. Днес не можем да си представим единичната сграда или цялостни­те комплекси освен като постоянни средства за естетично въздействие, като архитектурни твор­би. Това се отнася за всички сгради независимо от тяхната конструктивна система и важи осо­бено много за едропанелните сгради, тъй като с развитието на индустриализираното строител­ство на някои сгради все по-често намира мяс­то схващането, че художествената стойност на сглобяемите сгради трябва да отстъпи пред техните конструктивно-технически особености. Такъв възглед е едностранчив и неприемлив, тъй като пренебрегването на художествената страна на архитектурата противоречи на нейно­то социалистическо съдържание. Творческият метод на социалистическата архитектура разгле­жда финкционалните, техническите и техноло­гическите въпроси в пълно единство с худо­жествените. Затова и при индустриализираното строителство трябва да действуват общите архи­тектурно-композиционни закономерности: прин­ципът на взаимоотношенията на отделните части към цялото, художественият контраст, принципът на ритъма, мащабността, пропорционирането на цялото и на отделните части и т. н.

На тези основни положения авторският ко­лектив обърна много голямо внимание и раз­гледа въпроса за вариантността на архитектур­ното решение на отделната сграда. Тези про­учвания бяха извършени при предпоставката, че фасадният панел има размер на стая. Но днес тенденцията е все повече да се засилва функцията на средната надлъжна стена (в кон­структивно отношение) при напречни носещи стени. При това положение фасадните панели загубват своята носеща функция и придобиват нови функции — да ограждат помещенията отвън, като образуват леки ограждащи стени с високи топло- и звукоизолационни качества. Освобождаването на фасадните панели от но­сещата функция открива възможност да се промени третировката на фасадата — да се увеличат размерите на външните отвори, докато те се превърнат в непрекъсната прозо­речна ивица. По този начин е възможно еди­ничният отвор, който днес се разполага по предварително определен начин във фасадния панел, да се замести с ивица от отвори. Това може да допринесе за значителни промени в архитектурния образ на едропанелната сграда, като се увеличат възможностите за по-свобод­ното й композиране в съответствие с плановото решение.

Този начин на третиране на фасадата е ед­накво възможен както при безскелетните, така и при скелетните сгради. На фиг. 54 е пока­зан пример на подобно решение при скелетни сгради. Както от тях, така и от показаните примери на безскелетните сгради се вижда, че за композиране на сградата се използуват ло­джии и балкони, които са архитектурни еле­менти, дълбоко влезли в нашия бит, тъй като ге представляват продължение на плановите елементи. Такива мотиви увеличават пластич­ността на архитектурния образ.

Както при монолитните, така и при сглобяе­мите сгради колоритът може да играе голяма роля за засилване и обогатяване на архитек­турната композиция.

Съобразно с климатичните условия в на­шата страна и битовите навици на нашия на­род е необходимо да се установи широка връзка между вътрешността на сградата и зао­бикалящата я природа. В миналото животът на семейството през хубавите дни се е водил в красиво и уютно подредения двор. Освен това сградата е притежавала редица архитектурни елементи — чардаци (открити и полуоткрити), джамлъци (портални врати), еркери и пр., чрез които връзката между жилището и природната среда не е била прекъсвана и при лошо време. Затова е целесъобразно продължаването на архитектур­ната традиция, която е залегнала дълбоко в нашия бит.

Композирането на архитектурния образ пред­ставлява сложен процес. Това означава, че той трябва да се изгради в тясна връзка със съ­държанието на жилището по такъв начин, че всяко помещение да получи отвори, необходими за помещенията зад него, тъй като в противен случай фасадата би представлявала само една обвивка, независима от съдържанието. При разрешаването на този въпрос не бива да се стига до крайности, като се търси на всяка цена пълно съответствие между интериора и архитектурния образ. От проектанта зависи до каква степен може да бъде разрешен този въ­прос, като се имат пред вид редица противо­речиви изисквания. Нашата народна архитек­тура в своите най-богати образци притежава съвършено прости форми, без никакви излишни детайли, прекрасно намерени пропорции както на отделните отвори, така и на целите плос­кости и обеми. Само в малки периоди от раз­витието на нашата архитектура в жилищната сграда са намирали място по-сложни форми. Това е било възможно тогава, когато по своето съдържание и архитектурен образ тя рязко се е отклонявала от народната традиция. Този принцип трябва да намери своя израз по ес­тествен начин. От тази гледна точка появява­нето на твърде сложните завършеци на сгра­дите в София и в провинцията, които имат модерен характер и изразходват твърде големи средства, намаляват художествените качества на сградата и трябва да се избягват.

Прости, логични форми, връзка между ин­териора и външния архитектурен образ, гриж­ливо търсене на добри пропорции на отделните архитектурни елементи и правилното им съот­ношение към цялата сграда са основни прин­ципи в нашата народна архитектура, които оси­гуряват нейния непринуден и жизнерадостен вид. Спазването на тези композиционни прин­ципи (а не претворяването на архитектурните форми от миналото) определя предпоставките за развитието на съвременната ни архитектура. За щастие има вече достатъчно примери, които потвърждават възможностите на нашите про­ектанти и техните правилни схващания за ос­новните композиционни принципи на архитек­турата на жилищните сгради. На основата на добре проучената функция на жилището и жи­лищната сграда, на съвременните конструкции и материали могат да се получат ярки жизне­радостни архитектурни образи.

–-

Източник: Греков, П. и др. ,,Жилищни сгради. Из опита на проектантските организации“. София, Техника, 1968 г.

Имало и бг електрическа хлеборезачка – чак да не повярваш… Вижте я в Cандъците – Sandacite!

Наистина, много се изненадахме, когато ни изпаднаха тези данни за произвеждана българска машина за рязане на хляб и други хранителни продукт, която се произвежда (вероятно) от 1979 г. Тя, обаче, се вписва в непрекъснатото разширение на гамата български електроуреди, пускани главно от завода Елпром Варна. Означена е с индекс 79512.

Само вижте колко е функционално това чудо! То реже следните неща: хляб, кашкавал, сирене, колбаси, шунка, месо, лук, домати, лимони, цитруси, краставици, ряпа и други подобни вкусотии… направо всичкорезка! :D

Работи с напрежение 220 волта (естествено!), консумира около 200 вата от мрежата, а размерите му варират според това дали се намира в сгънато, или в разгънато положение. Така или иначе, максимално те могат да бъдат следните: 362 мм дължина, 252 мм ширина, 204 мм височина.

Ето и кои са съставните му части и въобще устройството на уреда (показано и на долната фигура):

1 – бутон на ключа; 2 – шибър за регулиране дебелината; 3 – упорна плоча; 4 – нож; ос-винт за закрепване на ножа; 6 – шейна; 7 – притискач; 8 – масичка; 9 – водещи ребра на шейната:

Такаа… а сега да го включим!

За тази цел първо трябва да поставите шейната и, разбира се, да включите щепсела в контакта. Отгоре на джаджата има едно от ония стандартните русенски пускови ключета, което трябва да натиснете, за да задействате електродвигателчето, а оттам и цялата резачка. Самото рязане се осъществява, като натиснете леко онова, което ще режете, към опорната точка, и тогава подадете към ножа:

Поначало месото и колбасите се режат студени  – веднага след изваждането им от хладилника. Пластмасовите обвивки на колбасите трябва да се почистват преди рязането на мезетата.

Притисквачът  е достатъчно прецизно направен, така щото Вие можете да нарежете ,,жертвата“ до последния резен, без да се опасявате, че ще нараните ръката си. Остриетата на притисквача държат здраво крайните парчета от продукта, а ръката Ви остава винаги зад стената на шейната и притисквача, които я държат на безопасно разстояние от ножа – всъщност я отделят от него. През което време ножът се върти с 85 об/мин и секунда след секунда Ви доближава до лелеяното манджане:

А сега малко за почистването на уреда. То се прави задължително при изключен от мрежата уред! Външните повърхности е достатъчно само да избършете с влажна кърпа. При основно почистване обаче е необходимо на демонтирате ножа. За тази цел с върха на нож или по-тънка монета развийте оста надясно:

Регулирането на дебелината на рязане става безстепенно посредством шибъра. Когато шибърът се движи надолу, опорната плоча се движи назад, а де­белината на резена се увеличава. Стрелката на шибъра посочва нагласената дебелина на рязане по скалата на ко­лоната:

УКАЗАНИЯ ЗА БЕЗОПАСНОСТ – неслучайно ги пишем с главни букви

За безопасната работа на електрическата всичкорезка е необходимо да се спазва следното:

1. Напрежението на електрическата мрежа трябва са съответства на номиналното напрежение, означено на уреда.
2. При работа с джаджата винаги използвайте шейната и притискане.
3. Двигателят е с кратковременен режим на работа и не бива да бъде включен повече от 5 минути – също като при казан-пералните, с които Ви запознавахме наскоро, но тук периодът е дори по-кратък.
4. След работа с уреда, ножът трябва да се постави в нулево положение, като се измества упорната плоча чрез шибъра.
5. Уредът не е предназначен ползване от деца, затова се забранява достъпът им до него. Виж, да Ви гледат – може.

В заключение ви предлагаме автентичен документ – официална гаранционна карта на такава джаджа, закупена 1 ноември 1984 г. от магазин на СО Нармаг на днешната ул. Пиротска (тогава се казваше Жданов) № 19. Чиста проба орЕгинал! :D

Ами, това е! Пожелаваме Ви приятна работа с българската електрическа всичкорезачка и не забравяйте да си спомняте с любов за българската техника! :)

Eдна публикация на Cандъците – Sandacite!

Българска къмпингова лампа ИЗОТ  в Сандъците – Sandacite!

Такаа… времето аха-аха, съвсем скоро да затопли и може би ще тръгнете по къмпинг. Така, а като се стъмни, с какво ще си светите в палатката? Само с фенерчето на телефона, или и с нещо друго? ДСО ИЗОТ е помислило и за тази ситуация! :D

Днес ще Ви представим чудодейната къмпингова лампа ИЗОТ 802А!

Както и двата или трите други модела къмпингови лампи с търговската марка на ИЗОТ, това чудо се използва за осветление в полеви условия или в домашна обстановка при липса на мрежово захранване. Предназначенията й извън дома са разнообразни – за туризъм, спортен риболов, вилни постройки, палатки, малки добавъчни постройки към вилите и т.н.

За тази цел лампата има следните видове захранване:

• акумулаторно 12 волта
• батерийно 9 волта с 6 броя батерии R 20, 1.5 V

Между другото – най-интересното конкретно за нашия екземпляр. Забелязвате ли, че му е залепена заводска бележка от хидравличен крик?! Да се чудиш защо!

Отговаря на ОН (отраслова нормала) 54563 за 1985 г. Произвеждана е в СШУ Стара Загора през втората половина на 80-те години.

Нашата е съвсем новичка – доста малко е употребявана. Сега вече е на сигурно място. :D Друг такъв модел е ИЗОТ 805.

А сега – ето още нещо осветлително, старозагорско:

Български светофар от 1963 г.

See more