[1970] Много български електроинсталационни материали

Каталогът на Електроимпекс от 1970 г. ни запознава с пълната гама електроинсталационни материали, произвеждани от различни български заводи – преди всичко Найден Киров Русе и завод Елпром Кубрат.

Целия каталог можете да изтеглите ето оттук ==> Каталог Електроимпекс 1970

Български саморазтоварващ се вагон от 1961

Ето още нещо от железопътните архиви! През 1961 г. във Вагонния завод в Бургас е изработен прототип на саморазтоварващ се седловиден 56-тонен вагон. Той е четириосен.

Най-характерна особеност на вагона е седловидната форма на неговия под, наподобяващ двустранно на­клонен покрив на къща. Ъгълът на наклонените плос­кости спрямо хоризонталната е 40°.

От двете страни, по долния ръб на дъното на ва­гона, са монтирани по четири клапи. Те се отварят със специални ръчки. Когато клапите са отворени, насипа­ните материали, намиращи се във вагона, се плъзгат по наклонените страни на седловидния под и се саморазтоварват.

Вагонът е предназначен за транспортиране на въглища, пръст, баластра и др. Смятало се е да бъде използван предимно в откритите рудници.

Към момента обаче не разполагаме с информация дали вагонът е пуснат в серийно производство.

В Сандъците – Sandacite открихме неотварян входен домофон т 1980-те!

Не са много случаите, в които можете да попаднете на нещо, произведено преди десетки години и стояло си в пакета/калъфчето, запечатано през всичките тези десетки години. Все едно преседяло в състояние на хибернация, а Вие сега го изваждате от него! Понякога, когато става въпрос за особено древни и редки неща, да се сдобиеш с такава колекционерска придобивка е голяма отговорност, защото човек невинаги се усеща достоен да отвори нещо, останало запечатано по волята на неведоми обстоятелства толкова десетилетия.

Тази събота ни се случи нещо такова! В ръцете ни попадна входен домофон за многоетажна жилищна сграда, произведен макар и не толкова отдавна – през октомври 1989 – в Завода за градивни елементи в с. Ковачевци. Забележителното при този домофон беше, че (както виждате на горната снимка), беше поставен в автентичното найлонче, то пък в автентичното кашонче, запечатано с автентичните лепенки, а вътре се мъдреше и гаранционната карта.

Такива домофони сме виждали по множество стари жилищни входове – те стоят до входната врата, а около тях са разположени звънците на отделните апартаменти. Реално, предназначението на това изделие е да говорите с обитателя, от когото искате да Ви отвори вратата, като връзката е двустранна – говорите и чувате какво той Ви отговаря.

Отгоре пък домофоните изглеждат ето по този начин – произвеждаха се в Завода за телефонна техника в Белоградчик:

Отпред входният домофон има метална пластина, предпазваща микрофонния и телефонния капсул от повреждане, но самият корпус отдолу и отзад е пластмасов:

Те са два, за да не се получава акустична обратна връзка (микрофония) – микрофония.

Свързването на входния домофон към етажните домофони става по електрическата схема, която се дава към всеки входен домофон. При свързването и монтирането трябва да се внимава клемите да входния домофон да бъдат отдолу.

Ето я и гаранционната карта – разбира се, непопълнена, защото домофонът така и не е стигнал до продажба:

Листата за извършени серввизни (гаранционни поправки) и удостоверението за качество също са празни – по същата причина:

Понякога е добре да има и такива щуротии, които да носят и други усещания освен ,,обикновената“ радост от изникването на поредната рядка находка.

Поздрави от нас! :)

Как е изглеждала българската паркетолъскачка Чайка

Под паркетолъскачка най-често се разбира уред за почистване и полиране на подове, който се задвижва от електродвигател. Обикновено работният орган на паркетолъскачката е кръгла четка. Броят на тези четки е от 1 до 3. Някои уреди са приспособени едновременно и да изсмукват праха, като за тази цел те имат собствен смукателен агрегат (електродвигател с турбинка), или възможност за свързване с прахосмукачка.

През 1964 или 1965 г. в производство влиза българската паркетолъскачка Чайка, дело на легендарния варненски завод Елпром. Сега в Сандъците – Sandacite ще я разгледаме по-подробно.

Устройството на първата българска паркетолъскачка е показано на фиг. 1. На основата 21 от алуми­ниева сплав са монтирани всички работни части. Изолирано с допълнителна елек­трическа изолация от основата върху кея е мон­тиран метален мост 7, върху който е прикрепен колекторен двигател с 6000 об/мин. На горния край на вала на двигателя е прикрепена вентилаторна перка за охлаждането му. Долният край на вала завършва с фрикционна ролка от електроизола­ционен материал. В два овални отвора на основата са монтирани по едно лагерно устройство 4. Всяко лагерно устройство носи по един сачмен лагер, за­крит отгоре с капаче от листова стомана, през който минава оста 2 на четката. Това капаче придържа отгоре пружиниращата пластина 3, която е пред­назначена да притиска лагерното устройство и плътно да се плъзга в овалния отвор на основата. На гор­ния край на оста е завинтено фрикционно колело, което има бандаж от твърд каучук. Двете фрик­ционни колела се различават по своята ширина и по резбата на централния отвор. Широкото колело има дясна, а тясното има лява резба на централния отвор Широкото колело е притиснато направо към фрикционната ролка чрез две спирални пружини.

Тясното колело е притиснато към широкото колело с помощта на една пружина. Тези пружини съз­дават необходимата сила за предаване на въртящия момент от фрикционната ролка на широкото фрик­ционно колело и от него на тясното фрикционно колело. Долният край на оста 2 има един напречен щифт, който влиза в съответните вдлъбнатини на четката 1 в цилиндричното й гнездо за оста. Само­волното падане на четката се възпрепятствува от две обли пружинки, които опират в щифта. Чет­ката 1 се състои от пластмасов диск с 4 концентрични реда снопчета от изкуствено влакно дедерон. В цен­търа на четката има отвор, в който влиза секрет­ното копче 23 на филцовия диск за полиране 22.

Фиг. 1. 1 — четка; 2 — ос с щифт; 3 — пружина; 4 — лагерно устройство; 5 — предпазен пръстен; 6 — тясно водимо фрикционно колело; 7 — притискаща пружина; 8 — мост, носещ електродвигателя; 9 — вил-ка на дръжката; 10 — електродвигател; 11 — кожух; 12 — дръжка; 13 — съединителна клема; 14 — стопорна пружина с щифт; 15 — шнур; 16 — решетка; 17  — вентилатор; 18 — четкодържател; 19 — водеща фрикционна ролка ; 20 — широко водимо фрикционно колело; 21 — основа;22 – диск за полиране; 23 – секретно копче

Кожухът 11 е отливка от алуминиева сплав. Той има вентилационни отвори за охлаждане на кожуха, като горният е затворен с пластмасова предпазна решетка. От долната страна в кожуха има 4 шпилки за прикрепване на основата. Отгоре на две цапфи шарнирно е прикрепена вилката на дръжката, която има гнездо за монтиране на дръжката. Дръжката е от две съединени помежду си части: удължителна тръба и ръкохватка. Тръбата има две куки за на­мотаване на шнура, една пружинираща метална пъпка за фиксиране на тръбата в гнездото на вил­ката и двужилеи проводник от долния край на тръ­бата до ел. прекъсвача, монтиран в ръкохватката. На долния край на шнура има двойна съединителна клема, към която се присъединява шнурът, който се подава от гнездото на вилката. От края на ръко­хватката излиза неснемаем двужилен шнур с щепсел.

Технически данни:

Номинално напре­жение 220 V; консумирана мощност 250 W; брой на четките 2; диаметър на четките 160 мм; обороти на четките 550 об/мин; режим на работа кратко­временен — 60 мин; производителност 75 м3/час; тегло 8 кг.

Подготовка за работа:

Паркетолъскачката се доставя с разглобена дръжка. Сглобя­ването на дръжката към уреда става, като се съе­динят двата проводника, които се показват от дол­ния край на дръжката, към съединителната клема. След това краят на дръжката се втиква във втул­ката така, че пружиниращата пъпка да излезе през съответния отвор на втулката.

Преди включването на уреда към електрическата мрежа трябва да се провери дали напрежението, което е означено на табелката, отговаря на номинал­ното напрежение на мрежата. При включването към мрежата прекъсвачът трябва да се постави в поло­жение «изключено», означено с «0».

Трябва да обърнем внимание и върху следното:

Смазката за паркета се нанася по възможност в течно състояние посредством четка или парче плат в равномерен тънък слой върху сух и чист под. При нови паркетни подове намазването трябва да бъде дву- или трикратно в зависимост от нуждата, като след всяко мазане се изчаква смазката да попие добре. След изсъхване на пода и изчезване на пет­ната от смазката започва излъскването с четки, като паркетолъскачката се движи напред и назад с плавни движения, без да се задържа на едно място и без да се натиска допълнително дръжката й, тъй като за излъскването е достатъчно собственото тегло на паркетолъскачката.

За да се получи гланц, подът се полира след това с филцовите шайби, които се поставят върху четките и се закрепват в центъра посредством при­крепеното секретно копче. Трябва да не се забравя, че полиршайбите натоварват електродвигателя повече и затова непрекъснатата работа с тях не трябва да бъде повече от 20 минути.

Виждаме характерния ромб на емблемата на Елпром Варна и отдолу стилизираната птица чайка, която е подобна на тази на капака на готварските печки Чайка напр. Даам… доста Чайки станаха. Явно са имали предвид, че паркетолъскачката лети като чайка из къщата! :D

Правила за експлоатация на паркетолъскачката.

1. След много продъл­жителна работа четките се износват и трябва да се подменят с нови. За тази цел паркетолъскачката се обръща с основата нагоре и чрез издърпване чет­ките се откопчават от въртящите ги оси.
2. При замърсяване на четките и шайбите те трябва да се снемат и да се накисват в хладка вода с прибавка от прах за пране. След почистване се подсушават и поставят отново на местата им.
3. При износване на графитните четки на електро­двигателя те трябва да се подменят с нови. Това става, като се демонтира капакът на корпуса и се развият пластмасовите капачки на предния кон­золен щит на електродвигателя. При поставяне на новите четки трябва да се шлайфва плоскостта им, която ляга върху колектора на двигателя по такъв на­чин, че цялото сечение на четката да опира върху ламе- лите на колектора, за да се получи минимално искрене. Най-добре е това да се предостави на спе­циалист.
4. Смазването на лагерите па осите на уреда се препоръчва да става не по-рядко от веднъж в го­дината.
5. Забранява се включването на уреда при не­изправен електродвигател, противосмукателен фил­тър или друга негова част.
6. Паркетолъскачката трябва да се държи на сухо място.

Най-често явяващате се повреда в електрическата паркетолъскачка Чайка са износване на графитовите четки и износване на работните четки. Замяната на графитовите четки се извършва, както тези на прахосмукачката ЕДП 1 напр., която вече Ви показахме на страниците на нашия сайт. Чайката  се разглобява, като се отвият четирите гайки на основата. Ко­жухът се отделя внимателно от основата, за да не се изскубнат свързващите проводници. Оттам насетне знаете, нали? :)

Литература:

Асланов, И., Цв. Кунев. Електрически домакински уреди. София, Техника, 1967.

Софийското метро тази година става на 50+ години! Вижте в Sandacite.BG!

(Статията е публикувана от автора за първи път във в-к Fibank News – издание на Първа инвестиционна банка (Fibank) – брой 132, 4 май 2018 ==> https://www.fibank.bg/uploads/_FibankNEWS/docs/FibankNEWS_2018-132.pdf.)

Наскоро в метрото, чрез излъчване на кратък клип, беше отбелязана 20-годишнината от откриването на първата отсечка през 1998 г. – Сливница – Константин Величков. Много малко хора обаче знаят (и никой не спомена), че всъщност историята на подземната железница в София започва още през 1967 – 8!

След 1963 – 4 г. столицата се развива все по-бурно и населението ѝ непрекъснато расте. Тя се разширява с все нови и нови квартали, а улиците стават тесни за увеличения транспортен трафик. Трамвайната мрежа вече не може да поеме нарастващия брой пътници. Тежък проблем са също шумът и замърсяването на атмосферата. Възниква нужда от нова превозна система, която да се движи по съвсем различни трасета спрямо познатите. В началото се проучва висящамонорелсова железница, но после на сцената излиза метрото.

През 1968 Управление „Архитектура и благоустройство“към СГНС възлага на Проектантска организация „Софпроект“ да изработи проект за бъдещия транспорт чудо. Започват изчисления на пътникопотоци, маршрути, геоложки проучвания и всичко останало, необходимо, за да се прокара метротрасе под един бурно развиващ се град. Резултатът се ражда след огромна, разнопосочна работа, и прецизен труд – 12 дебели тома със заглавие „Метро София“, включващи карти, диаграми, схеми,картограми, таблици и скици. Интересно е да надникнем в тях.

50-годишният проект планира не просто класическо метро, а „комбиниран скоростен трамвай“. Поначало „скоростен трамвай“ означава такъв с повишен брой на пътниците и обособени линии в града само за него, а тук е „комбиниран“, защото се движи и под земята и така действа и като традиционно метро. Подземните линии са предвиждани за централните градски части и въобще за там, където няма място за наземното им строителство, а наземните линии са в периферните райони. По този начин в новия столичен транспорт влизат и „положителните черти на крайградската скоростна железница“ – такава, каквато ни е позната от много световни мегаполиси. Помощна роля е трябвало да играят автобусните и тролейбусни линии – както днешните връзки между станциите и наземния транспорт.

Създаването на бързстоличен превозебило „най-важната проблема“,аметрото е наречено „безконкурентната система“. Целта е била осигуряване напреки връзки между „главните точки в града“ и крайградските райони – по-точно „местата за планински отдих и промишлените зони“. Това обяснява включването в маршрута на места като Центъра (много наситено), Люлин, Надежда, но и Драгалевци, Княжево, Банкя,а също така Захарна фабрика, гарите Искър, Подуене и… Металургичния комбинат „Кремиковци“. Метрото е оразмерявано за една бъдеща София, приютила над 1 600 000 жители. Общата дължина на подземното трасе е 21 км с 30 подземни станции и средно разстояние между тях 750 м. Очаквало се е инвестициите да се възвърнат за 10 – 12 г.

Луксозните станции от илюстрациите са „устроени на различни нива. Имат разширено хале, в което са вместени касите и автоматичните пропускни вратички. Пътниците се придвижват със стълбища и малки ескалатори до 5 м дълбочина, а над 5 м – само от ескалатори. Обслужването е съвременно със светещи табла, стълбища, телевизори и пр. Материалите за облицовка са трайни, притежават естетично въздействие.“ Почти като днес, нали? :)

Влаковете пък е трябвало да бъдат „нов тип мощни и комфортни возила, пригодени за бързо и лесно качване и слизане, с ширина 2,7 метра за максимална скорост 80 – 90 км/час, съоръжени за пътуване по релсов път с автоблокировъчно устройство“ – руско производство. Те са щели да „красят градския простор“, а цялото метро – да „подобри хигиената на града и да пести нерви“, като предостави „уличния простор на пешеходците и личния превоз“.

Опит за всички аспекти на метропроекта е ползван от вече отдавна действащи системи в близо 20 европейски града.Цял огромен абзац изброява гигантската работа в над десет научни области, която е извършена, за да види бял свят „Метро София“. Едни от най-сериозните въпроси са тези на хидроизолацията – знаем, че под града има много подпочвени води. Отделено е и специално място на точките с „много археологичен материал“, а за станция Сердика проектантите са „познали“, че и в наши дни ще бъде най-натоварената.Отбелязани са и редица затруднения –напр., че „инженерно-геоложката и хидрогеоложка картина е твърде сложна и неблагоприятна за дълбоко копане с щит, особено в I етап“ и затова тунелите е трябвало да се изградят основно чрез повърхностно копане (а не чрез известната тунелопробивна „къртица“).

По-късно този проект многократно е редактиран, орязван и допълван поради различни причини. Първата копка на столичното метро е направена чак на 6 март 1978. Последват множество преобразувания на организациите, отговорни застроежа. Работата се забавя и върви „на парче“, ту напредва, ту спира, но все пак 1990 г. заварва София с ~9 км тунели и 5 – 6 започнати станции в различен етап. Това, разбира се, е недостатъчно, но все пак е една основа, за да продължим ние днес решаването на „най-важната проблема“.

Илюстрациите представят проекти (скици) на примерния изглед на станциите.

Вижте и изтеглете култовата Книга за всеки ден и всеки дом в Sandacite – Сандъците!

Днес е денят, в който ще се докоснете до една много известна книга, която с висока степен на сигурност можем да твърдим, че е присъстВУвала в дома Ви! Помните ли онази дебела домашна енциклопедия, в която (най-често) майките надзъртаха, за да почерпят идеи за нови рецепти, за подреждане на дома, за аранжиране на цветя или за кройка и шев? На същата книга напрегнато разгръщахме съдържанието, когато търсехме как да сменим реотана на скарата или как точно се манипулира с казан-пералнята?

Тази книга си има име. И то е ,,Книга за всеки ден и всеки дом”!

Поначало тази дебела тухла е книга от жанра домашна енциклопедия – от типа, от който съществува и в редица други страни – както от ,,соцблока”, така и западни. Но според нас тази, българската, е допълнително важна, защото тя преподава уроци по градски живот. Тъй като материалът в книгата е разчетен почти изцяло за апартаментни жилища, а много от ,,изневиделица огражданените” довчерашни селяни за първи път виждат такива, когато на мястото на къщите им с външни тоалетни са издигнати блокове с течаща топла вода, издаването на книгата-библия на домакинството се оказва пътеводител по градския начин на живот. Така например, едва ли можем да спорим, че за много българи електрическите перални от втората половина на 50-те са първите такива, които те са видели в живота си. Е, ,,Книгата” нагледно показва устройството им и как да си служим с тях! Същото се отнася и за всички други нови за тогавашните българи уреди, произвеждани от нашата електропромишленост, та дори и до радио и телевизор. Всичко е ново, начинът му на действие не е познат досега, затова е и нужно да бъде обяснено как работи, какво може да се прави с него и какво не може и не трябва – това е необходимо да знае потребителят, за да ползва устройството успешно. Друг пример – когато в България започва масово да се разпространява курортната култура – т.е. навикът да се пътува, за да се ходи на почивка, а не само за работа – дебелата домашна енциклопедия обяснява разликата между планински, морски и балнеологични курорти, какво представляват те, как се подбират, какво е важно да знаем, преди да ги посетим, и как да го направим…

СЪДЪРЖАНИЕ:

Следващите цели 4 страници са изцяло посветени на рецепти, затова ги пропускаме – не са особено нужни за един технически сайт като нашия. :) След това яденетата свършват и книгата продължава така:

Както виждаме от съдържанието (това е на изданието от 1967), над 20 големи страници са отделени на козметиката и грижата за женското здраве и красота, а над 30 – на физкултурата в домашна обстановка. Да не говорим пък за облеклото и грижата за здравето (има и глава за зъбите!)… Огромно количество страници (повече от половината) са ,,резервирани” на рецептурната част, в която има рецепти от обикновена салата, през сладолед, та до най-отбрани ястия, та чак и пример за меню по месеци.

Eто, например, какво ни казват и показват за жилището:

Това са варианти на детска и юношеска стая.

Не му е тук мястото да правим един по-обширен културологичен анализ на ,,Книга за всеки ден и всеки дом”, защото тази задача излиза от рамките на един сайт по история на техниката, какъвто нашият претендира да е. Най-малкото, съществуват някои интересни подробности около тази книга, които очакват своето изяснение – напр. фактът, че между 1971 и 1981 претърпява цели 4 (четири!) издания на руски език! (А за кого са били предназначени те? Може би за руснаците, пребиваващи в България? Не ни се предполага, че е била продавана зад граница, тъй като в СССР отдавна е била разпространена подобната ,,Энциклопедия домашнего хозяйства”… но пък кой знае. Ето Ви тема за размисъл!)

Печките Чайка 1 и първият модел на легендарните Мечта са подробно описани в книгата – как работят, какви са им повредите, как се ремонтират… явно с идеята всеки сам  да може да си ги поправи.

Нашето внимание към ,,Книгата” беше предизвикано главно от факта, че в нея са отразени много от старите български електроуреди, за които сме Ви разказвали на страниците на нашия сайт, но и от това, че тази книга с (отчасти) техническа насоченост е интересна и сега и смятаме, че огромното й влияние и силно разпространение в тогавашния бит заслужават тази статийка. В заключение на анализа, според нас може да се каже, че ,,Книга за всеки ден и всеки дом” преподава уроци по градски живот и предписва начини за повишаване цивилизационното равнище на някои от своите читатели… на онези, които са имали нужда от това.

Такаа… а сега да видим какво е положението с нейните издания.

Първото издание на ,,Книга за всеки ден и всеки дом” излиза през 1967 г. и без обложка изглежда така (а с обложка е показано на първата илюстрация):

(Нека да забележим, че поради високата степен на използваемост на книгата обложката и на трите й издания, които имат такава, много често се разкъсва и не доживява до наши дни. Затова  еистинска рядкост да срещнете тази домашна енциклопдия с обложка.)

И така, библиографските данни на първото издание от 1967 са следните:

КНИГА за всеки ден и за всеки дом : [Справочник] / Пенка Ив. Чолчева и др. – София : Техника, 1967. – 620 с. : с ил., 12 л. ил., 1 отд. л. кройки ; 25 см

Други авт. : В. Й. Ангелова, М. И. Календерова, Н. А. Джелепов, Д. Е. Джерахова, Е. И. Ненова, Г. Папазова-Антонова, Р. Г. Цанкова, С. В. Чортанова, Е. Б. Иванова, М. И. Георгиев, Л. А. Аврамов, З. С. Станков, К. А. Костов, М. М. Цолеевска, отбелязани на гърба на загл. с. – 52 080 тир

(Подв.) : 3,77 лв
64(03

Както виждаме, написана е от множество автори, което е логично, тъй като всеки отговаря за конкретен раздел и, така да се каже, се изявява в своя ресор.

В следващото издание материалът е разширен. Присъства нов раздел – ,,В помощ на сръчния домакин“ – който покрива описанието и напътствията за всякакви дейности, свързани с ремонт и поддръжка на жилището – инструменти, работа с тях, ВиК, боядисване, поддръжка на шевна машина, поправка и освежаване на мебели… Най-интересното за нас е, че е разширен и електротехническият раздел, в който, освен подробната част за всякакви домакински електроуреди, вече присъстват и подробни указания как да си изберем битова електроника –  радио, телевизор и магнетофон, какво място да подберем за тях, как да ги инсталираме и настроим…:

Между другото, показаният телевизор е Cristal за износ за Куба. :)

Виждаме, че за илюстрация на магнетофонната част пък е използван първият български ролков магнетофон Мелодия МК5. :)

В това издание има и допълнения към другите раздели на книгата, затова то е означено като ,,второ преработено и допълнено:

КНИГА за всеки ден и всеки дом : Домакинска енциклопедия / Пенка Ив. Чолчева и др. – 2. прераб. и доп. изд. – София : Техника, 1970. – 731 с. : с ил., 10 л. ил., 1 отд. л. прил. ; 25 см

Други авт. : С. В. Чортанова, В. Й. Ангелова, М. И. Календерова, Н. А. Джелепов, З. С. Станчев, М. Денчева, А. Белоречки, Д. Е. Джехарова, Е. И. Ненова, Г. Папазова-Антонова, Р. Г. Цанкова, М. И. Георгиев, Т. А. Катранушков, Л. А. Аврамов, К. А. Костов, М. М. Цолеевска, Н. Г. Илиева, посочени на гърба на загл. с. – 55 085 тир

(Подв.) : 3,85 лв

Без никакви промени следва изданието от 1973 г., което си е просто трето.

Такаа… а последната инкарнация по страниците на ,,Книгата” е от 1977 г., когато се прави нова преработка, която включва нови неща – допълнени са доста раздели (тъй като не са технически, не сме преглеждали точно кое е допълнено и кое с кое е заменено, ако има такова), но по отношение на техниката със сигурност можем да кажем, че промените са в следното:

• битовата техника вече е без примери – няма снимки, няма как да си служим с тази марка пералня или онзи модем печка/телевизор/радио, няма и снимки. Единственото изключение е при частта за хладилниците, където се казват няколко думи и се споменават ,,Мраз“
• електроглавата вече е озаглавена не ,,Електричеството навлиза в нашия дом“, а само ,,Електричеството в нашия дом“ – тоест, да разбираме, че за 10 години (от първото издание е) навлязло вече достатъчно?
• в нея вече са добавени параграфи като ,,Как да изведем допълнителен контакт“, ,,Как да монтираме осветително тяло“, ,,Грижи за електрическата инсталация“, които не присъстват в 1970 г.

Това е и причината това издание да бъде означено като ,,четвърто основно преработено” (виждате корицата му по-долу):

КНИГА за всеки ден и всеки дом : Домакинска енциклопедия / Хр. Т. Танчев-Болутов и др. – 4. осн. прераб. изд. – София : Техника, 1977. – 783 с. : с ил., 14 л. ил., 1 отд. л. прил. ; 25 см

Други авт. : М. И. Георгиев, Р. Г. Цанкова, Л. К. Хубев, Л. А. Маркова, В. Т. Антонов, Н. А. Вецова, М. Д. Денчева, К. А. Костов, В. Й. Ангелова, М. И. Календерова, Е. Б. Иванова, Т. А. Катранушков, Н. А. Джелепов, А. Д. Белоречки, П. И. Чолчева, П. Г. Миладинов, Н. Г. Илиева, М. М. Цолеевска, Л. А. Аврамов. – 1. изд. 1967. – 100 089 тир.; 80 089 екз. от тир. подв

3,42 лв
(Подв.) : 3,95 лв

Както виждаме, то е и изданието с най-голям тираж – над 100 000! – което е и причината тази версия да се намира най-много. Има го и с меки корици и лепилото му е сравнително добро – все още не се разпадат. :)

В периода между 1945 и 1990 г. в България са издавани и други такива книги (,,Книга за домакинята”, ,,Дом, семейство, бит”), но те съдържат по-малко разностранна информация от днешната ни героиня, макар че според нас може да се каже, че ,,Книга за домакинята” в по-късните си издания доста успешно я конкурира. Други по-технически ,,домашни“ книги са напр. ,,Домашен майстор“, ,,Знаете ли как?…“ в два тома, ,,Справочник на домашния майстор“, но те са доста по-късни – от 80-те.

Разбира се, домашни енциклопедии като ,,Книга за всеки ден и всеки дом“ са съществували у нас и преди 1945 г., като някои от тях са действително доста интересни от днешна гледна точка и на моменти забавни – напр. обикновено са разчетени за обитатели на селски къщи и рецептите им започват напр. така: ,,Вземете от курника една кокошка…” Но според нас, подробното съпоставително изследване на домашните енциклопедии в България е друга тема и то дори толкова подробна, че може да стане предмет на евентуална Ваша докторантура във Философския факултет, да речем… не се шегуваме! :)

Надяваме се пътешествието и обзорът по страниците на ,,Книга за всеки ден и всеки дом” да са Ви били интересни, да сте научили повече за една интересен детайл от тогавашния ни живот, а някои от Вас – да да се потопили в детски спомени. Даже и идея за бъдещо творчество Ви дадохме! А сега идва ред на нашия подарък за Вас – първото издание на ,,Книгата”, complete and unabridged, готово за изтегляне! Ето, четете от този линк ==> Книга за всеки ден и за всеки дом.pdf

До нови срещи! :)

Комета – върхът на българските безмоторни самолети – е в Sandacite.BG!

През 1957 г. ЦК на ДОСО обявява конкурс за разработка на проект за  построяване на едноместен планер за високи спортни постижения. От представените проекти, най-висока оценка получава проекта на инженер  Л. Панов и инженер Д. Панчевски. Предлага се планера да се произвежда в два варианта – с класически профил на крилото и с крило с ламинарен профил.

Вариантът с класически профил има размах на крилото – 15.50 м. и V-образни опашни плоскости. Максималното аеродинамично качество на планера е предвидено да бъде  – 30.5 . Предвидени са  механизация на крилото и резервоари за воден баласт.

Вариантът с  ламинарен профил има размах от  18 метра и аеродинамично качество на планера  – 40.7.

По щастливо стечение на обстоятелствата, малко преди построяването  на първия прототип, FAI (Международната асоциация по въздухоплаване) утвърждава два класа планери:

а) “Стандартен” – с размах до 15 м. и без механизация на крилото;

б) “Свободен” – без ограничения.

Новите изисквания на FAI  налагат преработка на първия проект – “Едноместен рекорден безмоторен самолет” за да може той да отговори на изискванията за състезателен самолет в клас “Стандарт”. Екипът от инженерите Панов, Радомиров, Панчевски и Влайчев  извършва необходимата доработка, правят се  нови чертежи и така се появява българския състезателен планер за високи спортни постижения Комета-стандарт . Прототипът полита  в началото на 1960г. Построен е в работилницата в Мусачево. Изпитанията продължават  повече от шест месеца, като се лети при всякакви метео  условия. Лети се на „Термика” на “Дълги вълни”, правят се височинни полети, прелети и фигурен пилотаж. Изпитанията доказват високите качества на планера и веднага се взема решение за серийно производство.

Първата серия  от 10 планера е започната в началото на 1961г. Тези планери се различават леко от прототипа. Премахната е изпъкналостта на плексигласовият  фанар  и по този начин са подобрена  обтекаемостта  и аеродинамичната форма на тялото. Серията е известна , като Комета – Стандарт IІ. Поради организационни промени в края на 1961 г. по решение на ЦК на ДОСО, самолетната работилница от Мусачево е преместена на летището в Михайловград. Преместването и обучението на нов персонал забавя довършването на започнатите самолети.

Комета- Стандарт II  е свободноносещ  горноплащник с V-образен стабилизатор. Крилото е оборудвано с въздушни спирачки.  Планерът разполага с основен  колесник, ска и опашна пета.

Българският безмоторен самолет е снабден с кислородна система за изпълнение на височинни полети.

Планерът е разрешен и за полети в облаци. Конструкцията на планера е дървена с обшивка от брезов шперплат и платно.  Комета-стандарт са боядисвани в яркожълт цвят, а на вертикалния стабилизатор е разположен българският трибагреник. От двете страни и на крилете има  изписани с черно символите LZ – и трицифрен номер.

Втората и третата серия  (по 10 планера всяка) са построени в самолетната работилница на ДОСО в Михайловград (сега Монтана). Тези 20 планера са известни като Комета-стандарт III. В този е с подобрена аеродинамика – пилотската седалка е разположена по-ниско, променен е фанара на кабината. На прототипа фанара се отваря на горе а при Комета-стандарт III се отваря напред чрез плъзгане по релси. Това води до намаляване на височината в носовата част на тялото и допълнително се подобрява комфорта и видимостта на пилота.

Комета-стандарт осъществява мечтата на безмоторните летци да имат достатъчно съвременни състезателни  безмототорни самолети с високи летателни качества.

Кабината е просторна и благодарение на полулегналото положение на пилота се избягва бързата умора при продължителни полети. Кормилата отговарят съвсем леко на командите и тяхното използване не изисква физическо усилие. По време на самолетен влек полетът е стабилен без да се налага непрекъсната работа с кормилата. По време на лагер-школа през 1962г. се прави опит за групов полет да цел с връщане: Шумен – Горна Оряховица  – Шумен- 200км. Излитат двама пилоти с Комета и един с “Гълъб”. Термичните условия са средни, но при долитането до Шумен има силен насрещен вятър.Прелетът е започнат по едно и също време но по време на маршрута “Гълъбът” започва да трупа закъснение и в крайна сметка долита с 2.10ч. закъснение. Двете “Комети” финишират с време 2.20ч. а “Гълъбът” прави маршрута за 4.30ч.

Самолетите Комета-стандарт II и III” дават възможност на българските планеристи да участват успешно през 1960-те години в международни състезания. През юни 1962 г. в Полша на международните състезания по планеризъм при скоростен прелет- 100 km з.м.с. Александър Русев поставя републикански рекорд – скоростен прелет по триъгълен маршрут, постигайки средна скорост  122.9 km / h. Симеон Крюгеров подобрява републиканския рекорд  за свободен прелет преодолявайки 480 км. Отново з.м.с. Александър Русев поставя републикански рекорд за прелет по триъгълен маршрут 100км., постигайки средна скорост  106.77 km / h, което е само на 5 km / h. под световния рекорд по това време, принадлежащ на Михаил Веретенников (СССР), постигнат обаче на планер A-15, планер от клас „Свободен” с крило с ламинарен профил и механизация. Същата година през август Стоян Йовчев прелетява над 300 км. и покрива майсторска норма и нормата за златно “С”. В следващите месеци още няколко планериста покриват нормата за “Майстор на спорта” (Д. Демирев, Т. Раев, Л. Сергеев, Хр. Цветков). На 29.07.1964 г. Стефан Кендалов подобрява рекорда за прелет по 200км. триъгълник, като постига прелетна скорост 86.478 км/ч. С Комета Стандарт при полети на “Дълги вълни” са достигнати височини над 8000 м. По време на десет годишната експлоатация на този планер се правят многократни поправки на национални рекорди и се постигат успехи на международни състезания.

През 60-те с Комета-стандарт  българските планеристи многократно правят височинни полети над 8000 метра и правят прелети над 300 км.

Комета-стандарт е своеобразен връх при строителството на безмоторни самолети в България.

За съжаление, проектът “Комета-ламинар” не се осъществява, поради закриване на самолетните работилници към  ДОСО.

Още по-жалко е, че, както обикновено става в България, нямаме запазен нито един от тези прекрасни български планери (имаме този лош български навик с лека ръка и без мисъл за идните поколения да затриваме всеки подобен проект).

Ето и откъс от репортажа в сп. Наука и техника за младежта от 1962 г.:

,,Какво всъщност получиха българските безмоторни лет­ци? — Един елегантен, прибран самолет с разпереност на крилата 14.94 м, дължина 695 см, тегло — 230 кг, а във въздуха 340 кг, с максимална скорост до 220 км/час, с минимално пропадане 0.7 м при 75 км/час, а ппи скорост 120—130 км/час — 160 см. Изпитанията по­казаха, че от височина 1 000 м, като планира, „Комета“ може да прелети 29 км, а това значи, че самолетът има качество 29. Тази последна цифра сумира ведно всич­ки достойнства на българския самолет и го нарежда между най-добрите му събратя от клас „стандарт“. Тук е уместно да напомним, че полския безмоторник „Му­ха—стандарт“, който е известен по цял свят, има каче­ство 28″.

Следете следващите ни подобни статии на страницата ни във Фейсбук ==> https://www.facebook.com/sandacite/?fref=ts

Най-хубавата статия за Първия български компютър „Витоша“ от 1962 е в Sandacite.BG!

(Cтaтиятa e пyблиĸyвaнa oт aвтopa зa пъpви път във в-ĸ Fіbаnk Nеwѕ – издaниe нa Πъpвa инвecтициoннa бaнĸa (Fіbаnk) – бpoй 133, 25 мaй 2018 ==> https://www.fibank.bg/uploads/_FibankNEWS/docs/FibankNEWS_2018-133.pdf)

Ако четете редовно нашия сайт, то може би помните разказите за старата българска банкова техника или първите ни хард дискове. Там видяхме огромни компютри, заемащи цели зали. Но онези ИЗОТ-и от 80-те г. всъщност не бяха чак толкова стари – произвеждаха се серийно, а и работеха с транзистори. Преди това е имало съвсем друго време и властелин в електрониката е била Нейно Величество вакуумната лампа! :)

В тогавашните представи „компютърът“ наистина е само „компютър“ – той се използва не за текстообработка или дизайн (примерно), а за решаване на приложни изчислителни задачи– при проекти в транспорта, промишлеността, строителството, науката… Колкото по-сложни задачи може да решава и по-бързо, толкова по-добре!

Такаа… а нека сега преминем към нашата история. :)

През 1961 г. в СУ и БАН работи един смел учен, визионер в математиката – проф. Любомир Илиев – който години преди това дейно контактува с чуждестранните си колеги и обсъжда бъдещето на компютърната техника. В края на 50-те той все повече започна да се интересува от свързването ѝ с математиката и посещава такива събития. А на 1.VI.1961 се основава и Български изчислителен център.

Какво по-добро начало за него от това да създаде наш, български компютър? Не само, че оборудването от една съветска машина е крайно недостатъчно, а и собствен компютър присъства и в националния план за бъдещите години. Затова проф. Илиев събира около 10 инженери, които през 1961 – 3 г. създават следното чудовище.

Електронната сметачна машина (каквато е терминологията тогава; съкратено ЕСМ), по-късно наречена „Витоша“, представлява метален масив с дължина около 4 м и височина 2, тежащ около 1 тон. Основните елементи са изпълнени с 1500 електронни лампи! Те имат експлоатационен живот около 10 000 часа, а понеже генерират страхотно много топлина, за охлаждане е конструирана специална вентилаторна система. В логическата част работят около 5000 полупроводникови диода. Компютърът консумира около 12 kW мощност, а захранването е монтирано в изтеглящи се чекмеджета. За „Витоша“ е нужно помещение около 60 – 70 м2 с определени температурни условия и отделна стая за устройството, стабилизиращо мрежовото напрежение!

Ето и как работи Първият български компютър. Потребителят застава пред командния пулт (на долната снимка), където въвежда информацията и я получава след обработка, а може и да влияе на работата на машината. Данните навлизат в компютъра, записани на перфолента – дълъг къс от плътна хартия, на който те се записват чрез пробиване на дупки в определен брой и разположение. Те се нанасят от специален перфоратор, а се четат чрез електромеханично устройство от обикновен телеграфен тип.

RAM-та мъничко напомня вътрешността на хард диск– тя е един барабан с диаметър 10 см, въртящ се с 3000 об/мин и покрит с феромагнитен слой, от който четат магнитни глави. Паметта на това устройство е 22500 двоични знака, т.е. 2,5 кб. Също като днешните компютри, „Витоша“ използва двоична бройна система (всички числа се изразяват чрез комбинация от цифрите 0 и 1) – така се и записва информацията на барабана.

Операциите и работата на машината се ръководят от електронно управляващо устройство, а след като аритметичният ѝ изчислител реши задачата (максималната му скорост е около 2000 операции/сек), резултатите се изпечатват на електрическа пишеща машина с широк валяк. Монитори още няма!

Създаването на „Витоша“ съдържа множество инженерни предизвикателства, а огромната част от работата се върши с работен ден от 8 до 20 – 22 ч. Между 15.VІІІ и 15.ІХ.1963 машината заминава на международната изложба „България строи социализъм“ в Москва. Още с пристигането техниците се захващат с настройката на компютъра, извършена пак на 16-часови смени и при постоянен недостиг на части, неосигурени от домакините (най-вече кабели, електрозахранване). Българите са постоянно възпрепятствани и от други битови неуредици. Независимо от това обаче, „Витоша“ става сензация на изложбата – решава системи уравнения, представя графична информация и дори изписва „България строи социализъм“ и „Само Левски“. Отличното представяне помага по-късно България да получи задача да разработва компютърната техника за страните от СИВ.

След завръщането в София продължава редовната експлоатация на „Витоша“, която междувременно е усъвършенствана, а и са написани още програми за нея. Един битов инцидент ускорява нейния край – в помещението над залата с машината се пука тръба за топла вода и в компютъра прониква вода. Това довежда до бърза корозия на съединителните елементи, което причинява множество грешки, а те много трудно се откриват и отстраняват. Все пак, до 1967 „Витоша“ съществува и най-вероятно е в употреба. Сетне компютърът е демонтиран и повечето от елементите му са използвани за други конструкции.

Днес от динозавъра е останала само частица – клетка за съхраняване на мъничко информация – и може да бъде видяна в Института по математика и информатика на БАН.

Още през 1963 – 4 г. е имало планове за нов български компютър с цели 10 000 лампи, но тази идея скоро е изоставена. На дневен ред вече излизат транзисторизираните машини и за една такава дори са изработени някои части. През 1964 обаче от СССР започва внос на нови компютри (като „Минск 2″) и чак до времената на серията ИЗОТ ЕС друг български Годзила, бил той лампов или транзисторен, така и не се ражда.

,,Витоша“ обаче има своето голямо значение. Модулната логика на компютъра е използвана в първия български електронен калкулатор Елка 6521, създаден през 1964-5 г.  ,,Витоша“ е първият практически работил компютър в България. Тя застава в основата на Елка 6521.

Важно е да отбележим също така, че Първият български компютър се оказва школа за практическото израстване на много специалисти. Личностите, работили по създаването на „Витоша“, по-късно стават водещи имена в българската електротехника, електроника и компютърна техника и застават в основата на техническия напредък на България. Хора като акад. Любомир Илиев, акад. Ангел Ангелов, акад. Кирил Боянов, акад. Благовест Сендов и др. имат и много голяма международна известност и контакти, включително в Западна Европа и САЩ, а през 1996 г. акад. Илиев е удостоен с престижното звание Computer Pioneer. То му е присъдено от IEEE Computer Society – компютърният отдел на американския Институт на инженерите по електротехника и електроника (най-голямата професионална организация в света).

Ако ли пък тази статия Ви се е сторила твърде кратка и имате желание да останете още време в света на старите български компютри, заповядайте ето тук, където устройствата са вече по-напреднали:

Материал по темата е публикуван от автора за първи път във в-к Fibank News – издание на Първа инвестиционна банка (Fibank) – брой 133, 25 май 2018