Статии – Стара техника

Вижте прахосмукачката Уют в Sandacite.BG!

Днес сме ви подготвили нещо хубаво за във вас, за да си почистите за празниците! То има и доста интересен произход. Става дума за ето този прахосмук с марка Уют, произведен във Вазовските машиностроителни заводи (ВМЗ) в Сопот. Известно е с какъв вид продукция се занимава това предприятие, затова в началото си обяснихме производството му на уреди за дома с онова правило (за което сме чували, че го е имало), че всеки завод трябвало да има и изделия с гражданско предназначение. Това е било определяно с някаква процентна квота ли… нещо такова си! Само че производството на тази прахосмукачка в България започва след 1990 г., затова сега си мислим, че може да е било някакъв опит на завода да разшири продукцията си с оглед повече печалба в новите пазарни условия… де да знаем!

В България тази прахосмукачка е квалифицирана като ПП-600 – ,,прахосмукачка подова 600 вата“ и са му присвоили БДС 5498 от 1988 г. Иначе моделът не е съвсем български, а май е руски, който е произвеждан и в България, както личи от  ето тази табелка по него:

Така или иначе, сега този червен змей е пред нас и ние няма да се спрем, докато не го аутопсираме и анатомираме добре, за да разберем, аджеба, с какво е забележителен. И така, да започваме, че той чака – я го вижте най-горе, с кашона си барабар!

ОБЩО ОПИСАНИЕ

Уютът  е домашна прахосмукачка, с която можете да почиствате прах от дрехи, мебели, килими, стени, тавани, всякакви повърхности и от различна битова аудиоапаратура. Също така червеният змей има и още една функция – може да разпръсква течност, за което има предвиден специален отвор в кутията му. По-нататък ще видим защо му е нужна тази опция.

Прахосмукачката се състои от две части – горна и долна. На горната е монтиран въздухосмукващият агрегат, а долният е място за събиране на всмуканото. От външната страна на долната част има и отвор, към който се присъединява маркучът. От другата страна се слага сменяем филтър (за еднократна употреба). На горния корпус се намира и споменатият отвор за разпръскване на течност – после ще видим и как се прати това. Самите две части на корпуса се съединяват чрез две скоби. Между двете части са разположени филтрите. Прахосмукачката може да се използва както с еднократни сменяеми филтри, така и без тях.

Проектантите са помислили за намаляване на шума от работата на прахосмука, като са предвидили специален кожух, който намалява шума при работа на въздухосмукващия агрегат.

КАК ДА РАЗПРЪСКВАМЕ ТЕЧНОСТИ

Ако е необходимо да разпръскате течност, това става  с включения в комплекта пулверизатор. Първо налейте в стъклен съд (напр. буркан с обикновения диаметър на гърлото) водата, боята или каквото там е нужно, затворете буркана с накрайника, свържете го чрез извития удължител на маркуча и накрая завийте в отвора за разпръскване (изходящия) втулката… има там една втулка такава, ще я намерите в кутията.

За да получите струя, затворете с пръст отвора на накрайника. Оттам нататък тя се регулира чрез онази същата скоба, с която регулирате силата на всмукващата струя (а също може и чрез самия отвор на накрайника).

ВАЖНО

Когато чистите с прахосмукачката, е важно да следите показанието на индикатора, който отмерва доколко прахосъбирачът се е запълнил с боклук. За тази цел повдигнете накрайника от повърхността, която чистите, и без да изключвате прахосмукачката, проверете положението на индикатора. Ако в по-голямата част той показва червено, трябва да се почистят филтрите от прах.

Тогава изключете Уюта, отворете скобите, дръпнете горния корпус за дръжката и го отделете от долния и като изтупате основния филтър (ама по възможност не аджамийската в стаята!) или смените еднократния, ще проявите грижа на добър стопанин. :)

Когато извършите всичките тези свещенодействия, включете отново прахосмука и проверете положението на указателя. Ако той се намира извън малкото прозорче, значи можете да продължите работа; ако ли пък все още се намира в него, проверете дали това не се дължи на друго – напр. дали не са запушени маркучът, удължителят или накрайникът.

Уютът може да се използва при околна температура от 1 до 40 градуса Целзий. Между по-важните изисквания за безопасна работа трябва да отбележим и да не почиствате праховия контейнер при включена в мрежата прахосмукачка, да работи тя с повреден филтър, да навлиза някъде в нея вода, да позволявате да се засмукват големи предмети, а и също така да теглите прахосмука чрез шланга, защото може да го скъсате така.

СЪСТАВНИ ЧАСТИ (ТАКЪМИ)

Освен корпуса, Уютът има следните джаджи към себе си:

• маркуч. При него е важно да споменем, че там, където го хваща чистещият, е разположена една скоба, която служи за регулиране на силата на всмукване;
• удължител за него – ако искате да почистите някое съвсем забутано място;
• универсална четка – чисти прах и боклуци от гладът под и въобще равни повърхности. Ако усетите обаче, че по килим тази четка се движи трудно, регулирайте силата на всмукване чрез споменатата горе скоба на ръкохватката на маркуча;

• четка за мебели – освен тя,х, тя чисти книги, музикални инструменти, всякаква аудиоапаратура и т.н.;
• четка за дрехи – също така чисти мека мебел, пердета, тапицирани и плюшени повърхности и т.н.;
• пулверизатор – именно с него се разпръскват течности, боядисва се, овлажнява се въздухът и се дезинфектира;
• въздухонасочваща капачка – променя посоката на струята на излизащия въздух. Завива се в отвора за него;
• тесен накрайник – отстранява прах в труднодостъпни места

В комплекта са включени също така колелца, с които по-лесно да возите прахосмука насам-натам из коптората ви. :) Иначе не е много тежък – 7,2 кг.

ТЕХНИЧЕСКИ ХАРАКТЕРИСТИКИ

Номинално работно напрежение – 220 волта променливо, честота 50 херца

Номинална потребляема мощност – 600 вата

Ето и останалите:

А ето тук пък можете да прочетете за Първата българска прахосмукачка:

Първата българска прахосмукачка

See more

 

Стар еднофазен електромер от Царство България в Sandacite.BG!

Днес сме ви подготвили за показване едно древно устройство, което, макар да не е българско производство, има доста общо с електротехниката в България. Горният еднофазен електромер е изключително интересен! Произведен е от реномираната шведската компания LM Ericsson през средата на 30-те г. и е бил монтиран в жилищна кооперация в центъра на София, от времето на Царство България. (Видимо са внасяли най-доброто!) Не знаем за вас, ама на нас каквото и да ни дадете от царския период, ни се разтреперват ръчичките. :)

Разгледайте внимателно сниманата горе табелка. Първоначално, разбира се, електромерът е работел на 150 волта, и след 1961 – 2 г. е преправян – ясно се забелязват пренабитите цифри. Отбелязана е и честотата на променливия ток – 50 Hz в секунда. Един киловатчас ще бъде ,,навъртян“, когато дискът на електромера се завърти 1540 пъти. :) А силата на тока е означена като 10 ампера – нищо чудно, в годините на поставяне на този електромер главните електропотребители в едно жилище са били осветлението и радиоапаратът.

Когато веднъж се разхождахме в Центъра, забелязахме един клошар, който тикаше колекция, а вътре беше този електромер. Веднага оценихме колко е ценен той и след кратък пазарлък го купихме. Забележете по-горе коя институция е отговаряла за електроснабдяването – Дирекция на трамваитѣ и осветлението София!

Тук работата е малко по-издалечна. Поначало, от самото начало на развитие на София като столица двете основни неща,  за които се използва електрическата енергия в града, са улично осветление и задвижване на електрически трамваи (от 1901 г.). В дадения на горния ред линк към друга наша статия може да прочетете история на софийското улично осветлени до 1901 г.

Към средата на второто десетилетие на ХХ век столицата вече има около 103 км осветени улици. Първоначално контролът върху уличното осветление е бил извършван от т.н. Електрическо бюро към Техническия отдел на Столичната община. Един от първите ръководители на бюрото са електроинженерите Борис Кинтишев (с когото се срещнахме задочно ТУК) и Ю. Илков. Главна задача на този регулатор е да контролира дейността на белгийското дружество концесионер Societe Anonyme des Tramways Electrics de Sofia.

През 1904 г. Електрическото бюро се преобразува в Електрически отдел с ръководители електроинженерите Н. Тотев, Д. Йонков, Тодор Цанев и Ц. Бояджиев. (Инж. Т. Ценов е първият автор на издадените у нас правилници за изграждане на електрически инсталации и осветителни уредби.)

През  1916 г. пък вече си ,,идваме на темата“ – Столична община основава въпросната Дирекция на трамваите и осветлението. Първоначално тя има един директор и един началник за осветлението. След началото на Първата световна война управлението на уличното осветление и трамваите на София се поема от Столичната община от 1916 до 1923 г. През 1936 г. пък са произведени и първите български трамвайни мотриси, които носят именно нейната марка – ДТО. През описваните години най-вероятно институцията, която е отговаряла за монтажа на електромери, за поддръжка на електроразпределителната мрежа в София и за пласирането на електроенергията на територията на Столичната община, е същата тази Дирекция, щом като вносният електромер е маркиран с нейни символи.

Ето го електромера и откъм задната страна – е, не е особено героичен:

Бихте ли си използвали такъв сега? :)

[1958] Първият БГ портативен радиоприемник Турист в Sandacite.BG!

Такаа… ето че дойде време да ви представим Първия български портативен радиоприемник, който, разбира се, е и лампов. :) Той е предназначен да се употребява при пътуване, при излет, на плаж и т.н. Произвеждан е в Слаботоковия завод в София, а в производство влиза през 1958 или 1959 г.

Съответно външният му вид е съобразен с преносимостта му. Туристът прилича на малко пластмасово куфарче с дръжка отгоре. В предната му част е закрепено шасито на приемника, а задната е капак. За да бърничкате вътре в радиото, трябва да свалите капака и тогава пред вас се открива поглед към лампите и батериите му, за да ги сменяте при нужда. Така можете да сменяте  и вида захранване на приемника (мрежово или батерийно) и положението на превключвателя на захранващите напрежения (защото, ако Туристът се захранва от мрежа, той позволява да се избира между напрежение 150 или 220 волта).

Апаратът е четирилампов, реализиран с лампи от D серия – DK96, DF96, DAF96, DL96.

Туристът има следните вълнов обхвати: средни вълни — 520 kHz до 1620 kHz (577 м до 185 м), къси вълни I — 5,8 MHz до 10 MHz (50 м до 30 м), и къси вълни II— 11,5 MHz до 18 MHz (26 м до 16 м). Те се сменят чрез клавишен превключвател. Клавишите ca 4 – три за обхватите и един за включване-изключване на приемника. За да насочите вниманието на Туриста към даден обхват, трябва да натиснете съответния му клавиш. Друго важно: ако приемникът е изключен, клавишът за изключване трябва да бъде натиснат; иначе всяко негово освобождаване, независимо от това дали е натиснат или не клавишът на някой обхват, ще доведе до включване на захранването на Туриста.

Една малка подробност: за по-лесно обслужване на устройството късовълновият обхват (5,8 до 18 MHz) е разделен на два подобхвата, тъй като в противен случай предавателното отношение в задвижването на променливия кондензатор ще се наложи да бъде по-голямо.

Забелязваме, че надписът ТУРИСТ е отлят отделно, не върви заедно с бакелитената кутия:

Туристът си има вградена феритна антена и затова при  работа на средни вълни външна антена не е необходима. При къси вълни обаче тя не действа и затова се налага да използвате външна (за това може да приспособите меден проводник с дължина 2 – 3 метра). Разбира се, тя може да се включи и към другите вълнови обхвати.

По-горе споменахме, че Туристът може да работи с батерийно захранване. Под това се имат предвид анодна батерия и сухи елементи. С тях той може да работи 25 – 30 часа с един комплект. За да превключите радиоприемника да работи от мрежа на батерии, трябва да поставите щепсела на мрежовия кабел в едно там гнездо на напреженовата плочка.

А тука и да се поФалим: специално нашият екземпляр е една от първите бройки Турист – вижте едва трицифрения фабричен номер на шасито – наистина РЕТРО РАДИОАПАРАТ:

Номиналната изходяща мощност на Туриста при клирфактор 10 % е 75 миливата, а чувствителността му е около 100 микроволта за изходяща мощ 50 миливата. При феритна антена чувствителността за същата изходяща мощност е около 600 микроволта.

При мрежово захранване той консумира около 4 вата мощност, а при батерийно — общо 1,1 вт (при батерии с номинално напрежение 90 волта и 1,5 волта).

А ето я  и схемата на радиоприемника Турист –

По-късно в Завода за малки радиоприемници във Велико Търново започват да  правят и други преносими радиа, но вече транзисторни, като напр. това:

[1963] БГ транзисторен радиоприемник Ехо + схема и описание

See more

Българските микрофони Респром МД-74, МД-75, МДН-66, МДПН-68 в Sandacite.BG!

В последните няколко публикации обърнахме голямо Фнимание на български устройства за слушане на музика и реч – звукови колони, слушалки и т.н. Значително по-малко място сме отделили на джаджите, които улавят звуците, за да бъдат те след това записани и възпроизведени. Затова днес ще се занимаем с 4 – 5 български микрофона! Те са произвеждани в завод ,,Гроздан Николов“ Благоевград, а са проектирани в Института по радиоелектроника в София, секция ,,Акустика“ с ръководител доц. Димитър Попянев. При излизането си от завода всички те са имали по 1 година гаранция. Изнасяни са в огромни количества за бившия СССР, където могат да се намерят и сега. Освен това, някои от тези микрофончета се произвеждат и в момента и са в ,,репертоара“ на Висоговорители АД – предприятието наследник на завода ,,Гроздан Николов“.

ДИНАМИЧЕН МИКРОФОН МД-74

Това е първият от моделите, които ще опишем. Започват да го произвеждат през 1974 г. Виждате го на горната снимка. Той е предназначен за включване към касетофони (чрез конектор тип DIN 5). Има и възможност за дистанционно включ­ване и изключване на магнетофон чрез вграден в микрофона превключвател. Тъй като МД-74 има широк честотен об­хват на приемане, той може да се включва и към битови маг­нетофони от по-висок клас, без да се използва превключвателят му.

Заедно с кабела си тежи около 80 грама, а размерите му са 23 х 120 мм. Ето и техническите му характеристики:

ДИНАМИЧЕН МИКРОФОН МД-75

Това пък е електродинамичен микрофон с подвижна бобина от 1975 г., предназначен за широка обща употреба: любителски записи върху магнитна лента с битови касетофони и магнетофони, радиофикация, от водещи на събития, при които се използва локално озвучаване, диспечески и командни връзки и въобще различни случаи на непрофесионална употреба.

Ето го как изглежда:

Данните му са следните:

Размери: 36 х 125 мм; тежи 125 грама.

ДИНАМИЧЕН МИКРОФОН МД-80

Той е роден през 1980 г. Проектиран е от н.с. инж. Емил Миланов. Също е проектиран за записи с касетофони и магнетофони в домашни условия, за предавания извън студиа, за диспечерски и командни връзки, радиофикация и като цяло отново за непрофесионална употреба.

Между другото, в залата Пресклуб България и сега са такива микрофони – ето ги със защѝтен калъф:

Дребосъкът има едностранно насочено действие. Характеристиката на насочеността му е кардиоидна, а входът –  нискоомен. Номиналният му честотен обхват е между 40 и 16 000 Hz, а номиналното пълно вътрешно ел. съпротивление – 200 ± 40 ома. Ето и останалите му характеристики:

Диаметърът му е 41 мм, а е дълъг 158.

Поначало всички тези микрофони са доставяни в стиропорена кутия с основни принадлежности към тях (държател модел Д-1 и микрофонен кабел), а при МД-80 можете дори нея да видите. Ето го, значи, в покоите му:

На тези две фигури можете пък да видите начина на свързване на микрофона (на първата) и на микрофонния кабел (на втората):

НАСОЧЕН МИКРОФОН МДН-66 (микрофон с насочено действие), модел 1966 г.

Това е също електродинамично устройство с подвижна бобина, но с едностранно насочено действие. основата му представлява цилиндър, в която е вграден трищифтов конектор за свързване на микрофонен кабел или гъвкав съединител тип ,,лебедова шия“. Влизал е в комплекта на усилвателя Респром Моно 50. Микрофонът е част от по-мощни уредби, които действат в сравнително големи пространства – естради, зали, стадиони и т.н. Когато водещият на събитието трябва да каже нещо, хваща и говори по този микрофон.

Ето го и на живо що за чудо е. Корпусът на микрофона е с метални части:

Неговите характеристики пък са ето тези:

Размери: дълъг е 140 мм, диаметър 4,5 см. Тежи някакви си 170 грама.

ПОЛУПРОФЕСИОНАЛЕН МИКРОФОН МДПН-68

Тук вече си имаме работа с нещо по-сериозно. Тази година се навършват 50 години от създававето му. Това е електродинамичен микрофон, при който характеристиката на насочеността е превключваема – тя може да бъде кръгова или кардиоидна според условията на употреба. Самия микрофон са се постарали да го оформят красиво. Той си има вграден конектор за свързване на различни кабели с всякаква дължина, а са му сложили и защитна капачка, която ограничава шумовете при слаби и умерени ветрове:

Този микрофон е проектиран за прецизно предаване на говор и музика извън студиа, при естрадни изпълнения за различни програми и предавания, в центрове за радиофикация и т.н. Има си и тринога, на който стои особено гордо и величествено – по-надолу можете да го видите.

А техническите му данни са следните:

Ето го пък и на триногата застанал, колко е шик:

Размерите му са така: максимален диаметър 48 мм, максимална дължина 165 мм. Тежи 160 грама.

Предстои и за една такава микрофон-тринога ще направим отделна статия – и тя заслужава внимание! :) Чао засега.

Стари бг стойки за микрофони в Sandacite.BG!

Когато използвате микрофон, поставен върху бюро (напр. записвате говор/музика, говорите в радиостудио, на събрание/конференция и т.н.), обикновено е удобно да не го държите в ръка, а той да е поставен върху маса или бюро, а вие да го насочвате и застопорявате най-близо до устата си. За тази цел са ви необходими две приспособления: нещо като скоба, която обхваща микрофона, и трикрака стойка (т.н. тринога), за която скобата държател да е закрепена. Обикновено така можете да регулирате и наклона, посоката на завъртане и други пространствени параметри на микрофона.

Това, което ни направи впечатление, е, че заедно с произвжданите доста български микрофони заводът ,,Гроздан Николов“ Благоевград се е погрижил и за това и още преди 50 години е пуснал в производство два удобни модела трикраки станоци за поставяне на микрофон. Ето сега ще ги разгледаме подробно.

СТОЙКА ЗА МИКРОФОН СМТ-68, модел 1968 г.

Това чудо го виждате на снимката най-горе. Съкращението означава ,,стойка микрофонна тринога“. Това е лека сгъваема стойка за плот – бюро, маса или каквото имате там. Предназначена е да създаде триточкова опора на микрофон тип МДПН-68 и той да се постави стабилно в държателя тип Д-1, с който тя се комплектува (разбира се, в случаите, когато микро­фонът се фиксира на някакъв вид равнина пред главата).

Стойката има три крачета, разтворени на 120° едно от друго. Тя се сгъва, като се завъртат две от крачетата към третото краче. Така стойката добива размери 160 х 118 х 33 mm. Поначало, с държателя Д-1 са комплектувани повечето български микрофони от 60-те, 70-те и 80-те години.

СТОЙКА ЗА МИКРОФОН СПС-68, модел и тя 1968 г.

Не, абревиатурата на този станок не означава съкратеното название на СО ,,Програмни продукти и системи“ на английски (изписвали са го SPS), а ,,стойка преносима сгъваема“. :D Тази стойка лесно се пренася и се поставя не на маси и бюра, а направо върху земята – подиуми, сцени и т.н. Предназначена е за прав диктор. Тя има различни елементи, които позволяват микрофонът да се нагласи в най-подходящо положение спрямо него. Разбира се, има си и микрофонен държател към нея.

Веднъж поставена на земята и прихванат микрофонът в скобата, височината на станока може да се регулира от 1,1 до 1,8 м, като във всяка избрана височина има възможност да се застопори на нея. СПС-68 има три крака да стъпи на пода, а при разклонението им има пружина, т.е. стъпването е меко, ,,амортизирано“. Държателят на микрофона се закрепва чрез винт с резба М10.

В комплекта на станока влиза и калъф за пренасяне в сгънато състояние. Устройството е с размери 120 х  1100 м и тежи 3,2 кг.

Та така. :)

Великата отоплителна печка Лъч в Sandacite.BG!

Това е може би най-разпространеният домашен отоплителен уред в последния над половин век, затова мислим, че не е нужно да ви обясняваме колко е велик. Затова просто ще качим тук добри снимки и информация за него и ще отбележим, че това е първият Лъч от общо пет. Но той е първият и е най-интересен. :) Влиза в производство през 1965 г. и е произвеждан в познатия ни завод Елпром Варна.

На първо време, ето го горе в челен изглед. Кутията е от  листова стомана, а предната решетка е от блестящо хромирана листова стомана. Тя е наистина учудващо мека, затова трябва да се внимава при пренасяне.

Печките Лъч са известни също и като ,,войнишка скара“, защото в казармите слагали наденици и други месища върху решетката и те доста бързо се изпичали и ставали готови за ядене. Добро приложение, нали? :)

Тази печка може да затопли помещение с добра изолация и кубатура около 40 куб. м до температура 18 – 20 градуса Ц. при средна външна температура – 5 градуса Ц. за време около час и половина-два. Лъчът може, разбира се, да работи продължително върху застлан с килими под.

Има два реотана тип нагревателна спирала с мощност по 1000 вт всеки, а зад реотаните е рефлекторът (демек отражател), изработен от блестящо хромирана листова стомана.Всеки реотан е включен от едната си страна към прекъсвач тип ,,Елит“, обградени и те с отражатели за намаляване на темпера­турата им. От другата си страна двата нагревателя са съединени помежду си и са свър­зани чрез общ извод с щекерния извод на Лъча – той се захранва с щекерен кабел.

Ако табелката на снимката по-горе се четеше, ето какво щеше да пише на нея: мощност 2000 вата, 220 волта напрежение, тегло 2,6 кг, БДС 2090-64. Ние ще добавим също така, че е висок 240 мм, широк 235 и дълъг 456.

Регулирането на мощността е организирано така, че чрез ключа можете да управлявате да работи или единият реотан, или двата, или нито един. Както виждате по-горе, бакелитеният ключ е същият като на ранните печки Мечта.

Лъчът има възможност за насочване на излъчвателното тяло, което значи, че се върти на две хоризонтални оси, поставени върху две доста остри  недодялани крачета. Осите са прикрепени към тялото с два винта, завършващи с дръжки, за да можете да въртите Лъча да огрява нагоре и надолу:

Ако ви интересуват какви са повредите по тази печка, то те се заключават най-често в изгаряне на нагревателна спирала. В такъв случай трябва да действате (демонтирате старата и монтирате новата) по същия начин, както и при показаната най-долу антична отоплителна печка от 1955 г. Що се отнася до електрическите превключ­ватели, повреди при тях се наблюдават много рядко.

За повече коментари можете да пишете в ето тази тема в нашия форум ==> http://sandacite.bg/forum/viewtopic.php?f=44&t=5197

1955 – антична отоплителна печка на 150 волта

See more