Статии – Стара техника

В Sandacite.BG търсим информация за тази неизвестна българска аеродинамична кола самолет.

Днешната ни публикация по-скоро търси още информация, отколкото я предоставя. Ненадейно попаднахме на ето тези три снимки, които получихме от Яков Шустов от Варна. Вижте каква кола – прилича на самолет! За нея знаем само, че тя е собствено творение на авиомеханик от авиобазата към Летище Варна Евстати Евстатиев. Той е роден в с. Горско Ново село (община Златарица, област В. Търново) около 1922 година. Той е бил много напредничав човек с истинско конструкторско мислене. Често е преустройвал и подобрявал различни автомобили и е конструирал собствени. Да се види негово возило по варненските улици е било атракция в живота на хората. Тук тази кола е снимана в морската столица, паркирана е на ул. Марин Дринов. Много зор и бюрократични мъки е видял Евстати Евстатиев, докато му позволят да я узакони.

Ето я и отзад – вижда се регистрационният номер, същият като на мотоциклетите:

На първата снимка даже се вижда някаква емблема като С със стрела в него. Може би автомобилът се казва СТРЕЛА? Търсим още сведения за машината – кога е създадена, какъв е двигателят й, каква е съдбата на автомобила след това, евентуално и кога са правени снимките – вероятно втората половина на 70-те години?…

Видимо това е кола, замислена като свръхаеродинамична. Човекът се е старал да й придаде колкото е възможно по-футуристичен дизайн. Това е всъщност някакъв преработен малък сомелит. Много е ценно да открием още инфо за нея. Напр. къде са вратите? Как се влиза и излиза от колата?

Имате ли как да ни помогнете? Ще Ви цитираме като автор на сведенията. Горещо благодарим! :)

Разгледайте в Sandacite.BG тази стара българска настолна игра Мотописта.

Обикновено не събираме стари игри, но за тази направихме изключение заради това, което представлява, и защото се задвижва с батерии – има доста техника вътре.

КАКВО СЕ СЛУЧВА В ИГРАТА

Сюжетът й представлява състезателна писта във вид на нак­лонена осморка, по която се движат четири мотоциклета. Пистата се състои от 7 участъка,които се мон­тират един към друг. Чрез 7 опори с различна височина се прави правен наклон на пистата. Мотоциклетистите изминават обиколки, които се отчитат от специален брояч. Непрекъснатото движение се осигурява от малък постояннотоков електродвигател, който пък се захранва от две батерии тип В 20. Ето така изглеждат нещата:

Непрекъснатото движение на мотоциклетите се осъществява от транспортно подемно устройство. С помощта на транспортна лента мотоциклетистите се издигат до стартовата линия, а след това се придвижват по нак­лона на пистата под действието на силата на тежестта.

Играта мислим, че е някъде от 70-те или 80-те, но никъде на нея не е означен производител. Детайлите и секторите на пистата са изработени от удароустойчив полистирол, а в кутията има определени отсеци с места за всички такъми на играта:

КАК СЕ МОНТИРА

Ето подробен последователен чертеж как да монтирате играта:

За да играете безпрепятствено, важно е да монтиране играта на равна хоризонтална повърхност (под, маса и др.). Поставете батериите в гнездото им – то се намира под транспорт­ното устройство.

Монтирайте отделните участъци от пътя, без да натягате много върху тях, защото все пак са пластмасови и да не ги супите. Последователността е следната: участък 1 – 2 се монтира към транспортното устройство. Към 1 – 2 се монтира участък 3 – 4; към 3 – 4 се монтира участък 4 – 5 и т.н. до участък 13 – 14, който се монти­ра в долната част на транспортното устройство.

После към отделните участъци от пистата монтирайте съответните опори, като се ориентирате по цифрите, т.е. участък 1 – 2 монтирайте върху опора 1/2,участък 3 – 4 върху опора 3/4 и т.н.

Броячът се поставя върху сектор 1 – 2 в специални отвори, а върху брояча се монтира указателната табела. По всички участъци от пътя се поставят флаг­чета.

Сега да поиграем. Всеки участник в играта си избира мотоцикле­тист. Чрез картончето рулетка разиграйте кой от коя писта ще стартира.

Постявете секторите в брояча на нула, спуснете бариерата „Старт“ и подредете мотоциклетисти­те в съответните писти. Сега включете транспортното устройство и вдигнете бариерата „Старт”.

Участниците в играта предварително се уговарят на колко обиколки ще играят. Играта печели този, чийто мотоциклетист първи завърши определения брой обиколки. След това отново се разиграват номерата па мотоциклетистите.

От кого е произведена тази игра – знаете ли? Другата, която намерихме, е ето тази:

Ако сега започвате колекция, Sandacite.BG Ви предлага списък от 10 задължителни експоната, които според нас трябва да включите в нея.

Колкото и усилия да полагаме в събирането на исотрията на българската техника чрез експонати и информация (текстова и визуална), все пак няма как да съберем всичко. Често си мечтаем да не сами на фронта, ами да има цял Институт по история на българската техника с музей, които да издирва, изкупува, съхранява, изследва и публикува историята на произведените в България технически устройства, а също така и на изобретенията, създадени от българи. Тъй като обаче това май няма шанс да започне да става скоро, решихме поне да дадем този подтик на начинаещите колекционери, за да ги упътим каво според нас е важно да присъства в тяхната колекция, поне що се отнася до историята на българската техника. При избора на експонати сме предполагали, че ще съставяте многопрофилна колекция от различни видове техника и ще включите дори малко професиолнална такава.

1. Първият български телевизор Опера 1 – серийна версия (1959)

Не може без него! :) Легендарното творение на проф. ст. н. с. инж. Апостол Апостолов и проф. Живко Железов тази година става на 60 години, през 1959 слага началото на славните четири десетилетия, в които България има своя телевизионна промишленост. Ние сега го наричаме Опера 1, но всъщност тогава той се нарича просто Опера, защото едва през 1962 излиза втори модел, а пълното название на апарата е РТ43-60Е ,,Опера“. Понякога изпадат Опери 1-ци на баснословни цени из Интернет, но не се отчайвайте, защоо напр. на пловдивския битак преди около месец бяха намерили чудесно запазен такъв само за някакви си 25 лв. Така че си струва да душите навсякъде.

2. Български радиоприемник, произведен по царско време или поне преди национализацията през 1948 г. 

Това е нещо, което Ви трябва, за да може лесно да се види, че България е имала радиопромишленост и преди създаването на Слаботоковия завод ,,Ворошилов“ в София през 1949 г. Всъщност това става на основана на няколко по-малки фабрики. Най-известните български марки радиоприемници по царско време са:

– Бралт – производство на братя Алтимирски от Русе

– Силвания – на инж. Г. М. Георгиев на бул. Дондуков в София

– Тулан – на инж. Светозар Пренеров от Бургас

– Херц – София, ул. Мария Луиза № 69

– Електрон – на Никола Джебаров на бул. Дондуков в София

– Клингзор – Димчо Ст. Кишмеров в София

– Адмирал – на фабрика ,,Родно радио“ в София

През 1939 г. един качествен, на нивото на времето си суперхетеродинен радиоприемник струва около 3000 лв., т. е. може да се купи с една горе-долу средна месечна заплата. Предполагам, че това статукво се е запазило някъде до 1942 – 3 г., след което настъпва военната инфлация и времената стават по-трудни.

3. Български механичен грамофон от 30-те г.

Не можете да нямате най-популярното музиковъзпроизвеждащо устройство допреди навлизането на електрическите такива! Механичните нямат колони или говорители, а звукът излиза от широка стърчаща фуния или вграден в дървения корпус метален „рупор“. Плочите са от шeллaĸ – твъpд и мнoгo чyплив мaтepиaл, подобен на бaĸeлит – и се въртят със 78 оборота/мин. Задвижването на диска с плочата не е с електродвигател, а ръчно, чрез завъртане на манивела, която нагнетява пружина на двигател, вграден в корпуса. Двигателят завърта металния диск, върху който поставяме плочата. Външно тези грамофони приличат на куфарче от леко дърво, чийто капак се отваря откъм късата страна, а откъм дългата има кожена дръжка.

В Царство България такива грамофони са предлагани главно от две фирми – „Симонавия“ АД (с грамофоните „Орфей“), собственост на бившия летец Симеон Петров, и „Радио Електрик“ на бул. Мария Луиза № 45 в София (предлагала и „Клингзор Екстра“). Има сведения и за ,,Братя Георгиеви“ от Плевен, за които обаче все още нищо не можем да кажем.

Такива грамофони по битпазарите и антикварниците можете да намерите сравнително лесно, но проблем са иглите и пружините – те са консуматив, който бързо се изхабява. Но в Аукциона и Ибей можете да си намирате такива, а и ретроаудиофилската общност няма скоро да умре – винаги ще има кой да Ви подшушне откъде да си намерите иглички примерно.

4. Първият български рентген Рд100

Според нас трябва да си имате поне едно нещо професионално, което освен това е много рядко – нещо, с което да впечатлявате така, че когато други хора Ви го видят, да кажа ,,Уаау!“. Едно добро такова мислим, че е Първият български рентген! :)

Той се произвежда в Слаботоковия завод София от средата 1950-те. Работи с ток 100 mA и напрежение 100 kV (макс). Има удобен статив, който позволява да се изследват пациенти в право, легнало или наклонено положение. Стативът има и нещо като кръстата глава, за да се върти рамото с рент­геновия генератор на 360° – така може да се обслужва и второ работно място.
Тръбата на Рд100 е двуфокусна, 2/10 kW, с маслен защитен кожух и вентилатор, защото при напрегната работа тя доста се загрява. Има 2 токови кръга – за преглед и за снимки – като при рентгеноскопията анодният ток и високото напрежение могат плавно да се регулират. За напрежението това става с четков плъзгач, който ,,пълзи“ по намотка на автотрансформатор, а границите са от 40 до 100 kV. Когато се правят снимки пък, високото напрежение се регулира на 25 стъпала (по 2,5 kV на всяко) в съ­щия интервал.

Такова чудо и ние досега не сме успели да си намерим, ама дано сколасаме преди Вас! :)

5. Компютър ИМКО 2

С Първия български персонален компютър ИМКО 1 няма да Ви дразним сетивата, ама поне втория трябва да го имате. Произвеждан е в БАН с тираж около 500 бройки през 1982 – 3 г. Тази долу е нашат с № 189. ИМКО 2 е предвестник на Правец`82.

Характеристики:
✔ Процесор: Synertek 6502 1 MНz.
✔ Памет (RAM): 48 кб (разширява се до 64 кб)
✔ Памет (ROM): 12 кб.
✔ 1 или 2 външни флопи у-ва 5.25” или касетофон
✔ ОС: ДОС 3.1, 3.2, 3.3, ПроДОС (с платка памет 16 кб)

ИМКО 2 не е бил в свободна продажба, а е разпространяван всред армията, предприятия и училища. Не е напълно еднакъв с Правец`82, напр. липсват 2 слота. Мониторът произлиза
от телевизор София 31, но с надпис ВКП – ,,видеоконтролен пункт“.

6. Първият български мотопед Балкан 50

Те са няколко модификации. За най-интересно си изберете примерно първата – МП от 1957, произвеждан от ловешкия завод ,Балкан“. Снабден е с рамка от щампована ламарина, люлееща се вилка за задното колело със задни пружини и телескопни амортисьори, предна вилка ламаринена конструкция с амортизиращи гумени пръстени, и с резервоар от две половинки. Предницата на мопеда МП е от пресована ламарина с окачване на гумени пръстени. Двигателят обаче е произведен в София – МД 50 Люлин с педално пускане в ход, с мощност 2-2,35 к.с., а карбураторът му е скрит вътре в рамката.

И за най-висока стойност на колекцията Ви е хубаво да си намерите оригинално такова Балканче, а не тунинговано или въобще модифицирано по някакъв начин.

7. Малко известна механична пералня Спътник

Това чудо е наистина впечатляващ уред! Това е пералня от 1962 – 3 г., разработена от ТПК Метал – Силистра за ползване във все още неелектрифицираните села. Нарича се Спътник, защото дизайнът ѝ е вдъхновен от този на изстреляния малко по-рано (1957) космически спътник на СССР с име ,,Спутник 1″.

Нашият спътник представлява метална сфера с диаметър около 50 см и малък капак отгоре, широк около 20 см. Сферата е окачена на метален станок по такъв начин, че да може лесно и свободно да се върти на 360 градуса около оста си. От едната страна е монтирана ръчка, за да може ръката на човека да завърта металното кълбо.

За да се изпере прането, трябва да се вдигне капакът, да се сложат дрехите, водата и настърганият сапун, а после капакът да се затвори. Сетне започнете олзвателят бързо и силно да въртите ръчката, завъртайки сферата около оста ѝ. После спрете, сменете водата, а после пак…  В един момент се предполага, че прането трябва да е изпрано. Не трябва да се върти и прекалено бързо обаче, за да не залепне прането по стените заради центробежните сили!

По селските райони тази невероятна пералня е ползвана и за маслобойна, и за айряноразбивачка.

8. Бюрокомпютър – напр. ИЗОТ 1025С

Eдна от областите, в които в България изключително много са разработвани и произвеждани компютри, е т.н. автоматизация на учрежденския труд. За целта се създават бюрокомпютри – това са компютърни системи, които съдържат процесор и разнообразни устройства за работа с данни – 8-инчови флопита (понякога по 2  в блок – за правене на резервно копие на данните), вградена памет, възможност за отпечатване на резултата от работата (конектор за принтер), възможност за включване на други външни запаметяващи джаджи като лентови устройства или хард дискове… Клавиатурата е вградена (вкопана) в талашитеното бюро. Наричат се бюрокомпютри, защото дизайнът им наподобява бюро с вградена клавиатура, монитор, флопита и т.н. Нещо обичайно е те да тежат над 200 кг. Първите са само текстообработващи машини, а някъде в пъравта половина на 80-е започват да им добавят мониторчета.

Бюрокомпютрите най-често работят с програми, създадени за самите тях и профилирано за тясноспециализираните задачи, които компютърът-бюро трябва да изпълнява. Защото машини от този тип  са създавани за различни области от т.н. седящ труд – има такива, които са предназначени да помагат на инженерите в проектирането на строежи, има такива за управление на складове, на машини, работещи в завод, за банки, пощи… а има и като днешния ни персонаж. :)

Един такъв много готин е ИЗОТ 1025С, предназначен за цялостна автоматизация на дейностите в банки и икономически отдели на предприятия. Този туч е сериозно голям – размерите му са 160 х 70 см – и представлява писалище с клавиатура и вградена микропроцесорна система за обработка на всякаква икономическа информация, текст и съставяне на най-различни финансови документи. Банковият служител може да ги разпечата веднага, а се извършва и архивиране върху 5,25-инчови дискети. ИЗОТ-ът е изграден на основата на български процесор от серията СМ600. Работните програми на компютъра-бюро – напр. за клиентско обслужване – са замислени специално за него, програмирани са на специфичен език и се разпращат по клоновете централно. Оперативната му памет (RAM) е цели 16 килобайта!

За съжаление в момента такива машини могат да бъдат открити само във фрагментарно състояние – тук 8-инчовото флопи, там монитора, еди-къде си се търкаля клавиатурата… На който успее да намери цял – блазе му!

9. Нещо военно – напр. противогаз

Военните неща се радват на особена почит сред колекционерите и въобще повечето хора. Затова Вашата задача трябва да бъде непременно да се нснабдите с поне едно такова нещо. Бъдете обаче оригинални – не се сдобивайте с поредния противогаз от соца, ами си намерете такъв отпреди това, от Царство България. Тогава такива са произвеждани от Държавната военна фабрика в Казанлък (днешният завод Арсенал) още 1923 – 5 г. От тези някогашни производства сме намирали два основни вида, от които единият е дори с никога неразпечатван дихател! Даже си носи и дата на проверка – 12 декември 1939:

Е, нещо такова задължително трябва да проимате!

10. Телефонен номератор 

Телефонният номератор е интересен апарат. Нуждата той да съществува се крие във факта, че в първите десетилетия на телефонията линиите не са автоматични както сега, ами (както са казвали тогава) ,,ръчни“. Това означава, че когато един абонат търси друг, се налага да бъде свързан с него чрез присъединяване на кабелен конектор в специален жак. Та номераторът е апарат, който се обслужва от телефонист (по-често са жени). Това е служител в телефонна централа, който стои пред огромни апарати (номератори) и свързва обаждащите се абонати с търсените от тях номера. За всеки номер – търсещ и отговарящ – на номератора има съответен ,,жак“. Когато търсещият абонат звънне в централата, телефонистът отговаря с ,,Централа! С кого да Ви свържа?“. Щом му кажат това, най-честата схема е да включи конектора на повикващия абонат в жака (гнездото) на търсения от него и така те могат да си говорят.

Телефонните номератори бивят различни видове – учрежденски, селищни, междуселищни и т.н… Обикновено тези машини са големи и масивни, но учрежденските (за няколко поста) или тези за малки военни поделения са не чак толкова големи като размери и позволяват спокойно съхранение в колекционерска стая. Ето този нашият напр. е български, произведен е в софийската Телефонно-телеграфна работилница към Главната дирекция на ПТТ през втората половина на 30-те г. и даже са го ремонтирали през 1943, както свидетелства етикет от вътрешната страна на капака:

Наистина рядко и ценно нещо! Намерете си такова и то ще е една от перлите във Вашата колекция.

А ако наистина сме Ви запалили по техносъбирателското дело, предлагаме Ви да навлезете по-дълбоко, като се запознаете с нашия пътеводител на колекционера:

Днешната тема в Sandacite.BG са малко известните български камиони и микробуси Балкан.

(Статията е публикувана от автора за първи път във в.к Fibank News – издание на Първа инвестиционна банка (Fibank) – брой 153, 12 юли 2019 ==> https://fibank.bg/uploads/_FibankNEWS/docs/FibankNEWS_2018-128.pdf.)

Историята на българската автомобилна промишленост съдържа примери за прототипи, никога невлезли в серийно производство, но неочаквани и интересни сами по себе си. Една такава история започва в ловешкия завод Балкан в края на 50-те.

През 1954 г. е сложен край на самолетостроенето в България. Завод Балкан (наричан Завод 14), тогава единственото такова предприятие, е изправен пред предизвикателство, а висококвалифицираните му инженери и монтьори са с неясно бъдеще. Преустройството за коренно различно производство би било скъпо, не върви добре и това кара ръководството да се ориентира към производството на автомобили – лекотоварни и микробуси. Ковашко-пресовата работа по това време изпълняват по технология, използвана в малосерийното самолетостроене – тънък стоманен лист бива ръчно ,,обработван“ с дървен чукове върху кожени торби с пясък.

През 1959 е изработен лекотоварният камион Балкан с полезен товар 800 кг, собствено тегло 900 и макс. скорост 90 км/ч. Двигателят му е 4-цил., 4-такт., с мощ. 30 к.с. Има метална товарна платформа, боядисан е в червено и бяло и през септември 1960 е представен на Пловдивския панаир.

През март 1962 в завода решават да разработят подобрен камион Балкан Т800 и микробус със същото име – Балкан М-10:

И още една негова снимчица:

Както уточнява автоисторикът Иван Колев, камионът е произведен в Ловеч, обаче каросерията на микробуса най-вероятно е изработена в друг завод – Чавдар в Ботевград. Т800 има промени в дизайна на предната част и в механиката. Двата Балкана отново са боядисани в бяло и червено и успешно представени в Пловдив през 1962.

През април 1963 вече имаме нов камион Балкан с дървена товарна платформа вместо дотогавашната метална и тегло 1,25 т, изпитан край Ловеч през 1963 г. Него виждате и на първата снимка в статията. При тези Балкани двигателят е предно разположен и задните колела са задвижващи. Новият има макс. скорост 84,7 км/ч, мощ. 45 к.с., ускорение до 50 км/ч за 17,5 сек и т.н., а за двигателя му е отбелязан около 3 пъти по-висок коефициент на износоустойчивост спрямо конкурентен ,,Фолксваген“. Констатирано е обаче и друго – че ускорението и макс. скорост на новия Балкан са незадоволителни.

След това има 2 макета – пластмасови модели на проекти за микробус (1965) и фургон (1966), без обаче да са им изработвани прототипи.

Ето го и в цветна снимка, маркиран с емблемата на ДСО Родопа – явно за да се види как ще изглежда, ако се ползва за превоз на месни продукти:

Дизайнът на новите производства на различните заводи поначало се проектира в специално звено – Център за промишлена естетика и художествено проектиране (създ. 1963), който през 1978 прераства в Централен институт по промишлена естетика.

Вероятно последния прототип завод Балкан изработва през 1967 – микробусът Рила 700 на основата на възли и агрегати от съветския лек автомобил Москвич 408. Ето го, даже с ловешката му регистрация:

През 1970 в ЦПЕХП е изработен и макет на друга Рила 700:

Логично е да се запитаме – защо нито един от тези прототипи и макети не бива доведен до серийно производство? Защо в крайна сметка завод Балкан се насочва към сглобяване на италиански и съветски коли – разл. модели ФИАТ и Москвич?

Могат да се дадат различни обяснения, но нека се вгледаме в едно. Още в замисъла на микробуса Балкан М-10 се предвижда употребата на шаси и двигател от Москвич 407. Двигателят на камиона Т800 е същият, а споменатите фургон Балкан (1966) и микробус Рила 700 (1967) пък е трябвало да използват възли и агрегати от Москвич 408. В някои от моделите са предвидени компоненти и от ,,Волга“. По това време в България липсват достатъчно производствени мощности, които да поемат в големи количества частите за евентуална серийна изработка на всички тези автомобили – компоненти на ходова част, двигатели и т.н. – и затова заводът разчита на бъдещ масов внос напр. на съветски двигатели по линия на СИВ, което според тогавашните проекти е само въпрос на време. Да, но…

Концепцията за организация на производството на камиони, микробуси и т.н. с руски части се опира на съществуващата по това време в СССР доктрина на т.н. совнархози – държавни органи по места за локално (териториално) управление на различните производства в страната. При совнархоза решения като напр. как да се организира производството, какво да се прави с произведеното и т.н. се взимат децентрализирано, на място, на равнище самия совнархоз. Тази система е въведена (по инициатива главно на ръководителя Никита Хрушчов) през 1957, но е отменена през 1965. След това е върнато централизираното планиране, а големите съветски заводи вече не са толкова съгласни (а и свободни) да изпращат свои части на чуждестранни предприятия.

И така СССР е готов да организира в Ловеч само т.н. SKD (от англ. Semi-knocked Down) – сглобяване на полуготови комплекти – за леките автомобили ,,Москвич“. Автомобилът пристига през границата – в специален контейнер – като набор от агрегати, възли и детайли, които трябва да се сглобят и да се превърнат в пълноценна работеща кола. Така в завод Балкан между 1966 и 1990 г. са сглобени 304 297 броя Москвичи от различни модели.

По-късно обаче се появява още един любопитен епизод от историята на българското автомобилостроене – появата на спортната кола София:

Използвана литература:

Годишник на НИПКИДА (Научноизследователския проектоконструкторски институт по двигатели и автомобили), 1965 г. – София : Техника, 1965.

Цонев, Младен. Сбогом, барон Хирш! С усмивка за миналото на техниката в България. – София : Народна младеж, 1968.

Сп. Промишлена естетика, бр. 2-3 – 1974.

Колев, Иван; Юрий Петров. Болгарские грузовики, ч. 2 – http://www.gruzovikpress.ru/article/13705-bolgarskie-gruzoviki-ch-2-traktory-elektrokary-avtobusy-i-malotonnajnye-shassi/.

Колев, Иван. Нереализираният проект за български лекотоварен камион ,,Балкан“ // сп. Retro Classic, 2018.

Статията е публикувана от автора за първи път във в. FibankNews, бр. 153, 20 юли 2019 г. (https://www.fibank.bg/uploads/_FibankNEWS/docs/FibankNEWS_153.pdf).

В Sandacite.BG днес се занимаваме с кинескопите в българските телевизори.

Колкото и много телевизори да е произвеждана навремето България, все пак собствени кинескопи не е правила. Затова се е налагало нуждата от тях да бъде задоволявана чрез внос. През близо четирите десетилетия, в които страната ни има истинско, развито производство на телевизори, са внасяни кинескопи от различни страни и видове., които сега ще проследим хронологично и ще дадем някои сведения за тях.

Да започнем с първите серийно произвеждани телевизори Опера, пускани през 1959 – 1967 г. В тях се използват европейски кинескопи от типа Aw43-80, доставяни от Франция, Унгария и Полша:

А ето и полския вариант, к който са съоръжени последните Опери 3:

Това пък е унгарският вариант, произвеждан от Τungsram:

Европейските кинескопи за черно-бяла телевизия се означават с две главни латински букви, първо двуцифрено число, тире и второ двуцифрено число. Първата буква показва вида на отклонението и на фокусировката на електронния лъч, както следва:

• А — електромагнитно отклонение и електростатична фокусировка;
• М — електромагнитно отклонение и електромагнитна фоку­сировка.

Втората буква при кинескопите за черно-бяла телевизия е W. Тя означава, че екранът свети с бяла светлина.

Първото двуцифрено число показва диагоналния раз­мер на правоъгълния екран на кинескопа в сантиметри.

Второто двуцифрено число след тирето дава указа­ние за конструктивните особености на кинескопа. Най-често то има следното значение:

• 44 и 69 — ъгъл на отклонение на лъча 70°;
• 80 — ъгъл на отклонение на лъча 90°;
• 88 и 90 — ъгъл на отклонение на лъча 110°. Те са с по-дълга шийка в сравнение със събратята си от по-горе и хронологично са по-стари

И така тук при нас цитираният кинескоп AW 43—80 е с електромагнитно отклонение и електростатична фокусировка на лъча, диагоналът на правоъгълния му екран 43 cm, а ъгълът на отклонението на лъча му е 90°.

След това идва времето на Кристал 53 и Дунав, при които е използван кинескопът B53G1 със 110 градуса ъгъл на отклонение на лъча от Източна Германия. При него В означава електромагнитно отклонение и електростатична фокусировка, диагонал на екрана 53 см, G – че екранът свети бяло, а 1 – че това е първа поред разработка на завода кинескоп от този вид. Срещат се и Кристали 52 със западноевропейската разработка кинескопи AW 53-88:

В малко известни модели като Пирин 1 и Варна е поставят по-малкият брат B47G1. В ранните серии София 59 І мод. пък е използван B59G2, за който вече можете да си ,,преведете“ шифъра. AW серията е представена и при рядко срещания български телевизор Кристал 59, при който се среща ΑW59-90.

Важна подробност е, че тези кинескопи са наричани ,,взривоопасни“ трябва да бъдат носени много внимателно заради опасността от имплозия, за която предупреждава ето този етикет откъм вътрешната им страна. Затова най-старите кинескопни телевизори имат предпазно стъкло отпред – нарича се ,,антиимплозионна маска“ – и на българските обикновено е закупувано от италианска или (по-често) австрийска фирма – Thorax (ето точно етикет на кинескоп от Пирин 1 от 1966 г. напр.):

Ако ударите кинескопа силно в земята или го изпуснете, летящите с висока скорост стъклени парченца могат да се забият на много неприятни места по тялото Ви. Хващайте и носете кинескопа внимателно. Смята се, че откъм външния му ръб е най-деликатното му място, така че Ви съветваме да избягвате да хващате оттам. Реално обаче, ако кинескопът е монтиран в телевизора, не съществува сериозна опасност да стане злополука.

Ето и още един кинескоп от същия вид, но с 6 см по-голям екранен диагонал:

Кинескоп от такъв вид е и чехословашкият Tesla 531QQ44, използван в телевизорите София 53 от 1966 г.

После идва времето на многото телевизори със съветски кинескопи. Един от най-много използваните е 59ЛК1Б, с който са захранвани почти всички български телевизори с 59-см екран, чието шаси е от типа ,,Пирин“. Друга много монтирана електроннолъчева тръба е 47ЛК1Б. Те и двата имат широк и дебел предпазен бандаж, който варди от имплозия. А с означението ето каква е тук работата.

Съветските кинескопи се означават с двуцифрено число, две главни славянски букви, едноцифрено число и една главна сла­вянска буква.

Първото двуцифрено число показва диагоналния раз­мер на правоъгълния екран в сантиметри.

Двете букви показват вида на отклонението на лъча както следва:

• ЛК — електромагнитно отклонение на лъча;
• ЛО — електростатично отклонение на лъча.

Числото след двете букви показва поредния номер на разработката кинескоп от дадения тип.

Буквата в края на означението има следните значения:

• Б — кинескоп за черно-бяла телевизия (екранът свети бяло);
• Ц — кинескоп за цветна телевизия.

Така например, кинескопът 47ЛК1Б е с електромагнитно отклонение на лъча, а диагоналът на правоъгълния му екран е 47 cm. Цветът на екрана му е бял, а това е първият поред кинескоп от този тип, произвеждан от завода.

В телевизори като Мизия, Хемус и т.н. са използвани кинескопи от следващотопоколение 59ЛК2Б , които вече са с по-тенес предпазен бандаж.

В последния български чисто лампов телевизор – София 59 от 1970 г. – пък е използван кинескоп 61ЛК3Б, който е по-,,сплескан“, с по-четвъртит екран и с по-голяма видима площ на екрана. Затова и не става да сложите такъв на мястото на 59ЛК2Б, ако искате да смените кинескопа на Мизия и Люлин напр. – ще се наложи да обработвате дърводелски отвора:

В най-малките български телевизори София 31, Респром Т3101, 3102 и т.н. са използвани съветски кинескопи 31ЛК3Б:

По-късно идват цветните модели София, при които първите София81 и Colorstar (продавани в Кореком) са с кинескопи и части на Philips. След това в София81 за вътершни пазар се монтират кинескопи, произведени главно от японската компания Toshiba (от серията Blackstripe) и италиански Videocolor, но се срещат и екземпляри `82 с югославски кинескопи на Elektronska industrija, гр. Ниш. В `84 напр. са монтирани само кинескопи от линията на Toshiba Blackstripe. При София `81, `82 и цветни Кристали от производствата на Videocolor са използвани и тръбите А66-510Х и А67-701Х, обаче по-късно, когато започва липса на внос, се преминава ъм ГДР-кинескопи от RFT. Ето напр. този стикер е от кинескоп на цветен Кристал:

Това означение казва: А — кинескоп, 66 — диагонал на екрана в cm, 510 или друго число— пореден номер от този тип, X — кинескоп за цветна телевизия.

Кинескопът на София` 83 пък е разработка на английската компания ITT и отклонителната бобина е проектирана за работа с бързи тиристори и голям отклонителен ток. Полски колеги предлагат този кинескоп на българските конструктори от Института по далекосъобщителна техника ,,Ворошилов“ и нашите конструктори изработват развивката с транзистори.

В телевизорите Велико Търново са монтирани също японски кинескопи от указания по-горе тип, но се срещат модели ВТ`85 с кинескопи на компанията Samsung и по-късни с такива на полската Unitra и друга компания – Sylvania. През 90-те г. в произвежданите в България все по-малко телевизори са използвани както кинескопи 47ЛК3Б (черно-белите Респром Т5004 напр.), така и цветни кинескопи на Philips.

Това беше накратко нашият преглед на използваните в българските телевизори кинескопи. Със сигурност статията ще има нужда от допълване и ще се радваме да споделите в коментарите отдолу своите сведения по тази тема. Поздрави!