Статии – Стара техника

В Sandacite.BG разгадахме що значат тайнствените букви и цифри по българските „едностайни“ компютри.

Вече доста години пишем статии по история на българската техника и вероятно повечето от Вас знаят, че големите български компютри – онези, които заемат цели зали и само хард дискът им е голям колкото фризер – се вписват в т.н. Единна система електронноизчислителни машини на Източния блок (ЕС ЕИМ), която започва да се развива в началото на 70-те г. Тя е известна и под названието РЯД. Първият български компютър ,,Витоша“ от 1962 – 3 не е бил в тази система, но само той.

Всяка част от компютрите в тази система е стандартизирана. Не само България произвежда елементите на такава конфигурация – напр. в ГДР работи предприятието Роботрон, което произвежда плотери, принтери, монитори; в СССР се произвеждат процесори и т.н. За да бъдат съвместими, се налага да бъдат изработени по уницифирана схема. Така с части от повече от една страна в Източния блок може да се сглоби цяла работеща машина! В СИВ е създадена стройна система за международно разпределение на труда при разработката и производ­ството на целите системи и отделните устройства. Така по-лесна става и поддръжката на устройствата, когато във всяка страна от СИВ разполагат с документацията на устройството, произведено в съседната.

Както обяснява един от патриарсите на компютърната техника в България – акад. Кирил Боянов – в своята книга ,,Щрихи от развитието на изчислителната техника в България“, названието ЕС ЕИМ означава фамилия компютри с нарастваща производителност и с програмна съвместимост отдолу нагоре, т.е. предвижда се програмите, работещи на моде­лите с ниска производителност, да работят и на тези с по-висока.

В хардуерно отношение стремежът е бил да се използват колкото се може повече еднакви интегрални схеми (ИС) и съвместни конструктивни детайли. Така например, стандартизирани са основните елементи на конструкцията на даден мегакомпютър, названията на отделните му части, равнищата на сигурност и свързването на устройствата (т.е. интерфейсът е стандартен и той).

Всичко това добре, но названията на различните устройства са объркващи. Устройствата на ЕС ЕИМ се означават с код, образуван от буквите ЕС и четирицифрено число. Какво значи напр. ЕС 8002? Сега ще Ви запознаем по-подробно с това. Изисква се малко зубрене, но още навремето са правили таблици за това. Най-долу ще дадем и пример, за да Ви стане максимално ясно.

И така, първата цифра на числото определя класа на устройството, както следва: 0 – възли и съставни части, 1 – изчислител­ни системи, 2 – централни процесори, 3 – оперативни памети, 4 – канали, 5 – външни запомнящи устройства и техните управления, 6 – устройства за въвеждане на данни, 7 – устройства за извеждането им (принтери, плотери и др.), 8 – устройства за телеобработка, 9 – устройства за подготовка на данни върху различни носители (напр. магнитна лента).

Втората цифра извършва по-задълбочена класификация и опре­деля групата от устройството. Напр. с 50 се означават външни запомнящи устройства, а чрез 55 – управляващите устройства за тях, устройствата за телеобработка са с номер 8, а 80 е код за модем (нашият ЕС 8002 по-горе), 81 – за защита на грешки, 84 – мултиплексори, 85 – терминали (по-известен такъв ЕС 8531.М2).

Цифрата на десетиците е свързана с параметрите на устройствата, като тези от определена група могат да се разделят на подгрупи в зави­симост от най-важните си параметри. При изчислителните машини с тази цифра се означават отделните модели с нарастваща производител­ност: ЕС 1010, ЕС 1020, ЕС 1030 и т.н.

Четвъртата цифра се използва за означаване на различните ус­тройства в дадена подгрупа или техните модификации.

Като общ пример ще разгледаме системата ЕС 1020. Тя има центра­лен процесор (ЦП) ЕС 2020, операторски пулт с пишеща машина ЕС 7074, перфокартно устройство за въвеждане на данни ЕС 6012, перфокартно устройство за извеждане ЕС 7022, принтер ЕС 7071, устройство за управление на магнитни ленти ЕС 5512, запомнящо устройство на магнитна лента ЕС 5012, устройство за управление на твърди магнитни дискове ЕС 5552 и запомнящо устройство на твърди магнитни диско­ве ЕС 5052.

Подобна система е възприета и в разработката на миникомпютри, като там фамилията се означава със СМ ЕИМ – Система малых машин.

С течение на времето обаче системата за кодиране (цифрата) се моди­фицира в зависимост от новите изисквания и технологии. Основната елементна база е интегрални схеми – първоначално TTL – в съчетание със силициеви полупроводникови елементи. Посте­пенно се въвеждаха и схеми ECL, големи ИС и т.н.

Унифицираните конструктивни възли са разделени на четири основни нива: платка (ТЗЗ – типовой элемент замены), касета, рама и стойка (шкаф).

Платките ca стандартизирани (в началото 140 x 150 mm), но се допускат и двойни платки (280 х 300 mm). Впоследствие размерът се увеличава. Те притежават 48 контактни площадки, които се свързват с 48 контактни директни съединители. В по-големите модели и успоредно с промяната на технологиите се въвеждат и нови стандарти. Укрепването на платките става в касети, позволяващи вграждане на 40 платки (примерът е за ЕС 1020).

Касетите се монтират в рами, като обикновено в долната част на рамата ca разположени захранващите и вентилаторните блокове. Рамите са два вида: неподвижни (обикновено средната) и подвижни, завъртащи се на 90°. Свързващото окабеляване между съединителите на касетите е с проводник, навиващ се на перата, а между рамите се из­ползва лентов кабел. Впоследствие тези технологии се усъвършен­стват. Последното ниво – стойката (шкафът) – дава възможност за монтиране до 3 рами. За другите устройства извън главния процесор се използват също унифицирани конструктивни елементи – понякога с особености, определени от техническите изисквания.

Казаните тук сведения са изключително точни, тъй като следват написаното от акад. Боянов в цитираната му много интересна книга, която Ви препоръчваме да си намерите. :)

Ако Ви се чете още за български компютри, вижте напр. това чудо:

Български преносим хард диск от 1977 г.!

See more

 

В Sandacite.BG намерихме в кофата инфо за тая наша запалителна бобина за мотоциклети от началото на 60-те г.

Тази информация наистина я намерихме в буквалния смисъл в един контейнер – прочетохме я в него един каталог на Електроапаратурния завод в Пловдив от 1964 г., който е произвеждал и електрооборудване за моторни превозни средства. Раовнахме в конта и го взехме. :) По каталога нямаше нищо особено мръсно; само малко миришеше от едни доматени обелки в торбичка до него, ама скоро се измириса. Е какво ни гледате така; какво искате – да го оставим да замине ли?

Бобината (пише се с О, не с У – не идва от ,,буба“ :D ) е пусната в производство около 1961 – 2 г. Нарича се  ИБМ-6 – първите три букви ясно от кои думи са, а 6-ицата означава 6-те волта напрежение, с които работи. Използва се в различни видове мотоциклети – в Балканите, но и като резервна част за чуждестранни, а освен това е и изнасяна в Северна Африка и Близкия Изток. Тази модификация е за тропически условия (сух и влажен климат) и се нарича ИБМ-6 ТАН.

Показаната на снимката бобина преобразува ниското напрежение (6 волта) във високо, което е необходимо за запалване на горивната смес в мотоциклетните двигатели с вътрешно горене.

Бобината се състои от две намотки — пър­вична и вторична — свързани автотрансформаторно и навити върху желязна сърцевина. Краищата на намотките са из­ведени на клеми върху бакелитна капачка. За импрегнация и запълване на бобините са използвани специални изолационни материали.

Ето и един чертеж на бобината. Свързването й към електрическата инсталация на мотоциклета се извършва, като клема 1 се свързва с прекъсвача, а централната клема — със запалната свещ.

ИБМ-6 тежи 300 грама.

Вижте и малко специализирани данни за нея, та белким сме полезни с нашето ровене в контейнера. :) Бобината при пусков режим и номиналното си на­прежение 6 волта осигурява 300 искри/мин., а всяка искра има дъл­жина (искрово разстояние) 6 мм. Работно искрово разстояние (при номинално напре­жение и 3600 искри в минута) — 9 мм. Максималният брой на искрите при 6 волта и искрово разстояние 6 мм пък е 7500 в минута. Или таблично:

Бобината работи в температура на околната среда между -40 и +65 градуса Ц. и относителна влажност до 98 %. Разбира се, понася добре сътресения и вибрации – с тия бабуни по пътщата…

Ако поръчвате на завода да Ви изработи доста такива, трябва да укажете кой вариант на бобината и колко искате, т.е. (пример):

ИБМ 6  — 1000 бр.

ИБМ 6 ТАН — 2000 бр.

Надяваме се, че сме качили нещо, което може някой път да Ви бъде полезно! :) А ако Ви се чете още за български автомобилни части, имаме ето това:

Запалителна система за мотоциклет Балкан 250 – ОРИГИНАЛНА

See more

 

Вижте историята на Първия български игрален филм „Българан е галант“ в Sandacite.BG.

Наскоро Ви разказахме за първите кинопрожекции, които навлизат в България през последните години на ХІХ век. Вестник от онова време ентусиазирано рекламира т.н. жива фотография, а първите градове, в които се провеждат ,,кинематографическите сеанси“, са София и Русе. Ако трябва да определим кои са най-успешните киножанрове у нас само 2- години по-късно, то със сигурност това са мелодрамата и комедията. Изключение не прави и Първият български игрален филм.

На   12   януари 1915 г. в елитното софийско кино „Модерен театър“ (сградата стои и днес на бул. „Мария Луиза“ №26) се състои шумна премиера на филм, който обаче не е поредната вносна смехория или сантиментална прабаба на латиносапунките, а „нова българска кинематографическа комедия“ с ироничното заглавие  „Българан е галант“. „Сензация в Модерен театър!“ – няколко дни тръбят всекидневниците   „Пряпорец“, „Дневник“ и „Мир“. Кратките реклами информират, че „…комедията е снета в София и играна от българските артисти при Народния театър г-жа Мара Липина и г-н Васил х. Гендов“.

СЕНЗАЦИОННА НОВОСТ

Историята във филма силно наподобява хитовите тогава чуждестранни градски комедии. Тя няма особени художествени качества, но тук важна е – както отбелязва киноисторикът проф. Александър Грозев – „сензационната новост, че това е български филм, с български сюжет и български актьори“. Ето и какво се случва на екрана.

Елегантен и обичащ приключенията  франт,  наречен  Българан, среща на улицата млада дама и започва да я ухажва. Тя решава да даде добър урок на натрапника и му предлага да я придружи до пазара, където купува скъпи продукти. По някое време, изненадана, тя открива, че е забравила парите си вкъщи, и моли ухажора да й даде назаем. Той, разбира се, се съгласява.

Дамата води Българан по магазините, той заплаща непотребните й покупки, а тя го натоварва да ги носи. Сетне го завежда в едно от най-скъпите и луксозни заведения тогава – „Градското казино“ – и започва да поръчва скъпи напитки и закуски, отново за негова сметка. После го повежда към дома си, но по пътя среща своя съпруг и му предлага да изви- кат файтон и да освободят Българан, наречен насмешливо „носача“. Двамата съпрузи потеглят и оставят шашардисан донжуана, който получава дребна монета от 50 ст. за услугите си. Българан остава като статуя с парите в ръка и смаян гледа подир файтона. Главните герои във филма са Българан и ухажваната от него дама, а второ- и третозначителни – съпругът, един клиент в ресторанта и двама  минувачи, появяващи се в действието.

Фабулата на „Българан е галант“ и решенията в нея са типични за западноевропейското комедийно кино по това време. Хуморът извира от действията на желаната, но недостъпна красавица, която дързък ухажор решава да завладее, а за известно време дори изглежда, че не е много далеч от това. Накрая обаче комичната кулминация идва изневиделица с нещо, което плейбоят и зрителят изобщо не са очаквали. А героят, на когото публиката ще симпатизира и ще стиска палци, е, разбира се, злополучният Българан!

Един такъв филм трябва да се снима в блестящ свят, по елегантните и луксозни места в тогаваш- на София – пред къщата на богатия търговец Димитър Съселов на улица „Славянска“ № 19 и централната „Леге“, сред красивите витрини на скъпите магазини и край шикозни- те заведения… а героите са облечени по последна мода.

БАЩАТА НА БЪЛГАРАН

„Българан е галант“ няма претенциите да създава нещо ново в тогавашното кино, а да покаже, че нашата страна също може да направи свой собствен игрален филм – затова и рекламите му акцентират най-вече на страната производител, а не на друго. Иначе дори може да се каже, че създатели- те нарочно са използвали елементи, които са любими на зрители- те и са вече познати от отдавна гледани заглавия. Новото тук е, че „Българан“ е – както пише неговият режисьор и сценарист Васил Гендов – „Български филм! Български артисти, под българско небе!“.

Но всъщност кой е този човек? Май трябваше да започнем с него, защото Васил Гендов е първият български кинорежисьор и киносценарист, наречен „бащата на българското кино“. Роден е на 24 ноември 1891 г. в Сливен. От 1905 до 1907 г. е стажант в Народния театър и „Сълза и смях“, а сетне учи във Виена и в Берлин. „Българан е галант“ е първата му кинотворба, последвана от още 10, като сред тях е и първият наш „говорящ“ филм – „Бунтът на робите“ от 1933 г., разказващ за Васил Левски. Гендов основава и „филмопроизводствена  кооперация „Янтра филм“ – продуцентска къща, подобна на днешните такива.

Отдаден на работата си, създателят на „Българан е галант“ твори в трудните условия на тогавашна България, когато киното прохожда. Гендов е „човек оркестър“– във всичките си филми (без един) е едновременно сценарист, режисьор и изпълнител на главната роля! Основава няколко организации за киноизкуство, както и Музея на българската кинематография. Оставил ни е своите мемоари, разказващи за тогавашното кино и за създаването на „Българан“. Макар че съдържат и неточности, спомените му са ценен източник за детските стъпки на българския филм.

УНГАРСКА ВРЪЗКА

Още докато учи във Виена (1908 — 1909 г.), Гендов решава да създаде кинотворба. Но вече знае, че за целта ще са му нужни доста пари. Затова по-късно, в София, режисьорът обикаля няколко търговци, индустриалци и богаташи, но получава отказ. Вероятно през 1914 г. напористият младеж се среща с оператора на киносалона „Модерен театър“ — испанеца Гаетано Пиа де Флорес. Той го насочва към предприемчивия унгарец Аладар Оттай – съсобственик на „Модерен театър“, който веднага се запалва по идеята и предоставя на Гендов снимачна техника, пари и своя оператор Гаетано. Това е и целият екип на първия български игрален филм.

По това време в нашата киноиндустрия не съществува днешното стриктно „разделение на труда“ и за един директор на киносалон е нещо нормално да финансира производството на филм – разбира се, срещу привилегията творбата да бъде показвана именно в неговото кино.

Откъде обаче идва закачливото  име  Българан?  Както  Гендов споделя в спомените си, той видял брой на хумористичния вестник „Българан“ с карикатурата на Александър   Божинов,  озаглавена „Галантният  Българан“.  На  нея елегантен  господин  поднася  теменужки на своята възлюбена. А дамата отговаря с думите, че е приятно изненадана, защото не е предполагала, че ще получи букетче, и то от 5 стотинки! Наистина съкрушително.

Всъщност „Българан“ през 1914 вече не излиза, но карикатурите остават популярни и са дали името на героя.

ОМАСКАРЕНАТА КАПЕЛА

Освен  Гендов,  на  снимачната площадка присъства и ангажираната от него актриса от Пловдивския театър Мара Миятева-Липина, станала и първата българска киноактриса с ролята си на Младата дама.

Голяма трудност се оказва обаче подборът на другите актьори за „Българан“. Театралните звезди отказват да се снимат заради лошото мнение за киното по онова време. Докато театърът вече  е  станал  част  от  елитарните забавления на бомонда, то „живата фотография“, представяна от скитащи „палаткаджии“, се смятала за простонародно зрелище. Известната актриса Елена Снежина, братовчедка на Гендов, отклонява поканата му за снимки, защото съпругът є нямало да позволи тя да се „резили“! Накрая актьорският състав е попълнен със служители на „Модерен театър“ и други любители актьори, нахъсани да се снимат в новото за България изкуство.

Липина е работила без хонорар, защото бюджетът на „Българан“ е бил нищожен. Поради тази причина проблем има и с реквизита – дрехите струват скъпо, а парите едва покриват и наема за тях „от частни лица за временно ползуване“. Заради лошия имидж на кинаджиите никой не желае дори да заема дрехите си за по- добни „маймунджулуци“. Любопитен е случаят със собственичката на шапка, която режисьорът убедил, че капелата е нужна за… благотворително представление за Червения кръст. Всичко уж минава добре, Гендов взима реквизита, но в деня след началото на снимките дамата идва и си я иска обратно. Разбрала за какво всъщност са я ползвали, в пристъп на гняв извикала: „Как ще сложа аз утре тази шапка, когато така я омаскарихте?!“. Киногафът е налице – героинята на Липина влиза в луксозен магазин с една шапка, а на излизане вече е с друга. Е, може да си я е купила отвътре…

Външните снимки на „Българан“ разгневяват и собственици- тена къщи и магазини, пред които се снима филмът, защото гражданите не желаят имотите им да се използват за декор и яростно гонят пионерите на българската киноиндустрия. Един собственик на магазин дори заплашва екипа с полиция, ако в заснетия кадър е попаднала табелата на дюкяна му – това би било лоша реклама за търговията! А днес компаниите хвърлят огромни пари за продуктово позициониране, и то за няколко секунди на екран…

ПИРОНИ И КОРИТА

„Българан е галант“ се снима около 15 дни и трае 1 час. След снимките предстои филмът да се прояви и пренесе върху прожекционната лента. Това свещенодействие се случва… на тавана на „Модерен театър“. Човекът оркестър пише: „Големите прозорци щяхме да затъмним с черги и хартия. Няколко корита щяха да се използват като вани за промиването, а пирони по стените щяха да служат за сушилня за окачване на филмите“ (лентите). Нужната вода пък кинаджиите наливат в тенекии от близката бирария.

Работата по проявяването трае до три часà след полунощ. Понеже вносните филми носят емблемата на продуцентската си къща, и нашият не прави изключение – композирано е лежащо лъвче с триъгълен надпис: „ГЕНДОВЪ ФИЛМЪ СОФИЯ“. Изглежда внушително – нищо че това е, както бихме казали днес, „фирма фантом“. Но като е гарга, да е рошава!

РЯДЪК СЛУЧАЙ

Следващата работа е да се направят плакатите и да се разпратят анонси за събитието по вестниците. Ето какво гласят те: „Очаквайте най-голямото събитие! Български филм!“ и едва отдолу, за да се подчертае, че това е комедия – „Смях до сълзи!“. „Интересно е всеки един да види как се заражда едно изкуство в една млада и напредничава страна като България… Днес е редкият случай“ – призовава пък в. „Пряпорец“.

Премиерата, състояла се на 12 януари 1915 г., се превръща в събитие. От сутрин до вечер два или три дни поред зрителите пълнят „Модерен театър“. Сетне филмът заминава за Русе, където на 17 — 18 януари гастролира в театър „Аполо“. Септември 1915 г. лентата отново е показана в „Модерен театър“, а през август 1916 г. – и в Одрин. Последната прожекция на „Българан“, за която знаем със сигурност (отразена е в три вестника), проведена на 1 юни 1917 г., е благотворителна. Такъв е редът на прожекциите на първия наш игрален филм, подредени от най-съвестния му изследовател д-р Петър Кърджилов.

ДАРОВЕТЕ НА ВЛЪХВИТЕ

Зрителите приели с интерес и  задоволство  лентата,  която „бе сърдечно аплодирана и по- срещната с обяснимо въодушевление. Възторжената публика… остана доволна от постигнатия относителен успех, изпрати с бурни ръкопляскания комедията“ – четем в тогавашните вестници.

В  спомените  си  обаче  Васил Гендов споделя и нещо тъжно — Аладар  от  „Модерен  театър“ не  му  отделил  нито  стотинка от   приходите.  Бюджетът на „Българан“ не само е изхарчен до шушка, но дори Гендов продава своя часовник, за да услужи с пари на Мара Липина, когато престоят є в София се удължава и тя остава без средства. Въпреки това режисьорът е заплатен… „с възторзите на публиката, което за начало все пак беше най-голямата награда“.

ИЗГУБЕНИЯТ ,,БЪЛГАРАН“

Сетне „Българан“ потъва в тайнственост и има няколко версии за съдбата му. Най-вероятната е, че Аладар Оттай, след като напуснал „Модерен театър“ (към втората половина на 30-те), е отнесъл филма в Будапеща по правото на силния човек, финансирал и подкрепил създаването  му.  Засега  това е най-убедителната  версия,  поддържана  и  от  изпълнителя  на една от второстепенните роли във  филма  Методи  Станоев  в материал за БНФ от 1960 г.

Дали това е вярно и къде се намира първият български игрален филм, вече на 104 години, все още не знаем. Може би някой достатъчно съвестен, търпелив и отдаден ч век ще успее да издири наследниците на Аладар Оттай и да открие онова старо копие върху позитив.

Дотогава оставаме само със запазените 2 -3 пробни снимки на Гендов в костюми на Българан. Можем единствено да се надяваме смятаният за изгубен първи български игрален филм все още да ни чака нейде в столицата на Унгария…

---

Статията е публикувана от автора за първи път в сп. Осем, бр. 7-2019.

1896 г. – първите кина в България и първите български филми

See more

Вижте проблемите на автобусния транспорт в София през 1983 г. в Sandacite.BG.

В наши дни автобусният транспорт в София има доста проблеми, между които можем да посочим ниските възнаграждения на шофьорите и големите интервали на движение напр. Но за да бъдат те кратки, са необходими не само по-голямо количество автобуси, но и шофьори, които да ги обслужват.

Картинката на този вид градски транспорт в София обаче още отдавна не е безоблачна. Случайно попаднахме на тази статия от 1983 г. в  бр. 1 за годината на списание ,,София“, в която са посочени доста лоши страни на това да си автобусен шофьор в столицата по онова време. Нека я прочетем и да видим дали нещо се е променило към по-добро или дори е станало по-зле оттогава! Тя може да ни даде и малко информация за броя и съотношението на Икарусите и Чавдарите в столицата.

,,Автобусният транспорт в сто­лицата няма бъдеще!“ – това е мне­нието на специалистите. Песимис­тично, но донякъде оправдано. Този вид превоз е най-скъпият – билетче- тата за него би трябвало да са поне по десет стотинки, за да покрият разходите. Но може би главният му недостатък за градски условия е за­мърсяването, което предизвикват отработените газове. Затова в бъде­щата транспортна картина на столи­цата на автобусите е отредено само едно малко „ъгълче”. До края на VІІІ петилетка (1981 – 5 г.) сегашният им брой (около 1300) ще се запази, което относително ще намали техния дял в общото количество на градските, обществените превозни средства, чийто състав само ще се „облагоро­ди“ – ще се увеличи броят на съчленените „Икаруси“, а ще намалее де­лът на „Чавдарите“. Накратко, ав­тобусният градски транспорт ще бъ­де постепенно изтласкан на по-заден план от по-чистия и рентабилен трамваен и тролейбусен превоз.

И все пак автобусен транспорт ще има. Има го и днес и за всички, които ползуваме неговите услуги, не е без значение състоянието му се­га и какво може да се очаква от не­го в близкото бъдеще.

Основната причина, която опре­деля избора ни на превозно средст­во, е бързината на придвижването. В момента пътните условия и въз­можностите на транспорта в столи­цата са такива, че автобусният тран­спорт безспорно е най-бързият. Той не зависи от външен източник на за­хранване, няма строго определен път на движение. Дори да се повре­ди колата, с която пътуваме, мо­жем да слезем и да изчакаме след­ващата. Предполагам, че всеки е виждал как се „навързват“ един след друг десетина тролейбуса по­ради повреда в електрическата мре­жа. Още по-лошо е при трамваите, дори и при малка повреда – изпре­варването тук е технически невъз­можно.

Автобусът, макар че заслужава, още не е станал естрадно-поетичен обект като трамвай № 5. Но град­ският фолклор вече е сложил по- старши нашивки на една от първи­те експресни автобусни линии в столицата. Тя бе прекръстена авто­ритетно от почитателите си на „Бо- инг-306“. По стъпките на автобус № 306 тръгнаха и други негови съ­братя. Но броят им е още малък.

Ако сте били поне за един ден в Будапеща, сигурно ви е направи­ла впечатление шеметната скорост, с която се движат същите тези „Икаруси“, които пъплят по доста от софийските улици. Някой би припомнил, че в унгарската столи­ца булевардите са широки и позво­ляват по-висока скорост. Вярно е, но причината не е само тази. Буда­пещенските автобуси профучават и по тесните улички така, че само една необмислена крачка и… Въ­прос на стриктно спазване на пеше­ходните правила и на законодател­ство. Водачът там не е отговорен за пътно произшествие, станало на уличното платно, с изключение на „зебрата“. И въпреки това нещаст­ните случаи не са повече, отколкото в нашата столица. В Унгария правилото за „съобразената ско­рост“ не е вратичка, чрез която вината най-често се приписва на во­дача.

Наскоро ми разказаха патилата на един наш автобусен шофьор. По време на редовен рейс блъснал и на­ранил внезапно изскочила на платното жена. Качил я в колата и бързо към „Пирогов“. Вече бил наблизо, когато лек автомобил, опитвайки се да предпази пешеходец, се блъс­нал в автобуса. В резултат: двамата на предната седалка на автомобила – убити на място, другите двама – тежко ранени. През това време и ра­нената жена в автобуса починала. А шофьорът на автобуса? Останал с жестока психическа травма и може би с още недоказана невинност.

„Спокойно можем да ускорим графика за движение – казват от СД „Градски транспорт“. – Но…“ И зад него следват изброените по-горе опасения, които биха намалели, ако пешеходците проявяват повече раз­биране и възпитание в поведението си на улицата, а водачите бъдат по- добре защитени от закона. Докато не стане това, ще продължаваме да четем по автобусните спирки: „Ин­тервал на движение от 6 до 23 мин.“ Да се чудиш на коя цифра да зало­жиш – на първата, на последната или на някоя по средата. Понякога и в трите случая губиш.

Оказва се, че в нашата столица иначе функционалните и с добри хо­дови качества „Икаруси“ по-често се развалят. „От стомана да са, па че се развалят“ – казва един шофьор. От пътните условия, с изклю­чение на две-три скоростни магист­рали, може да се желае още много. Пътуването по някои улици прили­ча по-скоро на състезание по прео­доляване на препятствия, а пътни­ците се чувстват като на мото­крос по пресечена местност. Разва­лят се автобусите, разваля се на­строението ни и не само то. 

„Бригадата, която ви обслуж­ва, работи за завоюване званието „Образцова линия“ – четем върху залепен надпис на шофьорската ка­бина. Гледаме текста, гледаме „ли­нията“ и си мислим: „Кой ли ги пе­чели тия съревнования?“

Пътниците, които се качват на някоя от крайните автобусни спир­ки, често са виждали спрял автобус, а на волана задрямал шофьор. „Ра­ботим по над 9 часа, а като сложиш и пътуването до гаража и обратно, стават много повече – казва един от тези, които си почиват между два курса. – Ползуваш ли компенсация и почиваш ли за отработеното над нормата време – я вземеш 200-220 лева, я не. Ако не почиваш – в края на месеца ще се подпишеш под сто лева повече. Не са малко, но при то­зи труд… Сами си оправяме колите, губим време. Шофьорите се озлобя­ват при тези условия и си го изкар­ват на пътниците понякога.” Път­ниците пък се озлобяват при такова обслужване и си го изкарват на… и т.н.

Ясно е, че нещата опират и до субективния фактор, до структура, организация и заплащане. В това от­ношение трябва да се използуват всички предимства, които дава но­вият стопански механизъм, и преди всичко да не се забравя един от ос­новните му принципи: максимално прилагане на икономическата заин­тересованост. „Ако на мен и на моя колега дадат по петстотин лева, ще работим за десетима!“ – това са ду­ми на „гумар“ /работник по под­държането и подмяната на гуми/ в един от автобусните клонове. Е, не­ка да не са петстотин, но си заслу­жава да се помисли по принцип вър­ху това. Зад явно материалния им подтик би могло да се открие ра­ционалното зърно по пътя за пови­шаване производителността на тру­да, без, разбира се, да пострада ка­чеството.

Автобусният транспорт може да няма бъдеще, но има настояще, което всички искаме да бъде мно­го по-добро от миналото. И дока­то той отстъпва част от мястото си на по-перспективните видове град­ски транспорт, нека без озлобле- ние да се опитаме да му помогнем. Зад волана, на седалките, извън или „над“ автобуса – всички имаме отношение към него. От нас зависи какво още може той.“

А ето и друга публикация – сега пък за първите български трамваи:

[1936] Първите български трамваи ДТО

See more

Вижте в Sandacite.BG първия модел от легендарната линия готварски печки Мечта.

Най-разпространеният битов електроуред преди 1990 г. по българските домове е хладилник Мраз (някой от моделите), а вторият най-разпространен – печката Мечта. Надали има някой у нас, който поне да не е е чувал за тази легендарна серия. :)

Историята на прословутите печки започва през 1964 или 65 г., а първата Мечта е създадена на основата на печка Чайка. Производител е завод Елпром Варна, а тя има моделен номер 71202. Гаранцията на тази печка е била 1 година, а в действителност още могат да се срещнат такива работещи! От това по-показателно за качеството на някогашното ни производство – здраве му кажете.

За разлика от Чайката, първият модел от новата серия представлява голяма крачка напред, защото има голяма фурна и три нагревателни плочи (котлони) вместо две. По-голяма е и камерата за затопляне на ястия, която се намира под фурната. Тази камера доста хора ползват и за бързо сушене на тави след миене примерно.

Котлоните са чугунени, със закрити нагревателни спирали, а мощността им се регулира на 4 степени. Най-малкият котлон има диаметър 145 мм, средният 180 и най-големият – 220. Той се ползваше за варене на компоти по доста изобретателен начин. Слагат се осем буркана два по два един върху друг в една тенекия за сирене, вътре се сипва вода и се поставя върху котлона. По този начин се ,,индустриализира“ домашното производство на консерви. Неговата мощност е 1800 вата, тази на средния е 1250, а на най-малкия – 800:

Фурната се нарича още муфел. Тя е една камера от листове стомана и изолирана с фолио, което обаче можете да видите само когато свалите задния капак на печката. Изолацията е за да не се губи топлинна енергия. Размерите на фурната са 290 х 300 х 470 мм. Тя има две системи за нагряване, съставени от реотани от тръбен тип. Горните са два, с обща мощност 1300 вата. Долната система нагреватели пък е разположена под фурната и се състои от три пакетни на­гревателни елемента с обща мощност 945 вата. И на двете системи нагреватели можете да регулирате мощността също четиристепенно.

Към печката получавате подарък – една много хубава бяла тава, трайно емайлирана:

При нас още се пази една такава и има отпечатъци от някакви някогашни кифлички по нея. :) Получавате и скаричка.

Капакът на фурната при първия модел Мечта обаче няма стъкло, за да поглеждате дали печивото е набухнало достатъчно – стъкло имат от следващия модел (71205 от 1968 г.) нататък. Капакът на първия модел обаче е дебел и с двойни стени, за да не излиза топлината. Откъм лявата си част капакът на фурната и този на камерката отдолу имат заоблени бакелитени дръжки, а на фурнаджийския капак е даже гравиран надпис с ръкописен шрифт: ,,Мечта“:

В първите години на производство на този модел долу вдясно на капака се поставя ромбът с инициали ЕВ – емблемата на Елпром Варна. В следващите вече го няма.

Камерката е предвидена за предварително затопляне на чинии, които трябва да се поддържат топли, а също така за сушене на прибори и съдове. Тя също има нагреватели – те са два с обща мощност 320 вата, чиято мощност се регулира пък тристепенно. Камерата се затваря с емайлиран капак и е с размери 200 х 400 х 345 мм.

Според нас този модел Мечта е много елегантен на външен вид. Кожухът се състои от емайлирани страници, го­рен и заден капак.

В горната предна част на печктаа е командното табло от рифеловата ламарина. На него са изведени 6 броя електрически превключватели (ключове) за включване, изключване и регулиране мощността на отделните нагревателни системи в Мечтата. Над всеки от тях стои специален знак, за да е ясно къде регулирате с този ключ, а значението им пък е следното (от ляво на дясно):

Имат уж някаква логика тия стрелкички… А ето и на каква мощност отговаря всяа от степените на ключовете. Впрочем те бяха много здрави, пластините държаха цели десетилетия и хората рядко ги сменяха:

Когато включвате котлон, първоначално му задайте 4-а позиция, за да загрее най-бързо, а след това върнете на 1-ва (т.н. бавен огън).  Когато пържите пък, включете на 3-а позиция. Тази мощност отстранява вероятността пърженото да загори и освен това в такъв случай не е нужно да го бъркате постоянно.

Разбира се, за да икономисваме топлинна енергия, и при тези котлони е в сила правилото дъното на съда да не е с диаметър, по-малък от този на котлона. Освен това дъното на съда трябва да е равно – нито вдлъбнато, нито изпъкнало.

Тъй като регулаторите за горната и долната нагревателна система на фурната са напълно отделени един от друг, човек  може да включи което иска нагряване. Ако включим и двата нагревателя на пълна мощност обаче, за около 20 минути във фурната ще се получи температура над 200 градуса. Какво ще изберем като температура за печене, зависи от печивото, което готвим. Тук ще дадем само някои ориентировъчни данни за най-благоприятните температури на печене:

Плодове 55 — 90° С

Целувки 100 —150° С

Макарони 130 – 150° С

Щрудел 170 – 200° С

Риба 200° С

Бисквити 175 —200° С

Еклери 200 — 250° С

Кокошка 210 — 275° С

Скара (лъчисто печене) 250 — 300° С

Трябва да се има предвид, че големи късове месо и дебели сладкиши е добре да се пекат по-продължително време на по-ниска температура, а малки късове месо и тънки сладки­ши да се пекат по-късо време при по-висока температура.

Сега за свързването към мрежата. За захранване на тази Мечта можете да използвате както обикновена домашна мрежа с напрежение 220 волта, така и трифазна с 380. Ето и схемите, по които да свържете:

По-надолу в упътването, което сме Ви скенирали, са дадени и други подробности – примерно за шнуровете, които се използват в различните случаи. Ние тук ще кажем, че ако ползвате печката в жилище, чийто инсталации и електромери са за ток 10 ампера, трябва да се съблюдава мощността на едновременно включваните нагревателни елемен­ти да не надвишава 2500 вата.

Ето я и схемата на първия модел от легендарната линия – и тук са разгледан двата вида свързване:

Такъв мощен уред, разбира се, трябва да се заземи доб­ре. За това е предвидена специална заземителна шпилка с шайба и гайка – тя се намира на гърба на Вашето мечтано съкровище. :) Тази шпилка е токопроводно съединена с всички нетоководещи метални части на печката.

Накратко за отстраняването на повреди, защото все пак и това се случва. Ако някоя сутрин включим даден котлон и забележим, че той не се загрява, а другите се, то трябва да го демонтираме и да го свържем към проводниците, захранващи някой друг. Ако и в това гнездо котлонът не се загрява, явно е, че е нагревателната му спирала е изгоряла и той трябва направо да се замени с нов. Но ако при поставяне на второто гнездо котлонът се зaгрява, то повредата е в ключа на първото гнездо на плочата и тя е, която трябва да се отстрани.

Ако пък някой от реотаните на фурната не загрява, и тук е нужно да проверим дали повредата е в реотана или в ключа за него. Така, ако фурната е студена, включете първия ключ на положение 3 и опипайте с ръце двете странични плоскости на фур­ната. ако те се загряват равномерно, двата нагревателя са в изправност. Същият опит се повтаря и при включване на втория ключ в положение 3, обаче сега трябва да се опипат горната и долната плоскост на фурната. Ако нагревателите не се загряват, повредата може да е в тях, в ключовете или в привода.

Печката Мечта е висока 850 мм, широка 550 и дълбока също 500 мм. Тежи 67 кг, но може да се балансира върху седалката на велосипед, а вие да го бутате отстрани – пробвали сме! :)

Ето оттук пък можете да си изтеглите пълната инструкция на Първата печка Мечта ==> Готварска печка Мечта -инструкция

Това е, значи, печката, от която започва, както се казва, раждането на една легенда. А преди това е имало ето какво…

https://www.sandacite.bg/1956-%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%B3%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%BF%D0%B5%D1%87%D0%BA%D0%B0/

Вижте малко инфо за пантографите на старите български трамваи в Sandacite.BG.

Трамваите, както е известно, се задвижват от електродвигател, който работи с електроенергия. Но откъде черпи той тази енергия? За да се вземе тя от контактната мрежа, е необходима една част (елемент) да направи това. Тази част се нарича токовземател, токоснемател или токоотнемател (думата ,,токоприемник“, освен че и тя е русизъм, според нас не изразява достатъчно добре работата, която върши този елемент). Токовземателят е монтиран на покрива на мотрисата и горната част на този елемент е в постоянен допир с контактната мрежа. Непрекъснатият контакт между вземателя и жиците е най-важното условие за добрия токовземател, за да няма прекъсване на електрозахранването и да не спре трамваят (или локомотивът).

Един от най-употребяваните видове токовзематели е пантографът. Той представлява  подвижна рамка от метал, която е еластична и е във форма на паралелограм. Снабдена е с алуминиев плъзгач отгоре или с две токосъбирателни пла­стини — обикновено стоманени ленти с медни накладки. Именно плъзгачът е работната повърхност – той прави контакта с проводника и оттам протича токът. За колко парички ще се качите горе да се наберете на него? :)

За да се движи както трябва трамваят, налягането на плъзгача върху проводника трябва да бъде постоянно. Обаче в хода на пътя разстоянията не са напълно еднакви и това между покрива и проводника може да се измени. Тоест, за да бъде добър контактът, трябва горната част на пантографа (с плъзгача) да се допира с натиск върху жиците и този натиск (налягане) да бъде почти постоянно. За тази цел отдолу на пантографа действа система от лостове и пружини, която притиска плъзгача към проводника и контактът е осигурен.

Добре конструираният и поддържан пантограф работи добре:

1. Приема тока без искрене при големи скорости;
2. Може да работи и при обратен ход на мотрисата;
3. Налягането на пантографа върху работния проводник остава неизменно, независимо от височината на окачването на контактния проводник.

При старите български трамваи за токовземател е използван именно пантограф, с изключение, мислим, на първите серии ДТО от 30-те г., които са с друг токовземател – тип ,,лира“. Една български трамвай с пантограф виждате на първата снимка в текста – този вляво е София`70, нали? :)

А този знаете ли го?

https://www.sandacite.bg/%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%80-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%B2%D0%B0%D0%B9-%D0%BC%D1%82-4-54/

Разгледайте забравения български телевизор Дунав в Sandacite.BG!

Наскоро се изпълни една отдавнашна наша колекционерска мечта. Успяхме да се сдобием с изключително редкия български телевизор Дунав. Той е пуснат в производство 1963 г. Схемно е много близък до Кристал 53, но има и някои разлики. Монтажът е все така от обемен тип, а командното табло вече е изнесено отстрани. Използвани са два вида кинескопи – източногерманския WF B53G1, но и разработеният в Западна Европа AW 53-88. Нека сега да се запознаем по-подробно с този забулен дълго време в тайна сандък.

Телевизорът едно време се е доставял опакован в специална калъфка от бял плат. Когато я свалите, ще го видите.как изглежда. Интересна е асиметричната форма на този сандък и той е първият български телевизор с такава, защото на Оперите и на Кристалите всичко на лицевия панел е разположено напълно симетрично , а командното табло е отдолу. По-късно обаче асиметрия (на Дунава) с разположения отдясно команден панел става типична за българските телевизори и въобще е типична дизайна на телевизорите по това време в света. Предполага се, че повечето хора са десняци. :)

ТЕХНИЧЕСКИ ДАННИ

53-сантиметровият екран ни осигурява изображение с размери 480 х 385 мм. Резолюцията пък е, както следва:

• в хоризонтална посока – 450 линии в центъра, 350 в краищата;
• във вертикална посока – 500 в центъра, 400 в краищата

Най-добре такова изображение се наблюдава от разстояние между 3 и 7 метра.

Междинната честота на изображението е 38 мхц. Чувствителността за канала на изображението е </= 100 микроволта.

Звукът пък е поверен на широколентов, перманентен, елиптичен високоговорител с мощност 3 вата. Междинната честота тук е 31,5 мхц и 6,5 мхц. Чувствителността за звуковия канал също е </= 100 микроволта.

Телевизорът Дунав съдържа 16 електронни лампи: РСС88, 4 x EF80, 2 х PCP82, ECC82, 2 n ECH84, PCL 84, PY83, DY86, PCL85, PL36, PCL86. Има и 7 диода: SFD104, 2 х SFD115P, 2xSFD108P, ОА180, SFD108. Селенов изправител – Е 250 С 400.

Телевизорът, разбира се, се захранва от стандартното мрежово напрежение 220 волта и консумира 180 вата мощност. Широк е 660 мм, висок 523, дълбок 425. Произвеждан е в Слаботоковия завод ,,Ворошилов“ в София.

АНТЕНА

Дунавът може да работи както с външна, така и с обикновена стайна антена, но и в двата случая се употребява стандартният антенен конектор тип ,,симетричен“ с вълново съпротивление 240 ома. Кой вид антена ще изберете, зависи от силата на сигнала на мястото, на което телевизорът ще работи.  В места, където полето на телевизионния предавател е доста­тъчно силно, е достатъчно да се употреби стайна антена. В случай че със стайната антена не се получава добро приемане обаче (шум в изображението, удвояване на контурите), трябва да се постави външна антена, като нейното съпротивление се съгласува към това на Дунава. (За да има съгласуване между антената и входа на телевизора, е необхо­димо и антената да има същото съпротивление.)

Ако купувачите не са знаели кой вид антена е най-добре да използват, те са се консултирали за това с продавачите в магазина. Обикновено, за тест, включването на антената първо се прави към антенния вход за „слаб сиг­нал“ (долната фигура). Когато телевизорът се намира в близост до телевизионния предавател, там полето е много силно и е достатъчно ан­тената да се включи към буксата „силен сигнал“:

РЕГУЛАТОРИ ЗА НАСТРОЙКА НА ТЕЛЕВИЗОРА ДУНАВ

Отдясно на лицевия панел виждаме пет регулатора, които са двойни потенциометри (т.н. врътки). Всяка от тях има точно предназначение.

Ето за какво отговаря всяка врътка:

1. Честота на картините
2. Размер вертикален
3. Сила на звука
4. Превключвател на каналите
5. Тон-регулатор
6. Фина настройка
7. Честота на редовете
8. Включване-изключване яркост
9. Контраст

Не стига това, ами има и точна последователност на нагласянето на тия потенциометри, така че да се получи най-качествена картина! Ето какви са пинизите. За да Ви помогнем – най-левият регулатор тук долу се пада най-долният на телевизора:

По това време предавателите излъчват т.н. телевизионна изпитвателна таблица, за да сверите дали сте нагласили както трябва регулаторите. За да е загрял телевизорът напълно и да имате най-добра представа от каква картина тръгвате, е най-добре да започнете да въртите ръчките 10 – 15 мин. след като сте го включили.

Когато включите телевизора и завъртите регулатора за контраста от ляво на дясно, ще видите на екрана леко наклонени хоризонтални линии. Когато завъртите регулатора ,,честота на редовете“ пак от ляво  на дясно, трябва да видите изпитвателната таблица. Ето да си помогнете:

Може да има и друг проблем в образа – картината да пада отгоре надолу или да се получават няколко картини, наслоени идна върху друга. Тогава е нужно да завъртите регулатора ,,честота на картините“, докато изображението не стабилизира и вече не бяга:

Когато изображението е неестествено по вертикала (има голям или малък вертикален размер), има регулатор за това – завъртете го надясно, докато получите картината отлична – тако на третото екранче от ето тези:

Сега да се занимаем с фината настройка. Трябва картиата на екрана да няма размазване, а да е ясна:

Сега да видим яркостта. Поначало кинескопът се изхабява по-бързо, ако телевизорът се ползва при максимална яркост (и контраст), а и много уморява очите. Затова та трябва да е като на третото екранче. Това ще постигнете с потенциометъра:

Контрастът пък трябва да бъде също като тук най-долу:

Има обаче и случаи, при които дори добре да сте нагласили всичко, пак се появяват фактори, които влияят зле на картината от телевизора. Ето ги събрани тук, за да ги знаете. Такива могат да са: смущения от генератори, двигатели, трамваи, ако наблизо действа любителски или професионален радиопредавател:

Също така поведа в антената също може да причини влошаване на картината, а освен това и ако тя не е добре ориентирана спрямо предавателя:

 

И понеже знаем, че сте любознателни, сме Ви приготвили и бонуси – литература за изтегляне! :)

 

Ето напр. оригиналната книжка на Дунава – тази, която я дават при закупуването му (линк: Тв Дунав – упътване).

Ето и техническо описание – от книгата ,,Телевизионни приемници“, М. Серафимов, София, ДИ ,,Техника“, 1971 г. Статията е за Кристал, но схемата е почти същата като на Дунав, а където има разлики, те са упоменати – телевизор-дунав-описание

Повече снимки на този телевизор и забавни моменти от пренасянето му можете да разгледате във форума – https://www.sandacite.bg/forum/viewtopic.php?p=36065#p36065

А ето и каквото знаем наистина за първия Кристал. То стана ,,Тебе думам, дъще – сещай се, снахо!“ :D

==>

Стар български телевизор Кристал 53 + схема

See more

Вижте в Sandacite.BG новия ни ЕКГ селектор от завод Дружба във Враца.

Завчера се разходихме до едно старо таванче да видим вътре нещо. Поначало бяхме отишли със съвсем друга цел, ама като влязохме, видяхме на един рафт една стара рекламна дипляна. Попитахме дали се продава, но направо ни я подариха. Документът разказва за стар български ЕКГ селектор Е-1 от средата на 70-те г., произвеждан във вече несъществуващия Завод за медицинска апаратура Дружба във Враца.

Електрокардиограмата – това е крайният резултат от електрическата активност на сърцето. Тя се получава така: електропроводимостта на сърцето създава напрежение, което се измерва на различни точки по кожата чрез електроди и се записва на лента или се гледа на монитор. А има и устройства, които извършват анализ на сърдечната дейност чрез автоматичен анализ на електрокардиограмата. Именно такава джаджа изпадна от онова таванче. Сега ще ви я покажем, а горе я виждате как изглежда.

Този апарат извършва предварителен анализ на ЕКГ сигнала и има светлинна индикация за следни­те нарушения:

• наличие на брум с амплитуда, по-голяма от 100 микроволта, приведени към входа;
• наличие на дрейф с амплитуда, по-голяма от 100 микроволта, приведени към входа;
• наличие на аритмия, ако разликата в продължителността на текущия и предидущия R-R интервал е по-голяма от 12 %;
• и също така при сърдечен ритъм извън границите 50 – 120 удара/мин.

Е-1 прави и действителен анализ на амплитудите на отделните възли на електрокардиограмата и има светлинна индикация при следните случаи на нарушение:

• при отклонение от нормата за Q-вълната;
• при отклонение от нормата за R-вълната;
• при отклонение от нормата за S-вълната;
• при отклонение от нормата за Т-вълната;
• отклонение от нормата за ST сегмента, отклонение в отношението Q/R;
• отклонение в отношението S/R

Врачанският селектор има светлинна индикация за няколко неща: за всеки R-R интервал; за края на измервателния цикъл, състоящ се от 5 по­следователни R-R интервала и за появата на нарушение в най-малко три R—R интервала от из­мервателния цикъл.

Апаратът, има светлинна индикация за края на измервателния цикъл, състоящ се от 5 по­следователни R-R интервала.

Самото изследване на ЕКГ-сигнала се прави в четири стандартни отвеждания – II, III, V¹ и V⁵. Анализи­рат се 5 последователни R-R интервала и ако се появи нотклонение в най-малко три от петте из­следвани R—R интервала, това се регистрира като нарушение и апаратът го показва със светлинен сигнал.

Ся… вижте. Ние поначало не разбираме от ЕКГ, ама знаем, че на баба ни го правеха. Затова ще дадем тука още малко характеристики на това чудо, но не сме извършвали тази процедура никога. Важното обаче  е, че спасихме информацията за апаратчето, нали така? :)

Е-1 има чувствителност 0,1 mV и честотна лента 0,32 – 33 Hz. Входното му съпротивление е 2 х 30 милиома. Коефициент на режекция на ЕКГ-усилвателя – 80 децибела.

Иначе устройството се захранва със стандартното напрежение 220 волта и консумира 80 вата мощност. Габаритните му размери 120 х 350 х 480 мм.

Сигурно навремето по болниците е имало много такива, но вече са битирдисани. Бил е изнасян много и в бившия СССР, разбрахме. Мхм, това е. Един спомен от поредния несъществуващ български завод. А можеше да бъде друго…

Ето пък и рентгенов апарат за зъболекари, който е дори по-стар от ЕКГ-то:

Български стоматологичен рентген от средата на 60-те

See more

Вижте в Sandacite.BG някакви  факти за износа на българските калкулатори Елка.

В нашия сайт сме Ви показвали немалко от легендарните родни електронни калкулатори Елка, чиято марка още през 80-те г. става нарицателно за това устройство в нашия език. Но рядко си задаваме въпроса накъде толкова ги е изнасяла България и главното – в какви количества. Сега ще публикуваме намерена от нас информация по този въпрос.

Както е известно, преди 1990 г. външноикономическите партньори – и за внос, и за износ – се разграничават в две групи: първо направление и второ направление. Първо – това са страните от Източния блок, а второ – тези извън него.

До края на 60-те г. България вече е създала и произвела няколко модела Елки – 6521, 22, 25 (1966, на германиеви транзистори, 25-ицата разполага с печатащо устройство), 42 (1969 г., на интегрални схеми). Още през есента на 1966 г. председателят на Държавния комитет за наука и технически прогрес проф. Иван Попов сключва договор с френската фирма ,,Жапи“ за износ на 300 броя Елка 22 за Франция.

През 1974 става особено интересно, защото една швейцарска компания поръчва на българския Институт по калкулатори да й се разработи нов модел джобен калкулатор. В резултат инженерите създавам моделите 101, 130 и 135, които ползват една кутия, но имат различни функционални възможности. 101 е най-елементарният модел, 130 може да коренува и има една една свободна клетка в паметта, а 135 е специално проектиран за научни изчисления.

Договорът предвижда харесаният калкулатор за се изнесе за Швейцария в тираж около 50 000, обаче последват нови договорености за износ – за Италия, Великобритания и Германия! Производството на тези калкулатори продължава до 1978 – 9 г.

А за колко пари всъщност за изнасяли през годините? Ето, вижте тази таблица – числата ги разбирайте в хил. лв:

Година	ИЗНОС (в хил. лв.)		ОБЩО ПО ГОДИНИ
	I направление	11 направление
1971	25 990	–	25 990
1972	34 205	2	34 207
1973	23 833	41	23 874
1974	22 104	2471	24 575
1975	27 613	333	27 946
1976	60 811	749	61 560
1977	34 811	144	34 955
1978	41 311	80	41 391
1979	28 365	55	28 420
1980	32 705	4	32 709
1981	34 915	1	34 916
1982	29 233	–	29 233
1983	34 144	–	34 144
1984	31 469	–	31 469
1985	21 804	–	21 804
ОБЩО	483 313	3880	487 193

Оказва се, че още през 1972 г. сме изнасяли от големите калкулатори за около 2 хил. лв, а още на следващата година той се показва на 41 хил.! И само вижте какво става през 1974 г. Наистина джобните калкулатори са били тези, които са били наистина успешни дори и на западния пазар, и според нас може да се съжалявам много, че тогавашните отговорни фактори са решили да не развиват това, а са останали на износа на останалите устройства за соцстраните. Направо да им се чудиш защо!… 1976 пък е най-плодотворната в износа по първо направление. Какво ли са пуснали тогава?

Заводът Оргтехника в Силистра, който произвеждаше калкулаторите Елка, продължи да работи и доста години след 1990, за да достигне до наши дни. Даже тази година пуснаха и касови апарати, съобразени с новата наредба на НАП. Да пожелаем успех на един от малкото запазили се български производители на електроника!

Елка 6521 – Първият български електронен калкулатор

See more