Статии – Стара техника

Разгледайте в Sandacite.BG нещо забележително – елегантен и интригуващ телевизор Sofia!

В миналото България е създавала телевизори не савмо с обикновения, типичен дизайн, който познаваме добре, но и по-различни модели, предназначени за търговски изложения и за износ в чужбина. Един такъв екземпляр ни попадна наскоро. Той е с много интересен според нас дизайн.

Става дума за този телевизор Sofia на снимките. Произведен е от около 1966 – 7 г. в Слаботоковия завод ,,Кл. Ворошилов“ в София. Апаратът е с надписи на английски и е замислен за износ – може би в страните от Северна Африка или Близкия Изток, за които България изнася през 1960-те и 70-те и други модели телевизори. Освен че друг наш телевизор с такава кутия не сме срещали, забелязвате, че тази Sofia притежава една много интересна подробност – вратичка, която затваря командния блок и се заключва и така до него не можеш да се допреш. Предполагаме, че това е своего рода ,,родителски контрол“, начин да се заключва предният панел от малки деца и въобще неоторизиран достъп. Това има логика, ако моделът е с някакво специално предназначение – напр. ако се гледа в детска градина, там учителят може да иска телевизорът да не се включва от децата без негово присъствие.

Веднъж ни бяха задали въпроса дали в българската техника има еквивалент на дизайна на компанията Apple. Ние лично не сме фенове на т.н. Apple-ски дизайн, да не говорим, че всъщност той е мноого заимстван от този на Braun от средата на миналия век. А дали е интересен дизайнът напр. на тази Sofia, дали е ,,еквивалентен по сила“ на ,,ябълковия“ и въобще на съвременните на този апарат западни модели – можем да съдим от следното. Когато изнесохме Sofia-та от входа, от който я взехме, и чакахме отдолу такси, до нас се приближи човек, който ни  заговори на английски, представи се, че е от Англия и ни запита дали този телевизор е български. Ние му потвърдихме, а той каза, че апаратът е много красив и поиска да се снима с него. Разбира се, го направихме, а накрая той ни зададе още няколко въпроса за Sofia-та и си отиде.

Тъй като сега размишляваме за дизайна, можем да предположим и за още една функция на вратичката – естетическа. Че тя служи да прикрие ,,грозните“ потенциометри, копчета и т.н., за да може телевизорът максимално да се слее с околните изящни и красиви мебели. Помислете, че подобен ефект на минимализиране на нещата около екрана дизайнерите търсят и днес – само погледнете някой телевизор от последните модели (2016 – 19) или смартфон от най-новите. При телевизорите стремежът е целият преден панел да бъде зает колкото се може повече само от екрана, а всички бутони, конектори и т.н. са изведени отзад, за да не са видими и да не ,,развалят картинката“. С всяка следваща година рамката около екрана ставаше все по-тънка и по-незабележима. При смартфоните е същото – още преди години стана тенденция рамката около екрана да се изтънява все повече, а на лицевия панел на сегашните модели виждаме само екран с много фина рамка – всички бутони, камери и датчици са скрити под екрана и се задействат от него, защото така 1) нищо не дразни окото, а и 2) така екранът става възможно най-голям. Всичко, нарушаващо изчистения и хармоничен вид, се избягва и щом се появи технологична възможност някак да се скрие и покрие, това се прави.

Със сигурност тази Sofia е много интересна находка и една гордост за нашата колекция от стара българска техника! Ето тук можете да видите други от най-ценните ни експонати:

Първите БГ телефони. История на телефона в Царство България

See more

Вижте в Sandacite.BG български сглобяеми къщи от 1977 г.!

(Статията е публикувана от автора за първи път във в.к Fibank News – издание на Първа инвестиционна банка (Fibank) – брой 156, 23 август 2019 г. ==> https://fibank.bg/uploads/_FibankNEWS/docs/FibankNEWS_156.pdf.)

През 1977 г. в България ударно се развива каква ли не промишленост, а това включва и необичайните строителни конструкции.

На 1.ІІ в Пазарджик е основано Строително управление „Балканстрой“ (по-късно Стопанско-производствено предприятие „Метални конструкции“). Неговата дейност е „експериментиране, строителство и монтаж на едноетажни жилищни сгради, къмпинги, гаражи и сгради с азбесто-циментови панели за временно строителство“. Предприятието е поделение на Научно-производствено обединение „Балканстрой“ – София, а от 1.І.1979 преминава към Стопански комбинат „Метални конструкции“. Принципал на всичко е Министерството на строителството и строителните материали (!).

Тези ниски сглобяеми сгради са произвеждани, за да решат съвсем бързо неотложни жилищни въпроси – напр. да се осигурят жилища на работници, да се ползват от курортисти във вилни зони, къмпингуващи и т.н. Има дори детска градина за 30 деца! Дори и сега постройките изглеждат доста съвременно или дори екзотично (моделът „Сахара 3“):

А пък бунгалото „Камчия 1“ има и навес за кола отпред:

Жилищната му площ е 17 кв. м, разделена между антре, стая и баня с тоалетна и душ. Ето и плана му:

Къщите са и за сезонно, и за по-дълготрайно обитаване. Множеството модели на завода са комбинация от строителни елементи, т.е. нещо като огромен конструктор.

Както и при обикновените сгради, най-отдолу лягат основите и подовата конструкция. Те се изработват на местостроежа от бетон, камък, тухли или готови елементи. Може да се изградят дори мазета и гараж!

Външните и вътрешните стени и тук са носещи и неносещи. Състоят се от свързани един за друг елементи от т.н. тип „сандвич“, двустранно облепени с етернитови и интернитови плочи. Носещите елементи имат здрава дървена или метална рамка, скрита между плочите. Въпросните части за стените могат да са широки 400, 800 или 1600 мм и се съединяват, за да стане стената толкова дълга, колкото е необходимо. В „сандвича“ има и топлоизолация – стиропор, стъклена вата…

Интересното е, че елементите са проектирани като модулна система и могат лесно да се разместват, разкачват и скачват като в конструктор – така всеки по-съобразителен човек, разучил документацията по сглобяването, може да построи такава къща. Стените са лесноподвижни и вътрешната подредба спокойно може да се променя и помещенията да се преустройват, премахват или създават според новите нужди на обитателите – 1 голяма стая се разделя на 2 малки, обособява се нов мокър отсек и т.н.

Вътрешните стени могат да се облицоват според помещението – с тапети, фаянс, керамика – а и да се боядисат с различни блажни, латексови и постни бои. Външните пък се оцветяват разнообразно с бои за фасада, а могат да се ползват и едни интересни етернитови елементи, оцветени с посипка, които само се монтират и не се нуждаят от повече обработка.

Подобно на панелките, и на тези къщи дограмата се монтира на съответната стена още в завода, а също така и вратите. Нищо че постройката е сглобяема, дограмата е като на старите кооперации – дървена, двукатна, по действащия тогава БДС и в 2 изпълнения – обикновено и луксозно.

Тъй като обитателят трябва да има всички удобства, още в завода в стените се монтират и части на електроинсталацията – проводници, разклонителни кутии, отвън контакти… Това позволява ел. отопление, но Вашата лего-къща може да се затопли и с печка твърдо или течно гориво, а ако има откъде, може да ѝ се прекара и парно като в истински стар блок – има къде да се разположат радиаторите. Предвидено е място и за открити камини!

Подът в пазарджишките сглобяеми къщи обичайно е с мокет, линолеум, керамика или паркет.

Таванът също е от елементи като стенните и в тях пак има изолация – цял дюшек от стъклена вата. Покривът над тавана пък може да бъде с различен наклон (а и плосък) и се състои от дървени или метални ферми, залепени или заковани една за друга. Покритията са различни – гладка или профилирана поцинкована ламарина, гладки или вълнообразни етернитови плочи, напомнящи керемиди, а може и истински керемиди. Покривът се оцветява както собственикът желае.

Днес хората купуват мебели на части и ги сглобяват сами, а при тези къщи купувачът може да закупи необходимите елементи, да изработи своя схема (проект) с тях и сам да построи своята вила или жилище точно по системата „направи си сам“. За тази цел СУ „Балканстрой“ му предоставя схема и подробни инструкции как се монтират частите. Ако човек обаче реши да се довери на монтажисти, няма проблем – от завода превозват бунгалото докъдето клиентът каже, а после му го сглобяват.

Напр. друга „Камчия“ от втората половина на 80-те е много готина. Има 2 помещения, жилищна площ 15 м² и стени от азбесто-циментови трислойни панели, за да бъде добре топлоизолирана. Както казва рекламата – „Създава условия за приятно изкарване на свободното време, лесно и бързо разрешава проблема за летния отдих!“.

Споменатата по-горе детска градина пък има 272 кв. м. застроена площ и всякакви помещения – от антре, през занималня и спалня, та чак до готварна и бани с душове за децата и персонала.

Интересна е и многофункционалната обществена сграда ,,МК-10“, която има застроена площ 251 кв. м. и предлага различни места за култура и развлечения на хората, които ще живеят в набързо построеното поселище. Нарекохме я ,,дом на културата и отдиха“.  В нея виждаме предвидени сладкарница с читалня (т.е. заведение плюс библиотека в него – а това е толкова популярно напоследък!), игрална зала, бюфет и дори кинозала с възможност за изнасяне на презентации (наречена е кино-лектория)! Такива функции звучат впечатляващо добре дори и ако това беше класическа голяма обществена сграда в някой градски център.

Понякога из различни места в България (напр. в гори, в райони, отдавна популярни за почивка сред природата, а и просто някъде, където хора са работили по-дълго време по нещо) все още могат да се открият изоставени сгради от производствата на завода в Пазарджик, при това в учудващо добро състояние. След земетресението в Стражица през 1986 г. там също се построяват доста сглобяеми къщи за нуждаещите се, дори и Общинският съвет се помещава в такива постройки.

Сега, не знаем доколко е законно да хукнете към някоя гора и да си вземете една такава къщичка за в двора на вилата, но можете да поразпитате. :)

 

Запознайте се с един български трактор от 1947 г. в Sandacite.BG!

Както знаете, всички стари български техники са ни много интересни и полагаме доста усилия, за да се сдобием с информация за тях а да не говорим, че най-често по тези въпроси циркулират множество заблуждения – често се оказва, че има различни мнения кой е Първият български автобус напр. – не, не е някой Чавдар! :)

Сега пък ненадейно ни попаднаха сведения за още една пропусната от нас машина.

Това горе на снимката е един от първите български трактори, макар и не първият, произведен в България (най-старият засвидетелстван такъв е изработен около 1936 – 7 г. в работилницата ,,Струг“ на индустриалеца Кирил Веренишки от гр. Фердинанд, гр. Монтана). Обикновено се смята, че и първи български трактор е Мофак 2, произведен в края на 40-те г. (1949) от Карловския тракторостроителен завод, но не – това е грешка. А гледайте сега с този от 1947 г. каква е работата, защото той е страшно малко известен.

Тази снимка е дело на казанлъшкия фотограф Петър Хлебаров. (За съжаление в момента не успяваме да я намерим в по-високо качество.) Той е запечатал за поколенията този доста интересен български трактор! :)

Неговото производство започва през 1947 г. в казанлъшката Държавна самолетна фабрика, която е основана още през 1930 г. под името Капрони Български и дълги години се занимава с производство на самолети. По времето на Царство България е известна и с правното си название Български Капрони А. Д. В нея са изработвани множество самолети за учебна дейност на летците от софийско Военно училише. Напр., на един такъв се обучава и най-резултатният български ас изтребител от Втората световна война – поручик Стоян Стоянов – докато е във Военното училище.

Та да се върнем на темата обаче.

Производството на самолети в Казанлък е ликвидирано през 1945 година и фабриката преминава към производство на други машини, сред които са именно тракторите. Още през октомври 1945 в ДВФ се правят първите конструктивни разработки и чер­тежи за устройството на снимката. Негов прототип е завършен две години по-късно – през 1947 г. Тракторът се задвижва от бензинов двигател с мощ­ност 5 к. с., който е чисто български, изработен изцяло във фабриката.

Първата поява на казанлъшкия трактор пред обществеността се състои през 1947 г., на манифестацията по случай Международния празник на тру­да 1 май. По главна улица в Казанлък се задава колоната на Държавната са­молетна фабрика. Начело се движи нещо като обик­новен плуг, на който седи работник, а хората радостно го поздравяват и му викат. Казанлъчани имат щастие­то да видят първия български трак­тор (колесен, едноосен), а го управлява сменният майстор с интересното име Бакой Бакоев – един от създателите на машината.

,,Тракторът бе предназначен за окопаване на ца­ревица, лозя и други трайни насаждения. Прототи­път е изпробван в опитното поле край село Бо­журище, Софийски окръг. Инженерът от завода Симеонов, кой­то наблюдавал работата му, останал много дово­лен, защото твърдял, че тракторът по-добри качества в сравнение с останалите“, разказва авторат на снимката Петър Хлебаров.

А кои са създателите на този странен български трактор? Най-голям принос имат инж. Николай Уткин, конструкторът М. Шопов и чертожникът Васил Балкански. Не ни е известно машината да е имала някакво определено название, точен модел и т.н., но като нея ДВФ изработва 120 бройки. Обаче доста занаятчиийският процес на производство става причина тази дейност на фабриката в скоро време да бъде пре­установена.

А след това вече идва времето на Мофаците, като за 2-ката им дори марка има издадена:

А ето ги пък първите български електромобили:

Българските електромобили преди 50 години

See more

Разгледайте схемата на български домофони от 60-те г. в Sandacite.BG!

В България са произвеждани два главни вида домофони. Първият започва още в края на 50-те и такъв виждате на снимката – черен, по-тежък, бакелитов, произведен в Слаботоковия завод ,,Кл. Ворошилов“ в София. Такива можете да видите по старите кооперации в Яворов и Лозенец напр., а и в Центъра сме виждали.

После се преминава към ето този вид домофони:

Такива са масово на панелните блокове от 70-те и 80-те и са произвеждани в Телефонния завод в Белоградчик. Тялото им е пластмасово. Такъв наскоро видяхме в Киноцентъра, където изпълняваше ролята на стенен телефон в служебно помещение в САЩ от 80-те г.

После има и други домофони, но те са по-нови след 1990 г. На нас повече ни харесват първите обаче. :)

Нека сега обаче се занимаем с една схема на български домофони от 60-те г. Днес ще Ви разкажем накратко каква е работата там и как работят.

Най-долу, пред входната врата, стои таблото със звънците. (В началните години също ги произвеждат в Слаботоковия завод.) Ако искаме да ни отворят, от таблото се натиска звънчевият бутон на тър­сения апартамент. Когато сме горе в него и чуем, вдигаме слушалката на домофона, която е закачена на една вилка (тя играе ролята и на превключвател на електрическа верига) и от това в същия момент заработват микрофонът и слушалката, инсталирани долу до входната врата. Те имат с общо захранване с постоянен ток при напрежение 6 волта. (Токозахранващата уредба се състои от трансформатор и селенов токоизправи­тел.)

След като разговорът завърши, слушалката в апа се поставя върху вилката превключвател и така веригата се изключва. За да включим електрическата брава отдолу, натискаме малко кръгло бутонче отстрани на апарата и отдолу вратата вече може да се отвори. (Електромагнитът на електрическата брава се задействува с променливо напрежение 6 В.) Нашият гост влиза.

След това от входната врата вече може да се търси друг етаж.

Друг път ще се занимаем по-подробно със старите български домофони, защото сега сме под пара и нямаме никакво време. Междувременно май щяха да ни намерят и цяла домофонна уредба. А междувременно можете да прегледате това по темата напр.:

Входен домофон от завода в Ковачевци

See more

Ново двайсе от Sandacite.BG – управление на помпени станции чрез уредбата ТУПС!

В миналата статия Ви разказахме за ДУУРС`62 – първата българска система за далечно командване на помпени станции, чието приложение започва от 1962 г. Не щеш ли, малко след това конструкторите разработват нова система, наречена ТУПС – ,,телемеханична уредба за помпени станции“ – която мислим да Ви представим тук.

ТУПС-ът е експериментиран при реални условия на бункерни помпени станции в системите за водоснабдяване на Варна и Добруджа. А по принцип приложението на телемеханиката е възможно само тогава, когато е въведена пълна ав­томатизация на помпените станции, но към края на 60-те г. все повече такива в България са автоматизирани. за да се автоматизира една помпена станция, освен с необходимия релеен комплект тя трябва да бъде обзаведена и с първични елементи на автоматиката — като шибъри с електрозадвижване, подходящи прекъсвачи и др. При телемеханизирането телемеханичната апаратна част се присъединява към съществуващата автоматика и се създава канал за връзка между помпената станция и диспечерския пункт. Успехът на автоматиката и телемеханиката зависи от сигурността на елементите на ав­томатиката.

Тя е разработена в два варианта: ТУПС 1 и ТУПС 2 – според това дали станцииите са с един агрегат или за  два агрегата (в който случай единият от които е работен, а другият — резервен).

ТУПС винаги се състои от два полукомплекта: диспечерски пункт (горната снимка) и подчинена страна (долната). Такъв телефон също имаме – произвеждане в Слаботоковия завод ,,Ворошилов“ през 50-те и в Телефонния завод в Белоградчик през 60-те г.

Уредбата почива на полярно-амплитуден принцип. За връзка между диспечерския пункт и помпената станция се използува физикална линия — един проводник. Също както при предшественика ДУУРС, възможно е да се използва съществуващата телефонна линия чрез симултаниране, при което телефон­ният и телемеханичният тракт могат да се употребяват едновременно, без да си пречат. От инженерна гледна точка интригуващо е решен въпросът за сигнализацията на различните аварийни случаи.

Техническите възможности на двата варианта на уредбата са следните:

ТУПС 1

От диспечерския пункт към помпената станция могат да се изпратят две команди: за включване и за изключване на агрегата.

От помпената станция в диспечерския пункт пък се получава информацията:

1. Агрегатът е изключен;
2. Агрегатът е включен;
3. Агрегатът е аварийно изключил;
4. Липсва вода в смукателната шахта;
5. Липсва напрежение в станцията;
6. Линията за връзка между диспечерския пункт и помпената станция е повредена — скъсана или заземена.

ТУПС 2

Освен изброените възможности, от диспечерския пункт може да се управлява и резерв­ният агрегат, след като той се е включил автоматично при авария в работещия.

За да стане това, първо в диспечерския пункт се регистрира аварията на първия агрегат. Поведението на вто­рата помпа (работното състояние и аварийното изключване) също се регистрират.

Също така, най-вероятно тези две устройства са произвеждани в някогашния Завод за автоматика и телемеханика в София. Освен ако не идем да оберем някоя помпена станция обаче, няма май изгледи да си намерим някоя такава уредба…

А ето сега и четиво за едни други важни станции…

Какви бяха българските бензиностанции през 1963 г.

See more

Днес в Sandacite.BG изнамерихме много стара система за телеуправление на помпени станции.

Помпените станции за инфраструктурен обект, който е много важен за различните видове човешка дейност. Навсякъде, където  е необходимо контролирано управление на воден поток – напояване на ниви, водоснабдяване на промишлени предприятия и различни селища, прехвърляне на вода от един водосборен басейн в друг, където тя е по-необходима, за охлаждане на ТЕЦ-ове – се построяват и използват помпени станции. Те са необходими  и когато трябва да се отводнят заблатени области напр.

Помпените станции имат голям брой механизми, за които често пъти е удобно да бъдат задействани от разстояние. Механизмите са обединени в т.н. помпен агрегат. Когато помпеният агрегат е задействат от отдалечено място чрез специална апаратура, това е т.н. телемеханичен начин за управление на станцията. Диспечерският пункт за това може да бъде на десетки километри разстояние оттам. Така се включват и изключват електродвигателите, задействащи помпите. Тъй като помпените станции често се намират на транспортно неудобни места,  а и може да е необходима намеса в работата им по извънредни и спешни причини, българските конструктори отрано се замислят за проектирането на уредба, която да позволи отдалеченото задействане на помпените станции. И ето какво правят.

Уредбата, която виждате на снимките, се появява на бял свят през 1962 г. и се нарича ДУРСС`62 – ,,Диспечерска Уредба за Управление на…“ – и тука окапахме. :( Във всеки случай обаче, вижте я какво представлява и как действа. Тази система е конструи­рана изключително с елементи българско производство – по-точно телефонни релета и др. Най-вероятно е произвеждана в Завода за автоматика и телемеханика (ЗАТ) в София:

На първата снимка виждаме диспечерския пункт, откъдето се задават командите, а на втората – подчинената страна, която се намира в помпената станция.

С ДУРСС`62 се извършват следните операции: телеуправление, телеизмерване, телерегулиране и телесигнализация. Ето схемата й:

Връзката между диспечерския пункт и подчинената страна може да бъде чрез еднопроводна линия или радио. Може да се използва и съществуваща телефон­на линия чрез симултаниране. Възможно е едновременно да се телефонира и да се провеждат телемеханични операции.

При телемеханичната уредба ДУРСС`62 подадените от диспечерския пункт заповеди се преобразуват в импулси, които се шифроват в определен код и се предават по канала за връзки. Използва се комплексен многоимпулсен код с комбиниране на импулси и паузи. За елемент на кода се използват пау­зите — тяхната продължителност може да се изменя, т.е. използва се времевият признак.

Ето какъв е смисълът. Всяка удължена пауза има оперативно значение. Първата удължена пауза (предвари­телна) подготвя приемника на отсрещната страна за приемане на импулсната серия. Втората удължена пауза избира позицията „включване“, „изключване“, „телеизмерване“ или „телерегулиране“. Третата удължена пауза избира обекта (за телеуправление, телеизмер­ване или телерегулиране). Комбинацията по местоположение на удължените паузи определя характера на заповедта или сигнализацията в шифрован вид. Накрая приетата импулсна серия се дешифрира и след контролиране на параметрите, ако няма изкривяване, се изпълнява за­поведта – нещо, което трябва да се направи от машините в станцията.

На долната фигура сме ви показали времедиаграмите на импулсната серия. Продължителността на импулсите винаги остава постоянна — 60 м/сек. Паузите изменят своята дължина и мо­гат да бъдат къси — с продължителност 40 м/сек — и удължени — дълги 160 м/сек.

В началото тази  уредба е изпитана при управлението на помпе­на станция „Тошков чарк“ от командната зала на ВЕЦ „Батак“. За канална връзка тогава използват вече съществуваща телефонна линия с дължина 30 км. Уредбата е изпол­звана и за управление на помпена станция „Царичано“ от помпена станция „Балчик“ и получените резултати са така отлични, че до 1968 г. ДУРСС`62 е е влязла в действие над 20 000 пъти. Тези данни са получени от  специален електрически брояч, вграден в нея.

Помпените станции са интересно нещо и по-нататък отново ще се спрем на тях. Засега чао от нас! :)

Производство на електрически машини в България

See more

В Sandacite.BG изнамерихме този мегаголям български бетоновоз ЛИАЗ Мадара от Шумен!

Случайно се натъкнахме на ето тази снимка и тя страхотно ни впечатли. Чудовището на снимката е произвеждано от началото на 80-те г. в Комбината за товарни автомобили Мадара в Шумен. Той съществува и сега, но произвежда само малък брой селскостопански машини и прикачен инвентар

А този бетоновоз (или бетонмиксер, както им казват сега) е плод на кооперираното производство между КТА Мадара и Либерецките автомобилни заводи (ЛИАЗ) в бивша Чехословакия. Между ЛИАЗ и Мадара е имало кооперирано производство, затова във влекача има и дооста български неща. Напр. в Шумен са произвеждани:

– задните мостове с планетарни редуктори;
– рамите на камионите;
– ресорите;
– бордови и самосвални каросерии;
– тръбите за хидравликата и спирачките

Имало е цехове за колянови валове, цилиндрови блокове, трансмисии за мотокари, самоходни шасита.

Моделът е на влекача най-вероятно е 110.471, а бурето за бетон е на полуремарке. Този влекач има неповдигаща се кабина, 3 седалки, 1 легло, право арматурно табло. Двигателят на оригиналното (чешкото) 110.471 е 6-цилиндров редови, с редова гориво-нагнетателна помпа. Със сменяеми водни втулки (ризи) коляновият вал е пълноопорен. Разпределителният вал е с долно разположение и зацепването му с коляновият става посредством зъбна предавка. Цилиндровата глава е съставена от три части. Предавателната кутия е петстепенна с ръчно управление, бързите и бавните се превключват чрез бутон, монтиран на лоста. Тяхното превключване е по плевматичен път, а от 1 – 5 и предавката за заден ход чрез лостова система. Спирачките се задействат чрез сгъстен въздух.

Само че този влекач е сглобяван в България и може да не е с оригиналния двигател, защото са произвеждани напр. с варненски ,,Перкинс“ от завода ВАМО (или ,,Васил Коларов“).

Бурето също е произвеждано в България, в телферния завод на име Вагрянка (или Машиностроителен завод Петко Кунин) в Павликени. Побира около 9 кубика бетон. Основата, върху която се движи, пък е произвеждана в Добрич. В бурето са возили само бетон – няма нищо за душата (винце напр.)…

Само че сега такова нещо у нас няма кой да направи… :(

А ето го и Първия български камион:

[1949] Първият български камион Димитровец

See more