Статии – Стара техника

Разберете каквото се знае за Кардалевите ремаркета в Sandacite.BG!

Вече имаме статия за първите български трамвайни мотриси – ДТО, които са произведени в Главната Техническа Работилница. Но те не са първото изцяло произведено в България трамвайно превозно средство. Затова сега сме Ви направили една статия по темата.

Обикновено в нашия сайт много пишем за машини и устройства, но някак си хората, които са ги създали, остават извън вниманието ни. А не трябва да е така!

В случай главен герой е инженер Теодосий Кардалев – много способен български машинен инженер от Македонския край, роден през 182 г. в Битоля, тогава в границите на Османската империя. Като много други българи, желаещи да усвоят най-новото в своята наука, той го прави в Германия – учи първо в Техническото училище в Митвайда, а сетне в Дармщат, откъдето излиза с висше образование по инженерство.

След завръщането си в България Теодосий Кардалев работи като инженер в Контролната служба по парните котли, а сетне – завеждащ машинната служба в Отделението по водите при Столичната община. По-късно е директор и на нейната Техническа работилница. Оттогава датират и делата и заслугите му по столичните трамваи, защото като началник на Тракционното отделение при Дирекция на трамваите и осветлението в София Кардалев възстановява и поддържа трамвайния парк в града.

Инж. Кардалев е сред създателите и на на първата радиопредавателна станция в България. Построява и стоманобетонен мост в Княжево, който носи неговото име – Кардалев мост. Както много други видни български научно-технически дейци, е активен член на БИАД – Българското инженерно-архитектурно дружество. Смъртта го застига в София през 1934 г.

Споменахме,че Теодосий Кардалев е бил началник на Техническата работилница. Тя е създадена през 1927 г. в Трамвайното депо ,,Мария Луиза“ (днес – депо Клокотница). В периода 1927-1931 работилницата се сдобива с нужните машини.

Нека сега хвърлим поглед на едно интересно творение, което Теодосий Кардалев оставя на столичния трамваен парк!

Идеята му е свързана с възстановяване на бракувани шасита (ходови части) от мотриси, произведени от австрийското поделение на компанията ВВС и доставени на София през 1901 г. – тоест първата доставка за трамвайния парк града. Те са малки, двуосни, с 2 мотора по 17 киловата. Каросерията им е дървена, а салонът – разделен на първа и втора класа, като на втора е дървен, а първа – с меки и удобни тапицирани седалки. Всички ,,ВВС-та“ са бракувани през 1928 г.

По идея на на инж. Теодосий Кардалев и под негово ръководство през 1931 година се изработват 12 летни ремаркета (т.е. старите зимни са преобразувани в летни), които приемат инвентарните номера 501 – 512. В негова чест те са кръстени ремаркета ,,Кардалев“ (,,Кардалеви ремаркета“).

Ето и подробно – брой по брой – кога са се родили и умрели днешните ни герои:

Кардалеви ремаркета с инв. № 501 – 512:

Инв. №:                  Год. на производство:              Год. на бракуване:

501                          1931                                              съществува и до днес
502                          1931                                             196Х
503                          1931                                             196Х
504                          1931                                             196Х
505                          1931                                             196Х
506                          1931                                             196Х
507                          1931                                             196Х
508                          1931                                             196Х
509                          1931                                             196Х
510                          1931                                             196Х
511                          1931                                              196Х
512                          1931                                              196Х

Интересна е историята на Кардалевото ремарке с инв № 501 – първото направено. Думата е не само в това, че съществува и до днес като прикàчен трамваен вагон. По-важното е, че шасито му е произведено още в края на ХІХ век! Ето как е станало това. При изработката на ремаркетата през 1931 някое от тях взима шасито на тази мотриса. Както виждаме от таблицата,
почти всички Кардалеви ремаркета се бракуват в края на 60-те години, но от едно от тях е демонтирано шасито и е използвано в новоизработен сервизен трамвай с инв. № 587. Той е използван за поддръжка и ремонт на кабелно-контактната мрежа, но в началото на 90-те престават да го употребяват и няколко години стои изоставен в депо Банишора.

През 2000 г. обаче в Трамвайния завод в София (Трамкар) по все още запазените чертежи от 1931 е построено наново Кардалево ремарке, номерирано с 501. Шасито за него обаче взимат точно от ремонтния трамвай 587! И така какво се получава – доброто старо шаси се ,,преражда“ отново в Кардалево ремарке! То се използва за атракционни пътувания по време на празници на София и можете да го видите на снимки и в тази статия – двете съвременни снимки показват външния му вид и интериора му.

Ако имате нещо друго да допълните – казвайте, че е срамота да не знаем всичко, което можем, за родоначалието на българските трамваи. В скоро време ще дойде още информация за Кардалевите ремаркета и ще допълним статията, даже ще напишем отгоре ,,допълнена“ и дата.

Автори: Александър Свиларов, Антон Оруш

А е то я и нашата публикация за първите български трамваи ==>

Вижте в Sandacite.BG какви български радиоприемници отпреди 80 години открихме!

На повечето читатели на нашия сайт е известен българският производител на лампови радиоапарати Херц, действал в годините на Царство България, по-точно през втората половина на 30-те и 40-те. Преди няколко дни  Ви показахме едно интересно откритие – техен радиограмофон – но той е само част от гамата на Херц, която е много впечатляваща. Затова сега Ви предлагаме да я разгледате заедно с нас.

Всичко започна, когато открихме един забележителен каталог на производителя. Каталогът е отпечатан във вид на разгъваща се дипляна и е от втората половина на 30-те – не знаем коя година точно обаче. Той е с цветен печат – нещо рядко по това време – и си личи, че е издание на престижна марка. Всичко в него – и фон, и  останалите изображения – са рисувани на ръка от художник.

Когато го отворим, виждаме това радиошаси с лампи, над което е изписан адресът на фабриката – ,,Радиолаборатория ХЕРЦ“, както е официалното й име – а тя се е намирала близо до Централна гара – ,,София, М. Луиза – ъгъла Струма“ – т.е. на ъгъла между бул. Мария Луиза и ул. Струма.

Този каталог трябва да представя най-добрите постижения на Херц, защото отдолу има дълъг надпис – ,,ПЪРВАТА РАДИОЛАБОРАТОРИЯ ВЪ БЪЛГАРИЯ СЪЗДАДЕ ПЪРВИЯ КОНКУРЕНТЪ НА НЕНУЖДНО СКЪПИТѢ ЧУЖДЕСТРАННИ МАРКИ!“. Това изречение ни изпълва с истинска гордост – смятаме, че звучи страхотно! Епитетът ,,първата радиолаборатория“ не означава все пак, че Херц е първата по време на основаване и най-стара бълграска радиофабрика (това е бургаската Тулан – 1925 г.), а че нейните радиоапарати са най-авангардни по качества.

А в каталога са подредени няколко модела, които са ценово подредени и наречени с различни имена. Някои от тях присъстват и в нашата колекция от стара българска техника.

По това време повечето европейски производители залагат на т.н. информационна реклама – това е дълъг текст, в който са подробно изброени причините, поради които човек да си купи изделието, неговите предимства. В случая в началния рекламен текст на Херц четем:

,,Радио апарата „ХЕРЦЪ*, освен със солидна конструкция, се отличава със следните преимущества: снабден с луксозния моделъ „Херцъ“ кристална стъклена скала със странично осветле­ние, на която са нанесени в три цвята съ художествен български шрифт 136 точно съвпадащи се станции * Приема къси 15 — 53 м., средни 190 -— 580 м и дълги 680 — 2,000 м. вълни. Притежава отлична автоматична фадингрегулатор­на уредба, която гарантира стабилно приемане на къси вълни“. Да поясним, че фадинг – това е пропадане, затихване на приемания сигнал.

По-нататък: ,,Монтиран с електродинамични високоговорители, го­леми концертни модели, които възпроизвеждат най-естествено музика и говор. Тон регулатора дава най-голямо разнообразие при регулиране дълбочината на тона, като се нагажда към личния вкус. Приспособен за грамофонно предаване и включване допълнителни високоговорители. Пригоден за всички унотребявани у нас нормални вол­тажи (освен батерийния).  Монтиран грижливо в из­мерени акустически и с из­ящна външност орехови, до­бре полирани кутии. Всеки радиоапарат се гарантира писмено за една година, вклю­чително лампите“. 

Този текст ни дава няколко важни сведения – напр. от какво дърво са произвеждани уж така добре познатите кутии на българските радиа от 30-те и 40-те г. А самите модели в каталога на Херц са следните.

Първото, което виждаме, са два приемника, означени като ,,Народен“. Моделът ,,Трилампов приемник 32″ е снабден (както и някои други апарати от това време, напр. най-голямото българско радио от Царство България Силвания 68) с т.н. аеропланна скала – т.е. скалата е кръгла, изпъкнала и много прилича на табло на самолетен бордови измервателен уред. Стрелката в такава скала е закрепена в средата и с движи, обикаляйки стъкления кръг. Това е двукръгов приемник и приема и трите използвани тогава вида вълни. Притежава голям електродинамичен високоговорител с мощност 2 или 3 вата, описан като ,,голям концертен“.

Радиоапаратът ,,приема по-силни станции, огромна звукова мощ“, което вероятно означава, че полученият звук е ясен и силен. Към него може да се включи грамофон и музиката от него да звучи през говорителя на Херца; той е препоръчван и като подходящ за озвучаване на различни заведения. Тежи 9 килограма и струва 2600 тогавашни  лв. Такова радио, между другото, имаме и сме го описали ТУК. Ето го нашето:

Друго ,,народно“ предложение е суперхетеродинният приемник ,,Супер 56″. Той е петлампов (използвани са американски електронни лампи), също работи и с трите вида вълни и към него отново може да се включи грамофон. Този апарат обаче има конектор не само за това, ами и за микрофон, а и за втори високоговорител – за това скоро ще Ви разкажем по-подробно в друга статия. ,,Супер 56″ е доста търсен навремето си, защото притежава качествата на по-високите модели суперхетеродини, но цената му е по-достъпна от тяхната – 4700 лв.

Достъпни ли са били ,,народните“ радиоприемници на Херц? По-скоро да – такива се намират немалко (само ние имаме шест – седем различни модела), а напр. през 1939 един качествен приемник вече струва около 3000 лв, т.е. може да се купи с една средна месечна заплата. Запазени са реклами на Телефункен напр., от които се вижда, че техните аналогични предложения са 1,5 – 2 пъти по-скъпи от българските, които конкурират чуждестранните марки с по-ниската си цена. Благодарение на използваните качествени части обаче, тяхната изработка и работа са също толкова добри!

Херц имат и модел с батерийни лампи – модела ,,Батериен супер Б 14″ – който е четирилампов и ,,притежава качествата на големите супери“. Това, което е отличаващо при този апарат, е, че той потребява изключително малко енергия и може да се захранва от акумулатор. То е седемкръгов и работи пак с къси, средни и дълги вълни. Струва 5300 лв.

Разглеждайки каталога, се натъкнахме и на ,,Голям шестлампов супер В 68″, който веднага ни направи впечатление с кутията си – тя ни е добре позната от много други тогавашни български марки – ИРО, Ирафон, Бралт, Национал и т.н. От години имаме предположение, че най-вероятно тези кутии просто са изработвани на едно място и различните производители на радиоприемници просто ги закупуват за нуждите на изделията си. Даже някой беше казал, че работилницата за тях била около днешния хотел Хемус (или май Славия…?).

По-горе виждате апарата. В 68 обаче е наистина сериозна работа – малко преди издаването на този каталог е проведено състезание между различни апарати на 17 радиофирми и той излиза ,,първенец по тон“. Лампите са Филипс от серията Миниват, описани като ,,европейски лампи от червената серия“ (е, на нашия не всичките са такива, защото през годините са сменяни). Има висока селективност (не приема смущенията в търсения сигнал, а преди всичко самия него) и е осемкръгов. Това радио притежава т.н. лампа магическо око – това е лампа, за която има предвиден специален отвор някъде по предния панел на апарата и по нейното светене се определя настройката – затова се нарича още индикаторна лампа. Тя обикновено свети зелено. Напр. при някои от тях горната част (екранът) е кръгъл, а през отвора се вижда само той. Светлинният образ върху екрана на лампата (образуван от нейното светене) има формата на четирилистна детелина. Когато настроим приемника точно на желаната станция, листенцата й стават най-големи. при това положение човек може да настрои приемника и без да го слуша и затова в каталога е казано ,,притежава магическо око за безшумна настройка. Повече за индикаторните лампи тип ,,магическо око“ може да научите ТУК.

Да се върнем отново към радиото. Разбира се, към него могат да се включат втори високоговорител, микрофон и грамофон. Тежи 13 кг, а цената му е 5600 лв.

Между другото, на тази част от каталога виждаме и красивата емблема на производителя – тя изобразява земното кълбо, обхванато от радиовълни. А долу вляво – надпис ,,ХЕРЦЪ“ – за да бъде асоцииран с внушението, което са прави.

И сега стигаме до нещо страхотно – описания като ,,ултрамодерен“ суперхетеродинен приемник В 168. Той не добавя нищо ново към техническите характеристики и качества на В 68, но отличителното при него е интересният дизайн, ри който в лявата част на приемника е направена обла изпъкналост, в която се намира говорителят. Така решена, кутията има наистина напредничав дизайн и радва окото! Може би това е апаратът, за който казват, че бил ,,първия конкурент на чуждестранните“.

Струвал е 6500 лв. Много искаме да го намерим, между другото… Ако го видите някъде, обадете ни се! :)

А ето го тук и върховото творение на Херц, на което обаче решихме, че е нужно да посвтим отделна статия:

Разглeдайте в Sandacite.BG този кран за камион на име Явор от завод Хидравлика Казанлък!

Чували сте за този завод, нали? Започва да работи през 1961 г., но води началото си още от българо-италианската самолетна фабрика ,,Български Капрони“ АД (1930 г.), функционирала до 1942 г.

В десетилетията, когато България е мощна държава, завод Хидравлика Казанлък изнася хидравлични помпи за Италия. Сега този производител съществува под името Капрони АД, но ние ще се занимаем с един по-далечен момент от историята му, когато е произвеждан този симпатичен кран, който виждате на снимката по-горе. Нарича се Явор – да, наистина, КХС 60 тип Явор! :)  Той е доста известен и използван навремето, защото дори и Гугъл ни го дава като подсказка в търсенето.

Производството на тази машина датира от втората половина на 70-те. Тя е товаро-разтоварачен кран – виждате го как се труди върху каросерията на този камион. Кранистът насочва крана, той сграбчва товара, вдига го и го разтоварва където го насочите. Машината може да работи както монтирана върху някакво транспортно средство, така и да се застопори направо върху земята, стига тя да е твърда, а не рохка или кишава. :) Може да повдигне товара най-много на 7,2 метра височина, а дължината на стрелата му е 5 м. Внимание – не стойте под стрелата! Ние веднъж минахме и знаете ли как ни се караха…

Явор може да се върти на 360 градуса, което му дава големи възможности да разтовари нещата на 5 ме диаметър спрямо себе си. Има товарен момент 60 килонютонметра (kNm) – оттам му е 60-ката в названието, не от 1960 година… Още нещо за него знаете ли? Да ни допълните така. :)

А България в миналото е произвеждала и свои багери. Този виждали ли сте го някъде?

Майчицее, вижте новото откритие на Sandacite.BG – страхотен радиограмофон Херц от на баба Ви времето!

Днешната ни публикация прави едно истинско откритие! :) Със сигурност всички знаем много за онези големи музикални шкафове, които приличат на ракли и комбинират радио и грамофон в едно (а имат и възможност за включване на външен магнетофон) и така превръщат хола Ви в истински домашен аудиоцентър. Свикнали сме обаче да свързваме тази представа обикновено със серията Хармония, а за първи български радиограмофон (радиошкаф) да броим Хармония РШМ`60 от от 1960 г. Да, ама – не щеш ли! – оказва се, че България е произвеждала такива апарати и още през втората половина на 30-те! Това е още един интригуващ щрих към доста непознатата история на нашата техника от онази епоха и ние сме радостни, че сега можем да споделим новите си знания с Вас.

Този чудесен апарат, който виждате най-горе, открихме в една разтваряща се рекламна дипляна на известния предвоенен радиопроизводител Херц. Да, не притежаваме пред нас и наяве това великолепно нещо, но нищо не ни пречи да си помечтаем да го намерим някой ден. Адресът на работилницата е: Радио-лаборатория „Херц” – гр. София, ул. Мария Луиза № 69 (или на ъгъла с ул. Струма, както е означено тук. :) Името Херц отдава почит на откривателя на радиовълните – германския физик от ХІХ век Хайнрих Херц.

Този страхотен радиограмофон е с вертикална кутия, чието дърво е старателно обработено. Със сигурност кутията е много красива! Най-отгоре е грамофонът, който работи с електричество (не е механичен) и възпроизвежда бакелитени (шеллакови) плочи, от онези със 78 оборота в минута. Отгоре има капак, разбира се. Под грамофона е разположена скалата на радиото (вижте какъв дизайн на украшенията на стъклото пред нея!), отдолу говорителят, а под него шкафче с две вратички, предвидено да се съхраняват в него плочите.

Най-вероятно Херц е произвеждал няколко такива модела, защото тази т.н. радиола е описан в множествено число – ,,мощни апаратури, комбинирани…“ и т.н. Тъй че най-вероятно искат да кажат просто радиоприемник тип радиола – т.е. с вграден грамофон. Със сигурност това е бил и най-скъпият вид апарати в каталога на производителя, за което говори и информацията ,,цена при поискване“, а също така и фактът, че очевидно не е предназначен за домашна употреба, но за ,,салони, градини, дансинги, плажове и прочие“. Тоест, това са го смятали за някакъв вид професионално звукооборудване.

Всъщност, ако трябва да бъдем съвсем честни, известна ни е още една българска фирма от царско време, произвеждала радиограмофони – това е русенската Бралт. Техният такъв обаче е поместен в съвсем обикновена кутия, употребявана и при оставалите модели тип ,,народен“. Просто отгоре има капак, под който намираме грамофона.

Излишно е да казваме, че който успее някога да ни намери нещо такова за колекцията, ще бъде богато възнаграден, само… дано да стане. Защото такива радиограмофони едва ли ги е имало много, та да намерим та макар и един сега. Но все пак… оглеждайте се, и ние се оглеждаме. :)

Разгледайте българска навесна пръскачка Перла 1 в Sandacite.BG!

Днес сме на селскостопанска тематика – ще видим една българска машинария, която се бори с вредителите по посевите. Започваме сега! :)

ЗАЩО СА НИ НЕОБХОДИМИ ПРЪСКАЧКИ

Както знаем, борбата с болестите и неприятелите по селскостопанските култури става предимно чрез напръскването им с разтвори от отровни препа­рати или химикали. Ефективността на пръскането много зависи от това разтворът да се раздроби на малки капчици (от 100 до 150 в 1 cm²) и равномерното да се разпредели върху всички страни на стъбла­та, клоните и листата. Защото, ако капките са едри, разтворът се стича на земята от собствената си тежест, а така се намалява действието на химич­ното средство и се оскъпява пръскането.

Раздробяването на разтвора на малки капчици се постига, като върху него се упражнява налягане и после той се подава в приспособления за разпръскване, където той се завихря и излиза навън във вид на дребни капчици, които лесно полепват по растенията.

Има различни видове пръскачки според устройството на помпите и начина на разпръскване на разтвора – мембранни, бутални, вентилаторни и пневматични. Вентилаторните са много добри, защот при тях капките се раздробяват по-добре, из­разходва се по-малко разтвор и може да се работи с концентрирани разтвори. Те са по-производителни и качеството на пръскането е по- добро, защото листата се напръскват и от двете страни, защото се раздвижват  от въздушната струя.

Неотдавна Ви запознахме с българска навесна пръскачка от 1963 г., а сега Ви предлагаме да разгледаме още нещо по темата. В средата на 60-те г. в България започва да се произвежда навесната вентилаторна пръскачка Перла 1, която от 1968 г. се произвежда под наименованието Перла 11. Тя е произвеждана в два варианта – за работа с трактора Болгар ТЛ-30А и самоходното шаси СШ-22.

Именно тя е главната ни героиня днес. Произвеждана е вероятно в ЗРЗМ Струг – Нова Загора.

КОНСТРУКЦИЯ

Машината се състои от следните части: рамка, резервоар, помпа, разпръсквателна система и предавателен механизъм.

Рамката е изработена от стоманени греди и може да се окачва на хидравличната навесна система на трактора. Рамката има неподвижна част, върху която са монтирани резервоарът, помпата и разпределителната система, и от подвижна част — за вентилатора. Подвижната рамка се свързва с неподвижната с четири болта. Като се свалят болтовете и се завърти рамката на вентилатора, той може да заема две положения — горно и долно. Горното положение (като на картинката под нас) се използва за пръскане на лозя, посеви, зеленчуци и др., при което работната ширина варира от 8 до 15 м.

Долното положение на венти­латора е за пръскане на овощни насаждения с височина 4,5 — 5 м. Ако междуредието е над 6 м, пръскането става едностранно.

Резервоарите са изработени от ламарина. Вместимостта на основния резервоар е 300 дм³, а на допълнителния — 150 дм³. Разбъркването на разтвора е хидрав­лично.

Резервоарите за два – главен и допълнителен.

Помпата е с три бутала и е монтирана в долната част на рамката под резервоара. Тя се състои от тяло, ексцентриков вал, коляно, мотовилен механизъм, смукателен колектор, нагнетателен колектор с по три сачмени клапана, които са поставени върху обръщаеми бронзови легла. Задвижва­нето на помпата става с верига – при Перла 1 една на брой, а при 11 – две.

Разпределителната система е разположена върху предната горна част на рамката и се състои от два винтови крана за подаване на работната течност поотделно към лявата и дясната пръскаща секция и общ кран за бързо спиране. Разтворът се подава към секциите чрез два гумени тръ­бопровода. В началото им са поставени цилиндрични филтри за него.

Към разпреде­лителната система са монтирани манометър и предпазителен клапан. Върху секторните тръби са наредени разпръсквачите. Те са снабдени с отвори от твърдосплавни пластинки и затова може да пръскат малкообемно и не се разяждат от разтвора. Чрез разпръскваните може да се регулират разходът на разтвора, конусът и далекобойността на фа­келната струя.

Вентилаторът е осов, извежда странично струята чрез радиално-кръгов дифузор и има 10 перки. Откъм входа му е поставена предпазителна мрежа. Задвижването на вентилатора става с тра­пецовидни ремъци. Пръскачката е снабдена с два комплекта ремъци за двете положения на вентилатора — горно и долно. В изходната част на вен­тилатора са разположени секторните тръби с 10 разпръсквана — по 5 на лявата и на дясната страна. Карданният вал е телескопичен и дължината му може значително да се променя. Задвижващият вал се състои от две части — предна, която е постоянно включена, и задна, която се включва към предната чрез зъбен съединител. Това е валът, който за­движва вентилатора. Карданният вал прави 220 оборота за 1 мин.

Устройството за зареждане и при двете пръскачки (Перла 1 и 11) е хидравличен ежектор.

КАК РАБОТИ

В лозята тази пръскачка пръска едновре­менно три реда и се обслужва само от тракториста. Пръска с водни разтвори от химикали, минерално-маслени емулсии и др. Предназначена е за малкообемно дребнокапково пръскане на лозя, полски и зеленчукови култури, а също на палметни и нискостъблени овощни насаждения с височина до 5 метра.

1 — резервоар; 2 — хидравлична бъркачка; 3 — филтри; 4 — секторен кран; 5 — главен спирателен кран; 6 — работни секции; 7 — преливен клапан; 8 —  бутална помпа

За да разберете как работи, гледайте какво правят отделните номерирани елементи от схемата по-горе. Помпата 5 засмуква разтвора от резервоара 1 и го подава към разпределителната система, откъдето чрез крановете 4 се подава към работните секции 6. Разпръскваните, монтирани върху секциите, пулверизират разтвора. Излишният разтвор за пръскане се пропуска от преливния клапан 7 и се връща обратно в резервоара, като разбърква останалия разтвор. Въздушната струя, съз­давана от вентилатора, поема пулверизирания разтвор и го отнася към обекта за пръскане. Количеството на изпръсквания разтвор се регулира чрез промяна на налягането в допустимите граници (1,9 —2,9 MN/м²) и чрез затваряне на част от разпръсквачите.

Освен тази Перла, по-късно (до 1970) в производство влизат още два модела – 2 и 3. С техните характеристики можете да се запознаете в тази сравнителна таблица:

А ето я тук и въпросната по-стара навесопръскачка от 1963, за която одеве Ви говорехме:

Разгледайте какво правят най-добрите български автосервизи преди 50+ години в Sandacite.BG.

Историята на българското автосервизно дело започва няколко години след като броят на гражданските автомобили в България започва да се умножава – което става става към края на второто десетилетия на ХХ век.

В България преди 1990 г. авторемонтната и сервизна дейност също е държавна. За нея отговаря ДСО Мототехника и автосервизи, което е създадено през 1971 г., обаче за да стане това, са обединени две предишни предприятия – ДП Авторемонтни и сервизни станции (основано 1964) и ДТП Мототехника, което се занимава с продажба на автомобили и е нещо като търговско представителство на продаваните в България коли. Там отивате да се записвате за Москвич, внасяте първоначалните пари и чакате да Ви дойде редът. :)

Днешната публикация е запечатала 1965 г. и всичко, което се случва в тогавашните автосервизи. Тогава в София напр. те се намират на пет места:

• сервиз ,,Христо Ботев“ – бул. Христо Ботев 131, който е специализиран в обслужването на леки автомобили от марките Волга, Москвич, Победа (с такива тогава се движи Бърза помощ) и Варшава;
• ,,4-ти километър“ – бул. Ленин 86 (днес Цариградско шосе), където пък можете да закарате своята Шкода, югославските Застава, гедерейските Трабант, а също и Рено (Дофин напр. – през 60-те г. тази френска автокомпания има запомнящо се присъствие в България, за най-любопитната част от което можете да прочетете ТУК);
• сервиз ,,Сердика“ – ул. Искър № 2;
• ,,Мото“ – ул. Влагимир Георгиев № 2;
• ,,Захарна фабрика“ – бул. Вълчо Иванов (днешния бул. Европа), в който обект се обслужват и различни видове камиони!

Ето ги на картата:

А сега ще разгледаме галерия от работното ежедневие в тези стари наши автосервизи. Тъй като те се посещават и от чужденци, на някои от снимките виждаме голям надпис Service, както в САЩ:

В тях, разбира се, се продават гориво и масло:

Има е и специални автосервизни коли, които се отзовават в случай на нужда. Ето напр. този бус УАЗ:

Техникът ще дойде и ще направи каквото е нужно, а дамата ще чака съвсем малко време:

А тази кола знаете ли каква е? :)

Иначе, както виждаме на втората снимка от лявата колона, архитектурата на тези сервизи е доста подобна на бензиностанциите. На грижите на такъв сервиз можете да поверите и своето Балканче:

Тоя с калпака какъв се явява? :)

А ето и една статия, където можете да се запознаете с всичко важно за българските бензиностанции от 60-те г.: