Статии - Стара техника - ==> SANDACITE BG <== Българският портал за стара техника

Български трамвай от 1943 г. – ДТО серия 31- 50

Защо не влезете в този български трамвай ДТО от 1943 г. с новата статийка на Sandacite.BG?

***Стар български трамвай ДТО серия 31 – 50***

От доста отдавна не сме писали нищо на тема градски транспорт! Но сега попаднахме на една находка, която много искаме да ви покажем.

Сегаа… Както знаем нали, първите български трамваи ДТО (,,Дирекция на трамваите и осветлението“ – институция в Столичната община) се произвеждат през 1936 г. и се движат по софийските линии и през 60-те г. включително. В следващите години от работилницата в трамвайното депо на бул. Мария Луиза излизат няколко модела трамвайни мотриси и ремаркета (мотрисата тегли ремаркето – нали ви е ясно?).

След първите модели трамваи ДТО идва този, от който нататък те стават еднопосочни – могат да пътуват само в една посока. За да е възможна употребата им обаче, е необходимо всяка трамвайна линия навсякъде да има обръщателен завой в края си (т.н. ухо). В началото ДТО-тата имат леви външни врати (гледано по посока на движението), но след това те биват премахнати. Имало е и вътрешни, междинни врати, които отделят платформата от вътрешността на вагона, но и тях престават да ги поставят. Също така, седалки започват да имат само мотрисите – в ремаркетата седалки не се поставят, за да могат там да се съберат повече пътници. Тази мярка е породена от факта, че и без това през втората половина на 30-те г. трамвайният транспорт в София изпитва недостиг от достатъчно подвижен състав.

Сега ще Ви разправим за един доста забравен и непознат български трамвай. Снимките също се публикуват за първи път.

На 1 януари 1943 г. е пуснат в движение нов модел трамвай ДТО, който е първият еднопосочен – има само един контролер за задвижване на електромоторите и той се намира в предната част на платформата. Тези мотриси ДТО са известни под названието ,,серия 31 – 50″, по името на номерата, които получават при пускането си в движение.

При тази мотриса вратите са две – една отпред и една отзад – като и двете имат подвижни стъпала. Механиката, задвижваща отварянето и затварянето на вратите и вдигането и спускането на стъпалата, се контролира от ватмана и кондутора – ватманът управлява предната врата и нейното стъпало, а кондукторът прави същото в задния край на мотрисата.

Ето и схема на новата мотриса от 1943 г.:

Дотогава се разчита на пътниците сами да отварят и затварят вратите. Сега за нас е много лесно да откроим предимствата на централизирания контрол на входа и изхода, обаче през 1943 г. това явно не е така, защото рекламата на тези мотриси изброява защо това е по-добре. Сред посочените плюсове са:

сигурност за пътниците, защото вратите се отварят и затварят само при напълно спрял трамвай – което преди това не е така, всеки е можел да отваря вратата и да скача, когато поиска;
увеличение на скоростта на движение – нормално, вратите са по-сигурно затворени;

по-добро таксуване на пътниците – защото явно преди това гратисчиите са имали възможност да скачат, преди кондукторът да ги доближи да им продаде билет;
намаляване на нещастните случаи с пътници, стоящи на стъпалата
и най-сетне – намаляване на въздушното течение през процепите на недобре затварящите се ръчни врати

Сега да разгледаме салона на новия трамвай. Вътре седалките са подредени само в два реда, защото така разстоянието помежду тях е по-голямо и може да се съберат повече правостоящи пътници:

Предвидено е специално място за кондуктора – той вече не се провира между пътниците, а всеки от тях може да мине покрай него, да си купи билета или да си покаже картата. ,,Пътуването на пътници бел зибелит при седящ кондуктор и при механически затворени врати е изключено“, е категорична рекламата. Само че… дали може да сме сигурни, че някой няма да се спотаи, да изчака да му дойде спирката (особено ако пътува на малко разстояние), а когато тя дойде, тихичко да се изсули от трамвая – обсобено при претъпкан трамвай?

Показаната на снимката мотриса № 33 напр. е снабдена с два електромотора, всеки с мощност от 57 киловата. За първи път в историята на българското трамваестроене статорите на електромоторите са изработени у нас, в работилницата на ДТО. Става дума за стоманен статор, тежащ около 400 кг, който е изцлят в леярната и обработен изцяло в стругарната на ДТО. Същото се отнася за колоосните звезди и буксите за ролкови лагери – те също са стоманени и пак така произведени в работилницата.

Трамвайната каросерия на тези мотриси пък представлява стоманен скелет, чиито отделни части са съединени с електродъгова заварка.

Производството на тези ДТО-та продължава и след 1944 г., като произведените бройки са както следва:

Инв. №: Построен: Бракуван:

31 1947 196х
32 1942 196х
33 1942 196х
34 1945 196х
35 1948 196х
36 1948 196х
37 1948 196х
38 1948 196х
39 1949 196х
40 1949 196х
41 1949 196х
42 1949 196х
43 1949 196х
44 1948 196х
45 1949 196х
46 1949 196х
47 1949 196х
48 1950 196х
49 1950 196х
50 1950 196х

Ако имате по-късни снимки на трамваи ДТО серия 31 – 50, ще се радваме да ни ги изпратите, за да ги публикуваме (с цитиране, разбира се). Поздрави!

А ако ли пък Ви се чете за друг малко известен български трамвай, заповядайте тук ==>

https://www.sandacite.bg/%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%80-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%B2%D0%B0%D0%B9-%D0%BC%D1%82-4-54/

Ето 5-мегабайтов български хард диск от 1986 г. – ИЗОТ ЕС5300!

Sandacite.BG изровихме за Вас българския хард диск ЕС5300 от 1986 г.

Напоследък се опитваме да намираме и комплектуваме информацията за колкото се може повече стара наша компютърна техника и покриваме експонати, които дълго време са стояли в колекцията ни, без да им е дошло времето. Едно такова нещо е този български твърд диск.

Заводът ,,Дискови запаметяващи устройства“ в Стара Загора започва да го произвежда през 1986 г. и той е проектиран за употреба в професионалния компютър ЕС1832 (или ИЗОТ 1037С). ЕС5300 е с височина колкото две днешни оптични устройства едно върху друго и има форм-фактор 5,25 инча. Всъщност това е първото харддисково устройство на ДЗУ, при което е спазен този стандарт на размерите.

5 мб е действителният обем, който получавате след форматиране, а иначе се води 6,38 мб. Дискът има две работни плочи, които шпинделът върти със скорост 3600 оборота/мин, като записваеми са и двете страни на всяка плоча. Пистите са 612, а цилиндрите – 153. (,,Цилиндърът“ е мислена конструкция при дисковете, която обединява пистите с еднакъв диаметър от всички работни повърхности на диска – все едно всеки цилиндър е някаква кръгла, висока ,,стена“, издигната отдолу нагоре, чиято обиколка е… всяка писта със същия диаметър на горния ,,етаж“. А, и цилиндрите винаги отговарят по брой и номерация на пистите по всяка от повърхностите.) Средното време за достъп на главата до данните е 170 милисекунди, а най-дългото – 500. От писта до писта главата се премества за 3 милисек.

Ето един поглед към платката при ,,коремчето“ на диска…

Както и в други български хардове, използван е електродвигател с маркировка 4E751401 – той най-вероятно е българско производство. Дискът се свързва с компютъра чрез MFM интерфейс, но конекторите са по-необичайни в сравнение с тези в западни модели – разлика, която можем да видим и в други български твърди дискове от периода.

ЕС5300 се свързва с елктрозахранването с конектор тип молекс, както и при по-късните АТА хардове, и напреженията, разбира се, са същите – 5 и 12 волта:

Обикновено екземплярите от ЕС5300, които можем да открием, са произведени през 1987 (най-големите им серийни номера тогава са 60хх) и 1988 г. (съответно 90хх), но не е известно дали ЕС5300 е произвеждан и през 1989 г., защото малко по-късно на смяна идва 10-мегабайтовият СМ5508, за който ви разказахме ТУК.

Измежну типичните повреди на този хард можем да отбележим една по-странна – образуването на ръжда върху електромагнитната спирачка – чрез нея се спира въртенето на шпиндела след изключване на електрозахранването. В този момент звукът, който чувате, е доста характерен.

Отгоре има предупредителен надпис за кога гаранцията би могла да отпадне. Той е на руски, защото твърдият диск е изнасян изключително много за бившия СССР (от Изотимпекс):

Тук е моментът да кажем, че продължаваме да търсим още много неща на ИЗОТ, така че ако имате някаква българска компютърна техника с надписи ИЗОТ или ЕС с 4 цифри след него, не се колебайте да ни се обадите – може пък да е нещо, което търсим, и ще бъдете щедро възнаградени! :) Поздрави!

А ето и наследника не ЕС5300 ==>

ЙЕЕЕ! Български хард диск 10 мегабайта – ИЗОТ СМ5508!

Вижте много инфо и схеми за българските 5,25-инчови флопита ИЗОТ

Разучете добре българските 5,25-инчови флопита и схемите им в Sandacite.BG!

Наскоро ви предложихме статия по история на българските 5,25-инчови дискети и обещахме, че ще продължим с устройствата, на които се работи с тях. И си удържаме на думата. :)

Тези флопита са много по-популярни от 8-нчовите си братовчеди токмаци.

Първите български 8-битови персонални компютри са снабдявани с външни 5,25-инчови флопита в метални кутии и пластмасови предни панели. Това са прототипни модели, те не са влизали в широко производство. Такива са били флопитата на ИМКО 2 напр. Първите серии на Правец`82, макар този компютър да поддържа две дискетни устройства, много по-често са използвани с касетофони като външна памет, защото тогава България все още не произвежда широко флопита и те трудно се намират.

От 1985 г. Приборостроителният завод ,,Кочо Цветаров“ в Пловдив се заема да запълни тази ниша и пуска познатите ни високи (високи колкото две днешни записвачки) 5,25-инчови флопита в метални кутии. Ето в тази статия можете много подробно да се запознаете с тях ==> ЦЪК.

**Флопи** за ***компютър Правец*** от 1985 г.

Сетне страната ни започва да произвежда и вътрешни 5-инчови флопита, предназначени за монтиране в кутията на компютър. Те се произвеждат в з. Дискови запаметяващи устройства (ДЗУ) Стара Загора, във филиала му в Чирпан и в Завода за електромеханични и електронни изделия в Смолян. Те са няколко модела и в тази статия ще ги разгледаме подробно.

Едно много известно такова е ИЗОТ ЕС5088 от 1982 г. То може да се използва както в настолни, така и в т.н. миникомпютри, но е монтирано най-вече в първите. На теория за него е предвидена 109-килобайтовата дискета ЕС5288, но на практика работи и с други. Това устройство има само една четящо-пишеща глава и ако искате да го използвате с двустранна дискета, трябва да я обърнете, подобно на грамофонна плоча.

Ето я платката на флопито…

… и част от задната му страна. Там са конекторите за връзка с компютъра, а скоростта на обмен на даните е около 15 кб/сек:

Вътре стъпковият електродвигател върти дискетата със скорост 300 оборота в минута… впрочем, ето го и него:

Най-дългото време, за което флопито премества главата от една записна пътечка на друга, е 40 милисекунди. Средното време за търсене е 360 милисекунди, а средното време между откази производителят указва като 2000 часа. Работи с 12 и 5 волта напрежение.

За това флопи има разработен специален сервизен тестер от онези, които се поставят в куфар и са произвеждани в Завода за регистрационна техника в Самоков. Той се нарича ИЗОТ А509Е и с него можете да измервате дали даден екземпляр ЕС5088 си покрива парамерите, които изброихме по-горе, а това става, като преди да свържете флопито към тестера, заредите в него специална контролна дискета.

Както виждате на снимката най-горе в статията, и това флопи е с двойна височина – колкото 2 оптични устройства едновърху друго. Високо е 86 мм, широко 150 и дълго 205. Тежи 1,5 кг.

Подобно по устройство е двустранното флопи ИЗОТ 5050Е. Ето от този линк можете да изтеглите подробната документация и на двете ==> НМГМД ЕС 5088 и ИЗОТ 5050 Е

ЕС5088 има и по-сетнешни модификации – това са ЕС5088.М1 и М2 от 1985 г. Тези два модела също работят с дискети с двойна плътност. Тези флопита и още малко разлики в сравнение с първото ЕС5088. Напр. моделът М1 има понижено време за търсене – 25 милисекунди, а и двата имат заявено и по-дълго време между отказите, т.е. според производителя са по-надеждни – за ЕС5088.М1 този показател е 3000 работни часа, а за ЕС5088.М2 – 3500.

Има и още една модификация – ЕС5088.02 – със съвсем малко разлики в сравнение с предишните две:

Ето я и схемата му:

През 1982 г. се появява следващият модел – ЕС5321, който виждате отдолу. Той работи с двустранни дискети – при тях и двете страни са записваеми и така дискетата има двоен капацитет (напр. рекламират го, че работи и с 250-, и с 500-кб носители.) Средното време за търсене е 340 милисекунди, а това за преместване до съседна пътечка – 25. Честотата на въртене на дискетата във флопито и средното време между отказите остават непроменени (300 оборота в минута и 3500 часа съответно.) Скоростите на обмен, размерите и теглото са тоже същите.

През 1986 г. се появява нещо по-тънко – устройството ЕС5323.01, което също е двустранно – с две четящо-пишещи глави, за да можете да работите с двустранни дискети. Освен това, ЕС5323.01 обслужва и такива с двойна плътност на записа – защото напр. обикновената дискета със стандартна плътност (SD – standard density) ще има капацитет напр. 109 кб, а тази с DD – double density – 218 кб. (Повече за плътностите и страните при дискетите можете да видите в ТАЗИ статия.)

Скоростта на обмен на даните отново е около 15 кб/сек, а средното време за търсене чувствително намалено – само 135 милисекунди. Времето за преместване до съседна пътечка пък е паднало до нищо и никаквите 5 милисек, а оборотите на дискетата в устройството пак са си 300.

И това зверче е произвеждано в старозагорския завод:

ЕС5323.01 има дори още по-високо средно време между отказите – 5000 часа – а, както казахме, и размерите му са много по-компактни: височината е два пъти по-малко – само 41,5 мм, широчината 146, а дължината 202. Захранва се със същите напрежения. Да покажем и изглед към платката му:

А ако сте си намерили такова и Ви се иска да го ремонтирате, ще Ви трябва схемичката му:

Тези флопита са използвани и в различни модели на ИЗОТ. В някои от тях две флопита са слагани едно върху друго в блок, както е напр. в ИЗОТ 1031С от 1984 г.:

На второто можете да си направите бекъп на данните. :)

Следващи модели са ИЗОТ ЕС5326 (1988 г., на завода в Смолян) и ЕС5326М. Първото е черно, второто – бяло, освен това и са с различен механизъм и платки. М-то прави голяма разлика. :)

ЕС5326М е произвежано в ДФ Периферна техника Пловдив (бившия Завод за запаметяващи устройства), а екземплярът тук е от 1990 г.:

От редките флопита от 5,25-инчовия форм-фактор е и ТОВА, което описахме в отделна статия. То е от 1985 г.

Интересно е и флопидисковото устройство Изодиск 01. Имат доста по-различен външен вид, произвеждани са в ОЗППТО Русе и е използвано в управлението на робота РБ 241-02, който извършва производствена работа в машиностроенето. Роботът се програмира, но когато вградената му памет стане недостатъчна за запомняне на програмите с команди, тя може да се разшири с употреба на ето такъв Изодиск:

Както го виждате, поместено е в същото ,,чекмедже“ като пловдивските и е пак с двойна височина.

Всички тези флопита са изнасяни в огромни количества в бившия СССР, където с тях са комплектувани както български Правеци и ИЗОТ-и за износ, така и някои съветски компютри (напр. Агат 7). Разбира се, с българските РС-та те са прониквали и навсяъде другаде, където машините са продавани.

Освен всичките тия, е имало малка серия 5,25-инчови флопидискови устройства с марката Бултекст и същия шрифт на изписване, като известни са два модела – 510 (с едностранен запис) и 511 (с двустранен). Флопитата са за вътрешен монтаж. Наскоро се сдобихме и с още едно необикновено флопи вижте го ТУК.

Това обаче не са най-големите флопита в света. Има и още по-големи (а и по-стари) и България е произвеждала и от тях! Научете кое, какво в тази статия:

Това са най-големите флопита и дискети в света!

Преносимият външен БГ говорител Eлтон – едно съкровище от 1945 г.!

Вижте в Sandacite.BG този неизвестен български външен говорител!

БГ ***преносим външен говорител Елтон*** – 1945 г.

Едно истинско бижу намерихме. Толкова е красиво! Заслужава си напълно цяла една статийка… Това е образец на българското електронно производство след 1944, но преди 1947 г. – фирмата, която е произвела това изделие, е основана точно 1945. А то самото също е необикновено!

Да започнем от кутията – хора, страхотна е! Досега не бяхме виждали толкова красива и изящна кутия на българско нещо. Изработена е от твърд картон (около 2 мм), а отделните части са хванати с телчета. Цветът е много приятен за очите. Чак не ни се вярваше, че в бедните следвоенни години някой е давал пари за такава луксозна опаковка. Дори преди да изследваме фирмата, си мислехме, че това е просто внос на чуждестранен производител, изписан на български. Защото има доста такива примери – ,,Карл Цайс“ Йена напр.

Вътре в кутията се намира малък говорител с метална кутия, облечена откъм гърба в изкуствена кожа:

Отпред е монтирана симетрична метална решетка. В средата й има надпис – ELTON:

В долната част на коженото облекло на гърба има следния надпис, указваш няколко патента (!), по които говорителят е произведен – № 6333 и 6366 за 1945 г. – и отдолу надпис на английски. Според производителя, патентите са регистрирани и извън България:

Както виждате на горната снимка, упътването също е много стилно оформено. А на задната му корица виждаме два чудесни, силни слогана: ,,ЕЛТОН повишава Вашата музикална култура и обогатява Вашия живот“ и отдолу: ,,Истинският характер на едно пиано, струните на една цигулка, ясният трепет на един тромпет, един симфоничен или джазконцерт – само с говорителя ЕЛТОН!“. Слоган има и на двете му вътрешни страници: ,,Естественият и съвършено ясен тон е монопол на говорителя ЕЛТОН!“. Определено производителят много се е постарал да придаде завършен вид на документацията около своето изделие. Изреченията са прекрасни!

А какво всъщност е толкова важното на този говорител?

По-високите модели радиоприемници още от 30-те г. имат вход за допълнителен говорител извън вградения в кутията. Повечето хора тогава слушат радио ли музика на едно място, седнали или легнали при приемника, но понякога човек слуша предаването, докато прави нещо в друга част на жилището. И тогава наличието на допълнителен говорител е полезно, защото апаратът е голям и тежък и не може лесно да бъде местен от стая в стая. Именно такава джаджа е Елтон – малък външен репродуктор, който можете да свържете към апарата и после да разнасяте насам-натам.

Самият Елтон се свързва с радиото чрез най-обикновен двоен проводник, която се включва в конектора за втори говорител на радиото. Говорителят изисква преднапрежение 200 – 250 волта. Другият край на проводника отива в заземяването – има букса, означена ,,ЗЕМЯ“. Малката джаджа се изключва просто като дръпнем проводника от буксата в радиошасито.

Елтонът е само говорител, той няма регулатор на звука – колко мощно да свири, указвате от самото радио. Говорителчето е съвсем леко, може да се закача до болнични легла, до бюра и т.н. То е идискретна джаджа – ако човек иска да слуша радио, когато другите спят, може да пусне радиото съвсем тихо и да доближи говорителя съвсем близо до ухото си, подобно на слушалка.

Друга ценна възможност е, че към един радиоприемник може да се свържат няколко броя Елтон, които са се разклонят в различни посоки. Тогава главният говорител може наистина да се изключи.

А ето и упътването за употреба на Елтона – струва си да го огледате и да му се насладите, защото е оформено много красиво, а ако сме пропуснали нещо:

***Стар български говорител Елтон – упътване***

Не сме намирали никъде втора такава джунджурийка и въобще нещо друго на Елтон. В скоро време очаквайте и историята на самия производител!

Една публикация на Sandacite.BG, написана с любов към българската техника!

Нелегалната радиостанция ,,Обединена България“ (1942 – 3)

ПОБЕДАА! Сайт на годината 2019 – SANDACITE.BG ПРЕМАЗА КОНКУРЕНЦИЯТА!

Великоо! Sandacite.BG взе награда от конкурса Сайт на годината 2019!

***Sandacite.BG Сайт на годината 2019***

Невероятно! Приятели, случи се, успяхме! За втори пореден път нашият сайт е на първо място в този конкурс! Премазахме силната конкуренция в категория ,,Сайт на кауза“ и взехме лелеяната награда!

Благодарим ви искрено, жестоко, бомбастично! Благодарим на стотиците от вас, които в последните три седмици гласувахте за нас, защото само заради това можахме да наберем този решаващ брой гласове! Сега, след тази победа, сайтът ни ще бъде рекламиран и това ще привлече към него нови читатели, които – надяваме се – ще се заинтересуват от темите, които развиваме, а това е важна награда за нашите усилия. ,,Сайт на годината“ е много конкурентен конкурс и се организира от Фондация за активно развитие на уеб. Слоганът на конкурса е ,,Добрите примери се споделят“, а ние затова ви споделяме всичко, което знаем за толкова интересната и забележителна история на българската техника!

Наградата ни връчиха в ,,Сити стейдж“ при НДК. На първата снимка виждате основателя Антон Оруш да държи в ръка грамотата от конкурса, току-що връчена му от журито, а в другата си ръка държи българския електронен шах Партньор от 1986 г., който показа при връчването на наградата. Това е вторият български шахкомпютър след познатия ви ИЗОТ 1042С. Той може да работи и без монитор. Иначе принципът е същият – Партньорът става единият играч, Вие другият и разигравате различни партии. Този електронен шах е доста рядък за намиране!

А иначе това, което направихме тази вечер, е много, много ценно и важно! Защото така показахме, че дългогодишните ни (вече) усилия да разпространяваме историята на българската техника са успели да достигнат до толкова много хора, че те да станат критична маса и достатъчно, за да успеем да спечелим в този толкова конкурентен конкурс. Заедно показахме, че българската техника е важна и значима, че тя ИМА СИЛА, че когато поиска, България МОЖЕ!

Приемаме тази награда като истинска благодарност и топла прегръдка от всички вас, които ни четете и дейно се включвате с коментари или ни помагате по различни други начини. Често ни давате неоценими допълнения и подсещания към дадена тема, за която пишем и неведнъж сме се възползвали, контактували сме с вас, научавали сме много ценни, пропуснати сведения! Събирането, изследването и публикуването на българската технологична история е онова, което ни кара да се чувстваме пълноценни, затова ще продължим да го правим, защото нашата страна заслужава да има такъв сайт!

България над всичко!

ДА ЖИВЕЕ БЪЛГАРИЯ!

Ето какво знаем за българските 5,25-инчови дискети ИЗОТ

Вижте в Sandacite.BG информация за българските 5,25-инчови дискети от ИЗОТ!

***Български 5,25-инчови дискети ИЗОТ***

НАЙ-ПОПУЛЯРНИЯТ НОСИТЕЛ

Най-популярният носител на цифрови данни при българските компютри са средните по големина дискети, известни като 5,25-инчови. Това е така, защото диаметърът на гъвкавия магнитен диск в черния защѝтен пластмасов калъф е 130 мм или 5,25 инча. (Макар и рядко, намират се такива дискети и с бял калъф – напр. ЕС 5281.) Те са наследник на по-големите си 8-инчови събратя, а в България се произвеждат от 1982 г. 5,25-инчовите дискети са по-малки като размер, но плътността на записаните данни при тях е по-висока. Тъй като 8-инчови на практика не са използвани в персоналните компютри, 5,25-иците стават онзи носител на информация, който асоциираме с всички познати ни коммпютри Правец, някои настолни ИЗОТ и т.н. След тях остават касетофоните с касетите и техния последователен достъп до информацията, което е доста по-бавно и неудобно.

По същество тези дискети използват същата технология като най-малките им 3,5-инчови събратя, които доскоро активно използвахме – това е същият магнитен запис върху гъвкав диск с магниточувствително покритие, като при кодирането на данните се използва двоична бройна система, т.е. всички числа се изразяват чрез комбинация от цифрите 0 и 1. Големият отвор в средата на дискетата е за шпиндела, който я върти във флопито, а долното правоъгълно отверстие със закръглени ъгли е за магнитната глава, която чете/пише/търси информацията. Защитният калъф от гъвкава пластмаса е укрепен по ръбовете, за да предпазва по-добре крехкия записен диск вътре.

Между вътрешната му страна и магнитната повърхност на записа има слой от материал, предназначен да намали триенето, за не се износва дискът – все пак във флопито той се върти с 360 оборота в минута.

Дискетата се държи в хартиен плик, от обратната страна на който дискетата има символни картинки, които са инструкции какво трябва или не трябва да се прави с нея – да се слага винаги в плика, за да е защитена; да се поставя внимателно във флопито; да не се огъва; да не се държи дълго време в температури извън амплитудата 10 – 50 градуса Ц.; да не се пипа директно записната повърхност и, разбира се, да не се доближава магнит до дискетата, защото можете да я размагнитите:

Самите дискети се произвеждат в Завода за информационни носители ,,Динко Баненкин“ в с. Драгор, Пазарджишко. Това се потвърждава от тази реклама в брой на сп. ,,Електропромишленост и приборостроене“ от 1989 г., в която се казва, че заводът ,,предлага всички видове магнитни дискови пакети, дискети и видеокасети“:

**Завод за информационни носители Динко Баненкин**

Тези дискети се произвеждат до началото на 90-те г. и са изнасяни широко за Съветския съюз и въобще Източния блок, а в Русия и Украйна и сега могат да се намерят много такива (макар и рядко – дори незаписани).

ВИДОВЕ

Те са означавани по два начина. Да видим първия. Като всеки хардуерен елемент от Единната истема (ЕС) компютри на Източния блок, и на тях им се присвова сигнатура ЕС плюс четири цифри след това. В случая ,,кодът“ е 528х, а цифрата на единицата показва модела. Заводът в Драгор има в номенклатурата си следните модели: ИЗОТ ЕС5281 – обем 1 мб; ЕС5286 и ЕС5289 – 218 кб; ЕС5287 – 430 кб; ЕС5288 – 109 кб и ИЗОТ 5258Е. Някои от тях можете да видите в тази арт-инсталацийка:

И споменатата ИЗОТ ЕС5287:

Има и втори начин на означение, който се използва в произвежданите контролни (сервизни) дискети за флопидисковите устройства – ИЗОТ 5200Е (за у-вото ЕС5321М), ИЗОТ 5204Е (за ЕС 5323 01), ЕС А572 и ЕС А573. Друга такава е ИЗОТ А505Е, използвана за флопидисковите устройства ИЗОТ ЕС 5088 и това с двойна плътност ИЗОТ 505Е – с нея се прави радиална настройка на четящо-пишещите глави и тангенциална настройка на индексния датчик. Тестовите дискети имат характерен жълт етикет.

Както виждате, след ЕС хххх има комбинация от четири букви със знак / между тях. Така се означава броят страни и плътността на запис. SD е single side – т.е. дискетата има само една записваема страна – но има и DS – double side – двустранна – и така капацитет се удвоява.А има и двойна плътност на записа – напр. обикновената дискета със стандартна плътност (SD – standard density) ще има капацитет напр. 109 кб, а тази с DD – double density – 218 кб. А горе забелязваме е QD-дискетата ЕС5281 – както разбирате, тя е с четворна плътност и затова достига до 1 мб. обем на записаните данни.

Важно е да отбележим, че посочените обеми са преди форматиране, а след него действителният свободен обем пада. С колко ще падне, зависи от компютъра и от версията на ДОС, на които ще форматирате и ползвате дискетата. Характерно е също така, че по време на производството и употребата им капацитетът на тези дискети е означаван не в мегабайти, а в друга единица – мегабити.

Някои от горните дискети са само с една записваема страна, други с две (както е с А572 и А573 съответно напр.). Но какво е фабрично, не е толкова важно, защото (тъй 5,25-инчовите дискети се намират трудно) хората пробиват едната страна на черния калъф и така обемът се удвоява, защото може да се записва и на втората страна. Цепнатината в горната част на десния ръб е защита от запис – ако е запълнена, то върху дискетата не може да се записва (както е напр. на дискетите от първата снимка).

КАКВО Е ЗАПИСВАНО

Всъщност това са дискетите, на които са записвани огромната част от програмите за Правеците 8-ци и 16-ки, които можем да намерим, а освен това и игрите. Ето няколко програми за Правец 16 върху такива ИЗОТ-овски дискети, че и една игричка се мярка:

Както виждате от снимките, обикновено пликът с дискетите ИЗОТ е червен или бял, а са произвеждани и картонени кутии за нареждане на 10 дискети вътре.

Често пъти в обемната документация на програмите някоя папка има джоб, в който се мушкат дискетите със софтуера:

Ето и в текстообработващата програма Текст 16:

Ето и някои известни игри за старите български компютри, записани на същия носител:

Ето и една никога наразопакована. Под големия етикет се крие дискетата:

Тази игра я има и с ,,обикновена“ опаковка като горните. По принцип в популярното списание ,,Компютър за вас“ (1985 – 1990) навремето се помества и страница с малки обяви, в които продаваните и разменяни от хората програми и игри са предимно на такива дискети.

Ако искате да видите и колко много учебни дискети с училищни уроци за Правец 82 сме произвеждали, вижте тук, направили сме отделна статия ==> ЦЪК.

Както и с останалите типоразмери дискети, записът обикновено е с трайност 15 – 20 г.

А ето и техните по-големи братя отпреди това…

Това са най-големите флопита и дискети в света!

Загадка! Тайнственият български компютър Правец 16Н от 1986 г.

Запознайте се с неизвестния български компютър Правец 16Н в Sandacite.BG!

Навярно знаете, че освен познатите ни няколко модела Правец 16Н съществуват и модели в много малък тираж (поради различни причини). На един такъв попаднахме наскоро.

Правец 16Н (Н означава ,,настолен“) е завършен през 1986 г. Съществува в 4 варианта, някои от които имат хоризонтални, но някои (по-късни) и вертикално разположени 5,25-инчови флопита – за тях отделно ще кажем. Характерното при този компютър е, че флопитата са монтирани в корпуса, а не стоят отвън като при познатите Правец 8-ици.

Днешният ни герой е разработен в Института по техническа кибернетика и роботика, а дизайнът му е проектиран от Централния институт по промишлена естетика. Всички варианти са произведени в съвсем малко бройки – вероятно само няколко – от Комбината по микропроцесорна техника в Правец. Вярно е, че в производствения план на завода за 1988 г. е заложено да се произведат 1500 такива компютъра, но най-вероятно това е останало неосъществено. Все пак…бъдещите изследвания ще ни покажат.

В статия на проектанти от Комбината от 1987 г. се казва, че този компютър поддържа не само 2 бр. 5,25-инчови, но е оборудван и с един бр. 3,5-инчово флопи. Тук имаме два от вариантите, но със сигурност и на двата флопитата им са 5,25-ици.

Правец 16Н е от серията модулни 16-битови компютри МИК, разработени през 1986 г. – даже ако се загледате в долната снимка, на клавиаурата горе вдясно пише ,,МИК 16″, За тази серия (или линия) компютри са проектирани множество нови хардуерни контролери (,,модули“) и т.н. – напр. памет с обем до 2 мб, К-МОП памети с буферно захранване, самият процесор също е на модул, освен това има разнообразни платки за външно разширение чрез конектори и т.н. Предвидена е, разбира се, и постоянна памет в хард диск – за тези 16-битови РС-та (IBM-съвместими) още от 1986-а има разработен контролер за до два 5,25-инчови харда с MFM интерфейс, а и предходните Правец 16 и 16А също вече са оборудвани с твърди дискове.

Знаем за два дизайна на кутията на Правец 16Н, по-авангардният от които е този на първата снимка, а по-обикновеният – ето този:

Дизайните са два, но самият 16Н има четири варианта. Те се различават по видовете запаметяващи устройства:

вариант с едно флопи, работещо с двустранни дискети, и хард диск 10 (а може да се включи и 20) мб;
с две флопита със същите характеристики;
с едно флопи и разширителна карта за работа в локална мрежа;
само с едно флопи – явно като пишеща машина. Просто в наличните ни документи не е казано нищо повече за тази модификация на 16Н

За съжаление този екземпляр Правец 16Н (от по-,,хубавия“ дизайн) не е в добро състояние, защото е станал жертва на вандалщина – някой боклук му е строшил екрана – но все пак той ни дава някаква представа за модела (по-точно за варианта с вертикалните флопита):

Както виждаме и тук, 16Н е от типа ,,всичко в едно“ (All-in-one). На първата снимка най-горе забелязваме пред екрана плексигласов панел, явно в стремеж да се намали вредното въздействие на монитора върху по-чувствителни очи. Кинескопът е с монохромен екран, но не е познатият ни с комплексния сигнал (с коаксиалния кабел), а с я 9-пиновия конектор DB9. Видеоконтролерът на Правеците 16Н също е от разработените за тази серия разширителни модули, а резолюцията, която поддържа, е 720 х 348. В текстов режим на екрана може да се изобразят 25 реда с 80 символа в ред, при което всеки символ е поместен в поле с размери 9 х 11 растерни точки. По времето, когато компютърът е актуален, това го прави подходящ за използване с графичен софтуер.

Ето тук рекламна снимка на този Правец и на друг компютър от серията МИК – 16С – подредени в изложбена зала, на чиято стена виждаме емблемите на ДСО Приборостроене и автоматизация и СО Програмни продукти и системи (на английски SPS). Снимката открихме на корицата на страхотно сп. Електропромишленост и приборостроене, бр 7-1987:

Процесорът е Intel 8088 с тактова честота 5 мхц, но има възможност да се включи и копроцесор Intel 8087. Оперативната памет (RAM) е 64 килобайта. Флопитата на 16Н не са традиционните от завода ,,Кочо Цветаров“ в Пловдив, а по-различни – вероятно от от този в Чирпан, който е филиал на ДЗУ Ст. Загора. Обаче пак не виждаме никъде 3,5-инчово, така че сведението в споменатата по-горе статия вероятно описва някакъв по-различен етап на разработката. Хардуерът 16Н обаче съдържа и други познати части – например говорителче ,,пищялка“ откъм лявата страница, производство на Завода за високоговорители в Благоевград.

Като представител на линията модулни компютри, и този има доста конектори за връзка с външни устройства. В описанието на линията голямо внимание обръщат на многото разширителни платки, които тя има. Както споменахме по-горе, чрез такава модулна платка 16Н може да се свързва и с мрежи, а освен това виждаме (мислим) и популярния RS232C конектор за принтери и подобни периферни устройства:

Този дизайн на Правец 16 Н е доста футуристичен и интересен за времето си. Заради атрактивния си външен вид е отличен с държавната награда за промишлен дизайн ,,Златни ръце“, а през 1986 е представен на международното изложение Ergodesign`86 в Монтрьо, Швейцария, където е предизвикал много висок интерес. Автори на дизайна: Добролюб Пешин, Александър Василев и Сашо Драганов.

Точно в момента ровим още инфо, за да допълним останалите хардуерни характеристики на този непознат приятел, и когато го направим, ще обновим публикацията.

А това пък е българска счетоводна програма за Правец 16, която претъпява няколко издания (защото е подобрявана според обратната връзка от потребителите) и се е превърнала в истинска легенда:

Счетоводна програма СТРАНД

Програмата Лектор показва как се работи с ДОС в Правец 16

Хвърлете поглед на програмата Лектор за Правец 16 и неговия ДОС, която Sandacite.BG Ви показваме.

С усиленото издаване на най-разнообразен софтуер в България през 80-те г. много належащ става въпросът за ефикасното обучение на ползвателите да работят с него. Документацията на издаваните програми задължително включва в комплекта и учебни книги, при които обучението започва от нулево равнище. Една от най-главните цели тогава е всеки бъдещ потребител, независимо от дотогавашния си опит с компютрите, да се научи бързо и повратливо да работи с новата техника. Затова документацията на програмите изобилства с подробни и ясни обучения, а в книгите към популярната програма за електронни таблици Варитаб`86 дори има глава ,,Варитаб за 10 минути“. Издателите на софтуер пък предлагат обучение на потребители за работа с компютър и конкретни програми.

През 1984 г. излиза новият 16-битов компютър Правец 16. Малко по-късно за него в България е издадена операционната система ДОС 16, която представлява преработка на ДОС от Софтуерна къща ,,Правец Програма“. Има издадена и дебела книга за обучение на ДОС 16 от 1986 г., но това, което не знаехме, е, че е имало и цяла програма за това!

Тя се нарича Лектор и е разработка на Главния изчислителен център към Министерството на външноикономическите връзки и по-точно на Лабораторията по автоматизация на учрежденския труд. Разпространявала се е на 5,25-инчови дискети. Нека навлезем в нея.

Това е програма самоучител, чрез която потребителят преминава основен курс за работа с ДОС-а в Правец 16. Нейните уроци описват командите в ДОС и техните действия, а чрез упражненията веднага имаме възможност да видите дали сме се научили добре. :) Ако по време на упражнение сгрешим, няма проблем – винаги можем да пробвате обратно, а Лекторът ще ни обясни къде сме сбъркали и даже ще ни подкани да опитаме отново. Уроците включват кратко описание на всяка команда и какво ще стане, ако я използваме, а освен това има кратки диаграми и обяснения.

И така, да приемем, че сме сложили дискетата във флопито, то е зачегъртало и програмата се е заредила. В такъв случай пред нас на екрана трябва да се покаже следното меню:

Стартиране

Стартиране на ДОС

*Изпълнение на програма

Преглед на файлове

Работа с файлове

*Текущо устройство

Задаване име на файл

Подготовка на дискета

*Копиране на файлове

Групово копиране

Триене на файлове

Работа със справочници

*Създаване

Използване

Премахване

Още за справочниците

Дървовидна структура

Работа с програми

*Задаване на път до файлове

Изпълнение на програми

*Архивиране

Как да архивираме

•Архивиране от твърдия диск

Архивиране от дискета

Конфигуриране

Режим на работа

*Конфигуриращи команди

УПРАЖНЕНИЯ ЗА РАБОТА С ДОС

ИНДЕКС

Виждаме, че някои от опциите имат звездички – то не е случайно! Трябва да се различават ето за в тези случаи.

По принцип е желателно уроците да се преминат всичките от игла до конец. Ако бързаме обаче, можем да изберем измежду следните идеи:

ако сме начинаещи, започваме с уводните уроци (разбира се!);
ако преди това сме работили с някакви компютри (примерно 8-битови Правеци), започваме с уроците, отбелязани със звездичка;
ако пък сме използвали ДОС, то направо можем да преминем към ,,Упражнения за работа с ДОС“, за да тестваме своите знаения и дали имаме пропуски

Освен това, не е задължително да се премине целият урок – по някое време можем да отнорим и използваме следното помощно меню:

Командa	Значение
Н азад	Връща екран назад
С ъвет	Получаване на съвет
И ндекс	Индекс
м Е ню	Преход към меню
П рактика	Следващо упражнение
из X од	Изход от Лектор
О бобщение	Обобщение на урока
Г решки	Пояснения при типове грешки

Това меню може да се извиква от почти всички екрани на курса – само трябва да натиснем и задържим клавиша Ctrl.

Ако сме Ви заинтригували и искате да продължите да изучавате ДОС за Правец 16, Ви предлагаме направо да си изтеглите ръководството за pабота с програмата Лектор ето отттук ==> Programa Lektor za Pravec 16.

А ето тук пък сме Ви подготвили нещо друго много интересно – да видите как български производител на компютърни програми от 1986 търси обратна връзка от потребителите:

Доволни ли сте от Текст 16?

Изтеглете две програми за Правец 8М

Изтеглете две програми за компютър Правец 8М в Sandacite.BG!

Комплект език и учебни ***програми*** за **Правец 8М**

Днес сме на тема софтуер за български компютри.

В предишната публикация хвърлихме светлина върху учебните възможности на компютрите Правец и как те са използвани в училищата. Там показахме тази дискета с две програми – учебен текстов и графичен редактор – на които учениците са се запознавали с възможностите на новата техника. Те са част от учебна система, която съдържа няколко елемента – управляваща програма, текстов редактор и програма каталог за файлове.

В другата дискета от комплекта (виждате я по-горе) пък присъства езикът са програмиране Лого 1, който е удачен за запознаване на съвсем малки деца с начина, по който работи програмирането. Тези две дискети са приложение към книгата ,,Информатика за начинаещи“ (1989) от Румен Николов и Евгения Сендова. В нея се засяга именно езикът за програмиране Лого, използващ т.н. графика с ,,костенурка“ за създаване на чертежи – затова и подзаглавието на книгата е ,,С костенурката напред!“. Ето по-подробно за какво става дума.

Взимаме 5,25-инчовата дискета с двата редактора и я вмъкваме във флопито. След около 20 секунди се появява следното въвеждащо меню:

Избор на текст
Запазване на текст
Редактиране
Изтриване на текст
Каталог на библиотеката
Край на работата

Под ,,текст“ тук трябва да се разбира ,,файл“, защото тази програма е само текстов редактор. Каталогът съдържа всички създадени до момента файлове, които са запазени върху носителя. Към програмата има и т.н. библиотекар, който е инструмент за организиране на създадените текстови файлове върху дискети – да се записват, отварят подреждат по различни признаци и да се изтриват. За да отворите някой от файловете или за да го изтриете, трябва да изпишете заглавието му. Отдолу софтуерът ще Ви подкани да изберете какво искате да правите чрез надписа <Изберете 1…6>.

Учебната програма за текстообработка работи с кратки текстове – 96 реда по 40 символа всеки – и е лесна за разбиране от начинаещи. Все пак, ако по време на работа нещо не Ви е ясно и поискате да получите повече информация, натиснете клавишната комбинация МК/П и ще Ви се отвори помощ.

В режим на текстообработка редакторът има всички познати възможности – можете да заменяте, триете или вмъквате нов символ, да вмъквате празни редове, да обединявате абзац или да ги разделяте и т.н.

И сега идва време за голямата ни изненада – успяхме да намерим имидж файлове на дискетата с Лого и на текстовия и графичния редактор и Ви ги качваме тук да си ги изтеглите. Можете да ги използвате в различни емулатори напр. и да почувствате атмосферата пред Правец 8М. Можете да ги изтеглите ==> Programi za Pravec 8M.

Както виждате, записът е направен в завод ,,М. Ломоносов“ в Плевен – тогава той е специализиран в учебната техника. Нашият комплект изобщо не е използван обаче – виждате как дискетите дори не са разпечатани, а на нас сърце не ни дава… :)

Ако ли пък Ви се четат книжки за стари компютри, ето тук можете да си натоварите мноого такива ==>

Микрокомпютърна техника за всички – пълна колекция

Как се учи с дискети и компютър Правец`82

Опаа, в Sandacite.BG намерихме едни учебни дискети за Правец`82…

Учебни ***дискети*** за ***компютър Правец***`82

Новата ни находка е нещо доста интригуващо.

Още от края на 70-те г. в България се издигат различни лозунги в подкрепа на т.н. научно-техническа революция и един от тях е този за втората грамотност – това е компютърната такава. Заради това в училищата са създавани множество компютърни класове, в които децата по забавен начин овладяват основите на програмирането (най-вече езика Бейсик, но и Лого за Правец 8М), но и други неща.

През 1985 г. Политбюро на ЦК на БКП приема решение ,,за осигуряване на комплексни условия за обучение и работа на младежта с електронноизчислителна техника“, в което се казва, че ,,Обучението и работата на подрастващите и младежта с електронноизчислителна техника е задача със стратегическо значение за цялостното социално-икономическо развитие на нашата страна“.

Инициатива за **обучение по програмиране в България**, 1984

Търсят се всякакви начини компютърната техника да се използва в образованието на учениците и те, и учителите да свикват с нейното използване. Даже има издаден такъв методически тритомен наръчник през 1989 г.! На 5,25-инчови дискети ИЗОТ ЕС5288, произведени в Пазарджик, се записват различни учебни материали по всякакви предмети – информатика (разбира се!), биология география, математика – но не само чисто научно, а и чрез прийомите на забавната математика. Ето напр. тази е приложение към книгата ,,Игра и математика“ от 1986, занимаваща се с главоблъсканици и пермутационни игри – такива са напр. задачите за подреждане на Куба на Рубик, но и много други. Смисълът е да прочетете за тях в книгата, аслед това да включите компютъра, да сложите дискетата и да ги играете, като така развивате интелекта е въображението си. :) Има и черни лепенки на две места, защото това е защитата от запис на дискетата. Само че все пак след това някой е успял да си запише играта Каратека! :)

Вчера ни попадна и цял учебен комплект дискети, разработен в Научно-производствено обединение ,,Напредък“ и произведен в завода ,,М. Ломоносов“ в Плевен. Той е предназначен да се постави в компютъра, стоящ в класната стая пред всеки ученик, а на дискетите са записани математически (по-точно геометрически) уроци и задачи. По-точно темата е ,,Основни множества от точки в равнината и използването им за решаване на построителни задачи“. Нашият е произведен през 1990 г., но са започнали да правят такива още няколко години преди това.

Обикновено компютърните класове тогава са оборудвани с компютри Правец82, но съвсем в началото - и ИМКО 2. Едно елитно училище от този вид е създадено през 1986 г. в Правец като Учебен квалификационен технологичен център по микропроцесорна техника и технологии (УКТЦ по МТТ). Ето как изглежда един типичен тогавашен компютърен клас:

Дискетата се слага във флопидисковото устройство на компютъра и после се следват указанията за урока от екрана. Дискетите съдържат програма, която развива урока пред ученика, който стои пред компютъра, а после следват задачи. Учителят може да направи обсъждане в час на някоя от тях. Учителят може да адаптира урока или да избира отделни етапи от решенията на задачите. При всички положения обаче учениците трябва да влязат в класа с предварително усвоени знания по геометрия до момента.

Погледнете обаче останалите дискети и ще видите, че практиката на преподаване чрез компютър съвсем не се е ограничавала около математиката, ами засяга и биологията – клетки, глобуларни пептиди… такива неща. Най-долу е и дискетата с програмите, които се учат по информатика в ХІ клас:

Тъй като говорим за ,,втората грамотност“, нека да имаме предвид, че трябва да се изучават истински компютърни неща. Ето примерно друг учебен комплект – с програми за редакция на текст и графика, предназначени отново за деца пред Правеци. Показахме го на един приятел – знаете ли как му се израдва, като си го спомни:

В следваща публикация ще Ви запознаем по-подробно с него. :)

А ето и дискета с учебния текстов редактор Лого и малко повече за нея. Тя също е приложение към учебник – ,,Информатика за начинаещи“:

***Дискета*** с учебна система Лого 1 за **Правец 8М**

Днес в училище си в неформалното образование се обръща все по-голямо внимание на компютризираното обучение. Нашата малка публикация обаче идва да покаже, че корените на тези инициативи са мноого по-дълбоки – когато са се наливали основоте на компютърната грамотност в България. През 1988 г. е разработена и ето тази програма за свързване на група компютри Правец 16 в компютърни класове:

Микроклас – компютърни класове с Правец 16