Статии - Стара техника - ==> SANDACITE BG <== Българският портал за стара техника

А това са български компютърни кутии от Правец!

Сега пък в Sandacite.BG ни текна да пишем за български компютърни кутии…

**Стари български компютърни кутии** от **Правец**

Ако си спомняте, преди няколко статии ви бяхме споменали за българската компютърна марка MT & T (тоест ,,Микропроцесорни технологии и телекомуникации“), която забелязваме за първи път през 1991 г. Под това название се предлагат компютри, произведени в Комбината за микропроцесорна техника в Правец. Според една информация названието MT & T е измислено от работническо-мениджърското дружество, приватизирало държавния компютърен завод в родния град на Тодор Живков.

В случая обаче нас ще ни интересуват не цели компютри, а техните кутии! Защото с марката абревиатура са произвеждани и такива, а това започва около 1992 г. и продължава само няколко години. Независимо от това, ние се сдобихме със сведения за тази българска продукция и сега ще ви я представим.

Асортиментът е насочен към фирмите, сглобяващи персонални компютри, а броят на юридическите лица, занимаващи се с това, от началото на 90-те г. се увеличава все повече и повече. Тъй като разнообразието на внесените от тях компоненти също се разширява все повече, компютърните кутии на MT & T далеч не са предназначени само за традиционните правешки компютри, ами и за много други. Нека видим!

На първо време, предлагат се три модела от стандартната за онези години ,,десктоп“ кутия (т.е. настолна компютърна кутия, за поставяне върху бюрото). Те се различават само по размерите си – при първия модел те са 530 х 420 х 140 мм, при втория – 530 х 440 х 160, а при третия – 530 х 440 х 140. 530 е широчината, 440 – дълбочината, а 140 – височината. На снимката най-горе са показани един по-малък и един по-голям модел, което е достатъчно да ни илюстрира разликата – по-малките просто имат само два отсека за 5,25-инчови устройства (флопита и/или хардове), а големият модел – два пъти повече. Не пишем точен брой, защото той зависи от дебелината на вашите устройства. Ако са дебели колкото една DVD записвачка, ще можете да поставите по две едно върху друго във всеки отсек и така в голямата кутия ще натъпчете общо четири джаджи. А ако е от онези с двойна дебелина (като харддисковете ИЗОТ ЕС5300 напр.) – мястото ще ви стигне само за един такъв, тоест за два токмака в голямата кутия, схванахте ли?

А между другото, малкият модел на снимката е същият като кутията на компютъра Правец 16S, продаван от MT & T под името MT & T 12 plus. Дъното му пък наричат CPU 12 plus. :)

Още през 1985 г. в Института по техническа кибернетика и роботика се ражда революционният компютър с вертикална кутия МИК 16В. През 90-т е г. тези кутии тип ,,кула“ (tower) стават все по-популярни в света и MT & T не изостава от това движение. Затова те предлагат два модела висока кутия – единият е т.н. Slim baby tower с размери 400 х 400 х 100 мм, а другият – Mini tower case (200 х 330 х 420 мм). Мислим, че на първата снимка в публикацията виждате точно този модел.

Сто процента помните една друга компютърна вещ – харддисковите чекмеджета (racks). Те служеха, когато вътрешен хард трябваше да се включи отвън към компютърната кутия, а се налагаше да ги ползваме, защото старите кутии имаха по-малко места за харддискове. Раковете бяха оборудвани с конектори за свързване на харда към компютъра, а осигуряваха и захранване и по този начин превръщаха обикновения вътрешен хард във външен. Най-усъвършенстваните модели имаха и вентилатори за охлаждане.

Оказва се, че MT & T от Правец също произвеждат такива чекмеджета, предназначени за 5,25-инчови устройства – не само хардове, а и флопита! Единият модел е означен като half height (тоест явно отсекът му е за тънки 5,25-инчови джаджи) и има размери 55 х 175 х 310 мм, а другият е full height, но отвън е същите размери – 55 x 175 х 310 мм.

Тези кутии изглеждат съвсем адекватно и модерно за времето си. Производителят пише, че с тях е напълно възможно да сглобите и монтирате сами компютъра си само за нищо и никакви двадесет минути! Ако си поръчате нещо от този асортимент, то ще пристигне в професионална опаковка, която осигурява сигурността на кутията при пътуването ѝ до Вас с пощата или железницата.

Едни интересни продукти от последните години на славния Комбинат за микропроцесорна техника Правец… Ако ви се продължава разходката в миналото, ето един дебел-дебел 5,25-инчов хард…

ЙЕЕЕ! Български хард диск 10 мегабайта – ИЗОТ СМ5508!

Най-сетне информация за компютъра Правец 286 от 1988 г.!

В Sandacite.BG днес отсрамваме българския компютър Правец 286.

Продължаваме разходката си из малко познатите български компютри и чаркове за тях, защото това отдавна трябваше да се направи – не можем само да дъвчем едно и също за сериите 8х и 16х, а останалото да се спотайва на заден план.

През 1988 г. в Комбината за микропроцесорна техника влиза в производство нова настолна машина на име Правец 286. Както е обичайно за персоналните компютри тогава, и този е с кутия тип десктоп – тоест поставя се отгоре на бюрото, а мониторът се туря над компа. 286-ицата приема номера ЕС 1838 от Единната система електронноизчислителни машини на Източния блок. Ето го, виждате го на снимката – даже в горната част на екрана се чете надписът ,,Институт по микропроцесорна техника“ – мястото, където е конструиран днешният ни герой.

Когато в онези години се появява нов компютър, той се предвижда преди всичко за професионална употреба, а не за домашна, Така е и Правец 286 – на него се работят изчисления в научни задачи, обработка на технически или икономически данни (от стопанската дейност), лабораторни и промишлени системи за измерване, а също така архитектски и проектантски CAD/CAM приложения. Компютърът може да работи както самостоялно, така и като главно звено в мрежи или усложнени компютърни системи. Правец 286 има многократно по-висока производителност в сравнение с предходното поколение 16-битови компютри на Комбината – Правец 16х.

Конфигурацията се състои от кутия, в която има дънна платка с оперативна памет (RAM), процесор, видеокарта и включени към нея харддиск и флопидисково устройство, монитор и клавиатура тип IBM. Доставят се също така матричен принтер и дигитайзер/плотер (който се свързва със сериен интерфейс).

Като процесор се използва интелският 80286 с тактова честота 8 или 12,5 мхц, а аритметичният процесор (копроцесорът), който може да се инсталира, е Интел 80287. RAM е 64- кб, но може да се увеличи до 3 мб, но има монтирана и ROM – 64 кб (в ТАЗИ публикация обяснихме какъв тип памет е ROM). Харддискът е с обем 10 или 20 мб – според както поръчате – и една страна от него се вижда отвън на кутията. :) Флопито, разбира се, е 5,25-инчово, като то може да е както стандартното за двустранни дискети 360 кб, така и за по-усъвършенстваните им събратя с висока плътност и обем на информацията до 1 мб! Освен това, в кутията има свободно място, а на дънната платка има втори конектор за още едно флопи, така че ако решите, можете да се обзаведете и с двата вида. :) Можете да включите и втори хард. Отзад на кутията има и други конектори за останалите функции на компютъра – модули за обмен на данни в синхронен и асинхронен режим и адаптер за присъединяването му към различни видове мрежи – с кръгова или магистрална топология.

Видеоконтролерът на Правец 286 може да изобразява на монитора както цветна, така и монохромна (черно-бяла) графика. Това става на монитор ВМЦ 3701 от завода Аналитик в Михайловград (дн. Монтана) – търсим такъв! Защото уж са ни обещали, ама… то се не знае. :)

Що се отнася до ,,програмното осигуряване“, както казват тогава, да кажем като начало, че компютърът работи с операционни системи ПДОС-16 (многозадачна, многопотребителска, съвместима с MS-DOS), INMOS – със същите две характеристики и съвместима с XENIX. Виждаме, че липсва OS-32, обаче тя може да се използва само ако компютърът е 32-битов. Едиците за програмиране пък са Бейсик (естествено), Асемблер, Фортран, Паскал и С.

Захранващото напрежение на Правец 286 е стандартното 220 волта, а енергийната консумация – около 300 вата. Ето го и оригиналното му захранване, правено в Аналитик Михайловград:

Тук завършва нашата среща с този малко известен български компютър. Но вие не унивайте – предстоят още много! :)

Как да използваме касетофон за компютър Правец 8Д

Как се прави дизайнът на един български принтер

Разгледайте в Sandacite.BG как изковават външния вид на един български принтер!

**Български матричен принтер Евмолпия** 1200

Днес ще надникнем зад вратите на едно конструкторснко бюро в Центъра за промишлена естетика, за да видим как се ражда известният ни по-късно дизайн на една компютърна периферия! Идеята е следната.

През 1989 г. Дизайнерско бюро 2 на ЦПЕ получава задание да изработи вида на настолен матричен принтер, който да се свързва с компютъра чрез RS232С интерфейс. Печатарката трябва да работи с т.н. безконечна хартия, перфорирана по краищата – от онази, която сме свикнали да виждаме по избори, защото на нея печатат и обявяват избирателните списъци. В принтера тя се подава в процеп, разположен отпред и отдолу на дъното, и излиза отзад и отгоре. Тази печатарка днес обаче трябва да може да работи и рулонна хартия, която минава през същия път, и с форматна хартия, която пък се подава чрез поличка, разположена в предния процеп.

По време на работата по проекта са разработени два предлагани дизайна. И двата имат за основни външни части дъно и голям непрозрачен капак с прозрачна част, която е различна за двете модификации и която е залепена чрез щифтове с размекване за големия капак. За да може да се обслужва самият принтер, капакът се повдига, а отзад е закрепен на две осички. Отгоре вдясно на капака е монтирана фолиева клавиатура (бутоните са сензорни) и индикация чрез светодиоди. Отзад устройствата се затварят от метална плоча, на която има мрежов превключвател, предпазители, конектор за 220 волат кабел и конектори за интерфейсни кабели.

Металната плоча, дясната стена на капака и дясната стена на дъното и са перфорирани, за да може чаркалаците на принтера да се охлаждат.

Работните названия на двата проектодизайна са Евмолпия 1000 и 1200. По външен вид те нямат общо с дотогава произвежданите български печатащи устройства. Разглеждайки двата модела, не може да не забележим, че те изглеждат по-съвременно, имат по-изящен изглед, а разчупените, неправилни форми и наклонени плоскости създават визуално впечатление за олекотяване на формите.

Горе виждаме Евмолпия 1000, а ето тук 1200-ицата – очевидно е, че разлиакта тук е в капака, който във втория случай е леко издигнат откъм осите:

Кутията на печатащото устройство „Евмолпия 1000” е шприцована под високо налягане – ABS материал. По повърхността има и различно съчетание на гланц и мат – прозрачният капак е гланцов, а напр. командният блок – матов. Емблемата вляво е нанесена чрез ситопечат по представен графичен оригинал.

Автори на представените два дизайнерски проекта за Александър Василев, В. Вълева, Сашо Драганов и инж. П. Бояджиев.

След това 1000-арката се преврща в добре познатия ни принтер Бултекст 200, който можете да видите тук:

Български матричен принтер Бултекст 200

Запознайте се с тайнствения компютър Правец 386 от 1989 г.!

Вижте това-онова за компютъра Правец 386 в Sandacite.BG!

Когато говорим за български персонални компютри, обикновено става дума за серията Правец 8х и 16, като по-малко внимание се обръща на 16А, 16Т, S и т.н. Има обаче и 32-битов български компютър и именно за него е днешната статия. Тази информация другаде я няма- сега от нашия сайт ще я научите. :)

Правец 386 започва да се произвежда през 1989 г. в Комбината в Правец, а номерът му в Единната система компютри на Източния блок е ЕС1862. Както останалите напредничави за времето си машини, така и първият български персонален 32-битов комп не е предназначен за домашна употреба, а за изчисления в задачи от науката и икономиката, CAD системи и други подобни сложни неща, дето не са за нашата глава. Той може да работи както като самостоятелно работно място, така и като сървър в различни локални мрежи. Нека погледнем с какви възможности разполага!

Както е типично за тогавашните настолни компютри, Правец 386 е монтиран в хоризонтална кутия тип десктоп, която се поставя върху бюрото, а отгоре идва мониторът. Надписът горе вляво на кутията е точно този – Правец 386. Компът ползва процесор Интел 80386SX с тактова честота поне 12 мхц, а на дънната платка може да се сложи и копроцесор 80387. RAM-та е 1 мб с възможност за разширение до вече нещо по-сериозно – цели 10 мб – и ROM е 128 кб. ROM, между другото, е компютърна памет, в която производителят записва служебен софтуер – напр. BIOS, фърмуери и т.н. Като външна памет 386-ицата ползва едно 5,25-инчово флопи, като има възможност то да е както обикновено за двустранни 360-килобайтови дискети, така и за такива с висока плътност, чийто обем стига над 1 мегабайт! Също така, компютърът стандартно се доставя с един монтиран харддиск със същия форм-фактор и обем 20 – 30 мб, но може да включите и втори хард! Ще го поберете, те най-малките 5,25-инчови по принцип са големи колкото една днешна DVD записвачка…

Графиката на Правец 386 е представена от контролер, съвместим с CGA и EGA стандарта, чиято максимална резолюция е 640 х 350 с 16 цвята. Мониторът е ВМЦ 3701 на завод Аналитик Михайловград (дн. Монтана) – към момента нямаме, ама напоследък ни обещават да ни докарат един-два такива. :)

В конфигурацията, която получавате, влизат правешка клавиатура със стандартния набор от бутони, а и хубав голям матричен принтер, който да клати бюрото Ви. :D

Споменахме за работа в мрежи. Нека допълним, че затова са му вградени серийни конектори, за да се включва в конфигурации от множество работни места и включване на графична периферия (плотери и т.н.) – до осем броя. има и комуникационни платки за обмен на информация в синхронен и асинхронен режим, а също така и контролери за свързване с проектираните в Института по микропроцесорна техника локални мрежи Микроринг, МикроЛИМ и Микростар.

Правецът, разбира се, се захранва с 220 волта напрежение и потребява 300+ вата мощност от електрозахранването.

Сега другото, което е – да видим с какъв софтуер работи Правецът 386. Негови операционни системи са многозадачната ПДОС-16 (съвместима с MS-DOS), INMOS, съвместима с XENIX, и OS-32. Езиците, на които можете да програмирате за него, са Бейсик (разбира се), С, Фортран и Паскал. Сред типичните му програми са предвидени CAD/CAM приложения и софтуер за локалните мрежи, които изброихме, но можете да задействате и други програми, стига те да са съвместими с компютъра и ОС-а му, разбира се.

Та така значи… До следващия път, когато пак ще ви занимаваме с нещо интересно от старата българска техника! :)

Ето какво знаем за българските 5,25-инчови дискети ИЗОТ

Дънни платки, видеокарти и още платки за компютри Правец

Разгледайте някои дънни платки и разширителни карти за компютри Правец в Sandacite.BG!

**Дънни платки и видеокарти за компютри Правец**

Днешната публикация е малко необичайна, защото представяме пак (части за) български компютри от правешкия завод, но този път те са под марката MT & T, което означава Микропроцесорни технологии и телекомуникации. Преглеждайки броевете на списание Компютър за вас, успяхме да забележим, че това се появява като марка на завода през 1991 г. Като MT & T се предлагат дори компютри, които дотогава са твърдо Правец – като напр. MT & T 16S, който дотогава е Правец 16S (в самия край на 1990 г. списанието го обявява за награда от игра с читателите). Има сведения, че името MT & T е дадено от работническо-мениджърското дружество, което тогава приватизира Комбината в Правец.

**Дънни платки и видеокарти за компютри Правец – MT & T**

По-късно у нас попаднаха рекламни дипляни, които са от по-късно – 1992 – 3 г. – и в тях названието също е твърдо MT & T. В една от тези дипляни са отпечатани техническите характеристики на различни хардуерни платки, които Комбинатът в Правец произвежда към този момент и сега ще ви ги покажем…

Както знаем, компютърът Правец 8С се появява през 1989 г. Тук можем да се запознаем със спецификациите на дънната му платка така, както тя изглежда в заводски вариант без нищо добавено по нея. Процесорът там ще бъде българският СМ630. Има три слота за до 128 кб оперативна памет (РАМ), контролер за флопи, видеоконектор RGВ за цветна картина на монитора, и сериен/паралелен конектор.

Дънната платка на редкия компютър Правец 8S (199…? г.) е снабдена със седем слота, на които можете да накачулите до 1 мб РАМ и същия RGВ конектор (8S поначало си идва само със 128 кб). Разбира се, има и конектори за флопи и т.н., а процесорът е същият като на горния комп.

Интересна е дънната платка XL-7, която е дъното на 16-битовия компютър Правец 16А, на който ТУК сме качили техническия му паспорт. Процесорът е Интел 8088 с тактова честота 4,77 мхц, но има и цокъл за копроцесор Интел 8087. РАМ-та се поставя на осем слота по платката и може да набъбне до цели 640 кб! :D Има контролер за 2 флопита, за харддиск c MFM интерфейс, а видеокартата е по стандарта CGA, която осигурява 4-цветен образ, но може да имате и черно-бял, ако ползвате такъв монитор. Останалите характеристики на компа можете да видите в книжката от линка по-горе.

В каталога на MT & T присъства и една дънна платка с означение CPU 12. Това е дъното за Правец 16Т, което значи Турбо. Иначе разполагате с 8 слота за до 1 мб РАМ и цокъл за същите процесор и копроцесор (Интел 8088, съответно 8087). Понякога процесорът може да е и V20 на NEC (8 мхц), а паметта на 16Т е 512 или 640 кб, по-рядко 1 мб.

Ето че пак се връщаме и на прословутия Правец 16S, защото тук неговото дъно е означено като CPU 12 plus. Дъното му обединява вграден контролер за видеокарти VDC3 и флопидисков FDC2, защото Правец 16S е замислен и като следващия (16-битов) домашен компютър, както преди това 8С, обаче… не се е стигнало дотам. :) Иначе затова тези контролери са му вградени на дъното, за да е по-евтин – всичко на една платка.

Процесорът при този компютър може да бъде отново NEC V20, а РАМ-та отново може да бъде до 1 мб. (Иначе 16S обаче обикновено се доставя само с 640 кб.) Ако процесорът обаче е 8088 на Интел (4,77 мхц), може да се добави на копроцесор 8087. Платката съдържа и следните конектори: паралелен интерфейс по стандарта на Centronics, два конектора от популярния интерфейс RS232C за включване на принтери и други подобни устройства, а графичният конектор е за 4-цветен CGA монитор. Има и конектор за джойстик – за игрички. :) Само че досега българска игра за 16-битов компютър не сме намирали… Ама то по принцип има – от 1992 г. горе-долу – като едната е ,,Кирпич“, а другата е ,,Висящият замък / The hovering castle“.

Стигаме и до дънната платка за компютъра Правец 286, който се произвежда от 1988 г. Според описанието, на слотовете по дъното можете да разположите до 4 мб РАМ. Процесорът, както се разбира от названието на РС-то, е 16-битовият Интел 80286, а копроцесорът тук ще бъде 80287. Платката подържа също така черно-бял или цветен монитор, а към нея могат да се включат още модули, позволяващи на Правеца да обменя информация в асинхронен и синхронен режим и също така за обмен на данни в различни видове компютърни мрежи.

Стигаме и до две видеокарти. Едната е означена като Ultimate EGA, т.е. поддържа стандарта EGA, който поддържа 16-цветови образ. Видеопаметта е 256 кб, а максималната резолюция, която поддържа, е 800 х 600. Разбира се, освен с контролери по EGA стандарта, може да работи и с такива по по-стария стандарт CGA, MDA (Monochrome Display Adapter), Hercules и други. Скоро ще научим повече за тази карта. :)

По-нататък идва една още по-модерна видеокарта, вече по VGA стандарта. VGA 16-2 (може би това означава ,,втора поред разработка на завода VGA карта) е обратно съвместима с контролери от предишните видеостандарти. Видеопаметта и максималната резолюция са същите – 256 кб и съответно 800 х 600 пиксела.

Това, което е описано като Multi I/O, е комбинирана платка, която съдържа няколко конектора – два серийни порта RS232, един паралелен порт Centronics, флопи и харддисков контролер.

Настоящата публикация беше един по-кратък поглед към карантиите на последните български компютри и първо запознаване с продуктовата гама под марката MT & T. Надяваме се, че не сме ви досадили много, а ако някъде има грешки – пишете отдолу да ги оправим. :) Поздрави!

НОВО ОТКРИТИЕ! Нова радиофабрика от 1925 г. – ЕЛЕКТРОНЪ от София!

Sandacite.BG имаме ново откритие за най-старите български радиофабрики – вижте го тук сега! :)

***Радиоателие Електрон София – Георги Вълков***

Вчера, разгръщайки първата българска книга за телевизия ,,Радиотехника и далечно виждане“ от 1934, попаднахме на рекламите, които заемат последните няколко страници. Оттам ни гледаше нещо, което на пръв поглед изглеждаше като поредната стара радиореклама, но всъщност се оказа, че носи доста по-ценна информация… Загледайте се в каренцето по-горе!

Досега добре известно е и години наред повтаряме наизуст, че първата българска радиофабрика е бургаската Тулан на инж. Светозар Пренеров, зарегистрирана като Електротехническо бюро Електрон още през 1925 г. За следващ производител, специализиран само в радиоприемниците, броим софийската ВЕВО от 1927. И изведнъж обаче попадаме на нещо, което претендира на размести тази хронология и да претендира ако не за най-старата, то поне за един от двата най-стари български радиопроизводителя! Така най-старите радиопроизводители у нас, за които знаем към момента, стават два. И Тулан, и столичният Електрон пишат за себе си, че са ,,първи“, обаче това не значи нещо кой знае какво, защото в онази епоха думата ,,пръв“ в този контекст често се използва и само в смисъл на ,,най-добър“. А и още не знаем (и само ще се опитаме да намерим – без надежда за успех) датите на регистрация на двата производителя. Това евентуално може да посочи една от двете фирми като ,,първа“, защото примерно е по-стара с три месеца.

Софийският ,,Електрон“ е създаден от една от важните личности в българската радиоистория Георги Вълков и брат му Борис (Георги е създателят на предавателя, положил началото на Радио София), а тази реклама от 1934 засега е единственото свидетелство за широкото им производство. През 1938 г. фирмата се слива с тази на вносителя на радиочасти Николай Джебаров.

Карето изброява доста разнообразна продукция, от която обаче досега не сме намирали нищо, което не значи, че софийският Електрон не съществува и трябва да го отписваме! Вижте само колко много неща правят:

,,Съвремени концертни радиоапарати, радиопредавателни и приемателни уредби за търговски, параходни, аеропланни, полицейски, пресови и други служби.

Всякакви части за предаватели и приематели, като: кондензатори, трансформатори, самоиндукции, комутатори, високоговорители, дросели, апаратни, шасита, светящи скали и други. Високоговорителни инсталации за кина, болници, салони, градини и пр(очие).

Изравнители за пълнене аккумулатори. Медицин. апарати за диатермия, галванизация, каустика и пр(очие)“.

Последното изречение показва, че столичният Електрон се занимава и с електромедицински апарати, подобно на фабриката Електротерма (1934) на бъдещия проф. Иван Попов.

Ето как едно случайно наддзъртане из архивите може да размести хронологията на нещо толкова важно като началото на българската радиопромишленост! Затова и в такива случаи се правят преработени издания на цели трудове, а и трябва да кажем, че откриването на нови факти е най-голямата тръпка в историческите изследвания – в която и да било област. Ако някой има още материали за този Електрон, ще смме благодарни да ни ги продаде или поне скенира и изпрати, за да видят бял свят тук.

А ето тук можете да разберете повече пък за радиофабриката ВЕВО от 1927 г.:

Българска радиофабрика ВЕВО – 1927 г.

Как София се бореше с мръсния въздух преди 80 години

Вижте в Sandacite.BG как София се борис мръсния въздух по царско време.

Бедимна отоплителна инсталация срещу **мръсния въздух** в София, 1937

30-те години на ХХ век често са наричани ,,златното десетилетие на София“. Тогава столицата ни прави все по-големи крачки към окончателното си превръщане в модерния европейски град, за който един френски учен, когато го посещава, казва, че ,,София представлява точно такъв град, какъвто обичам – много зеленина, цял парк, много дървета“, а един гост лондончанин е сигурен, че вероятно има „много щастие за хората, които живеят тук“.

За да са доволни повечето граждани от своя град обаче, той трябва да бъде не само с много зеленина, а и да има чиста природа и въздух. Изградените градини и паркове, лечебни центрове, балнеосанаториуми, минерални чешми и т.н. биха станали безполезни, ако около тях витаят нискостоящи замърсени облаци. А такива през 30-те години се образуват все повече. И ето защо…

Като очертаващ се като най-перспективен за работа и живеене град, през 20-те и 30-те г. София приема в кварталите си все повече пришълци от всички краища, които строят нови къщи. Отминалите несъвсем отдавна вълни бежанци от Тракия и Македония също увеличават жителите на София. Освен това, нароилите са множество нови училища, болници, министерства, сгради на културата и изкуствата, фабрики са все големи обекти.

За всичките тези постройки през зимата трябва отопление, а по времето, за което говорим, то се извършва най-вече с твърдо гориво – въглища и дърва. Ако се чудите защо на старите кооперации мазетата често са два пъти по-големи от таваните, то е, защото горивото за зимата някъде трябва да се складира. И когато комините на десетките фабрики, многоетажни кооперации и обществени здания запушат едновременно, човек трябва да е доста разсеян, за да не забележи пушека и саждите, породени от непълното изгаряне на въглищата.

В средата на 1930-те това вече е осъзнато като проблем от Столичната община. Затова, ако отворим Наредбата закон за застрояване на София от 27.ІV.1935 г., в член 73 ще прочетем, че ,,инсталациите за парните, водните и другите централни отопления, както и разните инсталации за привеждане в движение или използване чрез гориво на машини, уреди и др. (за всички сгради, заведения и предприятия) да бъдат така построени и приспособени, че горенето в тях да отговаря напълно на всички технически, хигиенични и противопожарни изисквания“.

По-късно – 22.ІХ.1936 – излиза и Правилник за прилагане на Наредбата, който определя срок за преустройството и приспособяването на тези инсталации. За ,,по-големите и силно димящите“ той е до 1.Х.1938 г., а за останалите – 31.ХІІ.1939.

До март 1938 г. за ,,бездимно горене“ са преустроени следните горивни и централноотоплителни инсталации, като вдясно виждаме и цената, която е струвало това:

Цени на преустройствата на отоплителните инсталации в София

Всички предприети до март 1938 г. преустройства в отоплителните инсталации струват общо около 9 481 000 лв, а пушекът и саждите са премахнати от 38 големи сгради, в които е въведено т.н. бездимно горене. Така се правят и значителни икономии от отоплителните разходи, защото инсталации са по-ефективни и става възможно да се закупуват по-малко и по-долнокачествени въглища.

Общината първа дава пример, като преустройва стара инсталация при Минералните бани на ул. Сердика. Ако през 1933 г. за отоплението им са употребени около 5115 т въглища, то в резултат на въведените мерки и отчетността през 1937 г. (първите 12 месеца на новите инсталации) голямата и малката баня са отоплени само с 2837 т, което ясно говори за икономиите. Освен това преди са закупувани скъпи въглища І качество, докато сега може и с наполовина по-евтиното трето. Построен е и нов комин за баните, който да отвежда топлия въздух и газовете високо над сградите.

А на нас ни остава да ви питаме за следния въпрос, който става особено важен именно в нашия сайт: показаната на снимката парна инсталация българска ли е? Ех, да се четеше поне онази метална табела горе високо на рамката…

30 г. от най-голямото българско космическо постижение!

Sandacite.BG ви припомня най-голямото българско космическо постижение – то идва през 1989 г.

Снимката на **Фобос** и Марс от **ВСК Фрегат**

Когато става дума за българската космическа програма, обикновено се говори за полетите на двамата космонавти Георги Иванов и Александър Александров (съответно през 1979 и 1988 г.) и за участието на България в космическия проект Шипка през 1988, за който страната ни създава и доставя цели 9 научни апарата. Това безспорно са много важни страници от историята на българските космически технологии, но забравяме нещо друго! Тази година се навършват 30 г. най-великия миг в историята на нашите космически изследвания – от принос, чието международно значение е отдавна признато от най-големите космически нации в света, а у нас той незаслужено остава забравен.

През 1988 – 9 г. страната ни активно се включва в международната космическа програма „Фобос“, в която участват САЩ, Европейската космическа агенция (ЕКА), СССР и други страни. „Фобос“ е най-мащабният многоцелеви космически проект дотогава и предвижда различни изследвания на Марс и спътниците му Деймос и Фобос. 4-степенни ракети носители „Протон К“ трябва да изведат 2 безпилотни космически апарата „Фобос 1“ и „2“, които за 200 денонощия да достигнат Марс и спътниците му Деймос и Фобос. Апаратите ще изследват състава на атмосферата на Марс, плазмата близо до него, повърхността му, а също така ще предават снимки на Фобос по телевизията и ще проучват орбиталното му движение, вътрешния строеж и също повърхността. Предмет на изследване е и Слънцето – изригвания, налягане, гравитация, слънчевият вятър и още много…

България получава 2 важни задачи: 1) да създаде уреди, които да определят елементния и изотопен състав на почвата на Фобос и 2) да изработи апаратура, която не само да извършва спектрометрични изследвания, но и да навигира апаратите „Фобос“ – тоест без българската техника те не могат да излетят!

За задача 1 в Астрономическата обсерватория в Кърджали е изработен уредът рефлектрон „Лима-Д“, който е с висока надеждност и ресурсен запас. Има черно електропроводящо покритие с електрически регулируеми параметри. „Лима-Д“ е с по-високи показатели от зададените, извършва отлично работата си и печели похвала за отличното си качество.

При задача 2 България за първи път отговаря с името си за старта и работата на толкова мащабен проект. От чужбина пристигат тревожни предупредителни писма за международната отговорност, която стои пред страната ни при провал. Тв картината от „Фобос“ ще се предава по целия свят и също трябва да се заснеме от българската апаратура, а ако България не я изработи в срок, ще се конфронтира и компрометира пред най-големите космически държави в света.

Навигаторът се нарича ,,видеоспектрометричен комплекс (ВСК) „Фрегат“ и успешната му изработка изисква да се мобилизира научно-техническият потенциал на много звена (например военните заводи заради прецизното им производство), но време няма никакво! Работата по уредите върви практически денонощно, а създателите приемат работата като национално дело. Правят се съвещания и пресмятания как 24-те часа да се използват най-ефективно, защото до 15.VІ.1987 ВСК и документацията му трябва да бъдат предадени в Москва.

Надежда дава създаването на опитен образец, който преминава лабораторните изпитания. В него са монтирани най-нови електронни елементи. ВСК има 3 тв камери, система за спектрометриране, за управление на ВСК-то, у-во за запис на видео и вторични токозахранвания… Всичко това е добре, но времето лети, не чака!

Точно на 14.VІ комплексът става готов и е пакетиран в здрави сандъци за транспортиране, но свободен самолет няма! Тогава директорът на Института по космически изследвания към БАН проф. Борис Бонев се обажда на командващия ПВО и ВВС ген.-полк. Любчо Благоев и така в последния момент обикновеният пощенски самолет за Москва е сменен с Ан-24 борд 040, защото големият му резервоар му позволява да прелети разстоянието без кацане.

На самия 15.VІ сутринта самолетът с ВСК на борда си излита от София, а от чужбина никой не звъни и не пита какво става, защото явно не смятат, че българите ще се справят в срок. Като връх на всичко се появяват гръмотевична буря и силен дъжд, а пълзи и лед… Московското летище „Шереметиево“ се оказва затворено. Тогава пилотът каца на закритото „Шереметиево 1“, проф. Бонев звъни в „Главкосмос“ и пита защо никой не посреща делегацията. А когато там разбират, че българите въпреки всичко са успели, възкликват, че това не може да бъде…

И ето че назрява звездният миг на българските космически технологии! Два броя от готовия ВСК са доставене за полета в последния възможен момент и изстреляни в космическите апарати „Фобос 1“ и „2“. „Фобос 1“ аварира поради компютърна грешка (няма общо с българската апаратура), но полетът на стриктно навигирания „2“ върви успешно и на 28.II.1989 ВСК „Фрегат“ предава към Земята истинска цветна снимка със спътника Фобос на фона на планетата му Марс!

Това веднага е оценено като невероятно важен принос към международното изследване на Космоса. Радостта е неописуема, а престижното и с много висок импакт фактор научно списание „Нейчър“ илюстрира със снимката от ВСК „Фрегат“ своя брой от 19.Х.1989 г., в който се анализират научните резултати от „Фобос 2“. Там пише: „ВСК „Фрегат“ изпрати на Земята най-ценна информация“! Това е нашата, българската апаратура! Този звезден миг вече е почти легенда. Името на България се споменава навсякъде с уважение и благодарност и учените от НАСА и ЕКА заслужено признават нашия успех. Чак допреди 10 г. това бяха най-качествените снимки на Марс и Фобос, с които човечеството разполагаше.

Списание Nature със снимката от ***ВСК Фрегат***

А ето тук можете да научите още за българските космически приключения…

Българската техника върху монети – неочаквано добра комбинация!

МИК 16С от 1985 – един екстремен български компютър

Най-сетне в Sandacite.BG успяхме да се сдобием с образа и информацията за легендарния компютър МИК 16С!

Това е един необикновен български компютър. Вероятно оттук-оттам сте чували по нещо за него, но за първи път можем да видим как изглежда той. Но да започнем отначало…

ЛИНИЯТА КОМПЮТРИ МИК 16

Всъщност МИК 16С е част от по-голяма серия, наречена ,,модулни индустриални компютри“ (това и означава съкращението МИК), която е окончателно готова през 1986 г. Проектирана е в Института по техническа кибернетика и роботика към БАН под ръководството на д-р Йордан Кисьов. По отношение на програмите си цялата серия е напълно съвместима с наложилата се тогава вече като световен стандарт конфигурация на легендарния IBM PC/XT и , но като хардуер е напълно българска разработка, а не аналог на нещо чуждестранно.

Компютрите от серията МИК са характерни със своята модулна структура. Това означава, че към една дънна платка могат да се присъединят чрез слотове множество разнообразни модули и така да се получат компютри с различна функционалност. Самите слотове нямат общо с известните от това време ISA, а са от друг вид. Примери за разширителни модули за МИК 16 са памет с обем до 2 мб, К-МОП памети с буферно захранване, а и самият процесор също е на модул. Освен това има модулни контролери за устройства със сменяема памет (флопита) и постоянна такава (харддискове), платки за разнообразни външни разширения чрез конектори и т.н.

Важно понятие в архитектурата на МИК 16 са двете магистрали за данни – системна и периферна – към които се вкючват модулите (напр. процесорният е в системната). По-подробно за хардуерната архитектура и различните модули на МИК 16 можете да научите тук ==> МИК 16.

Машините от тази серия имат следните важни качества:

изключително висока надеждност. Това са компютри, конструирани за професионална употреба в по-сурови условия – военно приложение, тежки производства, а както ще видим – и на космически кораби, летящи в орбита. Това обяснява защо конструкцията на платките в тези машини е подсилена – с алуминиеви носещи шини – а контактите им са позлатени с цел възможно най-сигурен контакт. Самите платки също са изработвани с цел много голяма устойчивост. При монтиране в компютъра те могат да се обградят от специални кутии, за да се изолират от неблагоприятни околни въздействия;
гъвкавост и предвидливост. Използваният процесор Intel 8088 е 16-битов, но с 8-битова шина за данните. И тъй като процесорът е на модул, при бъдещо преминаване към 16-битова шина той може да се замени с нов, а произведените периферни разширителни модули да продължат да се използват!

Така, а след като казахме достатъчно за серията МИК 16, нека пристъпим към същността.

МИК 16С

Виждате този компютър на снимката най-горе. Той се води преносим, а това става, като затворите клавиатурата, която е от вътрешната страна на капака – тя не се отделя от компа. Кутията му е метална и доста здрава и е почти същата като на контролера за автоматизация на производството ПРОКОН 1300, с който ви бяхме запознали. Предният панел е изработен от твърда черна пластмаса. Мониторът е вграден в кутията – 9-инчов, монохромен. Горе вдясно от екрана може да забележите емблема, вероятно на Института по ТКР. В дипляни на Външнотърговската организация Изотимпекс можете да срещнете МИК 16С и като Правец 16С, но не ни е известно Комбинатът в Правец да се е занимавал с производството му. Произвеждан е в малко бройки (колкото са били нужни за специални проекти, вероятно се е правел по поръчка) от 1985 г. нататък.

Именно на този компютър е направена модификация за употреба в космическия кораб Союз ТМ-5, на който пред м. юни 1988 г. излита вторият български космонавт Александър Александров. За разлика от МИК 16С, клвиатурата на космическия му събрат май не е на панти към корпуса, така като гледаме – на тази снимка можете да видите как Александров и колегите му използват МИК-а:

Той е използван напр. за обработване на изображения, получени от камерити, снимащи космическите тела, техния релеф и т.н.

А се да видим характеристиките на компа. Оперативната му памет (RAM) може да е между 256 и 640 килобайта. Освен нея, той разполага и със специална постоянна памет, наречен ,,програмна“ – с обем между 8 и 256 кб. Вероятно тук се има предвид PROM-ът (от англ.: Programmable Read-Only Memory – вид бързодействащи памети.). В него се намират базовата входно-изходна система на компютъра и служебната му програма за самодиагностика. В PROM-а на МИК 16 са заводски записани r т.н. резидентни програми, които се задействат при включването на компютъра и остават заредени до изключването му. В случая това са резидентният език за програмиране Бейсик и (ако е записано) друго проограмно осигуряване.

Като присъединяеми запаметяващи устройства могат да се включат:

до 4 флопидискови устройства 5,25 инча, които работят с дискети с обем до 360 кб. За две от тях са предвидени места с отсеци в самата кутия на компютъра, докато останалите две ще ви се наложи да извадите отстрани;
може да включите и харддиск, обаче за тази цел ще е нужно да разкарате едното флопи, защото иначе конекторите на дънната платка няма да ви стигнат

Що се отнася до приложния софтуер, МИК 16С, както казахме, е напълно съвместим с IBM PC/XT. Това означава, че можете да му инсталирате всички така и така познати операционни системи като PC-DOS, MS-DOS, СР/М-86, CON-CURRENT СР/М, UCSD-p, UNIX и др.

По-горе споменахве за многообразните възможности за разширения, които цялата серия МИК 16 има. 16С е снабден с т.н. касета, която има размери 233 х 160 мм. Към нейните слотове могат да се присъединят модули в двоен европейски формат, като в един слот влизат два единични модула. Също така, в кутията на компютъра има и три слота за модули, конструктивно съвместими с IBM PC/XT. Отзад на кутията модулите стоят хоризонтално.

Ето и техническото описание на серията МИК 16 ==>МИК 16.pdf

Страхотно много търсим такъв компютър (а и други от серията МИК 16) за нашата колекция, така че ако имате, ни се обадете – 0896 625 803. :) Благодарим Ви!

А ето тук можете да прочетете още за българските космически полети и не само ==>

Българската техника върху монети – неочаквано добра комбинация!

БГ скутер Балкан от 1964 – едно неизвестно съкровище!

В Sandacite.BG попаднахме на неизвестен български скутер Балкан!

**Български скутер** на **завод Балкан**

Днес сме, надяваме се, мноого интересни и правим принос към историята на българската автопромишленост! :)

Наскоро решихме да обърнем повече внимание на малко известните производствени проекти в различни области на българската техника. Затова се заинтересувахме напр. какво е проектирано в институцията, която преди 1990 г. отговаря за дизайна и външния вид на българските индустриални стоки – Центъра за промишлена естетика. Искахме да пием вода от извора.

Та заазпитвахме и разтърсихме се ние, значи, и накрая се усетихме истински щастливи, когато тупнаха пред нас няколко дебели папки, потънали в прашуляк. Явно дооста отдавна никой не беше ровил точно в тези документи, но за нас те представляваха съкровище. Отворихме и започнахме настървено да ровим… и изведнъж очите ни станаха на палачинки! Ето на какво попаднахме.

Оказа се, че през 1964 г. в добре известния ловешки завод ,,Балкан“ – родното място на едноименните мотопеди и мотоциклети – е изработен прототип на друго двуколесно превозно средство – скутер с работен обем на двигателя 150 см3! В папката имаше таблица с изделията на завода до 1969 г. и към тях номер на снимката, на която би трябвало да е изобразено всяко нещо. Само че на самите снимки нямаше номера… Въпреки това обаче точно скутеът нямаше как да бъде сбъркан. Ако искате, се взрете по-сериозно и ще видите релефния надпис ,,Моторолер 150″, изписан отпред. Така са наричали скутерите тогава – ролери. Първият български електрически скутер от 1972 г. също е наричан ЕлРо 72, което идва от ,,електрически ролер“.

Да разгледаме новата ни находка, която виждате на снимката горе. Скутерът е очевидно двуместен, а седалката на водача е по-дълга. Те и двете са от микропореста гума, както обикновено. Отзад има и решетка за монтиране на багажник. По-надолу от него, в средата, ясно се вижда и клаксонът. Целият двигател и голяма част от тялото на ролера са облечени в метална обшивка, който при задното колело преминава в обгръщащ я калник. Предният калник също е широк и голям. Джантите на колелата са плътни, без отвор по тях. Около двигателя са оставени вентилационни отвори, за да се охлажда добре. Дългата тръбна конструкция отдолу вероятно съдържа и ауспуха на скутера.

Като стана дума, двигателят е произведен в Завода за бензинови двигатели ,,Средец“ в София. Изпитанията му са проведени на поляните около завода, както е правено и с други негови конструкции.

Фарът е полузакрит и е производство на завод ,,Светлина“ Стара Загора, същия го виждаме в мотопедите на Балкан.

Скутерът Балкан с обем на двигателя 150 см3 вероятно е показан на Панаира в Пловдив, защото заводите показват там и множество прототипи и мострена продукция, но не е ясно защо след това не влиза в серийно производство.

Това е, което знаем за него. Но искаме да ви помолим, ако пазите някакви стари рекламни дипляни на заводи производители на българска техника, да се свържете с нас, за да можем да ги купим или дори само скенираме от вас! Така ще можем да запознаем любопитната ни аудитория с това какво е произвеждано в България през десетилетията, защото много от тези изделия днес са вече безвързватно изгубени. Така е и с този ролер – къде е отишъл, къде е останал… никой не може да каже.

А това вероятно е онова, което е регулирало движението му! :D

Български светофар от 1963 г.