Статии – Стара техника

За първи път в Интернет – българския комуникационен процесор ЕС 8371, представен от Sandacite.BG!

Разглеждайки една по една частите на най-големите български компютри – серията ЕС от 70-те и 80-те години – вече стигнахме и до комуникационните процесори. Затова седнете удобно, вземете нещо за хапване/пийване и вижте какво им е забележителното пък на тях.

Вероятно мислите, че свързаността в мрежа е характеристика преди всичко на персоналните компютри от последните 20 – 30 г., че огромните едностайни машини не са имали нещо такова… Само че нещата въобще не са така. Знаете ли, че първата българска компютърна мрежа влиза в редовна употреба още в средата на 70-те години? Тя се нарича ЕСТЕЛ, тия дни я разгледахме по-подробно ТУК и ТУК , комуникационни процесори като този сега са ѝ жизнено необходими, за да си върши работата – да свързва компютри и терминали за достъп до тях.

Досега в уебпространството можехме да видим само общи снимки на машинната зала с грамадния компютър ЕС, но благодарение на тази наша статия за първи път имаме в едър план цял комуникационен процесор, в случая ЕС 8371. По времето, за което говорим, тази част на компютъра е наричана ,,процесор за телеобработка“, а представяният днес от нас модел е сред най-използваните в изгражданите тогава мрежови конфигурации!  Този метален шкаф има габарити 1400 х 800 х 1600 мм (височина/широчина/дълбочина) и тежи над 140 кг. Тук шкафът е един, но могат да бъдат и два! Не е истина просто…

Процесорът е произвеждан в софийския Завод за изчислителна техника, днес до бул. Цариградско шосе. Сега ще разгледаме подробно какво има в шкафа, а ако в някой момент подробностите ви дойдат в повече, просто прескочете и продължете надолу. :) Ние просто искаме да сме подробни, защото досега нищо за този процесор не е публикувано у нас. Важно е да видим с какъв хардуер българите преди 40 години са си осигурявали компютърна мрежа!

Процесорът представлява програмируемо устройство, което се грижи за комуникацията между компютъра, служителските (операторските) терминали и други компютри, включени в мрежата. Архитектурата му включва няколко части, които са разделени на различни модули, за да се увеличи гъвкавостта на сглобяването на системата и нейното обслужване. Тези части в шкафа са главно управляващо утройство, команден панел, канален адаптер, различни линейни адаптери, комуникационни скенери, оперативна памет и бази за интерфейса. Вижте как са разпределени:

Ето и какво прави всяка една от тези части.

Централното управляващо устройство дешифрира и изпълнява различните инструкции и управлява паметта, скенерите и каналния адаптер.

Командния панел го виждате тук. От него можете да задавате запис напр. запис на информация в паметта и регистрите, а също така следите показващата се информация за работата на всички части, намерени грешки от самодиагностиката…

Оперативната памет се състои от модули. Основният е с обем 32 кб, а цялата памет може да се разширява най-много до 256. Един цикъл четене-запис отнема около 1000 наносекунди, а времето за достъп е около 400. Тя е доста умна, тази памет – по-точно в нея е записана програма, чийто алгоритъм може да коригира единична и да самоустанови двойна грешка. В нея е записан управляващият софтуер на процесора.

Каналният адаптер тук е от типа КА-1 и чрез него ЕС 8371 се включва към байт-мултиплексорния канал на големия компютър – неговия ,,шлюз“ за външни цифрови връзки.

Комуникационният скенер е от тип КС-1 и е отговорен за връзката между линейните адаптери и централното управляващо устройство. Скенерите предимно обслужват заявките, които постъпват от терминалите по комуникационните канали, и към този процесор може да се включат най-много четири скенера. Всеки поддържа обмен по асинхронни и синхронни полудуплексни линии със скорост от 50 до 4800 бода (англ. baud)

(Ако сте любознателни, да уточним също така, че специална управляваща програма контролира инициализацията на линията за всеки адаптер, дължината на символите, скоростта на приемането и предаването и неговия приоритет между това по останалите линии (ако са включени повече от една).)

Т.н. бази на интерфейса осигуряват интерфейса между скенерите и линейните адаптери (а също така стробирането – т.е. избирането, селектирането – на най-малките единици информация). Адаптерите присъединяват външните линии към базите на интерфейса. Към една база може да се включат до осем линейни адаптера от типа 1А, 1Д и 2А. Ако се чудите каква е разликата между тези модели адаптери, то тя е в броя на линиите, които управляват, и възможностите, които ви дават. 1Д управлява две старт-стопнии или синхронни линии със скорост на обмена до 9600 бода/сек. 1Е управлява две устройства за автоматично повикване по комутируеми канали. 2А пък може да управлява до две телеграфни линии и туйто. Има сведения за още един използван тук адаптер – 1В. Като умножим всичко по всичок, ще видим, че към една база на интерфейса могат да се включат най-много 16 линии.

Както операторските терминали, така и комуникационният процесор ЕС 8371 има няколко режима на работа – емулационен, управление на мрежа и частично емулационен:

• емулационният се осъществява под управлението на програма и емулира в големия компютър един или няколко мултиплексора. Те могат да са ЕС 8401, ЕС 8402, ЕС 8403 или ЕС 8410. Ако помните, споменахме ги в статията за терминала ИЗОТ ЕС 7925.М1;
• режимът на управление на мрежата се осъществява също чрез такава програма. Тя разширява функционалните възможности на ЕС 8371, като разтоварва централния процесор на големия компютър ЕС. Това прави, като освобождава метода за достъп (работещ в ЦП) от множество функции по управлението на мрежата. При този режим обаче трябва да сте инсталирали в комуникационния процесор памет поне 64 килобайта.
• частичната емулация е нещо като комбиниран режим между двете едновременно. За него също е нужна мрежова управляваща програма и в такъв случай се емулират едновременно мултиплексор за предаване на данни, а същевременно и управление на мрежата.

В режим на емулация комуникационният процесор работи с известните операционни системи ДОС 2.2 и ОС 4.1, а също и с методите за достъп ВТАМ и ОТАМ, за които казахме повече ТУК. В режимите на управление на мрежата и на частична емулация  процесорът работи с операционните системи ДОС 3 и ОС 6.1 и метод за достъп ВТАМ.

Някъде тук в залата се спотайва и техният ЕС 8371…

Управляващите програми на ЕС 8371 също са разработени на модулен принцип, като модулите се подбират според конкретната конфигурация на мрежата за телеобработка и в какъв режим ще я използваме.

Процесорът е снабден от завода с комплект тестови програми, които дават възможност за правилно функциониране и работа не само на самия ЕС 8371, а и на свързаните с него модеми, линии за връзка и терминали – това е т.н. група програми ,,он-лайн“. Много от диагностичните функции могат да се изпълняват динамично, без да се нарушава нормалното действие на останалите части на контролера.

Разглежданият от нас процесор може да работи с 51 инструкции, а дължината на машинната дума може да е 16, 18 или 20 бита. Към него могат да се включат между 2 и 352 външни комуникационни линии с дуплексен или полудуплексен вид обмен и полудуплексен режим на работа (от тях дуплексните могат да са най-много 176). От информацията горе за адаптерите разбрахме, че линиите за връзка могат да са няколко вида: телефонни некомутируеми, комутируеми, телеграфни некомутируеми и комутируеми. Методът на предаване на данни пък е старт-стопов или синхронен. В интерес на истината, има и още подробности, които могат да се кажат, ама в такъв случай със сигурност няма да ни отворите вече, съвсем ще ви досадим…

След всичко това веротно ви е ясно, че ЕС 8371 харчи доста и затова използва трифазно напрежение 380 волта, потребявайки около 2 киловата мощност.

Комуникационният процесор ЕС 8371, също както много други български компютърни части, е широко изнасян, най-вече в бившия СССР.

А това е нещо, което също помага в междукопютърния обмен на данни…

Научете много за българската компютърна мрежа ЕСТЕЛ 4.1 в Sandacite.BG!

Отново сме тук със статия за една от любимите ни теми – първата българска компютърна мрежа в историята. Вчера наш приятел ни пита за това. За да не повтаряме излишно вече казани неща, ви препоръчваме да хвърлите едно око на ТАЗИ и ТАЗИ статия, за да продължим сега напред.

Развитието на ЕСТЕЛ преминава пез няколко версии от средата на 70-те г. нататък – ЕСТЕЛ 1, 2, 4.1, 4.2… Днес ще се спрем на една версия, актуална към началото на 80-те г. – 4.1. Тя може да се изгради както между мейнфрейм (серия ЕС), така и миникомпютри (серия СМ), проектирани и произвеждани в тогавашна България. Когато мрежата се конфигурира, главното звено на управлението  ѝ става именно компютър.

Множество потребители получават достъп до работа с големия компютър. За тази цел им трябва терминал с наличие (поне) на клавиатура и монитор, а пред него телефонен модем – напр. показаният неотдавна от нас ИЗОТ ЕС 8005 или ИЗОТ ЕС 8371. За да стане работата, модемът се включва към мултиплексния канал на компютъра и така машината може да управлява включените към нея линии за връзка, като при това е достатъчно умна, за да запази отделев адрес на подканал за всяка такава линия.

Техническите характеристики на ЕСТЕЛ 4.1 предвиждат максимум 225 такива управляеми телекомуникационни канала (при полудуплексен режим на обмен на данни). Скоростта на обмена, в зависимост от използвания модем, може да бъде 50, 100, 200, 300, 600, 1200, 2400, 4800 или 9600 бода (англ. baud). Поначало с всеки следващ модел модем тя нараства два пъти – ако при ИЗОТ ЕС 8001 от 1974 г. е максимум 200 бода, то при ИЗОТ ЕС 8015.01 (1981) вечее повишена на 4800 бода/сек. Може да работи при няколко различни режими и кодове на обмен.

Ето я схемата на ЕСТЕЛ 4.1 – сложничка изглежда, ама дано я разберете, зер сте по-умни от нас… На руски е, защото е от рекламен албум на ЗЗУ Велико Търново за бившия СССР:

Има и принтери, както виждате, за да можете да разпечатвате получените файлове.

За да може ЕСТЕЛ 4.1 да разгърне пълните си възможности, трябва да обзаведем една максимално пълна нейна конфигурация, което означава:

• телекомуникационен процесор (за т.н. телеобработка) ЕС 8371;
• терминали – някой измежду ИЗОТ ЕС 8501 М, ЕС 8571, СМ 1604 (на първата снимка), СМ 1605.М1, ИЗОТ 7925, работещи в старт-стопен режим;
• многопултова система за работа с данни на магнитна лента ЕС 9003;
• т.н. линейни преобразуватели на сигнали – асинхронни и синхронни модели, преобразуватели от телеграфен тип и т.н.;
• шкаф за линейна апаратура ИЗОТ 0402, в който да сложите горните устройства – те нямат собствена кути понеже, а са предназначени за вграждане;
• спомагателна апаратура, за да може при проблем адекватно да ви се помогне – всякаква тестова апаратура, програматори, анализатори, симулатори, измерители на телекомуникационните канали и прочие джаджоля;

А сега да поговорим и за софтуера!

ЕСТЕЛ 4.1 може да работи с операционните системи ОС и ДОС. Безусловно необходимият софтуер за мрежата включва:

• базов телекомуникационен метод за достъп – ВТАМ/DOS и ВТАМ/OS;
• телекомуникационен метод тип QTAM (Queued Telecommunications Access Method) – с т.н. в програмирането опашка;
• телекомуникационен метод за достъп ТСАМ/OS;
• управляващите програми на модела  – напр. ЕС8371;
• управляваща програма за мрежата;
• емулационна програма – при емулационен режим на работа, при който се емулират мултиплексори от серията ЕС 840х (х – 1, 2, 3, 4, 10);

Има и приложни програми, към които спадат:

• система за управление на потребителската информация – СУИП;
• въвеждането на задачи и въпроси от разстояние – ВЗОР/ОС;
• диалогово отдалечено въвеждане на задачи и въпроси – ДУВЗ;
• диалогова терминална система ДТС/ДОС;
• и накрая програма за текстообработка – ТЕКСТ/ДОС – защото текстът е най-често използваният формат за информация по онова време

Даа… Това е била компютърната мрежа на България преди четиридесетина години. Направо е страхотно какво удобство на работа са имали хората още тогава – във време, което обикновено смятаме за зора в развитието на компютрите.

А ние взехме, че се влюбихме в служителката пред ИЗОТ-а горе…

Разучете терминала за компютърна мрежа ЕС 8501М, който намерихме в Sandacite.BG!

Неведнъж сме ви разказвали за първата българска компютърна мрежа – ЕСТЕЛ (,,Единна система за телеобработка“) – която се появява в средата на 70-те г. (най-вероятно в средата) и с времето натрупва няколко версии. Тя дава възможност на множество хора, работещи пред терминали, да се свързват с голям (заемащ цели стаи) компютър от серията ЕС, да използват неговите големи изчислителни ресурси, да обменят файлове с него, а също и да задават въпроси и да получават отговори в реално време. Връзката се осъществява чрез телефонни линии, както по-късно при dial-up мрежите на първите у нас интернетски доставчици.

През годините терминалите претърпяват промени в дизайна, а на тези устройства досега сме обръщали много малко внимание – показвали сме ви само най-известни като първата модификация на СМ 1604. Затова сега ще наваксаме…

Тук отгоре виждаме ЕС 8501М – терминал, произвеждан от Завода за запаметяващи устройства във Велико Търново в началото на 80-те години. Тогава ги наричат още абонатни пунктове. Този се състои от основна маса с клавиатура и принтер (на безконечна хартия), монитор и под него  шкаф с две 8-инчови флопита от първия модел такива български – ЕС 5074 – поместени, както го правят и при бюрокомпютрите, вертикално едно до друго. Две са, за да можете от едното да заредите програмата, а с другото да запишете резултата от работата си.

Предназначението на ЕС 8501М да ви съдейства да обменяте информация в старт/стоп режим с голяяям компютър. :) За целта се използва двупроводен( пряк или комутируем) канал или четирипроводен некомутируем канал, който влиза в състава на ЕСТЕЛ версия 4.1. За тази работа му трябва телефонен модем със скорост на обмена 300/600/1200 бода (англ. baud) (показвали сме ви един такъв – ИЗОТ ЕС 8005 – ТУК). Да отбележим също така, че обмен на данни може да се осъществи също с четирипроводна физическа линия, като тгава скоростта нараства до 9600 бода/сек.

Терминалът съдържа собствена микропроцесорна система от фамилията СМ600 (8-битова е – трудно някаква друга в тези времена) и има вътрешнопрограмно управление.

А, ето една негова реклама от 1983 г.:

Клавиатурата на терминала може да се направи по желание на клиента в две азбуки – латинска и кирилска. Снабдена с всички букви за руски при това, защото този терминал е продаван много в страните от бившия Съветски съюз. Самата клавиатура е оформена като автономен блок, а клавишите по него са три групи:

• основна – 56 броя;
• лява допълнителна от 9 функционални клавиша;
• дясна допълнителна от също толкова функционални

Освен туй, на панела са монтирани светодиод индикатори, които дават пълни сведения за работата на терминала в автономен и дистанционен режим. При работа на принтера цифровите индикатори указват къде са намира печатащият диск (т.н. маргаритка) и дали има грешки.

По-горе стана дума за вградения софтуер на терминала. Ами работата на входно-изходните устройства (клавиатура, монитор…) се контролира от програма, записана в 16-килобайтовата постоянна памет, намираща се на платки в шкафа под клавиатурата. Програмата се задейства при включване на захранването и тогава терминалът преминава бърз вътрешнопрограмен тест, за да може самодиагностиката да разбере дали всичко е наред с него (тогава влиза в специален диагностичен режим).

ЕС 8501М може да работи в два вида конфигурация на връзката – ,,точка – точка“ или многоточкова. Друго забележително за е, че той работи в два режима – автономен и дистанционен. Те се контролират оот две групи превключватели на клавиатурата отгоре. При първия терминалът може да се използва като самостоятелен текстообработващ компютър за подготовка и редактиране на текстова информация, която после да се запише на дискета или да се разпечата или да я гледате на монитора и да се любувате на писателските си качества. :) Можете да ровите в съдържанието на дискети, да редактирате данните там, да копирате, търсите, реорганизирате файлове и т.н.

При дистанционен режим терминалът работи като същински такъв, тоест свързва ви с истинския компютър. Дължината на информационния блок е променлива, но не повече от 512 байта, а режимът на обмен – дуплексен или полудуплексен.

Между другото, оперативната памет (RAM) на терминала е 16 кб. Принтерът, който върви към него, се нарича ЕС 7187 и може да печата със скорост 30 знака/сек, като на ред се падат 132 знака.

Мониторът пък още не сме открили как се казва, но вероятно е произвеждан в ЗДСТЕ ,,Васил Драмов“ Враца, а със сигурност знаем, че може да изобразява 24 реда текст по 80 знака всеки.

Кутията на ЕС 8501М е доста тежка, метална, а останалите неща по него също тежат, затова е разбираемо, че в пълна конфигурация той удря едни добри 170 кг. Разберите му са 1050 дължина, 860 височина, 650 мм дълбочина. Захранва се от обикновено еднофазно мрежово напрежение 220 волта и потребява около 700 вата мощност.

Надяваме се, че с този подробен преглед сме ви помогнали да видите как хората са работили с първите компютърни мрежи в България. Ето тук можете да разгледате един доста популярен терминал, само че от по-малкия клас машини – СМ (т.н. минимашини):

Вижте в Sandaacite.BG нашата нов българска автомобилна  везна от Баланс Лясковец!

Този завод е много известен с разнообразните кантари (а и не само), които произвежда, а между другото, съществува и сега. Ние днес открихме и ще  ви представим един доста по-различен техен кантар, предназначен за измерване на наистина мноого големи количества товари. Запознайте се с ВАЕ-50!

Тези везни могат да измерят дори теглото на цял тежко натоварен камион, който застане върху тях. Това се постига чрез голяма, голяма платформа, монтирана на равнището на земята, върху която измерваното превозно средство трябва да се качи и да спре. Платформата е свързана с електронноизчислителния блок на везната, която работи както при обикновен електронен кантар в магазина. Главната разлика е в многократно по-големия физически размер на платформата. На външен вид тя трудно се различава от околната настилка.

Такива кантари се използват навсякъде, където трябва да се измерва колко тежи товар, поставен в превозно средство – търговия, промишленост, селско стопанство и т.н. А, и в скрап пунктовете също – когато закарате автомобил за вторични суровини, ви карат да го спрете върху такъв кантар, за да ви го измерят. :)

През 1988 или 1989 г. – една от двете – България също започва да произвежда такива автомобилни везни (както са известни и сега), като те са възложени на щатното предприятие за производство на теглоизмервателни уреди – завод Баланс Лясковец. Те са автор на много известния кантар с триъгълен циферблат, който все още можем да срещнем по някои бакалии. Резултатът от промишлената работа е моделът везна ВАЕ-50, което означава ,,везна автомобилна, електронна, с максимално допустим товар 50 тона“. Сега ще я разгледаме по-подробно.

Корпусът на везната е от бяло боядисана ламарина, но с черен пластмасов преден панел – челно отпред и долу около клавиатурата. Нейните бутони са разноцветни, за да се различават по-добре отговорните за различните функции на кантара. Резултатите и параметрите от измерването се наблюдават от работещия на две LED екранчета. В горния десен ъгъл виждаме емблемата на завод Баланс Лясковец и надпис ,,ВАЕ 50″.

Ето я нашата везна в момент на действие:

Освен максимален товар, тя има и минимална чувствителност – под 400 кг не може да ви претегли, защото се предполага, че толкова масивно устройство никой няма да използва за толкова малки товари. Една стойност на делението отговаря на 20 кг. Има показател ,,максималният ефект на тариране“, а днес това е популярно като ,,изваждащ ефект на тарата“ – тоест означава, че електронният кантар може да извади от застаналия върху платформата му товар собственото тегло на превозното средство, за да узнаете само колко е товарът. Та максималната тара, която ВАЕ-50 може да разграничи и отдели, е 9980 кг. Стойността на делението на тариращото устройство пък е 20 кг.

Тази автомобилна везна може не само да измерва, ами и да отпечатва какво е измерила! За това се грижи произвежданият в Обединени заводи за запаметяващи устройства в Пловдив принтер ИЗОТ 7700С, който изглежда почти като добре познатия ни ИЗОТ 0230-М1, но с тази разлика, че има индикиращи светодиоди от лявата страна на лицевия си панел. И електронният блок на кантара, а принтерът се разполагат на затворено или поне покрито място пред манипулиращия  с тях.

Както всеки кантар, така и ВАЕ-50 не е безгрешен. При измерване на товар между 0 и 10 000 кг може да даде до 10 кг отклонение, а между 10 и 40 000 кг – 20. За най-големите количества между 40 и 50 000 кг пък тази стойност е 30 кг.

Платформата отпред със стоманена рамка и е широка 3 м и дълга 16 и тежи 10 тона.

Независимо от грамадните си размери, по електрически данни ВАЕ-50 е съвсем миролюбив – той работи при стандартното 220 волта мрежово напрежение.

А знаете ли, че завод Баланс е произвел и първата българска електронна ценова везна за ползване в магазин – вижте я тук ==>

https://www.sandacite.bg/%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B1%D0%B3-%D1%86%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D0%B8%D0%B7%D1%87%D0%B8%D1%81%D0%BB%D1%8F%D0%B2%D0%B0%D1%89%D0%B0-%D0%B2%D0%B5%D0%B7%D0%BD%D0%B0-%D0%B2%D1%86%D0%B5-10/

Днес в Sandacite.BG отсрамваме българските обикновени полуремаркета за камиони от завода в Добрич.

Много е готин, нали? :)

Докато се чудехме какво да напишем днес, се усетихме, че на тази част от нашата автомобилна техника не сме обръщали внмание досега. Както знаем, полуремаркето представлява прикачно приспособление. Това умно изделие на машиностроенето се присъединява към самоходно шаси влекач и е измислено, за да ни помага да оползотворим голямата двигателна мощ на шасито в превозване на голямо количество товари. Има различни видове полуремаркета, като какъв вид е то, се определя от вида на надстройката и на инфраструктурата – за какъв тип товари е предвиден. Най-популярните (обикновени) са покритите с тента, с които се превозват опаковани товари. Съединени с влекача, образуват тежкотоварен камион или както е популярен у нас – ТИР, макар че това название всъщност е неправилно.

В България също са произвеждани такива изделия – в Завода за полуремаркета и контейнери в Добрич, тогава Толбухин. Производството им започва в началото на 70-те години и сега ще разгледаме моделите им, които спадат към тентованите полуремаркета.

Полуремаркетата се различават по броя на осите и колелетата си, като всичките представени тук модели са двуосни, като на всяка ос има четири колела, значи общо осем. Окачването е с ресори.

Около 1980 г. заводът предлага следните пет основни модела, различаващи се по товароподемността си, а оттам и по други признаци. Както виждате, двуцифреното число след съкращението ,,ПР“ укозва общото тегло на полуремаркето, а това общо тегло се получава от сбора собствено тегло + пърна натовареност:

• ПР20Х – най-малкият модел… всъщност изобщо не е малък! :D Собственото му тегло е 5,1 т,  а максимално натоварено тежи 21,1 т – тоест вози 16 тона товар. Вътре разполагате с цели 46,8 кубични метра обем, които можете да натъпчете с каквото ви падне, стига да е правилно опаковано, за да запълните добре търбуха. Дълго 9385 мм, високо широко 2500, високо 3480;
• ПР25 – това, което виаждате на първата снимка горе. Мъртво (демек собствено) тегло със 700 кг по-голямо и 20 тона полезен товар. Кубатурата вътре, разира се, е увеличена – 51,7 м3. Размери: дължина 10 500 мм, широчина и височина отново 2500 и 3480;
• ПР29 – тежи кръгло 7 т, вози 21 т товар. Обем да пълните – 63,4 м3. С още 2 м и нещо по-дълго – 12 320 м, широко пак 2500 мм, височина 3750. В това вече можем и ние да живеем, ако се наложи…;
• ПР32 – 25,3 тона, съответно 63,6 м3 за товари, и 6,7 т собствено тегло. Дълго е 12 780 мм, иначе останалите два размера са същите – 2500 и 3750 мм;
• и накрая има едно ПР32TIR, което е по-особено, защото характеристиките му са направени така, че да отговаря на стандартите на международната конвенция Transports International Routiers (или TIR, ноември 1975 г.) и свободно да пътува по междудържавните пътища. При него имаме 7,5 т собствено тегло и кръгло 68 м3 кубатура на търбуха за пълнене. Като размери стойностите са идентични с тези на предния ,,обикновен“ 32-тонен модел.

Полуремаркетата са ползвани с различни влекачи LIAZ Мадара, произвеждани в Комбината за товарни автомобили Мадара в Шумен – както по-стари, така и по-нови:

Тези ,,автовагони“ имат по четири или пет капака от всяка страна (според дължината) и един отзад, които се свалят и улесняват вкарването на товари. Дебелата тента се премята нагоре и почвате да товарите. Навътре в полуремаркето от всяка страна има стоманени прътове, които я поддържат изпъната.

Първите ПР-и са с тежки ламаринени кантати, малки спирачни цилиндри и стойки за резервните гуми монтирани пред първа ос, което  затруднява вдигането на гумата. Впоследствие тези леки грешки са подобрени с това, че кантатите започват да се изработват от алуминий, спирачните цилиндри са заменени с по-надеждни, а стойките за резервните гуми се измества в най-задната част на рамата.

А ако искате да надникнете в историята на българските ремаркета за камиони, заповядайте ето тук ==>