Статии – Стара техника

Бекоп (Eлектрическа кооперация Бекоп – Белопитов, Ковачев и Прахов София, основана 1938 г.) е друг много известен производител на радиоапарати в предвоенна България.

,,Фирмата е учредена на 6. септември 1938 г. като дружество с ограничена отговорност с предмет на дейност: Производство и продажба на радиоприемници, всички видове слаботокови и силнотокови апаратии съоръжения, представителство на чуждестранни фирми и обществени предприятия и доставки. Дружеството създава техническа работилница и открива магазин за складиране и продажба на произведените изделия. Кантората на Бекоп ООД и на площад Славейков № 9″ (източник: Софийски държавен архив, фонд 3-К, оп. 6).

Тук сме Ви подготвили качествени снимки на един от най-впечатляващите им модели (по мое мнение):

Тъй като този вид радиоапарати рядок имат отбелязан моделен показател, аз съм го наименувал Бекоп с око в средата. То най-често се състои от лампата ЕМ84.

Отвътре състоянието е безупречно:

Повече снимки на български радиоапарати преди 1945-7 г. можете да разгледате в тази тема във форума – http://www.sandacite.bg/forum/viewtopic.php?f=11&t=3421&start=10

Що се отнася до историята на фирмата Бекоп, тук  препечатвам текст на нашия колега PDM, публикував в темата му с връзка към нея по-долу.

,,Разказаната тук история на фирма „Бекоп” и нейния създател Никола Белопитов е основана на книгата „Никола Белопитов и приятели” с автори Панчо Дундаров и Георги Гемиджиев, издание СОФИЯ, 2005г.
Никола Белопитов e роден на 15 август 1901г. в гр. Панагюрище. Бащата – Райко Николов Белопитов е роден в началото на 1876г. преди избухването на Априлското въстание, умира на 17 декември 1939г. Белопитови са били голямо семейство. Имали са четири деца. С упоритият си труд и пословична спестовност, въпреки недоимъка и беднотията, родителите са успели да изгледат и изучат децата си, да ги възпитат в традиционните български добродетели, родолюбие и здрав патриотичен дух. Най-големият е Никола. Юношеството и ранните младежки години на Никола Белопитов минават под знака на Балканската и Първата световна война. Баща му заминава на фронта и Кольо, макар и 14-годишен, но много буден и предприемчив и като най-голям, работи в семейната книжарница и издържа цялото семейство. Никола Белопитов развива активна обществена дейност, която не остава скрита за властите. Приятели посъветвали баща му час по-скоро да го изпрати в чужбина, защото има реална опасност да бъде арестуван и затворен. С оскъдните средства, спестени от баща му и зашити в хастара на палтото от майка му, през 1921г. Никола Белопитов заминава да следва електроинженерство във Виена. След завръщането си през 1929г. в България като дипломиран електроинженер Никола Белопитов трудно намира работа, защото е известен вече с демократичните си идеи. Започва работа в електроцентрала “Въча”, Кричим. По това време става член на Българското инженерно и архитектурно дружество (БИАД). През целия си живот инж. Белопитов е участвал активно в дейността на научно-техническите съюзи и ревностно се е грижил за стимулиране и пропагандиране на научните постижения и за повишаване престижа на българската научно-техническа мисъл.
През 1938г. със своите колеги и приятели Георги Ковачев и Тодор Прахов, инж. Белопитов основава фирма БЕКОП (Белопитов, Ковачев, Прахов). Фирмата е учредена на 6 септември 1938г. като дружество с ограничена отговорност с предмет на дейност производство и продажба на радиоприемници, всички видове слаботокови и силнотокови апарати и съоръжения, представителство на чуждестранни фирми и обществени предприятия и доставки. Дружеството създава техническа работилница и разкрива магазин за складиране и продажба на произведените изделия. Кантората на “БЕКОП” ООД е с адрес пл. “Славейков” №9. Тук инж. Белопитов създава собствена конструкция на металотърсач за войската. Специалистите се изказват много положително за неговото действие. Потвърждение за това е документът, който му издават военните власти. В него е написано: „Той е конструирал първите български минотърсачни апарати и с тяхна помощ минотърсачните команди, назначени от полка, разчистиха минните полета по сръбско-българската и гръцко-българската граница. Това показва, че Белопитов е инженер от висока класа.” Пак в „БЕКОП” Белопитов разработва устройство за възпламеняване на мини чрез радиосигнал, което с генерал Вл. Заимов предлагат на министерството на войната, но там се отнасят високомерно към това устройство. След спечелен търг фирмата е поела изработването на полилеите на новостроящата се съдебна палата в София, а така също и в сградата на Централна поща.
След обявяването на Втората световна война и военната експанзия на хитлеристка Германия в Европа той се включва и активно работи в конспиративната група на ген. Заимов. През 1941г. ген. Заимов получава от Съветското посолство един радиопредавател, по който е уговорен шифър да вика станция “ДОК” и да предава сведения под псевдонима “Азорски”. След получаването генералът, заедно с Евгени Чимширов отиват при електроинженера Никола Белопитов, и искат от него да им посочи един добър радиотелеграфист, който да разбира от манипулациите и да има “леви” убеждения. Белопитов им посочил като подходящ Тодор Лулчев Прахов. Фирмата “БЕКОП” осигурява и прикрива радиста и се грижи за поддръжката и изправността на радиопредавателите и намиране на подходящи места за предавания при осъществяване на конспиративната дейност. Антените се поставят в комините. Радио сеансите се извършват през нощта. Осигурява се охрана и всички необходими мерки за запазване на тайната. Куфарите с предавателите се укриват грижливо. Групата провежда активна разузнавателна работа, като събира сведения за движението на хитлеристките войски в Източна Европа и ги предава на съветското разузнаване. Едно от първите сведения, предадени на Съветския съюз е, че се готви нападение на фашистка Германия над СССР.
Владимир Заимов е арестуван в средата на март 1942г. Два дни след това бях арестуван и Белопитов. Започва процес. На първи юни 1942г. в 9 часа сутринта председателят на съда полковник Николов прочита присъдата. За генерал Заимов тя е смърт чрез разстрел още същата вечер. Белопитов и другите двама подсъдими са оправдани поради недоказаност.
Поради активното си участие в антифашистката борба, след 9.ІХ.1944г. инж. Белопитов не последва горчивата участ на другите, а играе важна роля в създаването на българската радиопромишленост.“

От http://www.sandacite.bg/forum/viewtopic.php?f=11&t=249

Докато подготвям дългоочакваната мегаизненада, а Вие трепетно я очаквате, нека поотпуснем малко темпото с няколко снимки от албума ,,Картотека на щандовото ежедневие“.

Пожелавам всекиму толкова клиенти:

Щандът е добре снабден – от всичко има:

А отвътре виждаме онзи характерен, щандов уют, който вирее само на хубаво време:

Не е лошо и да намине някой приятел. Даже често слагам по два стола, ,,за всички очаквани и неочаквани гости“:

Накрая щандът трябва и да се прибере. За тази цел е мобилизирана съответната механизация:

Още щандови картинки можете да видите в съответния Фейсбук албум – https://www.facebook.com/deltichko/media_set?set=a.735077819913531.1073741868.100002339602136&type=3

Интересно – никъде в нета не намирам негови снимки, а е грехота да няма.

Е, Tракия е телевизор, който можем да наречем ,,Китен с 59 см екран“. Построен е на основата на шаси тип Пирин,телевизора е вграден кинескоп тип 59ЛК2Б, има командно табло с 6 потенциометъра и изведено отстрани на десния панел ПТК. Година на Тракията – мисля, 1967 или 8-а.

Или, с други думи, заповядайте да се запознаете с него:

Повече за други телевиоори от ,,географския“ тип можете да научите от тази тема във форума – http://www.sandacite.bg/forum/viewtopic.php?f=19&t=1653

Всички български чисто лампови телевизори – http://www.sandacie.bg/forum/viewtopic.php?f=19&t=1653

Херц, кръстена на името  на Хайнрих Херц, откривателят на радиовълните, е българска марка радиоприемници от 30-те г. Една от близо 30-те български търговски марки в тази промишленост отпреди 1945 г.

Адресът на работилницата е: Радио-лаборатория „Херц” – гр. София, ул. Мария Луиза № 69

Ето едно доста интересно тяхно радио – мен ме привлича с тези тръбички:

Ето още едно:

Повече за българските радиоапарати преди 1945 г. можете да научите от нашата специална тема във форума – http://www.sandacite.bg/forum/viewtopic.php?f=11&t=3421&start=10

И ето че отново имам случай да се позанимая с любимата си тема – българските телевизори!

Вчера, благодарение на колегите от форума Иван Коцев и Бойко, се сдобих с рядък моделтелевизор Велико Търново от началото на 90-те г. – ТЦ51015. Още е изписван като ТЦ 51015, ТЦ-51015, ТЦ/51015 и т. н. Въпросният експонат ми беше обещан от г-н Коцев като подарък, а Бойко ми го докара от Трявна до София. Изделието е произведено след 1990 г. в СО ,,Битова електроника“ София, най-вероятно през 1993-3 г. Кинескопът е полски Unitra. В интерес на истината телевизорът е в използуваемо състояние.

Ето лицева снимка:

Още снимки на телевизора и евентуални коментари можете да отправяте ето тук във форума – http://www.sandacite.bg/forum/viewtopic.php?p=38289#p38289