Тулан е най-известната марка български радиоапарати до 1945 г. и цяла епоха в развитието на българската радиопромишленост от посочения период. Фабриката е основата в Бургас през 1927 г. от Светозар Пренеров.
Тук редуваме снимки на различни радиоапаратиТулан с част от текста на нашия колега PDM ,,Производство на лампови радиоапарати в България“. Ето пълната версия в нашия форум- http://www.sandacite.bg/forum/viewtopic.php?f=11&t=249
,,За историята на фамилията, основала първата фабрика за радиоприемници в България, може да се прочете в „Уикипедия“ в статията за село Градец, Област Сливен. За фабрика „Тулан“ и нейния създател, има информация в двутомната „История на българското радио“ на проф. В. Димитров. Настоящото изложение за тази фирма е обобщено и основано на публикации в интернет.
Инженер Светозар Матеев Пренеров, създателят на фабрика „Тулан”, както и на фабриката за кабели в Бургас, есин на Йохан фон Брешнер.
По.долу виждате старо радио Тулан 660Комфорт – най-известният модел на Тулан– снимките са на нашия колега UBL1 –
ТуланTulan
Тулан Комфорт 660.
Радиоапаратите „Тулан“ били евтини и стабилни, с прецизна селективност и комфортен тон, с много оригинални, патентни решения в тях, които дават значителни предимства в конкурентната пазарна.
За отбелязване е, че Радио Тулан е единственият произвоител на радиоапарати в България преди 1945 г., който съм виждал да се споменава в книга, издадена след 9.ІХ – в случая ,,Сбогом, барон Хирш!“ на инж. Младен Цонев.
Отначало заради тогавашното законодателство в България инж. Пренеров бил принуден да регистрира в Бургас не промишлено предприятие, а само занаятчийска работилница с фирма „Електрон“. През 1925 г. започва производството на линейни апарати под името „Универсал“, със скала, на която била нарисувана картата на България. Линейни апарати с тази марка е правил и когато била регистрирана и започнала работа първата българска радиофабрика „Тулан“, но за много кратък период.
Всички радиоапарати, с наименуванията „Универсал“ и „Тулан“, са оригинални изделия на българския производител. Повечето от запазените досега модели са предимно произведени след 1930—1935 година. Бързо конструирал и пуснал суперхетеродинни приемници, включващи модели, в класовете, от първо и второ поколение, „Камер“, „Класик“, „Комфорт“, „Пиколо“, „Виола“, „Турист“ и други, в батериен и мрежов вариант на захранване.
Предизвикан от епохалния телевизионен напредък в САЩ още преди Втората световна война, инж. Пренеров създава лабораторно и телевизионен предавател и телевизионен приемник, които били иззети през 1944 г. от новата политическа власт в България, и отнесени незнайно къде. Възнамерявал след края на Втората световна война да се изравни с американците и в производството на телевизионни приемници. Верен съратник на инж. Пренеров е англичанинът инж. Чарлз, случайно озовал се в Бургас около 1935 година и останал в България единствено заради фабрика „Тулан“.
Лампово радио ТуланLampovo radio Tulan
Производството, с участието на братята му Веселин и Иван, убедително просъществувало до 1944 година, когато фабриката била национализирана от новата политическа власт в България.
Тулан 141 Б Tulan 141 B
Тази снимка също е на колегата PDM и ни показва Тулан 141 Б – лицева страна.
Фабрика „Тулан“ е национализирана и закрита след политическата промяна в България през 1944 г. Инж. Светозар Пренеров почива на 52 годишна възраст, съкрушен от ударите, които политическия режим несправедливо му е нанесъл тогава. Синът на Светозар Пренеров — инж. Емил Пренеров, сега покойник, е дългогодишен преподавател по микроелектроника в техническия институт в Бургас и изобретател.“
Тулан Комфорт е най-дълго произвежданият модел и между негови екземпляри има някои разлики.. Например, по-ранните Тулани 660винаги са с надписи на капака, докато по-късните не.
Това тук е снимка на батериен Тулан 141 Б, вероятно от стара брошура:
Батериен ТуланBatrien TulanБатерийно радио ТуланBateriyno radio Tulan
Ето тук можете да разгледате изключително много информация за Тулан– материали от колекцията на музей във ФЖМК, снимани от нашия приятел инж. Васил Бояджиев – vvb – http://www.sandacite.bg/forum/viewtopic.php?f=11&t=4984
Тулан – първата българска фабрика за радиоприемници
Тази щуротия я намерих наскоро на битака (колегата ziGi88 е свидетел), но я бях забравил някъде из дебрите на Царовището и поради това едва сега я наснимах.
Изпървом – ето го кашончето.
(
Отваряме го…
Гледаме и отпредЕ, и отзадЕ:
Ръководството за употреба е изцяло на английски, което ме навежда на мисълта, че е правено за износ:
Е, този Правец не е нещо, с което можем да претендираме за епохално откритие и принос в промишлената археология, но пък си е наш и е добре да по извадим на бял свят.
В отлично състояние. Беше закупен през лятото на 2012 г. от една циганска количка, което означаваше, че отиваше на сигурна смърт.
Помня, че отдалеч видях задната му част, но си помислих, че е някакъв ,,казионен“ НР, Дел или нещо подобно. Все пак, се приближих и когато видях тази табелка, очите ми станаха на палачинки7
Още доста негови снимки можете да разгледате в тази тема – http://www.sandacite.bg/forum/viewtopic.php?p=38627#p38627
Малко литература за него:
– ръководство за потребителя на програмен продукт Команден организатор за Правец 16, СО ,,Програмни продукти и системи“, София. Формат: DjVu – Команден организатор
Преслав е от следващото поколение шаси, което наричаме лампово-полупроводниково. Условно можем да го наречем Мургаш с 59 см екран, съответно 59ЛК2Б кинескоп. Схема – телевизор-преслав-схема (тя е същата като на Мизия примерно).
