Средец има два варианта – с 6 и с 3 потенциометъра – които се произвеждат през втората половина на 60-те г. от СЗ ,,Кл. Ворошилов“ София. Използуваният кинескоп е 59ЛК1Б, а схемата е като на София 59 І мод., която сме дали в съответната статия – http://www.sandacite.bg/телевизор-софия-59-цели-5-варианта/
Друга разлика е разположеното вдясно ПТК при 1 срещу ,,нормалното“ при 2-ката.
Средец 1 е несравнимо по-редкият телевизор от двата. Кинескоп – 59ЛК1Б.
Средец 1 – снимка на когелата mbg;
Отзад:
Телевизор Средец 2 – снимки от Ивайло:
Кинескоп – 59ЛК1Б, виждал съм и с 61ЛК3Б, но може и да е ибло впоследствие сменян.
Ръководство за употреба на телевизор Средец 2 – Средец 2
Операта е първият и във всяко отношение най-символичен български телевизор. Колкото пъти кажа някъде, че купувам стари български телевизори, отсреща получавам въпрос: ,,А Опера?“
Ето още малко информация за първия български телевизор- информация за телевизор ,,Опера 1″ от книгата на Т. Кръстев и др. ,,Слаботокова техника“, София, ДИ ,,Техника“, 1964 г. Формат: DjVu – Опера 1 – инф. от ,,Слаботокова техника„
Опера 2 представлява Опера 1 в ръбовата кутия. произвежда се от 1961 г. – поне така пише на моята отзад. Говори се, че когато в тетевенския завод за телевизионни кутии им писнало да правят заоблените ръбове, които съставляват най-отличителната част на кутията на Опера 1, решили да положат шасито в ръбовата кутия и така се родила Опера 2.
телевизор-опера-2
Външната разлика с телевизора Опера 3 е само в цифрата 2 на капака. НО схемно има немалко разлики, затова ето и схемата на Опера 3, да се уверите сами – телевизор-опера-3-схема
Телевизорът Операима два варианта – с екраниран и неекраниран говорител. Както сами се досещат, когато не е екраниран, говорителите са два, а когато е екраниран, той е един. Също разлика е тази в кинескопа – по-късните бройки нямат йонен уловител – напр. последните кинескопи, внос от Полша.
Между двата варианта на 3-ката има също така незначителни козметични разлики – например наличие и неналичие на месинговата кантовка, както и черни (при първите) и бели (при по-следващите бройки) решетки пред страничните говорители.
И накрая има модле, наречен Опера 4, който си признавам, че и аз не съм намерил досега. Разполагаме само със схемата му – заповядайте – телевизор-опера-4
Производството на последните бройки Опера 3 завършва приключва през 1969 г., когато вносът на кинескопи АW43-80 e преустановен. И трите модела телевизори Опера без изключение са се произвеждали в Слаботоковия завод климент Ворошилов в София.
В нашия форум можете да разгледате теми за ремонт и реставрация на различни модели Опера – http://www.sandacite.bg/forum/viewforum.php?f=17
София 53 е първият български телевизор от изделийната линия София и доскоро се смяташе за изключително рядък. Сега вече е относително рядък. Начало на производството 0т 1966 г., производител – СЗ ,,Кл. Ворошилов“ София. Шаси – тип Пирин – което предопределя и унифицираността на схемата, дадена по-долу – същата като на София 59 І мод.
Кинескоп – B53G1 или (по-рядко) чехословашки Tesla 531QQ44
София 59 е един от най-масовите български черно-бели модели. Построен е на основата на шаси Пирин, произвежда се в СЗ ,,Кл. Ворошилов“ София от 1966 до началото на 70-те г . Претърпява цели 5 промени във външния вид ма модификациите, но шасито остава едно исъщо с някои промени в лампите. Друга важна промяна е кинескопът.
Кинескоп – WFB59G1 или AW59-90. Отличителна черта – плексигласово покритие пред екрана, поставено заради имплозионния кинескоп. Доставяно е било от Виена.
По-късните бройки са вече с руски кинескоп 59ЛК1Б и светъл, а не тъмен капак:
телевизор-софия-59-1
телевизор-софия-59
Проитоимплозионната маска се запазва, въпреки че кинескопът вече е взривобезопасен:
Ето клип на работещия ми такъв –
За любителите на подробностите ще уточним, че плексигласът може да бъде кафяв при първите бройки и светъл при вторите :)
След това излиза София 59 със същия кинескоп 59ЛК1Б и същото шаси, но вече с една дебела кантовка около екрана:
Колко е хубава – даже работи! :) За отбелязване е, че е безумно рядка.
После дебелият черен кант се променя в дебел бял без абсолютно никакви извенения в апаратната част. Една от най-разпространените модификации – ІІІ:
София`59 от ІІІ модификация ІІІ
Четвъртият вид има същия кант като на Средец – черен и доста тънък. Също доста рядък вид:
лампов телевизор-софиятелевизор-софия-59-ІV-вид
продавам-лампов-телевизор
И накрая стигаме до последната, пета модификация. Тя се отличава с някои разлики в елементния състав на шасито. И, освен това, с използувания – нов за тогава – кинескоп 61ЛК3Б, който не се нуждае от никакъв кант и поради това няма такъв. Това е може би най-рядката София 59, аз чистосърдечно си признавам, че все още нямам такава. Произвежда се от 1970 г. Ако на някого му се продава такава 59-ка, нека да се свърже с мен.
Този ,,експонат“съм го снимал вече изтърбушен, но за илюстративна цел става:
Тулан е най-известната марка български радиоапарати до 1945 г. и цяла епоха в развитието на българската радиопромишленост от посочения период. Фабриката е основата в Бургас през 1927 г. от Светозар Пренеров.
Тук редуваме снимки на различни радиоапаратиТулан с част от текста на нашия колега PDM ,,Производство на лампови радиоапарати в България“. Ето пълната версия в нашия форум- http://www.sandacite.bg/forum/viewtopic.php?f=11&t=249
,,За историята на фамилията, основала първата фабрика за радиоприемници в България, може да се прочете в „Уикипедия“ в статията за село Градец, Област Сливен. За фабрика „Тулан“ и нейния създател, има информация в двутомната „История на българското радио“ на проф. В. Димитров. Настоящото изложение за тази фирма е обобщено и основано на публикации в интернет.
Инженер Светозар Матеев Пренеров, създателят на фабрика „Тулан”, както и на фабриката за кабели в Бургас, есин на Йохан фон Брешнер.
По.долу виждате старо радио Тулан 660Комфорт – най-известният модел на Тулан– снимките са на нашия колега UBL1 –
ТуланTulan
Тулан Комфорт 660.
Радиоапаратите „Тулан“ били евтини и стабилни, с прецизна селективност и комфортен тон, с много оригинални, патентни решения в тях, които дават значителни предимства в конкурентната пазарна.
За отбелязване е, че Радио Тулан е единственият произвоител на радиоапарати в България преди 1945 г., който съм виждал да се споменава в книга, издадена след 9.ІХ – в случая ,,Сбогом, барон Хирш!“ на инж. Младен Цонев.
Отначало заради тогавашното законодателство в България инж. Пренеров бил принуден да регистрира в Бургас не промишлено предприятие, а само занаятчийска работилница с фирма „Електрон“. През 1925 г. започва производството на линейни апарати под името „Универсал“, със скала, на която била нарисувана картата на България. Линейни апарати с тази марка е правил и когато била регистрирана и започнала работа първата българска радиофабрика „Тулан“, но за много кратък период.
Всички радиоапарати, с наименуванията „Универсал“ и „Тулан“, са оригинални изделия на българския производител. Повечето от запазените досега модели са предимно произведени след 1930—1935 година. Бързо конструирал и пуснал суперхетеродинни приемници, включващи модели, в класовете, от първо и второ поколение, „Камер“, „Класик“, „Комфорт“, „Пиколо“, „Виола“, „Турист“ и други, в батериен и мрежов вариант на захранване.
Предизвикан от епохалния телевизионен напредък в САЩ още преди Втората световна война, инж. Пренеров създава лабораторно и телевизионен предавател и телевизионен приемник, които били иззети през 1944 г. от новата политическа власт в България, и отнесени незнайно къде. Възнамерявал след края на Втората световна война да се изравни с американците и в производството на телевизионни приемници. Верен съратник на инж. Пренеров е англичанинът инж. Чарлз, случайно озовал се в Бургас около 1935 година и останал в България единствено заради фабрика „Тулан“.
Лампово радио ТуланLampovo radio Tulan
Производството, с участието на братята му Веселин и Иван, убедително просъществувало до 1944 година, когато фабриката била национализирана от новата политическа власт в България.
Тулан 141 Б Tulan 141 B
Тази снимка също е на колегата PDM и ни показва Тулан 141 Б – лицева страна.
Фабрика „Тулан“ е национализирана и закрита след политическата промяна в България през 1944 г. Инж. Светозар Пренеров почива на 52 годишна възраст, съкрушен от ударите, които политическия режим несправедливо му е нанесъл тогава. Синът на Светозар Пренеров — инж. Емил Пренеров, сега покойник, е дългогодишен преподавател по микроелектроника в техническия институт в Бургас и изобретател.“
Тулан Комфорт е най-дълго произвежданият модел и между негови екземпляри има някои разлики.. Например, по-ранните Тулани 660винаги са с надписи на капака, докато по-късните не.
Това тук е снимка на батериен Тулан 141 Б, вероятно от стара брошура:
Батериен ТуланBatrien TulanБатерийно радио ТуланBateriyno radio Tulan
Ето тук можете да разгледате изключително много информация за Тулан– материали от колекцията на музей във ФЖМК, снимани от нашия приятел инж. Васил Бояджиев – vvb – http://www.sandacite.bg/forum/viewtopic.php?f=11&t=4984
Тулан – първата българска фабрика за радиоприемници