Статии - Стара техника - ==> SANDACITE BG <== Българският портал за стара техника

Български калкулатор Елка 22 от 1966 г. в оригиналния си калъф

Sandacite.BG се сдоби с българския калкулатор от 1966 г. Елка 22!

Понякога се случва да попадаме на експонати, които са си жива капсула на времето – ей така взети някога и неползвани никога. Такъв късмет ни огря и миналата седмица, когато ни подариха ето това чудо. Знаем, че ще кажете, че сте виждали Елка 22, но тази тук е по-особена, защото е с оригиналния калъф – много е пазена.

Изкуствена кожа, отгоре с емблемата на завода производител Оргтехника Силистра – преплетени О и Т – закопчалка, а отвътре мекичка материя и хартия. Страхотна е! :)

А какво всъщност знаем за Елка 22?

ГЛАВНИ ОСОБЕНОСТИ

Това е вторият поред български електронен калкулатор след легендарния 6521 от 1964 г. На следващата година започва работата и по втория наш калкулатор, а той е разработен по идея на акад. Любомир Антонов от Централния институт по изчислителна техника (все още там, иначе остават около две години до създаването на Научноизследователския институт по електронни калкулатори). Както споделя той в спомените си, Елка 22 възниква от известно ,,окастряне“ на функциите на нейния предшественик. Схемата е опростена, като отпада функцията коренуване, а също така са съкратени четири разреда от паметта и от индикацията. Така от 16-цифрено най-голямото число, което калкулаторът може да покаже, става 12-цифрено. Това води до намаляване на броя на елементите, а оттам и до по-ниско енергопотребление, размери и тегло – Елка 22 има габарити 337 х 435 х 148 мм, тежи 8 кг и потребява 35 вата мощност от мрежата. Скъпите куплунзи са заменени с малки, по-евтини, а в конструкцията за първи път се появява и дънна платка, която замества трудоемката кабелна форма.

Намалените размери позволяват корпусът да стане пластмасов, а всичко това заедно намалява себестойността и цената на Елката. Както уточнява друг от малкото останали живи свидетели на първите Елки – акад. Кирил Боянов – външният вид на машината е дело на известния български промишлен дизайнер Добролюб Пешин от Центъра за промишлена естетика и на колегата му Стефан Вълев.

Елка 22 няма печатащо устройство за резултата от пресмятанията, а има само индикация, докато разработваната заедно с нея Елка 25 има, но няма индикационно табло. 22-ката извежда получените резултати на табло със светещи цифри (вж. долната снимка), които се възпроизвеждат от вакуумни газонапълнени лампи, светещи на базата на ефекта на т.н. светещ разряд (glow discharge). Още е рано за екранчетата със светодиоди.

Иначе двата модела са проектирани по едно и също време и имат почти еднакви характеристики, клавиатурата им също е еднаква. Имат обаче разлики в поведението си в някои изчислителни ситуации и в начина на работа.

През 1967 г. започва производството на Елка 22 в завода Оргтехника Силистра в количества по 20 – 30 000 броя годишно, като то продължава вероятно до 1972 г. За това време са въведени и подобрения на технологичния процес – за завода е купена нова линия спойка вълна, повишава се качеството на механичната работа по монтажа – залепването на детайлите, недобро закрепване, студени спойки и т.н. Последва и масов износ на калкулатора за социалистическите страни – най-много отива в СССР, ГДР и т.н.

ИЗНОС

За отбелязване е, че Елка 22 е първият български калкулатор, изнасян в Западна Европа. Опитите да се сключи договор за износ на машинката извън социалистическия лагер започват още докато от двата модела 22 и 25 е налице само по един-единствен прототип, а заводът в Силистра все още дори не е съоръжен да започне производството на евентуалните големи количества от приети задгранични поръчки. Първата поява на новата Елка 22 пред публика е през лятото на 1966 г. на Хановерския панаир, а втората – през есента на същата г. на Пловдивския.

Когато прототипите стават готови, Богомил Гъдев – зам.-председател на ДКНТП – решава да посети няколко западни компании, за да им предлага новите два модела. Първата спирка е Рим, компанията ИМЕ – където малко преди това е конструиран италианският електронен калкулатор. Там неговият проектант инж. Масимо Реналди е силно впечатлен от нашите машини, особено от Елка 25 с нейното разработено напълно самостоятелно в България печатащо устройство. Обаче веднага си проличава какъв проблем е, че страната не е готова в кратки срокове да осигури производство на големи количества, и до вземане на поръчки не се стига.

След това делегацията отива във Франкфурт на Майн, където в друга компания поръчват 10 000 броя Елка 22 с условие да са готови до три месеца. Гъдев обаче знае, че това в никакъв случай няма как да стане, затова делегацията си тръгва и оттам. После пътят на българските представители продължава в други страни, водят се подобни разговори, но пратениците така и не се завръщат в България с поръчки. Тогава все още не са имали никакъв опит, иначе са щели да знаят, че да се предлага продажба на устройство, при положение че няма как в кратки срокове да започне масовото му производство, е тотално губене на време.

Все пак през 1967 г., когато производството на Елка 22 вече е редовно усвоено в завод Оргтехника Силистра, видният български инженер, изобретател и организатор на технологичната ни промишленост проф. Иван Попов (тогава председател на Държавния комитет за наука и технически прогрес) сключва договор с френската компания ,,Жапи“ за износ на Елка 22 във Франция. Затова и по-късните серии Елка 22 имат превключвател за напрежения с възможности 110, 127 и 220 волта – в различните страни, в които е изнасян, се употребяват различни напрежения.

Този износ е последван от много други, като повече за износа на Елките в чужбина можете да научите от ТАЗИ наша статия.

Това е заглавната страница на упътването на Елките. Между другото, сега се сещаме, че имаме и оригинална реклама в жълтичко, където ги хвалят какви са хубави, ама тя е в едни списания, които сме ги забутали на майната си и затова няма как скоро да ви я покажем. :( Сандъчена му работа…

КАКВО МОЖЕ ТОЙ

Елка 22 е предвидена за пресмятания по време на търговски операции, счетоводства, банкови изчисления и т.н. Тя извършва четирите основни аритметически действия: събиране, изваждане, умножение, деление, а може и да степенува. Потребителят може да задава предварително с каква степен на точност да бъде търсеният резултат, като след възпроизвеждането си той се запаметява и може да се използва в следващите изчисления от поредицата. В паметта могат да се съхраняват не само такива междинни резултати, а и константни стойности, употребявани в пресмятанията.

Елката има три броя регистри от по 12 разреда (за 12-цифрени числа) всеки, като цифровата индикация показва съдържанието на всеки от тях. Те работят така:

в регистъра Р1, наречен входен, се въвеждат първоначално числата. Получените от пресмятанията резултати се прехвърлят автоматично във входния регистър, за да могат да се видят и използват веднага след завършване на операцията;
Р2 е операционен регистър – в него се извършват умножението, степенуването и делението;
третият регистър е паметта. Тя се използва за събиране и изваждане и за съхраняване и натрупване на междинни резултати, тъй като не участва в никакви други операции.

КАКВО ИМА В НЕГО

Елка 22 съдържа от първото поколение ботевградски транзистори – германиевите SFT 306, 307 и 308 – и феритни елементи (за паметта). Въпреки малкото свободно пространство в кутията, Елка 22 и 25, а и други български калкулатори работят без активно охлаждане (вентилация), което е показателно за доброто изчисление на съотношението между различните температурните показатели на елементите.

Клавиатурата се състои от клавиши за въвеждане на данни (цифровите) и такива за управление на операциите (да ги наречем функционални). Цифровата се състои от десетте стандартни клавиша, но има и допълнителен за десетичната запетая, за да се въвеждат не само цели, но и десетични и дробни числа.

Елка 22 има няколко подобрения през периода си на производство. Плод на такива промени е и появата на модификацията Елка 22М през 1971 г., в която те са отразени. (Има и 22П, но все още не знаем защо се казва така.) Напр. първите няколко години калкулаторът се произвежда без индикация за препълване на 12-разрядния регистър – когато резултатът е повече от 12 цифри, няма да видите нищо след 12-ата. По-късните серии обаче имат добавена такава индикация. Друга разлика е, че при по-ранните екземпляри десетичната запетая се изобразява чрез допълнителна газонапълнена лампа, но след това е поместена в обикновена лампа. В началото лампите са червени, докато по-късните са безцветни и по-малки като размер. Тъй като кутията остава същата, това налага и поставянето на черна допълнителна пластмаса около тях, за да не се виждат електронните елементи зад лампите.

КАК СЕ РАБОТИ С НЕГО

Най-вляво на клавиатурата е разположен ключ, чрез който се включва и изключва Елката. При влключване всички регистри се зануляват автоматично и са чисти за нова работа.

Въвежданите числа са винаги положителни, а ако искаме да въведем отрицателно, трябва да ги имитираме чрез операцията изваждане. Въвеждането по принцип става разряд по разряд, като започване от най-големия, тоест от ляво надясно, както при писане. Ако по време на въвеждането допуснем грешка, натискаме клавиша СК, за да занулим регистъра.

Когато искате да извършите нещо невъзможно – напр. да делите на нула – индикацията на устройството изгасва, за да ви покаже, че няма как да стане. Тогава натиснете клавиша С, за да продължите работа с нещо по-идейно.

Най-вдясно на клавиатурата има друг ключ, който служи за принудителна фиксация на десетичната запетая на второ, трето или четвърто място от дясно наляво. Това е нужно за събирането и изваждането.

По принцип Елка 22 има и други тънкости при работата, които може би е малко скучно да ви разказваме в цяла статия, но те са са разкрити в упътването за работа, което сме прикачили. Изтеглете го ето оттук ==> Калкулатори Елка 22, Елка 25.

Този път фотографиите са професионални – направи ги нашият приятел Мартин Стаматов, на когото изказваме много силни благодарности, че ни съдейства да представим тази забележителна находка така, както тя заслужава.

А ето и статията ни за Първия български електронен калкулатор Елка 6521:

Елка 6521 – Първият български електронен калкулатор

Някои важни подробности за българските трамваи Комсомолец!

Научете нови неща за българските трамваи Комсомолец в Sandacite.BG!

Както вероятно знаете в основни линии, Комсомолец е модел български трамвайни мотриси и ремаркета, пуснати в производство през 1959 г. от Тролейбусния и трамваен завод Шести септември в София.

В началото да преговорим основното за тях. Те са първите произведени у нас четиримоторни трамваи. Двигателите имат мощност по 50 киловата всеки. Максималната скорост на тези трамваи е 60 км/час. Мотрисата е четириосна. Дълга е 14 м.

Комсомолците са и първите български трамваи с магнитно-релсова спирачка, която при тях е аварийна. Тя е нискоефективна поради това, че действието ѝ зависи от акумулаторните батерии, а токът от тях е слаб. Тази спирачка се включва чрез педал при десния крак на ватмана. Този модел трамваи имат и електрическа спирачка (т.н. електрическо спиране), на която накладските са дискови. Също така са съоръжени и с ръчна спирачка, нямат обаче въздушни. Ако мотриса Комсомолец тегли трамвайно ремарке и се яви нужда да спре, това ще направи само мотрисата, не и ремаркето. Ръчната спирачка се нарича френ и се задейства с лост, както при тролейбусите. Той стои отдясно на ватмана. Тъй като въздушни спирачки тук няма, трябва да се работи най-често с нея и това става така: при всяко спиране на трамвая – без значение поради каква причина – ватманът трябва отново да навие ръчно френа, което при всекидневно каране е изморително. Тези факти уточни за нас дългогодишният ватман и запален почитател на трамваите Георги Александров. Затова ватманите хич не обичат трамваите Комсомолец.

От 1959 до 1962 г. са произведени 25 мотриси от този модел, които носят инвентарни номера от 701 до 725. До 1962 г. от завода излизат и 16 ремаркета, номерирани от 1001 до 1016. Ето тук можете да видите момент от строежа на коша:

***Български трамвай Комсомолец*** – кош

Контролерът е подобен на този на предишния Република (1951 г.) и е разположен вляво от командния пулт:

***Български трамвай Комсомолец*** – табло

Ето го и салона. На раположение на пътниците са около 20 седалки и, разбира се, правостоящи места, които са малко над 100. Отвътре трамваят е тапициран с тъмнозелена изкуствена кожа, а седалките са от мека тапицерия. В предната му част има часовник. Кабината е отделена от салона чрез преграда с плъзгаща се врата. Осветлението е с продълговати осветителни, във всяко от които се завиват по 5 лампи с нажежаема жичка.

***Български трамвай Комсомолец*** – салон

Трамваят има специално обособено кондукторско място – седалка. В българските трамваи то се появява за пръв път при ДТО серия 31 – 50 през 1943 г. и явно са решили да го запазят и тук. При Републиките обаче не знаем дали го има.

Ако смятате, че съобщаването на спирките в софийските трамваи навезе едва в последните години, то не сте прави – тази възможност е предвидена и при Комсомолеца от 1959, а и при други стари български трамваи. Ватманът разполага с микрофон, за да съобщава спирките на пътниците по високоговорителите. Освен това мотрисата е и радиофицирана, за да може да се пуска радио.

На тази снимка от тогавашния пл. Девети септември ясно виждаме, че първа врата е еднокрила, а втора и трета – двукрили:

Отварянето и затварянето им става автоматично, като това правят електродвигатели с малка мощност.

Ходовите колела при Комсомолец са с диаметър 700 мм, което прави трамваите ,,нископодови“ – 800 мм над релсите. Това е удобно, улеснява качването, а и го ускорява. При този модел разстоянието между осите на тележката е само 1600 мм, което позволява по-лесно вписване в кривите на релсите и сериозно намаляване на шума, когато те се преминават при намалено триене и износени релси и бандажи. Вместо в центъра, както е досега, натоварването на тележките се понася от двете странични опори, които, заедно с използваните две спирални пружини и маслени амортисьори, правят хода на тези трамваи плавен.

Повече сведения могат да бъдат открити и в известната литература, напр. книгата ,,60 години градски транспорт в София“. Сега нашата цел е да насочим вниманието ви към малко известни факти и обстоятелства за Комомолците – различни подробности.

На горната снимка виждате прототипа на Комсомолеца – първия пуснат в движение екземпляр – в момента на официалното му представяне, с жени с носии и прочие панаири. По-късно взима инвентарен № 701.

Интересен е този голям полуелипсовиден елемент отпред над стъклото. Това е въздухозаборник, зад който стои въздухопровод към салона. Защото е предвидено трамваят да се охлажда чрез нахлулия в салона въздух. Ето и тук го има:

Само че този въздухопровод е бил ,,крайно недостатъчен“ (по думите на Георги Александров), защото за да е ефикасен, е необходимо трамваят да се движи с доста висока скорост, та да нахлува бързо и въздухът, а това в града много рядко се случва. Затова особено лятно време жегата в салона е била мале мила. А когато Комсомолецът застане да чака на светофар… не думайте! :( Това ни води и към другото много интересно нещо при тези трамваи – прозорците. Те не могат да се отварят и лятото вътре става мнооого голяма жега!

Голям казус при този модел трамваи е видът на токоснемателя, защото в началото той е пантограф (горе виждате – и прототипът е с пантограф), а след това на всички Комсомолци пантографите са демонтирани и на тяхно място са сложени лири. Причината за това е, че едно от местата, през които трамваят минава по време на изпълнение на маршрута си – мостът Изида в кв. Орландовци – не позволява пантограф. Защото габаритът на височина не е достатъчен, за да преминават трамваи с пантографи. Именно за това в депо Станьо Василев (днес се нарича Клокотница – на бул. Мария Луиза) трамваите са само с лири. През 1984 г. нивото на пътя под моста бива свалено надолу с около 50 см и след това вече могат да преминават и трамваи с пантограф.

На долната снимка виждаме трамвай Комсомолец (но не първия), като токоснемателят му е тип лира:

А на следващата фотография можете да видите пак първия трамвай Комсомолец, който е много интересен, защото е произведен в единичен екземпляр. На тази снимка изглежда вече доста различно отпред, защото в някакъв момент му правят основен ремонт и въздухозаборникът за вентилация отпада. Иначе на тази снимка вече е с новия вид токоснемател – лира – защото преди ремонта с пантограф. Като помислим върху информацията в по-големия абзац горе, разбираме още, че (поне преди ремонта на моста през 1984 г.) първият Комсомолец вероятно е работил по линии № № 2 и 14. Тук напр. се движи по 2-ра линия:

Както написахме и горе, първият произведен трамвай от този модел при експлоатацията си носи инвентарен № 701. Точно той се вижда добре и на рядката цветна снимка в началото на статията – документ, за който благодарим на Любомир Лазаров (и за тази горе също). На цветната вече виждаме как първият Комсомолец работи с токоснемател тип лира, т.е. вече му е сменен.

Този Комсомолец е произведен, както споменахме, в единичен екземпляр. Има фар над кабината и разстоянието между предните два фара е доста по-малко, отколкото при следващите екземпляри от модела. При него е нещо като при локомотивите. Ето тук можете да го видите сред събратята му в депото – в дъното вляво:

Тука е потеглил и вече го няма обаче:

Една снимка на третия произведен екземпляр – инв. № 703:

Ако наблюдаваме предницата на този модел трамваи, приликата между Комсомолец и следващата мотриса на завода – Космонавт – влязла в производство през 1962 г., е доста голяма.

Трамваите Комсомолец остават противоречива страница в историята на българската транспортна техника. От една страна, в конструкцията им има някои ценни нововъведения и усъвършенствания, които правят работата им по-добра, направени са с ентусиазъм, но от друга, са налице и не съвсем домислени неща – преди всичко проблемите с температурата и с постоянното използване на ръчната спирка поради липсата на въздушна. Затова много пътници и ватмани не ги харесват особено.

Между другото, преди време отделихме специална статия на пантографите. Пантографът има някои предимства пред лирата – напр. лесно може да работи и при обратен ход на трамвая:

Вижте пантографите на старите български трамваи

Българско компютърно мрежово устройство ИЗОТ 8172Е от 1985 г.

В Sandacite.BG си намерихме и българско компютърно мрежово устройство ИЗОТ 8172Е.

Днес ще ви запознаем с една от доскоро ,,безписмените“ ни находки – тоест имаме я отдавна, но нямаме никакво инфо за нея. Вижте го това на снимката. На пръв поглед изглежда като обикновен модем, но не е. Това е по-различно нещо и го няма в големите справочници на устройствата от Единната система компютри на Източния блок, защото най-вероятно не е регистрирано в нея – няма ,ЕС“ пред номера. Произвеждано е в Завода за запаметяващи устройства във Велико Търново най-вероятно от 1985 г., а нашето е от август 1986.

Това чудо е доооста рядко! Както споменапме, месеци наред го имаме, но никой не успя да ни даде информация какво точно представлява то, но днес най-сетне попаднахме на една книга, където го има. Този ИЗОТ е разработен от Петър Пенчев от колектива на ЗЗУ. Устройството присъства сред експонатите на ХІІІ изложба на ТНТМ (Техническо и научно творчество на младежта), която е проведена в София през 1985 г.

ИЗОТ 8172Е си има микропроцесор, който го управлява – Zilog Z80A. Устройството е предназначено за изграждане на локални мрежови вериги с кръгов обмен на данни между крайните устройства в мрежите (от едната страна голямата електронноизчислителна машина, от другата – операторските терминали). По тогавашната терминология се нарича кръгов адаптер. Тези кръгови адаптери се свързват помежду си с обикновен телефонен кабел, като не трябва да са на разстояние, по-голямо от 1 километър. Конфигурират се така, че да образуват кръгова верига.

Като разгледаме конекторите отзад, ни става още по-ясно – имаме един женски куплунг, означен с ,,ПРМ“ (приемане), и до него друг, носещ надпис ,,ПРД“ – ,,предаване“. Нещо като ,,оттук влиза, оттам излиза и продължава“:

Елементите по платката в 8172Е са всякакви, картинката е доста пъстра – има чипове на Mitsubishi (74LS 93), Motorola (MCM2114P20) и съветски (К55ЛА9). Периферният адаптер е също оттам – интегралната схема КР580ВВ55А. Кондензаторите поне са кюстендилски, от завода Емил Шекерджийски. Тези подробности за разглежданите от нас джаджи ги даваме понякога, за да показваме и какви компоненти можете да срещнете в някогашните наши компютърни устройства.

Иначе мрежовото устройство тежи само 2,5 кг, иска ток с големина 2 ампера и 10 вата мощност от мрежата.

След началото на производството и инсталирането му по мрежите в България, ИЗОТ 8172Е е спестило около 868 800 лв в пари от 1985 г. Достатъчна причина, за да го спасим и публикуваме тук…

Ето пък един модем от 70-те г.:

Български телефонен модем ИЗОТ ЕС 8005.М1 от 1986 г.

Това е първата българска машина за хот дог от 1980 г.!

Разгледайте първата българска машина за хот дог в Sandacite.BG!

Йее, ако знаете какво намерихме! Не е нещо високотехнологично, но в културен план е чудесна находка! Знаете ли, че и преди 1990 г. у нас хората са можели да си хапват ,,вражеските“ и ,,капиталистически“ хот дози, като даже са имали възможност да си ги приготвят сами в домашни условия! За тази цел трябва да използват уреда, който е на снимката по-горе.

Както виждате, става дума за метален постамент с едно стърчащо нещо отгоре. Това е най-важната му част – шишът, на който нахендряте хлебчето, та да се затопли то хубаво отвътре. Той отвътре е кух и съдържа нагревател, а за металната основа е захванат чрез тези четири здрави винта:

Ако отворите уреда, ще видите двете жици от електрозахранващия кабел, които след преминаване през лустер клема влизат в тръбата на шиша. За него отиват 100 вата мрежова мощност.

Най-отдолу българската соцмашина за хот дог има гетинаксова основа, стъпила върху четири гумени крачета:

Щепселът е от обикновените ,,варненски“, производство на ССБ (Съюз на слепите в България) Варна.

Ето и табелката на уреда:

Както се вижда, е произвеждан в софийския завод Електроника след 1980 г. Този е произведен 1984 г., но знаем и един друг, който е от 1982-ра.

Силата на тока е 0,5 А, но виждате ли кое е интересното? За да не се използва ,,неправилното“ название ,,хот дог“, тогавашните български маркетолози са нарекли машината ,,домашен уред за сандвичи“! По подобие на първите предлагани по заведенията пици в България, които навлизат у нас в края на 70-те години, но тогава ястието не е наричано пица, а ,,гарнирана пита“. :)

Чували сме и за такъв с два шиша, което означава, че вероятно е предназначен за заведения, но не сме го виждали с очите си. Със сигурност има обаче произвеждана двойна кафемашина на име Плевен от комбината Електрон Плевен, та защо да няма и двоен уред за хот дог?

А пробвали ли сте да направите българския специалитет ,,хот дог с кебапче“? Това американец ако го види, ще получи културен шок! :D

Ето и още нещо интересно от старите кухни. Такава пералня виждали ли сте?

,,СПЪТНИК“ – българската космическа пералня

Български интегрални схеми серия СМ 630 и СМ 650 – кое какво е

Запознайте се с българските интегрални схеми серия СМ 630 и СМ 650 в Sandacite.BG!

**Български интегрални схеми СМ 630 и СМ 650**

Напоследък започнахме да обръщаме внимание и на нашите микрочипове – микропроцесори, различни контролери, аналогово-цифрови преобразуватели… Днес ще дадем в сбит вид какво всъщност съдържат едни от последните серии интегрални схеми, разработени в някогашния Институт по микроелектроника, защото обикновено се цитира само този или онзи чип и така не става ясно кое към коя фамилия принадлежи той и за какво е предназначен. По-точно, сега ще станедума за сериите MOS интегрални схеми СМ 630 и СМ 650 и някои други, разработени в периода 1989 – 1991 г.

СМ 630 се състои от един процесор, три вида контролери и една логическа матрица. Произвеждани са в Завода за интегрални схеми, който е в състава на Комбината по микроелектроника в Ботевград. Ето ги един по един:

СМ 630 – 8-битов микропроцесор, ,,опаковка“ DIP40 (40 контактни извода);
СМ 631 – контролер за управление на паметта, DIP40;
СМ 632 – входно-изходен контролер, DIP40;
СМ 633 – логическа матрица тип HAL, DIP22;
СМ 637 – контролер за пряк достъп до паметта, DIP40

По-,,дълго“ е положението със следващата фамилия СМ 650. Нейна основна характеристика дадохме наскоро ТУК. В нея има няколко различни едночипови мекрокомпютъра, включително и такива с EPROM. Сега допълваме онези сведения с ето тази таблица. В нея втората колона указва броя на контактните изводи, а последната – къде и откога елементът е в производство. ЗИС означава Завод за интегрални схеми, а ИМЕ – Институт по микроелектроника:

СМ650	28	8-битов микропроцесор	да, ЗИС, ИМЕ
СМ651	48	Чип за развитие на 8-битови микрокомпютри	да, ИМЕ
СМ652	40	Едночипов 8-битов микрокомпютър	да, ЗИС, ИМЕ
СМ653	40	Едночипов микрокомпютър	да, ЗИС, ИМЕ
СМ654	40	Едночипов микрокомпютър с АЦП	да, ИМЕ
СМ655	40	Едночипов 8-битов микрокомпютър	1990 г., ИМЕ
СМ656	28	Едночипов 8-битов микрокомпютър с EPROM	1991 г., ИМЕ
СМ657	40	Едночипов 8-битов микрокомпютър с EPROM	1991 г., ИМЕ

Картинката няма да е пълна, ако не добавим и 16-битовите микропроцесори с байтова организация – СМ 688 и усъвършенстваната му модификация СМ 688-2 – които работят на честоти 5 и 8 мхц. Заедно с някои от контролерите от първата серия СМ 600 СМ 688 е монтиран и в персонални компютри. Ето и таблица с тези и няколко останали други чипа:

СМ674	40	Комуникационен контролер	да, ИМЕ
СМ688	40	8/16-битов HMOS микропроцесор	да, ЗИС
СМ688-2	40	8/16-битов HMOS микропроцесор с повишено бързодействие	да, ЗИС
СМ6НС18	28	Часовник за реално време	1991 г. (към момента не е ясно дали е произвеждан серийно)
СМ6НС51	40	Едночипов CMOS микрокомпютър	1991 г. (към момента не е ясно дали е произвеждан серийно)

Надяваме се, че сме внесли яснота в мрака – нещо, което от много време наистина искахме да стане. Пожелаваме Ви интересни моменти на страниците на този сайт, направен с любов към българската техника! Поздрави!

Запознайте се с тайнствения компютър Правец 386 от 1989 г.!

Банкнотоскоп ЕО-24 – първият български детектор на фалшиви банкноти

Новата придобивка в колекцията на Sandacite.BG е първият български детектор на фалшиви банкноти – Банкнотоскоп ЕО-24.

В началото на 90-те години в България започват да се появяват множество фалшиви банкноти. Затова новопоявилите се бюра за обмен на валута и магазините масово започват да изпитват нужда от устройства за проверка на банкноти срещу подправяне. В резултат конструктори заработват, за да удовлетворят тези потребности. Един такъв е Валери Станев, който проектира следното устройство.

На снимките виждате новата ни придобивка в колекцията – Банкнотоскоп ЕО-24 – който се оказва първият български детектор на фалшиви банкноти. Така ни увери конструкторът, а и действително надали има по-стар. Той се появява през 1992 г. и е производство на фирмата ЕОС от Добрич, която го произвежда до 1994 г. Сега дойде време да го разгледаме и разучим.

Всички части на детектора са обединени в ламаринен корпус, като предната част на горния панел е пластмасова. Под черния слой се намира сърцето на апарата – тръбообразна лампа с ултравиолетова светлина. Дължината на светлинната вълна е 410 нанометра.

Банкнотата се поставя легнала хоризонтално върху бяла пластмасова поставка във вътрешността на тестера, а лампата отгоре светва, облъчва я и в този момент си проличава дали паричният знак е истински или подправен.

Как работи ултравиолетовата проверка? Банкнотите имат вградени при изработването си влакънца, изображения и разнообразни надписи, които реагират по различни начини при осветяване с ултравиолетова светлина и така дават доказателство за истинност. При различните серии банкноти определени надписи или изображения са отпечатани с мастила, които реагират по различен начин на ултравиолетова светлина според вида на самото мастило. Напр. при банкнотата от 5 лв, емисия 1999 и 2009 г., е използвано мастило, предизвикващо флуоресценция – при осветяване с ултравиолетова лампа серийните номера започват да светят в светлозелен цвят, а на обратната страна зелено светят изображенията на жената с младенеца и жетварката. На тази снимка пък виждаме светещият в зелено сериен номер в горния десен ъгъл на тази петдесетолевка:

**Банкнотоскоп ЕО-24 –** първият **български тестер на фалшиви банкноти**

Под поставката за банкноти има друга лампа – U-образна, газонапълнена, 9-ватова – с обикновена светлина, която пък осветява банкнотата отдолу, за да се видят водните знаци по нея (поставката изглежда плътно бяла, но пропуска светлина). Тази лампа е добавена за удобство на проверяващия, защото в помещението може да няма добра дневна светлина, на която иначе обикновено се проверяват водните знаци на банкнотата (,,дай да я видя срещу светлината“):

На следната снимка в долната лява част на банкнотата виждаме водния знак с портрета на Пенчо Славейков, който проличава при осветяване с обикновената лампа под поставката:

Ако обаче не забележим никакви реагиращи на УВ облъчване елементи, докато паричният знак се намира под светлината на УВ лампата – значи някой се опитва да извърши измама. Поначало ултравиолетовият е най-ранният и най-масово използван в началото метод за проверка, но и най-лесният за преодоляване от страна на измамниците.

Съвременните банкноти разполагат и с белези за истинност, които се проявяват при друга проверка – под инфрачервена светлина – като в това число влизат и актуални български парични знаци. При тях някои елементи в банкнотата остават видими само при наблюдение под инфрачервена светлина – напр. при 20-те лв от емисия 2020 г. такъв е подписът на Стефан Стамболов на лицевата страна на банкнотата. Такива белези има и при 100-те лв емисия 2018 г. и др. Но по времето на разглеждания от нас детектор на фалшификати поне разпространените в България банкноти нямат елементи за инфрачервено наблюдение, затова и Банкнотоскопът не разполага с инфрачервена лампа.

Кутията концентрира светлината и предпазва очите на работещия (обикновено това е касиерът) от светлината.

Както забелязваме от снимките по-горе, в дясната част на Банкнотоскопа има два бутона – Auto и Manual – с които определяме в какъв режим ще работим:

при задействане на Auto (автоматичния) детекторът работи така: банкнотата се слага и двата вида светлина – ултравиолетова и обикновена – започват да се сменят автоматично, като грижата на касиера е да сменя редовно банкнотите, за да върви в крак с редуването и така бързо да ги проверява. За опитния касиер, който познава белезите в банкнотите, не е проблем бързо да преглежда реагиращите им на УВ и обикновена светлина елементи и така да работи ритмично със смяната на двата вида светлина;
при Manual (ръчния) касиерът слага банкнотата, преглежда я под ултравиолетова светлина, после натиска бутона, той светва обикновената лампа отдолу и тогава се осъществява и тази проверка.

Освен УВ лампата, други важни блокове и елементи в българския тестер за банкноти са захранването със сравнително ,,дебел“ трансформатор, два таймерни чипа 555 (производство на Комбината по микроелектроника в Ботевград), кондензатори КЕА от завода в Кюстендил и т.н. Неща, които щяха да бъдат налице дори и ако машинката беше произведена няколко години по-рано; в това число включваме и ,,варненския“ щепсел, който се монтираше къде ли не – на пералните Перла напр.

Забелязва се и масивен радиатор за охлаждане, а на платката на ЕО-24 е изписан номерът на БДС – значи по това време е имало и издаден специален български държавен стандарт за електронни платки на ,,фалшиводетектори“…

Даа, първият български детектор на фалшиви банкноти е наистина добро попълнение за колекцията и определено заслужаваше да му посветим статия! Впрочем, такава преди време направихме за кратка история на българското банково оборудване въобще:

Българската банкова техника – кратка история

Вижте последния проект за сградата на ИПК Родина (снимки)

Антон Оруш от Sandacite.BG отдава последна почит на взривената вчера сграда на ИПК Родина.

Вчера около 10 часа сутринта беше взривен един от стойностните незавършени строежи в България – главната (редакционната) сграда на ИПК ,,Родина“. Най-големият издателско-полиграфически комплекс в страната е роден като идея през 1976 г. Той е трябвало да има най-модерната печатница на Балканите и да обединява всички столични редакции на периодични издания. Замислен е да се помещава близо до Полиграфическия комбинат, за който навремето британският медиен магнат Робърт Максуел казва: ,,Печатниците ви приличат на парламенти!“. В проекта за ИПК са включени екстри като дори плувен басейн! Проектът включва два корпуса – на 9 и на 15 етажа – с топла връзка между тях, триетажна сграда с две подземни нива, предвидени за гаражи, и 600 кабинета. В сградата е трябвало да се настани и редакцията на известния вестник ,,Работническо дело“.

Строителството върви така, че до 1987 г. е завършена само печатницата, която работи в съседна ниска сграда на комплекса, но огромните тела за редакционни кабинети не са достроени заради липса на пари.

В годините след 1990 сградата сменя няколко собственици – както държавни, така и частни – но никой не успява да измисли с какво да я оползотвори, а за сметка на това до 1993 г. правителствата на кабинетите на Любен Беров и Жан Виденов успяват да прогонят няколко чуждестранни компании, които предлагат да инвестират в сградата срещу 51 % от собствеността.

Малко известно е, че през 2007 – 8 г. е съставен и проект недовършената сграда на бъде преустроена за нуждите на Националната агенция за приходите. Малко известни снимки от него успяхме да намерим, за да ви ги покажем тук:

Последният ***проект за сградата на ИПК Родина***

Вижда се, че е запазено приятното излъчване на сградата със сините прозорци.

А самата архитектура на редакционния корпус на ИПК Родина е много интересна – двете сградни тела приличат на разтворена книга. Когато са строени, сгради като тази, като Полиграфическия комбинат и т.н. са замисляни като символи на София. В която и столица да се сложат, ще стоят удачно и добре. Вижте колко е красива от птичи поглед:

Беше много хубава и оригинална сграда, а единственият ѝ недостатък беше, че не успя да се завърши завърши преди дивото разграбване.

В поста ми, който написах във Фейсбук, получих десетки и десетки положителни коментари за сградата, някои от които много интересни и показателни, затова ще ги цитирам тук. Отличен коментар направи редовният потребител във ФБ на Sandacite.BG Димитър Мандраджиев: ,,Днес голяма част от българските медии, зависими от държавния бюджет, нямат свой дом, а замисленият за такъв беше взривен. Символично е, че вчера беше световният ден за защита на авторските права“.

Георги Каменов: ,,Аз работех известно време там. Полагахме електроинсталацията. Сградата си беше почти готова. Това с взривяването за мен е чист вандализъм“.

Решенията за тези сгради се вземат на доста високо ниво, много преди ние, обикновените хора, да разберем. Наместват се интереси на хора с много пари, които си подливат вода и пречат един на друг, за да хапнат апетитното парче локация и декари. Смятате ли, че обикновените граждани с протести щяха да могат да променят нещо? Иначе аз не очаквам кой знае каква красота да се пръкне на нейно място; засега си мълчат, но практиката показва, че обикновено получаваме грозен, та грозен кич.

Ако сте присъствали на взрива, то знаете, че сградата на ИПК Родина падна достойно – от основи, цяла – което е нормално, това е бетон марка 1000!

30 години тъпоумният и дебилен български народ така и не измисли за какво може да използва една почти готова здрава сграда, докато нови строи за щяло и нещяло, а междувременно дупчи и разкрасява с климатични маркучи фасадата най-стария си университет, чието здание е паметник на културата и поне в България не е повторено никъде. На отговорните за всичко това казвам ясно: вие сте мърши, вие сте лайна и непотребни подчовеци! Повръща ми се от вас!

Български едночипови микрокомпютри СМ 654 и СМ 655

Разучете българските едночипови микрокомпютри СМ 654 и СМ 655 в Sandacite.BG!

На запознатите с историята на българската електроника е добре известна серията (фамилия) микрочипове СМ 600. Тя обаче има и наследник – СМ 650. Тази серия се ражда в столичния Институт по микроелектроника през 1989 или 1990 г.

Това е цяла серия 8-битови едночипови микрокомпютри, която се състои от 6 големи HMOS интегрални схеми. Те представляват завършени микропроцесорни системи, предназначени за изграждане около тях на малки и евтини устройства, когато е нужно те да бъдат с микропроцесорно управление. Фамилията е изградена около 8-битов процесор с възомжностите на вече известния СМ 601, но се различават по обема на вградените постоянна и оперативна памет и по броя на входно-изходните линии. Едночиповият микрокомпютър СМ 651 работи с външна програмна памет, а в два други чипа – СМ 654 и СМ 655 – е вграден и 8-битов четириканален аналогово-цифров преобразувател. Днес ще се запознаем по-подробно именно с тях.

Важното при подобни едночипови микрокомпютри е, че при тях в един (монолитен) сицилиев кристал са обединени всички елементи, необходими за изграждането на даден контролер. Удобна е възможността да се осигури интерфейс на процесора с източници на аналогови сигнали.

Аналогово-цифровият преобразувател, включен в кристала, разширява възможностите за приложение на едночиповия микрокомпютър. Освен това решава много от проблемите за борба с шумовете и увеличава надеждността на цялото нещо, а и, разбира се, намалява крайната му цена.

По-важните характеристики на двата микрокомпютърни чипа са следните:

постоянна памет ROM — 2048 байта (CM 654) и 3776 байта (CM 655);
оперативна памет RAM —64 байта (CM 654) и 112 байта (CM 655);
8-битов брояч (таймер) със 7-битов масково-програмируем предварителен делител (СМ 654). При СМ 655 пък предварителният делител е напълно програмируем;
24 входно-изходни линии, групирани в три групи по осем — порт А, В и С;
два входа за външно прекъсване INT и INT2;
аналогово-цифров преобразовател със следните характеристики: 1/2 LSB грешка от дискретизация, 1/2 LSB всички други грешки, 1 LSB пълна грешка;
схема за детекция на преминаване през нулата па променливотоковото напрежение, свързана към вход INT;
вграден тактов генератор, предназначен за работа е кварцов резонатор или верига RC:
режим на самопроверка

СМ 654 и СМ 655 са произвеждани в Комбината по микроелектроника в Ботевград, като са пакетирани по стандарта DIP40. Последното число е броят на изводите около чипа. Ето и схема на тяхното разположение:

***Български едночипови микрокомпютри СМ 654 и СМ 655*** – схема на изводите

Ето в следващите две илюстрации и блоковите им схеми:

***Български едночипов микрокомпютър СМ654*** – блокова схема

***Български едночипов микрокомпютър СМ655*** – блокова схема

При изработката на двата микрокомпютъра е използвана т.н. N-канална технология, използвана за производството и на цялата серия СМ650 – не са въвеждани на допълнителни маски и технологични процеси – а това определя и избора на метода на работа на вътрешния АЦП.

Аналогово-цифровият преобразувател има четири аналогови входа, които се превключват посредством аналогов мултиплексор. Непосредствено след него се намира схема от типа на Sample and Hold. която в продължение на пет машинни цикъла запомня измерваното входно напрежение. Осъществява се зареждане на капацитет с големина от порядъка на 25 pF (не е отчетен капацитетът на входната част, който е около 10 pF) през резистор с типична стойност 2,5 к. След това то се изключва от входния аналогов мултиплексор и започва преобразуването. Времето за преобразуване е 30 машинни цикъла. Използва се методът на последователните приближения. За функционирането на аналогово-цифровия преобразовател е необходимо включването на две опорни напрежения — високо VRH и ниско VRL. Те се прилагат постоянно към два от входовете на порт D.

В добавка, ето и диаграма на паметта при двата микрокомпютъра:

Български едночипов микрокомпютър СМ654 – схема на паметта

Български едночипов микрокомпютър СМ655 – схема на паметта

А ето и още нещо интересно, изработено в същия институт:

Български тестери за интегрални схеми от Института по микроелектроника

Какво е програмата Монитор в българските 8-битови компютри

Знаете ли какво представлява програмата Монитор в българските 8-битови компютри? Вижте в Sandacite.BG!

**Системна програма монитор при българските 8-битови компютри**

Обикновено в хардуерните показатели на старите български компютри четем: ,,ROM памет – еди-колко си кб, RAM памет – еди-колко си…“. Защо започваме оттук?

ROM паметта е постоянна памет, в която производителят записва с програматор главната управляваща програма на компютъра. Тя се нарича ,,системна програма Монитор“ (от англ. monitor — контролирам, съветвам) и няма нищо общо с монитора като част от компютърния хардуер. Това е служебен софтуер, който помага за изпълнението на всички останали и съгласува цялостната работа на компютъра. Когато използваме тази програма, казваме, че работим в режим Монитор.

На нея се програмира машинен код за процесора, като така могат да му се дават команди и да се получават резултати. За разлика от обикновената работа с програми, написани на езика БЕЙСИК, режимът Монитор предоставя възможност на програмиста да работи на „ниско ниво“. Това означава, че той може да проверява какво е записано в отделните клетки на паметта и ако желае, може да променя тяхното съдържание. Също така в режим Монитор програмистът може да пише и коригира програми, написани на машинен език (това, което казахме по-горе; съотв. на АСЕМБЛЕР), може да проверява и какво е написано в регистрите на микропроцесора и ако желае, също може да променя съдържанието им. Освен това програмистът може да премества даден обем информация от едно място на паметта в друго. Изобщо програмата Монитор ви осигурява големи възможности, ако сте опитни програмисти, но за това са необходими повече знания.

Всички клетки на 8-битовите компютри (като Правец-82) са еднобайтови (8-битови), т е. тяхното съдържание се изразява само с две шестнадесетични цифри — например А4, 71, ВС 0Е и т.н. — докато всички адреси са двубайтови и се изразяват с четири шестнадесетични цифри — например 000С, АЕ5А, В801и т.н. Следователно за разлика от езика БЕЙСИК, където адресите и тяхното съдържание се изразяват с десетични числа, в режим Монитор се работи само г шестнадесетични числа.

(Да добавим следното за любознателните. Както казахме, в режима Монитор се работи на ниско ниво, като непосредствено се оперира с адресите на клетките и тяхното съдържание. Обаче както адресите, така и съдържанието на клетките по същество представляват двоични числа, които са неудобни за работа. Затова за улеснение на програмиста програмата Монитор използва като „посредник“ шестнадесетичния код. Така например, ако в клетка 2049 е записано числото 79, това означава, че на двоичен адрес 0000100000000001 е записано числото 01001111.)

Програмата Монитор присъства в българските компютри още от времето на първия наш персонален ПК – ИМКО 1. Напр. при него тя сесамозадейства автоматично при включването му. При следващите предимство има БЕЙСИК-ът, той се задейства автоматично и затова в режим Монитор се влиза по специален начин.

Как да влезем в режим Монитор? Персоналният компютър Правец`82 (този на снимката прави това чрез командата CALL-151 (или CALL 65385). Обяснението е, яа на този адрес се намира началото на самата машинна програма Монитор, а това е команда за директно изпълнение на машинен код от определен адрес в паметта

След като включим компютъра (и когато натиснем червения клавиш, за да спрем въртенето на флопито), се написва посочената команда:

CALL-151 □

След натискане на клавиша RTN на екрана се появява следното:

CALL-151

*□

Появяването на звездичка вместо квадратна скоба означава, че компютърът вече се намира в режим Монитор, а мигащият маркер ни подканва към въвеждане на адреси, команди и данни.

Начинът на работа в режим Монитор е подобен на този при работа с езика БЕЙСИК, но е по-опростен. Тук няма програми с номериране на редовете и с оператори, а се пишат адреси и съдържание на клетки в шестнадесетичен код, като се използват 22 специални мониторни команди, представляващи обикновено само една буква или само един символ — например точка, двоеточие и др. След звездичката максималният брой на символите може да бъде 255 и те „влизат“ в паметта едва след като се натисне клавишът RTN.

Да отбележим също така, че преди да се натисне клавишът RTN, в даден ред могат да се правят корекции по същия начин както при работа с езика БЕЙСИК — например чрез клавишите MK + X, МК + Y и т. н. Освен това корекции могат да се правят и върху по-горните редове, като се използват правилата за преместване на маркера върху първия символ след звездичката.

Излизането от режим Монитор (т.е. връщане към работа с езика БЕЙСИК) става, като при натиснат клавиш МК се натисне еднократно клавишът Ц и след това клавишът МК се отпусне (символично това се означава така: МК + Ц), След това се натиска клавишът RTN, при което на нов ред се появява квадратната скоба с мигащия маркер. Също така, излизането от режим Монитор може да стане и чрез натискане на червения клавиш.

А ето и едни съвсем различни софтуери за Правец…

Изтеглете две програми за Правец 8М

Как да свържем 2 телевизора вместо монитор към компютър Правец

Научете в Sandacite.BG как да използвате телевизор вместо обикновения монитор на компютрите Правец, за да имате голям образ!

**Телевизор вместо монитор** на **компютър Правец**

Известните зеленосветещи монитори на михайловградския завод Аналитик, който класически свързваме с българските 8-битови компютри, са наистина много известни, но имат един неоспорим недостатък – екранът е доста малък, около 15 инча, и изобщо не е удобен, когато искаме да покажем изработеното на компютъра пред много хора. За да се избегне това неудобство, още през 80-те години хората са се сетили да използват телевизор вместо монитор и са превърнали телевизори в голеееми монитори. Една такава употреба виждате горе с руския телевизор Електрон Ц382ДБ, произвеждан и във Велико Търново. Даже можем да включим и два телевизора и така да разширим аудиторията на това, което показваме, възможно най-много! Именно това ще ви покажем днес – как да го направите и вие.

Ясно е, че като ще е гарга, трябва да е рошава, тоест след като така и така ще използваме телевизор вместо монитор, поне да подберем ,,сандък“ с възможно най-голем екран. Затова е удачно да се насочим към телевизорите с 61 см диагонал на екрана, каквито са напр. Респром Т6101, 02, 03, 04, 51 и т.н.

Подбираме тези телевизори по следните две причини:

защото са транзисторни, а не лампови! Така захранващите напрежения на електронните елементи вътре не са високи и в токоизправителната група има мрежов трансформатор ==> шасито на телевизора не е под напрежение, под каквото е при по-старите;
освен това, конекторът за видеосигнал на телевизорите от 80-те години не е тип симетрик, а обикновена букса за коаксиален кабел, което страхотно много улеснява включването им към компютъра

Като скоба да отбележим, че по описания по-долу начин можете да включвате и големи цветни телевизори, като напр. цветния Кристал от 1988 г., с който ви запознахме ТУК, или по-малки като Велико Търново`84, ако ви е важен цветният образ на личното работно място.

Видеосигналът, който постъпва от компютъра към телевизора, трябва да се подаде на входа на видеоусилвателното стъпало в сандъка чрез разделителен кондензатор, който има капацитет между 20 и 50 nF и работно напрежение 63 V. За целта схемата на телевизора трябва да претърпи малка преработка, която сме онагледили със схема:

Горната илюстрация има две части. В лявата виждате схемата на входа на видеоусилвателното стъпало на Респром Т6101 (използваме го за пример), както си е в оригиналното, заводско изпълнение. Вдясно пък я виждате така, както трябва да изглежда след преработката. Новите детайли са само два: кондензатор С и резистор R. Кондензаторът е разделителен, а резисторът е необходим, за да осигури на транзистора Т606 същия постояннотоков режим, който е имал преди преработката. Много е важно да обърнем Фнимание, че връзката между интегралната схема ИС201 и входа на видеоусилвателя се прекъсва, за да не се появи върху екрана т.н. снеговалеж.

На схемата резисторът R е отбелязан със звездичка, тъй като неговата стойност трябва да подберем опитно, като държим сметка колекторният ток на транзистора Т606 да бъде същият както преди преработката. Ако се доверим на досегашния опит от реализирането на тази схема, то R трябва да има стойност между 5 и 15 килоома.

Свързването на телевизора към изхода на компютъра става по същия начин, все едно свързване оригиналния аналитишки монитор. Ако сте решили да включите два телевизора обаче, след видеобуксата (видеоконектора) на Правеца ще трябва да свържете сплитер, който от другата страна има две букси, а във всяка една от тях ще включите по един телевизор. За това общо ще ви трябват три коаксиални кабела.

След като направите описаната преработка в електрониката, включете правеца и проверете как е образът на Респромите. Ако сигналът не е добър, ще трябва да използвате по-съвършен, активен сплитер (с усилвател).

Ние също много искаме така да си намерим едно сплитерче от онези години, ама де този Господ…

Поне това обаче успяхме да намерим:

Първият български игрови контролер за Правец е от 1982/3 г.