Респром Т6101 е доста популярен български черно-бял телевизор от средата на 80-те, в транзисторно изпълнение, кинескоп 61 ЛК3Б, памет за 8 канала, тегло 24 кг…
Лично на мен един от любимите ми български телевизори!
Добре окачено, малко, компактно шаси, импулсно захранване:
Разните му там тунери-мунери и КЕА кондензатори:
Четем добре табелката:
Програматорът е направо на командното табло – с всичките му 8 възможни запаметявания:
Отгоре фурнирът може да бъде по-светъл или по-тъмен, в зависимост от годината на производство – по-новите екземпляри са с по-светлия:
Ел. схема на телевизора – същата като на Т5001. Разликата е в по-големия диагонал на екрана и в 8-те канала вместо 4:
Респром Т 3101 е български преносим черно-бял телевизор от средата на 80-те г., производство на ЗТРТА Велико Търново. Тегло 8,5 кг, работи на 220 и 12 волта, памет за 4 канала, кинескоп 31ЛК3Б (СССР). Произвежда се в два цветови варианта – кафяв и бежов.
Табелката е ясно различима:
Ето това капаче прилепва до дясната страница на телевизора и трябва да го отвкрехнете, за да стигнете до програматора:
Схема – Т
Техническо описание и ръководство за употереба – Респром Т 3101
Респром Т3104 3 пуснат в производство около 1990 г. Черно-бял, кинескоп 31Лк3Б, памет за 8 канала, преносим черно-бял телевизор. Производител – Завод за телевизионна и радиоапаратура Велико Търново. Работи и на 220, и на 12 волта – може да се захранва с акумулатор.
Пускан е и във версия за износ под марката Favori и много симпатична емблема с конче:
Респром Т3103 е изцяло транзисторизиран български черно-бял телевизор от 1988 г. с 31 см диагонал на екрана, кинескоп 31ЛК3Б, производство на Технологичния комбинат за радиотехническа апаратура във Велико Търново. Разпространява се в две цветови схеми – бежова и кафява. Памет за 8 канала. Преносим тип изпълнение – тегло 9 кг. Може да се захранва и от акумулатор.
Както казахме, памет за 8 канала, които се търсят и запаметяват отстрани:
Има възможност за две работни напрежения – 12 и 220 волта:
Кафявият вариант е правен и за износ. Дано се разчитат добре табелките – вляво е българската, вдясно износната:
Колкото и да сме почитатели на родните сандъци, не трябва да забравяме добрите стари руски токмаци. Eто, например, завчера ми дойде това – чисти 65 кг – Електрон 706Д:
Производство от 1973 или 1974 г. в Лвовския завод Електрон, в днешна Украйна. Кинескоп 59ЛК3Ц.
Приема и предава цветно изображение на всякакви тв канали в МВ и ДМВ диапазона. Регулирате двата обхвата от бутона долу вдясно, имате и 12-канално ПТК:
Както и 6 потенциометъра за различни настройки на изображението.
Отзад капакът е ламаринен и масивен:
И се пазете от високото напрежение – не забравяйте, че дори след изключване на телевизора от електрозахранването по някои елементи има остатъчен заряд!
Макар и не толкова популярен в сравнение с всеизвестния Тонмайстор, абонатният високоговорител (радиоточка) Панорама също заслужава да го покажем. Устройството е производство на Стопанско предпирятие Глобус Плевен, отговаря неа БДС 5824 от 1981 г. и работи на напрежение 48 волта. Вграденият му високоговорител е с мощност 30 ватаи честотен обхват от 315 до 5000 хц. Теглото на цялото апаратче няма дори половин кг – 470 гр.
Той идва, опакован ето такава картонена кутишка:
Когато я отворим, виждаме това:
Вадим го…
Отзад, макар и малко трудно, си личат производствените надписи:
Струвал е цели 9 лв, представяте ли си!
Остава само да Ви дадем линк към техническото описание и схемата му – Панорама
Поначало названията на уредите от този период са доста безинтересни. СЕД означава просто Скара Електрическа домашна, мощност 1100 вата:
Уредът се състои от тавичка, пластина за обиране на мазнината, реотан, същинска скара. Захранва се от 220 волта кабел с щекер, има си и бакелитена дръжка, с която да хванете тавето. :)
Поставяте месото на скарата и то се пече от реотана отдолу. :)
Интересна подробност е тази пластина за обиране на мазнините – те се оттичат в тавичката.
Самата скара е толкова запазена – и външно, и функционално – че никога няма да й дадете 50 и кусур години. По уреда няма нито табелка, нито други индикации. Но успяхме да намерим ето тези данни от книгата на Кунев и Асланов:
Завчера успяхме да спасим и запазив първия, доказано първия български бойлер. А сега ще Ви запознаем с него в подробен преглед.
Годината на пускане в производство на модела ЕБО-80 от завода Елпром Варна е 1960 г. ЕБО – Електрически Бойлер Обикновен. Тези ,,обикновени“ (което ще рече за налягане до 7 кг/кв. см) бойлери са произвеждани в България от 1960 до края на 1965 г., за разлика от по-късните ЕБП, които отговарят на БДС 5188-64 ,,Бойлери електрически домакински. Общи изисквания“. Забравихме да кажем, че обемът на моделната серия ЕБО варира от 10 (за монтаж над мивка) до 200 литра (за работа в ресторанти, хотели, общежития и въобще обществени места).
Най-популярният обем за употреба в жилищни сгради си остава 80-литровият. Е, запознайте се, това е той – самият ЕБО-80:
Толкова е огромен, че в склада ми нямам достатъчно място да се отдалеча на необходимото разстояние, за да го обхвана с един кадър :) Виждаме познатото лого, а горе и долу местата, където са съединявани отделните елементи на обшивката.
Отдолу е капачето:
Тук е ,,кабелният терминал“. Извършвате необходимите електрически връзки (винтът вдясно е за заземяване), а след това да не забравите да го свържете с водопровода чрез тръбовите изводи:
Е, нашият склад с тия книги не прилича на баня де, ама каквото – такова :)
Номинално напрежение 220 волта, максимална потребляема мощност 2000 вата, Максимална температура 85 градуса (за нейното отбелязване се грижи гтермометър с масивна живачна ампула), вместимост 80 л, ВТУ 26-55 (каквото и да значи това), фабричен № 16232, година на производство – 1963 г. Сиреч, нашият е произведен три години след пускането на модела в производство.
Когато го пуснете, от начално състояние до максималната температура 85 градуса времето за загряване е 2-3 часа.
Тежи около 50-55 кг – личен опит. За стената се закача с две масивни куки, всяка с места за по два винта:
И накрая две весели снимки от как беше докаран и в какво. Акостира пред Царовището в специално подготвен за целта… Трабант:
Ето, този път се удаде да намерим сведения за него в цели две книги.
А. Чучулов – Наръчник на електромонтажника, София, ДИ Техника, 1968 г.:
И. Асланов, Цв. Кунев – Електрически домакински уреди“, ІІ изд., София, ДИ ,,Техника“, 1968 г.:
![[1960] Хапнете кебапчета – интересна електрическа скара](https://sandacite.bg/wp-content/uploads/2014/12/%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B0-%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%80%D0%B0-1.jpg "[1960] Хапнете кебапчета - интересна електрическа скара")
![[1960] Само тук вижте ПЪРВИЯ БЪЛГАРСКИ БОЙЛЕР!](https://sandacite.bg/wp-content/uploads/2014/12/%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%B1%D0%BE%D0%B9%D0%BB%D0%B5%D1%80-4.jpg "[1960] Само тук вижте ПЪРВИЯ БЪЛГАРСКИ БОЙЛЕР!")
