Колкото и да сме почитатели на родните сандъци, не трябва да забравяме добрите стари руски токмаци. Eто, например, завчера ми дойде това – чисти 65 кг – Електрон 706Д:
Производство от 1973 или 1974 г. в Лвовския завод Електрон, в днешна Украйна. Кинескоп 59ЛК3Ц.
Приема и предава цветно изображение на всякакви тв канали в МВ и ДМВ диапазона. Регулирате двата обхвата от бутона долу вдясно, имате и 12-канално ПТК:
Както и 6 потенциометъра за различни настройки на изображението.
Отзад капакът е ламаринен и масивен:
И се пазете от високото напрежение – не забравяйте, че дори след изключване на телевизора от електрозахранването по някои елементи има остатъчен заряд!
Макар и не толкова популярен в сравнение с всеизвестния Тонмайстор, абонатният високоговорител (радиоточка) Панорама също заслужава да го покажем. Устройството е производство на Стопанско предпирятие Глобус Плевен, отговаря неа БДС 5824 от 1981 г. и работи на напрежение 48 волта. Вграденият му високоговорител е с мощност 30 ватаи честотен обхват от 315 до 5000 хц. Теглото на цялото апаратче няма дори половин кг – 470 гр.
Той идва, опакован ето такава картонена кутишка:
Когато я отворим, виждаме това:
Вадим го…
Отзад, макар и малко трудно, си личат производствените надписи:
Струвал е цели 9 лв, представяте ли си!
Остава само да Ви дадем линк към техническото описание и схемата му – Панорама
Поначало названията на уредите от този период са доста безинтересни. СЕД означава просто Скара Електрическа домашна, мощност 1100 вата:
Уредът се състои от тавичка, пластина за обиране на мазнината, реотан, същинска скара. Захранва се от 220 волта кабел с щекер, има си и бакелитена дръжка, с която да хванете тавето. :)
Поставяте месото на скарата и то се пече от реотана отдолу. :)
Интересна подробност е тази пластина за обиране на мазнините – те се оттичат в тавичката.
Самата скара е толкова запазена – и външно, и функционално – че никога няма да й дадете 50 и кусур години. По уреда няма нито табелка, нито други индикации. Но успяхме да намерим ето тези данни от книгата на Кунев и Асланов:
Завчера успяхме да спасим и запазив първия, доказано първия български бойлер. А сега ще Ви запознаем с него в подробен преглед.
Годината на пускане в производство на модела ЕБО-80 от завода Елпром Варна е 1960 г. ЕБО – Електрически Бойлер Обикновен. Тези ,,обикновени“ (което ще рече за налягане до 7 кг/кв. см) бойлери са произвеждани в България от 1960 до края на 1965 г., за разлика от по-късните ЕБП, които отговарят на БДС 5188-64 ,,Бойлери електрически домакински. Общи изисквания“. Забравихме да кажем, че обемът на моделната серия ЕБО варира от 10 (за монтаж над мивка) до 200 литра (за работа в ресторанти, хотели, общежития и въобще обществени места).
Най-популярният обем за употреба в жилищни сгради си остава 80-литровият. Е, запознайте се, това е той – самият ЕБО-80:
Толкова е огромен, че в склада ми нямам достатъчно място да се отдалеча на необходимото разстояние, за да го обхвана с един кадър :) Виждаме познатото лого, а горе и долу местата, където са съединявани отделните елементи на обшивката.
Отдолу е капачето:
Тук е ,,кабелният терминал“. Извършвате необходимите електрически връзки (винтът вдясно е за заземяване), а след това да не забравите да го свържете с водопровода чрез тръбовите изводи:
Е, нашият склад с тия книги не прилича на баня де, ама каквото – такова :)
Номинално напрежение 220 волта, максимална потребляема мощност 2000 вата, Максимална температура 85 градуса (за нейното отбелязване се грижи гтермометър с масивна живачна ампула), вместимост 80 л, ВТУ 26-55 (каквото и да значи това), фабричен № 16232, година на производство – 1963 г. Сиреч, нашият е произведен три години след пускането на модела в производство.
Когато го пуснете, от начално състояние до максималната температура 85 градуса времето за загряване е 2-3 часа.
Тежи около 50-55 кг – личен опит. За стената се закача с две масивни куки, всяка с места за по два винта:
И накрая две весели снимки от как беше докаран и в какво. Акостира пред Царовището в специално подготвен за целта… Трабант:
Ето, този път се удаде да намерим сведения за него в цели две книги.
А. Чучулов – Наръчник на електромонтажника, София, ДИ Техника, 1968 г.:
И. Асланов, Цв. Кунев – Електрически домакински уреди“, ІІ изд., София, ДИ ,,Техника“, 1968 г.:
Сега ще Ви дадем малко акъл какво да сготвите на всичките тия печки Мечта :)
В събота, 12 часа на 29. ноември, в главното фоайе на Мол София се проведе премиера на книгата Ути Бъчваров ,,Животът е вкусен с Ути и Fibank”. За събитието разбрах от Фейсбук страницата на банката, реших да намаля работата през този ден и да посетя събитието.
Книгата е не просто сборник с рецепти, а същевременно и място, където Ути Бъчваров с много хумор и настроение разказва за ,,новодомските партита“, които той и екипът му организират на спечелилитe тази награда след успешното закупуване на жилище с ипотечен кредит на Fibank. Около двадесет подобни истории са събрани в луксозното издание и зад разказите личи уютната и някакси положително напрегната атмосфера, която е изпълвала новодомските партита. Дали всичко ще стане навреме, дали новият дом ще се подреди в срок…
,,Животът е вкусен…“ е изпълнена с доста много български рецепти, някои от които аз не знаех, но в случая се потвърди радостен за мен факт – че съм клиент на банка, която подкрепя българското.
Ястието, с което популярният готвач и автор избра да ни зарадва, се нарича пиле самба (пиле със зеленчуци) и беше сготвено в най-големия тиган в България, направен от фронтален елемент от старинен локомотив. Двама души – единият май е известен като Роската, и негов колега – бъркаха ястието с големи бъркалки, подобни на издялани клонове. Главната опасност беше да не загори оризът. За което Ути няколко пъти предупреждаваше особено настойчиво!
Премиерата беше посетена от различни хора. Съдейки по личните си впечатления, присъстваха далеч не само спечелилите новодомци, а и клиенти и приятели на Fibank. Както знаем, това е най-отворената и стояща близо до клиента банка, затова я и обичаме. J Разбира се, премиерата посетиха и няколко лица от Fibank.
Докато чакахме да стане прочутото пиле, посетителите можехме да пийнем вино, да си поговорим, а също така Ути подписваше книгата с лично пожелание към всекиго, ако се закупи в деня на промоцията. Тя се продаваше с 20 % отстъпка, хората си я взимаха, Ути засмяно питаше поредния човек за малкото му име и след това почетеният я отнасяше при приятелите си, където започваше обсъждането какво да се сготви за празниците. Определено моментът на промоцията беше изключително добре избран!
Когато пилето стана готово, се наредихме на възпитана опашка и чакахме самбата да затанцува в чиниите ни. Междувременно идваха още хора и ставаха разговори.
Ето и общата снимка с всички новодомци, спечелили новодомско парти с Ути и екипа му за ,,бързо кулинарно реагиране“:
Много съм доволен, страхотен ивент, както се казва сега…
Най-типичното за български радиоапарат, произведен преди 1945-7 г., е, че обикновено не можем да идентифицираме неговата марка/модел. С изключение на десетина по-известни производители, останалите радиоапарати са пускани от неизвестни или малко известни ,,самоделни“ работилници, които не маркират изделието си с търговски бранд, и в такъв смисъл разпознаването му се превръща в много трудно разрешима задача. Независимо от анонимността на приемника обаче, е нужно да опишем ламповия му състав.
За сметка на това някои от тези неизвестни стари радиоапарати от царско време са наистина много атрактивни, макар като схемотехника значително да отстъпват на западните аналози.
Наскоро попаднах на този български радиоприемник, който датирам от началото та 40-те г. Порази ме оформлението му с тази вкопана под 45 градуса скала, която мигновено ми напомни на Телефункен 175WK:
Тонрегулаторът е изведен отстрани вдясно.
Надписите на скалата са на правописа отпреди февруари 1945 г.:
Отгоре кутията е с красиво нелакирано дървено покритие:
Да погледнем и вътре:
Лампите са четири – две на Tungsram и две неизвестни. Унгарските са EBF 2 и ECH 4, а другите най-вероятно са EL3 и AZ4. Както виждаме, говорителят е доста масивен (със сигурност българсо производство), а кордовият механизъм е великолепно запазен.
Бих се радвал, ако някой помогне с идентификацията на този динозавър.
Това е първото българско радио опреди 1945 г. с подобно оформление, което срещам. Приятно съм изненадан и се надявам това усещане да продължи и при следващите експонати.
Добре познат и високоуважаван е колекционерът на ретро техника Антон Оруш. Напоследък той се стреми да разшири дейността си в тази област и да не е само колекционер на стари радиоапарати, телевизори, грамофони и т. н. След главоломния успех на онлайн архива на списание Космос, който Оруш пусна в своя сайт Сандъците.нет, напоследък виждаме все по-причудливи технически артефакти от мустакатия колекционер – какви ли не български електроуреди на 150 волта, което ще рече, малка колекция ретро техника от 1950-те години. На повечето от тях виси етикетът първото българско… Да не говорим за представителната извадка от печки Мечта, перални Перла и прочее познати ни кухненски приятели от близкото минало. Освен това, шушука се за нов цифров мегаархив на техническо списание, който слух Антон отрече. Но той направи това толкова двусмислено, че за всички стана ясно, че някаква нова изненада се готви.
То като че ли няма какво да прочетете и сега дори в раздел Литература на сайта – неколкостотин заглавия само старотехническа литература.
От заглавията на последните публикации ясно видима става патриотичната ориентация на съдържанието – всичко е, ако не първо българско, то поне българско. Това е в съзвучие с политиката на Българския портал за стара техника да запознава потребителите си с познати и непознати артефакти от от българското техническо наследство. И то по всякакви начини – с фотографии на цели апарати, с книги, схеми, данни, документация, периодика…
Явно бълваната в момента продукция е резултат от обявеното преди близо четири години намерение за създаване на единна и мащабна колекция, която чрез различни средства да даде представа – къде вкратце, къде по-всецяло – за развитието и историята на българската електроника и електротехника, преди всичко от битовия й сегмент.
На цялата тази колекция най й приляга все пак етикетът – колекция стара техника.
Какви ще бъдат следващите ходове на Мустакатия? За да сме наясно – нека да следим редовно Сандъците.нет.
![[1960] Хапнете кебапчета – интересна електрическа скара](https://sandacite.bg/wp-content/uploads/2014/12/%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B0-%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%80%D0%B0-1.jpg "[1960] Хапнете кебапчета - интересна електрическа скара")
![[1960] Само тук вижте ПЪРВИЯ БЪЛГАРСКИ БОЙЛЕР!](https://sandacite.bg/wp-content/uploads/2014/12/%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%B1%D0%BE%D0%B9%D0%BB%D0%B5%D1%80-4.jpg "[1960] Само тук вижте ПЪРВИЯ БЪЛГАРСКИ БОЙЛЕР!")
![[1940-те] Стар български лампов радиоапарат – неизвестна марка](https://sandacite.bg/wp-content/uploads/2014/11/%D0%BB%D0%B0%D0%BC%D0%BF%D0%BE%D0%B2-%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BE%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0%B0%D1%82.jpg "[1940-те] Стар български лампов радиоапарат - неизвестна марка")
