Настройка и диагностика на електронни устройства с микропроцесорно управление
Лазерна настройка на нискочестотни кварцови резонатори
Влияние на ефекта на натрупване на заряд от неосновни носители върху честотната характеристика на детектиране в схема с полупроводников диод
Унифициран преобразувател за мултипликативните шумове при магнитен запис на информация
Осъществуване на двукратно прекъсване на електрическата верига при пакетни гърбични прекъсвачи
Определяне на допустимия остатъчен дисбаланс като функция на допустимата вибрационна скорост при въртящите се електрически машини, притежаващи определена симетрия
Въртящи се преобразуватели на честота и високоскоростни двигатели за дървообработващи машини
Датчик за запушване на пневмотранспортни инсталации
Охлаждаем параметричен усилвател
Изследване на тръбни херметизирани нагреватели
ИЗ ПРЕДПРИЯТИЯ И ИНСТИТУТИ
Пречистване на солна и флуороводородна киселина за нуждите на полупроводниковата микроелектроника
Изследване на полисилициеви слоеве, получени във водородна среда
ЧЕЛЕН ОПИТ
Нови технологии за изработване на челни колектори за стартери на автомобили
НОВИ ИЗДЕЛИЯ И МАТЕРИАЛИ
ПАТЕНТИ И ИЗОБРЕТЕНИЯ
НОВОСТИ
НОВИ КНИГИ
БИБЛИОГРАФИЯ
Реклами на Международен панаир Пловдив, Роботрон ЕС 1055, завод Елпром Троян, завод Черно море Варна
Този радиокасетофон представлява плод на българо-гедерейската дружба от края на 80-те. Произвежда се от 1990 г. в ЗТЕ Мездра в сътрудничество с Stern Radio Berlin на RFT.
Това е радиокасетофон от типа гетобластер. Произвежда се от втората половина на 80-те в Завода за радиоприемници Велико Търново (вероятно 1987-8). В тази публикация, освен схемата, ви предоставяме и спомени на инж. Цоньо Цонев, който е свидетел на производството на РМС 323.
Снимките са от колегата velqn:
,,С произвеждането на първият радиоприемник в града (,,Комсомолец“) започва славната история на ,,Радиозавода“ в град Велико Търново.Заводът беше едно от най-елитните промишлени предприятия в града ни. С прекратяването на радиопроизводството започна и началото на неговото разграбване. Петдесет години радиопроизводството беше лицето на завода. През годините се сменяха имената(КРТА, БИТОВА ЕЛЕКТРОНИКА, ЗТРА, ЗМР), но само хората работили там ги помнят. Всички останали, а и хората от страната, които още си спомнят за него си го знаят като Радиозавода. Мислех да не пиша за Радиопроизводството, защото не съм участвал пряко в производствения му процес. Моят приятел инженер Тихомир Манев обаче, ми прати снимка с двама от конструкторите от екипът създал великолепния за онова време стерео радиокасетофон РМС – 323.
Това са инж.Милко Иванов(ръководител на проекта) , който отговаряше за радиото и инж.Атанас Велизаров( вляво) за магнетофона. За съжаление и те вече не са между живите, а е хубаво да се отбележи за техният съществен принос в развитието на завода. Огнян Петров, Костадин Стателов, Мария Касакова Катя Стателова също имат съществен принос за внедряването на изделието. Производството на РМС-323 започна в началото на 1987 година. Беше труден за производство, но си беше едно много стабилно, качествено и надеждно домашно устройство за озвучаване. В продължение на десетилетие с него се озвучаваха домашни партита, тържества и банкети в по-малки зали.
Доста години притежавах РМС-323 и бях много доволен. По това време започнаха да се внасят аналогични модели на фирмите ,,SONI“, ,,HITACНI“, ,,SANYO“ и тн. Смея да твърдя, че за тогава РМС-323 им отстъпваше единствено само като дизайн. Като мощност, плътност и качество, звукът на нашият модел ги превъзхождаше.
Със средночестотните български високоговорители от 4 Ома,
4 Вата(реални) доброто озвучаване беше гарантирано. Качеството на голяма част от сегашните китайски високоговорители с подобен размер и клас и с надпис върху етикета, че са с 300 Вата мощност, значително отстъпва както по сила, така и по качеството на възпроизведения звук. Дори и след като са минали над 30 години, минавайки покрай някой гараж, още може да чуете музика възпроизведена от РМС-323.“
В Sandacite.BG разкрихме втория българския касетофон – Огоста!
Касетофон Огоста
През годините нашият сайт е изнамерил немалко стари български неща, но все ни е убягвала темата за касетофона Огоста. Но неочаквано се намери един брой на списание ,,Радио, телевизия, електроника“ от м. май 1976 г., в който ясно и точно е казано, че ,,конструкторският колектив при завод ,,Електроакустика“ – Михайловград разработи и внедри в производство българския касетен магнитофон ,,Огоста“. Значи тогава го и датираме – 1976 г.
Те пишат ,,касетен“, защото под думата ,,магнетофон“ дотогава се е разбирало ,,ролков“ такъв – той е обикновено по-голям и тежък, при него лентата е с друг размер, съхранява се на ролка и при работа с нея тази ролка се закача на оста, стърчаща от магнетофона, а другият й край се присъединява към другата ролка. После пък натискате ,,старт“!
Огостата обаче е много по-лек и удобен апарат, за обикновени компакт-касети. Вижте го на снимката горе. Навремето е струвал около 140 социалистически лева. Той е преносим и може да работи както със захранване от мрежата чрез обикновен кабел, така и с 6 броя батерии 1,5 волта R20, а и от автомобилен акумулатор може да се захранва.
Предназначен е за любителско слушане и записване. В някои партиди от касетофона монтираните магнитни глави са български, а в други – италиански ,,Фотовокс“. Българските глави са тип МК12 и МК-И (изтриваща), производство на Завода за магнитни глави в Разлог. След известно наработено количество часове тези части се износват и е необходимо да се сменят с нови.
Касетофон Огоста
Самия запис можете да осъществявате от няколко източника: микрофон, от радиоприемник, от грамофон и от друг магнетофон. Огостата има входове за всичките тези източници. Имате и възможността за акустичен контрол на записвания сигнал. И при възпроизвеждане, и при запис лентата се движи от ролка към ролка със стандартната скорост 4,76 см/сек.
Касетофонът има вграден високоговорител (произвеждане в завода ,,Гроздан Николов“ в Благоевград) с изходна мощност 0,5 вата. Разбира се, това е монофонично звуковъзпроизвеждане. Честотната характеристика е 80 – 80 000 херца, а коефициентът на нелинейни изкривявания – 4 %.
Ето схемата на устройството:
Касетофон Огоста – схема
Още дfоста познания за него можете да почерпите от техническото му описание, към което Ви даваме линк тук ==> огоста-схема-техническо-описание
Друго, много важно – търсим инструкцията за употреба на касетофона, за да ни е пълен комплектът. Ако имате, пишете ни на координатите в ,,Контакти“ – ще се разберем. :)
Произвежда се от 1975 г. в Завода за радиоприемници Велико Търново и по-късно – в Електроакустика Михайловград (дн. Монтана). Първо ще дадем тухнически данни за него, а по-надолу – спомени за производството му от човек, участвал в него. Най-долу пък имате документация, която можете да изтеглите.
Радиокасетофонът „Октава“ е предназначен за прослушване на радиоразпръсквателни станции в обхвата на ДВ и СВ, а с помощта на вградения касетен магнетофон може да се прослушват записи, да се правят директно записи от вградения радиоприемник и записи от външен източник — микрофон, грамофон, радиоприемник или магнетофон. Кратка техническа характеристика а) обхвати на приеманите честоти ДВ 150–260 кНz СВ – 520– 1600 кНz б) реална чувствителност ДВ < 3 mV m СВ < 1.5 mV m в) изходяща мощност Ризх.>0,5 W. г) стойност на междинната честота 468±2 kHz д) номинална скорост на движение на лентата 4,76 см/сек е) честотен обхват в режим запис възпроизвеждане. 125-:- 4000 Нz ж) честота на тока на нодмагнитванe и изтриване 55±10 кНz з) размери: 305X242X83 мм и) тегло 1,8 кг.
Първата снимка е от корица на списание РТЕ, а останалите са от колегата origo.
А ето и спомените на инж. Цоньо Цонев за този радиокасетофон.
,,През януари 1975 година непосредствено след уволнението ни от казармата с Григор Григоров започнахме трудовата си дейност в Старият Радиозавод като монтьори(ел поправчици) във II-ри монтажен цех на първият български преносим радиокасетофон
,,Октава“. Началник цех тогава ни беше Борис Йорданов от Дебелец. Отначало изделието се изработваше с механика, произведена и закупена от Италия. Радиото изцяло се зареждаше, спойваше и настройване в цеха. Говорителите се доставяха от Благоевград, а кутиите от Белица. С колегите си събирахме(сглобявахме) механиката и радиото(след настройка) в пластмасовата кутията и готовото изделие вече го давахме за проверка от ОТК. Показалите дефект изделия ги отремонтирахме и огново ги предоставяхме за проверка. Колеги ми бяха Иван Гаджев( сега е собственик на Рибния магазин в Пазара), Пенчо Дренката, Пеньо Шашмата, Димитър Пангелов, Мишо Чуков, Тодор Пушкаров, Зуката, Доката и др. ОТК ни бяха Георги Радайски и Митка, а описваща Бисерка Войнова. В настройката работеха Маргарита Лечева(майка на ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА), Драган Драганов, Свилен Гачков, Мирослав Проданов, Иван Колев, Владимир Начев(живее в Австрия от 1987г) и др. Особено колоритна личност беше сменният ни майстор Бастата(бивш вратар на Етър). Дневно произвеждахме около 200 броя, като първоначално цената за брой беше 300 лв. Месечните ни заплати бяха порядъка на 140-190 лева и ни стигнаха. Настройчиците вземаха малко по-високи заплати. Почти всяка вечер след работа отсядахме в някоя механа, ресторант ,,Балкан“,
или Кафе ,,Полтава“. Тогава ,,Полтава“ беше много вървежно заведение, защото тъкмо беше открито, имаше добра акустика и пускаха само хубава музика. По това време там се правеха и абитуренските балове.Въпреки внушителните си размери(на 4 нива) и капацитет, винаги беше пълно, защото бяхме млади, на първо ниво можеше да се танцува и вечер ставаше нещо подобно на дискотека. Алкохолът беше истински и най-важното…евтин. С една банкнота от 5 лева можеше да се заплатят пет коняка ,,Слънчев бряг“ и пет броя безалкохолни напитки. Иначе през деня на работа по цял ден въртяхме механиките(правехме им изпитания и проверка) с музика записани на аудиокасети BASF и TDK, с които се продаваха тогава готовите изделия. Една аудиокасета струваше 5 лева. В продължение на цяла година в цехът постоянно звучаха песните на Дийп Пърпъл и Бийтълс(бяха на мода тогава). Бяхме млади, харесвахме и слушахме
,,западната“ музика. Никога и никой не ни е забранявал в цеха да слушаме,или записваме, каквато и да е била музика. Качеството на радиокасетофон
,,Октава“ беше относително добро до момента, в който механиките започнаха да ги правят по лиценз в завод ,,Електроакустика“ от град Монтана(Михайловград“) . След доста рекламации производството му в края на 1975 година беше спряно. Радиоприемникът беше само със СВ и ДВ, но имаше много добра селективност. С него на средни вълни много добре се хващаше радио ЛАКСЕНБЕРГ и редовно си слушахме най-новите хитове по това време. Става въпрос за хората, които тогава си харесаха тн ,, западна“ музика.
Известно време по складовете имаше залежала стока , но бързо бе изкупена на занижени цени главно от меломани, точно заради качеството на радиото. VEF 201 с късовълновите обхвати се появи по това време, но все още имаше много голям дефицит, а хората искаха да си слушат всекидневно по радиото директно в ефир най-новите хитове, а не от пиратски записи. Истинските ценители на качествена музика си купуваха контрабандно грамофонни плочи от Югославия, като цената на една такава плоча бе 20-25 лева. С радиокасетофон
,,Октава“ започна постепенното преминаване към нов етап в развитието на радиопроизводството в завода, като качеството на новите HI FI изделия вече не отстъпваха на световните стандарти.“
Респром МЦ 221 представлява съчетание на радиотунер с грамофонно шаси НС 16 (Супрафон) и накрая магнетофон, а началният вариант е бил РГС 221 (радиотунер с посоченото шаси), към който впоследствие е добавен магнетофонът. РГС – Радио Грамофон Стерео. МЦ – Музикален Център.
