Статии - Стара техника - ==> SANDACITE BG <== Българският портал за стара техника

Антон Оруш представя ,,Голяма книга за българската техника“

Антон Оруш от Sandacite.BG утре ще представя на живо своята книга за българска техническа история. Заповядайте!

**Антон Оруш – Голяма книга да българската техника**

Както знаете, наскоро излезе ,,Голяма книга за българската техника“! Това е най-пълното издание по технологична история на България – тази важна и интересна, но незаслужено подминавана тема. Новият пъстър том иска да ви разкаже за стотици познати и непознати достижения на родната техника, някои от които прелюбопитни или пък истинска национална гордост.

Книгата започва разказа си от началото на ХХ век и стига до 90-те г., показвайки ни български цветен телевизор от 1901, противогази и жп вагони от 20-те г., мобилен телефон от 1964, снимки от Марс, цял-целеничък танк и компютър с размери на апартамент! Всичко това е онагледено в над 500 илюстрации и описано в четивен и забавен стил.

За първи път след толкова десетилетия България най-сетне има книгата, която отдавна трябваше да напишем. Елате заедно да отпразнуваме появата на книгата, която българската техника заслужава да има!

ЗА АВТОРА:
Антон Оруш е колекционер и изследовател на българската техника. Поддържа най-голямата колекция в тази област (над 400 апарата) и е създател на Sandacite.BG – Българският портал за стара техника – сайт за история на българската техника. Работи в Университетска библиотека „Св. Климент Охридски“.

„Голяма книга за българската техника“ можете да намерите в книжарниците и онлайн на: https://bulgarianhistory.shop/catalog/goliama-kniga-za-bg-tehnika/.

САМО НА ТОВА СЪБИТИЕ обаче ще можете да си я вземете с автограф от Антон Оруш, да си поговорите с него и да разгледате на живо най-новите попълнения в голямата му колекция от българска техиика, които ще ви очакват бар ,,Абордаж“ в София, на ул. Веслец 22 – там ще бъде представянето.

Запазете своето място за първата сесия тук: https://www.eventbrite.com/e/-1830-2000-tickets-108097418288

Запазете своето място за втората сесия тук:
https://www.eventbrite.com/e/-2030-2200-tickets-108097849578

10 стари български компютърни игри от 1985 г.

Sandacite.BG съставихме за вас списък от 10 стари български компютърни игри от средата на 80-те.

Преди време ви бяхме направили една статия за първите български компютърни игри. В нея разказахме накратко какви са сюжетите на четири-пет най-популярни от тях, обаче имайте предвид, че това беше само някакъв връх на айберга. Защото заглавията компютърни игри, издавани от българската софтуерна промишленост през 80-те години, са десетки и дори стотици. Затова дойде време да ви направим нов каталог, като този път в него влизат десетина игрички, произведени през 1985-а.

Всички те са предназначени за разцъкване на компютър Правец`82 или някои от следващите 8-битови Правеци. Те се записват на дискета, а за някои от тях ще ви трябва не само клавиатурата (примерно клавишите със стрелки), ами се налага да насочвате персонажите си с помощта на игрови контролери. Както вече знаете от други наши статии, те може да са с потенциометър (тип paddle) или джойстик – разгледали сме ги съответно ТУК и ТУК. Операционната система, на която подкарвате тези игрички, е ДОС 3.3. Заводът производител на забавнити софтуери е този за информационни носители в с. Драгор – ЗИН Динко Баненкин.

В тези игри ще видите няколкото типични среди, в които се развиват сюжетите на тогавашния забавен софтуер – напр. Космос, галактики и т.н. И така, да започваме:

АВАНТЮРИСТ

Играта е предназначена само за един състезател и се управлява само от клавиатурата. Авантюристът е Вашият герой, който се предвижва през земя на опасности, където го дебнат коварни змии, злосторни хора, кучета, които не са добри, а зли и т.н. Вашата, тоест неговата задача, е да унищожите тези препятствия по пътя си и да завършите преминавате си невредими. Доколко сте успешни в рейда си, се отчита със събирането на точки, като трябва, разбира се, да постигнете максималния брой. Накрая скачате от кеф, когато го направите, а силите на злото вече са зад Вас, унищожени от мощния Ви акъл.

АВТОМАГИСТРАЛА

Тук отново сте сами на фронта – и сам воинът е сам… ъъ, в смисъл, воинът е воин. Ваш единствен помощник е клавиатурата, а играта е изпитание за шофьорските ви умения – управлявате автомобил в насрещното движение и не трябва да направите катастрофа. Знаем, че така или иначе сте свикнали от реалния живот, така че сега играта едва ли много ще Ви затрудни.

БИТКА В ГАЛАКТИКАТА

Време е да навлезем в Космоса и да се включим в междузвездните войни. Злите врагове налитат върху Вас, Вие ги разфасовате с високотехнологичните си оръжия (тоест щракате като съсредоточено зомби бутоните на клавиатурата), а при успешно свършена ,,работа“ получавате точки като премия.

ЗВЕЗДЕН ПЪТ

Тук състезателите могат да са и един, и двама. Когато е вторият случай, те играят с контролери – падъли или джойстици. Пак се преодоляват препятствия и се събират точки за успех.

ЗМИЯТА ХАПЕ

Хапе ами… и Вас ще Ви ухапе, ако не внимавате! В тази игра с помощта само на клавиатурата един състезател управлява една змия. Целта му е да насочва така движението ѝ, че да върши тя подвизи – да унищожава различни движещи се цели (зверчета разни), а същевременно да не се блъска или допира в други, неподвижни обекти – примерно някакви камъни. Доколко сте добри, се разбира от точките, които сте натрупали.

КАТЕРАЧ

Игра за феновете на паркурата и прочие градски силни усещания. Вие трябва да се изкачите на покрива на една сграда, но по пътя Ви дебнат различни препятствия, които трябва да преодолявате. Разни прътове, движещи се протегнати ръце и прочие подвижини и неподвижни цели застрашават Вашия отвесен поход към керемидите, но Вашата съобразителност е по-силна от тях. При успешно преминато затруднение получавате точкова премия. Състезателят отново е само един, работи с клавиатурата.

КОСМИЧЕСКА АРМАДА

Време е да се върнем в Космоса, където отново сте сам като кукувица. Можете да играете по избор с клавиатура или контролер, като, тъй като в тази игра ще се налага да стреляте, можете да използвате едно странично бутонче на падълите, от което се задейства стрелбата. Като сюжет играта пак е нещо подобно на една от горните – срещу Вас налитат зли извънземни обекти, а Вие трябва да ги унищожавате, за да завършите успешно мисията си, докато печелите точки.

ЛУННА ОДИСЕЯ

Тук сте на Луната, но нейните жители не са лоши като онези извънземни одеве, а напротив – добри, че даже и ги заплашва беда. Доколкото помним, нещо ги убиваше един по един… Вашата задача, разбира се, е да ги спасите. Пак играете сам срещу всички и с клавишите.

СПАСИТЕЛ

Унищожавате обекти на противника. Не се сещаме обаче какви са те и къде се развиваше действието. Но така или иначе вече Ви стана ясно като какви са нещата с тези игри.

Като цяло, доброто им познаване и умелото боравене с тях увеличава скоростта на мисленето Ви и уменията Ви да взимате бързи решения под напрежение. По-бързи стават и пръстите, когато боравят с клавиатурата.

Между другото, много търсим (купуваме) дискети с български компютърни игри и програми, както и документация за тях (като ТЕЗИ). Така че ако имате такива, свържете се с нас – 0896 625 803. Поздрави!

Ето я и предишната статия, за която стана дума в началото:

https://www.sandacite.bg/%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D0%BF%D1%8E%D1%82%D1%8A%D1%80%D0%BD%D0%B8-%D0%B8%D0%B3%D1%80%D0%B8/

Български телефонен модем STN 8009.02 за 16- и 32-битови Правеци

Олалаа, в Sandacite.BG намерихме български телефонен модем за 16-битови компютри Правец!

В немалко наши публикации досега сме ви занимавали с българския мрежов хардуер – модеми, процесори за телеобработка, мултиплексори… Модемите през 80-те г. обаче биват няколко вида. Досега сме обръщали внимание преди всичко на онези, които се включват към големи компютри от сериите ЕС и СМ и представляват кутия, която се поставя извън компютрите и се свързва с тях чрез кабели. Този път обаче при нас дойде нещо различно.

STN 8009 е един от последните модеми на Комбината Системи за телеобработка във Велико Търново. Влиза в производство през 1990 г. и е произвеждан поне до 1992 г. Той се произвежда в три модификации:

STN 8009 – т.н. самостоятелен вариант, приличен на разглежданите досега от нас ЕС 8004Е и 8005 напр., който се захранва от 220 волта напрежение;
STN 8009.01 – вариант във вид само на платка, предназначена за монтиране в персонални компютри от типа на ЕС 8531 – 08, 10…;
и най-сетне точно този STN 8009.02, който е пак платка, но проектирана за 16- и 32-битови х86-съвместими компютри. Именно него ще разгледаме днес.

Това, което е характерно тук, е, че нашият екземпляр не е никога използван. Така и никога не е бил разопакован – получихме го в това състояние – нов от магазина както се казва. Наистина рядка тръпка! Принудихме се да разрежем найлона, за да можем все пак да извадим модема, и с това все пак разрушихме капсулата на времето.

Платката се присъединява към дънната платка на Правеца чрез слот. Това е асинхронен телефонен модем, който се управлява от вграден микропроцесор. Когато компютърът или терминалът е снабден с такъв модем, може да участва в различни видове локални мрежи или да работи в режим на отдалечена обработка на информацията (т.н. телеобработка, за която много сме писали). STN 8009.02 предлага дуплексен обмен на данни със скорости 300 или 1200 бита/сек. Скоростта е стабилна – при по-високата 1200 бита/сек скоростта на предаване винаги е в предела от -2,5 % до +1 % от заявената стойност.

Телефонен е, защото за връзката си с други компютри или за работа в телеобработка използва телефонни линии. След инсталацията си STN 8009.02 може автоматично да определи и установи скоростта си на предаване на данни, като отчете тази отдалечения компютър или терминал, с който ще си комуникира.

Ето обратната страна на платката. Горе върху текстолита виждаме надпис IZOT 8009.02, за да не остане съмнение с какво сме се сдобили:

Както виждате от по-долу, модема има и малко табло с превключватели, чрез които се променят настройките му на работа. Повече за различните свойства на превключвателите можете да разбере от техническата документация на устройството, която сме ви скенирали за изтегляне по-долу. При всички положения обаче първо трябва да сте боднали платката в слота на дънната платка, и да сте присъединили модема към телефонната линия и апарат според тази схема:

Eто и конектора на интерфейса, който се използва – обикновеният за времето си RS 232. Неговият кабел се намира в комплекта, в кутията:

За да проверите дали правилно сте го инсталирали, въведете командата АТ и натиснете клавиша RETURN. Ако всичко е наред, ще чуете ОК и STN 8009.02 ще очаква следващата команда.

По онова време такива модеми се наричат интелигентни. Това означава, че докато се установява връзката, модемът може не само да отговори на повиквания, а и да набере телефонен номер. За да прави това, устройството използва вграден микропроцесор.

На платката има и електромагннитно рийд реле РМК 11105 с емблемата на ДСО Електронни елементи.

СМ611Р пък е UART чип, универсален асинхронен приемо-предавател. Грижи се за обмена на данните:

На платката има монтиран и говорител. Той е там, за да може да се чува как протича набирането, да издаде предупредителен сигнал при грешка в номера или при зает абонат. Ако се получи сигнал ,,заето“, може да използваме командата за автоматично пренабиране на последния набран номер.

STN 8009.02 има два работни режима – команден, наричан още локален, и дистанционен. Когато сме в първия, командите, които даваме на модема, трябва да бъдат в ASCII код. В дистанционен режим пък при скорост 300 бита/сек модемите от типа 212А използват кодове с един стартов бит, осем информационни и не по-малко от един стопа.

Повече за работата на нашето ново бисерче можете да научите от обещаната документация тук ==> Български модем STN 8009

За десерт – ето сертификата за качество на нашия модем. Издаден е 1992 г.:

А ето и мнооого по-стар телефонен модем – най-вероятно това е вторият български такъв:

Това е български телефонен модем от 1973 година

==> Българска електронна ТЕЛЕВИЗИОННА игра ТВ СПОРТ от 1985 г.

Вижте българската електронна телевизионна игра ТВ СПОРТ в Sandacite.BG!

Ако помните, преди време ви бяхме запознали с телевизионната игра Гейм 2, която представлява спортен симулатор. Традицията в производството на такива игри у нас продължава и след края на 70-те г., като през 1985 или 1986 г. се появява ТВ Спорт. За разлика от предшественика си, тя е произведена в пловдивските Обединени заводи за запаметяващи устройства (ОЗЗУ). Днес ще я разгледаме подробно.

Тя е поместена в доста по-различна от Гейм 2 кутия – тази прилича на старо голямо дистанционно – и може да имитира четири вида спорт – футбол, тенис, скуош, обикновена тренировка и хокей. Тренировката не я броим за вид спорт. :)

КАК СЕ ВКЛЮЧВА

На първата снимка виждате, че играта се състои от главен блок, към който чрез жици са свързани два игрови контролера (за тях ще поговорим по-надолу). От ,,топуза“, който прилича на дистанционно, излиза кабел с коаксиален накрайник, който да включите в телевизора. Това подсказва, че той трябва да бъде нещо поне от София`81 нагоре, а не от по-старите със антенев вход тип ,,симетричен“.

Все пак, ако искате да играе на по-стар телевизор, това не е проблем. Просто ще трябва да си намерите т.н. съгласуващо устройство – преходник от коаксиален към симетричен антенен вход, произвеждано в Слаботоковия завод ,,Ворошилов“ – или (по-трудното) да смените накрайника. Но имайте предвид, че без значение дали телевизорът е цветен или черно-бял, образът от самата игра винаги ще е черно-бял.

Когато все пак наврете накрайника, включете телевизора на 3-и канал, като същевременно намалите звука до минимум, защото в топуза има вградено високоговорителче, от което се чуват собствените звуци на играта ТВ Спорт.

КАК РАБОТИ

Играта се играе от двама души, като според вида на спорта на екрана те управляват самостоятелен играч или цял отбор. Те представляват игрови контролери от типа paddle, с който ви запознахме наскоро ТУК. Чрез въртенето на потенциометрите можете да направляате движението на своите играчи/играч нагоре-надолу по вертикала. Ако вкарате гол или въобще отбележите точка в някоя от игрите, ще чуете звук от вграденото в големия модул високоговорителче.

За да включите играта, преместете плъзгача най-горе вдясно от трите колони бутони (дясното положение е включено, лявото – изключено).

Сега трябва да изберем на какво ще играем и как ще го правим. Загледайте се в различните бутони по-долу:

Всеки от бутоните от най-дясната колона задейства режима за различен вид спорт. Първият е за футбол, вторият за тенис, третият – за скуош, четвъртият отключва режим ,,тренировка“ и последният е за хокей.

Ако сте направили всичко това правилно (което не е трудно), от горовителчето в топуза трябва да чуете характерен звук и на екрана да се появи началният екран на избрания от вас спорт. Ако образът не е добър, поиграйте си с потенциометрите за фина настройка на телевизионния образ.

Според това колко умели играчи сте и колко бързо желаете да върви играта, можете да контролирате колко бързо да се движи топката. Това правите с двата бутона от първата и втората колона вляво, като натискането на левия ускорява движението, а на десния го забавя.

Вторите бутони, броено отвесно, в първата и втората колона управляват ъгъла на подаване на топката – левият бутон с големите стрелки съответства на голям ъгъл, а десният с малките – на малък.

Освен това можете да направите играчите си да се виждат големи или малки на екрана! Техния ръст контролирате с третите отвесно бутони от първата и втората колона.

Бутоните, означени с Р и А, определят как играчите ще си подават топката – дали ръчно (Р) или автоматично (А). Когато е ръчно, това изисква многократно повече внимание от играещите пред телевизора, докато автоматичният режим се управлява от логическата платка на самата игра.

Най-долният бутон от първата колона е означен със С, което означава сервис. Той е за режим на ръчно подаване, защото тогава се правят автоматични сервиси.

Докато играете, резултатът се изписва автоматично на екрана, в горния край на двете игрови полета. Отброяват се точки, обаче когато някой от играчите достигне 15 (дори да се играе игра, при която поначало се играе с време, каквато е футболът), резултатът трябва да се нулира. Тогава играчите вече не могат да взаимодействат с топката, да я отбимат, подават и т.н., а един от играещите трябва да натисне червения бутон 0:0.

ПРАВИЛА ЗА РАЗЛИЧНИТЕ ИГРИ

футбол – всеки участник управлява не единадесет (както е в действителността), а двама „играчи“ с помощта на потенциометъра върху контролера. При това „вратарят“ защитава своята врата, а „нападателят“, намиращ се на противоположната страна, се стреми да вкара топката във вратата на противника. Пропуснатата топка увеличава резултата в противоположната половина на игралното поле. В играта участват двама души едновременно.

тенис – участникът с помощта на „играча“ се стреми да не пропусне топка зад линията на полето от своята страна. Удряйки се в борда, топката се отразява от него и продължава да се движи, докато вторият участник не нанесе своя удар. Пропуснатата топка увеличава резултата за сметка на тази половина на игралното поле, в която се намира участникът, изпратил топката зад линията на полето. В играта участват двама души едновременно.

скуош – двамата участници последователно отбиват със своите играчи топката към стената на лявата страна. При това топката се отразява само от този участник, който е наред да отбива и свободно преминава през другия участник. Ако участникът пропусне топката по време на своя ред, то резултатът се изменя с единица в полза на противника. В играта участват двама души едновременно.

тренировка – този режим е предназначен за начинаещи. Всяка пропусната топка увеличава резултата с една единица. С тренировката играещите усъвършнстват рефлексите си, за да могат след това да се справят с реалните игри, но времето за постигане на резултат 15 може да бъде по-продължително.

хокей – както и в действителността, правилата за тази игра са аналогични на футболните, но играещият с десния контролер освен вратар и нападател, разполага и със защитник. Този режим може да се използва, когато уменията на двамата противници не са равностойни, за да се компенсира донякъде това.

СХЕМИ

Ето тук можете да разгледате принципната електрическа схема на играта и тази на логическата платка:

**Българска електронна телевизионна игра ТВ Спорт – схема**

ЗАХРАНВАНЕ

Телевизионната игра Спорт може да се захранва по два начина – външно чрез стабилизиран токоизправител, от който да получите 9 волта, или от 6 броя батерии тип R6 по 1,5 волта, които се поставят в специално гнездо на големия блок с бутоните. Ако батериите много отслаблат обаче, играта ще започне да не ви работи нормално, да върви нестабилно (по онова време в българския език все още не е навлязъл изразът ,,играта ми лагва“) и да ви дразни. Същото може да стане и ако напрежението от външния източник падне под 7 волта. Не е добре и да я свързвате към самоделни трансформаторни устройства – разни звънчеви и т.н.

Това е в общи линии най-важното за играта. В началото споменахме за нейния предшественик – той представлява ето това:

Българска телевизионна игра Гейм 2

Български мрежов терминал ИЗОТ ЕС 8566.М1 от 1988 г.

В Sandacite.BG попаднахме на нов български мрежов терминал – ИЗОТ ЕС 8566.М1.

Последната версия на известната система за изграждане на компютърни мрежи ЕСТЕЛ е с версия 4.2 и влиза в действие през втората поломина на 80-те години. Както и при останалите версии, и при нея потребителите се свързват с големия компютър, чиито ресурси ползват, чрез лични терминали, които наподобяват персонални компютри. Съдържат клавиатура, монитор, принтер, главен блок и т.н. Един такъв блок виждате на снимката – той е сърцето на терминала ЕС 8566.М1. М1 означава, че това е втора модификация на вече съществуващо ЕС 8566. Пред терминала стои оператор – той работи с него.

Производството на този терминал започва през 1988 г. в Комбината за системи за телеобработка във Велико Търново (преди това се нарича Завод за запаметяващи устройства). Това е онзи същият, за който проф. Оли Мартикайнен – една от големите фигури в историята на хардуера, изобретател на рутерите и професор в Хелзинкския технически университет – казва така: ,,Ние от една фабрика за галоши (има предвид Нокия, която преди електрониката е произвеждала гумени обувки) направихме световен гигант, а вие, които имахте такава чудесна база, толкова ли не успяхте да намерите една ниша, за да останете на едно от челните места в развитито на компютърните системи?“. Въпрос, на който и досега не сме дали сериозен отговор…

Но да се върнем в добрите години на българската електроника.

На горната снимка виждате терминала, който разглеждаме – в оригинална реклама от януари 1989 г. Той се състои от следните устройства:

управляващ блок ЕС 8566.А025 – това на снимката;
монитор ЕС 8566.А015;
друг монитор, наречен ,,символно-графичен“ -ЕС 8566.А026 – за чертежи и т.н.;
принтер ЕС 8566.А030 (който е от т.н. маргариткови);
клавиатура ЕС 8566.А045;
обикновен (монохромен) монитор ЕС 8566.А060;
цветен монитор ЕС 8566.А070;

Сега знаем, че ще кажете, че нямаме останалите части на терминала, но помислете добре. Както виждаме, мониторите са няколко вида. Поначало в тези терминали често един монитор се използва при няколко и получава различен номер според това в кой комплект са го включили. Напр. този тук А.015 е на практика същият като монитора, използван в терминала ИЗОТ СМ 1604.М3:

Мрежов терминал ИЗОТ СМ 1604.М3 – монитор

А и освен това Вие идва ли имате всичко оригинално по Москвича си на вилата, така че не ни се отваряйте. :D

Към терминала могат да се включи повече от един монитор от модела А015 и А026 и принтери А030 според това колко души ще работят, но не могат да бъдат повече от осем. Както към днешните компютри за професионална обработка на изображения може да се включи повече от един монитор. Мониторите работят на резолюция, която позволява 24 реда текст с 80 символа на ред (тоест общо 1920 символа) или 32 х 80, което прави 2560 символа. Методът на изображение е т.н. растерна матрица 7 х 9 или 5 х 7 (малък формат).

Всяко от тези устройства се включва чрез кабел и може да бъде отдалечено от главния управляващ блок на най-много 1 км. Разбира се, в практиката не се налага такова нещо, а обикновено всички са в една стая.

Тук виждате задния панел – от тези серийни конектори се включват устройствата. Имали ли сте серийна мишка? :)

Както виждате, няма предвидена външна памет за зареждане на програми. Тя идва от големия компютър, с който терминалът е свързан. Според инсталирания на него софтуер файловете (които в онази епоха са най-често текстови) могат да се редактират на монитора по определени от програмата стандарти. Чрез нея се управлява и как ще се печата. Като стана въпрос, принтерът е производство на Обединени заводи за запаметяващи устройства – Пловдив и печата със скорост 30 символа/сек.

Споменахме, че терминалът е с свързан с голям компютър, от серията ЕС или СМ. Според това какъв канал за връзка се използва скоростта на предаване на данни е между 1200 и 9600 бита/сек.

Терминалът се захранва от обикновено мрежово напрежение 220 волта, кабелът е със стандартен трипинов конектор, а всяко устройство хаби около 80 вата мощност.

Сега още малко за софтуера. Когато работи в мрежова среда, ЕС 8566.М1 използва операционните системи ОС 6.1/ВП и ОС 351. Достъпът към базата от данни на потребителя се осъществява от система за управление на информационните потоци. Тя се нарича СУИЛ/ОС. Тя е изградена на модули и така потребителят може да избира само онези, които са му необходими. Връзката между приложния софтуер (практическите програми, които се използват) и СУИЛ се осъществява чрез специални макроинструкции за СУИЛ. Има и специален пакет приложен софтуер за графична информация.

А ето това е по-стар терминал, но с повече функции на него:

БГ терминал за компютърни мрежи ЕС 8531 с перфокарти и магнитни карти!

Екранен редактор – програма за текстови файлове в Правец 16

Запознайте се с правешката компютърна програма Екранен редактор в Sandacite.BG!

Днес за разнообразие – малко софтуер. Ще разгледаме една 16-битова програма за работа с текстови файлове, издадена през втората половина на 80-те години, която дава големи за времето си възможности. Тя е пусната от Софтуерна къща Правец Програма, поделение на СО Микропроцесорни системи – Правец. Нарича са Екранен редактор.

ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ НА ПРОГРАМАТА

Предназначена е да се използва на 16-битови Правеци и съвместими с тях компютри. Затова използва операционната система ПДОС-16. За да работите с програмата, компютърът Ви трябва да има поне 256 кб RAM.

Екранният редактор предоставя възможност за бързо и ефективно създаване на текстови файлове – първични програми (тоест листинги – изписан в текстов файл код на програмно приложение – доста популярен метод в онази епоха), а също така други документи, данни. Освен това, програмата ни дава мощни редакторски възможности.

Редакторът позволява да се разделя екранът на 2 или 4 прозореца. По този начин може да се разглеждат различни части на един файл (или до 4 файла) едновременно.

С тази програма повечето от клавишите на клавиатурата могат да придобият нови функци – потребителят може да изменя действието на клавиша съобразно собствения стил на редактиране. Софтуерът поддържа файл профил, от който извлича дефиниции за отделни клавиши. Потребителят може да въвежда във файла профил различни изменения или да създава свой собствен.

Екранният редактор има три вътрешни файла. Единият – .KEYDEFS – съдържа списък на текущите функции на клавишите, вторият – .UNNAMED – съхранява последните изменения на текста във файла за евентуално възстановяване, а третият – .DIR, предоставя на потребителя каталог на файловете на дискетата.

Ако възникне недостиг от памет, допълнителната информация се записва във файл за препълване на дискетата. Командата ERASE на редактора позволява да се изтрие файлът от дискетата, ако тя се запълни.

Редакторът осигурява бърза работа: прехвърлянето на страници се осъшествява почти мигновено, а разглеждането и промяната в големи файлове се изпълнява за секунди.

Ето какви са ВЪЗМОЖНОСТИТЕ на програмата:

Редактиране на съдържанието на екрана;
Маркиране на група редове, блок от текста, параграф или изречения за изпълнение на операции за преместване, копиране, изтриване и припокриване;
Възможности за текстообработка – табулация и установяване на граници, пренасяне на думи и преформатиране на текста;
Редактиране до 20 текстови файла, намиращи се едновременно в паметта;
Разделяне екрана на 2 или 4 прозореца;
Възможност за предефиниране на клавиши.

РАБОТА С ЕКРАННИЯ РЕДАКТОР

На първо място е необходимо да се знае как се задейства Екранният редактор. Когато е изведено системното напомняне на операционната система ПДОС-16, е необходимо да се въведе командата РЕ2 и да се натисне клавиш за въвеждане.

След поява на идентификационния екран се извежда друг екран, който е готов за въвеждане на текст. За изпълнение на някои примери с цел обучение се препоръчва следното: ако компютърът има само едно флопидисково устройство, да се замени дискетата с редактора с друга дискета, която е форматирана за работа с ПДОС-16. В случай на системи с две дискови устройства се препоръчва да се изпълняват примери на друга форматирана дискета, поставена във второто устройство – В.

ЗАРЕЖДАНЕ НА ПРОГРАМАТА

За стартиране на Екранния редактор е необходимо да има операционна система ПДОС-16 на дискетен носител и поне едно флопидисково устройство. Екранният редактор проверява типа на монитора, свързан с персоналния компютър (дали е монохромен, цветен или черно-бял). Може да се превключва от монохромен на цветен или черно-бял монитор, като се използва командата SET DISPLAY.

Първо дискетата, съдържаща ПДОС-16,се поставя в устройство А (първото флопи) и се осъществява стартиране на операционната система. След въвеждане на дата и час, на екрана се извежда напомянето на ПДОС-16:

А>

Сега трябва дискетата с ПДОС-16 да се извади от устройство А и да се постави онази, съдържаща Екранния редактор, след това да се въведе „РЕ2“ и да се натисне клавиш за въвеждане: >

А>РЕ2

Така се осъществява зареждане на редактора в паметта и се визуализира идентификационният му екран. След това се извежда друг екран, който е вече работен – готов за въвеждане на текст. Потребителят трябва да запази дискетата с Екранния редактор в устройството, от което е зареден той, до появяването на неговия работен екран, тъй като програмата чете допълнителна информация от дискетата.

РАБОТЕН ЕКРАН

Работният екран за редактиране съдържа 25 реда. При създаване на нов файл на първия ред се извежда маркер „Начало на файла“, а на третия ред маркер „Край на файла“. Между тях може да се въвежда текст, но е необходимо първоначално да се въведат празни редове, които осигуряват пространство за текста. Въвежданата информация може да бъде програмен код или текст.

Областта на екрана, която се състои от 22 достъпни за редактиране реда, се нарича текстова област или област за данни. Ако на екрана се визуализира маркер за начало на файла и/или маркер за край на файл, за текста остават 21 или 20 реда.

Редът 23 се нарича команден ред и в него се въвеждат команди на редактора.

Курсорът първоначално винаги се появява в командния ред. Когато той се намира в него, може да се въвеждат само команди. За придвижване на курсора от командния ред в текстовата област и обратно се използва клавишът ESC.

Под командния ред, в ред 24, е разположен редът за състояние, съдържащ име на текущия файл, номера на реда и номера на колоната на позицията на курсора, и режима на въвеждане – замяна или вмъкване.

Хайде да поработим малко. Нека на новия празен файл е присвоено име чрез следващата команда, зададена в командния ред:

NAME PRACTICE

Стартирането на командата за изпълнение се осъществява с натискане на клавиша за въвеждане, след което реда на състоянието изглежда така:

PRACTICE 1 1 Замяна

При по-нататъшното придвижване на курсора той припокрива тази първа позиция в първия ред и значенията за брой редове и колони съответно се изменят.

Думите „Замяна“и „Вмъкв“. указват два начина за въвеждане на текст. При стартиране на редактора се установява режим Замяна и в реда на състояние се индицира думата „Замяна“. В този случай въведените знаци се заменят с такива, съществуващи преди в същите позиции. В режим Замяна курсорът представлява мигащ знак за подчертаване. След преминаване в режим Вмъкване с натискане на клавиш „INS“, курсорът става мигащ правоъгълник, заемащ цялата позиция на знака и лесно се забелязва. В реда за състояние се извежда название на режим „Вмъкв.“. В режим Вмъкване при въвеждане на нови знаци стари знаци, разположени надясно, се запазват и се придвижват надясно.

В последния, 25-и ред на екрана се извеждат съобщения на екранния редактор.

ИЗПОЛЗВАНЕ НА КЛАВИАТУРАТА

В левия край на клавиатурата е разположен блок от десет функционални клавиши от F1 до F10. Всеки от тях изпълнява специфична функция. Може да се присвоят още 3 допълнителни функции. Те се извикват чрез натискане на някои от специалните клавиши заедно с функционален. Тези специални клавиши са CTRL, SHIFT и ALT. Комбинация от специален и функционален клавиши се обозначава чрез тире, (например CTRL-F1) и осигурява 3 допълнителни набора от достъпни функционални клавиши – всичко 40. Клавишите CTRL и ALT могат да се натискат също в комбинация с други клавиши. Клавиш CTRL работи в комбинация с осем клавиша за придвижване на курсора, с клавиш за въвеждане и с клавиш за връщане на стъпка. Клавиш ALT може да се комбинира с клавиши за букви и цифри.

При натискане на клавиш F1 се извежда първата страница от спомагателното меню.

Поначало менюто на Екранния редактор съдържа 11 страници:

първата страница пояснява действието на функционалните клавиши;
втората страница пояснява методите за изход от екранния редактор;
страници 3 и 4 поясняват движението на курсора;
страница 5 пояснява маркерите за текст;
страница 6 показва действията с маркирания текст;
страница 7 пояснява отделянето на текст от позицията на курсора;
страница 8 показва методите за възстановяване на изтрития текст;
страница 9 показва форматирането на текст;
страница 10 пояснява разделянето на екрана на прозорци и движението на курсора в различните прозорци;
страница 11 (последна) пояснява търсенето на зададен низ и промяната на знак или низ от знаци с друг низ. С натискането на F4 се осъществява изход от менюто. Потребителят може да извика МЕНЮ за справки по всяко време, но само КОГАТО ДИСКЕТАТА НА ЕКРАННИЯ РЕДАКТОР СЕ НАМИРА В ПОДРАЗБИРАЩОТО СЕ УСТРОЙСТВО.

При конфигурация с едно дисково устройство,за извикване на менюто е необходимо в началото да се постави дискетата с екранния редактор обратно в устройството или да се откопира менюто на дискета за данни. Това се осъществява чрез копиране на файла РЕ2.HLP на дискетата с данни с помощта на командата COPY на операционната система ПДОС-16. Тогава може в процеса на редактиране да се извика менюто чрез натискане на F1.

ПРИДВИЖВАНЕ НА КУРСОРА

Освен придвижване на курсора на една позиция наляво, н дясно, нагоре и надолу, редакторът РЕ2 позволява неговото ускорено придвижване в необходимата посока. Придвижване наведнъж на 40 позиции наляво или надясно се осъществява чрез натискане на комбинация от клавиши „CTRL – ->“ или „CTRL – <—“. Клавишите „HOME“ и „END“ осигуряват придвижване на курсора в началото и в края на реда, а в комбинация с клавиш CTRL му позволява да се придвижва в началото и в края на файла. Може „да се прелистват“ страници от текста напред или назад чрез клавишите „PGUP“ и „PGDN“, когато курсорът е в началото и в края на текущия екран. Комбинацията на същите клавиши със CTRL привежда към придвижване на курсора в началото и в края на текущия екран. Необходимо е да се отбележи, че курсорът може да се придвижи във всяка позиция на съществуващия ред на файла, независимо от това има ли текст там или няма.

Ето таблица с клавишите и комбинациите между тях,на които са присвоени функции за придвижване на курсора:

РАЗПЕЧАТВАНЕ

Ако към компютъра има принтер и той е свързан правилно, има правилно поставена хартия и е в състояние „ONLINE“, може да се използва командата PRINT (функционален клавиш F7) за разпечатка на текущия файл. Разпечатката започва след натискане на клавиш за ВЪВЕЖДАНЕ. С помощта на клавиш F8 може да се осъществи превключване на следващия активен файл и да се разпечати по същия начин. Командата PRINT разпечатва целия файл.

Това са само част от функциите на програмата за работа с текстове Екранен редактор РЕ2, използвана с българските 16-битови компютри. Надяваме се, че тази наша статия Ви е позволила да се запознаете донякъде с нея. Ето още една:

Ниво 1 и Правец 16

БГ учебен ЕДНОПЛАТКОВ 8-битов компютър ЕМК-15 от 1980-те г. + схема

В Sandacite.BG открихме и още един български учебен ЕДНОПЛАТКОВ компютър – ЕМК-15!

**Български едноплатков компютър ЕМК-15**

Както ви стана ясно от миналата статия в сайта, през 80-те г. във ВМЕИ Ленин (дн. Технически университет София) са конструирани и произвеждани редица едноплаткови учебни компютри, предназначени за обучение на студенти и ученици от техникумите. Те са няколко, като сега ни попадна и 15-ият поред от серията ЕМК. Нека видим пък той от какво се състои…

ЕМК-15 се ражда в развойната лаборатория Микропроцесори и микрокомпютри, а е изработван в НУПД – последните три думи значат ,,управление Производствена дейност“, но за първата не знаем. Подобно на предшественика си, е базиран на българската фамилия интегрални схеми СМ 650. За да може лесно да се разбира какво е устройството на това компютърче и въобще на микрокомпютрите, всички елементи и схеми на компа са открити. Така е и по-лесно да се измерват типични сигнали в конфигурацията, когато преподавателят дава задание в упражнението. В момента в клубовете по роботика децата пак така започват обучението си от примитивни компютърни и робоустройства, за да осъзнаят принципите им и да преминат към по-сложни машинки.

На този куплунг, който се намира в герния десен ъгъл на платката, е с магистралите на емулираните микрокомпютри – те са изведени на него. Така може конфигурацията на ЕМК-15 да се разширява, да се включват външни обекти, които да се контролират чрез него.

КАКВО МОЖЕ

Ето колко много учебни задачи могат да се изпълняват на компютърчето ЕМК-15:

запознаване с особеностите и архитектурата на фамилията чипове СМ 650, а и на МС 6805 също;
запознаване с принципите и схемните особености на микрокомпютъра, разпределение на адресното пространство, обслужване на периферия и др.;
запознаване със системната програма на СМ 650, съставяне, въвеждане, настройка и изпълнение на програми на машинен език;
съставяне на управляващи програми и използване на микрокомпютъра за управление на включени външни обекти и процеси;
използване на ЕМК-15 за вграждане в управляващи микропроцесорни системи; .
емулация на едночипови микрокомпютри от микропроцесорните фамилии СМ 650 и МС 6805.

ТЕХНИЧЕСКИ ДАННИ

Основните технически данни на едноплатковия микрокомпютър ЕМК-15 са:

8-битов микропроцесор СМ 651;
обем на оперативната памет 4 кб;
възможност за включване на потребителски EPROM, с обем 2 или 4 кб;
мониторна програма с обем 4 кб , записана в EPROM чип тип 2732;
системен куплунг с 40 извода, на който са изведени сит- палите на емулираните микрокомпютри от сериите СМ 650 и МС 6805. Това е необходимо, ако ЕМК-15 се използва за апаратна или програмна настройка на микрокомпютърни системи, базирани на споменатите по-горе фамилии интегрални схеми;
възможност за емулация на аналоговите входове на едночипови микрокомпютри;
възможност за връзка с 16-битов персонален компютър от типа Правец 16 – това е нещо, което не го видяхме при ЕМК-14;
захранване – с напржения 5 и 12 волта, включвани чрез регулируем стабилизиран токоизправител.

Компютърчето е съвсем малко – размерите му са 300 х 210 х 50 мм и тежи само около 400 грама.

ОСНОВНИ БЛОКОВЕ И ВЪЗЛИ В КОМПЮТЪРА ЕМК-25

Ето и какво има в него, подредено в удобен табличен вид:

микропроцесор СМ651;
тактов генератор, вграден в него;
дешифратор на адресното пространство;
чип за EPROM памет;
оперативна памет – RAM;
клавиатура;
панел за цифрова LED индикация;
два чипа за паралелен интерфейсен адаптер;
едночипов микрокомпютър с аналогово-цифров преобразувател СМ 654;
чип за асинхронен интерфейсен адаптер.

**Български едноплатков компютър ЕМК-15 – схема**

А сега да ги видим едно по едно кое какво!

Микропроцесорът СМ 651 е осембитов, с вграден в него тактов генератор, 112 байта RAM, два осембитови паралелни интерфейсни адаптера, 8-битов таймер с 8-битов предварителен делител и изведени магистрали за адреси, данни и управление. Процесорът поддържа набор от 59 команди, включващи такива за двоична аритметика, логически операции, аритметическо и логическо местене, четене, запис, условни и безусловни преходи, операции над битове и прекъсвания.

Тактовият генератор е реализиран с кварцов резонатор 4,9152 MHz.

Дешифраторът на адресното пространство се осъществява чрез чипа 74139 и логическата интегрална схема 82S129. Адресното пространство на микрокомпютъра е разделено на области, както е показано в картата на паметта тук:

Ако сте внимавали в час и я четете добре, виждате как тя включва:

чип контролер за входно-изходно устройства, таймер и вътрешна RAM за СМ 651;
област за RAM-та;
област на входно-изходни схеми;
област на потребителски EPROM, тип 2716 или 2732;
област на системен паралелен интерфейсен адаптер;
област за асинхронен сериен интерфейсен адаптер;
област за служебната (тук наричана мониторна) програма – онази, заводската.

За емулация на входно-изходните портове на едночиповите микрокомпютри е използван периферният интерфейсен адаптер VIA-6522. Добре е да уточним, че в първите 128 байта на адресното пространство на микрокомпютъра съществуват неизползвани адреси (2, 3, 6, 7 и В до F), които се адресират от микропроцесора като външно адресно пространство. В четири от тях (2, 3, 6 и 7 – адреси на DRC. DRD, DDRC и DDRD) е разположен паралелният интерфейсен адаптер VIA.

EPROM паметта е реализирана с интегралната схема 2732, както и при предходния учебен едноплатков компютър. Томно както и при него, тази памет може да се резшири, като се постави допълнителна EPROM в гнездо, като тя може да е 2-килобайтовата 2716 или отново 4-кб 2732. В никакъв случай обаче не поставяйте и не изваждайте схеми при включен компютър, защото ще го повредите!

При поставяне на допълнителна памет в зависимост от типа, те се разполагат на адреси според следната схема:

2716 – $1800 – $1FFF

2732 – $1000 – $1FFF

RAM паметта е реализирана с две интегрални схеми от типа 6116 и има обем 4096 x 8 бита. В тази памет се въвеждат на програми и данни от потребителя. Знаем, че тя е енергонезависима, затова при изключване на захранването нейното съдържание се губи. Част от паметта между адресите ($F38 и $FF7) се изполва от служебната програма, а друга част с адреси ($000 – $00А и $010 – $07F ) не може да се използва поради припокриване с вътрешното адресно пространство на микрокомпютъра. Също така да добавим, че програма, записана в потребителската EPROM памет, може да бъде прехвърлена в RAM-та.

Системният паралелен интерфейсен адаптер (в блоковата схема означен като ПИА 1) обслужва клавиатурата и цифровата индикация. Страната А на адаптера управлява буферите за управление на катодите, а страна В – буферите на анодите на индикцията.

Клавиатурата може да ви се струва малко необичайна, но всъщност е напълно нормална за този вид компютри. Тя се състои от 25 бутона, разделени на две групи – информационни и управляващи.

Клавиатурата е реализирана матрично, като колоните са свързани с анодните буфери на индикацията, а редовете – към системния паралелен интерфейсен адаптер. В момента, в който натиснем някой бутон, към съответния вход на ПИА се подава логическа нула. Скенирането и дешифрирането на натиснат бутон се осъществява по софтуерен начин, вграден в мониторната програма.

Индикацията на микрокомпютъра е изградена от шест 7-сегментни индикатора (Н1 – Н6), разделени на две групи от четири и два. Управлението ѝ е от динамичен тип и се извършва отново по програмен начин чрез ПИА и буфери за аноди и катоди.

Потребителският паралелен интерфейсен адаптер СМ 602 е чипът, който оттговаря за емулацията на входно-изходните портове на емулираните микрокомпютри от микропроцесорните фамилии СМ 650 и МС 6805.

Неговите вътрешни регистри са разположени на ето тези адреси на адресното пространство на микрокомпютъра:

***Български учебен едноплатков компютър ЕМК-15***

За едночиповия микрокомпютър с аналогово-цифров преобразувател СМ 654 ви разказахме преди време подробно ТУК. Той е използван и в едноплатковия компютър ЕМК-15, като тук отговаря за емулацията на аналоговите входове на емулираните едночипови микрокомпютри. Чрез паралелния интерфейсен адаптер аналоговата информация се подава към микропроцесора СМ 651.

Асинхронният сериен интерфейсен адаптер СМ 603 е предназначен за осъществяване на връзка с персонален компютър Правец 16 или подобен. Скоростта на обмен се задава от български 8-контактен превключвател от тип ПИС-8:

КАК ДА РАБОТИМ С ЕМК-15

За тази цел, разбира се, първо трябва да го включим в регулируем стабилизиран токоизправител. Това става, като червената жица се включва към положителния полюс на токоизточника, а синята – към масата. Ако сме се справили, ЕМК-15 автоматична минава в режим на готовност и на индикатора се изписва Р. При запалени всички сегменти на индикатора максималната сила на тока не трябва да надвишава 1 ампер.

Устройството на клавиатурата е на практика същото като при предния модел ЕМК-14. Бутоните в групата от 0 до 9 и от A до F образуват т.н. шестнадесетична клавиатура и служат за въвеждането на шестнадесетичен код на съответен адрес в паметта, а освен това и за въвеждане на необходимата информация в дадена клетка също в шестнадесетичен код.

Управляващите 9 бутона извършват следните действия, които след това на софтуерно равнище се задействат от вградената служебна програма:

въвеждане на адреси и данни от шестнадесетична клавиатура;
индикация и промяна съдържанието на вътрешните pегистри на микропроцесора;
стартиране на въведена програма от паметта на зададен адрес или от текущия PC;
въвеждане и премахване до три точки на прекъсване;
изпълнение на програма в стъпков режим;
изчисление на относителни адреси;
рестартиране на микропроцесора;
вход в мониторната програма;
прехвърляне съдържанието на EРROM паметта в RАМ;
сравнение на прехвърлените области от паметта;
задаване на типа на емулираните микрокомпютри.

Разбира се, за всички тези действия отговарят различни бутони и комбинации от тях.

Началното задействане на ЕМК-15 се извършва, като натиснем бутона RFT. Тогава се нулират интерфейсните адаптери, освен тях – онези клетки от паметта, в които работи мониторната програма, и микрокомпютърът се стартира. Компютърчето преминава в очакващото състояние ГОТОВНОСТ и индикаторът изглежда така:

Сега трябва да влезем в мониторната програма, затова натискаме клавииша ЕХ.

Една важна функция при тези компютри е четене и промяна на съдържанието на паметта – т.н. редакзия на паметта. ЗА тази цел първо трябва да въведем шестнадесетичен адрес, който се индицира на първите четири индикатора, като незначещите нули в най-старшия регистър (този най-вляво) може и да не се въвеждат.

По-горе споменахме за чип, в който могат да се записват и да се задействат (изпълняват) записани от потребителя програми. Това става така. От състояние ГОТОВНОСТ набираме началния адрес на паметта, от който започва потребителската програма, а след това я стартираме с клавиша GО. Да я спрем можем напр. с клавиша ЕХ.

Самото съдържание на паметта ще прочетем, като натиснем клавиша MD. Тогава първите четири индикатора ще показват адреса, а петият и шестият – съдържанието му. Промяна в това съдържание се прави, като се натиснат последовтелно два цифрови клавиша според стойността, която искаме да въведем.

За да прочетем пък какво има в следващия адрес, натискаме клавиша GО, а в предишния – отново MD.

Друга функция е да се изчисляват относителни адреси. За да се изчисли относително отместване, се натиска FS, като през това време трябва да е отворен редакторът на паметта. FS се натиска при четене съдържанието на адреса, в който ще се записва отместването. След като натиснем самия клавиш, в най-десния индикатор се появява главна буква А:

Тогава тлябва да въведем адреса, към който ще осъществем преход. Това става чрез цифровите клавиши, а след това натискаме бутона GO.

В този момент ЕМК-15 изчислява отместването и го извежда на петия и шестия индикатор. Ако преходът не може да се осъществи, на индикаторните лампи ще се изпише съобщение BAD. Тогава с клавиш MD можем да се върнем към работа с редактора на паметта.

Има и още пинизи! С ново натискане на GО осъществяваме запис в паметта на измисленото отместване и се връщае към работа с паметовия редактор, а с натискане на FC правим същото, без обаче да извъвшраве запис на отместването.

Може да се променят и регистрите чрез техния редактор на регистрите. За да достигнем до съдържанието, натискаме клавиш RD, а първият регистър, който се появява на индикацията, е програмният брояч. Чрез цифровите клавиши можем да въведем дадена стойност и така да променим съдържанието, а прочитане на съдържанието на следващия става, както вероятно се досещате, чрез клавиша GO. Предишният – MD. Вече ви е лесно, нали?

Ето и как можем да прехърляме съдържаниетона EPROM чипа в RAM-та. Извършва се чрез последователно натискане на бутоните FS и 0. Според типа на зададения емулиран компютър преххвърлянето се извършва от адрес в адрес както следва:

Има и още интересни неща, които можете да правите с компютъра ЕМК-15, обаче за тази цел трябва да прочетете повече за него. Това можете да направите от техническото описание и подробната инструкция за работа, които сме ви скенирали за изтегляне оттук ==> Едноплатков компютър ЕМК-15 – документация.

А това са два документа – удостоверението за качество и гаранционната карта на компютъра. Те не са попълнени, от което става ясно, че нашият екземпляр е съвсем нов, нищо не е ставало нужда да му се попълва:

ЕМК-14 и ЕМК-15 са малки, но са две изключително важни находки, защото са представители на цял отделен клас компютри, в който България е произвеждала представители. Така че беше нужно да им отделим сериозни статии!

А сега защо да не прочетете и за…

Вижте Правец 8VС – един МЕГАрядък български компютър!

Български учебен ЕДНОПЛАТКОВ компютър ЕМК-14 от 1980-те г. + схема

В Sandacite.BG изровихме неизвестния български учебен компютър ЕМК-14 и схемата му.

Наред с компютрите и периферията за широка употреба – различните серии на Правеците, ИЗОТ-ите и т.н. – обикновено се забравят българските компютри, предназначени за обучение. Това е така, защото те са произведени в малък тираж и не са разпространени. Тези устройства обаче са израз на тогавашната държавна политика в техникумите и техническите ВУЗ-ове да се подготвят кадри, които след това да поемат работата с вече съоръжените разнообразни компютърни устройства.

Едно такова място е, разбира се, Висшият машинно-електротехнически институт ,,Ленин“ (дн. Технически университет София), където през 80-те години в лаборатория ,,Микропроцесори и микрокомпютри“ са проектирани, а после в учебно-производствен цех са изработени поне 15 – 18 машинки, предназначени за обучение в техникумите и ВУЗ-овете. Наскоро извадихме голям късмет, като успяхме да се сдобием с две различни такива и сега ще ви представим едното. За отбелязване е, че информация за тях липсва в българското интернет пространство, а това не е добре.

КАКВО Е ЕМК-14 И ЗА КАКВО СЛУЖИ

Името на днешния ни герой е ЕМК-14, което се разшифрова като Едноплатков МикроКомпютър, 14-а поред разработка. Датира от периода 1985 – 7 г. Виждате го на първата снимка – няма нищо липсващо, точно така трябва да си изглежда, без кутия. Виждали ли сте досега такова компютърче? Има само една платка, наглед странна 25-клавишна клавиатура и LED цифрова индикация – с нея машинката комуникира с потребителя. Нарочно всички елементи на ЕМК-14 са открити, за да се добива лесно пълна представа за устройството на неговата схема и удобно да се измерват типични сигнали в конфигурацията му по време на обучение.

ЕМК-14 принадлежи към цял отделен клас машини – едноплатковите компютри (англ. single-board computer). Това означава компютър, при който на само една печатна платка са побрани всички елементи, необходими за работата му – микропроцесор, RAM памет, входно-изходни контролери, куплунзи и т.н. Такива устройства обикновено се употребяват в образованието, презентирането и демонстрирането и т.н. области, където е важно ясно да се вижда как работи нещо. Едноплатковият компютър поначало няма слотове за допълнителни карти, разширителни платки и т.н. Разбира се, такива устройства са много евтини.

Както казахме – това е учебен компютър. Целта на този симпатяга е да предложи нагледно обучение в особеностите и архитектурата на произвежданата в Комбината по микроелектроника в Ботевград микропроцесорна фамилия СМ 650, да положи основите на знанията как се проектират микропроцесорни устройства, а освен това чрез него може да се прави и емулация на едночипови микрокомпютри от фамилиите (или сериите) СМ 650 и Motorola МС 6805. (Напр. СМ 652 е 8-битов едночипов микрокомпютър). Хората, които ще се обучават на ЕМК-14, трябва да разберат и как компютърът разпределя ресурсите си.

На специален куплунг са изведени магистралите (сигналите) на емулираните микрокомпютри от двете споменати горе фамилии, за да се разшири конфигурацията и да може ЕМК-14 да управлява външни включени към него обекти. Ще поговорим за този куплунг по-надолу.

Въпросното управление на устройства може да стане, ако се напишат програми, които го правят – ето още една задача на учениците.

ТЕХНИЧЕСКИ ХАРАКТЕРИСТИКИ

Я да му видим и хардуера и софтуера сега. ЕМК-14 съдържа:

8-битов процесор СМ 651 с вграден в него тактов генератор (той е реализиран с кварцов резонатор 4,9152 мхц);
оперативна памет RAM 4 кб;
EPROM чип 2732FJL, в който е записана служебна програма;
възможност да се сложи още един чип с потребителски EPROM (знаете – от него се зареждат записани постоянни служебни програми, които потребителят иска да се самозадействат при вкючването). Този EPROM може да има обем на паметта 2 или 4 кб. На нашия ЕМК 14 не са слагали такъв, затова едното гнездо за чип със същия брой пинове като съседния 2732 е празно;
споменатия в началото системен куплунг (пада се горе вляво – дългият конектор с бяла рамка и многото пинове), на който са изведени сигналите на емулираните микрокомпютри от фамилиите СМ 650 и МС 6805. Това е необходимо, ако ЕМК-14 ще се използва за апаратна или програмна настройка на микрокомпютърни системи, които съдържат чипове от тези серии;

Очаквано, компютърът е съвсем лек – тежи около 400 грама, има размери 255 х 170 х 50 мм и потребява 5 волта напрежение.

Ето я и общата блокова схема на ЕМК-14 – за пръв път в Интернет. Тук можете да видите и как е разделено адресното пространство на компчето:

То включва:

чип контролер на входно-изходните устройства, таймер и вътрешна RAM памет за СМ 651;
област RAM
област на входно-изходни схеми;
област на потребителен EPROM 2716 или 2732 (обем на паметта 2 или 4 кб);
област за системен паралелен интерфейсен адаптер;
област за служебната програма.

Дешифрацията на адресното пространство е реализирана с дешифратора 74139 и логическите схеми 7400 и 7425.

За EPROM-ите казахме на какви интегрални схеми работят. RAM паметта птък е реализирана с две интегрални схеми от типа 6116 и е с обем 4096 х 8 бита. В нея се зареждат програми и данни, отворени от потребителя, но за разлика от EPROM-а, тя е енергозависима и при изключване на ЕМК-14 зареденото се изтрива. В част от тази памет се зарежда задействалата се служебна програма, а друга част не се използва поради припокриване с вътрешното адресно пространство на компютъра. Между другото, програма, записана в потребителския EPROM, може да бъде прехвърлена в RAM паметта!

Ако ви е интересно, можем да ви предложим да разгледате и картата на паметта на компютърчето:

**Компютър ЕМК-14 – схема**, карта на паметта

Сега да разгледаме системния интерфейсен адаптер (ПИА), реализиран с чипа СМ 602Р от предходната на СМ 650 микропроцесорна фамилия. Той обслужва клавиатурата и индикацията. За да сме още по-подробни, ще кажем, че страната А на адаптера управлява буферите за управление на катодите, а страна В — буферите на анодите на цифровата индикация.

Клавиатурата са състои от 25 бутона, които можем да разделим на информационни в управляващи. Тя е реализирано матрично, като колоните са свързани с анодните буфери за индикацията, а редовете към системния паралелен интерфейсер адаптер. Ако има натиснат бутон към съответния вход на ПИА са подава логическа нула.

Индикацията на микрокомпютъра е изградена от шест индикатора, разделени на две групи – веднъж четири и после два.

Управлението ѝ е от динамичен тип и се прави по софтуерен начин чрез ПИА и споменатите по-горе буфери за анода и катода.

Има и още едно нещо, наречено потребителски интерфейсен адаптер – VIA. Той емулира входно-изходните конектори на емулираните микрокомпютри от сериите СМ 650 и МС 6805.

А, нашият екземпляр никога не е ходил в сервиз, между другото – вижте вдясно, че е празно:

КАК ДА РАБОТИМ С ЕМК 14

За тази цел първо трябва да го включим. На долната снимка виждате конектора с двата пина за 5 и 0 волта. Намирате си регулируем токоизправител, от който да вземете 5 волта, и свързвате червената жица към положителния полюс, а синята – към масата (отрицателния). Когато свършите, на LED панела ще се изобрази Р, което означава, че ЕМК-14 е вече в режим на готовност. Важно е да споменем, че ако искате да добавяте или сменяте интегрални схеми по платката, задължително първо трябва да изключите компютъра!

Сега да видим клавиатурата. Тя е само с цифри и малко букви, защото служи само за въвеждане на шестнадесетичен код на съответния адрес в паметта, а и за въвеждане на нужната информация в съответната нейна клетка. Това става със същия вид код.

По-горе споменахме за управляващи бутони. Това са тези, чрез които вършим следните неща (те са предвидени като възможни и в заводския софтуер на ЕМК-то):

въвеждане на адреси и данни от шестнадесетична клавиатура;
индикация и промяна съдържанието на вътрешните регистри на микропроцесора;
стартиране на въведена програма от паметта на вададен адрес или от текущия PC;
въвеждане и премахване до три точки на прекъсване;
изпълнение на програма в стъпков режим;
изчисление на относителни адреси;
рестартиране на микропроцесора;
вход в мониторната програма;
прехвърляне съдържанието на EPROM паметта в RAM;
сравнение на прехвърлените области от паметта;
задаване на типа на емулираните’микрокомпютри.

Когато сме подали електрозахранване, натискаме бутона RES – Reset. Той прави началното стартиране на компютъра – нулират се периферните интерфейсни адаптери и онези клетки от паметта, в които работи служебната програма.

Следващата стъпка е да влезем в програмата. Натискаме бутона ЕХ, а след това може да поискаме да видим какво е съдържанието на паметта, да четем от него или да го променяме. За тази цел трябва да се въведе шестнадесетичен адрес. Той ще се покаже на първите четири индикатора, като незначещите нули в старшите регистри на числото можете да въведете – няма проблем и няма да стане грешка.

Съдържанието на така зададения адрес може да се прочете, когато натиснем клавиша MD, като сега първите четири индикатора ще покажат адреса в паметта, а петият и шестият – какво е съдържанието на адреса. Сега чрез последователно натискане на някои два от цифровите клавиши можем да променим съдържанието, а да четем какво има в следващия можем, като натиснем клавиша GO. Решим ли обаче да се върнем в предишния, пак ще ни е нужен MD.

Между другото, можем да видим и да променим и съдържанието на регистрите! За тази цел натиснете RD. Първият регистър, за който ще видите информация на индикаторите, е програмният брояч (PC). Последователността, в която се показват регистрите, е ето тази:

PC – Потребителски програмен брояч;
А – Потребителски акумулатор А;
IP – Потребителски индексен регистър;
SP – Потребителски стеков указател;
СС – Потребителски регистър на условията.

Като въведем желаната стойност чрез цифрови клавиши, можем да променяме съдържанитео на тези регистри. Както и в по-горния случай, чрез GO се прочита съдържанието на следващия регистър, а на предишния – чрез MD.

Друго интересно е как да задействаме потребителска програма. С клавиша ЕХ поставяме компютърчето в състояние на готовност и от цифровите клавиши набираме началния адрес на програмата, а след това я задействаме, натискайки клавиша GO. Можем да я спрем по някорко начина (обикновено да спреш нещо да работи е по-лесно, отколкото да го накараш да работи), напр. пак чрез клавиша ЕХ.

Работата с компютърчето ЕМК-14 може да бъде увлекателна с това, че боравим с един нетипичен компютър. Тъй като тук не е възомжно да изброим всички нейни подробности и подусловия, ви предлагаме да си изтеглите оригиналната документация (техническо описание и ръководство за работа), които сме ви скенирали тук ==> Компютър ЕМК-14 – документация

До скоро виждане от нас!

Стар и рядък български компютър от 1983 г. – МКС 64!

Български калкулатор Елка 22 от 1966 г. в оригиналния си калъф

Sandacite.BG се сдоби с българския калкулатор от 1966 г. Елка 22!

Понякога се случва да попадаме на експонати, които са си жива капсула на времето – ей така взети някога и неползвани никога. Такъв късмет ни огря и миналата седмица, когато ни подариха ето това чудо. Знаем, че ще кажете, че сте виждали Елка 22, но тази тук е по-особена, защото е с оригиналния калъф – много е пазена.

Изкуствена кожа, отгоре с емблемата на завода производител Оргтехника Силистра – преплетени О и Т – закопчалка, а отвътре мекичка материя и хартия. Страхотна е! :)

А какво всъщност знаем за Елка 22?

ГЛАВНИ ОСОБЕНОСТИ

Това е вторият поред български електронен калкулатор след легендарния 6521 от 1964 г. На следващата година започва работата и по втория наш калкулатор, а той е разработен по идея на акад. Любомир Антонов от Централния институт по изчислителна техника (все още там, иначе остават около две години до създаването на Научноизследователския институт по електронни калкулатори). Както споделя той в спомените си, Елка 22 възниква от известно ,,окастряне“ на функциите на нейния предшественик. Схемата е опростена, като отпада функцията коренуване, а също така са съкратени четири разреда от паметта и от индикацията. Така от 16-цифрено най-голямото число, което калкулаторът може да покаже, става 12-цифрено. Това води до намаляване на броя на елементите, а оттам и до по-ниско енергопотребление, размери и тегло – Елка 22 има габарити 337 х 435 х 148 мм, тежи 8 кг и потребява 35 вата мощност от мрежата. Скъпите куплунзи са заменени с малки, по-евтини, а в конструкцията за първи път се появява и дънна платка, която замества трудоемката кабелна форма.

Намалените размери позволяват корпусът да стане пластмасов, а всичко това заедно намалява себестойността и цената на Елката. Както уточнява друг от малкото останали живи свидетели на първите Елки – акад. Кирил Боянов – външният вид на машината е дело на известния български промишлен дизайнер Добролюб Пешин от Центъра за промишлена естетика и на колегата му Стефан Вълев.

Елка 22 няма печатащо устройство за резултата от пресмятанията, а има само индикация, докато разработваната заедно с нея Елка 25 има, но няма индикационно табло. 22-ката извежда получените резултати на табло със светещи цифри (вж. долната снимка), които се възпроизвеждат от вакуумни газонапълнени лампи, светещи на базата на ефекта на т.н. светещ разряд (glow discharge). Още е рано за екранчетата със светодиоди.

Иначе двата модела са проектирани по едно и също време и имат почти еднакви характеристики, клавиатурата им също е еднаква. Имат обаче разлики в поведението си в някои изчислителни ситуации и в начина на работа.

През 1967 г. започва производството на Елка 22 в завода Оргтехника Силистра в количества по 20 – 30 000 броя годишно, като то продължава вероятно до 1972 г. За това време са въведени и подобрения на технологичния процес – за завода е купена нова линия спойка вълна, повишава се качеството на механичната работа по монтажа – залепването на детайлите, недобро закрепване, студени спойки и т.н. Последва и масов износ на калкулатора за социалистическите страни – най-много отива в СССР, ГДР и т.н.

ИЗНОС

За отбелязване е, че Елка 22 е първият български калкулатор, изнасян в Западна Европа. Опитите да се сключи договор за износ на машинката извън социалистическия лагер започват още докато от двата модела 22 и 25 е налице само по един-единствен прототип, а заводът в Силистра все още дори не е съоръжен да започне производството на евентуалните големи количества от приети задгранични поръчки. Първата поява на новата Елка 22 пред публика е през лятото на 1966 г. на Хановерския панаир, а втората – през есента на същата г. на Пловдивския.

Когато прототипите стават готови, Богомил Гъдев – зам.-председател на ДКНТП – решава да посети няколко западни компании, за да им предлага новите два модела. Първата спирка е Рим, компанията ИМЕ – където малко преди това е конструиран италианският електронен калкулатор. Там неговият проектант инж. Масимо Реналди е силно впечатлен от нашите машини, особено от Елка 25 с нейното разработено напълно самостоятелно в България печатащо устройство. Обаче веднага си проличава какъв проблем е, че страната не е готова в кратки срокове да осигури производство на големи количества, и до вземане на поръчки не се стига.

След това делегацията отива във Франкфурт на Майн, където в друга компания поръчват 10 000 броя Елка 22 с условие да са готови до три месеца. Гъдев обаче знае, че това в никакъв случай няма как да стане, затова делегацията си тръгва и оттам. После пътят на българските представители продължава в други страни, водят се подобни разговори, но пратениците така и не се завръщат в България с поръчки. Тогава все още не са имали никакъв опит, иначе са щели да знаят, че да се предлага продажба на устройство, при положение че няма как в кратки срокове да започне масовото му производство, е тотално губене на време.

Все пак през 1967 г., когато производството на Елка 22 вече е редовно усвоено в завод Оргтехника Силистра, видният български инженер, изобретател и организатор на технологичната ни промишленост проф. Иван Попов (тогава председател на Държавния комитет за наука и технически прогрес) сключва договор с френската компания ,,Жапи“ за износ на Елка 22 във Франция. Затова и по-късните серии Елка 22 имат превключвател за напрежения с възможности 110, 127 и 220 волта – в различните страни, в които е изнасян, се употребяват различни напрежения.

Този износ е последван от много други, като повече за износа на Елките в чужбина можете да научите от ТАЗИ наша статия.

Това е заглавната страница на упътването на Елките. Между другото, сега се сещаме, че имаме и оригинална реклама в жълтичко, където ги хвалят какви са хубави, ама тя е в едни списания, които сме ги забутали на майната си и затова няма как скоро да ви я покажем. :( Сандъчена му работа…

КАКВО МОЖЕ ТОЙ

Елка 22 е предвидена за пресмятания по време на търговски операции, счетоводства, банкови изчисления и т.н. Тя извършва четирите основни аритметически действия: събиране, изваждане, умножение, деление, а може и да степенува. Потребителят може да задава предварително с каква степен на точност да бъде търсеният резултат, като след възпроизвеждането си той се запаметява и може да се използва в следващите изчисления от поредицата. В паметта могат да се съхраняват не само такива междинни резултати, а и константни стойности, употребявани в пресмятанията.

Елката има три броя регистри от по 12 разреда (за 12-цифрени числа) всеки, като цифровата индикация показва съдържанието на всеки от тях. Те работят така:

в регистъра Р1, наречен входен, се въвеждат първоначално числата. Получените от пресмятанията резултати се прехвърлят автоматично във входния регистър, за да могат да се видят и използват веднага след завършване на операцията;
Р2 е операционен регистър – в него се извършват умножението, степенуването и делението;
третият регистър е паметта. Тя се използва за събиране и изваждане и за съхраняване и натрупване на междинни резултати, тъй като не участва в никакви други операции.

КАКВО ИМА В НЕГО

Елка 22 съдържа от първото поколение ботевградски транзистори – германиевите SFT 306, 307 и 308 – и феритни елементи (за паметта). Въпреки малкото свободно пространство в кутията, Елка 22 и 25, а и други български калкулатори работят без активно охлаждане (вентилация), което е показателно за доброто изчисление на съотношението между различните температурните показатели на елементите.

Клавиатурата се състои от клавиши за въвеждане на данни (цифровите) и такива за управление на операциите (да ги наречем функционални). Цифровата се състои от десетте стандартни клавиша, но има и допълнителен за десетичната запетая, за да се въвеждат не само цели, но и десетични и дробни числа.

Елка 22 има няколко подобрения през периода си на производство. Плод на такива промени е и появата на модификацията Елка 22М през 1971 г., в която те са отразени. (Има и 22П, но все още не знаем защо се казва така.) Напр. първите няколко години калкулаторът се произвежда без индикация за препълване на 12-разрядния регистър – когато резултатът е повече от 12 цифри, няма да видите нищо след 12-ата. По-късните серии обаче имат добавена такава индикация. Друга разлика е, че при по-ранните екземпляри десетичната запетая се изобразява чрез допълнителна газонапълнена лампа, но след това е поместена в обикновена лампа. В началото лампите са червени, докато по-късните са безцветни и по-малки като размер. Тъй като кутията остава същата, това налага и поставянето на черна допълнителна пластмаса около тях, за да не се виждат електронните елементи зад лампите.

КАК СЕ РАБОТИ С НЕГО

Най-вляво на клавиатурата е разположен ключ, чрез който се включва и изключва Елката. При влключване всички регистри се зануляват автоматично и са чисти за нова работа.

Въвежданите числа са винаги положителни, а ако искаме да въведем отрицателно, трябва да ги имитираме чрез операцията изваждане. Въвеждането по принцип става разряд по разряд, като започване от най-големия, тоест от ляво надясно, както при писане. Ако по време на въвеждането допуснем грешка, натискаме клавиша СК, за да занулим регистъра.

Когато искате да извършите нещо невъзможно – напр. да делите на нула – индикацията на устройството изгасва, за да ви покаже, че няма как да стане. Тогава натиснете клавиша С, за да продължите работа с нещо по-идейно.

Най-вдясно на клавиатурата има друг ключ, който служи за принудителна фиксация на десетичната запетая на второ, трето или четвърто място от дясно наляво. Това е нужно за събирането и изваждането.

По принцип Елка 22 има и други тънкости при работата, които може би е малко скучно да ви разказваме в цяла статия, но те са са разкрити в упътването за работа, което сме прикачили. Изтеглете го ето оттук ==> Калкулатори Елка 22, Елка 25.

Този път фотографиите са професионални – направи ги нашият приятел Мартин Стаматов, на когото изказваме много силни благодарности, че ни съдейства да представим тази забележителна находка така, както тя заслужава.

А ето и статията ни за Първия български електронен калкулатор Елка 6521:

Елка 6521 – Първият български електронен калкулатор

Някои важни подробности за българските трамваи Комсомолец!

Научете нови неща за българските трамваи Комсомолец в Sandacite.BG!

Както вероятно знаете в основни линии, Комсомолец е модел български трамвайни мотриси и ремаркета, пуснати в производство през 1959 г. от Тролейбусния и трамваен завод Шести септември в София.

В началото да преговорим основното за тях. Те са първите произведени у нас четиримоторни трамваи. Двигателите имат мощност по 50 киловата всеки. Максималната скорост на тези трамваи е 60 км/час. Мотрисата е четириосна. Дълга е 14 м.

Комсомолците са и първите български трамваи с магнитно-релсова спирачка, която при тях е аварийна. Тя е нискоефективна поради това, че действието ѝ зависи от акумулаторните батерии, а токът от тях е слаб. Тази спирачка се включва чрез педал при десния крак на ватмана. Този модел трамваи имат и електрическа спирачка (т.н. електрическо спиране), на която накладските са дискови. Също така са съоръжени и с ръчна спирачка, нямат обаче въздушни. Ако мотриса Комсомолец тегли трамвайно ремарке и се яви нужда да спре, това ще направи само мотрисата, не и ремаркето. Ръчната спирачка се нарича френ и се задейства с лост, както при тролейбусите. Той стои отдясно на ватмана. Тъй като въздушни спирачки тук няма, трябва да се работи най-често с нея и това става така: при всяко спиране на трамвая – без значение поради каква причина – ватманът трябва отново да навие ръчно френа, което при всекидневно каране е изморително. Тези факти уточни за нас дългогодишният ватман и запален почитател на трамваите Георги Александров. Затова ватманите хич не обичат трамваите Комсомолец.

От 1959 до 1962 г. са произведени 25 мотриси от този модел, които носят инвентарни номера от 701 до 725. До 1962 г. от завода излизат и 16 ремаркета, номерирани от 1001 до 1016. Ето тук можете да видите момент от строежа на коша:

***Български трамвай Комсомолец*** – кош

Контролерът е подобен на този на предишния Република (1951 г.) и е разположен вляво от командния пулт:

***Български трамвай Комсомолец*** – табло

Ето го и салона. На раположение на пътниците са около 20 седалки и, разбира се, правостоящи места, които са малко над 100. Отвътре трамваят е тапициран с тъмнозелена изкуствена кожа, а седалките са от мека тапицерия. В предната му част има часовник. Кабината е отделена от салона чрез преграда с плъзгаща се врата. Осветлението е с продълговати осветителни, във всяко от които се завиват по 5 лампи с нажежаема жичка.

***Български трамвай Комсомолец*** – салон

Трамваят има специално обособено кондукторско място – седалка. В българските трамваи то се появява за пръв път при ДТО серия 31 – 50 през 1943 г. и явно са решили да го запазят и тук. При Републиките обаче не знаем дали го има.

Ако смятате, че съобщаването на спирките в софийските трамваи навезе едва в последните години, то не сте прави – тази възможност е предвидена и при Комсомолеца от 1959, а и при други стари български трамваи. Ватманът разполага с микрофон, за да съобщава спирките на пътниците по високоговорителите. Освен това мотрисата е и радиофицирана, за да може да се пуска радио.

На тази снимка от тогавашния пл. Девети септември ясно виждаме, че първа врата е еднокрила, а втора и трета – двукрили:

Отварянето и затварянето им става автоматично, като това правят електродвигатели с малка мощност.

Ходовите колела при Комсомолец са с диаметър 700 мм, което прави трамваите ,,нископодови“ – 800 мм над релсите. Това е удобно, улеснява качването, а и го ускорява. При този модел разстоянието между осите на тележката е само 1600 мм, което позволява по-лесно вписване в кривите на релсите и сериозно намаляване на шума, когато те се преминават при намалено триене и износени релси и бандажи. Вместо в центъра, както е досега, натоварването на тележките се понася от двете странични опори, които, заедно с използваните две спирални пружини и маслени амортисьори, правят хода на тези трамваи плавен.

Повече сведения могат да бъдат открити и в известната литература, напр. книгата ,,60 години градски транспорт в София“. Сега нашата цел е да насочим вниманието ви към малко известни факти и обстоятелства за Комомолците – различни подробности.

На горната снимка виждате прототипа на Комсомолеца – първия пуснат в движение екземпляр – в момента на официалното му представяне, с жени с носии и прочие панаири. По-късно взима инвентарен № 701.

Интересен е този голям полуелипсовиден елемент отпред над стъклото. Това е въздухозаборник, зад който стои въздухопровод към салона. Защото е предвидено трамваят да се охлажда чрез нахлулия в салона въздух. Ето и тук го има:

Само че този въздухопровод е бил ,,крайно недостатъчен“ (по думите на Георги Александров), защото за да е ефикасен, е необходимо трамваят да се движи с доста висока скорост, та да нахлува бързо и въздухът, а това в града много рядко се случва. Затова особено лятно време жегата в салона е била мале мила. А когато Комсомолецът застане да чака на светофар… не думайте! :( Това ни води и към другото много интересно нещо при тези трамваи – прозорците. Те не могат да се отварят и лятото вътре става мнооого голяма жега!

Голям казус при този модел трамваи е видът на токоснемателя, защото в началото той е пантограф (горе виждате – и прототипът е с пантограф), а след това на всички Комсомолци пантографите са демонтирани и на тяхно място са сложени лири. Причината за това е, че едно от местата, през които трамваят минава по време на изпълнение на маршрута си – мостът Изида в кв. Орландовци – не позволява пантограф. Защото габаритът на височина не е достатъчен, за да преминават трамваи с пантографи. Именно за това в депо Станьо Василев (днес се нарича Клокотница – на бул. Мария Луиза) трамваите са само с лири. През 1984 г. нивото на пътя под моста бива свалено надолу с около 50 см и след това вече могат да преминават и трамваи с пантограф.

На долната снимка виждаме трамвай Комсомолец (но не първия), като токоснемателят му е тип лира:

А на следващата фотография можете да видите пак първия трамвай Комсомолец, който е много интересен, защото е произведен в единичен екземпляр. На тази снимка изглежда вече доста различно отпред, защото в някакъв момент му правят основен ремонт и въздухозаборникът за вентилация отпада. Иначе на тази снимка вече е с новия вид токоснемател – лира – защото преди ремонта с пантограф. Като помислим върху информацията в по-големия абзац горе, разбираме още, че (поне преди ремонта на моста през 1984 г.) първият Комсомолец вероятно е работил по линии № № 2 и 14. Тук напр. се движи по 2-ра линия:

Както написахме и горе, първият произведен трамвай от този модел при експлоатацията си носи инвентарен № 701. Точно той се вижда добре и на рядката цветна снимка в началото на статията – документ, за който благодарим на Любомир Лазаров (и за тази горе също). На цветната вече виждаме как първият Комсомолец работи с токоснемател тип лира, т.е. вече му е сменен.

Този Комсомолец е произведен, както споменахме, в единичен екземпляр. Има фар над кабината и разстоянието между предните два фара е доста по-малко, отколкото при следващите екземпляри от модела. При него е нещо като при локомотивите. Ето тук можете да го видите сред събратята му в депото – в дъното вляво:

Тука е потеглил и вече го няма обаче:

Една снимка на третия произведен екземпляр – инв. № 703:

Ако наблюдаваме предницата на този модел трамваи, приликата между Комсомолец и следващата мотриса на завода – Космонавт – влязла в производство през 1962 г., е доста голяма.

Трамваите Комсомолец остават противоречива страница в историята на българската транспортна техника. От една страна, в конструкцията им има някои ценни нововъведения и усъвършенствания, които правят работата им по-добра, направени са с ентусиазъм, но от друга, са налице и не съвсем домислени неща – преди всичко проблемите с температурата и с постоянното използване на ръчната спирка поради липсата на въздушна. Затова много пътници и ватмани не ги харесват особено.

Между другото, преди време отделихме специална статия на пантографите. Пантографът има някои предимства пред лирата – напр. лесно може да работи и при обратен ход на трамвая:

Вижте пантографите на старите български трамваи