За пръв път попадаме на реклама на Кристал 59 и подробно техническо описание специално на него.
Това е стереомодификация на Н10. Също правен в 2 външни модификации, ,,превъзходен във всяко отношение“.
Съчетава Симфония 10 стерео с четирискоростен грамофон. Има предвидено специално място за поставяне на ролков магнетофон, а също така за съхранение на грамофонни плочи и магнетофонни ролки.
Има и достатъчно други екстри, както можете да се убедите сами:
Един от най-мащабните български проекти за радиограмофонни шкафове, които съм виждал някога! Правен е в няковко варианта, някои от които са износни.
Шкафът е можел да бъде от яворов или от орехов фурнир.
,,Той е предназначен за тези, които желаят да получат елегантна домашна мебел и радиоприемане с високи технически параметри“.
По-подробни технически данни има в скенираните страници.
Това е много рядък български радиоприемник. Долната извадка е от Каталога на СЗ София`64 г.:
Радиоприемникът тип S11 St, предназначен за стерео и моно възпроизвеждане, има тази особеност, че в него не са вградени високоговорители. Той работи с изнесени системи високоговорители, например тип КЗ или тип ВК, при което стереоефектът при възпроизвеждането особено се подчертава.
9 лампи + 2 германиеви диоди + 1 селенов токоизправител; 9АМ/11ФМ кръга; дълги, средни, два обхвата къси и ултракъси вълни; лупа за разливане на обхвата КВ2; индикатор за настройка; вградена въртяща се феритна антена и дипол за УКВ; отделно плавно регулиране на ниски и високи тонове; клавишен тонрегистър с четири положения; възможност за включване на стерео или моно магнетофон, стерео или моно грамофон, две групи изнесени високоговорители, например тип КМ или тип ВК, и стереобаланс за далечно регулиране на двата канала. Размери — 72 х 26 х 26 см.
Кутия от орехов фурнир (натурален или полутъмен). Радиоприемникът се произвежда в два варианта по отношение на УКВ обхвата : тип S22 St—О с обхват 64.5-7-73 MHz (по OIRT) и тип S11 St—С с обхват 88-t-100 мгхц (по CCIR)
Уважаеми потребители, в следващите няколко публикации очаквайте нови и непознати досега (включително и за нас) разработки на Слаботоковия завод в София. С тях се надяваме да обогатим представите Ви за развитието на българската битова електроника и да ги разгледате със същото вълнение, което разтресе и нас, когато разгърнахме каталога!
Институтът по микро- и оптоелектроника в Ботевград е производител на много и различни електронни елементи, които Ви представяме в различни публикации.
Днес е ред на изброените 5 в заглавието.
Пълна информация за тях можете да намерите в следните два файла:
Благодарности за книжата на Атанас Геров, защото негова е заслугата те да достигнат до нас.
Предлагаме на Вашето внимание този юбилеен албум, издаден по повод горната годишнина. От него ще можете да научите много за писторията на завода и въобще за каростроенето в България.
Приятно разглеждане!
Предполага се, че е имало табела и е паднала.
Платът е учудващо запазен и подозираме, че е сменян скоро. Предполагаме също така, че е имало летва с емблемата на производителя, която се е отлепила и е паднала.
На скалата няма нищо необичайно – всичко е типично за периода – от правописа до шрифта.
Лампите вътре са доста различни. ЕF11, 6B8, AZ1, EL3(N), неизв. И от различни типове – та метализирани, та Филипс Миниват, та Телефункен…
Говорителят е масивен, без обозначения по него и съм сигурен, че е български:
На надписите ГРАМОФОН и ГОВОРИТЕЛ са след 1945 г., което някак си снижава чара.
Повече снимки можете да видите тук – http://www.sandacite.bg/forum/viewtopic.php?p=45220#p45220