С този радиоприемник Мелодия РС59 (Р-РС59-1) започва добре познатата серия Мелодия на СЗ Кл. Ворошилов София. Това е седемлампов приемник (среден супер) с лампи Е серия. Конструктивно схемата почива на вече постигнатото при радиоапарата Орфей.

Кутията е от истинско дебело дърво, с няколко лайсни, придаваще естетичен вид.

Капакът е от характерния пресован картон и с характерния за средата на 50-те г. шрифт с още по-характерния цвят.

 

Лампи: ECH81, EF89, EABC80, EL84, EC(C)85, EM80, EZ80.

Кутията е просторна, говорителят е облечен с плат, използуваните кондензатори са на Тесла, а лампите – на Тунгсрам.

Конкретната бройка е произведена 1960 г.

Схема – 

Техническо описание (сп. РТЕ, бр. 1-1960): радиоприемник-мелодия-описание

Реклама на корицата в същия брой на списанието:

 

 

 

Вижте в Sandacite.BG тайнствения български телевизор Витоша!

Днес ще повдигнем булото над една тайнствена разработка!

Както сигурно вече знаете от други наши публикации, понякога в историята на българската техника се случва да попаднем на изделия, проектирани и произведени в съвсем мъничко бройки – понякога единични – и никога не влезли в масово производство поради различни причини. Като типични такива могат да се посочат:

• прекалената напредничавост на даден апарат и нуждата от мащабно преустройство на съществуващите производствени мощности, за да влезе той в серийна продукция;
• наличие в разработката на скъпи части, които се произвеждат не в България и соцблока, а от страни извън Желязната завеса, т.е. нужно е да се закупуват с долари
• и различни други, разбира се

Съществуват и разработки, произведени в няколко бройки или няколко десетки – за панаири, изложения, подаръци на видни личности (напр. музикална библиотека, подарена на съветския лидер Леонид Брежнев при едно от посещенията му в България), предвидени да стоят в няколко конкретни представителни сгради и т.н. Намирането на експонат от която и да е от изброените тук и по-горе групи означава истински колекционерски свръхкъсмет и заслужена гордост! :)

Eдно такова чудесо ще Ви покажем днес, с уговорката, че го нямаме на живо, а сме го виждали само по печатни издания, при това – три на брой.

Става дума за една тейнствена разработка на Слаботоковия завод ,,Климент Ворошилов“ – София, наречена Витоша. Има много съмнения дали е произвеждан в широка серия или е останал някаква странична разработка, пусната в твърде малко бройки. Затова направихме възможносто засега и  Ви предоставяме две снимки на телевизора заедно с техническите му характеристики. Разработка е на инж. Апостол Апостолов, интервю с когото можете да прочетете тук – ЦЪК

За да разбулим загадката около телевизора Витоша, ние се свързахме лично със създателя му. Той ни разказа, че този телевизор е имал екран с диагонал 65 см, който е бил осигурен от кинескоп на компанията Филипс тип AW. Кинескопът е бил снабден с антиимплозионна маска отпред, купувана и внасяна от Австрия или Италия. Тя се налага да я има, тъй като тези кинескопи все още не са обезопасени и при случайно нанесен удар е възможно да настъпи имплозия и стъклени парчета да се разлетят на всички страни. Затова пред екрана слагат предпазна маска, както и на първата София 59 напр.

Малко след разработката на телевизора станало ясно, че заводът няма да получи пари за внос на тези скъпи кинескопи, закупувани с валута от Запад по т.н. ІІ направление, тъй като вече било започнала употребата на източногермански и съветски кинескопи. Поначало, когато завършеният модел бъде предаден на завода (вече за производство) с изготвената съпътстваща го документация, заводът трябва да мисли откъде да набави частите за изделието и ето къде се е закучила работата. И така Витошата останала като цяло неосъществена. Все пак инж. Апостолов ни спомена, че е възможно да са били произведени няколко бройки за показване по технически изложения (в Измир (Турция), Гърция, Египет и т.н.), но само дотам. В широко производство този телевизор не е влизал и до къщите на хората не е стигал.

Но все пак разполагаме със снимки и спецификации на този така и невлязъл в масово производство български телевизор. Ето ги по-долу – под снимката:

Списание РТЕ, бр. 3-1969 г.:

Телевизорът Витоша в статия на български всекидневник от 1968 г. за новите разработки на СЗ Кл. Ворошилов:

Телевизорът Витоша в сп. Реклама, бр. 3-1969. Надписът отдолу вдясно е Т65-70:

При първа възможност ще Ви предоставим повече сведения за него, а защо не – снимки на оригинален екземпляр! Пожелайте ни го от все сърце!

И друг път сме говорили за Силваниите – производител им е ето тази фирма:

„Радио вести” ООД, инж. Г. М. Георгиев – гр. София, ул. Дондуков № 37.

Най-често оформлението на радиоприемниците Силвания е заимствувано от американски  модели, лампите вътре и те са преимуществено американски. Техен е и най-големият модел българско радио до 1945-7 г. –  http://www.sandacite.bg/%D0%BD%D0%B0%D0%B9-%D0%B3%D0%BE%D0%BB%D1%8F%D0%BC%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BE-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B8-1945-%D0%B3/

А това е един техен модел, с който се сдобихме съвсем скоро и е номериран като ,,типъ 62″.

Внушителен изглед, дебела кутия, широка скала:

Отвътре – лампите американски, говорителят стандартният за тови вид апарати.

Четирите потенциометъра монтирани хоризонтално един до друг на шасито:

Още подобни модели можете да откриете в сводната тема за бъргарските радиоапарати до 1945-7 г.: http://www.sandacite.bg/forum/viewtopic.php?p=19310#p19310

От 1951 г. радиоапаратът Марек се произвежда от Радиопром, а после от СЗ Кл. Ворошилов София. Най-подробното техническо описание на ,,радиопромските“ му модификации е дадено в сп. РТЕ, бр. 8-1953 г., който сме приложили по-долу. А  пълния архив на списанието омжете да намерите ето тук – http://www.sandacite.bg/%D0%BF%D1%8A%D0%BB%D0%B5%D0%BD-%D0%B0%D1%80%D1%85%D0%B8%D0%B2-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BE-%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D0%B8%D0%B7/

Първо снимки, после описание и схеми.

Първоначалният радиопромски вариант изглежда ето така:

И е без каквито и да било надписи на задния капак:

Лампите са Е серия, с изправител AZ1:

Впоследствие, при преминаването на производството в завода Ворошилов, се появяват следните разлики. Първо виждаме модела М465:

Емблемата вляво вече е променена – това лого на елпром виждаме и на българските асансьори от 50-те г. например.

С капака пък се случва следното:

 

А накрая:

Сталино – това е Донецк; Сталин – това е Варна:

Сега да видим и техническото описание от гореспоменатия брой на сп. РТЕ: радиоапарат-марек-описание

Схеми:

Марек 565 с лампи U серия – 

Марек І и ІІ вариант –

Марек ІІІ и ІV вариант с лампи Е серия – 

Марек Р-ІІІ-54 – 

Марек Р-ІІІ-55 с лампи U серия – 

 

 

 

Един от последните български бакелитови радиоприемници, разбира се – ІV клас. Безтрансформатоно захранване, лампи от серия U (паралелно свързани) – UCH81, UBF89, UCL82, UY85

Изключително малък и лек. Винаги сме го смятали за особено красив – допада ни контрастът между гарвановочерния бакелит и снежнобялата пластмасова решетка (разбира се, тогава, когато пластмасата й не е пожълтяла от атмосферните въздействия):

 

В кутията няма много място. На шасито отчетливо се вижда лепенката с абревиатурата на завода:
 

Мислим, че четем 2 вата, но може и да бъркаме:

 

Капакът си е капак – нищо неочаквано на него:
 

Схема на радиоапарата Маестро – 

Концертино – ІV клас четирилампов настолен суперхетеродинен радиоапарат. Производство на ЗМР В. Търново.

Лампи – Е серия – ECH81, EBF89, EM84, ECL82

Всичко за него можете да намерите в приложеното техническо описание от книгата на  Спиро Пецулев и Баньо Петков, а ето и няколко негови снимки.

Малка кутия, като за четвъртокласен апарат, направена от истинско дърво:

Характерна е малката пластмасова част, която стои пред индикаторната лампа.

Клавишно превключване на трите вълнови обхвата:

,,Консумирана мощност 35 вата 50 цх“… може би искат да кажат все пак ,,хц“:

 

 

Вътре кутията е чиста и подредена и говорителят е облечен с плат:

 

Схема на радиоприемника Концертино – 

Обещаното техническо описание – радиоапарат-концертино-описание

Настoлен радиоприемник ІІ клас, производство от 1958 г. в СЗ Кл. Ворошилов София.

Лампи: Е серия – ECH81, EF89, EABC80, EM80, ECC83, EL84, ECC85, EZ81

Честотни обхвати:

УKB—64,5 – 73 MHz КВ2—11,5-18 MHz КВ1—5,8-11,5 MHz СВ—520-1620 kHz ДВ—145-350 kHz

Чувствителност при отношение сигнал/шум 20 dB за AM и 26 dB за ЧМ: УКВ-4 КВ2— 60 KB 1—70 CB— 50 ДВ— 80 Чувствителност при използуване на феритна антена: СВ—0,3 mV/m ДВ—2 mV/m

Избирателност по съседен канал: AM—38 dB ЧМ—30 dB

Избирателност по огледален канал: УКВ—28 dB КВ2—12 dB КВ1—17 dB CB—33 dB ДВ—42 dB

Междинна честота: AM—468 kHz ЧМ—10,7 MHz

Радиоапаратът е оформен в красива чисто дървена кутия и за мен е в топ 3 на най-красивите български радиоприемници:

Емблемата е синтез между герба на Пеячевичите и място, в което да се помести индикаторът ЕМ 80:

На задния капак – нищо по-различно от чокваното според схемата:

Кутията е широка и просторна. Ясно се вижда въртящата се феритна антена и въобще цялото радио има изключителна притегателна сила. Това е радиото, на което съм наблюдавал как се върти феритната антена от потенциометъра на скалата:

Схема – 

Това е един от най-разпространените бакелитови радиоапарати, произвеждан и в батериен, и в мрежов вариант.

,,Обикновеният“ мрежов Комсомолец се води ІV клас:

Цялата кутия е напълно бакелитена дори в най-малките подробности.

Лампи: UCH81, UBF89, UCL82, UY85.

Батерийният – ІІІ клас:

Снимките на последния са на колегата PDM.

Схема – 

Поначало и тук важи правилото за цвета на капаците на ранните български телевизори и радиоапарати –  тъмните на цвят капаци указват по-ранна година на производство, а по-светлите – по-късна.