Статии – Стара техника

От 1951 г. радиоапаратът Марек се произвежда от Радиопром, а после от СЗ Кл. Ворошилов София. Най-подробното техническо описание на ,,радиопромските“ му модификации е дадено в сп. РТЕ, бр. 8-1953 г., който сме приложили по-долу. А  пълния архив на списанието омжете да намерите ето тук – http://www.sandacite.bg/%D0%BF%D1%8A%D0%BB%D0%B5%D0%BD-%D0%B0%D1%80%D1%85%D0%B8%D0%B2-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BE-%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D0%B8%D0%B7/

Първо снимки, после описание и схеми.

Първоначалният радиопромски вариант изглежда ето така:

И е без каквито и да било надписи на задния капак:

Лампите са Е серия, с изправител AZ1:

Впоследствие, при преминаването на производството в завода Ворошилов, се появяват следните разлики. Първо виждаме модела М465:

Емблемата вляво вече е променена – това лого на елпром виждаме и на българските асансьори от 50-те г. например.

С капака пък се случва следното:

 

А накрая:

Сталино – това е Донецк; Сталин – това е Варна:

Сега да видим и техническото описание от гореспоменатия брой на сп. РТЕ: радиоапарат-марек-описание

Схеми:

Марек 565 с лампи U серия – 

Марек І и ІІ вариант –

Марек ІІІ и ІV вариант с лампи Е серия – 

Марек Р-ІІІ-54 – 

Марек Р-ІІІ-55 с лампи U серия – 

 

 

 

Един от последните български бакелитови радиоприемници, разбира се – ІV клас. Безтрансформатоно захранване, лампи от серия U (паралелно свързани) – UCH81, UBF89, UCL82, UY85

Изключително малък и лек. Винаги сме го смятали за особено красив – допада ни контрастът между гарвановочерния бакелит и снежнобялата пластмасова решетка (разбира се, тогава, когато пластмасата й не е пожълтяла от атмосферните въздействия):

 

В кутията няма много място. На шасито отчетливо се вижда лепенката с абревиатурата на завода:
 

Мислим, че четем 2 вата, но може и да бъркаме:

 

Капакът си е капак – нищо неочаквано на него:
 

Схема на радиоапарата Маестро – 

Концертино – ІV клас четирилампов настолен суперхетеродинен радиоапарат. Производство на ЗМР В. Търново.

Лампи – Е серия – ECH81, EBF89, EM84, ECL82

Всичко за него можете да намерите в приложеното техническо описание от книгата на  Спиро Пецулев и Баньо Петков, а ето и няколко негови снимки.

Малка кутия, като за четвъртокласен апарат, направена от истинско дърво:

Характерна е малката пластмасова част, която стои пред индикаторната лампа.

Клавишно превключване на трите вълнови обхвата:

,,Консумирана мощност 35 вата 50 цх“… може би искат да кажат все пак ,,хц“:

 

 

Вътре кутията е чиста и подредена и говорителят е облечен с плат:

 

Схема на радиоприемника Концертино – 

Обещаното техническо описание – радиоапарат-концертино-описание

Настoлен радиоприемник ІІ клас, производство от 1958 г. в СЗ Кл. Ворошилов София.

Лампи: Е серия – ECH81, EF89, EABC80, EM80, ECC83, EL84, ECC85, EZ81

Честотни обхвати:

УKB—64,5 – 73 MHz КВ2—11,5-18 MHz КВ1—5,8-11,5 MHz СВ—520-1620 kHz ДВ—145-350 kHz

Чувствителност при отношение сигнал/шум 20 dB за AM и 26 dB за ЧМ: УКВ-4 КВ2— 60 KB 1—70 CB— 50 ДВ— 80 Чувствителност при използуване на феритна антена: СВ—0,3 mV/m ДВ—2 mV/m

Избирателност по съседен канал: AM—38 dB ЧМ—30 dB

Избирателност по огледален канал: УКВ—28 dB КВ2—12 dB КВ1—17 dB CB—33 dB ДВ—42 dB

Междинна честота: AM—468 kHz ЧМ—10,7 MHz

Радиоапаратът е оформен в красива чисто дървена кутия и за мен е в топ 3 на най-красивите български радиоприемници:

Емблемата е синтез между герба на Пеячевичите и място, в което да се помести индикаторът ЕМ 80:

На задния капак – нищо по-различно от чокваното според схемата:

Кутията е широка и просторна. Ясно се вижда въртящата се феритна антена и въобще цялото радио има изключителна притегателна сила. Това е радиото, на което съм наблюдавал как се върти феритната антена от потенциометъра на скалата:

Схема – 

Това е един от най-разпространените бакелитови радиоапарати, произвеждан и в батериен, и в мрежов вариант.

,,Обикновеният“ мрежов Комсомолец се води ІV клас:

Цялата кутия е напълно бакелитена дори в най-малките подробности.

Лампи: UCH81, UBF89, UCL82, UY85.

Батерийният – ІІІ клас:

Снимките на последния са на колегата PDM.

Схема – 

Поначало и тук важи правилото за цвета на капаците на ранните български телевизори и радиоапарати –  тъмните на цвят капаци указват по-ранна година на производство, а по-светлите – по-късна.

 

Обърнете внимание на текста. Така ми се иска да видя и днес такава българска реклама, която да кипи от подобно осъзнато достойнство и самоуважение!

,,РАДИОАПАРАТИ МАРКА ,,ТЕЛЕВИЗИЯ“

Собствено местно производство, цени народни!

Българи, предпочитайте мѣстното производство, с което намалѣвате безработицата у насъ и давате хлѣбъ на сънародницитѣ си!

Резултатътъ от нашитѣ апарати е сѫщия, само липсва суетниятъ разкошъ въ сравнение с европейскитѣ такива, а ценитѣ са наполовина!

Не купувайте апаратъ, докато не чуете и нашитѣ. Тѣ хващатъ всички европейски станции!

Апаратитѣ се правятъ за всички волтажи въ България“

Демонстрация: от 12 до 13 ч. и от 7 до 9.

Техническо бюро ,,Телевизия“

инж. П. Великовъ и с-ие

София, бул. Македония № 30 (трам. спирка Руски паметникъ)“

,,Следнитѣ събирачни машини са подходящи за нуждитѣ на банки, кооперации, канцеларии, бирници, отчетници, търговски и индустриални предприятия и намират голѣмо приложение у насъ“. Езикът е чудесен!

Производство са на няколко германски фирми – Мерцедес, Адди, Маузер и Триумфатор. Кликнете върху всяка от снимките, за да я видите по-голяма, и още веднъж за пълна големина.

,,ТРИУМФАТОРЪ: оригинални калкулационни смѣтачни машини за 4-тѣхъ действия“:

,,Най-усъвършенствуванитѣ събирачни машини МАУЗЕРЪ съ съкратена 10-клавишна клавиатура“:

Забележете – от оръжейна стомана!

АДДИ – най-практичната събирачна машина за събиране и директно изваждане:

,,Канцеларски машини МЕРЦЕДЕСЪ за всѣкакви счетоводни работи по предварително изработенъ смѣтководенъ планъ“. Това са най-компактните машини. В карето на всяка от тях са отбелязани най-привлекателните им характеристики: