Статии – Стара техника

За пръв път в Sandacite.BG намираме български феритни памети!

Феритните памети са исторически вид енергонезависими компютърни памети. Те появяват през средата на 50-те години и се използват до края на 80-те.

При тях данните за записват, като се намагнитват малки феритни тороиди. Като погледнете отгоре, виждате четири правоъгълника – това е матрицата, върху която се монтират феритните ядра.  Когато се променя състоянието на намагнитеност на ядрото, това изразява кодиране на информационни битове като нула или единица. Всеки тороид е свързан с два или четири проводника според схемата на паметта.

Когато през проводника премине електрически ток, той създава магнитно поле. Чрез пропускане на ток в определена посока се управлява индуцирания магнитен поток в едната или противоположната посока (по посока на часовниковата стрелка или обратно на нея) и едната се приема за логическа 1, а другата за логическа 0.

Ядрата са с форма на тороиди, защото така линията на магнитните силови линии е затворена и нищо не излиза навън. Между другото, интересно е да отбележим, че най-малката сила на тока, достатъчна, за да се промени намагнитеността, е различна според температурата.

Ето напр. как се чете от феритни памети. По електрическата верига се подава импулс, който да промени стойността на бита в нула.

Стойността на бита се разбира, когато се измери токът на проводника за четене: ако намагнитването на тороида се е променило, то в него възниква индукционен ток. И тогава:

• ако битът е бил „0“, няма промяна;
• ако битът е бил „1“, намагнитеността се обръща. След малко време това се отчита от проводника за четене S. Времето, необходимо за този процес, ва английската терминология се нарича access time.

Тъй като след всяко четене битът става 0, процесът разрушава съхранената информация и след прочитането на бита той трябва да се възстанови.

А ето и как записваме. При процес на запис се приема, че преди това е имало четене и битът е в състояние 0:ц

• за запис на „1“ се възбуждат избраните X и Y, но с токов импулс в обратна посока на този при четене. Намагнитеността се обръща в пресечната точка;
• за запис на „0“ (с други думи да се предотврати запис на „1“) се подава и ток за забрана по Z. Това намалява сумата от токове през тороида, която вече не е достатъчна, за да промени посоката на намагнитеност и тя остава същата.

Тези памети се използват масово в компютрите от споменатите десетилетия, обаче са трудни, съответно скъпи за производство, и имат сложна захранваща схема. Затова след изобретяването на DRAM от Интел феритните памети започват да изчезват от масовите компютри. Продължават обаче да се употребяват в компютри за приложение във военното дело и космическите проучвания (напр. в совалките), защото не се увреждат от радиация и мощни електромагнитни импулси.

А поводът да направим тази статия е фактът, че вчера неочаквано се сдобихме с български феритни памети! Тези, които виждате на снимката в началото на статията, са действали в известния наш компютър ИЗОТ 0310 от 1974 г. – онзи, за който Тодор Живков казва, когато го вижда на Пловдивския панаир: ,,Ето такава изчислителна техника ни трябва, какво ми говорите за големи машини!“:

На снимката горе виждате откъде влиза в платката проводникът за четене S (Sense), а и останалите.

Производството на българските феритни памети започва в Завода за запаметяващи устройства във Велико Търново и такива са монтирани във втория български компютър ЗИТ-151 от 1967 г. Не знаем колко е капацитетът на тези, но поначало 1 кб е нещо нормално за един елемент от онази епоха. За да постигнете необходимо за нормална работа количество памет, е необходимо за наредите в компютъра доста такива.

Ето и снимка откъм страната спойки:

М001 вероятно означава ,,модул 001″ в смисъл на модул памет.

Всяка една част от този вид стари български компютри и невероятно ценна, а още повече пък наша феритна памет! Затова посветихме отделна статия на тази находка.

А тук можете да видите информация и за един още по-стар вид компютърна памет:

Перфокартите за компютри и как да ги съхраняваме

See more

 

Днес в Sandacite.BG обясняваме един термин от историята на българските компютри – проблемно-ориентиран комплекс.

Първите компютри на България (тоест произведени от 1962 г. нататък) са създадени за решаване на професионални задачи – изчисления в различните видове строителство, икономика, планиране, финанси и счетоводство, управление на складове (т.е. отчетност), наука, статистика… През 70-те години към техните задачи това започва да се нарича автоматизиране и обхваща все повече области на човешката дейност (лозунгите за ,,електронизация на народното стопанство“ и ,,електронизацията – стратегическа задача“). Вече се проектират отделни компютри, специализирани в определен вид труд – проектиране на специализирани компютърни програми (ИЗОТ 1027С), финанси и банково дело (ИЗОТ 1025С, 1029С), зареждане с бензин (ИЗОТ 1008), текстообработка (ИЗОТ 1020С, 1024С), обработване на информация за земната сеизмична активност, изграждане на комуникационни мрежи и т.н. За всеки от тях се осигурява специализиран софтуер, написан и проектиран специално за конкретната дейност, която компютърът ще извършва.

През 1978 – 80 г. обаче се осъзнава, че конкретни специализирани дейности ще се извършват по-добре и устройствата за тях ще се произвеждат по-лесно, ако не се проектира изцяло ново устройство, а отделни устройства се обединяват в цели завършени системи. Затова тогава започва създаването на ново направление в българската компютърна промишленост – това на проблемно-ориентираните комплекси (ПОК). Те могат да се определят като ,,група от няколко устройства, които работят синхронно по дадена задача“. Тези устройства могат да бъдат от основните серии компютри, произвеждани в България по това време – ЕС (Единна система – огромните машини, по западния стандарт наричани mainframe), СМ (Система малка – ,,минимашини“) или т.н. бюрокомпютри – какво представляват те, можете да прочетете ТУК. Разбира се, главната единица, която управлява работата им, е микропроцесорът.

Според вида на извършваната специализирана дейност наборът от устройства, които работят заедно в проблемно-ориентирания комплекс, е различен. Някъде има касов апарат с печатащ механизъм, някъде не. Някъде има тестери за печатни платки, другаде не. Някъде има принтер с широки печатащи възможности, другаде не толкова. Всички периферни устройства, даващи облика на ПОК-а, са произведени от различни български заводи, но са взаимно съвместими и софтуерът на компютъра, управляващ комплекса, може да ги менажира всичките.

В тази публикация ще покажем накратко най-важните проблемно-ориентирани комплекси, а в следващите ще разгледаме някои от тях подробно. Тези ПОК-ове са широко изнасяни в Съветския съюз и Близкия Изток от легендарната външнотърговска организация Изотимпекс.

На първата снимка в статията виждаме ПОК Инфорег, предназначен за справочно-информационна дейност и регистриране на данни. С негова помощ може да се направи мощна система, чрез която натрупаната информация да се подреди и управлява в бази от данни, а на тази система могат да работят няколко оператора. Тя работи в режим на времеделене (тоест процесорното време се споделя между няколко потребители, работещи едновременно) и многопрограмен режим. Разбираме, че всички потребители имат колективен достъп.

ПОК Геолог е предназначен за обработка на данни за земната сезимична активност. Изграден е на базата на голяма машина ЕС 1035Б, която съдържа и специализиран процесор за матрични изчисления ЕС 2335.

ПОК База се занимава с управление на наличностите в големите складове – улеснява следенето на отчетността. При него присъства възможност да се включи в компютърната мрежа ЕСТЕЛ 4, за която повече сме ви разказвали ТУК.

Съществува и ПОК Селско стопанство. Този комплекс обработва информацията от работата на аграрно-промишлените комплекси и машинно-тракторните станции. Може да е изграден на основата на компютрите СМИТЕЛ-1, СМ-4, EC 1035Б и също ползва ЕСТЕЛ 4.

След като съществуват две-три компютърни системи за проектиране и изпробване на печатни платки, е логично да има  подобен ПОК. Той се нарича Система за автоматизация на инженерната дейност и когато се използва в проектирането на платки, съдейства за полезни неща – напр. за оптималното разпределение на материал – и други подобни хитрини, които и човекът може да изчисли, но защо машината да не го направи по-бързо и по-лесно?

Минимашината СМ-4 е в основата на друг ПОК – Мрежа. Той се използва при изчислението на параметрите на мрежи за комутация на съобщенията, която действа чрез машини от сериите СМ и ЕС.

Поначало преди ПОК-овете такива специализирани дейности са се компютризирали чрез т.н. автоматизирани микропроцесорни системи, всяка от които по подобен начин има конкретна насоченост. Това е най-често бюрокомпютър, към който има включен допълнителен подходящ хардуер – напр. хроматографски анализатори и измерители в системата за обработка на данни от хроматографска работа ИЗОТХРОМ:

След 1978 – 9 г. този тип микропроцесорни системи стават отлична основа за бъдещите комплекси, които разширяват функциите им. Ще дадем няколко примера.

На основата на бюрокомпютъра ИЗОТ 0250, който поначало е със счетоводна насоченост, е изграден ПОК за компютризирано обработване на финансовите дейности от АПК-тата (,,ПОК за автоматизиране на финансово-счетоводната дейност“). 0250 се състои от клавиатура, принтер с много възможности и два броя 8-инвчови флопита за зареждане на програми и файлове и запис на резервно копие. Ето отблизо какво вижда операторът:

Един от най-интересните според нас ПОК-ове се занимава с електронизация и автоматизиране на зареждането с гориво и сервизното обслужване на автомобилите. Нарича се Бензин. Той работи в популярните навремето авторемонтни станции. Скоро ще ви разкажем повече за него, а засега ще ви кажем, че неговият шифър е 1008С:

Преди време Ви разказахме за специализирания в текстообработката компютър ИЗОТ 1002С. Той става основа на ПОК за тънкостите на полиграфическата промишленост в България – форматиране, страниране и т.н.

ТУК можете да прочетете какви са характеристиките на бюрокомпютъра за управление на складови наличности ИЗОТ 1003С. Именно неговите функции са разширени, за да може след това да се направи ПОК Складово стопанство за малки промишлени предприятия.

Има и проблемно-ориентиран комплекс Търговия – ИЗОТ 1015С – виждате го по-долу. Използва се в процесите на продажби на различни стоки в търговските обекти, управлява стокооборота и помага на оператора да държи финансово-счетоводен контрол. Работи напр. в градските универсални магазини. Ще ви разкажем и за него, дано да ви е интересен:

Една от най-важните сфери, нуждаещи се от компютризация (и където тя започва рано), е банковата. Още преди създаването на легендарния тамошен бюрокомпютър ИЗОТ 1025С (1983) започва производството на ПОК-а ДСК I ниво, който е на базата на ИЗОТ 1005С.

ИЗОТ 1001С е българска система за контрол на достъпа до големи сгради чрез прокарване на карта с магнитна лента през карточетец. На основата на 1001С по-късно правят т.н. ПОК Пропуск.

Тези ПОК-ове са една от най-интересните и разнообразни страници от българската компютърна техника. В днешно време обаче можем да се надяваме да съберем по-скоро някакви техни съставни части – отделни устройства – защото едва ли можем да намерим цял такъв комплекс. Жалко…

Това беше една статия на Sandacite.BG, направена с любов към българската техника. :) Трябва да правим още такива, за да се вижда, че българските компютри далеч не са само Правец, а и много други видове и подвидове. Доскоро!

Какво значат имената на големите български компютри

See more

Sandacite.BG намерихме подробна информация за българския банков компютър ИЗОТ 1025С.

Ако си спомняте, преди няколко години бяхме ви предложили една статия за история на българската банкова техника. В нея споменахме за появилия се през 1983 г. т.н. бюрокомпютър ИЗОТ 1025С, предназначен за цялостна автоматизация на дейностите в банки и счетоводни отдели на предприятия. Сега решихме, че е време да му посветим цяла отделна статия, защото той заслужава това.

Първо, какво е бюрокомпютър? Пълноценна компютърна система, изградена около истинско голямо бюро, която обаче съдържа процесор и разнообразни устройства за работа с данни. Това са 8-инчови флопита (понякога по 2 в блок – за правене на резервно копие на данните), вградена памет, възможност за отпечатване на резултата от работата, за включване на други външни запаметяващи джаджи (лентови устройства, хард дискове…). Oтстрани тези машини изглеждат като писалище с клавиатура и друг хардуер по него и нещо обичайно е да тежат над 200 кг!

Бюрокомпютрите най-често работят с програми, създадени за самите тях и профилирано за тясноспециализираните задачи, които компютърът трябва да изпълнява. Защото такива машини са произвеждани за различни области от т.н. седящ труд – напр. да помагат на инженерите в проектирането на сложни строежи. Има обаче и такива за управление на складове, на машини, работещи в завод, за пощи… а има и за банки – като днешния ни персонаж. :) Произвеждан е в ОЗЗПМБС (Обединени заводи за пишещи машини и бюросистеми) в Пловдив от 1983 г.

Основните работни възможности на ИЗОТ 1025С са обработване на всякаква икономическа информация, генериране и разпечатване на най-различни финансови документи и създаване на архив на данните върху 8-инчови дискети.

Банковият служител сяда пред чудовището и вижда пред себе си клавиатурата. Тя е има 2 групи клавиши – азбучно-цифрови и функционални, от които можете да задействате различните функции на ИЗОТ-а. Това е много важно, защото, както виждате, монитор той няма, а какво остава за мишка. Цялата информация, която компютърът Ви дава, също ще видите изпечатана на хартията.

Вграденият печатащ механизъм е с печатащо колело тип ,,маргаритка“ – същият като в популярния принтер ИЗОТ 0230.М1 и може да печата, освен на позабравената безконечна хартия, и на всякакви бланки, картички и малки парчета хартия. Печата със скорост 30 знака/сек, броят знаци в 1 ред е 158, има табулатор, а дискът може да се сменя според нуждата от различни азбуки, шрифтове или символи.

За четенето и записа на данни от дискети отговарят 2 броя флопидискови устройства ИЗОТ ЕС 5082 (модел 1982 г.), поставени вертикално и едно над друго – както обикновено при бюрокомпютрите, та да бъде по-широко на краката на човек. :)

ИЗОТ-ът е изграден около български процесор от серията СМ600. Оперативната му памет (RAM) е цели 16 килобайта, но за тогава това е напълно достатъчно. Освен това, разполага и с енергонезависима памет, за да може да запазва известен обем данни при случайно прекъсване на електрозахранването.

Работните програми на компютъра бюро – напр. за клиентско обслужване – са замислени специално за него, програмирани са на специализирания алгоритмичен език ФАЛ 2 и се разпращат по клоновете централно. Вграденият работен софтуер предоставя на служителя (оператора) следните възможности: редактиране на текстовите и цифровите документи, които се издават на клиентите, извършване на контролни тестове, редактиране на документи върху дискети, запис на данни върху дискети, правене на резервно копие… Чрез езика ФАЛ 2 и наличния транслатор на езика опитният програмист може удобно да редактира наличната работна програма или да създаде нова. Може и да редактира цифрови и текстови регистри. Максималната дължина на текстовия регистър е 32 символа, а на цифровия – 16.

Сега тази огромна машина ни изглежда много архаична, обаче при въвеждането си тя и наследниците ѝ изиграват голяма роля в ускоряването на клиентското обслужване и онагледяването на всекидневната работа. Рекламите от онова време показват голяма радост и еуфория. По думите на човек, преживял електронните нововъведения и автоматизирането на задачите, ,,да скочиш от картоните на монитора беше нещо чудесно – времето за изпълнение на основни операции се понижаваше в пъти, опашките намаляваха, беше страхотно!“.

Освен с обслужване на банкови клиенти, ИЗОТ 1025С се занимава с дейности във финансово-счетоводни отдели на предприятия, институции, АПК и т.н. – може да направи отчет на произведената продукция и реализацията ѝ, отчет на инвентарните основни средства и амортизационните отчисления, изчисляване на заплати, хонорари и т.н., диспечеризация на производството и други такива дейности.

ИЗОТ 1025С използва 700 вата мощност от мрежата и се захранва от стандартно 220 волта напрежение. Като размери е внушителен – 160 х 70 см – и тежи само някакви си там 160 кг.

Друг важен бюрокомпютър е споменатият по-горе ИЗОТ 1024С:

БГ текстообработваща машина ИЗОТ 1024С

See more

Sandacite.BG набара хроматографски уред – микропроцесорния интегратор Интерхром 1.

Наред с по-битовите неща, често пъти в колекцията ни попадат и високоспециализирани устройства, произвеждани от българската технологична промишленост. Те са използвани от различни специалисти в тяхната работа. Една такава област е хроматографията.

Хроматография е обща дума за лабораторни технологии, насочени към разделянето на различни смеси. За критерий се използват физико-химичните качества на компонентите, които съставят смесите.

Съществуват два вида хроматография – препаративна или аналитичнa. При първата се разделят компонентите за по-нататъшно използване (т.е. това е вид пречистване). Аналитичната най-често се извършва с по-малки количества материал чрез нея се определя относителният дял на компонентите в сместа, която се изследва.

Тези неща се правят с устройство, наречено хроматограф, а след това данните трябва да се съберат и анализират. Именно това прави апаратът, който ви представяме днес.

Както виждате, той е  поместен в кутия от персонален компютър Правец 8С. Виждали сме и друг, монтиран в корпус от 8М. Независимо от това обаче, общото е само кутията – уредът Интерхром 1 не е персонален компютър, макар че съдържа микропроцесор в себе си. Устройството влиза в производство поначало след 1986 г., обаче тъй като тук имаме кутия от 8С, то е ясно, че нашият ще бъде от по-новите.  И той наистина е произведен чак 1990 г. – в завод Аналитик Михайловград, дн. Монтана.

Съчетанието с правешката кутия е причината на виждаме и двете емблеми отгоре:

Разработен е именно в Базата за развитие и внедряване към завода и е спечелил златен медал, вероятно на Международния панаир в Пловдив.

Интерхром 1 има в себе си и печатащо устройство (както касовите апарати), за да разпечатва на хартиена лента резултата от извършените анализите, които е направил.

Интерхром 1 е еднокален специализиран уред за автоматизирана обработка на хроматографски данни. Интеграторът измерва и разделя площта на всички видове хроматографски пикове с висока точност, иденнифицира ги с пикове на градуирани анализи и определя концентрацията според начина на анализ, който е употребен.

Когато се работи с Интерхром 1, определянето на състава и концентрацията на различни вещества в него се извършват на практика без ръчен труд. Работещият може да управлява автоматичните дозатори по решен от него начин. Апаратът работи с всички тогавашни хроматографи. В края на публикацита сме дали и техническите характеристики на апарата. Операторът може да променя настройките на работа според свое решение, съставяйки така цяла програма. Може и да се разделят ненапълно разделени пикове по задание на оператора или автоматично.

Когато включите Интерхром 1, това екранче започва да отбровяа секунди – т.н. време на задържане (retention time). Това е свързано с хроматограмата – графичния запис на резултата от работата на хроматографското устройство. В една хроматограма присъстват, както в една координатна система, абсцисна и ординатна ос. На абцисата се отчита времето на задържане, а на ординатата – интензитета на сигнала от детектора.

От тези три бутона можете да укажете задействане (Run), възобновявяне (RST = Reset) или край (End) на изследването. Диодчетата обозначават какво произтича в момента:

,,Времето за интеграцията“ е времето за един работен цикъл на Интерхрома, като от тези бутони можете да изберете какво време искате:

Иначе отдясно клавиатурата е пълна с множсетво функционални бутони, между които разбираме напр. какво прави PRT – разпечатва отчет за свършената работа:

Да погледнем Интерхрома отзад. Има 3 конектора за свързване с външни устройства – най-вероятно използваните при хроматографския анализ:

Ето и техническите характеристики:

Входен сигнал	± (-0,01÷1) В
Динамичен диапазон	106
Нелинейност	0,1%
Чувствителност	1 Хц/мкВ
Входно съпротивление	> 10 МОм
Основна честота на прочитане	20 Хц
Брой анализирани пикове	до 250
Дължина на хроматограмата	до 55 минути
Брой канали	1
Брой калибровани пикове	до 100
Линеен и логаритмичен делител	коеф. на деление от 1 до 1024; 1 В входен сигнал остава в рамките на 2 МВ

Размерите на Интерхрома ка като на Правец 8С или 8М – 450 х 500 х 140 мм. Той тежи 10 кг, захранва се от 220 волта напрежение. По-нататък му правят и наследник – Интерхром 2 – който пак е поместен в такава кутия, но има разлики – напр. печата на по-широка хартия, тип безконечна.

А ето тук и един дооста по-стар научен уред, произведен обаче в БАН:

Електронното око на химика

See more

Sandacite.BG намери старо българско валутно табло за банки!

Традиционен е интересът на нашия сайт към старата българска банкова техника. Досега сме посветили две-три по-големи изследователски статии на този клон от хардуера и софтуера, а сега бързаме да ви зарадваме с едно ново наше откритие в областта.

Този път изнамерихме истинско банково информационно табло от средата на 90-те години, произвеждано в Периферна техника ЕАД Пловдив – това е предприятието наследник на добре известния Завод за запаметяващи устройства. На такъв тип табла, наречени валутни, се изписват и обявяват основните параметри на различните видове депозити и курсовете на основните валути, с които банката оперира. Таблото се обслужва от служителите, стои на видно място в банковия салон и лесно се забелязва от клиентите. Освен за лихви и курсове, в него има и полета с индикация за датата и часа.

Нашето пловдивско табло се управлява с помощта на PC XT/AТ-съвместим компютър (може да бъде и ,,Правец“), който е свързан с таблото чрез много използвания през миналите десетилетия сериен интерфейс RS 232. Чрез компютъра се въвеждат данните, които после се изобразяват на LED индикаторите в различните полета.

Височината на всяка цифричка в тях е 25 мм и могат да светят не само в обичайното червено, но и в зелено. Ще забележите, че полетата за валутните курсове са по-дълги и могат да изобразят число с до шест цифри, така че да се осведомим подробно за курсовете. Докато полетата за параметри на депозити (в тези полета се указва какъв е лихвеният процент за всеки депозит при различен срок и валута, колко е минималната вноска за откриване и т.н.) могат да изобразяват до четирицифрени числа.

В таблото са предвидени колони за до три вида валути, като етикетът над всяка колона може да се сменя. Тук валутите са щатски долар, германска марка и швейцарски франк. Евро, разбира се, още няма как да присъства.

Пловдивското табло разполага със собствена памет, но ако му се изключи електрозахранването, веднъж въведените стойности в нея могат да се запазят най-много 72 часа. Високо е 84 см, широко 74, дълбоко 10 и тежи 12 кг. Корпусът му е метален, таблото се захранва от обичайното 220 волта мрежово напрежение, потребява 60 вата мощност.

Нашето табло влиза в производство през 1992 или 1993 г. Вярно е, че едва през 1994-а СО Периферна техника е преобразувано в Периферна техника ЕАД, но няма пречка таблото да е било налично в производствената номенклатура на предприятието и преди тази промяна (както е и с други устройства). А производството му продължава най-късно до 1996 г.

Сега стигнахме и до невралгичния въпрос – дали това е първото българско банково валутно табло, или не? Не е! Първото наше такова устройство е произведено от фирма Мегатекс през 1990 г. През 1996 г. това предприятие става № 1 в света по тези изделия, като техни табла са продавани в над 60 страни в света, вкл. Индия и Южна Корея. Тази фирма работи много активно и досега, а техни табла се използват и в България – напр. Първа инвестиционна банка и досега употребява именно табла на Мегатекс и можете да ги видите във всяко представителство на тази банка, висят на стената зад касите.

Началото на 90-те години е време на активно развитие на българската банкова техника, защото тогава започват да действат много нови банки, а в техните обекти все пак трябва да работи нещо – както онзи детектор на фалшиви банкноти от предишната ни статия по темата, който датира още от 1992-ра. Затова трябва да подхождаме внимателно към датирането на банково оборудване от периода – не е коректно да провъзгласим безрезервно дадено устройство за първото българско такова само защото ни изглежда много старо! Пък и истинските и съвестни изследователи по правило не бързат да се изхвърлят толкова категорично.

По-горе споменахме и предишните ни статии на тема българско банково оборудване. Ето я първата:

Българската банкова техника – кратка история

See more

В Sandacite.BG ненадейно попаднахме на сведения за българската локална мрежа CompAS.

През 80-те години в България се проектират и започват да се употребяват множество компютърни мрежи. Те имат различно приложение – работа (чрез терминали) с мощни компютри от разстояние, автоматизиране и ускоряване на документооборота в малко предприятие или институция и т.н. Една от тях е CompAS, което представлява съкращение от Computer Assign System.

Тази мрежа е NetBIOS-базирана и може да се използва от всички компютри с DOS от версия 3.1 нагоре или с Windows до версия 3.1. CompAS излиза през 1987/8 г. и е разработка на СО Програмни продукти и системи, за което сме ви говорили вече. Тази система е предназначена за ,,автоматизация на бюрокрацията“, ако може да се изразим така – инсталирана е напр. в разни общини и е свързвала техните компютри. Най-често това са различните модификации на Правец 16.

Пакетът данни в тази мрежа се предава по познатия ни Ethernet протокол. Мрежовите функции са задействат чрез командите NETUSE и NETSHARE на DOS. Всички компютри, свързани в CompAS, могат да са сървърни. Цялата дължина на шината е 100 м, а в нея са навързвани най-много 30 компютъра.

На снимките по-горе виждате една от двете типични карти за тази мрежа, с които се сдобихме. Това са разширителни карти контролери, подобни на днешните LAN карти. Те обаче работят не PCI или на PCI-E слот, а на ISA, който е за 8-битова ISA шина. ISA интерфейса все още помним – до не толкова отдавна го имаше, напр. по дъната за слот 1 преди двадесетина години. По картите има разнообразни чипове. Както виждаме, сред тях има и съветски – онези, чието означение започва с К155.

Картите са производство на предприятието Оргсист инженеринг, поделение на Оргтехника Силистра. Двете такива карти са съвместими помежду си и могат да приемат-предават данни, монтирани в различни персонални компютри. Скоростта, с която се предават пакетите, е 1 мегабит/сек. Всяка карта има отделни, свои драйвери.

Конекторът за връзка е DB9:

Тези карти получихме направо от ръката на автора на мрежата, който ни разказа и най-важните факти за нея. Благодарим му от сърце! Поздрави от нас, а по-долу сме ви подготвили още едно четиво на подобна тема:

Българската компютърна мрежа ОМИР от 1980-те

See more