Историята на легендарния  завод Електроакустика Монтана в Sandacite.BG!

Автор: инж. Георги Кръстев, 20 години директор на завода

ПРЕДГОВОР

Завод Електроакустика Монтана (тогава Михайловград) започва своята дейност от 1960 г. Първи директор на завода е инж. Рангел Желязков, а през 1963 година ръководството поема инж. Тома Томов. От 1970 до 1972 г. директор е инж. Методи Христов. През 1972 година пък управлението на завода е възложено на мен.
Моето управление продължава до 1992 година, когато с решение на тогавашния министър председател Филип Димитров заедно с 21 мои колеги от цялата страна сме освободени от длъжност по „целесъобразност“.
След мен имаше още четирима директори на завода, но те всъщност бяха ликвидатори, които не се интересуваха от съдбата му. В крайна сметка, самото предприятие отдавна вече не съществува. Въпреки че площадката му е в центъра на града, лицевата част на двора е обрасла с растителност и представлява тъжна гледка за минувачите.

Малко повече за историята на едно от проспериращите някога предприятия в Михайловград, сега Монтана. Тъй
като фактите се тълкуват от позициите на директор, няма да си позволя да говоря за управлението на моите предшественици. Ще се задоволя да разгледам само периода на моето управление от 1972 до 1992 г.
В изложението ще се спра на най-значимите факти и събития, които наистина имат влияние върху съдбата на завода и които по мое скромно мнение са важни за съвременния читател, интересуващ се как са живели и какво са правили хората в едно време, считано за черна дупка в историята на България. Има какво да се каже за техническия прогрес, за изобретенията и екзотичните решения, за управлението и взаимоотношенията с властта, за външнотърговските връзки, за социалната политика и много други.
Силно се надявам, че моето изложение ще бъде полезно за любознателния читател и той ще се убеди, че нашето поколение, макар и при други условия, е живяло пълноценен и интересен живот.
За да не бъда отегчителен, ще се стремя изложението ми да е в телеграфен стил.

ТЕХНИЧЕСКИ ПРОГРЕС

Сега се ползва понятието ИНОВАЦИИ. Звучи неясно, но модерно. В онези времена понятието технически прогрес се възприемаше в тесен смисъл като годишен план за разработка и внедряване на технически изделия. Тази примитивен подход беше пагубен за предприятията, защото ги откъсваше от науката. Учените оставаха извън реалната икономика, „някъде там горе“. Науката се развиваше заради самата наука.

За мен обаче техническият прогрес е много широкобхватно понятие със следното съдържание:
1. Стратегия за развитие на дадено направление. В случая – електроакустиката като наука и производство.
2. Формулиране и планиране на необходимите научни разработки. Особено внимание да се отделя на ключовите теми.
3. Планиране и проектиране на технически изделия на базата на тези научни разработки.
4. Внедряване на изделията в производството.

Всъщност това са етапите на техническия прогрес, които са неизбежни за всяка сериозна фирма.

СТРАТЕГИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА ЗАВОД ЕЛЕКТРОАКУСТИКА

1. Генерални цели:

• на пьрви етап предприятието да стане водещо в рамките на бившия Сьвет за икономическа взаимопомощ (СИВ);
• на втори етап предприятието да се изравни с водещите фирми в Западна Европа

2. Производството на завода да бьде преструктурирано както следва:

• Първи етап: смяна на ламповата техника с транзисторна;
• Втори етап: смяна на транзисторната техника с интегрална;
• Трети етап: с цел повишаване на устойчивостта да се разнообрази номенклатурата на производството с изделия извън обхвата на електроакустиката

ДЪЛГОСРОЧНА ПРОГРАМА ЗА КЛЮЧЖВИ НАУЧНИ РАЗРАБОТКИ

През 1972 година заводът беше на етапа на електроламповата техника. Като прототип съществуваше само едно мощно нискочестотно стъпало на германиеви транзистори, което нямаше шанс да излезе на пазара. За да излезе от кризата, на предприятието беше необходима мощна научна подкрепа. В противен случай то нямаше шансове да оцелее. За да се обезпечи изпълнението на избраната стратегия трябваше да се решат следните ключови проблеми:

1. Създаване на мощно 100-ватово крайно стъпало на силициеви транзистори.
2. Решение на проблема с паралелната работа на крайни нискочестотни стъпала с цел осигуряване възможност за изграждане на произволно големи мощности кратни на 100 вата, по подобие на енергосистемата.
3. Усъвършенстване 100¬ватовото крайно стъпало до премахването на всичките му елементи за настройка с цел да се намали до минимум влиянието на субективния фактор и да се осигури максимална надеждност на най-натоварения възел в нискочестотните усилватели.
4. Увеличаване на средностатистическия коефициент на полезното действие на мощното стъпало, чрез прилагане на нови технически решения.
5. С оглед на по¬далечна перспектива да се разработи мощно нискочестотно стъпало с импулсна модулация. Така ще се доближим до цифровата модулация на по-малко от една крачка.
6. Оптимизиране, унифициране и стандартизиране на блоковете, които влизат в състава на един пълен нискочестотен усилвател от микрофон до високоговорител.
7. Създаване на стандарт за механични конструкции на блокове и шкафове съвместим както с метричната, така и с инчовата система.
8. Създаване на номенклатура от съпътстващи и обслужващи изделия като професионални смесители, измерителни и индикаторни блокове и др., с цел изграждане на комплексни звукови системи.

Няма да ангажирам вниманието Ви с конкретиката на проектирането и внедряването на най¬различни изделия. Това е рутинна работа в продължение на 20 години, изискваща много труд, време и мобилизация многобройни екипи от специалисти, работници и администратори. Всъщност това е сивото ежедневие на непрекъснатата борба за насъщния.

ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПРОГРАМАТА ЗА КЛЮЧОВИ НАУЧНИ РАЗРАБОТКИ И РЕЗУЛТАТИ ОТ ТОВА

Изпълнението на тази програма не беше лесна задача, особено в частта планиране и финансиране. Една научна разработка, или изследване не е така конкретна и видима както едно изделие, като телевизор, радио, или нещо друго. Тогавашната администрация търсеше бързи и конкретни резултати. Трудно можеше да бъдат приети теми, при които не се знаеше какво ще излезе и които можеше да завършат с негативен резултат. На такива рискови задачи много трудно можеше да се даде зелена улица.
И въпреки всичко завод ,,Електроакустика“ успя до 1980 година да изпълни научната си програма в целия й обем, че дори и нещо повече.
Под ръководството на старши научен сътрудник инж. Йордан Странджалиев в Института по Радиоелектроника ¬София бяха решени успешно следните теми:

1. Нискочестотен мощен 100-ватов краен усилвател клас В на силициеви транзистори. Решаващо значение имаше тогавашния силициев транзистор известен като 2N3055.
2. Създаването на крайното стъпало отвори пътя към решаването на проблема с паралелната работа на много такива стъпала. Тази задача, изискваща значителни знания и интелект, беше успешно решена. Ние бяхме радостни и горди с това постижение и обнадеждени за бъдещето. Пред нас се отваряше широко поле за развитие.
3. Не закъсня и усъвършенстването на крайното стъпало. Новите схемни решения позволиха да се премахнат всички донастроечни елементи. Всъщност стъпалото имаше поведението на интегрална схема. То нямаше нужда от настройка. Настройчиците само оживяваха излязлото от монтаж стъпало.
4. Не закъсня и решението за повишаване на статистическия КПД. Появи се 150-ватово крайно стъпало в режим клас ВС. Идеята беше да се раздели синусоидата на няколко хоризонтални полоси по ниво на напрежението на входния сигнал. Всяка полоса да се усилва от отделен усилвател. Изходите на усилвателите се свързват последователно. Така синусоидата отново се възстановява (съшива).

Този режим доближаваше работата на крайния усилвател до импулсния усилвател и водеше до рязко увеличаване на КПД. Теоретически имахме възможността да реализираме неопределен брой полоси, но от практически съображения ние се задоволихме само с две. Така новото 150-ватово стъпало постигна КПД = 75 %, а това е с 2 5% повече от традиционните усилватели клас В. Това бе голям успех, който ни донесе 15 % увеличение на външнотърговската цена.
Трябва да подчертая, че теорията на усилвателя е дело на учен от град Казан в Русия. Но това изобретение не можа да види бял свят в тогавашния СССР. В България главният принос по внедряването му е на инж. Йордан Странджалиев и доц. Васил Василев от ВМЕИ София.

След решаването на ключовите проблеми, съвсем естествено и безболезнено дойде и РЕШЕНИЕТО НА ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ ЗАДАЧИ, заложени в научната програма на завода.

Изключение прави само създаването на импулсен усилвател (усилвател клас Д). Тази задача възложих на специалисти от Варненския машинно-електротехнически институт. Задачата беше рискова в смисъл, че не разполагахме със силициеви превключващи елементи с достатъчно висока гранична честота. Поради тази причина ограничихме честотната лента на усилвателя до 3-3,5 килохерца. Ударението поставихме върху теорията на усилвателя и методиката за неговото конструиране. При онази обстановка реалният действащ модел можеше да послужи само за демонстрация. При тези ограничения задачата беше решена блестящо. След това постижение вече се намирахте на подстъпите на импулсната и цифровата електроакустика. Както се досещате, заводът така и не достигна до етапа на производство на мощни импулсни усилватели. Ние бяхме изпреварили времето поне с 10 години. Но когато нивото на елементите беше вече добро, заводът вече го нямаше. Такъв е животът.
Научните разработки позволиха през 80¬те години на миналия век да концентрираме вниманието си върху задачи с много по¬голям обхват. Цялото десетилетие протече под знака на модулните системи ЕМС 1000 и ЕМС 2000. Абревиатурата ЕМС означава Единна Модулна Система.
ЕМС 1000 беше разработена и внедрена успешно. Тя стана гръбнакът на производството през тези 10 години
Елементната база на ЕМС 1000 беше транзисторна. Имаше и интегрални схеми, но те не бяха преобладаващи. С внедряването на ЕМС 1000 бе постигната първата стратегическа цел. „Електроакустика “ стана водещо предприятие за тази техника в СИВ.
Но в сравнение със Западна Европа ситуацията също се промени. Нашите постижения не останаха незабелязани. Например западногерманската фирма ,,Динакорд“ не се поколеба да внедри нашия 150-ватов усилвател с повишен КПД както и паралелната работа. Друго нещо е, че те не посмяха да приемат моето предложение за икономическо сътрудничество с нас, макар че то беше изключително изгодно за тях. Пък може и да са прави за себе си. След унищожаването на завод Електроакустика именно „Динакорд“ зае освободеното пространство. Нещо повече, по ирония на съдбата за него работят нашите най-добри специалисти като инж. Иордан Странджалиев и инж. Ангел Ангелов.
ЕМС 2000 имаше предназначението да обезпечи втората стратегическа задача, да се изравним със Западна Европа. Системата беше замислена и изпълнена изцяло на интегрални схеми. Тази колосална задача се решаваше в непосредствено сътрудничество с института „А. С.Попов“ в Ленинград. Нейните възможности бяха огромни. Вече можехме да удовлетворим всякакви потребности на клиентите, включително и комплексно оборудване на най¬различни обекти.
Такава система и до днес работи в московския театър ,,Гогол”.

Копие от западногерманския патент на усилватели клас В  + С. Скен: инж. Васил Бояджиев (vvb)

ЕМС 2000 беше успешно разработена и внедрена, но до производство така и не се стигна.
Времената се промениха. Дойде демокрацията. След няколко години заводът бе ликвидиран.
Няма как да не спомена и за две екзотични разработки ¬учебен делтапланер и свръх лек самолет (ултралайт). С тези изделия ние решавахме и третата стратегическа цел за разнообразяване на номенклатурата.
Делтапланерът разработихме в сътрудничество с организацията за съдействие на отбраната (ОСО). Разработката беше успешна. Произведохме около 50 делтапланера.
Свръх лекия самолет разработихме в сътрудничество с военното ведомство. Самолетът беше успешно проектиран, а опитният образец издържа най-тежките изпитания, на които военните го подложиха. Самолетът тежеше 240 килограма без горивото, а максималното му полетно тегло беше 500 килограма. Можеше да носи двама човека и 100 килограма товар. Цената му не надвишаваше 15000 лева по текущия курс на долара. В тогавашния Михайловград имаше идеални условия за производство на този самолет, тъй като в близост беше самолетното предприятие и учебното летище на ОСО. Нашата идея беше този самолет да отговори на частното търсене, когато законът разреши на гражданите да имат собствени самолети. Както разбирате, до масово производство не се стигна, защото времето ни изпревари.

ПРОИЗВОДСТВО

Производствената програма на завода формирахме задължително като функция на техническия прогрес и естествено в съответствие със заявките на нашите контрагенти. Няма да разглеждам производството на изделията за бита като магнетофони, грамофони и др. Тогава те имаха несъществен дял. В тази област любопитен факт е, че заедно с варненския институт разработихме и внедрихме много интересен магнетофонен микродвигател. Интересното е, че при мощности около 3 до 6 киловата този тип двигател е идеален за електромобил.
Към 1975 година започна производството на пълен усилвател 2×100 вата, който замени стария 2×60 вата и даде зелена улица на 100¬ватовия модул. През 1977 година започнахме производството на РУУ 600 вата, до 1980 година се появиха РУУ 300 вата и РУУ 600 вата Във всички посочени изделия беше внедрен принципа на паралелната работа на мощните стъпала.
От 1980г. до 1990 г. Производството беше базирано на ЕМС 1000.

ОРГАНИЗАЦИЯ НА УПРАВЛЕНИЕТО

Предполагам, че много хора едва ли ще повярват, че всичко, което казвам е вярно. Съвременният начин на мислене не допуска, че при „социализЪма“ такива неща са възможни. Независимо че управляващите от 1990 година до днес са преки наследници на БКП, деца, внуци, снахи и зетьове на бившите управляващи малки и големи величия, те не си позволяват да кажат нищо добро за тези години. Човек като мен, който добре ги познава, се удивява от страхотната „еволюция“, която претърпяха само за една нощ.
Според съвременните представи нашето поколение е живяло в черна дупка. Тогава нищо не е имало и нищо не е могло да се случи. Дори се учудвам, как въпреки това нас сега ни има. Кой знае как сме се промъкнали през стените на черната дупка. Дори и Айнщайн знае, че това е невъзможно.
За да бъде заводът управляем трябваше да се направят много неща. Главният въпрос е какъв да бъде принципа на управление. Имаше три възможности:

• Авторитарно управление. При този вариант всичко се решава от директора и всичко минава през директора. Той трябва да бъде всезнаещ, всеможещ и всемогъщ. Почти бог. Всички останали са пионки и слуги, които безропотно изпълняват мъдрите указания на „Оня отгоре“.
• Демократично управление. При този вариант директора трябва да бъде добрият чичко. Никой не е длъжен да се съобразява с глупавите му брътвежи. Всеки прави каквото си иска, а завода върви накъдето го духа вятъра, или където го влачи течението.
• Научно управление. Този тип управление предполага разпределение на отговорностите и правата така, че всеки по някакъв начин да участва в управлението на завода от позицията, на която се намира. Всеки да възприема себе като личност, която е значима, да има самочувствие и да се себеуважава.

Аз избрах третия вариант, но въпросът беше какво е научно управление. А такава наука наистина съществува. Нарича се „Теория на управлението“. Следователно първото нещо, което трябваше на направя е да ограмотя себе си. Да овладея науката за управление. Но за да мога да изпълня намерението си и да организирам завода по начин, който смятам, че е добър, трябваше първо да осигуря условията отнасящи се до външната среда.
На първо място стояха взаимоотношенията с генералния ми директор. Трябваше да гo убедя, че си разбирам от работата и че не е необходимо да се меси в работата на завода. Това го постигнах неочаквано лесно. За него беше добре дошло да не се занимава с електроакустика. Телефонията му бе предостатъчна.
Вторият проблем бяха взаимоотношенията ми с местните партийни органи. Партийните функционери „знаеха много“ и се намесваха често по кадровите и всякакви други въпроси. Много обичаха да ни съветват как се прави електроника. Често изпадаха в конфузни ситуации, но те дори не го осъзнаваха, а ние скромно клатехме глави в знак на съгласие. Този проблем беше почти нерешим, но все пак решението дойде с цената на много тежък конфликт, при който едвам оцелях като директор и за което заплатих със здравето си.
Третият проблем беше външнотърговската дейност на завода. В онези времена това беше дейност на външнотърговските централи, която за нас беше табу. Неестествено, но факт.
Този въпрос се реши постепенно чрез разширяване и подобряване на контактите ми с нашите външнотърговски централи, със съветските им партньори и със самите потребители. Търговците се убедиха, че когато производителят е в играта, нещата вървят много по-добре, а потребителите разбраха, че когато имат думата на директора на предприятието, всичко е наред. За мен това беше благоприятно, защото в Русия, за разлика от България, директорът на предприятие е изключително уважавана личност.
След като външните отрицателни въздействия бяха значително отслабени, пред мен се отвори пространство да организирам управлението на завода наистина на научни основи, а не на ужким, както тогава беше модерно. До 1979 година тази реорганизация без много шум бе завършена. Заводът заработи на пълни обороти и се намираше в състояние на непрекъснат възход, включително и през 1990 година, когато реализира най-голям експорт за всичко времена на своето съществуване.
Няма да излагам принципите на научното управление и какво точно сме свършили. Това е отделна тема на много високо научно ново. Важното е, че това, което постигна завод „Eлeктpoaкycтикa” е реален факт. Прекрасно е, че имах щастието да съм част от тази реалност.

Монтана, февруари 2010 г.

Автор: инж. Георги Кръстев

Ако Ви е харесало четивото, бихме Ви помолили да харесате и страницата на Sandacite.BG във Фейсбук – https://www.facebook.com/sandacite – за да достигнем до повече хора.

Благодарим!