След 30-годишно прекъсване България отново ще има велосипеди „Балкан“,
пише сайтът Ботевград.ком. Култовите детски колела, наричани „балканчета„, се завръщат на пазара. Те са символ за поколения българи, родени преди 80-те години на миналия век. След 30-годишно отсъствие познатото возило идва с модерна визия и възможност за сгъване. Възкръсването на марката велосипедие по проект „Назад към корените“ на ловешката компания Балканвело.
Дали родното производство ще се наложи на европазарите, времето ще покаже, но със сигурност ще върне много спомени на българите. Целта на производителя е да пренесе добрите български традиции в бъдещето.
Велосипедите „Балкан“ започват да се произвеждат през 60-те години и бързо се превръщат в хит на пазара.
Произвеждат се в легендарния завод Балкан Ловеч, където се произвеждаха и българските Москвичи.
През 60-те, 70-те и 80-те години това бяха кажи-речи единствените колела заедно с руските „Школник“. След промените през 1989 г. производството на „балканчетата“ спира и велосипедите от тази марка се превръщат в антикварна ценност и ценатаим понякога се покачва прекомерно.
Ако сме Ви заинтересували, бихме се радвали да харесате и Фейсбук страницата ни – https://www.facebook.com/sandacite – за да сте в течение и на другите ни прегледи на българска техника.
Лампите са американски, на Sylvania. Говорителят е масивен. Те са еднотипни за повечето стари български радиоприемници от този род. Мощносттаму е 2 или 3 вата:
стари-български-радиоапарати
Е, пред Вас е едно типично българско лампово радиоот 30-те – с малко грубовато скована кутия, вносни лампи и анонимен производител. Разбира се, българската радиопромишленост от този период наброява близо 30 изявени производителя, но се срещат и безименни сглобки, които не могат да ни кажат нищо повече за себе си, освен че е съществувал някой и тях да ги направи :)
Слаботоков завод Климент Ворошилов в София – в състава на Научно-производствения комбинат по далекосъобщителна техника в София. Създ. 1949 чрез обединяване на всички слаботокови предприятия в София (Те-лефонно-телеграфна ф-ка, „Радиопром“, „Родно радио“, „Ринг“ и др.). Построен е през 1949 с помощта на СССР. Първоначално произвежда радиоприемници, телефонни апарати, автомат. телефонни централи, нискочестотни усилватели, електромери, стрелкови измервателни уреди (амперметри, волтметри). Последователно се усвоява производството на електромед. техника и телевизионни приемници (1953—57), ултракъсовълнови радиотелефони (1961—65), ултракъсовълнови радиостанции и проф. радиоелектронна апаратура (1966—70). На основата на „К. В.“ се създават 11 самостоятелни предприятия на слаботоковата промишленост в България (1960) Телефонното производство се обособява в самостоятелен Завод за телефонна и телеграфна техника в София (1963), производството на радиоприемници преминава към Радиозавода във Велико Търново (1966), на специални (транзи-сторизирани) ултракъсовълнови (УКВ) радиостанции — към завода за ултракъсовълнови станции „М. Антонов“ в гр. Гоце Делчев (1974), а монтажът на телевизионните приемници— към Завода за телевизори и радиоприемници (до 1976 Радиозавод) във Велико Търново (1977). След извършената специализация „К. В.“ произвежда радио-релейна апаратура, уплътнителни телефони системи за симетрични и коаксиални кабели по лицензия и резервни части за тях, пром. телевизионни установки. След реконструкция и модернизация (1974) производството е с елементи на автоматизация и поточна организация и се из-вършва по съвременни технологии. Бъдещето на завода е в производството на далекосъобщителна и проф. радиоелектронна апаратура. Коопериран е с ок. 30 предприятия. Изнася далекосъобщителна апаратура (радиорелейна и уплътнителна) за СССР, ПНР и ЧССР. Орден „Г. Димитров“ (1974).
Енциклопедия България, т. ІІІ (И-Л), издателство на БАН, София, 1982 г.:
–-
Разказ на инж. Димитър Лулчев за СЗ Кл. Ворошилов:
,,Годината е наистина 1949 г. и завода е открит през м. ноември. Във всички документи, които имам, дата не се цитира. Видно е че са бързали да го открият преди 50 г. Интересно е да се знае че преди СТЗ К.Ворошилов през 1947 г.работи държавно предприятие Радиопром. В същата година 1947 г. е създадено автономно смесено предприятие „Синдикат електрическа промишленост ЕЛПРОМ“ със седалище София. Първи директор е инж. Н. Белопитов. След национализацията от 23.12.1947 г. то е преобразувано в ОЕП „ЕЛПРОМ“ с годишно производство от 2713 приемника. Когато през 1947 г. месец ноември е открит СТЗ К. Ворошилов по проект от руски завод, в него са обединени Т.Т.Р. фабрика, Радиопром, Родно радио, Ринг и др. За времето това е било най-крупното организирано индустриално производство в един голям и модерен за времето завод. Първите произведени приемници в този нов завод са -Ворошилов 504 и 506, като шасито на втория се е вграждало в усилвателните уредби.Интересно е да се знае какво се е произвеждало в този завод: 1949 1950 1951 1952 1.Радиоприемници 2.7 х ; 8.1х ; 5.9х ; 11.3 х 2.Телефони 14,1х ; 16,9х ; 6,6х ; 20,4х 3.Н.Ч усилватели –– ; –– ; 0,194 ; 0,729 4.Електромери –– ; ––-; 19,2х ; 34,5 5.АТЦ-в хил. линии –– ; 0,6 ; 1,8 ; 1,2 Въпросът на колегата ме накара да прочета различни сайтове по въпроса. Написана е информация, която не засяга развитието на завода а само отделни изделия които са произвеждани.Целия ми съзидателен живот е преминал в този завод.До ден днешен при мен идват по-стари колеги които са ръководели тази структура и се чувствам задължен да напиша малко от историята на този завод, комбинат и какво ли още не е бил през своето съществуване.“
дсо-елпром-софияслаботоков-завод-софия
Лога на ДСО Елпром София и на СЗ Кл. Ворошилов София
Инж.Петър Тотев написва една статия „Радиоприемниците-от бакелита до лидерство в СИВ“.
Той описва как е работил Радиопром, който е бил замислен като производсвен цех към Радио София.Имало е няколко работилнички за зглобяване на радио апарати.Срещу Пирогов се е намирало и инжинерна работилница с няколко цеха.До тях се е намирала и фабрика за телефонни апарати и телефонни центрами.Цитат.“Веднъж дойде правителствен пратеник и ни предложи да отидем там.Трайчо Костов беше дошъл, той ни приканваше и накрая каза:Абе каквито и да са ви съображенията, до еди-кога си трябва да се пренесете в новия Слаботоков завод „Ворошилов“.И така стана.Когато отидохме в Радиозавода, първото ми впечатление беше, че в първи цех нямаше паркет и беше студено.Местехме се през зимата, беше януари и посред цеха, който беше около хиляда кв.м., бяха натрупани остатъци от дървени кофражи и бяха запалили огън.Това са ми първите спомени. „Какво се е прозвеждало в първата година. Завода е на три етажа и е имало четири основни производства. Първи цех-радио .Втори цех – елефония.Трети цех-електромери.В друг цех-електроизмерителна техника.
производство-на-телевизори-в-българия
Когато ходих в дома на П. Тотев той пишеше книга спомени.Разговаряхме за годините когато аз съм постъпил на работа а той ми обясняваше той кога е започнал.Четейки сега тези негови редове ,разбирам защо никъде няма написана дата на откриване. Не е лошо да Ви запозная с имената на конструкторите на първите приемници: инж.Георги Георгиев, Григор Романов-с който съм много близък приятел, М.Фачев, Т.Тодоров, Р.Райков
Колеги ,това което Ви пиша е на базата на лични контакти и подарената ми книжка като участник в едно честване в НДК през далечната 1974 г.25 ГОДИНИ СЛАБОТОКОВ ЗАВОД „КЛ. ВОРОШИЛОВ“
На страниците на нашия сайт можете да разгледате преглуеди на много от продукцията на завода.
Ако четивото Ви е харесало, харесайте и Фейсбук страницата на сайта, за да четете и бъдещите ни статии – https://www.facebook.com/sandacite
Завод за голямогабаритни металорежещи машини Перник
В състава на Комбината за агрегатни машини и металорежещи машини с програмно и цифрово-програмно управление за призматични детайли в София.
Създаден е през 1970 г. на основата на производството на тежки металорежещи машини и машиностроителния завод ,,Струма“ в Перник. Произвежда универсални стругове С-13-МВ.
Организацията на производството е предметна. Около 70 % от детайлите за монтаж заводът получава по линията на кооперирани доставки от други машиностроителни заводи в България. Обемът на общото промишлено производство през 1978 г. е увеличен над 4 пъти в сравнение с 1970 г.
Завод за голямогабаритни металорежещи машини
Източник: Енциклопедия България, т. ІІ (Г-З), София, изд. на БАН, 1981 г.
Ако четивото Ви е харесало, харесайте и Фейсбук страницата на сайта, за да четете и бъдещите ни статии – https://www.facebook.com/sandacite
Води началоЗавод за асинхронни електродвигатели Пловдивто си от Трактороремонтния завод, създаден 1953 г. ЗАЕ Пловдив е в състава на ДСО Елпром София. От 1961 г. се обособява като завод за асинхронни електродвигатели, трифазни асинхронни с късосъединен ротор за общо предназначение, с цилинричен и конусен ротор за телфери, с външен ротор за климатична и вентилационна техника, електродвигатели за изчислителна техника и по линия на СИВ– ел. двигатели МО-160. Производството е средносерийно и е организирано в предметно затворени участъци. ЗАЕ използува предимно местни суровини и материали. Към 1978 г. е коопериран с 38 бълг. промишлени предприятия, от които получава чугунени отливки, магнити, пружини и други материали. Част от продукцията се изнася в СССР, ГДР, ПНР, ФРГ, Италия, Дания, Венецуела, Ливан, Иран и другаде. На Пловдивския международен панаир е награден със златни медали за електромотор АОП-132 и 160 (1969) и за серия електродвигатели МО-160 (1978).
Завод за асинхронни електродвигатели Пловдив
Източник: Енциклопедия България, т. ІІ (Г-З), София, изд. на БАН, 1981 г.
Статия, посветена на българските електрически машини, където можете да прочетете немалко за продукцията на ЗАЕ Пловдив електрически машини –
В състава на ДСО ,,Приборостроене и автоматизация“ София. Води началото си от развойно предприятие за производство на електромедицински апарати в София, създадено през 1960 г. Има 2 основни цеха: подготвителен и монтажен. Прозвежда рентгенова и физиотерапевтична апаратура и такава за обзавеждане на медицински заведения. Рентгеновата апаратура включва производство на рентгенови апарати и съоръжения: шестпулсов рентгенов генератор, хирургичен и стоматологичен рентгенов апарат, мегаскоп(голям и малък), рентгенов защитен костюм, рентгенов защитен стол, лампа за тъмна стая, колонен статив, рентгенографична маса. Физиотерапевтичната апаратура включва физиотерм40 Вт, елтерм 100 Вт, кварцова лампа 125, 250 и 400 Вт, кварцов мая 1 КВт, диаимпулс, интерференцпулс, полиимпулс, електросън, реограф, психомонитор, стимулатор на аналния свинктер , стимулатор на перонеалния нерв. Заводът произвежда и машина за измиване на медицинска стъклария, устройство за контрол на инжекционни разтвори, барабани за стерилни материали, сух зъболекарски стерилизатор, апарат за високочестотна хирургия 400 Вт и 150 Вт. Заводът работи предимно с местни суровини и материали. Изнася готова продукция за СССР, ЧСССР, Индия и др. страни. Обемът на общото промишлено производство през 1978 г. е увеличен 1,3 пъти в сравнение с 1970 г.
Източник: Енциклопедия България, т. ІІ (Г-З), София, изд. на БАН, 1981 г.
Завод за електромедицински апарати София
Медал – знак на ЗМА София
Ако четивото Ви е харесало, харесайте и Фейсбук страницата на сайта, за да четете и бъдещите ни статии – https://www.facebook.com/sandacite
Завод за полупроводникови прибори Ботевград – в състава на НПК по полупроводникова техника Ботевград. Построен пред 1963-65 г.(германиево производство); разширен през 1965-73 г. Състои се от 4 основни производства: германиево, планарно-епитаксиално, силово-силициево и МОС интегрални схеми. Всяко от производствата е обособено в цехове с технологично-предметна специализация и поточна организация на производствения процес Произвежда: германиеви транзистори, диоди и изправители: силициеви винтили, тиристори и радиотехнически диоди; планарни транзистори, планарни диоди и МОС интегрални схеми; тънкослойно хибридни и биполярни. Изнася готова продукция за ГДР, СССР, ПНР, ЧССР, СРР, КНДР, СРВ и някои кап. страни.
Източник: Енциклопедия България, т. ІІ (Г-З), София, изд. на БАН, 1981 г.
![[1937-8] Стар български лампов радиоприемник](https://sandacite.bg/wp-content/uploads/2015/08/%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%86%D0%B8%D1%8F-%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B8-%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BE%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B8.jpg "[1937-8] Стар български лампов радиоприемник")
