Лампите са американски, на Sylvania. Говорителят е масивен. Те са еднотипни за повечето стари български радиоприемници от този род. Мощносттаму е 2 или 3 вата:
стари-български-радиоапарати
Е, пред Вас е едно типично българско лампово радиоот 30-те – с малко грубовато скована кутия, вносни лампи и анонимен производител. Разбира се, българската радиопромишленост от този период наброява близо 30 изявени производителя, но се срещат и безименни сглобки, които не могат да ни кажат нищо повече за себе си, освен че е съществувал някой и тях да ги направи :)
Слаботоков завод Климент Ворошилов в София – в състава на Научно-производствения комбинат по далекосъобщителна техника в София. Създ. 1949 чрез обединяване на всички слаботокови предприятия в София (Те-лефонно-телеграфна ф-ка, „Радиопром“, „Родно радио“, „Ринг“ и др.). Построен е през 1949 с помощта на СССР. Първоначално произвежда радиоприемници, телефонни апарати, автомат. телефонни централи, нискочестотни усилватели, електромери, стрелкови измервателни уреди (амперметри, волтметри). Последователно се усвоява производството на електромед. техника и телевизионни приемници (1953—57), ултракъсовълнови радиотелефони (1961—65), ултракъсовълнови радиостанции и проф. радиоелектронна апаратура (1966—70). На основата на „К. В.“ се създават 11 самостоятелни предприятия на слаботоковата промишленост в България (1960) Телефонното производство се обособява в самостоятелен Завод за телефонна и телеграфна техника в София (1963), производството на радиоприемници преминава към Радиозавода във Велико Търново (1966), на специални (транзи-сторизирани) ултракъсовълнови (УКВ) радиостанции — към завода за ултракъсовълнови станции „М. Антонов“ в гр. Гоце Делчев (1974), а монтажът на телевизионните приемници— към Завода за телевизори и радиоприемници (до 1976 Радиозавод) във Велико Търново (1977). След извършената специализация „К. В.“ произвежда радио-релейна апаратура, уплътнителни телефони системи за симетрични и коаксиални кабели по лицензия и резервни части за тях, пром. телевизионни установки. След реконструкция и модернизация (1974) производството е с елементи на автоматизация и поточна организация и се из-вършва по съвременни технологии. Бъдещето на завода е в производството на далекосъобщителна и проф. радиоелектронна апаратура. Коопериран е с ок. 30 предприятия. Изнася далекосъобщителна апаратура (радиорелейна и уплътнителна) за СССР, ПНР и ЧССР. Орден „Г. Димитров“ (1974).
Енциклопедия България, т. ІІІ (И-Л), издателство на БАН, София, 1982 г.:
–-
Разказ на инж. Димитър Лулчев за СЗ Кл. Ворошилов:
,,Годината е наистина 1949 г. и завода е открит през м. ноември. Във всички документи, които имам, дата не се цитира. Видно е че са бързали да го открият преди 50 г. Интересно е да се знае че преди СТЗ К.Ворошилов през 1947 г.работи държавно предприятие Радиопром. В същата година 1947 г. е създадено автономно смесено предприятие „Синдикат електрическа промишленост ЕЛПРОМ“ със седалище София. Първи директор е инж. Н. Белопитов. След национализацията от 23.12.1947 г. то е преобразувано в ОЕП „ЕЛПРОМ“ с годишно производство от 2713 приемника. Когато през 1947 г. месец ноември е открит СТЗ К. Ворошилов по проект от руски завод, в него са обединени Т.Т.Р. фабрика, Радиопром, Родно радио, Ринг и др. За времето това е било най-крупното организирано индустриално производство в един голям и модерен за времето завод. Първите произведени приемници в този нов завод са -Ворошилов 504 и 506, като шасито на втория се е вграждало в усилвателните уредби.Интересно е да се знае какво се е произвеждало в този завод: 1949 1950 1951 1952 1.Радиоприемници 2.7 х ; 8.1х ; 5.9х ; 11.3 х 2.Телефони 14,1х ; 16,9х ; 6,6х ; 20,4х 3.Н.Ч усилватели –– ; –– ; 0,194 ; 0,729 4.Електромери –– ; ––-; 19,2х ; 34,5 5.АТЦ-в хил. линии –– ; 0,6 ; 1,8 ; 1,2 Въпросът на колегата ме накара да прочета различни сайтове по въпроса. Написана е информация, която не засяга развитието на завода а само отделни изделия които са произвеждани.Целия ми съзидателен живот е преминал в този завод.До ден днешен при мен идват по-стари колеги които са ръководели тази структура и се чувствам задължен да напиша малко от историята на този завод, комбинат и какво ли още не е бил през своето съществуване.“
дсо-елпром-софияслаботоков-завод-софия
Лога на ДСО Елпром София и на СЗ Кл. Ворошилов София
Инж.Петър Тотев написва една статия „Радиоприемниците-от бакелита до лидерство в СИВ“.
Той описва как е работил Радиопром, който е бил замислен като производсвен цех към Радио София.Имало е няколко работилнички за зглобяване на радио апарати.Срещу Пирогов се е намирало и инжинерна работилница с няколко цеха.До тях се е намирала и фабрика за телефонни апарати и телефонни центрами.Цитат.“Веднъж дойде правителствен пратеник и ни предложи да отидем там.Трайчо Костов беше дошъл, той ни приканваше и накрая каза:Абе каквито и да са ви съображенията, до еди-кога си трябва да се пренесете в новия Слаботоков завод „Ворошилов“.И така стана.Когато отидохме в Радиозавода, първото ми впечатление беше, че в първи цех нямаше паркет и беше студено.Местехме се през зимата, беше януари и посред цеха, който беше около хиляда кв.м., бяха натрупани остатъци от дървени кофражи и бяха запалили огън.Това са ми първите спомени. „Какво се е прозвеждало в първата година. Завода е на три етажа и е имало четири основни производства. Първи цех-радио .Втори цех – елефония.Трети цех-електромери.В друг цех-електроизмерителна техника.
производство-на-телевизори-в-българия
Когато ходих в дома на П. Тотев той пишеше книга спомени.Разговаряхме за годините когато аз съм постъпил на работа а той ми обясняваше той кога е започнал.Четейки сега тези негови редове ,разбирам защо никъде няма написана дата на откриване. Не е лошо да Ви запозная с имената на конструкторите на първите приемници: инж.Георги Георгиев, Григор Романов-с който съм много близък приятел, М.Фачев, Т.Тодоров, Р.Райков
Колеги ,това което Ви пиша е на базата на лични контакти и подарената ми книжка като участник в едно честване в НДК през далечната 1974 г.25 ГОДИНИ СЛАБОТОКОВ ЗАВОД „КЛ. ВОРОШИЛОВ“
На страниците на нашия сайт можете да разгледате преглуеди на много от продукцията на завода.
Ако четивото Ви е харесало, харесайте и Фейсбук страницата на сайта, за да четете и бъдещите ни статии – https://www.facebook.com/sandacite
Завод за голямогабаритни металорежещи машини Перник
В състава на Комбината за агрегатни машини и металорежещи машини с програмно и цифрово-програмно управление за призматични детайли в София.
Създаден е през 1970 г. на основата на производството на тежки металорежещи машини и машиностроителния завод ,,Струма“ в Перник. Произвежда универсални стругове С-13-МВ.
Организацията на производството е предметна. Около 70 % от детайлите за монтаж заводът получава по линията на кооперирани доставки от други машиностроителни заводи в България. Обемът на общото промишлено производство през 1978 г. е увеличен над 4 пъти в сравнение с 1970 г.
Завод за голямогабаритни металорежещи машини
Източник: Енциклопедия България, т. ІІ (Г-З), София, изд. на БАН, 1981 г.
Ако четивото Ви е харесало, харесайте и Фейсбук страницата на сайта, за да четете и бъдещите ни статии – https://www.facebook.com/sandacite
Води началоЗавод за асинхронни електродвигатели Пловдивто си от Трактороремонтния завод, създаден 1953 г. ЗАЕ Пловдив е в състава на ДСО Елпром София. От 1961 г. се обособява като завод за асинхронни електродвигатели, трифазни асинхронни с късосъединен ротор за общо предназначение, с цилинричен и конусен ротор за телфери, с външен ротор за климатична и вентилационна техника, електродвигатели за изчислителна техника и по линия на СИВ– ел. двигатели МО-160. Производството е средносерийно и е организирано в предметно затворени участъци. ЗАЕ използува предимно местни суровини и материали. Към 1978 г. е коопериран с 38 бълг. промишлени предприятия, от които получава чугунени отливки, магнити, пружини и други материали. Част от продукцията се изнася в СССР, ГДР, ПНР, ФРГ, Италия, Дания, Венецуела, Ливан, Иран и другаде. На Пловдивския международен панаир е награден със златни медали за електромотор АОП-132 и 160 (1969) и за серия електродвигатели МО-160 (1978).
Завод за асинхронни електродвигатели Пловдив
Източник: Енциклопедия България, т. ІІ (Г-З), София, изд. на БАН, 1981 г.
Статия, посветена на българските електрически машини, където можете да прочетете немалко за продукцията на ЗАЕ Пловдив електрически машини –
В състава на ДСО ,,Приборостроене и автоматизация“ София. Води началото си от развойно предприятие за производство на електромедицински апарати в София, създадено през 1960 г. Има 2 основни цеха: подготвителен и монтажен. Прозвежда рентгенова и физиотерапевтична апаратура и такава за обзавеждане на медицински заведения. Рентгеновата апаратура включва производство на рентгенови апарати и съоръжения: шестпулсов рентгенов генератор, хирургичен и стоматологичен рентгенов апарат, мегаскоп(голям и малък), рентгенов защитен костюм, рентгенов защитен стол, лампа за тъмна стая, колонен статив, рентгенографична маса. Физиотерапевтичната апаратура включва физиотерм40 Вт, елтерм 100 Вт, кварцова лампа 125, 250 и 400 Вт, кварцов мая 1 КВт, диаимпулс, интерференцпулс, полиимпулс, електросън, реограф, психомонитор, стимулатор на аналния свинктер , стимулатор на перонеалния нерв. Заводът произвежда и машина за измиване на медицинска стъклария, устройство за контрол на инжекционни разтвори, барабани за стерилни материали, сух зъболекарски стерилизатор, апарат за високочестотна хирургия 400 Вт и 150 Вт. Заводът работи предимно с местни суровини и материали. Изнася готова продукция за СССР, ЧСССР, Индия и др. страни. Обемът на общото промишлено производство през 1978 г. е увеличен 1,3 пъти в сравнение с 1970 г.
Източник: Енциклопедия България, т. ІІ (Г-З), София, изд. на БАН, 1981 г.
Завод за електромедицински апарати София
Медал – знак на ЗМА София
Ако четивото Ви е харесало, харесайте и Фейсбук страницата на сайта, за да четете и бъдещите ни статии – https://www.facebook.com/sandacite
Завод за полупроводникови прибори Ботевград – в състава на НПК по полупроводникова техника Ботевград. Построен пред 1963-65 г.(германиево производство); разширен през 1965-73 г. Състои се от 4 основни производства: германиево, планарно-епитаксиално, силово-силициево и МОС интегрални схеми. Всяко от производствата е обособено в цехове с технологично-предметна специализация и поточна организация на производствения процес Произвежда: германиеви транзистори, диоди и изправители: силициеви винтили, тиристори и радиотехнически диоди; планарни транзистори, планарни диоди и МОС интегрални схеми; тънкослойно хибридни и биполярни. Изнася готова продукция за ГДР, СССР, ПНР, ЧССР, СРР, КНДР, СРВ и някои кап. страни.
Източник: Енциклопедия България, т. ІІ (Г-З), София, изд. на БАН, 1981 г.
В състава на ДСО Изот София. Построен през 1969-71 г. по български проект. Произвежда печатни платки, които са основна част от компонентите на съвременните ЕИМ. По линията на СИВ заводът е интегриран със сродни заводи в СССР и други соц. страни. Производството е изграено по предметно-технологичен принцип с линейнопоточна организация на процесите. Обемът на общата промишлена продукция през 1978 г. е увеличен 2 пъти в сравнение с 1976 г. ,,Народен орден на труда“ – златен (1976).
Източник: Енциклопедия България, т. ІІ (Г-З), София, изд. на БАН, 1981 г.
Произвежда се от 1970 г. в ЗМР В. Търново и е изпълнен по същата схема като Мелодия 11. Разликите са козметични.
Кутията е матирана, а не лакирана, както при 11. Страниците са тънки и апаратът е доста по-леко от 11-ката:
Радиоприемникът Мелодия 16 има четирите стандартни вълнови обхвата. ІІІ клас:
Лампи: ECH81, ECC85, EF89, EABC80, EM84, EL84. Има и два броя светлини на скалата.
Между другото, Мелодия 16 е произвеждана и за износ в Полша като Melodia 16.
Схема –
Ако сме Ви харесали, ще се радваме да ни харесате и във Фейсбук – https://www.facebook.com/sandacite– за да разглеждате навреме и другите ни прегледи на българска техника.
![[1937-8] Стар български лампов радиоприемник](https://sandacite.bg/wp-content/uploads/2015/08/%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%86%D0%B8%D1%8F-%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B8-%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BE%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B8.jpg "[1937-8] Стар български лампов радиоприемник")
![[1937-8] Стар български лампов радиоприемник](http://www.sandacite.bg/wp-content/uploads/2015/08/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BC-%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%80-%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BE%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B5%D0%BC%D0%BD%D0%B8%D0%BA.jpg "[1937-8] Стар български лампов радиоприемник")
