Като основен и водещ производител на домакински уреди в страната нашето стопанско обединение ПЕРЛА Варна, се чувствува отговорно за създаване необходимите условия за съвременно и модерно обзавеждане на дома и преди всичко иа неговия основен „работен участък“ — кухнята. Като имаше предвид, че досега това обзавеждане се е извършвало без единен стил и дизайн, ръководството на обединението си постави като главна задача едновременното организиране както на производството, така и на предлагането, монтажа и сервиза на комплексно обзавеждане на домашни кухни. За целта към обединението освен специализираните предприятия за производство на електродомакински уреди като печки, бойлери, котлони, фритюрници и други премина и един от водещите производители на кухненска мебел — завод „Н. Вапцаров“ — Червен бряг.
Какви са разбиранията ни в това отношение? Комплексното обзавеждане на кухнята не следва да бъде повече само модерна тема за разговор, а да се превърне в реалност. Вградените кухненски модули, до- колкото имаше досега такива, ие винаги отговаряха на съвременните изисквания за функционалност и естетичност в зависимост от точното им предназначение — за обзавеждане на традиционна кухня, иа „отворена“ кухня към дневната, за интегрирана кухияс дневната, за маломерна кухня, бокс-кухняили за обитаема кухня. А това разнообразие, от гледна точка не организация на пространството, е естествено отражение на нарастващата битова култура, както и на наследени и новопридобити социални и други изисквания. От друга страна, ограничените пространства, създадени от еднообразното панелно жилищно строителство, необходимостта от гъвкавост в обзавеждането, изискванията за персонализиране не кухнята, липсата на мебели и уреди — са друга част от проблемите.
социалистическа-кухня1
Предимствата на новите уреди и модули на СО „Перла“ — кухненско обзавеждане, все повече убеждават клиентите, че с покупката им те са ползуват с най-новите конструктивни и функционални завоевания в тази област. Вече може да се кажа, а това се вижда и от приложените снимки, че мебелите и домакинските уреди се интегрират прецизно и се вграждат по подходящ начин съобразно техните височини и цветове.
Ние произвеждаме следните уреди с модулни размери 60 см х 60 см х 85 см, отговарящи на ергономичните изисквания и подходящи за вграждане в кухнята:
готварски печки ТЕРМА — с грип и комбинирани на газ и електрическа енергия,
ширм „Устрем“,
автоматичните перални машини Перла,
както и 157 модела и модификации на горни и долни шкафове.
перални-перла-05
Така потребителят ще има възможност да избира различни шкафове, с различни дължини и ширини, в съответствие с размерите на помещенията. С обособяването в новостроящите се жилища на тъй нареченото „мокро помещение“ се реши един наболял проблем за ново домийте — място за пране и сушене. За целта бе усвоено редовното производство на сушилната машина за прано белъо, като ние предлагаме оборудване и на помещенията за пране — с перална машина и сушилна на един ред, или една над друга. При това тази решения са функционални и дизайнерски издържани.
Пред нашето обединение стоят и следните задачи:
• Предлагане на комплексно кухненско обзавеждане — мебели и уреди. Първите опити се реализират съвместно със СО „Търговия на едро“ — София, като моделите на кухни са изложени в търговска къща „Деница“ – 2, София.
• Внедряване през 1988 г. на нови модерни технологии в завод „Н. Й. Вапцаров“ – Червен бряг, за производство на кухненски мебели — шкафове и цели плотове за вграждана.
• Усвояване през 1988 г. на производството на фурни и готварски плотове за вграждаме в завод Елпром Варна.
• Изпълнение на задълженията ни, произтичащи от дизайн-програмата за архитектонично изграждане и обзавеждане ма кухненските помещения, разработка на дизайнерски колектив от Централния институт по промишлена естетика — София, с рьководител арх. Т. Младенов.
Представяме на Вашето внимание книгата ,,Ръководство по радиотелеграфия„, София, изд. на ЦК на ДОСО, 1951 г.. Формат: DjVu
В книгата ще откриете сведения за: морзова азбука, радиолюбителство, радиолюбителски честоти, радиолюбителски съкращения, радиолюбителски връзки, радиолюбителски инициали
Как да повишим надеждността и дълготрайността на изделията
Най-чести грешки при проектиране на електроника
Конструирането на електронно устройство е математико-чертожно-физична и художествена работа. Изискват се внимателно и професионално проектиране, а значи и моделиране (включително от гледна точка на пренос на топлина, топлинни напрежения и деформации, механична якост и още редица процеси и явления) на конкретни електронни елементи и възли. Колкото по-елементарен е един производствен процес, толкова по-гъвкава ще бъде реакцията му на променящите се стандарти във всички етапи на производството. В тази статия се разглеждат въпроси като предотвратяване на деформации по корпусите на електронните елементи, повишаване на устойчивостта на спойките и увеличаване срока на работа на електролитните кондензатори.
Кои са най-често срещаните дефекти в лошо подбрани компоненти на изделието?
Напукване поради деформация
Най-често това се случва при ball grid array (BGA) чиповете. Това са чипове с висока степен на интеграция, високопроизводителни, с ниско температурно съпротивление и висок коефициент на температурна проводимост между изводите си и платката. А изводите представляват плоски контактни площадки с определен диаметър, разположени във вид на мрежа. Върху тези площадки се нанася припой с необходимия диаметър, който варира от стотни от милиметъра до няколко десетки от него. Разстоянието между контактните пластини на интегралната схема е по-голямо от диаметъра на самите точици, но не повече от 0,5-0,7 мм. Типичен пример за BGA монтаж са чипсетите на компютърните дънни платки. Тези интегрални схеми са много чувствителни към деформиране на печатната платка – това може да навреди на електрическия контакт. При топлинно разширение или силна вибрация някои от контактните изводи могат да се прекъснат, поради което BGA монтажите не са подходящи например за военни цели. Най-често текстолитната платка се снабдява с метална уякчаваща пластина отдолу или платката изцяло се удебелява. Проблемът с неустойчивостта на BGA чиповете става все по-сериозен поради прехода на много компании към твърди и чупливи сплави на калай, сребро и мед.
Типичен PGA чип
Подобно е положението, когато платката, разположена под керамичен кондензатор, се огъне прекалено много. В такъв случай чупливият кондензатор не може да противостои на деформацията и си напуква. Такова счупване може да стане по време на изпитания, при снемане на части, съединени с платката (панели, конектори други платки, влизащи в слотове), а и при случайно падане. Като противомярка може да се използва кондензатор с по-малко разстояние между контактните изводи (крачета), ако той е с аналогични характеристики, но в по-малък корпус. Понякога се използва стеснена контактна площадка, обръщане на кондензатора на 90 градуса или преместването му на 45-60 мм от мястото на огъване. Друг вариант е използването на кондензатор с гъвкави или просто по-дълги изводи. А някои компании предлагат кондензатори с твърдо полимерно покритие на електродите, което предотвратява пречупването на елемента.
Различни видове керамични кондензатори
Изхабяване на съединенията
Най-добрият метод да се избегне бързото износване на спойките е да се определи трайността им още на етап конструиране, като се извърши оценъчно пресмятане чрез метода на крайните елементи. По-долу този етап е разгледан по-подробно.
Конструирането налага решаване на гранични задачи за намиране на функциите, даващи разпределението на скаларното поле на температурата, решаване на уравненията за потока на топлинната енергия, намиране на тензора на напреженията и др. задачи, които се свеждат до решаване на диференциални уравнения, чиито решения дават съответните величини, които се търсят. И понеже решаването на диференциални и интегрални уравнения е изкуство, дори някои математици не владеят особено добре, то конструкторите прибягват до числени методи, сиреч до помощта на компютъра, за да бъдат решени уравненията.
Методът на крайните елементи е типичен числен (а значи, машинен) метод за решаване на гранични задачи, породени от конкретни физични ситуации. Например, проектира се резистор в научно-развойния отдел на компанията-производител. Предлага се това, което някога е било предложено от някого там: резисторът се изпълнява от висококачествен порцелан (електроизолационен, като този, от който се правят изолаторите на трансформаторите), върху който порцелан се нанася тънък слой от проводящ материал, който има определено разпределено (специфично) съпротивление R. Иначе казано, толкова ома на метър е R този материал, толкова – друг материал и т. н. И понеже трябва да се създаде асортимент от стойности на резисторите по-голям от броя проводящи материали, които се използват, за да се създадат покрития от тях върху порцелановите пръчици, се прибягва или до вариране дължината на пръчиците, или дебелината на покритието. Друг вариант е да се направят нарези върху вече направеното покритие, чрез който последен метод може единствено да бъде увеличено съпротивлението на получения елемент. На практика на конструктора се налага да прибягва и до трите, тъй като толкова изключително много различни стойности трябва да бъдат възпроизведени, при това с различни мощности (способности на тялото да понася и разсейва отделената в покритието топлина), че всеки от тези подходи, сам по себе си, се оказва недостатъчен.
И проблемът изглежда решен – така може да се направят стотици стойности резистори от части от ома до мегаомове. И то при всички стандартни мощности – 0,125 W, 0,25 W, 0,5 W, 1 W, 2 W, 5 W, 10 W. Така е решен проблемът с реализирането на стойностите.
проектиране на електронни схеми
Но керамичната пръчица или тръбичка с нанесено върху нея покритие, имащо съпротивление от единия до другия известно число омове, трябва да има изводи в двата края, които да могат да се запоят, за да бъде използваем елемент. Освен това, проводящото покритие не трябва да се лющи или отлепва от керамичното тяло, а това налага избор на метод на нанасянето му, изключващ подобна възможност. Например, термодифузионно насищане на повърхността на керамиката с метал, или плазмена обработка. Също – изпарение във вакуум върху нагретия порцелан при постоянното му въртене сред пàрите на метала (за да става покритието равномерно) в нагрято състояние (за да се забият металните атоми добре в порите на повърхността и да дифундират атомите на метала между тези на керамиката), така че да се образува добра повърхностна адхезия на метала към керамиката.
Тази връзка трябва да е не просто здрава, а изключително здрава, защото тя определя в какъв интервал от температури ще може да работи резисторът – ако този интервал е тесен, резисторът ще трябва да бъде много голям, за да разсейва топлината при ниска температура (все пак излъчването зависи силно от температурата – по-силно от втората, дори понякога от третата й степен). Не може телевизорът или компютърът да бъде огромен, защото връзките между елементите ще бъдат дълги, а това значи, че ще имат големи капацитети и индуктивности, а това веднага ще забрани възможността да се работи с високи честоти – те просто изискват малки размери на елементите. Ето защо резисторът трябва да бъде колкото може по-малък при зададена мощност. Да речем обаче, че и този проблем с подходящия контакт на покритието с порцелана е решен.
метод на крайните елементи
Остава още: самото покритие при разширението и свиването си от топлината да не се напуква, т. е. да има известна еластичност. Още: да има близък термичен коефициент на разширение с този на керамиката, да „диша“ при нагряването и охлаждането заедно с нея. Самата керамика да се прогрява максимално равномерно, така че в нея да не възникнат големи температурни градиенти, които пък да доведат до механични напрежения поради различните степени на разширение на различно нагрятите й области. Тези напрежения заплашват с образуване на пукнатини – спукване на тялото.
За да разбере конструкторът как ще се разпредели топлината по тялото на резистора, дори да са решени технологичните проблеми с покритието, трябва да се намери разпределението на полето на температурата в керамиката като функция от времето и плътността на тока през покритието, което се явява топлинен източник. Това е гранична задача. Имайки я вече решена, вече се знае как е разпределена температурата по тялото във всяка възможна ситуация при дадената пространствена конфигурация на покритието (с нарези, без нарези, на ивици, навита жичка върху тялото и т. н.). Друга пространствена конфигурация означава нова гранична задача, с нейно си поле като решение.
Да приемем, че конструкторът има вече полето на температурата. Сега трябва да се реши задачата за намиране компонентите на тензора на напрежението в материала с оглед топлинното му разширение. Ако материалът е кристал, този тензор си има всичките компоненти и задачата става изключително сложна. Затова се избира изотропен материал, на какъвто приличат стъклото и порцеланът. Тогава повечето компоненти на тензора са нули и задачата става много по-лесна. Но дори в такъв случай е по-удобно да се прибегне до метода на крайните елементи или на крайните разлики, или на Рунге-Кута, или някой друг ефикасен числен метод. Получавайки приблизително решение (защото само такива – приблизителни решения – дават числените методи), конструкторът с определена точност и сигурност ще знае как ще се държи тялото при нагрев и охлаждане, кога ще се спука и кога на него ще може да се разчита.
Работният интервал на елемента се задава така, че да е винаги далеч от стойностите, при които настъпва спукване. После се пристъпва към изводите – те трябва да са от метал или сплав, който се калайдисва добре, за да се запои резисторът лесно. Също, да не се оксидира или пасивира лесно, така че слоят от химически съединения, образуващ се с времето, да не попречи на бъдещото му запояване. Трябва този метал или сплав да има коефициент на топлинно разширение, отново близък до този на тялото и покритието. Трябва да се намери начин за осъществяване на надежден контакт между материала на извода и покритието – примерно чрез запресоване, или чрез нахлузване в нагрято състояние върху покритието, след което изводът при охлаждането се свива и се самозащипва около покритието, притискайки се всестранно към него и правейки добър електрически контакт.
Друг начин за изпитване и предвиждане на дълговечността е предложен от разработчиците на IBM Норис и Ланцберг (K. C. Norris, A. H. Landzberg) още през 1969 г. и може да се намери в статията им Reliability of controlled collapse interconnections. Обаче проверката на изделието за съответствие на техническите стандарти на производствения цикъл често е последно място.
Съществуват няколко причини за износване на запоените съединения. Някои от тях са очевидни, като например липса на нужното моделиране и стриктни изпитания. Освен това, трите най-често срещани причини са прекалено близко разположение на топлинни източници, излишното разсейване на мощност и използването на ненадеждни съединителни елементи, конектори и въобще всякакви преходници. За първия проблем е ясно – само след няколко месеца или години може да стане ясно, че ако при изпитанията не е била взета предвид устойчивост на определена топлина, разсейвана от други електронни структури в конструкцията, може да се потвърди принципът, че „една система е издръжлива толкова, колкото най-слабата й брънка“.
конструиране на електронна апаратура
Излишното разсейване на мощност става проблем в два случая и положението е близко до горното. Ако конструкторът не отдели достатъчно внимание на компонентите с високи стойности на разсейваната мощност и не проведе изпитания, отделяната топлина може да доведе до повишена умора на запоените съединения или температурни падове. Такива проблеми са типични за компоненти, разположени извън платката – генератори, силнотокови шини. При замяна на компоненти от неквалифицирани лица може да се случи неправилно разшифроване на маркировката.
JEDEC (Joint Electron Device Engineering Council – Обединен инженерен съвет по електронни устройства) е основен разработчик на промишлени стандарти за изпитания на компонентите. Конструкцията на повечето от компонентите е достатъчно трайна и може да се използва във всякакви условия. Най-изложените на риск елементи са съединителите, конекторите и разните ,,преходници“. За съжаление понякога, след като цялото изделие е вече сглобено, се допуска пренебрегване на проверката за устойчивост на запоените места именно на тези части. Икономичното решение на такъв проблем е да се поддържа температура на спойките под 75-80 градуса, особено ако температурата на елементите се колебае във времето на работа на устройството. Най-добрият метод обаче е използване на пресметнати модели на отказ за оценка на риска преди завършването на разработката.
Електролитни кондензатори
Макар разработчиците да обичат тези елементи заради възможността им за достигане на високи капацитети, на по-отговорни места те невинаги се монтират поради недълготрайност. Такова двойствено отношение е довело до различни методи за снижаване на номиналните стойности, предсказване на работния цикъл и пр. „магии“. Кое е най-доброто решение? То зависи от това, дали се желае намаляване на работната температура, работното напрежение и/или на неговите пулсации.
Когато вече е установен желателният работен цикъл на цялото проектирано устройство, може да се определи диапазонът на намаляване на номиналната работна температура. При това конструкторите трябва да отчитат три съображения. Прието е да се смята, че срокът на службата се увеличава два пъти при всяко намаляване с 10 градуса. Второто съображение е много малкото области на приложение, в които има постоянно равнище на температурата. Защото потребителите включват и изключват компютри, в едни часови пояси температурата в помещенията е по-висока, отколкото в други и т.н. Затова тези амплитуди трябва да бъдат разчетени още при проектирането. И накрая, никакви изчисления няма да помогнат, ако наблизо се намира греещ резистор, MOSFET транзистор или просто радиатор. Бързото покачване на съсредоточена на едно място температура предизвиква повреди по-бързо, отколкото предвижда промишленият образец. Горещите силови елементи трябва да се държат по-далече от кондензаторите.
MTTF
Пулсациите на работното напрежение са своеобразен електрически параметър и също показател за надеждността на кондензатора, за който в повечето случаи се забравя. Два „еквивалентни“ кондензатора не са такива, ако при изчисленията на работния им режим първият компонент има един приет номинал на пулсациите на напрежението, а за другия номиналът е различен. Работното напрежение е най-голямото такова между електродите на кондензатора, което по време на работа не бива да се превишава. В противен случай ще настъпи пробив в диелектрика и кондензаторът ще се повреди. Пробивът настъпва поради възникването на йонизационни процеси вътре в диелектрика. Йонизацията разрушава органичния диелектрик поради „бомбардировката им“ с възникващи йони и електрони, а вредно въздействие оказват и озонът и азотните окиси. При керамичните кондензатори йонизацията предизвиква интензивно нагряване, в резултат на което се появяват механични напрежения, съпроводени с разчупване на керамика и пробойни по корпуса.
Производителите на свой ред могат да вдигнат равнището на отклоненията – някои компании допускат превишаване на пулсациите (колебанията, флуктуациите) на напрежението до 150-200 % от номиналната му стойност. Силно пулсиращото напрежение повишава температурата на кондензатора, а жизненият цикъл на кондензатора се определя и според работната му температура. Колкото е по-ниска температурата, при която трябва да работи едно изделие, толкова е по-високо влиянието на напрежението.
Намалявайки работното напрежение, трябва да се помни, че електролитните кондензатори работят най-добре, когато се прилага номиналната му стойност. Независимо от факта, че за последните десетина години производителите значително увеличиха работните показатели на кондензаторите при ниско напрежение, препоръчва се при проектирането на устройство да се избягва стойност на работното напрежение на кондензатора, която да е по-ниска от номиналната с над 25 %. От друга страна, в процеса на разработка на кондензатори на тях се прилагат напрежения, с 150-200 % по-високи от номиналното. Приложеното работно напрежение все пак оказва малко влияние на дълготрайността (по-важна е липсата на флуктуации (но това вече е работа на захранващия блок). Поради това, препоръките за намаляване на номиналното работно напрежение определят негова минимална стойност в такъв случай 80-90 % от номинала, макар някои производители да се придържат стриктно и да си позволяват не повече от 5 %.
Ключови думи:BGA чипове, грешки при проектиране, проектиране на печатни платки, проектиране на електронни схеми, MTTF, конструиране на електронна апаратура, надеждност на електронната апаратура
Това са компоненти с висока степен на интеграция и работата с тях е доста деликатна!
Технология на ремонт на BGA чипове
Тенденцията към съм все по-голяма спетепн на интеграция на чиповете и уплътнение на монтажа в съвременната електроника доведе до появата на BGA чиповете. Разполагането на контактните изводи по корпуса на тази микросхема позволява да се съберат повече контакти в малка площ. Те представляват плоски контактни площадки с определен диаметър, разположени във вид на мрежа. Върху тези площадки се нанася припой с необходимия диаметър, който варира от стотни от милиметъра до няколко десетки от него. Разстоянието между контактните пластини на интегралната схема е по-голямо от диаметъра на самите точици, но не повече от 0,5-0,7 мм. Типичен пример за BGA монтаж са чипсетите на компютърните дънни платки и видеокарти.
Тази статия ще Ви бъде полезна, ако Ви се налага да ремонтирате електронно устройство с такива чипове. Ще са необходими:
– поялна станция с горещ въздух (използваната тук има вентилатор в ръкохватката)
– паста за запояване
– шпакла за нанасянето й
– шаблон за нанасяне на пастата за запояване върху микросхемата (сито/трафарет в полиграфията)
– флюс (напр. Interflux IF8001)
– медна оплетка за разпояване
– пинсета
– изолирбанд
Внимание! Всичко, показано по-долу, е изпитано в практиката, но в „направи си сам“ среда и е насочено към хора, обичащи да творят с ръцете си. Правете го на собствена отговорност. Имайте предвид, че за извършване на професионален ремонт е необходим професионален комплект апаратура и инструменти, включващ: подходяща станция за запояване с прецизно регулиране на температурите, набор сита за използваните чипове, оптични прибори/микроскопи, камери с макролещи, увеличителни стъкла за визуална инспекция качеството на операциите, вакуумни пинсети, ръчни инструменти с фини накрайници, флюсове и припои за различни температури, набор от топчета припой със специфични диаметри, и не на последно място техническа информация за допустимите температури на загряване на съответния чип и платката,която се ремонтира. Освен това, понякога проблемът със загубили контакт чипове е на по-горно равнище от долуописаната процедура, и тогава човешка ръка не може да помогне – необходими са промишлени роботи.
Прилагайте описаното в статията само върху устройства, на които сте собственици, и разглеждайте указанията просто като предизвикателство и упражнение за Вашата сръчност.
Сега да започнем работа. Да приемем, че става дума за BGA чип в мобилен телефон. В него се намират няколко такива схеми, като всяка отговаря за определена функция – блутуут, интернет връзка, захранване и т.н. При падане на телефона понякога се случва BGA чиповете да се отделят с малко от платката и тогава веригата се прекъсва – устройството губи някои функции. В такъв случай в повечето сервизи или нагряват схемата, за да може топчетата припой да се разтопят и отново да се свържат с контактните места под чипа върху платката (по-малко ефикасно), или изцяло разпояват платката и отливат нови чипове с помощта на сито. Този процес се нарича ребол или реболинг (англ. reballing).
Това е платката-„пациент“:
По-горе става дума за шаблон или сито за BGA чипове. Шаблоните се използват за точно отливане и разполагане на новия масив контактни изводи („топчета“, англ. BGA – Ball grid array) върху микросхемата. Съществуват както универсални сита, така и такива за конкретни чипове (торе вляво на снимката):
bga-шаблони
Преди да се започне разпояването, е необходимо останалите елементи по платката да се закрият с термолепенка, за да не бъдат изгорени:
Нанесете по платката резки по краищата на микросхемата (ако на платката няма отпечатъци от шаблона, останали от заводския монтаж, които да показват нейното точно място), за да се улесни поставянето на чипа след процедурата. Достатъчни са две резки, които да Ви ориентират. Тях можете да направите дори и с карфица, но трябва да бъдете изключително внимателни! Температурата на горещия въздух се задава на 320-330-350 градуса в зависимост от размера на чипа. Скоростта на въздушния поток – на минимум. Вентилаторът се държи перпендикулярно на чипа за около минута. Въздухът трябва да се насочва не към центъра, а по краищата на чипа, тоест около него, защото в противен случай има реална опасност да бъде изгорен кристалът. Особено чиповете памет са много чувствителни към прегряване. След като минутата измине, „подкопайте“ микросхемата за края и я повдигнете над платката. Най-важното е да не се прилага груба сила – ако припоят не е достатъчно разпоен, погрейте още малко, но не насилвайте, за да не отпоите някоя писта.
След отпояването платката и микросхемата изглеждат по следния начин:
bga-реболинг
Ако сега от изследователско любопитство се нанесе флюс и компонентите се нагреят, припоят ще се разнесе на неравни топчици.
Сега следва нанасяне колофонов разтвор (спирт и колофон), нагряване и резултатът е следният:
След това платката и микросхемата се измиват.
Очевидно е, че няма да е възможно просто да се запои чипът на платката, защото контактните изводи трябва да бъдат сменени. Разбира се, може да се допрат до контактните площадки и да се запоят, но представяте ли си какво би било да се разпределят и запоят примерно 250 топчета? За щастие технологията на ситото (шаблона) позволява да се получат нови контактни изводи бързо и качествено. За тази процедура е много важна и добра паста за запояване. На долните снимки е добре виден резултатът от нагряване на малко количество качествена и некачествена паста. Първата веднага се превръща в гладка топчица, а втората се разпада на множество малки топчици. На нея не й помага дори смесване с флюс и нагряване до 400 градуса:
Микросхемата се закрепва в ситото. Предполагасе, че имаме шаблон с разпиновка, същата като на чипа, и схемата се притиска към него:
След това с шпакла или дори само с палец са нанася пастата за запояване:
апояване на bga чипове
А сега, придържайки шаблона с пинсета (за да не се огъва от горещия въздух), разнесете пастата. Температурата задайте на максимум 300 градуса, вентилаторът се държи перпендикулярно. Шаблонът трябва да се поддържа до пълното изстиване на припоя.
шаблони за ребол
Слеед охлаждането се сваля застопоряващият изолирбанд и чрез вентилатора (температура 150 градуса) се нагрява шаблонът, докато флюсът се разтопи. Контактните „топчета“ (balls) трябва да се размекнат, за да могат плътно да прилепнат на местата си. След това вече микросхемата може да се отдели от шаблона и, ако работата е свършена качествено, вътрешната страна на готовото изделие изглежда ето така:
Последният етап е собственоръчно запояване на микросхемата върху платката. Там, където трябва да легне схемата върху платката, се намират лесно различими опорни точки. Нанесете по тях флюс така, както е показано на снимката, и ориентирайте чипа по направените белег или белези:
bga чипове запояване
Ако случайно сте забравили да нанесете белезите, можете да потърсите информация в Интернет за схемата на ремонтираното устройство, и ще откриете примерно такъв чертеж с кръга за ориентиране върху микрочипа, който кръг Ви указва как трябва да разположите компонента:
Заключение? В момента скорост набира технологията micro BGA, където разстоянието между контактните изводи е още по-малко. Така че предстои да се справяме и с тях.
Ключови думи: bga запояване, bga реболинг, запояване на bga чипове, bga чипове, bga поялна станция, bga шаблони, шаблони за ребол
Български електронни часовници Булетроник М37 и М39 в Сандъците – Sandacite!
Български електронни часовници Булетроник М37 и М39
Първият от двата модела електронни часовника, които ще Ви превставим днес – БУЛЕТРОНИК М 37 – отчита едновременно час, минути и секунди. При повикваме с бутон, на екрана се изписват месецът, датата и денят от седмицата. Ако в необходимо, часовникът може да са използува като хронометър, чийто режим са задава чрез друг бутон и отчита едновременно два временни интервала с точност до стотна част от секундата. Цената при пускането му е била 75 лв.
Другият модел БУЛЕТРОНИК М 39 има вграден алармен регистър и може да се използува като будилиик – издава остър звук за събуждане. По желание на притежателя, часовникътможе на всеки кръгъл час да излъчва звуков сигнал, както и да измерва предварително зададен интервал от време. Още едно предимство на модела е вграденият календар с програма до 2030 г.
Този малък ръчен компютър е монтиран в елегантен, тънък хромиран корпус, а захранващата го батерия му осигурява работа в продължение на 18 месеца Цената му е била 88 лв.
Било е гарантирано обслужването на клиентите във фирените сервизи на завода, каквито е имало в почти всички окръжни градове на страната, и в централния сервиз на Комбината по микропроцесорна техника в Правец.
Колекционирането на стари модели телевизори е много интересна дейност, когато човек й се посвети с усърдие. Както всяка колекция, така и колекцията от стари модели телевизори цели събирането на едно място на много екземпляри различни ценни (за предпочитане по-стари) телевизори – обект на колекциониране.
Колекционерът трябва да си осигури пространство, преди да започне да развива дейността си, тъй като такава колекция заема много място. Противно на общоприетото, не е толкова важно телевизоритев колекцията да работят. Това е една доста добра екстра, но на първо време важно е те да имат
запазена визия, за да може колекционерът да знае какви индивидуалности притежава.
да не им липсват части или цяло шаси.
При комплектен екземпляр, който ,,си има всичко“, както се казва, и при достатъчни технически познания би могъл да се овладее и ,,висшият пилотаж“ – да се ремонтира дървеният телевизор. Също така е добре да се разполага с техническа литература – книги, схеми, сервизни описания и т.н. – за да може да се добият знания за техните технически характеристики, а това е важно за ремонта. За тази цел би помогнал и задният капак, на който са изписани технически данни. Важен при съставяне на профил на телевизор от колекцията е напр. кинескопът, от чийто стикер могат да бъдат определени типът, възрастта, както и произходът му. Ако колекционерът не знае много за телевизоритев колекцията си, то тогава тя се превръща в механична работа и самоцел.
снимки-на-стари-телевизори
При ремонта е изключително важно да се сдобием с колкото се може повече информация за конкретния модел – на първо място схемата, после неща като технически описания, инструкция за експлоатацияи т.н.
Източниците за попълване на колекцията не са много. Това са нaбавянето на експонати чрез обяви и чрез контакти с хора, които се занимават с чистене на стари помещения, с недвижими имоти по селата и т.н.
Български телевизор, разработка на Центъра за промишлена естетика
Колекционерът може да си определи приоритети при съставянето на колекцията – какви телевизорида прибира (само български, само телевизориот една марка или от една страна, до определена година, диапазон от години и т.н.). Съставянето на абсолютна, всеобхватна колекцияе много трудна задача за отделен човек. Донякъде постижимо е обаче съставянето на такава колекциясамо по отношение на телевизорите, които могат да се набавят в рамките на една страна или отвън, ако колекционерътуспее да си набави оттам по някакъв начин.
телевизор-респром-т5001-3
Телевизоритее интересно и даже добре да се класифицират по степен на намираемост. Често намиран е такъв модел, който в продължение на година активна дейност се е появявал над три пъти. После идват рядко намираните и накрая т.н. уникати – на тях от пръв поглед им личи, че са такива. Това обикновено са много стари модели, модели, произвеждани в един или два екземпляра за нуждите на изложение, непускани в производство инженерни тестови бройки или – гледано от наша територия – западни модели. А най-впечатляващ е уникатът, ако той е всичко това едновременно.
Колекционерът е добре да разполага с фототехника за заснемане на експонатите си и публикуване на снимки. Добре е да се води технически сайт/блог, в който да бъдат излагани снимки на старите телевизори и/или другите апарати в колекцията заедно с разказани перипетии в ремонтната дейност.
Понякога се случва да се появят трудности при определянето на модела и даже марката на даден екземпляр. Случва се табелата с марката да е паднала (това явление е особено често при българските телевизори от 70-те г.) и/или да го няма капакът и т.н. Тогава колекционерът – въз основа на знанията си – трябва да се опита да определи произхода на телевизора, както и възрастта му. Невъзможно е тук да бъдат изброени всички елементи на определяне на основните данни на един телевизор– с тях колекционерът сам ще се научи да работи.
телевизор-електрон-706д-3
Телевизор в лошо състояние е по-практично да не се взема в колекцията, освен ако той не е някаква много голяма рядкост и колекционерът е убеден, че не ще има друг такъв случай. В такъв случай е добре да се подобри състоянието на телевизорас подръчни средства, както и с използване на подходящи части. При намиране на телевизор в по-добро състояние от наличния следва колекционерът да се раздели с предишния, освен ако той има причини, позволяващи му или дори налагащи му да не го прави. Освен това, възползвайки се от унификацията в производството на т.н. български ,,географски“ телевизори (вж. http://www.sandacite.bg/forum/viewtopic.php?f=19&t=1653), колекционерът би могъл да възстанови до комплектно състояние лошо запазен телевизор, като попълни липсите му с части от други географски телевизори. Разбира се, телевизорикато донори е добре да се използват едва след като положението в колекциятае такова, че донорът не е единственият такъв модел, а примерно има вече един и вторият такъв модел е прибран именно за донор. Така вместо два еднакви телевизорасе получават два различни.
стари-телевизори
Ето списък на моите екземпляри. Колекционирам от юни 2003 г.:
БЪЛГАРСКИ
Бузлуджа 47
Бузлуджа 59
Велико Търново`84
Велико Търново`85
Велико Търново`89
Велико Търново 872
Велико Търново 881
Велико Търново 882
Велико Търново 883
Велико Търново 884
Велико Търново 885
Велико Търново ТЦ5101
Велико Търново ТЦ5106
Велико Търново ТЦ51015
Велико Търново ТЦ5119
Велико Търново ТЦ5604 Symbol
Вихрен
Дунав
Елена Т5005
Китен
Кристал 53
Кристал 59
Кристал цветен
Люлин
Мизия
Мургаш
Опера 1
Опера 2
Опера 3 І мод. (с един говорител)
Опера 3 ІІ мод. (с два говорителя)
Осогово
Пирин 1
Пирин 2
Плиска 1
Плиска 2
Преслав
Респром Т 31**
Респром Т 3101
Респром Т 3103
Респром Т 3104
Респром Т 3104 Favori
Респром Т 3106
Респром Т 5001
Респром Т 5002
Респром Т 5003
Респром Т 5004
Респром Т 5051
Респром Т 6101
Респром Т 6103
Респром Т 6151
Родина
София 11
София 21
София 22
София 31
София 53
София 59 І мод. вид А (кинескоп B59G2)
София 59 І мод. вид Б (кинескоп 59ЛК1Б)
София 59 ІІ мод.
София 59 ІІІ мод.
София 59 ІV мод.
София`81
София`82
София`83
София`84
София`85
Средец 1
Средец 2
Тракия
Фотон-Враца
Царевец
Шипка 59
Colorstar
Cristal
Cristal (София 59 І, маркирана за износ)
Elena
Prince
Sofia (прототип на София 59 I за износ с допълнителни функции)
Sofia (Мизия, маркирана за износ)
Годините на производство на апаратите са от 1930-те до началото на 90-те. Общо над 400 различни експоната.
Ако е нужно експонатите да работят, разполагам и с такива във функциониращо състояние.
снимки-на-стари-телевизори
Наемът е според предмета и времето, за което се ангажират предметите, и е по взаимна договорка. :)
Нещата се намират в София.
стари-компютри
По-подробна информация за нещата можете да разгледате на долните линкове:
[1982] Хладилник Мраз 270 + схема, описание и ръководство
[1982] Хладилник Мраз 270 + схема, описание и ръководствоСтатията от 1981 г. запознава с новия хладилник с автоматично обезскрежаване Мраз 270.
Компресорният хладилник Мраз 270 е качествено ново изделие в областта на битовото хладилно машиностроене, като съответствува иа иай-новите и съвременни тенденции по отношение на техническите показатели и естетическото оформление.
Охлаждането се извършва от херметичен фреонов агрегат Danfoss – шведско производство – с необходимата пускова и защитна арматура. Компресорът се смазва от специално масло. За хладилен агент са използва отново фреон 12, напълно безвреден и взривобезопасен.
Хладилникътотговаря на изискванията за модулио оразмеряване — приет е модул 400 мм в план (по широчина и дълбочина), което позволява безконфликтно вместване в кухненския блок на съвременната кухня.
Какви са по-важните експлоатационни предимства на хладилника МРАЗ 270?
Наличието в горната част на хладилния шкаф иа по-голям замразителен обем, около 60 литра, означен с четири звездички (****). дава възможност за замразяване и в домашни условия на всякакъв вид хранителни продукти. Замразените продукти могат да се съхраняват значително по-дълго — на вратата на нискотемпературното отделение, отвътре. е нанесена информационна графика за продължителността на съхранение на всички най-разпространени у нас хранителни продукти.
Наличието на две врати е голямо експлоатационно удобство, което едновременно води и до относително понижаване на разхода иа електроенергия.
пусково-реле-за-хладилник-мраз 270
Преместването на пантите на двете врати създава възможност за отварянето им отляво надясно или отдясно наляво, което бързо и лесно може да се извърши при нужда и в домашни условия.
Автоматичното обезскрежаване на изпарителя и отделението за срeдни (над 0°С) температури, с автоматично отвеждане. на кондензата извън хладилника в специален съд, откъдето се изпарява, се осъществява при всеки неработен цикъл на агрегата — на практика през целия живот на хладилника. Това не позволява натрупване на скреж, а оттам и събиране на много вода, и с това не само подобрява работата на самия агрегат, но и напълно освобождава домакините от досадното задължение по обезскрежаването. Това е новост, която най-осезателно ще се почувствува от потребителя. Обезскрежаването на нискотемпературното отделение не е нужно, тъй като то е отделно, отвара се по-рядко и всички замразени е него продукти са добре опаковани и сухи отвън. Ето защо, то се обезскрежава рядко, при спирана иа хладилниказа общо почистване и измиване.
На вратата на хладилната камера за средни температури са разположени няколко закрити неголеми и един по-голям съд от прозрачна опушена пластмаса, с капаци, които могат свободно да се разместват по вратата вътре в хладилната камера, а при ползване да се изваждат от хладилника.
Малките колела отдолу на шкафа позволяват удобно и лесно преместване на уреда при почистване или ремонт.
Положението на скарите по височина в хладилната камера и в нискотемпературното отделение е регулируемо.
Термостатът за регулиране на желаната температура, осветителното тяло и бутонът за осветление са монтирани в едно компактно тяло, удобно за манипулация с копчето. За плодовете и зеленчуците има предвидено специално отделение с повишена влажност под една стъклена полица; бутилки от всякаква големина се разрполагат по вратата иа отделението за средни температури.
терморегулатор-за-мраз-270
Конструкцията иа хладилника позволява изваждане подвижното вътрешно оборудваме при отворени на 90° врати, което е голямо експлоатационно удобство.
Хладилният шкаф е изолиран с високоефективна изолация пенополиуретан, с оптимално подбрана дебелина с оглед занижаване иа разхода иа електроенергия.
За подобряване на естетическия вид на хладилника са предвидени интересни цветни детайли, някои укрепителни елементи и различни цветови съчетания; което е в тон с общите тенденции зе естетизиране на домашната среда.
Основните технически данни на новия модел домашен хладилник— двукамерен компресор МРАЗ 270 (тип ХДК 270) са: номинален общ обем (литри) — 270 куб. дм; обем на отделението за средни температури — около 212 куб. дм, обем на нискотемпературното отделение — около 56 куб. дм; означение на нискотемпературното отделение — с 4 звездички.
Размери: височина 1432 мм, широчина 595 мм и дълбочина (без дръжки) 600 мм.
нагревател-за-хладилник-мраз-270
Хладилникът Мраз 270отговаря иа всички изисквания иа БДС за домашни хладилници и ив съответните международни стандарти в тези област.
Конструиран е в Институт по хладилна техника — София, и дизайнерският проект иа конструкцията е съвместна разработка с Централен институт за промишлена естетика, където цялостното оформление на хладилникабе прието с много висока оценка.
Изделието ще бъде пуснато в редовно производство в Хладилен завод Антон Иванов — София от 1982 г. Ориентировъчна цена — около 500 лв.
Септември е български лампов радиоапарати, заедно с радиоприемника Дружба, представлява вариант на модела Мир. Септемврисе произвежда от 1953 г. в Слаботоковия завод Климент Ворошилов в София.
Притежава три вълнови обхвата, като и за трите входното устройство е реализирано по схема с индуктивна връзка на антената с кръга.
радио-септември
Честотни обхвати:
КВ – 5,8 – 18 мХц
СВ – 520 – 1600 кХц
ДВ – 150 – 400 кХц
Чувствителност по отношение сигнал-шум:
КВ – 120 mV
CB – 80 mV
ДВ – 120 mV
лампово-радио-септември
Схема на радиоприемника Септември – тя ще Ви улесни при ремонта:
![[1987] Стопанско обединение ПЕРЛА – повече комфорт в дома!](https://sandacite.bg/wp-content/uploads/2015/12/%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8-%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%BB%D0%B0-05.jpg "[1987] Стопанско обединение ПЕРЛА - повече комфорт в дома!")
![[1951] Ръководство по радиотелеграфия](https://sandacite.bg/wp-content/uploads/2015/12/1951-%D0%A0%D1%8A%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE-%D0%BF%D0%BE-%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%8F.jpg "[1951] Ръководство по радиотелеграфия")
![[1982] Хладилник Мраз 270 + схема, описание и ръководство](https://sandacite.bg/wp-content/uploads/2015/12/%D0%BF%D1%83%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%BE-%D1%80%D0%B5%D0%BB%D0%B5-%D0%B7%D0%B0-%D1%85%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BB%D0%BD%D0%B8%D0%BA-%D0%BC%D1%80%D0%B0%D0%B7-270.jpg "[1982] Хладилник Мраз 270 + схема, описание и ръководство")
![[1953] Радиоапарат Септември + схема](https://sandacite.bg/wp-content/uploads/2015/12/%D0%BB%D0%B0%D0%BC%D0%BF%D0%BE%D0%B2%D0%BE-%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BE-%D1%81%D0%B5%D0%BF%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8.jpg "[1953] Радиоапарат Септември + схема")
