Статии - Стара техника - ==> SANDACITE BG <== Българският портал за стара техника

Микролаб от 1986 – БГ компютърна образователна система

Вижте в Sandacite.BG какво прави Микролаб – БГ компютърна образователна система за упражнения по електроника.

***Микролаб – компютърна образователна система***

Неразделна част от образованието по електроника в техникумите и висшите учебни заведения е редовното провеждане на лабораторни упражнения по електротехника, електроника, различни технии дялове – електротехнически материали, измервателна техника, полупроводникови елементи – и т.н. Навремето за този цел са отпечатвани стотици книги, заглавието на които винаги започва с ,,Ръководство за лабораторни упражнения по…“.

Обикновено упражнението протича, като се изследва даден обект (уред, схема и т. н.) чрез подаване на въздействия на входа му и се наблюдава неговата реакция (това е т.н. метод „стимул – реакция“). Чрез многократно повтаряне на три елементарни действия — подаване на входен сигнал, измерване на изходния сигнал и записване на двете стойности — се получава т.н. предавателна характеристика на обекта. Така обаче се губи доста време, а получените резултати често са неточни. Дори и след въвеждане на компютрите в упражненията зададените и измерените стойности пак трябва да се въведат на ръка чрез клавиатурата. След това се извършва обработка (математическа или графична) с подходяща програма и при нужда резултатите се отпечатват. Тоест, по този начин компютърът облекчава само обработката на получените резултати, а самите те продължават да се получават примитивно.

Затова през 1986 г. Направление ,,Учебно-производствена дейност“ на ВМЕИ ,,Ленин“ – София (днес Технически университет) се замисля да автоматизира още повече процеса на упражнения и проектира системата, която виждате на първата снимка. Това е Микролаб! Между 1986 и 1987 г. той е пуснат в опитна употреба, като с него се провеждат лабораторните упражнения по дисциплината Изчислителни аналогови устройства и системи, преподавана в катедра Изчислителна техника на ВУЗ-а. Тъй като Микролаб се оказва много удобен, през 1987 г. започва производството му за нуждите на ВМЕИ. Днес ще разгледаме по-подробно какво съдържа и как се работи с това любопитно нещо.

Навремето Микролаб е наречен ,,интелигентна система“. Първото важно обстоятелство в неговата работа е, че с него компютърът може да се свърже непосредствено към изследваната схема (т. е. машината работи в „реално време“). Това ускорява многократно технологичния процес на работа в упражнението – напр. предавателна характеристика от 200 точки с Микролаб се снема за части от секундата, докато по „ръчния“ начин това става за цели минути.

Микролаб е пуснат в употреба първоначално за упражненията по изчислителна техника, но може да използва и в други дисциплини, защото има общо предназначение. Как изглежда цялостната система, виждаме на първата снимка в статията, най-горе. А на фигурата отдолу схематично са показани и номерирани различните му блокове: 8-битов персонален компютър Правец (напр. 8М, означен тук с цифрата 1), към който са включени външно флопидисково устройство от завод ,,Коцо Цветаров“ (2) и принтер (3), контролер (4), лентов съединителен кабел (5) и ключовата част – лабораторен макет (6) – това е онова, зеленото по-горе, дето прилича на футболно игрище. :D

Всъщност макетът съдържа постоянна универсална аналогово-цифрова периферия (7) и сменяема изследвана платка 8. Връзката между тях се осъществява външно чрез комутационните кабелчета 9 и вътрешно чрез лентов кабел. Лабораторният макет (постоянната и сменяемата част) се захранва от компютъра с постоянно стабилизирано напрежение 15 волта. Размерите на ,,игрището“са 486 х 367 х 32 мм.

Микролаб има и екранче, на което се отразяват резултатите от изследването:

Екранът има декоративна рамка, която ограничава полезната му част. В нея се разполагат графичните изображения на сигналите (2), вертикалният маркер 3 и курсорът 4. Деленията 5 служат за грубо отчитане на стойностите, а полетата 6, 7 и 8 — за точно. Маркерът 9 означава канала, подлежащ на обработка.

Ето и още малко технически характеристики на системата. Микролаб има 4 аналогови входа. Може да се включи напрежение 10 волта и входно съпротивление 1 мегаом. Максималната честота на дискретизация е 2 килохерца. Аналоговите изходи са отново 4. Изходното напрежение е пак 10 волта, а изходното съпротивление – < 1 ом. Максималната честота тук е 10 килохерца, а формата на изходящия сигнал може да е всякаква – произволна. Използва TTL-интегрални схеми. Дуракоустойчив е – има защита от къси съединения.

Микролаб има няколко възможности, в които работи. Те му дават доста сили да ни помага, докато учим. Ето ги кои са:

Конфигуриране на системата. Тук се задават номерата на аналоговите входове и изходи, които ще се ползват, честотата на дискретизация, форматът на аналогово-цифровото и цифрово-аналоговото преобразуване и др.

Измерване на входни аналогови сигнали. При този режим последователно се сканират зададените аналогови входове със съответната честота на дискретизация (точната й стойност се изобразява върху полето, означено със 7 на горната илюстрация. Получените чрез аналогово-цифрово преобразуване отчети се записват в съответните входни буфери и се изобразяват върху екрана, като именно така образуват графичните изображения, означени с 2.

Генериране на изходни аналогови сигнали. Този режим е обратен на режима „измерване на входни аналогови сигнали“. Състои се от две части:

а) задаване на формата на генерираните изходни аналогови сигнали. Това може да става аналитично, графично, таблично, чрез измерване или чрез прочитане на дискета;

б) същинско генериране на сигналите. Състои се от последователно прочитане на предварително записаните в буферите отчети и преобразуването им от цифров в аналогов вид.

Снемане на предавателните характеристики. Този режим представлява последователно редуване на режимите „генериране“ и „измерване“. Предвидена е възможност за изобразяване на сигналите със и без предварително изтриване на екрана. Този случай е подходящ за получаване на семейство предавателни характеристики.

Графичен редактор. Дава следните възможности за обработка на измерените и запомнени в буферите сигнали:

а) преместване на изображенията във вертикална посока с предварително зададена стъпка;

б) също – преместване в хоризонтална посока;

в) мащабиране на изображенията, за да ги виждме възможно най-добре. Ето как изглежда екранът на Микролаб в момент на извършване на лабораторни упражнение:

Текстов редактор – да, и това има! Позволява да се правят надписи върху графиките (например означаване на координатните оси, маркиране на характерни точки по тях и др.).
Цифрова обработка на получените резултати. Тук се включват интегриране, диференциране, интерполиране, спектрален анализ, филтрация, отлепяне на обвивката на сигналите.
Отчитане на моментна стойност на сигналите. Осъществява се с помощта на вертикалния маркер 3 (пак според схемата на третата ни илюстрация), който може да се премества в хоризонтална посока. Ординатите на пресечните точки на маркера с графичните изображения (2) на сигналите се изобразяват като петцифрени десетични числа със знак върху четирите полета, означени с 8. Стойността на абсцисата (положението на маркера) се изобразява върху полето 6, а честотата на дискретизация на входните сигнали — върху полето 7.
Обслужване на файлове: а) каталог на файловете; б) записване на получените резултати във вид на файл върху флопидисковото устройство;в) четене на файл с предварително получени или синтезирани сигнали и зареждането им в буферите на системата.
Отпечатване на резултатите чрез принтер:
а) визуализиране върху екрана и отпечатване върху принтера на отделен файл; б) отпечатване на всички натрупани резултати от лабораторното упражнение във вид на протокол. Тази възможност изисква да въведем допълнителна информация — номер на лабораторното упражнение, име на ученика/студента, група (клас), дата и т. н. Заедно с информацията от дискетата тя се отпечатва в протокола.

Микролаб може да работи в два режима – директен и програмен. В директния отделните възможности се избират чрез удобна система от менюта и се изпълняват веднага.Програмният режим изисква предварително написване на програма на БЕЙСИК, в която чрез отделни команди да зазадем поредица от необходими действия. Този режим обаче разкрива по-пълноценно възможностите на системата, защото позволява лесно да се направят уроци за програмирано обучение, разни демонстрационни програми и др.

Ето и какви са предимствата, които системата Микролаб е донесла при упражненията, в които се използва:

Гъвкавост и универсалност. Могат да се изследват аналогови, цифрови и хибридни елементи и схеми от всички области на електрюониката (ако сменяемата платка съдържа подходящи преобразуватели, могат да се изследват и неелектрични обекти). Чрез разработване на разнообразни програмни продукти могат да се провеждат различни експерименти върху един и същ обект;
Пълна или частична автоматизация на упражнението. В резултат на това рязко се повишава ефективността — в рамките на едно лабораторно упражнение студентите/учениците получават много повече информация за изследвания обект;
Графично изобразяване, запомняне и отпечатване на резултатите от лабораторното упражнение чрез принтер – графичното представяне спомага да се онагледи добре процесът и да се запомнят добре изводите. Ето и още един екран от работата на системата:

Възможност за програмирано обучение (преподаване на материал, задаване на въпроси) по време на лабораторното упражнение. При това управляващият Микролаб компютър получава информация за подготовката на упражняващите се не само от клавиатурата, но и от състоянието на изследваната схема. Така се разкриват интересни възможности за създаване на „интелигентни“ уроци за програмирано обучение;
Възможност за допълнителна обработка на получените резултати чрез пакет приложни програми с математически и графични възможности;
Премахва се необходимостта от използване на традиционна измервателна апаратура (генератори, осцилоскопи, волтметри и т. н.) и от захранващи токоизточници. Друг е обаче въпросът, че всеки седен техник и инженер ТРЯБВА да може да работи правилно и уверено с тази уреди!
Възможност за включване към произволни персонални компютри (чрез нужните контролери);
Допълнително разширяване на възможностите на системата чрез монтиране на допълнителни устройства върху сменяемата платка. Според изискванията на изследвания обект това могат да бъдат програмируеми усилватели, схеми „следене — запомняне“, преобразователи на неелектрически в електрически величини, цифрово управляеми генератори и др.;
Няколко системи Микролаб заедно с един управляващ ги компютър могат да се включат в мрежа с широки възможности за централизирано обучение и контрол.

Без съмнение системата, която разгледахме днес, е една интересна, непозната част от българската електронна промишленост. Въобще навремето в университетите са проектирани и произвеждани множество устройства, повишаващи ефективността на образованието. Едно такова е ето този компютър:

Български учебен ЕДНОПЛАТКОВ компютър ЕМК-14 от 1980-те г. + схема

Контрол на достъпа – магнитна карта за устройството ИЗОТ 1035С

Sandacite.BG намерихме и магнитна карта за контрол на достъпа чрез устройството ИЗОТ 1035С

***Магнитна карта за контрол на достъпа ИЗОТ 1035С***

Преди доста време ви бяхме описали накратко първото българско електронно устройство за контрол на достъпа – ИЗОТ 1001С от 1979 г. Нека си я припомним. То е инсталирано на служебните входове на административни сгради и предприятия. Състои се от главен блок с компютърен модул, основан на чипове от българската серия СМ 600, и пултове с четящи устройства на магнитни карти. Всеки служител има собствена карта, върху която, наред със снимката и данните му, по магнитен способ е записан и уникален служебен номер. Всяко преминаване през входа (влизане или излизане) се записва в паметта на централното устройство и се прави баланс на времето на този служител, за да се установи колко от предварително зададените присъствени часове човекът е бил в сградата.

ИЗОТ 1001С позволява и задаването на „плаващо“ работно време с различни параметри. Например, времето от 9 до 16 часа е задължително за всички служители, а от 7 до 8 и от 16 до 18 часа е „плаващо“ — служителят може да присъства или не при условие, че общият му баланс дава необходимите часове за работния ден.

Ето как изглежда нейният карточетец:

***Система за контрол на достъпа ИЗОТ 1035С*** – карточетец

Даа, но се оказа, че по-късно традицията е продължена и на смяна идва втори модел електронна пропускна система, наречена ИЗОТ 1035С. Тя е произвеждана вероятно в Завода за запаметяващи устройства в Пловдив. Научихме за нея, когато случайно ни попадна картата от устройството – виждате я на снимката най-горе в публикацията. Такава карта досега на живо никъде не сме виждали, а тези пропускни компютри са изхвърлени от различните сгради още в началото на 90-те, така че това сега се превръща в един от най-редките експонати в колекцията на Sandacite.BG.

Тази пластика е напълно същата като най-масовите български фонокарти от 80-те години, произвеждани в ГДР след 1983 г. В това няма нищо чудно – на една такава карта с магнитна лента като тях може да се запише всякаква информация. Те са само с тази лента, без чип. Именно на черната магнитна лента отгоре се записва уникалният служебен номер на служителя. Долу вдясно виждаме и кода на производството, който при българските карти е отпечатван само на тези от държавната поръчка в ГДР, изпълнена от тамошното предприятие Zimex. Нашият екземпляр е произведен през 1987 г., а компютърът за контрол на достъпа ИЗОТ 1035С влиза в употреба през 1984.

Всъщност това отгоре е обратната страна на картата – предната е тази отдолу, с името на предприятието, чийто вход отваря картата. В случая това е Централният институт по изчислителна техника и технологии на днешното Цариградско шосе:

Тази карта също е използвана от служители на предприятия, институции и т.н., а принципът е същият – прокарваш през процепа на карточетеца и се отбелязва кога си влязъл/излязъл. Компютърът балансира времето, което човекът е изкарал в сградата, и така удостоверява дали е заработил задължителния брой часове. В такъв вход сме виждали надпис: ,,МОЛЯ, ОТЧИТАЙТЕ КАРТИТЕ СИ ПРИ ВЛИЗАНЕ И ИЗЛИЗАНЕ!“ (забележете какъв хубав български език – ,,отчитайте“, а не ,,чекирайте“, както сега!).

Тази магнитна пропускна карта е още едно доказателство, че колко е важен един експонат, не се определя от неговата големина и тегло! :) Да си пожелаем обаче да намерим някой ден и поне един от двата ИЗОТ-а…

Българският контрол на достъпа

Много рядък Правец 8Е с цифров клавишен блок от 1985 г.

В Sandacite.BG открихме рядък Правец 8Е, който е по-различен от обичайния.

Сигурно сте чували за интересния компютър, известен Правец 8Е. Не знаем откъде идва буквата Е при него. Това е странен модел, който не е конструиран в България, а е внесен от Тайван. Въсщност това са произведени в Тайван 8-битови компютри, съвместими с Apple, които са пуснати най-вероятно от тайванската фирма Orange. За разлика от нашите Правеци, тези техни машини са 99-процентово копие на известния Apple ][e.

След като компютрите са внесени в България, остава загадка защо не са хардуерно кирилизирани. Нашата хипотеза за това е, че те са внесени с цял да бъдат препродадени в чужбина, тоест реекспортирани. Иначе няма логика за вътрешните нужди на България държавата да внася от майната си компютри, които не са хардуерно кирилизирани, а на клавиатурата им също няма кирилица:

И наистина, моделът Правец 8Е има само 7-битова кодова таблица, което усложнява нещата.

Заради всичко това много от задачите, за които обикновените български Правеци дотогава се използват у нас, бяха се изпълнявали много трудно. Затова мислим, че Правец 8Е е продаван в чужбина. По това време – става дума за 1985 г. – България вече отдавна произвежда голям брой отлично кирилизирани 8- и 16-битови компютри – главно Правец`82 и Правец 16. Също така, Правеците 8Е са много малък брой, явно огромната част още тогава са заминали за износ – най-вероятно някъде, където страната купувач плаща с валута, защото притокът на западна валута е важен за икономиката на България преди 1990 г. и са правели всичко, за да изнасят повече стоки, заплащани по този начин.

От Правец 8Е също има две модификации. Едната е с клавиатура без цифров блок отдясно, другата със. Втората е още по-рядка и докато не бяхме намерили днешния ни експонат, въобще не знаехме за нея. Но не щеш ли, през м. март попаднахме именно на него и сега стигнахме и до тази публикация. Допълнителният блок клавиши добавя отделни цифрови такива:

В Комбината за микропроцесорна техника на тези компютри е лепнат стикер само ,,Правец 8″, без Е – и както казахме горе, дори не знаем откъде е започнало добавянето на буквата. На всяко от 8Е-тата е присвоен фабричен номер и обикаля един мит, че внесените от Тайван бъдещи Правеци са били само 1000 броя. Той обаче лесно се опровергава от един поглед върху стикера на нашия Правец, където е посочен заводски № 1269 – тоест повече от 1000!

Заповядайте един общ изглед към дънната платка на този рядък български компютър:

Колкото и да е тайвански този Правец обаче, явно все пак нашият завод е доокомплектовал някои елементи по дънната платка напр. Вътре забелязахме българския входно-изходен контролер СМ 632Р, а има и съветски чипове.

В Правец са добавяли и външното ,,дебело“ 5,25-инчово пловдивско флопи, т.е. придавали са крайния вид на компютъра за продажба.

Иначе процесорът на Правец 8Е е обичайният Synertek 6502 с тактова честота 1 мхц. Оперативната памет от стандартните 64 кб може да бъде разширена с допълнителна карта памет (поддържат се най-много 1080 кб), като тя се слага в специален разширителен слот на дънната платка.

Друга възможност за ъпгрейд е да поставите 80-колонна видеокарта за удвояване резолюцията на монитора – ето като ТАЗИ. За това обаче ще трябва и оперативната памет да е разширена до 128 килобайта! Така възможните резолюции стават следните:

в текстов режим 40 х 24 (или 80 х 48, както говорихме);
режим ниска графика GR 40 x 48 или 80 x 48 (пак при наличие на 128 кб памет);
режим на висока графика 280 x 192 или 560 x 192 (при наличие на 128 кб памет).

ROM-паметта пък е 16 кб.

По-горе споменахме и за 5,25-инчовото флопи. То остава единствената външна памет за 8Е (е, може да се добави още 1 брой), защото иначе вградената в Apple ][e поддръжка на касетофон е изключена.

Операционните системи на Правец 8Е са обичайно очакваните ДОС 3.1, ДОС 3.2, ДОС 3.3 и ПроДОС.

Ето и задния панел. Мониторът се включва чрез интерфейса DB9:

Този Правец 8Е ни показва нещо важно. Ясно виждаме, че по времето, когато България е проектирала и произвеждала разнообразна гама какви ли не компютри и периферия за тях, в Тайван са изработвани обикновени, нетворчески, 1:1 копия на известни американски машини. Да, обаче тази страна (а също и Сингапур) тръгнаха оттам, за да се превърнат по-късно в добре известните ни ,,азиатски тигри“, родина на известните хардуерни производители Asus и Gigabyte! А какво стана с нас, къде останахме ние? Една пета от тяхното да произвеждаше сега България, щеше да бъде една силна в хардуера страна…

А в колекцията имаме и друг – дори по-рядък от днешния – български 8-битов компютър. Става дума за ето този:

Стар и рядък български компютър от 1983 г. – МКС 64!

Управляващ блок за програмируем терминал ИЗОТ 8542Е

В Sandacite.BG докарахме и мноого тежкия управляващ блок на терминала ИЗОТ 8542Е.

**Терминал ИЗОТ 8542Е** – управляващ блок

Новото попълнение в колекцията ни от стара българска техника е малко по-специфично. През 1984 г. в Завода за запаметяващи устройства във Велико Търново влиза в производство нов терминал на име ИЗОТ 8542Е. Неговите дейности са същите като на останалите такива устройства, за котио сме ви разказвали в статиите ни. За разлика от тях обаче, при този на видно място върху бюрото на работещия се поставя един дебел блок с размери 330 х 555 х 470 мм, който съдържа управляващия хардуер на терминала и цели две флопидискови устройства за 8-инчови дискети – онези, най-големите. Получава се много тежко нещо, а да не говорим, че сме виждали и такъв блок с три флопита! Този блок е управляващият модул и сърцето на целия терминал. Един много забележителен факт при нашия екземпляр конкретно е, че дойде при нас направо в заводския си кашон, а вътре в калъф – тоест напълно нов и никога неупотребяван! Рядко се случва такова щастие.

Тъй като дори само едно 8-инчово флопи тежи доста, можете да си представите какво се получава, когато в един дървен сандък като тоя по-горе се натъпчат кутия с две такива, с електрозахранващ блок, платки, отделно няколкото дебели папки документация, мноожеството кабели… Пълното тегло на ВСИЧКО е 74 килограма!

Пренасянето му от представителството на Еконт до склада беше сериозно упражнение – ето тук можете да видите епизод от него:

**Антон Оруш – колекционер на стари компютри**

Единственото по-тежко нещо, което сме карали по същия маршрут, е една радиоусилвателна уредба У-АА 50 на завод Електроакустика от началото на 60-те години.

Това пък са заключалките на сандъка. Те са 6 броя и задържат отвсякъде капака – да не се отвори при преместването:

Ето ни с блока лице в лице. Флопитата са две, но както ще видим, има и модификации с цели три!

Белите езици се натискат и капачето се отваря, за да поставите дискетата. Наистина им работи механиката! :)

Отдолу вдясно има указателни светодиоди за това коя мрежова линия работи в момента, дали има електрозахранване и т.н.:

Целият терминал се състои и от още няколко устройства:

двете флопита ИЗОТ ЕС 5074. Едното е за зареждане на програми, а другото за запис върху дискети на резултата (документите) от работата Ви. Тези флопита поддържат само едностранен запис, още е рано за двустранните дискети, хеле пък за онези с двойна плътност;
ИЗОТ СМ 1604.М1 – операторски пулт – разказвали сме Ви за него ТУК;
печатащо устройство ИЗОТ 7700С
още три видеотерминала СМ 1604.М1, за да може да работят още хора на ИЗОТ 8542Е – иначе може само с онзи единия по-горе;
разбира се – този управляващ блок;
захранващ източник, от който тръгват 220-волтовите кабели за всичките тия.

Ето блоковата схема на целия терминал:

С какво може да ни бъде полезен ИЗОТ 8542Е? Той има собствена операционна система и чрез нея може да работи и самосиндикално, като истински самостоятелен компютър. На него могат да се пишат и редактират програми ида се ползват други такива и да се запазва резултатът от работата с тях. ОС се пази на специална дискета във формат на изпълним код и има следните основни функции:

управлява системните ресурси (разбира се);
дава информация за статуса на навързаните компоненти от системата;
интерпретира команди;
работи с файлове;
изпълнява входно-изходни операции;
взаимодейства между приоритетните задачи и тези във фонов режим;
започване, спиране и отлагане на задачи;
разпознава и инициализира всички включени периферни устройства – флопита, принтер и т.н. – диагностицира проблеми с тях;
разпознава съдържанието на поставена дискета и Ви показва какво има в нея;
записва документи на дискети;
преподрежда файлове;
създава и редактира обектови и макробиблиотеки;
разпечатва файлове;
намира грешки в програмите.

ОС заедно с програмите за мрежова работа (те са подредени в отделен пакет) дава и възможност да използваме ИЗОТ 8542Е като компонент от мрежа около машина от СМ-серията.

Програмите за този компютър/терминал се пишат на макроасемблер ДОС РВ-Б. Освен това има транслатор от ФОРТРАН и интерпретатор на БЕЙСИК.

Сега да рагледаме по-подробно управляващия модул на терминала. Когато отворим сандъка, вътре виждаме ето това:

Тъй като модулът е практически напълно нов, тук е и цялата му прилежаща окомплектовка:

Неговият мозък е 16-битовият микропроцесорен комплект К581, чийто команди са същите като за компютрите от серията миникомпютри СМ – по-специално СМ 4. Това означава, че тук можете да използвате и много програми, които си ги имате оттам.

Между другото, ето една снимка на блока в реклама на ЗЗУ Велико Търново, мислим, от 1986 г. Флопитата тук са три. Страшно здрави ще да са тези бюра! В дъното се виждат два големи хард диска тип фризери, за които много сме ви разказвали:

Отзад блокът има много вентилационни отвори, през тях се вижда вентилатор на ЗМД Ал. Атанасов Етрополе, а отляво – панел с конектори за външните устройства, които се свързват към него:

Ето ги подробно конекторите отзад. Надписите са на руски, защото много е изнасян за бившия СССР. Конекторът ,,Линия“ е за включване на модем – така ще свържете ИЗОТ 8542Е в мрежата ЕСТЕЛ, като режимът на предаване на данни може да бъде синхронен или асинхронен. Към конектора ,,Печать“ включвате ИЗОТ 7700С. Едноличният пулт ИЗОТ СМ 1604.М1 влиза в конектора ,,Пульт“:

Какви са основните технически параметри на блока? Микропроцесорният комплект К581 има тактова честота 10,13 мхц за варианта с повишено високо бързодействие или мхц за този с по-ниско. Коя честота ще използвате, трябва да укажете с превключватели, разположени вътре в блока, на платката с процесорния модул. К581 се нарича комплект, защото освен самата микропроцесорния интегрална схема, включва в себе си и други 4 блокови интегрални схеми:

регистрово аритметико-логически устройство;
схема за управление;
две схеми тип ,,програмируемо постояннозапомнящо устройство“, в които са записани инструкциите на операционната система и микропрограмите за изпълнението им.

К581 използва шина за данни с 16 адреса. Тя няма отношение към периферните устройства, ами към нея са включени две други запомнящи устройства: 1) с пряк достъп и 2) друго, което съдържа служебната програма за начално задействане на ИЗОТ 8542Е – нейното стартиране е отговорност на управляващия блок.

Командите, които операторът и изпраща на терминала, и информацията, която той му подава, минават през отделен входно-изходен процесор, също свързан с 16-адресната шина на централния. Входно-изходният процесор управлява интерфейсите за всички периферни устройства без флопитата, защото за тях има сложен отделен контролер.

Постоянната памет на блока е 2 кб, а оперативната – 64.

Едно масивно и тежко (в най-буквалния смисъл) попълнение в колекцията ни. Дали смеем да си пожелаем още такива? Да! :D

Български мрежов терминал ИЗОТ ЕС 8566.М1 от 1988 г.

Странен БГ програматор за 8-битови EPROM-чипове

В Sandacite.BG изнамерихме един рядък програматор за 8-битови EPROM-чипове.

Дсоге в наши статии сме ви показали един програматор, чрез които се записва служебната информация на компютъра в специални чипове – т.н. EPROM-и. Това беше устройството ИЗОТ 0404С. Тия дни обаче към колекцията ни се присъедини друга джада от същия вид, която обаче не носи върху себе си знаците на производител. Някои части по нея ни навеждат на мисълта, че това е самоделен уред, изработен в сервиз, за да работят с него на място. Такава част напр. е гедерейският щепсел, който не е практика да се слага на фабрично произведени български компютри и периферия, или пък напр. ключетата, които са използвани за включване и изключване отстрани и за избиране на вида чип, който ще презаписваме (в лявата част на сниманото по-горе устройство). Такива ключета в серийни, заводски произвеждани машини, не се срещат.

Нищо чудно няма програматорът, който дори не е означен с данни за модел и т.н., наистина да е правен на място, за работа в сервиз. Такива устройства имат традиция у нас – напр. виждали сме самсиндикално произведен осцилоскоп от 1958 г., още преди първия серийно произвеждан български такъв уред (а това е ОГ-1 на развойно предприятие Електроника – София). Ако и програматорът е такъв тип устройство, то той е пуснат в много малка серия – я са направени 5 – 6 такива, я не. Просто целта в такива случаи е да има в сервизното звено уред, с който да се работи, а не той да се продава и да се печели от това.

Ето и какво представлява той.

Пред себе си виждате панел с гнезда, в които трябва да поставите EPROM-ите, които ще (пре)записвате. Това може да са следните 4 модела чипове:

българският 2716 с 2 кб памет;
българският 2732 с 4 кб памет;
MC68705P3 на Motorola – 1804 байта EPROM-информация, 112 байта RAM;
MC68705U3 на Motorola – 3776 байта EPROM-информация, 112 байта RAM.

Както виждаме, има и ключе за превключване с кои чипове да работи машинката. При горно положение на превключвателчето това ще са 2732 и MC68705U3, а при долно – 2716 и MC68705P3. Чиповете 2716 и 2732 са използвани напр. в българските едноплаткови учебни компютри ЕМК-14 и ЕМК-15.

Всички тези чипове са 8-битови, с DIP-пакетиране. Крачетата им са тънки и фини, затова трябва да внимавате някое да не се изкриви, докато ги намествате в цоклите. Това става така: повдигате нагоре пластмасовото ключе при съответния цокъл, поставяте чипа вътре и заключвате с ключето, за да стегнете – както при поставяне на процесор в неговия цокъл.

Щом направите това, включете устройството от ключето ,,старт/стоп“ в средата. След това под него има друго ключе – за начало и край на работата на служебната програма. Преместете го надолу, за да започне програматорът работа по чипа. Докато програмира, зеленият светодиод горе вляво ще свети. Тогава не притеснявайте работата на джаджата! В един момент това ще спре и ще светне червеният светодиод – ,,край на програмата“. Вече спокойно можете да освободите и извадите чипа!

Ето и захранващия блок на устройството – има и конектори за получаване на 5 волта напрежение/1 ампер големина на тока:

Макар никъде по устройството да не можем да разберем къде е произведено и работило, имаме подозрения за Системинженеринг или Системизот – предприятията, занимавали се съответно със сглобяване и ремонт и поддръжка на различни компютърни системи, които България е произвеждала през 70-те и 80-те години. Програматорът е произведен през втората половина на 80-те г., защото тези чипове на Motorola излизат през 1984 г., а трябва известно време, преди те да започнат да се използват масово, че и до България да стигнат.

Една необичайна, не класическа изотовска, но все пак интересна придобивка в нашата колекция.

Какво предлага една БГ компютърна фирма от 80-те – Системинженеринг

Фирма Електро-неон – българските неонови лампи от 1936 г.

Прочетете в Sandacite.BG за историята на българския производител на неонови лампи Електро-неон!

**Електро-неон – български неонови лампи**

Всяко технологично производство от периода на Царство България е интересно, защото за много такива въобще не знаем, че са съществували. Едно от тях са неоновите светлини, които още от края на XIX век се използват все по-често в рекламите. Тази тенденция се развива през десетилетията и не подминава и България.

През 1936 г. в София е основано дружеството Електро-неон с цел ,,производство, монтаж и конструкции на неонови надписи, реклами, ефекти, осветителни тела, електрически уреди и апарати, както и всякакви електрически инсталации и произведения от стъкло; представителство и търговия“. Това е най-вероятно първият български производител на неонови лампи! За историята на българската техника е много важно, че го открихме!

Фирмата има кантора на втория етаж на ул. Леге № 23. Основатели по учредителния протокол са:

Любомир Иларионов, електротехник;
Емануил Манолов, машинен техник;
Тобиас Щарк, електротехник;
Елия Барух, електротехник.

Четиримата съдружници внасят дял по 53 000 лв всеки и от 15.I.1936 г. встъпват в длъжността си на управители.

Една интересна история се случва на общо събрание на управителите през същата година. През м. април Елия Барух излиза от дружеството, но въпреки всички покани и призиви на съдружниците си не се явява на общо събрание, което да оформи надлежно неговото излизане според правилника. Същевременно той изтегля дяла си от дружествения капитал, а междувременно също започва да произвежда през друга, своя фирма, отново неонови светлинни тръби. По този начин нарушава дружествения правилник и договора, който е подписал при основаването на Електро-неон, защото никой от съдружниците във фирмата ,,не може без разрешение от другите да изпълнява в България каквато и да е друга длъжност при друго подобно предприятие, нито да бъде заинтересован в такова“. Затова на събрание през 1938 Щарк е изключен и за нови управители са назцначени Любомир Иларионов и Емануил Манолов.

Ето и една реклама на фирма Електро-неон от 1938 г. – прочетете текста, информативен е:

**Електро-неон – български неонови светлини**

,,Голяма економия на ток, полезно осветление без сянка!“ :D

През същата година неонови светлини, производство на Електро-неон, получават златен медал на Художествената занаятчийска изложба в София.

Интересно е да проследим как се развива дейността на Електро-неон през Втората световна война. През 1940 г. вече са налице трудности с доставките на суровини и намалена печалба, защото заради военните действия рекламните бюджети на предприемачите се свиват и скъпата светлинна реклама започва да се използва по-малко. Отчетената годишна печалба е 109 984 лв бруто.

През 1941 г. вече някои от работниците са мобилизирани в окупационните корпуси на българската армия в Македония и Западните покрайнини, затова в Електро-неон се налага търсене на нова работна ръка. Въпреки това, печалбата на производителя е 166 722 лв бруто.

През 1942 собствениците се замислят да въведат в производството нови изделия, освен неоновите светлини за реклами, защото стават все повече признаците, че търсенето им може да престане.

Междувременно, заради клаузите на приетия пред 1941 г. Закон за защита на нацията и рестрикциите, които той налага върху българските граждани от еврейски произход, съдружникът Тобиас Щарк престава да подписва дружеството. През 1943 г. той прехвърля и дяла си на Иларионов и Манолов. Той ще се сети за него едва през 1945, когато успява да си го възвърне въз основа на действието на новоприетата Наредба закон за уреждане имуществените последици от отмяната на противоеврейските закони.

Както сочат редът на историята и примерите с други български предприятия, и Електро-неон претърпява промените на национализацията – дружеството е ликвидирано от собствениците му през 1948 г.

За този интересен български производител успяхме да издирим само тази реклама и емблемата, която виждате под заглавието на статията. Каквито и информации обаче да открием за него в бъдеще, задължително ще ги добавим тук. Доскоро!

Електрически уреди от Царство България, марка ЕДИСОНЪ!

ИЗОТ 1008С Бензин – нов проблемно-ориентиран комплекс!

Sandacite.BG представя на вниманието ви т.н. проблемно-ориентиран комплекс ИЗОТ 1008С.

**Проблемно-ориентиран комплекс ИЗОТ 1008С Бензин**

Преди няколко дни ви качихме СТАТИЯ за едни специални компютърни системи, произвеждани в България от 1978 – 9 г. нататък, наречени проблемно-ориентирани комплекси. В нея споменахме един от тях, наречен Бензин, и обещахме да разкажем повече за него. Дайте сега да видим.

Той датира от около 1980 г. и е предназнаен да работи в популярните преди 1990 г. в България авторемонтни станции, където се занимава с електронизация и автоматизиране на зареждането с гориво и сервизното обслужване на камионите и леките коли, изполозвани в държавните автомобилни предприятия (ДАП) и др. Напр. ИЗОТ-ът води точна отчетност за това колко гориво и масло е изразходвано за зареждане – тази информация се записва на магнитна лента чрез включено в комплекса устройство работа с такъв носител – ИЗОТ СМ5300.01.

В паметта на 1008С може да се въведат характеристиките на различни гориво-смазочни материали – също може да запомни най-много 16. Комплексът може да се свърже чрез телефонен модем с голяма (ЕС) или малка (СМ) електронноизчислителна машина и така, докато работи, могат да го ползват и като обикновен отдалечен терминал в голяма компютърна мрежа.

Ето и от какво се състои Бензинът:

управляващ блок с главна част – български процесор от серията СМ 600;
клавиатура с две групи клавиши: буквено-цифрова и такава с функционални – за задействане на различни възможности;
индикация – вероятно LED букви и цифри – и такава с функционални светодиоди;
малко принтерче за печатане на касови бележки, подобно на онези в касовите апарати Елка;
споменатото запаметяващо устройство на магнитна лента ИЗОТ СМ5300.01;
четец за магнитни идентификационни карти – такава се използва, когато оторизираните шофьори трябва да ,,отключат“ ИЗОТ-а, за да си свършат работата. Иначе без да му ,,покажете“ карта, не можете да работите с него – това се прави, за да няма злоупотреби (вижте по-долу);
блок автоматика;
комплект датчици.

Проблемно-ориентираният комплекс Бензин може да обслужва едновременно до 8 бензоколонки, но те могат да се разширят и до 16. Когато от някоя от тях се извършва зареждане, тя е свързана с ИЗОТ 1008С и така той в реално време регистрира колко гориво и смазочен материал е изразходвано. Пригоден е за работа на няколко смени -в края на всяка смяна може да му се зададе да направи баланс не само колко литра бензин/нафта/масло е изразходвано, ами и от кой вид материал по колко и освен това да го запише на магнитна лента!

ИЗОТ 1008С следи и за определените от държавата лимити на горивото – ако сте го надвишили, няма да можете да заредите камиона, дори и да имате идентификационна карта! Всеки камион или лека кола притежава единен код на шофьора, отделно друг на самото МПС и най-сетне на предприятието/службата, към която е зачислено. Именно те са записани на магнитната карта. Когато я поставите в четеца, те се прочитат автоматично, но можете и да ги въведете ръчно с клавиатурата.

Апаратът има и 21 кб памет, в която информацията може да се съхрани до осем часа след изключване на напрежението. Иначе оперативната му памет е 4 кб. Подсистемата за работа с магнитни идентификационни карти има отделни памети – оперативна 250 байта и постоянна 4 кб – в които запомня данните от картите.

Софтуерът му се състои от специализиран алгоритичен език, който, както и онези на повечето ПОК-ове, е написан специално за най-удобно даване на команди на тази група от устройства.

Всичките устройства в състава на ПОК Бензин има механически триещи се части, но докато работят, все пак не са чак толкова шумни – най-много 75 децибела.

Знаем, че бюрокомпютрите са тежки. Събрани с други устройства, е нормално да тежат почти повече, и при този е точно така – 300 килограма! А размерите на групата, събрана заедно, са:

главен изчислителен блок – 950 х 770 х 680 мм;
лентовото устройство – 950 х 770 х 430;
блокът с автоматиката – 430 х 175 х 180.

Иначе работи при обикновеното 220 волта мрежово напрежение и потребява около 550 вата мощност.

Този ПОК е широко изнасян в чужбина от външнотърговската организация Изотимпекс. Ама де да намерим и у нас някоя голяма стара автостанция, ама неразбивана, и вътре да ни чака някой такъв Бензин?! Тц – няма такъв господ…

А тук тук ви показваме и какви са били българските автосервизи преди около половин век:

Вижте най-добрите български автосервизи през 1965 г.

Чисто нова 80-колонна видеокарта за Правец 8!

Sandacite.BG намерихме нова-новеничка 80-колонна видеокарта за Правец 8!

Привет! Днес пак ще се занимаем само с конкретна платка, а не с цял компютър. Причината – ето това на снимката. Тази видеокарта ще направи резолюцията на Вашия монитор за Правец 8 двойно по-висока и когато влезете в текстов режим, той вече ще може да изобразява текст на 80 колони, вместо 40.

Дойде при нас в заводската кутия, никога неупотребявана! Тя е един от двата вида използвани от Комбината в Правец през този период. Те са съвсем типови – вижда се в долния десен ъгъл как е написано ,,Модул…“ и след това многоточие ръкописно да се добави какъв е. Унифицирана работа…

Я да се занимаем сега по-подробно с картата. Отваряте значи компютъра чрез двата чопа отляво и отдясно, вдигате капака и получавате достъп до слотовете. Сега трябва да я монтирате. Забучвате я, без да правите глупости – има само един правилен начин. Сега свържете единичната жица, която излиза от видеокартата, към конектора ,,видеоизход“ на компютъра. После свържете буксата на коаксиалния кабел към конектора ,,видеоизход“ на задния панел на монитора. За да завършите, проврете коаксиалния кабел през някой от прорезите на задния панел на компютъра и накрая затворете капака.

Когато включите Правеца, ще трябва да задействате пълната функционалност на картата. Изберете я, като въведете PR#3. Натиснете бутона Return и ще видите как символа на БЕЙСИК /J/ се заменя със знака /}/. Това означава, че успешно сте задействали новата 80-колонна видеокарта.

Впрочем ето я по-отблизо. Чиповете, вкл. видеопроцесорът, са на Mitsubishi, но има и някои български (с емблемата на Комбината по микроелектроника в Ботевград), че и съветски:

Ако стигнете дотам Вашата нова видеокарта даже да проработи, ще забележите, че при първоначално включване азбуката на писане е латиница. Трябва да я превключите. Превключването на големи и малки букви, съответно с регистъра, в който са цифрите и препинателните знаци, се управлява с клавишите ЛАТ (бял) и Shift и Lock Shift (жълт). Ето как превключваме двата регистъра:

MK-Z1 – превключна към стандартната резолюция 40 колони, 25 реда;
MK-Z2 – включва стандартния знаков генератор (латиницата);
MK-N – прави същото;
MK-Z3 – включва другия знаков генератор – тоест кирилицата;
MK-O – прави същото;
MK-Z, MK-@ до MK-Z, MK-G – изобразява на екрана наподобяващи графични символи;
MK-A – еквивалентно на действието на клавиша Lock Shift;
MK-G – оттук включвате високоговорителчето… така де, благоевградската пищялка, вградена в кутията. Ето тук можете да прочетете повече за тях – ГОВОРИТЕЛЧЕТА;
MK-H – връща курсора една позиция назад, без да променя записания символ;
MK-J – прави нов ред без връщане в началото му;
MK-K – изчиства съдържанието на екрана от текущата позиция до края на последния ред;
MK-L – изчиства целия екран и поставя курсора в неговия горен люв ъгъл;
MK-M – действие, същото като на Return;
MK-S – временно спира работата на оператора LIST, докато повторно се избере MK-S и до натискане на произволен клавиш;
MK-U – придвижва курсора една позиция напред, като същевременно знакът, който е бил на старата позиция на курсора, се записва в буферната памет на компютъра.

Действието на клавиша ЛАТ остава същото като при работа с обикновена видеокарта.

Ето още малко информация за съвместимостта на 80-колонната видеокарта с целочислен и разширен БЕЙСИК:

Без съмнение една запомняща се придобивка в нашата колекция! Вие имате ли си такава? :D

А ето и една професионална правешка видеокарта:

Българска професионална видеокарта за компютри Правец!

Разширителна карта CP/M за компютри Правец 8

Разгледайте оригинална разширителна карта CP/M за 8-битови компютри Правец в Sandacite.BG.

**CP/M-разширителна карта за компютри Правец 8**

Днес ни попадна една любопитна платка – т.н. CP/M-модул. Това е разширителна карта, която напомня платките, които бяха актуални преди двадесетина години, когато се появи процесорният цокъл 370. Тогава новите процесори на Интел за него се монтираха в подобна платка, кото пък се слагаше в т.н. слот 1 на широко употребяваните дънни платки. Слот 1 беше масово разпространеният тогава хардуерен стандарт за връзка между процесора и дънната платка на компютъра.

Това тук действа на подобен принцип, но все пак не е същото. То не ъпгрейдва процесора, но прави позволява на машината да работи с два различни процесора, за да имате избор! CP/M-платката съдържа в себе си процесор Zilog Z80A и се забучва в разширителен слот на дънната платка на 8-битов Правец (по-точно някой между първия и петия слотове, броено от ляво надясно). По този начин компютърът ще може да работи с два вида процесори – 6502 и Zilog-а. С процесор 6502 е произвеждан напр. моделът Правец 8С.

Нуждата Правецът да може да работи с различния процесор Zilog Z80A може да се яви, ако имате наличен софтуер за неговата операционна система – CP/M80, версия 2.2 – и искате да го използвате. Поначало тази операционна система през 80-те години е много популярна във фирмените компютри в САЩ. За нея има много фирмен, професионален софтуер и такъв разширителен модул е направен, за да може да се използва CP/M80 с програмите за нея. Когато инсталирате модула, можете да превключвате двата процесора. Ако искате да използвате новата платка, просто написвате PR-номера (индивидуалния номер) на слота и активирате разширителната карта и процесора на нея.

Вместо този Zilog на платката може да е инсталиран и източногерманският му клонинг U880. За да може да направите фокуса, компът трябва да има РАМ поне 48 кб, колкото Правеците всъщност имат. За тези процесори асемблерните езици се наричат Z80 и I8080, а ако се работи със Z80, операционната система е CP/M80, версия 2.2.

На горната снимка добре виждаме цялото изделие. По него има и японски (на Mitsubishi), и съветски чипове. Интересно е да отбележим, че тази платка идва при нас съвсем нова-новеничка, дори не е използвана – при нас пристигна в оригиналното найлонче. Произведена е в Комбината по микропроцесорна техника, даже още си има стикера на ОТК-то.

На платката има и светодиод, който светва, когато сме инсталирали успешно платката и тя заработи. При монтиране страната елементи на платката трябва да бъде обърната надясно, освен това преди да забучите разширението, задължително изключете компютъра, вкл. и от контакта!

Честито! Сега вече можете да се наслаждавате на Вашия ускорен и усилен Правец 8!

Вижте и още едно интересно разширение, тоз и път за 8Д, тук ==>

Как да ъпгрейднем Правец 8Д с флопи, разширителни карти и ДОС

Български феритни памети от 1974 г.

За пръв път в Sandacite.BG намираме български феритни памети!

**Български феритни памети от ИЗОТ 0310**

Феритните памети са исторически вид енергонезависими компютърни памети. Те появяват през средата на 50-те години и се използват до края на 80-те.

При тях данните за записват, като се намагнитват малки феритни тороиди. Като погледнете отгоре, виждате четири правоъгълника – това е матрицата, върху която се монтират феритните ядра. Когато се променя състоянието на намагнитеност на ядрото, това изразява кодиране на информационни битове като нула или единица. Всеки тороид е свързан с два или четири проводника според схемата на паметта.

Когато през проводника премине електрически ток, той създава магнитно поле. Чрез пропускане на ток в определена посока се управлява индуцирания магнитен поток в едната или противоположната посока (по посока на часовниковата стрелка или обратно на нея) и едната се приема за логическа 1, а другата за логическа 0.

Ядрата са с форма на тороиди, защото така линията на магнитните силови линии е затворена и нищо не излиза навън. Между другото, интересно е да отбележим, че най-малката сила на тока, достатъчна, за да се промени намагнитеността, е различна според температурата.

Ето напр. как се чете от феритни памети. По електрическата верига се подава импулс, който да промени стойността на бита в нула.

Стойността на бита се разбира, когато се измери токът на проводника за четене: ако намагнитването на тороида се е променило, то в него възниква индукционен ток. И тогава:

ако битът е бил „0“, няма промяна;
ако битът е бил „1“, намагнитеността се обръща. След малко време това се отчита от проводника за четене S. Времето, необходимо за този процес, ва английската терминология се нарича access time.

Тъй като след всяко четене битът става 0, процесът разрушава съхранената информация и след прочитането на бита той трябва да се възстанови.

А ето и как записваме. При процес на запис се приема, че преди това е имало четене и битът е в състояние 0:ц

за запис на „1“ се възбуждат избраните X и Y, но с токов импулс в обратна посока на този при четене. Намагнитеността се обръща в пресечната точка;
за запис на „0“ (с други думи да се предотврати запис на „1“) се подава и ток за забрана по Z. Това намалява сумата от токове през тороида, която вече не е достатъчна, за да промени посоката на намагнитеност и тя остава същата.

Тези памети се използват масово в компютрите от споменатите десетилетия, обаче са трудни, съответно скъпи за производство, и имат сложна захранваща схема. Затова след изобретяването на DRAM от Интел феритните памети започват да изчезват от масовите компютри. Продължават обаче да се употребяват в компютри за приложение във военното дело и космическите проучвания (напр. в совалките), защото не се увреждат от радиация и мощни електромагнитни импулси.

А поводът да направим тази статия е фактът, че вчера неочаквано се сдобихме с български феритни памети! Тези, които виждате на снимката в началото на статията, са действали в известния наш компютър ИЗОТ 0310 от 1974 г. – онзи, за който Тодор Живков казва, когато го вижда на Пловдивския панаир: ,,Ето такава изчислителна техника ни трябва, какво ми говорите за големи машини!“:

На снимката горе виждате откъде влиза в платката проводникът за четене S (Sense), а и останалите.

Производството на българските феритни памети започва в Завода за запаметяващи устройства във Велико Търново и такива са монтирани във втория български компютър ЗИТ-151 от 1967 г. Не знаем колко е капацитетът на тези, но поначало 1 кб е нещо нормално за един елемент от онази епоха. За да постигнете необходимо за нормална работа количество памет, е необходимо за наредите в компютъра доста такива.

Ето и снимка откъм страната спойки:

М001 вероятно означава ,,модул 001″ в смисъл на модул памет.

Всяка една част от този вид стари български компютри и невероятно ценна, а още повече пък наша феритна памет! Затова посветихме отделна статия на тази находка.

А тук можете да видите информация и за един още по-стар вид компютърна памет:

Перфокартите за компютри и как да ги съхраняваме