Статии - Стара техника - ==> SANDACITE BG <== Българският портал за стара техника

Антон Оруш

Български контакти и ключове – ІІ част

Някои от тези ключове за осветление са с потенциометър, за да може да се контролира равнището на осветеност. Другите вдясно са обикновени и с такива са изпълнявани масово панелните блокове през 80-те и нач. на 90-те години.

Има и едно интересно приспособление, което ние виждаме за пръв път.

Отново производство на завод Найден Киров Русе.

[1981] Български контакти и ключове

Тези контакти и ключове за осветление са производство на завод Найден Киров Русе. Някои от тях могат да се намерят и сега в търговската мрежа, но според нас са със занижено качество спрямо показаните на снимката.

[1988] Български таблет Бриз 30 + документация

Под таблет в случая се разбира дигитайзер – входно устройство за въвеждане на въвеждане на графична информация в компютър и нейното цифровизиране.

На първата снимка е показан курсорът му, а ето и лицевата страна на самото устройство:

Производител – Приборостроителен комбинат Петрич:

Размери на работното поле – 270 х 270 мм

Консумирана мощност – 10 вата

Метод на въвеждане на информацията – полуавтоматичен

Максимална скорост на въвеждане – 90 т/сек.

Ръководство за употреба на таблета Бриз 30 – Таблет Бриз 30 – инструкция за експлоатация

Паспорт на таблета Бриз 30 – Таблет Бриз 30 – паспорт

Формуляр на таблета Бриз 30 – Таблет Бриз 30 – формуляр

Скенираните документи са предоставени от колегата Zigi88.

Изкупуване на стари радиоприемници

Изкупуване на стари радиоапарати

Купувам стари радиоприемници

Стари радиоприемници

Изкупувам стари радиоприемници

Контакти:

Антон Оруш

е-mail: deltichko@abv.bg
e-mail: info@sandacite.net
GSM: 0896 625 803
Facebook: Антон Оруш
Skype: respromcholat. 42° 41′; lon. 23° 18′
DIN, МС/ТС, 1942
1000 Sofia, Bulgaria

Стари реклами на техника от 1930-те години

Отново сме Ви подготвили компилация от стари български реклами на техника. Горната е от 1937 г., непосредствено след откриването на големия предавател на Радио София във Вакарел, изграден от Телефункен.

Стари български реклами

Стари рекламни плакати

Стари рекламни пана

Български ретро реклами

Други интересни реклами до 1945 г. можете да разгледате на следните линкове:

http://www.sandacite.bg/?s=%D1%80%D0%B5%D0%BA%D0%BB%D0%B0%D0%BC%D0%B0

http://www.sandacite.bg/?s=%D1%80%D0%B5%D0%BA%D0%BB%D0%B0%D0%BC%D0%B8

[1950-те] Стар български електрически котлон ЕКП 4 + описание

Днес ще Ви запознаем с още един български котлон от 1950-те години, но вече от втората им половина и като така – по-съвременен. На първо време, той е със закрити нагревателни плочи и доста по-безопасен за употреба в сравнения с Първия.

Този котлон се състои от ламаринено тяло, оформено като паралелепипед. Има две нагревателни чугунени плочи — едната 800 Вт и другата 1200 Вт. Изводите на всяка от тях завършват върху съответен електрически превключвател, посредством които се включват различни мощности (тристепенно регулиране). Има вграден двужилен кабел със сечение 2 x 1,5 мм²и дължина 1,6 м, снабден с щепсел 10 А. Електрическата инсталация, към която ще се включва котлонът, трябва да има проводници със сечение над 1,5 мм², електромер 10 А и предпазители 15 А. Разходът при пълна мощност е 0,04 лв час (по тарифа, валидна към 1962 г.). Тежи близо 9 кг.

Капаците са черно емайлирани, тялото е боядисано с печена алкидна боя, а дъното е бронзирано, за да отражава топлината и да предпазва опорната площ от силно загряване. Закрепването на плочата се осъществява по следния начин. Върху капака симетрично на средата под 120° един спрямо друг са затегнати три болта, всеки с помощта на две гайки така, че главите им отстоят на еднаква височина (около 20 мм) от повърхността му. Плочата се поставя върху болтовете, като тънката й периферия влиза в специалните канали на главите им, а дългата й шпилка надолу през отвора па капака. Върху нея се нанизва продълговата скоба с дължина, по-голяма от диаметъра на отвора, след коего се патяга чрез гайка. Подпряна върху болтовете и притисната със скобата към капака, плочата е здраво закрепена, като едновременно отстои на известно разстояние от него По такъв начин е избягнато излишно предаване на топлина към тялото на уреда.

Този тип котлони вследствие на възможността за регулиране на мощността и оттам на температурата са много добри за готвене и пържене. Могат, разбира се, да се употребяват и за загряване на течности. Имат значителна инертност (т.е. загряват бавно, защото плочите им са много дебели – около 2,5 см), което ги прави неудобни за бързо нагряване. Съдовете, които се поставят върху плочата, трябва да имат равно дъно. Могат да работят на всяка жилищна инсталация, снабдена с електромер 5 А и предпазители 10 А. Електротехнически недостатък на тези котлони е, че нямат заземяване.

Повредите в тези котлони са много редки и се състоят предимно в изгаряне на нагревателя, който не може да се поправи освен при заводски условия. Смяната на повредена плоча става по стедния начин: снемаме дъното, като развиваме четирите винтчета, които го прикрепят. Освобождаваме изводите от превключвателя и след като развием гайката на шпилката, снемаме скобата и плочата се изважда нагоре. Поставянето па новата плоча става по обратен път.

Котлонът се употребява предимно за готвене и пържене, но може да се употреби и за други цели. Техническите му данни са дадени в долната таблица. Нарочно сме заградили неговия индекс, защото таблицата поначало се отнася за повече български котлони от 1950-те г. и като така тя показва как той се разполага между тях:

А, и накрая да отбележим, че този котлон има и версия с една нагревателна плоча (т.н. ЕКЧП), с която ще Ви запознаем друг път. :)

[1938] Стар български радиоапарат Херц 231 + реклама

Този радиоприемник е производство на Радио лаборатория Херц – гр. София, ул. Мария Луиза № 69.

Радиапаратът е богато орнаментиран със символи на производителя. Освен стандартната месингова емблема вляво на кутията…

…присъства и тази емблема вляво на скалата, която емблема виждаме за пръв път:

Всички потенциометри са на една линия – в интерес на истината не сме забелязвали Херц с тонрегулатор отстрани, както е практиката при някои други производители.

Лампов състав: EF5, EB 3, EL3(N), AZ1.

Пред говорителя ни се струва, че оплетката е по-различна от обикновено:

Това, което най-много ни впечатли, е, че на шасито се намира хартиена табела с означен моделният номер – нещо, което поначало се среща доста рядко при българските радиоапарати до 1945 г., а друг Херц с тази ,,екстра“ не сме забелязвали:

Капакът е с шрифт, характерен и за други български радиоприемници преди 1945 г. – Nord-West, Pemmidor:

Отвътре се забелязва кондензатори на Tesla… на нас се струва, че е имало по-стар, който е заменен с него. Механизмът зад скалата е идеално запазен, а лампите са от различни производители:

Ами това е! Други български лампови радиоприемници можете да разгледате в тази тема в нашия форум – http://sandacite.bg/forum/viewtopic.php?f=11&t=3421&start=10

[1971] Български ролков магнетофон Гама

За този български ролков магнетофон знаем само, че е произвеждан в малка серия и раздаван на определени лица ,,по партийна линия“ (спомени на човека, от когото го закупихме). Не разполагаме със схема, описание или каквато и да било друга документация. Затова я търсим усилено и призоваваме, ако някой случайно пази – да ни пише – ще я публикуваме с нескрито удоволствие.