Статии - Стара техника - ==> SANDACITE BG <== Българският портал за стара техника

[1961] В Слаботоковия завод в София

Днес ще надникнем в Слаботоковия завод Климент Ворошилов в София, за да разгледаме два кадъра от производството на български телевизори.

Горната снимка изобразява момент от монтажа на елементи върху шаси на първия български телевизор Опера 1. В тези години мъжете извършват повече конструкторската и настроечната работа в производството на битова електроника, а жените се занимават с този непосредствен монтаж, явно защото е било преценено, че по-добре им се удава ,,пипкавата“ част от работата. Това е било така още преди 1944 – 5 г. – запазени са напр. снимки от производството на радиоприемники в бургаската фабрика ,,Тулан“ на инж. Светозар Пренеров, където трудът е разпределен по същия начин и пак така дами монтират електронни елементи по шаситата.

Ето и една маалко по-късна снимка – вероятно е от 1962 – 3 г., на която пък работници настройчици доизкусуряват втория български телевизор Опера 2 на поточната линия. Забележителното в случая е, че тази снимка ни я пратиха от германски сайт, което ясно говори, че историята на българската техника може да стане интересна и зад граница – това зависи само от нашето умение да я разказваме:

А тук вече сме в 1967 г., когато старателна монтажничка се труди над телевизор Пирин. :)

***Производство на телевизори в България***

[1986] Книга – Правец 8Д

О. Вълчев и др. – Правец 8Д, София, ДИ Техника, 1986 г. Формат: DjVu ==> http://www.sandacite.bg/wp-content/uploads/2015/01/правец-8д.rar

СЪДЪРЖАНИЕ
ПРЕДГОВОР

ПОДГОТОВКА ЗА РАБОТА С КОМПЮТЪРА

Клавиатура

Периферия

Работа с касетофон

Грижи за касетите

Друга периферия

Включване на компютъра

КОМАНДИ И ФУНКЦИИ

Коментар

Операции над цели програми

Работа с масиви

Логически функции и константи

Математични функции

Управление

Операции с низове

Помощни команди и функции

Входно-изходни операции

Графика

Музикални възможности

ПРИЛОЖЕНИЯ

Съобщения за грешки

Таблица на кодовете ASCII (КОИ—7)

Управляващи кодове ESCAPE

Оперативна памет

Схеми на куплунги

ЛИТЕРАТУРА

АЗБУЧЕН УКАЗАТЕЛ

[1980] Телевизионна приставка ПТП 216 + схема и описание

Телевизионна приставка ПТП 216 + схема и описание – в Sandacite.BG!

Със сигурност сте виждали това производство на КРТА Велико Търново. Тази приставка става мвого популярна в България през 80-те години и дава възможност за приемане на тв програми, излъчвани в честотния диапазон от 470 до 622 MHz, тоест от 21 до 39 тв канал, от тв приемници, които иначе са конструктивно непригодени за приемане на програма за канал, по-високочестотен от 12.

Приставката ПТП 216 може да ве вкюли към всеки телевизор, приемащ програми от втори канал.

Ето и схемата на ПТП 216:

Ръководство за употреба и техническо описание – тук ==> ПТП 216

[1983] Български обществен телефон с кредитна карта

При телефонния апарат за обществено ползуване, работещ с кредитни карти, са избягнати неудобствата на телефонните апарати, които работят с монети или жетони. Използуването на микропроцесор позволява да бъдат добавени и качествено нови функции на апарата, напр. усъвършенствуване на таксуването; бърза и лесна промяна на тарифите; автодиагностика; проверка на картата против фалшификация, изтриване на картата при опит апаратът да бъде „излъган“.

В ДСО ИЗОТ от колектив под ръководството на инж. Иван Въчовски е разработен телефонен апарат за обществено ползуване, работещ с кредитни карти. Апаратът работи със специално изработени за целта карти, които се закупуват от клиента. При вдигане на слушалката се чува сигнал и на специален панел на апарата светва 00.00. При това положение апаратът е готов за работа, но не може да се избира номер (освен номерата на специалните служби). Номер може да бъде набран и може да се проведе разговор при поставяне на карта, върху която е записана някаква сума. Таксува се чрез таксуващи импулси от АТЦ, модулирани с честота 16 kHz и с продължителност от 70 до 320 ms. Междуградските и международните разговори се таксуват по време на разговора, като на цифровата индикация се наблюдава намаляването на сумата. За междуградските и международните разговори е необходима минимална начална сума, без която разговорът не може да се проведе. Селищните разговори се таксуват в края на разговора. При поставяне на микротелефонната гарнитура апаратът изтрива от картата старата стойност и презаписва останалата след разговора стойност.

Функционално апаратът се състои от следните блокове: микропроцесорен блок, блок бутони и индикация, устройство за четене/запис на картата, детектор на таксуващи импулси 16 kHz, телефонна разговорна част, захранване.

Всички блокове с изключение на част от захранването са поместени в обща кутия, обособени в отделни модули за лесна проверка и ремонт. Мрежовият трансформатор и акумулаторите са поместени в отделна кутия, която се монтира на разстояние от апарата, така че до него се подава напрежение, по-ниско от 36 V.

Микропроцесорният блок се състои от микропроцесор, постоянна памет, оперативна памет, управляващи устройства (контролери) за другите блокове на апарата. Всички блокове на апарата с изключение на телефонната разговорна част са под управлението на микропроцесора.

Устройство за четене запис на картата се състои от двигател и съответна механика за движение на картата, глава за четене запис на картата, усилвател за четене, цифров регулатор на оборотите на двигателя и фотодатчици за местоположението на картата.

Детекторът на таксуващи импулси се състои от режекторен и лентов филтър за 16 kHz, усилвател и формировател. Той може да бъде управляван програмно от микропроцесора, така че да е нечувствителен определено време към постъпващи таксуващи импулси.

Захранването е импулсно и дава стабилизирани напрежения +5 V, —5 V и +12 V, необходими за работата на останалите блокове. То може да се включва и изключва програмно. За да не се ощетява клиентът при отпадане на мрежовото захранване по време на разговор, то е резервирано с акумулатори, които поемат натоварването, докато се презапише картата на говорещия в момента клиент. След това апаратът не може да се използува, докато не се възстанови мрежовото захранване.

Блокът бутони и индикация се състои от стандартен бутонен номеронабирател, четири цифрови индикаторни лампи ИВ-3 и необходимата електроника за свързването им към микропроцесора. Бутонното номеронабиране се управлява от микропроцесора. Не е използувана специализираната интегрална схема за бутонно номеронабиране, която се вгражда в телефонни апарати с бутонно номеронабиране. Бутоните и индикацията са оформени конструктивно върху платка и се разглеждат като един блок.

Микротелефонната гарнитура и телефонната разговорна част са заимствувани от монетен телефонен апарат.

На фиг. 1 е дадена блокова схема на апарата. Чрез периферни интерфейсни адаптери PIA са реализирани управляващите устройства (контролери) за отделните блокове. Контролерът за индикация е реализиран без използуване на PIA — само със схеми с ниска степен на интеграция, затова на схемата блокът за индикация е свързан директно към микропроцесорните шини.

На базата на този апарат предстои да се създадe апарат, който посредством вграден модем ще влиза във връзка по телефонната линия с централен диспечерски пункт, където ще предава информация за броя проведени разговори, набрани суми и др. Ще има възможност сумата за разговорите да се отнася към сметката на клиента за домашния му телефон или към текущата му сметка в ДСК. В тозн случай картата ще бъде само идентификационна.

–

Сп. Електропромишленост и приборостроене 12-1983

ИЗОТ ЕС 1020 и други български електроннозчислителни машини

ИЗОТ-ЕС-1020-и-други-български-електронноизчислителни-машини

ЕС 1020 е един от моделите на Единната система електронни изчислителни машини (ЕС ЕИМ), които се разработват и произвеждат отстраните—членки на СИВ — СССР, България, Унгария, ГДР, Полша и Чехословакия (фиг. 41).

ЕС ЕИМ представляват седем модела изчислителни машини със съвместими програми, предназначени за решаване на широк кръг научно-технически и икономически задачи, за използуване в изчислителни центрове и автоматизирани системи на управление.

ЕС ЕИМ имат унифицирани за всички модели периферийни устройства, които осигуряват вход и изход на перфоленти, перфокарти и печатащи устройства, съхраняване на данните на магнитни ленти и магнитни дискове, връзка с абонатите на изчислителната машина по телефонно-телеграфна линия посредством абонаментни пунктове. Присъединяването на периферийните устройства се осъществява с помощта на стандартни елементи, което осигурява попълване и обновление на конфигурацията.

ЕС ЕИМ са построени на интегрални схеми, отговарящи на най-новите конструктивни и технологични постижения, в резултат на което са получени съвременни производствени и експлоатационни показатели. За ЕС ЕИМ е създадена система от програмно осигуряване, която включва комплект програми за техническо обслужване, оперативни системи,транслатори на алгоритмични езици на различен уровен и пакет програми за прилагане.

Програмната съвместимост и еднаквост на инструкциите и кода, прилагани за ЕС ЕИМ, позволяват да се повиши възможността за програмно осигуряване при прилагането на тези машини в различни области.

Електронната изчислителна машина ЕС- 1020 е предназначена за приложение в научноизследователски и проектантски институти, промишлени предприятия, учреждения и ведомства за решаване на широк кръг научно-технически и информационни задачи. Тя може да работи и в многомашинна система заедно с другите модели на ЕС ЕИМ.

ЕС-1020 се състои от функционално оформени блокове, които могат да нарастват самостоятелно. Агрегатното решение на конструкцията й позволява относително бързо и леко да се приспособява към конкретните експлоатационни условия, което създава възможност да се повиши производителността на машината посредством включване на допълнителни блокове. Така в зависимост от нуждите на потребителите могат да се комплектуват различни конфигурации. Допълнението на машината с абонаментни пунктове и апаратура за предаване на данни й дава възможност да работи по режим на телеобработка.

Стандартната функционална схема на електронноизчислителната машина ЕС-1020 е дадена на фиг. 42, а структурата на централния процесор — на фиг. 43.

Основни технически данни на ЕИМ ЕС 1020:

количество на инструкциите на процесора 142

време за изпълнение на основните операции:

събиране—изваждане с фиксирана запетая 20—30

събиране—изваждане с плаваща запетая 50—70

събиране—изваждане на двойни думи 50—110

умножение с фиксирана запетая 350

умножение с плаваща запетая 480

умножение на двойни думи 1200

деление с фиксирала запетая 400

деление с плаваща запетая 400

кратки операции 20—30

Централният процесор на ЕИМ ЕС-1020, каналите и блокът на захранването заемат три еднакви стандартни шкафа с размери -— 1190 х 700 х 1620 mm. Мощност, употребявана от централния процесор — 4,5 kW.

Елементите на стандартната функционална схема на ЕИМ ЕС-1020 са, както следва:

Централен процесор с детайлен изглед на инженерния пулт.

Операторски пулт ЕС-7074 с електрическа пишеща машина.

Периферно устройство ЕС-6012 за въвеждане на информация в ЕИМ от перфокарти.

Периферно устройство ЕС-6022 за въвеждане на информация в ЕИМ от перфоленти.

Периферно устройство ЕС-7010 за извеждане на информация от ЕИМ върху перфокарти.

Буквено-цифрово печатащо устройство ЕС-7030.

Устройство ЕС-5552 за управление на дисковите запомнящи устройства. Устройство ЕС-5512 за управление на лентовите -записващи устройства. Запомнящо устройство ЕС-5012 на магнитни ленти.

Запомнящо устройство ЕС-5052 на магнитни дискове.

Абонаментен пункт EС-8501 пишеща машина Марица 14

Разгледаните машини и апарати имат различни възможности за работа. Изборът на най-подходящите от тях за дадена организация зависи от обема на материалите, които те ще обработват. Например при внасяне на електронноизчислителни апарати Зьомтрон трябва да се отчете дали ще се използува перфолентовото устройство. В човечето случаи не е икономически изгодно да се закупува допълнителна малка изчислителна машина, която да обработва перфолентите, получени от автоматите. Всяка от разгледаните машини е рационална при определени условия. Ето защо при закупуването на такава техника трябва да се изхожда от възможностите за нейното оптимално използуване. В най-общ аспект техните технологични особености и възможности се свеждат до следното:

Електронни клавишни изчислителни машини (ЕКИМ). Тези машини имат редица предимства пред машините, работещи на електромеханичен принцип, а именно:

По-голяма скорост на извършване на операциите.
Безшумна работа.
Машините, работещи на електромеханичен принцип често блокират — особено когато се използуват от хора, които нямат необходимата подготовка.

Според действията, които могат да извършват, тези машини се делят на две групи:

а) ЕКИМ, които изпълняват автоматично всички аритметични действия и степенуване;

б) ЕКИМ, които освен тези операции, могат и да коренуват.

Към група „а“ спадат: Елка 22, Искра 11 м, Искра 110, Раса, Зьомтрон и. др.

Към група „б“, Елка 6521, Вега, Искра 12 и др.

Качествата, които имат тези машини, ги правят много удобни за работа в конструкторските бюра (фиг. 55).

Изчислителни таблични машини. Тези машини са удобни за използуване при съставянето на проектосметни документации, тъй като тук обикновено се правят изчисления, цифровите данни от които се записват в определени графи на стандартни формуляри или таблици.
Малки електронни изчислителни машини (МЕИМ). При МЕИМ данните могат да се въведат в паметта на машините посредством перфокарти или перфоленти. С тяхна помощ могат да се решават задачи, неизисква- щи голяма памет. За да се избегне този недостатък, напоследък произвежданите модели МЕИМ са конструирани по такъв начин, че могат да се свързват по няколко в система и така да са в състояние да решават и по- сложни задачи. Този принцип твърде ярко е изразен при МЕИМ ИЗОТ 310
Средни и големи електронноизчислителни машини. Най-голям принос за бъдещото развитие на проектирането се очаква от средните и големите изчислителни машини.

Областта на. тяхното приложение непрекъснато се- разширява. Периферните устройства на тези машини осигуряват въвеждане и извеждане на~ перфокарти, перфоленти и печатащи устройства, съхраняване на данните на магнитни ленти и магнитни дискове, връзка с абонати на машината чрез телефонно-телеграфни линии посредством абсна- метни пунктове.

Ефектът от прилагането на средни и големи ЕИМ е значително по-голям, когато освен изчисления, те изпълняват и графично- чертожна работа. Тази работа се извършва посредством специални устройства за въвеждане и извеждане на графична информация.

УСТРОЙСТВА КЪМ ЕИМ ЗА ВЪВЕЖДАНЕ И ИЗВЕЖДАНЕ НА ГРАФИЧНА ИНФОРМАЦИЯ

При съвременното бурно развитие на науката и техническия прогрес скоростното обработване и обмен на информацията, бързото и нагледно представяне на резултатите става ежедневна необходимост. За тази цел се създават все по-нови и усъвършенствувани поколения ЕИМ, които имат повишена скорост на действие и възможност за графическото—извеждане на резултатите. Това осигурява получаването на точна и стегната информация.

За изпълнението на тази задача съществено допринасят и специалните устройства (графопостроители) към ЕИМ, които имат все по-усъвършенствувани работни характеристики и системи за математическо осигуряване, могат да удовлетворяват все по-нови и разнообразни потребности в различните области на човешката дейност.

Автоматизираното чертане вече е завоювало всеобщо признание и с наличността на графо- построители в залите на ЕИМ по най-добър начин се осигурява връзката между човека и машината.

Графопостроителите служат за графическо представяне на информацията, обработена от ЕИМ. Всички автоматични гра- фопостроители могат да бъдат непосредствено присъединени към ЕИМ (пряка работа — „on line“), свързани с тях чрез телефонна връзка (телечертеж) или посредством магнитни ленти (независима рдбота — „off line“).

Повечето от графопостроителите са основани на двукоординатния принцип на построяване на изображението. Движението на пишещото устройство може да се осъществява в две направления, успоредни на осите на правоъгълната координатна система, чрез един или два отделни двигателя. Използуваната схема най-често е построена по принципа на сумиране на единични нараствания на координатите.

Графопостроителите са два типа — планшетен и рулонен (барабанен). В рамките на Единната система ЕИМ, които се произвеждат от страните—членки на СИВ, засега са приети четири типа графопостроители: два от планшетен тип (ЕС 7051—СССР и ЕС 7054—ЧССР) и два от рулонен тип (ЕС 7052 и ЕС 7053 — СССР).

Скоростта на чертане на графопостроителите от планшетен тип е около 50 mm/s, а на тези от рулонен тип — от 150 до 200 mm/s.

Размерите на работното поле на графопостроителите от планшетен тип достигат до 1600/1200 mm, а на тези от рулонен тип — 840/1600 mm. При начертаването могат да се използуват три цвята, а прилаганите мащаби могат да се изменят, както следва: 1:1, 1:2 и 2:1.

[1966] Йордан Боянов – Справочник по електронни лампи

София, ДИ Техника, 1966 г. Изтеглете оттук ==> http://sandacite.bg/tehnicheska_literatura/%5b1966%5d%20Yordan%20Boyanov%20-%20spravochmik%20po%20elektronni%20lampi.djvu

СЪДЪРЖАНИЕ

I. Системи за означаване на електронните лампи

1. Съветски лампи

2. Европейски лампи

3. Специални европейски лампи

4. Чехословашки лампи

5. Американски лампи

6. Военни лампи

II. Пояснения към таблиците с ламповн данни и схемите на цоклите

III. Съветски лампи

1. Приемно-усилвателни лампи

Приемно-усилвателни лампи (допълнение)

Лампи с повишена надеждност

2. Стари типове приемно-усилвателни лампи

3. Токоизправителни лампи (кенотрони и газотрони)

4. Тиратрони

5. Стабилизатори на ток (баретори)

6. Газови стабилизатори на напрежение (стабилизатори)

7. Неонови сигнални лампи

8. Генераторни и модулаторни лампи

IV. Европейски, американски и английски лампи

1. Приемно-усилвателни лампи

2. Приемно-усилвателни лампи (допълнение)

3. Електронни индикатори (кенотрони и газотрони)

5. Тиратрони

6. Тиратрони със студен катод

7. Газови стабилизатори на напрежение (стабилитрони)

V. Сравнителни таблици

1. Сравнителна таблица за съветските лампи

2. Сравнителна таблица за съветските лампи със старо означение

3. Сравнителна таблииа за новите приемно-усилвателни, токоизправителни, стабилизаторни и генераторни лампи

4. Сравнителна таблица за чехословашките лампи Tеs!a

5. Сравнителна таблица за лампите AR, AT, AU и AW (английски военни лампи)

6. Сравнителна таблица за лампите CV (английски военни лампи)

7. Сравнителна таблица за лампите NR и NU (английски военни лампи)

8. Сравнителна таблица за лампите VT (американски военни, лампи)

9. Сравнителна таблица за старите европейски и английски лампи

VI. Графични характеристики

1. Токоизправителни лампи

2. Приемно-усилвателни лампи

Азбучен указател

[1966] Наръчник на електротехника (Клисаров)

София, ДИ Техника, 1966 г. Изтеглете оттук ==> http://sandacite.bg/tehnicheska_literatura/%5b1966%5d%20Narachnik%20%20na%20elektrotehnika.djvu

Съдържание

1. Общи познания 24

1.1. Означения 24

1.1.1. Азбуки 24

1.1.2. Съкратени наименования 25

1.1.3. Знаци и цветови означения, използвани при електротехническите изделия и съоръжения 25

1.1.4. Условни графични означения в електротехническите схеми и планове 10

1.2. Основни величини и измервателни единици 73

1.2.1. Физични величини. Измервателни единици. Системи измервателни единици 73

1.2.2. Механически величини и единици 74

1.2.3. Електрически и магнитни величини и единици 78

1.2.4. Топлинни величини и единици 81

1.2.5. Светлинни величини и единици 84

1.3. Математика 84

1.3.1. Алгебра 84

1.3.2. Степени, корени и др. на числата от 1 до 100 и логаритми

на числата от 1 до 1000 86

1.3.3. Стандартни числа и редици от стандартни числа 01

1.3.4. Най-често употребявани в електротехниката числа 02

1.3.5. Страни на геометрични фигури 03

1.3.6. Лица на гемоетрични фигури 04

1.3.7. Повърхнина и обем на правилни геометрични тела 95

1.3.8. Тригонометрия 97

1.3.9. Сметачна линия 103

1.4. Механика 105

1.4.1. Статика 105

1.4.2. Център на тежестта 107

1.4.3. Кинематика 109

1.4.4. Динамика ч 111

1.4.5. Прости машини 112

1.4.6. Триене 114

1.5. Съпротивление на материалите.

1.5.1. Основни понятия ПО

1.5.2. Допустими напрежения 117

1.5.3. Опън и натиск 122

1.5.4. Напречно огъване 123

1.5.5. Надлъжно огъване (изкълчване) 124

1.5.6. Срязване и усукване 128

1.5.7. Сюжна съпротива 329

1.6. Чертане ЗЗС

1.6.1. Формати на чертежите. Мащаби (мерки) 130

1.6.2. Линии. Букви за надписване 131

1.6.3. Електротехнически чертежи 135

1.7. Машинни елементи 135

1.7.1. Нитове и нитови съединения 135

1.7.2. Резби, винтове, болтове, БДС (792—67). шпилки, гайки, шайби, шплинтове 136

1.7.3. Клинове, шпонки и щифтове 141

1.7.4. Оси и валове 142

1.7.5. Лагери 143

1.7.6. Съединители (куплунги) 148

1.7.7. Ремъчни предавки 154

1.7.8. Зъбни предавки 156

2. Основи на електротехниката 158

2.1. Основни понятия. Електрическо поле 158

2.1.1. Електрически заряди и взаимодействието им 359

2.1.2. Строеж на веществата 359

2.1.3. Електрическо поле и характеристиките му 159

2.1.4. Електрически капацитет. Кондензатори

2.2. Електрически ток в различни среди 163

2.2.1. Електрически ток в метални проводници. Електродвижеща сила 163

2.2.2. Електрическо съпротивление. Електропроводимост 164

2.2.3. Енергия и мощност на електрическия ток 167

2.2.4. Превръщане на електрическата енергия в топлина. Закон на Джаул—Ленц 167

2.2.5. Термотокове 167

2.2.6. Електрически ток в електролити 168

2.2.7. Електрически ток в диелектрици 169

2.2.8. Електрически ток в пустота (вакуум). Електронни лампи 171

2.2.9. Електрически ток в полупроводници 173

2.3. Електромагнетизъм 175

2.3.1. Магнитно поле и характеристиките му 175

2.3.2. Изчисление на напрегнатостта на някои магнитни полета 177

2.3.3. Намагнитване на веществата 178

2.3.4. Електромагнитни сили 179

2.3.5. Електромагнитна индукция 181

2.3.6. Самоиндукция 182

2.3.7. Взаимна индукция 183

2.3.8. Вихрови токове (токове на Фуко) 183

2.3.9. Общи магнитни загуби в стоманата 183

2.4. Вериги за постоянен ток 184

2.4.1. Основни закони 184

2.4.2. Свързване на потребители (съпротивления). Преобразуване на схеми 186

2.4.3. Свързване на електрически източници 188

2.4.4. Методи за изчисление на електрически вериги 189

2.5. Вериги за променлив ток 190

2.5.1 Основни понятия 190

2.5.2. Представяне на променливотоковите величини 192

2.5.3. Елементи на променливотоковите вериги 194

2.5.4. Свързване на активни и реактивни съпротивления. Електрически резонанс 194

2.5.5. Мощност и енергия на променливия ток

2.5.6. Несинусоидни променливотокови величини. Висши хармонични 197

2.5.7. Трифазна система 198

2.5.8. Магнитни полета, създадени от променлив ток 200

2.6. Магнитни вериги 200

2.6.1. Основни понятия и закони 200

2.6.2. Изчисление на магнитни вериги 201

3. Електротехнически и конструктивни материали 202

3.1. Проводникови материали 202

3.1.1. Метали и сплави с голяма проводимост (за електрически проводници) 202

3.1.2. Електросъпротивителни материали 210

3.1.3. Материали за електрически контакти 212

3.1.4. Електротехнически въглен и въгленови изделия 212

3.1.5. Проводници с електролитна проводимост (електролити) 214

3.2. Магнитни материали 217

3.2.1. Магнитномеки материали 217

3.2.2. Магнитнотвърди материали 225

3.2.3. Магнитни свойства на конструктивните материали 228

3.3. Електроизолационни, топлоизолационни и топлоустойчиви материали 228

3.3.1. Общи сведения 228

3.3.2. Газообразни диелектрици 220

3.3.3. Течни диелектрици 230

3.3.4. Електроизолационни смоли, силикони и восъкообразни вещества 231

3.3.5. Изолационни лакове, емайли и компаунди 235

3.3.6. Влакнести изолационни материали (неимпрегнирани) 238

3.3.7. Импрегнирани влакнести и слоести изолационни материали 241

3.3.8. Пластмаси, каучук и азбестоцимент 248

3.3.9. Слюда и слюдени изделия 253

3.3.10. Минерални и керамични изолационни материали

3.3.11. Топлоустойчиви (огнеупорни) материали 257

3.3.12. Топлоизолационни материали 258

3.4. Проводници и кабели 2о9

3.4.1. Голи проводници 259

3.4.2. Проводници за електрически уредби 260

3.4.3. Силови и контролни кабели 271

3.4.4. Шнурове и кабели за съединяване на подвижни консуматори 275

3.4.5. Монтажни проводници за електрически табла и апарати 279

3.4.6. Намотъчни (бобинажни) проводници 28С

3.4.7. Съпротивителни проводници 293

3.5. Конструктивни материали 301

3.5.1. Стомана 301

3.5.2. Алуминий 306

3.5.3. Мед 307

3.5.4. Месинг 312

3.5.5. Бронз 314

3.5.6. Дървен материал 316

3.6. Спомагателни материали 318

3.6.1. Припои 318

3.6.2. Флюси 321

3.6.3. Материали за замазки. Лепила 321

3.6.4. Смазочни материали 322

4. Електрически измервателни апарати и измервания 326

4.1. Основни понятия. Електрически измервателни апарати 326

4.1.1. Основни понятия 326

4.1.2. Характеристики и класификация на електрическите измервателни апарати 327

4.1.3. Системи електрически измервателни механизми 329

4.1.4. Устройства за отчитане 334

4.1.5. Означения върху апаратите 335

4.1.6. Технически данни на стрелковите апарати за измерване на електрически величини

4 1.7 Експлоатация, повреди и проверка на стрелковите

електрически измервателни апарати 342

4.1.8. Електромери 344

4.1.9. Електронни осцилографи 349

4.1.10.Съпротивления, използвани при електрическите измервания 350

4.2. Измерване на основните електрически величини 351

4.2.1. Общи практически указания 351

4.2.2. Определяне поляритета или фазите на електрически източник (мрежа) 352

4.2.3. Измерване на ток 354

4.2.4. Измерване на напрежение 355

4.2.5. Измерване на електрическа мощност 357

4.2.6. Измерване на електрическа енергия 364

4.2.7. Измерване на електрически съпротивления при постоянен ток 366

4.2.8. Измерване на индуктивно съпротивление, индуктивност и взаимна индуктивност 370

4.2.9. Измерване на капацитет, диелектрична проницаемост и диелектрични загуби 372

4.2.10. Измерване на фактора на мощността со=>ф 374

4.2.11. Измерване на честотата 376

4.3. Електрически измерения на неелектрически величини 378

4.3.1. Измерване на магнитни величини 378

4.3.2. ПреобраЛване на неелектрическите величини в електрически 4 381

4.3.3. Измерване на механически величини 38§

4.3.4. Измерване на температура 389

4.3.5. Измерване на концентрацията на течни и газообразни среди 391

5. Електрически машини, трансформатори и преобразуватели 392

5 1. Общи сведения за електрическите машини 392

5.1 1. Основни определения 392

5 1.2. Номинални данни. Претоварване. Режими условия на работа

5.1.3. Конструктивни особености на електрическите машини 403

5.1.4. Елементи на намотките. Схематично изобразяване на намотките на електрическите машини 406

5.1.5. Загуби в електрическите машини и коефициент на полезно действие 408

5.2. Електрически машини за постоянен ток 410

5.2.1. Устройство. Намотки 410

5.2.2. Работа на генераторите за постоянен ток. Основни съотношения на величините 413

5.2.3. Особености, характеристики и приложение на разните видове генератори за постоянен ток 416

5.2.4. Пускане, натоварване, регулиране и спиране на генераторите за постоянен ток 421

5.2.5. Съвместна работа на генератори за постоянен ток 422

5.2.6. Работа на двигателите за ностоянен ток. Основни съотношения 425

5.2.7. Особености и характеристики на разните видове двигатели за постоянен ток 426

5.2.8. Пускане, спиране, изменяне посоката на въртене и регулиране на скоростта на двигателите за постоянен ток 429

5.2.9. Специални машини за постоянен ток 433

5.2.10.Технически данни на машините за постоянен ток 434

5.2.11.Изчисления при пренавиване и сменяване режима на постояннотокови машини 441

5.3. Асинхронни машини 446

5.3.1. Устройство. Намотки 446

5.3.2. Работа на асинхронните двигатели. Основни съотношения 450

5.3.3. Характеристики на асинхронните двигатели 452

5.3.4. Сзързване на намотките на асинхронните двигатели в звезда и в триъгълник 454

5.3.5. Пускане, спиране, изменяне на посоката на въртене и регулиране скоростта на асинхронните двигатели. Генераторен и спирачен режим 455

5.3.6. Еднофазни асинхронни двигатели 460

5.3.7. Специални асинхронни машини 463

5.3.8. Технически данни на асинхронните машини 464

6.3.9. Изчисления при пренавиване или сменяне на номиналните данни на асинхронните двигатели

5.4. Синхронни машини 485

5.4.1. Устройство. Видове 485

5.4.2. Работа на синхронните генератори. Основни съотношения 487

5.4.3. Характеристики на синхронните генератори 490

5.4.4. Синхронни двигатели 491

5.4.5. Специални синхронни машини 494

5.4.6. Технически данни на синхронните машини 496

5.5. Колекторни машини за променлив ток 499

5.5.1. Общи сведения 499

5.5.2. Еднофазни колекторни двигатели 499

5.5.3. Трифазни колекторни двигатели 502

5.5.4. Технически данни на колекторните машини за променлив ток 506

5.6. Електромашинни преобразуватели 507

5.6.1. Двигател-генераторен агрегат 507

5.6.2. Еднокотвени преобразуватели 508

5.6.3. Честотопреобразуватели 509

5.7. Електрически машини за автоматиката 510

5.7.1. Общи сведения за изпълнителните двигатели 510

5.7.2. Постояннотокови изпълнителни двигатели 511

5.7.3. Асинхронни изпълнителни двигатели 516

5.7.4. Синхронни микродвигатели 518

5.7.5. Тахогенератори 522

5.7.6. Сзлсини 524

5.7.7. Електромашинни усилватели 524

5.8. Експлоатация на електрическите машини 527

5.8.1. Подготовка за пускане на електрическите машини в експлоатация 527

5.8.2. Сушене на електрическите машини 629

5.8.3. Първоначално пускане в пробна експлоатация 334

5.8.4. Поддържане на електрическите машини 636

5.8.5. Допустимо превишаване на температурата

5.9. Неизправности в електрическите машини 542

5.9.1. Общи неизправности с механически характер 543

5.9.2. Общи неизправности с електрически характер 546

5.9.3. Неизправности в машините за постоянен ток 549

5.9.4. Неизправности в асинхронните машини 554

5.9.5. Неизправности в синхронните машини 558

5.10. Изпитване иа електрическите машини 559

5.10.1. Определяне (проверка) на изводите на електрическите машини 560

5.10.2. Измерване съпротивлението на намотките 561

5.10.3. Измерване на съпротивлението и изпитване якостта на изолацията 562

5.10.4. Измерване на загряването на машината 564

5.11. Трансформатори 565

5.11.1. Основни определения 565

5.11.2. Устройство. Свързване на намотките 566

5.11.3. Работа на трансформаторите. Основни съотношения. Характеристики 573

5.11.4. Регулиране напрежението на трансформаторите 575

5.11.5. Специални трансформатори 577

5.11.6. Технически данни на трансформаторите 581

5.11.7. Изчисляване на малки силови трансформатори и автотрансформатор и 588

5.11.8. Експлоатация на трансформаторите 592

5.11.9. Сушене на трансформаторите.Възстановяване на маслото 595

5.11.10.Неизправности в трансформаторите 598

5.11.11.Изпитване на трансформаторите 600

5.12. Токоизправители 605

5.12.1. Основни понятия 605

5.12.2. Полупроводникови (сухи) токоизправители 610

5.12.3. Електронни и йонни токоизправители с горещ катод 622

5.12.4 Живачни токоизправители 624

5.12 5. Механични токоизправители 626

6. Електрически апарати 629

4.1. Общи сведения 629

6.1.1. Основни понятия’ 629

6.1.2. Електрически контакти &,2

6.1.3. Дъгогасителни устройства 634

6.2. Комутационни апарати за н.н. и в.н. 635

6.2.1. Неавтоматични прекъсвачи, превключватели и контролери за в. н. 635

6.2.2. Контактори за н. н. 645

6.2.3. Автоматични прекъсвачи и превключватели за н.н. 649

6.2.4. Разединители за в.н. 654

6.2.5. Мощностни прекъсвачи за в.н. 657

6.2.6. Предпазители за н.н. и в.н. 663

6.2.7. Съпротивителни елементи и реостати 6С8

6.2.8. Реактори, кондензатори, отводители 671

6.3. Електрически релета 673

6.3.1. Общи сведения 673

6.3.2. Принцип на действие на видовете релета спсред измервателния елемент 674

6.3.3. Токови и напреженови релета 577

6.3.4. Релета за други електрически величини 679

6.3.5. Междинни и сигнални релета 620

6.3.6. Релета за време 682

6.3.7. Релета за неелектрически величини 584

7. Производство, пренасяне и разпределение на електрическата енергия 688

7.1. Общи въпроси за електрическите системи 688

7.1.1. Основни понятия 688

7.1.2. Номинални напрежения 689

7.1.3. Енергийни източници в енергийните системи 690

7.1.4. Електрически товар и загуби в енергийната система 691

7.1.5. Фактор (коефициент) на мощността со=> ф и подобрението му 693
7.2. Електрически централи, подстанции и трансформаторни постове 698

7.2.1. Силова част на електрическите централи 698

7.2.2. Електрическа част на електрическите централа 704

7.2.3. Трансформаторни подстанции 711

7.2.4. Разпрзделителни уредби за в.н, 714

7.2.5. Сьоръжения и конструктивим елементи за РУ 718

7.2.6. Трансформаторни постове 725

7.3. Въздушни електропроводи и електроразпределителни мрежи и т. н. 732

7.3.1. Общи сведения 732

7.3.2. Стълбове и фундаменти 732

7.3.3. Проводници 740

**7.3.4. Изолатори за електропровод* 741**

7.3.5. Арматури за електропроводи. Окачване на проводниците 744

7.3.6. Монтажни и габаритни разстояния 750

**7.3.7. Заземяване на електропроводите 7*3**

7.3.8. Характерни величини в съотношения при електропроводите 756

7.3.9. Избор на елементите за мрежи 758

7.3.10.Планове ва мрежи и електропроводи 761

7.4. Кабелни електропроводи и уредби 764

7.4.1. Основни понятия 764

7.4.2. Общи изисквания отнрсно кабелните линии 764

7.4.3. Кабелен линии, положени непосредствено в земята, в кабелни блокове и в тръби. Разпределителни касетки 768

7.4.4. Кабелии линии в кабелни помещении и промишлени сгради 769

7.4.5. Някои данни, необходими при полагано на кабелите 771

7.4.6. Кабелни муфи и съединители 772

7.4.7. Кабелни глави и накрайници 777

7.4.8. Характерни величини. Токово натоварвано на кабелите 782

7.4.9. Избор на кабелите

8. Електрически уредби за в.н. в сгради 789

8.1. Осветиитедни и силови електрически уредби в сгради 789

8.1.1. Основни понятия 789

8.1.2.,Схеми и планове на електрически уредби 794

8.1.3. Вид и особености на електрическата уредба в зависимост

от вида на помещението 899

8.1.4. Сечението па проводниците. Предпазване 895

8.1.5. Електроинсталационни апарати (уреди) и материали 814

8.1.6. Обши изисквания при направата на електрическите уредби 819

8.1.7. Електрически уредби с открито положени проводници 823

8.1.8. Електрически уредби с проводници в открито положени тръби 826

8.1.9. Скрити електрически уредби 830

8.1.10. Шинопроводи за н.н. 833

8.1.11. Захранване на подвижни консуматори. Електрически уредби на работни машини 836

8.1.12. Съединение на електрическите уредби в сгради с мрежата 837

8.2. Електрически табла за уредби за н. н. 839

8.2.1. Видове. Общи изисквания 839

8.2.2. Електрически табла за уредби в битови и административни сгради 841

8.2.3. Електрически табла за промишлени уредби 846

8.3. Специални електрически уредби в сгради 852

8.3.1. Сигнални уредби 852

8.3.2. Пожаросъобщителни уредби 857

8.3.3. Домофзнни уредби. Електрически брави 860

8.3.4. Електрически часовникови уредби 862

8.3.5. Заземителни устройства 864

8.3.6. Гръмоотводни уредби 870

9. Електрозадвижване 875

9.1. Основни понятия 875

9.1-1. Видове електрозадвижвания 875

9-1.2, Характерни величини и процеси при електрозадвижванията

9.1.3. Преводно отношение и к. п. д. на предавките. Привеждане на моментите към една скорост на въртене 878

9.1.4. Механически характеристики на електродвигателите и работните машини 879

9.2. Избор на електродвигатели за електрозадвижванията 881

9.2.1. Определяне вида на двигателя 881

9.2.2. Определяне мощността на електродвигателя 882

9.2.3. Мощност на двигателите за някои работни машини 885

9.2.4. Избор на двигателя по останалите технически показатели 887

9.3. Избор на пусхово-предпазна апаратура за електрозадвижваиията 888

9.3.1. Врсметокови характеристики на двигателите. Трайност на пусковия процес 888

9.3.2. Общи данни за избгра на пусково-предпазната апаратура за електрозадвижванията 891

9.3.3. Пусково-предпазна апаратура за пряко пускане на асинхронни двигатели 892

9.3.4. Изчисление съпротивлението на пускови реостати 893

10. Електрическо осветление 8S6

10.1. Основни понятия 396

30.1.1. Определения за светлинните величини и единици 896

30.1.2. Светлинни свойства на веществата 897

30.1.3. С 1?тлоразпределителна крива на светещо тяло 898

10.1.4. С1стеми и видове осветления 898

10.1.5. Показатели и изисквания за добро осветление 900

10.2. Светлинни източници и осветителни тела 902

10.2.1. Лампи с нажежаема жичка 902

10.2.2. Луминесцентни лампи 905

10.2.3. Метално-парни лампи 911

10.2.4. Глимлампи 912

10.2.5. Светещи тръби за реклами 913

10.2.6. Осветлителни тела

10.3. 0:ветление на помещения 917

10.3.1. Необходима осветеност на помещенията 917

10.3.2. Избср на вида « разположението на осветлителните тела за осветяване на помещения 918

10.3.3. Изчисляване осветлението на помещения 926

10.4. Външно осветление 930

10.4.1. Необходима осветеност на откритите плещи 930

10.4.2. Изб. р на вида и разположението на осветлителните тела при външно осветление 936

10.4.3. Изчисление на външно осветление 937

11. Елсктротермия

11.1. Основни понятия 939

11.1.1. Топлинни явления и свойства на телата 939

11.1.2. Принципи за електрическо загряване 940

11.2. Проводникови нагревателни елементи. 942

11.2.1. Общи сведения 942

Огкрнти нагревателни елементи 943

11.2.3. Закрити нагревателни елементи 946

**11.2*4. Херметично затвсрени нагревателни елементи 948**

11.2.5. Изчисление на проводниковите нагревателни елементи 948

11.3. Битови нагревателни уреди. Отопление на помещения

11.3.1. Общи сведения 953

11.3.2. Кухненски нагрзвателни урзди 955

11.3.3. Югии и други уреди за гладене 958

11.3.4. Нагрзвателни уреди за вода 9СО

11.3.5. Отопление на помещения. Отоплителни печки 965

11.3.6. Разни битови уреди за нагряване и сушене 968

11.4. Промишлени нагревателни уреди и уредби £69

11.4.1. Електрически съпротивителни пещи 5€9

11.4.2. Сушилни

10.3. 0:ветление на помещения 917

10.3.1. Необходима осветеност на помещенията 917

10.3.2. Избср на вида « разположението на осветлителните тела за осветяване на помещения 918

10.3.3. Изчисляване осветлението на помещения 926

10.4. Външно осветление 930

10.4.1. Необходима осветеност на откритите плещи 930

10.4.2. Изб. р на вида и разположението на осветлителните тела при външно осветление 936

10.4.3. Изчисление на външно осветление 937

11. Елсктротермия

11.1. Основни понятия 939

11.1.1. Топлинни явления и свойства на телата 939

11.1.2. Принципи за електрическо загряване 940

11.2. Проводникови нагревателни елементи. 942

11.2.1. Общи сведения 942

Огкрнти нагревателни елементи 943

11.2.3. Закрити нагревателни елементи 946

11.2.4. Херметично затвсрени нагревателни елементи 948

11.2.5. Изчисление на проводниковите нагревателни елементи 948

11.3. Битови нагревателни уреди. Отопление на помещения

11.3.1. Общи сведения 953

11.3.2. Кухненски нагрзвателни урзди 955

11.3.3. Югии и други уреди за гладене 958

11.3.4. Нагрзвателни уреди за вода 9СО

11.3.5. Отопление на помещения. Отоплителни печки 965

11.3.6. Разни битови уреди за нагряване и сушене 968

11.4. Промишлени нагревателни уреди и уредби £69

11.4.1. Електрически съпротивителни пещи 5€9

11.4.2. Сушилни

11.4.3. Електрически калорифери 975

11.4.4. Електрически споялшцм 975

12. Химически източници на електрическа енергия 977

12.1. Галванически елементи и батерии 977

12.1.1. Общи сведения 977

12.1.2. Въглено-цинкови галванически елементи и батерии (Лзкланше) 978

12.1.3. Други галванически елементи 982
12.2. Акумулатори 983

12.2.1. Общи сведения 983

12.2.2. Оловни акумулатори 984

12.2.3. Алкални кадмиево-никелови и желязо-никеловн акумулатори 993

12.2.4. Сребърно-цинкови акумулатори 997

12.2.5. Зареждане на акумулаторни батерии 999

12.2.6. Акумулаторни помещения 1002

**13. Техника на безопасността *Ю03
13.1. Организация на техническото обезопасяване .1003**

13.1.1. Основни понятия .1003

13.1.2. Закони, правилници и инструкции по техника на безопасността. Инструктажи .1094

13.2. Действия на електрическия ток върху човешкия организъм. Първа помощ на пострадал от електрически ток 1005

13.2.1. Електрически удар .1005

13.2.2. Електрически травми .1005

13.3.3. Първа помощ на пострадал от електрически ток .1007

13.3. Електрообезопасяване на съоръженията .1007

13.3.1. Подразделение на помещенията според опасността от токов удар 1010

13.3.2. Причини за злополуки от електрически ток. Основни предпазни мерки

13.3.3. Предпазно заземяване и зануляване . ЮЧ

{3.3.4.Предпазване от статично електричество Ю1б

13.4. Защитни средства и мерки за безопасна рабьта 1017

13.4.1. Защитни средства 1017

13.4.2. Технически мерки ва безопасна работа 1019

13.4.3. Организационни мерки за безопасна работа

Литература

Азбучник

[1966] Телевизионни приемници Опера и Кристал

А. Апостолов – Телевизионни приемници Опера и Кристал. София, ДИ Техника, 1966 г. идзтеглете оттук ==> [1966] Телевизионни приемници Опера и Кристал

СЪДЪРЖАНИЕ

Глава I. Блокова схема и показатели на телевизионния приемник

1-1. Блокова схема на съвременния телевизионен приемник

I-2. Технически показатели на телевизионните приемници Опера и Кристал

Глава II Канал на изображението на телевизионния приемник

II-3. Входни устройства на телевизионния приемник

11-4. Входно устройство на българския телевизионен приемник Опера 3

11-5. Високочестотен усилвател

11-6. ВЧ усилвател на телевизора Опера 3

11-7. Преобразувател

11-8. Преобразувател на телевизора Опера 3

П-9. Междинночестотни усилватели на изображението

11-10. Общ МЧ усилвател на телевизора Опера 3

11-11. Видеодетектор

11-12. Видеодетектор на телевизора Опера 3

II-13. Видеоусилвател

а) Усилвател с проста ВЧ корекция

б) с последователна корекция

в) Усилвател със сложна корекция

11-14. Видеоусилвател на телевизора Опера 3

11-15. Автоматично регулиране на усилването (АРУ)

11-16. АРУ на телевизора Опера 3

II-17. Захранване на приемните електроннолъчеви тръби

Глава III Канал на синхронизацията и отклонението

Ш-18. Амплитудни и честотни отделител

III-19. Амплитуден отделител н разделителни вериги на телевизора Опера 3

III 20. Отклонителни генератори

111-21. Отклонителни генератори на телевизора Опера 3

III-22. Видове синхронизация в телевизионните приемници

I1I-23. Синхронизация на генератора за ХО в телевизионния приемник телевизора Опера 3

Ш-24. Изходяо стъпало за хоризонтално отклонение

Ш-25. Изходно стъпало за хоризонтално отклонение на телевизионния приемник телевизора Опера 3

Книга – Правец 8Д. Професионални приложения

София, ДИ Техника, 1989 г. изтеглете оттук ==> http://www.sandacite.bg/wp-content/uploads/2015/01/%D0%99.-%D0%99%D0%BE%D1%80%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2-%D0%91.-%D0%97%D0%B0%D1%85%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%B5%D0%B2-%D0%9F%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D1%86-8%D0%94.-%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%84%D0%B5%D1%81%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BB%D0%BE%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F.rar

Предговор

Домашният компютър Правец-8Д в семейството на персоналните компютри

ЧАСТ I Работа с мииималната компютъриа конфигурация

1 Вътрешно програмно осигуряване

1.1 Адреси от нулевата и втората страница на оперативната памет и ткхното предназначение

1.2 Съдържание на адресите от постоянчата памет на компютъра

1.3 Организация на опеоативната памет

14 Организация на видеопаметта

13 Описание на адресите по функционален признак

2. Техническо описание на домашния компютър Правец-8Д

2.1. Блокова схема н описание на отделните блокове

2.2 Програмни н технически прекъсвания

2.3 Системни таймери – начин на работа и организация

2.4 Входно-изходни операции

23 Управление на музикалния процесор

3 Приложни схеми н програми

3.1 Прекодиране на клавиатурата

3.2 Ефекти на анимация

3.3 Ускоряване на работата на интерпретатора

3.4. Часовник за реално време

3.5 Свързване на принтер М80 към домашния компютър

З.б. Свързване на битов видеомагнетофон и монитор за цветно изображение

3 7 Възможности за подобряване на работата с касетофон

3.8 Интерфейс за управление на битови електроуреди

ЧАСТ II. Ръководство за работа с дисковата операционна система ДОС-8Д

4 Основни команди на ДОС-8Д

5 Последователни текстови файлове

6 Изпълними текстови файлове

7 Текстови файлове с директен достъп

8 Подпрограма за запис/четене на сектор от дискетата RWTS (Read Write Track Sector)

9 Приложения

Съобщения за грешки в ДОС-8Д

Обобщено описание на командите на ДОС-8Д

[1959] Радиопоправки

А. Ведър, С. Мартулков – Радиопоправки. София, ДИ Техника, 1959 г. Изтеглете оттук ==> http://sandacite.bg/tehnicheska_literatura/%5b1959%5d%20Radiopopravki.djvu

СЪДЪРЖАНИЕ

Глава първа. Обзавеждане и подреждане на работното място.
Механични, електромеханични и електрически инструменти

а. Инструменти за притягане или деформиране на материала

б. Инструменти за снемане на част от материала

в. Инструменти за оразмеряване и чертане

г. Инструменти за монтаж

2. Спомагателни инструменти и съоръжения

3. Електроизмервателни уреди

а. Уреди за измерване на токове и напрежения

б. Уреди за измерване на съпротивления, капацитети

в. Генератори за висохи честоти

г. Генератори за ниски честоти

д. Електроннолъчеви осцилографи

е. Лампомери

ж. Анализатори

з. Захранващи токоизправители

и. Общи указания за електроизмервзтелните уреди

4. Материали

5. Подреждане и организация на работното място

Глава втора. Електрически измервания

1. Измерване на електрически величини

а. Измерване на токовете

б. Измерване на напреженията

в. Измерване на съпротивленията

г. Измерване на капацитетите

д. Измерване на индуктивитетите

е. Проверка и измерване на трептящите кръгове

ж. Проверка и измерване на радиолампите

2. Указания за разчитане на електрическите вержи в приемника и измервани ята в тях

3. Електрически параметри на приемника и тяхното измерване

а. Обхват на приеманите честоти

б. Номинална изходяща мощност

в. Нормална изходяща мощност

г. Чувствителност

д. Избирателност (селективност)

е. Ширина на пропусканата лента

ж. За(ихване (отслабване) по огледалния канал

з. Отслабване по междинна честота

и. Проверка на действието на АРУ

к. Честотна характеристика

л. Ниво на фона и бученето

Глава трета. Настройване на суперни приемници

Общи сведения

2. Видове, настройки

д. Фиксирана настройка

б, Плавнанастройка

3. Основни правили при настройването

Подготовка на приемника за настройвдие

б. Настройване па супериии приемник

а. Прецизен пияни за настройване

б. Примитивен начин за настройване (по слух)

6. Неизправности, които се проявяват през време на настройването

Глава четвърта. Повреди на радиоелементите и тяхното отстраняване

1. Съпротивления

а. Прекъснато съпротивление

б. Промяна в стойността

в. Съпротивление, което създава шумове

I. Съпротивителни шнурове

3. Потенциометри

I. Кондензатори

а. Блоккондензатори

б. Електролитни кондензатори

н. Променливи кондопз стори

г. Обши правила при сменяване на крндензаторите

5. Високочестотни бобини

а. Повреди в тялото на бобините

б. Повреди и проводника

в. Повреди във високочестотните железни сърцевини

I. Повреди, лъпжагци се на лош електрически монтаж

д. Няколко обши правил

6. Дросели и трансформатори

а. Разглобяване

б. Развиване на проводника от повредената макара

н. Изработка на макари

г. Подготовка зв направа нн изолацията

д. Навиване

е. Сглобяване

ж. Проверка

7. Радиолампи

д. Микрофония

б. Изтощаване

и. Кът съединение между някои електроди

I. Вътрешини повреди

д. Случаи на сменяване на лампа

8. Фасунги (цокли) за радиолампи

9. Сухи токоизправители

а. Пробни в отделна селенова клеткд

б. Пробив към маса

в. Попукване или олющване на селеповия пласт. Ключове

[1961] В Слаботоковия завод в София

[1986] Книга – Правец 8Д

О. Вълчев и др. – Правец 8Д, София, ДИ Техника, 1986 г. Формат: DjVu ==> http://www.sandacite.bg/wp-content/uploads/2015/01/правец-8д.rar

ПОДГОТОВКА ЗА РАБОТА С КОМПЮТЪРА

Клавиатура

Периферия

Работа с касетофон

Грижи за касетите

Друга периферия

Включване на компютъра

КОМАНДИ И ФУНКЦИИ

Коментар

Операции над цели програми

Работа с масиви

Логически функции и константи

Математични функции

Управление

Операции с низове

Помощни команди и функции

Входно-изходни операции

Графика

Музикални възможности

ПРИЛОЖЕНИЯ

Съобщения за грешки

Таблица на кодовете ASCII (КОИ—7)

Управляващи кодове ESCAPE

Оперативна памет

Схеми на куплунги

ЛИТЕРАТУРА

АЗБУЧЕН УКАЗАТЕЛ

Телевизионна приставка ПТП 216 + схема и описание – в Sandacite.BG!

Приставката ПТП 216 може да ве вкюли към всеки телевизор, приемащ програми от втори канал.

Ето и схемата на ПТП 216:

Ръководство за употреба и техническо описание – тук ==> ПТП 216

[1983] Български обществен телефон с кредитна карта

ИЗОТ ЕС 1020 и други български електроннозчислителни машини

Елементите на стандартната функционална схема на ЕИМ ЕС-1020 са, както следва:

Централен процесор с детайлен изглед на инженерния пулт.

Операторски пулт ЕС-7074 с електри­ческа пишеща машина.

Периферно устройство ЕС-6012 за въ­веждане на информация в ЕИМ от перфокарти.

Периферно устройство ЕС-6022 за въ­веждане на информация в ЕИМ от перфоленти.

Периферно устройство ЕС-7010 за из­веждане на информация от ЕИМ върху перфокарти.

Буквено-цифрово печатащо устройство ЕС-7030.

Запомнящо устройство ЕС-5052 на маг­нитни дискове.

Абонаментен пункт EС-8501 пишеща машина Марица 14

Според действията, които могат да извър­шват, тези машини се делят на две групи:

а) ЕКИМ, които изпълняват автоматично всички аритметични действия и степенуване;

б) ЕКИМ, които освен тези операции, мо­гат и да коренуват.

Към група „а“ спадат: Елка 22, Искра 11 м, Искра 110, Раса, Зьомтрон и. др.

Към група „б“, Елка 6521, Вега, Искра 12 и др.

Качествата, които имат тези машини, ги правят много удобни за работа в конструк­торските бюра (фиг. 55).

Средни и големи електронноизчисли­телни машини. Най-голям принос за бъде­щото развитие на проектирането се очаква от средните и големите изчислителни машини.

[1966] Йордан Боянов – Справочник по електронни лампи

I. Системи за означаване на електронните лампи

1. Съветски лампи

2. Европейски лампи

3. Специални европейски лампи

4. Чехословашки лампи

5. Американски лампи

6. Военни лампи

II. Пояснения към таблиците с ламповн данни и схемите на цоклите

III. Съветски лампи

1. Приемно-усилвателни лампи

Приемно-усилвателни лампи (допълнение)

Лампи с повишена надеждност

2. Стари типове приемно-усилвателни лампи

3. Токоизправителни лампи (кенотрони и газотрони)

4. Тиратрони

5. Стабилизатори на ток (баретори)

6. Газови стабилизатори на напрежение (стабилизатори)

7. Неонови сигнални лампи

8. Генераторни и модулаторни лампи

IV. Европейски, американски и английски лампи

1. Приемно-усилвателни лампи

2. Приемно-усилвателни лампи (допълнение)

3. Електронни индикатори (кенотрони и газотрони)

5. Тиратрони

6. Тиратрони със студен катод

7. Газови стабилизатори на напрежение (стабилитрони)

V. Сравнителни таблици

Операторски пулт ЕС-7074 с електрическа пишеща машина.

Периферно устройство ЕС-6012 за въвеждане на информация в ЕИМ от перфокарти.

Периферно устройство ЕС-6022 за въвеждане на информация в ЕИМ от перфоленти.

Периферно устройство ЕС-7010 за извеждане на информация от ЕИМ върху перфокарти.

Запомнящо устройство ЕС-5052 на магнитни дискове.

Според действията, които могат да извършват, тези машини се делят на две групи:

б) ЕКИМ, които освен тези операции, могат и да коренуват.

Качествата, които имат тези машини, ги правят много удобни за работа в конструкторските бюра (фиг. 55).

Средни и големи електронноизчислителни машини. Най-голям принос за бъдещото развитие на проектирането се очаква от средните и големите изчислителни машини.