Табелки от стари холни секции

Култовите секции, които, напълнени с книги, даваха тежестта на един малък автомобил, са произвеждани на няколко места. Ние в Сандъците – Sandacite също сме им фенове – точно в такива е натрупано цялото ни книжно богатство. Става дума за хилядите и хиляди библиотечни единици техническа литература, които ни помагат информационно да осигуряваме нашите статии.

Стигнали сме до сведения за следните производствени звена, които са произвеждали любимите ни талашитени танкове:

завод Напредък в Пловдив, завод Москва в София, завод Бдин във Видин, завод Независимост в Габрово, Дървообработващо предприятие Гочо Иванов Бургас, ТПК Янтра Габрово, завод Тодор Кацаров Ловеч

и др.

Показаната по-горе е от 1981 г., а долните две от 1979 и 1978 г. съответно:

По-голямата част от тези заводи са били част от системата на ДСО Мебел София.

 

Български електроуреди в ЦУМ

Снимката е от началото на 70-те години.

Ясно се забелязват печки Мечта 71216АШ и Раховец 01.

На нас ни стана интересна публиката – цяла делегация.

 

[1962] Системи и схеми в панелното строителство

В зависимост от усъвършенствуването на индустриалните методи на домостроене се подобряват архитектурно-конструк­тивните и технологичните параметри на жилищните сгради. Основни показатели, които характеризират този прогрес в едро­панелните жилищни сгради, са: подобряване на обемно-планировъчното решение, повишаване на степента на сглобяемост и заводска готовност, уедряване на сглобяемите елементи и на­маляване на относителното тегло на конструкцията. Също така важен показател е и технологичността на жилищните сгради, т. е. най-доброто съчетание на техните параметри със завод­ското производство, механизирания транспорт и удобството при монтажа.

Пред вид на голямото разнообразие на конструктивните решения в областта на жилищното строителство, правилното разрешение на проблема за избор на подходяща конструк­тивна система трябва да се разглежда от няколко важни за нашата страна аспекта: жилищните сгради да бъдат осигурени срещу земетръс; конструктивната система трябва да създава възможност за разнообразни планировъчни решения; фасадното оформление на жилищните сгради да става с минимален брой елементи.

Друго важно изискване на индустриализираното жилищно строи­телство е избраната конструктивна система да осигурява макси­мално унифициране на конструктивните елементи и да осигу­рява добра технологичност при производството им. Едновременно с това сглобяемите конструкции и елементи трябва да имат добра пригодност за транспортиране и монтаж. Конструк­тивната система трябва да обезпечава извършване на строител­ството при минимален разход на строителни материали, мини­мално тегло на сградите, минимална трудоемкост и ниска себе­стойност. Елементите трябва така да бъдат конструирани и оразмерени, че да дават възможност за максимална заводска завършеност и намаляване до минимум на довършителните работи на строителната площадка. Не на последно място обаче трябва да стои изискването жилищните сгради да се изпълня­ват с такива строителни материали, производствени, транспорт­ни и монтажни машини, съоръжения и механизми, които да са съобразени през дадения период с нашите условия и възможности.

Най-подходящи за приложение у нас се очертават следните, конструктивни системи:

а)  безскелетна едропанелна система,                                 \

б)  скелетно-панелна система,

в)  панелно-скелетна система и

г)  смесени едропанелни системи.

Жилищните сгради, изграждани по безскелетно-панелна конструктивна система, се характеризират с това, че при тях по-голямата част от стенните панели и конструкциите изпълняват носещи функции.

След монтирането им тези конструкции образуват здрава пространствена система, която носи целия товар на сградата. Освен това при тази конструктивна система се прилагат тънкостенни преградни панели.

От гледище на максимална завършеност и производителност на труда тази система удовлетворява най-добре изискванията за жилищно строителство в нашата страна. Тя дава възмож­ност да се решат задоволително планировъчното и фасадното оформление на сградите.

Безскелетно-панелната конструктивна система на малка ос дава възможност за максимална завършеност на стенните па­нели, но има ограничени възможности за разнообразни планови решения. Засега у нас се дава превес на тази конструктивна система. След извършване на  необходимите експериментални работи и пробно внедряване ще бъде въведена за изпълнение и безскелетно-панелната конструктивна система на голяма ос, която предлага по-големи възможности за гъвкави планови решения. Безскелетно-панелната конструктивна система с носе­щи еднослойни или многослойни стенни, подови и покривни панели има това положително качество, че вложеният материал в конструкциите се използува едновременно за носене на то­варите и за ограждане на помещенията, благодарение на което тази конструктивна система има известни преимущества. Безскелетно-панелната жилищна сграда на малка и голяма ос осигурява кутиеобразна многопространствена носеща система, създаваща значителна устойчивост и коравина на сградите срещу действието на хоризонталните сеизмични сили.

При добро замонолитване на връзките на подовите панели се оси­гурява голяма коравина на подовите конструкции.

От статисти­ческите и динамическите изследвания, направени у нас и в някои други страни (СССР, Гърция, Италия и др.), се устано­вява че безскелетно-панелната система е целесъобразна за сгради от три до пет етажа. След провеждането на експери­ментални и теоретически изследвания се счита, че може да се открие възможност за приложение на тази система при по- голяма етажност в сеизмичните райони на страната. В Румъния се строят безскелетни едропанелни сгради на 6—8 до 10 етажа.

Основното предназначение на панелите при жилищните сгради, изградени по скелетно-панелната конструктивна сис­тема се свежда към това да служат само каго отреждащи и разпределителни стени, което позволява да се използуват зна­чително по-тънки панели и да се намали рязко тяхното тегло на 7 до 20 кг/м². Носещите конструкции при тази система сгради представлява сглобяем стоманобетон или металически скелет, към който се монтират панелите и другите конструк­тивни елементи. Сглобяемият, обикновено стоманобетонен скелет поема върху себе си всички вертикални и хоризонтални сили. Стенните панели се освобождават от носещи функции. По такъв начин височината на сградите става независима от якостта на стените, поради което скелетно-панелната система може да се използуна за високи сгради.

За избягване на видимите ръбове на гредите се правят и без-гредови подови конструкции от едри панели. Тази разновидност е известна като безгредова скелетно-панелна конструктивна систе­ма Тя е по-икономична и улеснява индустриализираното жилищно строителство, тъй като се намалява броят на сглобяемите елементи.

Скелетно-панелната гредова система притежава това качество, че разположението на леките преградни и междуапартаментни стени не вързано с предварително определено място. Това дава възможност за различни и по-гъвкави разпределения на жилището и лесни вътрешни преустройства. Неудобство обаче е видимостта на колоите в помещенията.

Положителните качества на скелетно-панелната система като по-икономична от безскелетната се подчертава от изследвани­ята в редица страни и у нас.

Ако се използуват по-леки ефективни материали за външни и преградни стени, теглото на сградите ще се намали още повече. Като недостатък при нашите условия на тази система може да се посочи, че възможността за максимална заводска завър­шеност и за по-голяма производителност на труда при монтажа и довършителните работи в настоящия етап са ограничени.

Производствената себестойност на панелите може да се снижи за сметка на повишаване механизацията на обработ­ващите процеси, съкращаване времето за пропарка на издели­ята чрез прилагане на бързо втвърдяващи се цименти и уско­рители на втвърдяването, повишаване якостта на бетона, уско­ряване на охлаждащите процеси и т. н.

Наред с плоските стоманобетонни и силикатобетонни стени предимно в Москва и Ленинград намират приложение за вът­решни стени тънкостенни стоманобетонни панели с ребреста конструкция. В отличие от плоските панели те работят по схемата греда—стена. В практиката на едропанелното строителство из­вестно приложение за вътрешни стени намират панелите от леки и клетъчни бетони. Прилагат се също вътрешни стени от плътен силикалцит, основното преимущество на който е ико­номията на цимент и при известни условия може да се окаже, че е по-икономичен от стоманобетонната стена.

–-

От Едропанелни безскелетни жилищни сгради, София, Техника, 1960 г.

Вижте в Sandacie.BG един документ на времето  -български телевизори в ЦУМ!

Documentum на латински означава ,,доказателство“. Тоест чрез една снимка като тази можем да докажем напр. твърдението, че през еди-коя си епоха телевизори в България са се продавали в еди-кой си магазин. Ето тук напр. в тази фотография от ЦУМ, се забелязват добре познатите ни Средец 2, Шипка, Хемус, Люлин, Мизия, Родина, Вихрен, Средец 1…

Продавачката вдъхновено разяснява на кандидат-купувача качествата на изложената електроника!
Вероятно началото на 70-те години.
Вдясно на снимката се виждат и няколко добре известни български  радиоприемника.

[1943] Създателите на радиоапаратите Тулан

Работниците на фабриката Радио Тулан и Светозар Пренеров със семейството на банкет по случай 1 май 1943 г. Крайно десните в квадратчето са жена му и сина – Емил Пренеров. В квадратчето над тях е г-н Светозар Пренеров. На заден план – радиоапарати ТУЛАН.

А ето и снимка на основателя на Тулан:

Снимки: Музей за история на радиото във ФЖМК.

На долната снимка е част от персонала на Тулан:

Повече за Тулан можете да разберете от нашата публикация тук – http://www.sandacite.bg/%D1%82%D1%83%D0%BB%D0%B0%D0%BD/

[1958] Монтажът на първия панелен блок в България

Монтирането на елементите за едропанелната и едроблоковата сграда се извърши от една монтажна бригада, съоръжена с един мон­тажен механизъм.

Трябва да отбележим, че сменяването на работните положения на стрелата изискваше доста време — около 4 часа. Това обстоятелство наложи да се измени първоначално приетият ред и последователност за монтиране на елементите (монтажни секции и затваряне на клетки), тъй като при този метод и наличния кулокран се изискваше по-често да се сменява стрелата, което от своя страна ще удължи времето за монтажа. По тази причина се възприе най-напред да се монтират всички елементи от даден етаж, които изискват една стрела, след това дру­гите и т. н. Този начин за монтиране (за конкретния случай — уда­чен, тъй като се наложи само един път да се сменява стрелата за един етаж) по принцип при наличието на подходящи монтажни механизми не следва да се прилага, тъй като се избягва естественото укрепване на елементите при монтажни условия (създаване на клетки), необходими са повече временни монтажни крепители (обтежки, под­коси и др.), нарушава се ритъмът на поточността.

Опитът показва, че най-добрият състав на монтажната бригада е следният:

монтажници — 3 души;

помощници —   1   „                                         ‘

машинисти —    1   „

заварчици —      2   „

––––––––

Всичко  7   души

Бригадата беше съоръжена с кофи, лопати, колички, мистрии, лостове, ръчни чукове, шила, обтежки и отвес.

Временното укрепване на стенните елементи се извършваше с об­тежки, като единият край се захващаше за куката на самия стенен елемент, а другият за кука от подовите елементи

Един стенен вътрешен елемент се стабилизираше временно с че­тири обтежки (по две от едната му страна). Външните фасадни стенни елементи се захващаха от вътрешната страна с 2 обтежки и се подпи­раха с твърди подкоси, за да не паднат към вътрешната страна. За в бъдеще трябва да се обмисли по-добре този въпрос с оглед прилагането на специални подкоси и винтови стеги, намерили широко приложение в СССР. Това би дало възможност за по-бързото освобождаване на монтажния механизъм и за увеличаване производи­телността на монтажниците.

Монтажът на едропанелната сграда започна на 2. VII. 1958 г. и завърши напълно на 27. X. 1958 г.

Трябва да изтъкнем, че през този период се монтираше и едроблоковата сграда.

От направените наблюдения се вижда, че фактическият, реализиран на практика график за изпълнение на монтажните работи, е твърде „неспокоен“, зигзагообразен по форма, което говори, че не можа да се осъществи по-постоянно и равномерно темпо при извършване на тези работи. Безспорно основната причина н случаи е тази, че у пас за пръв път се изпълнима такъв строеж и нямаме опит в това отношение.

От дневника на строежи се вижда, че в известни дни се реализира максимално постижение 27 елемента за една смяна.

Целият монтаж на едропанелната сграда се извърши фактически за около 70 смени (85 работни дни) или средно за една смяна се монтираха но 13-14 елемента. По такъв начин едни етаж (с 6 апартамента) се монтира за 11-12 смени.

За изяснение трябва да кажем, че от 1. VII. до 22. IX. 1958 г. се работеше на две смени — първа смяна от 6 до 14 часа и втора смяна от 12 до 20 часа, а през останалото време на една смяна.

За двете сгради кулокранът работи от 20. IV. до 27. X. 1958 г. (без времето за неговото монтиране и демонтиране), или 160 работни дни. Като се вземе пред вид, че в известен период се работеше на две смени (със застъпване от два часа между тях), то фактически се разходваха около 230 машиносмени за производство, складиране и монтаж на елементите за двете сгради.

Средно взето за един елемент се разходваха по около 0,107 машиносмени или 51,36 минути (0,872 часа). Трябва да отбележим, че в тези цифри са включени всички престои, по различни причини, затова не бива и не е правилно да се сравняват с тези, получени от хронометражните наблюдения.

В таблицата са приведени данци от хронометражните наблюдения, относно разходваното време за монтиране на някои видове елементи от едропанелната сграда. И тук данните в последната графа са изчислени на базата на поточно изпълнение на отделните групи от операции, от които се изгражда целият монтажен процес.

Заварките на съединителните връзки се извършиха от двама заварчици с два електрожена.

–-

От Едропанелни безскелетни жилищни сгради, София, Техника, 1960 г.

[1958] Заварки и връзки на първата панелна сграда в България

Днес е време за малко непосредствена история! Ще приведем обширен цитат от прецизна книга издание 1960 г., в която е отразен строежът на първия панелен блок в България (знаете го къде се намира, нали? – на ул. Найчо Цанов № 66 в София). Разказът е написан много достъпно и непосредствено – като репортаж – и ще ни даде вярна представа за това какви трудности е трябвало да преодолеят строителите, положили основите на панелните сгради в България.

И така, приятно четене! :)

,,В основни линии изработването и .монтажът на панелите стана при спазване на проекта. В редица пунктове обаче той беше нарушен. От друга страна, изпълнението показва, че някои решения в проекта ще трябва да се подобрят.

В проекта се предвиждаше основите за вътрешните стенни па­нели в сутерена да завършват канали, в които да стъпят стените. Първоначално тези канали бяха направени, но при повторното ниве­лиране се наложи голяма част от тях да бъдат запълнени, тъй като първата нивелация при изливането на основите е била много груба и неточна. Изработването на тези канали е сравнително трудоемко. За в бъдеще вместо предва­рителното изработване на канали по-добре ще бъде да се оставят в основата стърчащи пръчки от бе­тонна стомана и след монтирането на сутеренните панели да се бетони­ра допълнително. Това ще бъде по- здраво и по-икономично решение.

По проект във всеки стенен панел се полагат по осем планки за връзките.

Три от тях са стаби­лизирани в стоманения калъп и 5 се закрепват за армировката. Опи­тът показа, че е наложително да се направи подобрение, като всички планки за връзките се стабилизи­рат неподвижно, за да не се раз­местват при бетонирането.

Пo проект се предвиждаше оформяне на дюбели между напреч­ните панели. За целта с помощта на профилирана летва се изработваше канал по едната вертикална страна на напречните панели. Наложително е вместо с дървени летви това профилиране да се прави със стоманен профил, който е неразделна част от страницата на стоманения калъп. Целесъобразно ще бъде такова профилиране да се прави от двете вертикални страни на всичк.

Сериозен въпрос при монтиране на стенните панели е уплътня­ването на хоризонталните фуги. Независимо от предварителнаа нивелация за всеки нов етап от монтажа се оказа, че на места по различни причини се налага по-дебел подложен пласт от разтвор. Този пласт през време на центрирането и нивелирането на панелите се изтласква в страни и при някои панели остават неуплътнени участъци, което влошава статическите и звукоизолационните качества на сградата. Неуспешен излезе опитът да запълним тези участъци с циментов раз­твор с помпа за нагнетяване. От голямо значение за ограничаване на това явление е панелите да се изработват с добре притегнати форми, които да не позволяват издуване и и криняване.

По проект не се предвиждаше обработка на фугите по фасадите. Смяташе се, че с употребата на стоманени кофражни форми и с изпол­зуването на специални профилирани летви при заливането на вертикалните фуги същите ще получат окончателния си вид. Оказа се, че вследствие на малки изкривявания и очукване на ръбовете на панелите при строежа на опитната сгра аа трябваше да се оформят допълнително някои от фугите по фасадите. Наложително е да се изработят специален пистолет и висяща кабина или подходящо скеле, които да се използуват за изкърпване и оформяне на фугите.

При строежа на сградата се потвърди сполучливият избор на съединенията.

Връзките се изпълняваха лесно и сигурно.

Те не зависят от мокър процес. Има възможност и трябва да се намали разходът на стомана за облата закотвяща част. При изработване на детайлите за връзките биха допуснати значителни отклонения в размерите им в сравнение с проектните. Това влече след себе си удебеляване на мазилки и. други допълнителни операции.

Центровката на планките при заваряването им след монтажа на панелите, общо взето, беше добра. Би било по-добре обаче планките в долния край на панелите, върху които лягат планките на долулежащите панели, да се уширят. Това ще позволи по-добри заварки при сравнително малко повишаване на разхода на материал.

Предвиждаше се паркетът да се лепи върху подпаркетната настилка от сгурбетон, заравнен с тънка циментова замазка. Строител­ната организация вьпреки нашето искане изпълни паркета с наковане. което технически не е издържано. Наложително е да се изпол­зуват готови плочи от сгурбетон или друг материал със или без на­лепен паркет. Това ще ускори строежа и ще подобри качеството на хеш вид работа, особено когато подовите настилки се извършат при ниски температури.

Комините бяха предвидени и изпълнени като отделни блокове с етажна височина. По-добре ще бъде те да се вградят в стенните панели с използуването на етернитови тръби. Това ще улесни произ­водството и ше намали броя на видовете елементи. Водопроводната и канализационната инсталация бяха изпълнени в санитарен панел. Необходимо е да се провери използуването на малка инсталационна шахта.“

–-

От Едропанелни безскелетни жилищни сгради, София, Техника, 1960 г.

 

 

 

 

 

 

 

Старо радио Силвания 44 ІІ мод.

Понякога при радиоапаратите Силвания едно и също шаси е поставяно в две или три лазлични кутии. Един от тези случаи  е мод. 44, който освен тази модификация ==> http://www.sandacite.bg/%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%80-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BE%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B5%D0%BC%D0%BD%D0%B8%D0%BA-%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B2%D0%B0%D0%BD/ – има и тази, която Ви представяме днес.

Кутията е снабдена с масивно метално ,,забрало“ пред говорителя, видно на горната снимка. Скалата е американска и е от кръглия тип, който се среща още преди Херц и Магнет:

Капакът е от стандартния вид за довоенните български радиоприемници – около 3 мм дебело парче дърво с широки вентилационни отвори:

Отзад картинката е прелюбопитна. Забелязваме първо месинговата табелка с отчетлив надпис и най-вече изгризаната от миши зъби оплетка на захранващия кабел:

Свалим ли капака, забелязваме трите американски лампи, германския кондензатор Hydra и (мислим) отново американския променлив кондензатор:

Лампи: 2 х неизв. в калъф, C5R (Sylvania)

И още по-близо:

Говорителят обаче е български:

[1962] Видове едропанелно строителство

В своето първоначално развитие строителството със сгло­бяеми стоманобетонни конструкции, детайли и възли преминава няколко стадия. Така употребата на отделни готови стомано­бетонни и бетонни елементи води своето начало още с открива­нето на стоманобетона, съществува още при традиционния монолитен начин на строеж. Но това са изготвяни ръчно, по най-примитивен начин на самата площадка дребни елементи.

При първоначалния стадий на употреба на сглобяеми стома­нобетонни конструкции имаме полусглобяемо жилищно стро­ителство с частично прилагане на готови елементи. Характерно за този стадий на развитие е това, че основните конструкции на жилищната сграда се изготвят непосредствено в процеса на строежа от носещи зидове или монолитен скелет при употребата на дребноразмерии строителни материали и изделия. При това само отделни конструкции или части от тях, като подови, стълбищни, покривни и други елементи, се приготвят предва­рително във вид на готови детайли. Приготвянето на готовите стоманобетонни елементи при този първоначален стадий на развитие се осъществява най-често непосредствено на самите строителни обекти.

Съвършено естествено и закономерно явление е обстоятел­ството, че полусглобяемият начин на изграждане на жилищни сгради се яви като преходен етап от монолитното към напълно сглобяемото жилищно строителство. Безспорно полусглобяемото жилищно строителство се наложи поради необходимостта, от една страна, да се търсят начини за по-големи икономии на дървен материал и, от друга страна, поради острата жилищна нужда и необходимостта от съкращаване сроковете на жилищ­ното строителство.

Едновременно с тези преимущества досегашният опит в из­граждане на жилищни сгради по полусглобяем способ показа доста негови недостатъци. Прилагането едновременно на двата различни начина на изграждане на жилищната сграда, постоян­ното сменяне в процеса на изпълнението на строително-монтаж­ните работи на монолитното и сглобяемото изпълнение, дове­жда до нерентабилно използуване на монтажните механизми, често сменяне на сухи и мокри процеси, които изискват разнородна механизация и различна квалификация на работниците. В тези недостатъци именно се намира главната причина, поради която този начин на строеж се оказва по-скъп от монолитния. По тези причини полусглобяемият начин на жилищно строителство има временен преходен характер.

Съвременното индустриализирано жилищно строителство се извършва по следните три основни конструктивно-техноло­гически направления:

а)  едроблоково жилищно строителстводом,

б)   едропанелно жилищно строителство и

в)  жилищно строителство с пространствени елементи.

Едроблоковото жилищно строителство се характеризира с тдва, че стените на жилищните сгради се изграждат от уедрени блокове, произвеждани масово при заводски условия по стандарт­ни размери. Блоковите елементи се произвеждат от бетон или други материали и изпълняват функции както на ограждащи стени, така и на носещи конструкции. За отбелязване е, че едроблоковото жилищно строителство в нашата страна не намери широко приложение.

Едропанелното жилищно строителство се явява по-висока сте­пен в развитието на съвременното индустриализирано домостроене, където заема основно място. Приложението на сглобяеми стомано­бетонни конструкции и детайли при едропанелното жилищно стро­ителство се характеризира с употребата на тънкостенни панели с размер на стая или така наречената планировъчна клетка. На съвременния етап на развитие на сглобяемото жилищно строителство прилагането на едроразмерни елементи е най-пълно усъвършенствуваната форма на сглобяемо жилищно строителство.

При едропанелното жилищно строителство готовите сглобя­еми конструкции и детайли като правило се произвеждат при фабрично-заводски условия от мощни домостроителни комби­нати. При този начин на строителство на площадката се из­вършват само земни, монтажни и довършителни работи, а почти всички други строителни работи се пренасят в завода, изготвящ готови комплекти стенни панели и детайли за сгло­бяване на цели жилищни сгради.