Вижте в Sandacite.BG този огромен български 200-литров бойлер!

Обикновено свързваме думата бойлер с баните и кухните, но такива уреди се употребяват и за обществени нужди, където обслужват потребностите на много хора. Съществуват бойлери за почивни станции, болници, ресторанти, хотели, а и в селското стопанство… Днес ще се занимаем с един такъв български, произвеждан от първата половина на 60-те г. в завод Елпром Варна. Той е с обем 200 литра и се нарича ЕБО-200 (от ,,електрически бойлер обикновен“).

Поради много голямото си тегло, когато е пълен с вода, ЕБО-200 се монтира задължително върху метални крачета на пода. Винаги се монтира точно така, както го виждате на снимката – вертикално. (Има и един друг подобен – ЕБО-120, но с по-малък обем). Входящата и изходящата му тръба са с размер 3/4 цола. Освен това, той е снабден с два предпазни вентила, манометър за налягането и термометър, за да наблюдавате колко е топла водата вътре. :)

Дайте сега да разгледаме този атрактивен бойлер от какво се състои. Той има два цилин­дъра: вътрешен от стоманена поцинкована ла­марина, дебел 3 мм, и външен от стоманена ламарина с дебелина 1,25—1,50 мм. Него го наричат още кожух. Този отвътре е лакиран с печен лак, а отвън е боядисан и лакиран, за да бъде ЕБО-то готино. :) Пространството между двата цилиндъра е запълнено с топлинен изолатор – стъклена вата, която е така оразмерена, че водата в бойлера да се охлажда съвсем бавно (не повече от 26 градуса Ц. за 24 ч).

Нагревателните елементи и терморегулаторът на ЕБО-200 са разположени хоризонтално. Нагревателят тук се състои от метална тръба, в която има керамични патрони с разположени в тях нагреватели. Нагревателната жица не е в допир с водата. Бойлерът обаче не бива никога да се включва празен в електрическата мрежа, за да не се нагорещи прекалено нагревателната жица и да не изгори. Затова има терморегулатор (термодатчик), разбира се, и тук принципът е като при това малко кухненско бойлерче за умивалник.

Терморегулаторът е разположен в предпазна месингова тръба. Той автоматично изключва бойлера, когато водата в него е нагрята до 85 градуса Ц. Когато температурата спадне до около 77 гр. Ц., терморегулаторът сам наново включ­ва бойлера към мрежата.

Металната тръба на нагревателя и предпазната тръба на терморегулатора са запоени към общ фланец, който с помощта на топилки и гайки е притегнат към резервоара.

Входящата тръба на бойлера е по-къса и така проектирана, че излизащата от нея вода да се разпределя в хоризонтална посока но дъното на резервоара. Отнемането на топлата вода става от горната част па бойлера – затова и из­ходящата тръба е по-дълга.

Малко технически данни. ЕБО-200 може да работи както на 220, така и на 380 волта напрежение (трифазен ток). Яде 3 киловата мощност от мрежата. За да загрее 200-те литра вода, му трябват 6,5 часа.

А сега да си поговорим за

МОНТАЖ

1 — терморегулатор; 2 — нагревателен елемент; 3 — възвратен клапан; 4 — предпазен вентил; 5 — кранче за изпразване; 6 — редукционен вентил; 7 — термометър; 8 — манометър; а — студена вода от бойлера; б — топла вода от бойлера

Когато монтираме бойлера, е важно да осигурим точно хоризонтално положение на терморегулатора. Ето как са се уверявали в това едно време. отваря се малкият капак отстрани на бойлера, отвива се и се изтегля навън терморегулаторът. В предпазната тръба на регулатора се поставя една права метална пръчка с диаметър 10 до 10,5 мм и дължина 500 — 600 мм. С помощта на обикновен нивелир бойлерът се монтира така, че пръч­ката на предпазната тръба на терморегулатора да бъде в точно хоризонтално положение. После терморе­гулаторът отново се монтира и свързва със съответните клеми.

Когато бойлерът работи подложен на налягането на водопроводната мрежа, се налага да му се постави предпазен вентил, за да го регулира за съответното максимално налягане, при което бойлерът работи.

Има и редукционен вентил. Той се поставя винаги когато наляга­нето на водопроводната мрежа е по-високо от допустимото максимално работно налягане на бойлера. В останалите случаи не е необходим.

От време на време (поне веднъж в годината, а при ва­ровита вода и по-често – напр. във Варна) електрическият бойлер трябва да се проверява за отложен котлен камък върху нагрева­телите, терморегулатора и в изходящата тръба. Известно е, че при отлагането на котлен камък върху нагревателите се влошава топлоотдаването от тях. Ако ли пък котлен камък се отложи по стените на изходящата тръба, се намалява пропускателната й способност (дебита), а може да се стигне и дотам тя да се запуши.

А Вие виждали ли сте на живо бойлер като тоя, дето току-що описахме? Ние не сме… :(

[1960] Интересна българска пералня-казан + упътване и схема