Сандъците – Sandacite Ви повеждат на разходка из старите жилищни кооперации.

(Cтaтиятa e пyблиĸyвaнa oт aвтopa зa пъpви път във в-ĸ Fіbаnk Nеwѕ, издaниe нa Πъpвa инвecтициoннa бaнĸa (Fіbаnk) – бp. 116, 19 май 2017 ==> httрѕ://www.fіbаnk.bg/uрlоаdѕ/_FіbаnkNЕWЅ/dосѕ/FіbаnkNЕWЅ_2017-110.рdf.)

Тук предлагаме разходка из добрите „стари кооперации“, които ни радват от близо век в центровете на най-големите градове в България.

Началото на многоетажното жилищно строителство у нас е около 1924 г. Групи хора, желаещи да живеят в центъра на града, осъзнават, че поради скъпата земя най-изгодно ще бъде да се обединят и да сключат договор с предприемач за строеж на т.н. съпритежателски дом. Огромна роля изиграва все по-силното навлизане на стоманобетона като строителен материал след 1920 г., а и въвеждането в сградите на такъв скелет след изводите от Чирпанското земетресение (1928). Дотогава сградите са 3-4 етажни, с малки, но много на брой изящни релефни елементи по фасадата. Стоманобетоновият скелет позволява разцвет на високи здания с едри форми – големи балкони и еркери, които раздвижват фасадата и увеличават жилищната площ. През 1937 обаче Столичната община решава, че еркерите представляват „заграбване на обществено улично пространство“ и ги забранява.

При  ранните масивни стоманобетонови сгради на почит все още са стиловете късен сецесион и германски модерн. Прозорците са тесни, високи, двукрили и с дебели рамки 40-45 мм, а всяко крило се състои от малка и голяма част една над друга. Продължава изящната релефна украса по фасадата (примерно над Fibank офис Народен театър). До 1929 големи прозорци няма – тази архитектура обича малки отвори, а при безскелетните сгради стените трябва да са плътни, за да носят етажа отгоре. Прозорците в старите български къщи също са тесни и високи.

Стоманобетонът позволява по-широки отвори и през 30-те прозорците стават многокрили (4, 6, 10) и понякога изпъкнали пред фасадата – да има зимна градина. Стига се и до лентовидни и ъглови прозорци за максимално осветяване, както е напр. в кооперацията на бул. Витоша 59 (1937 г.) или в тази над Fibank офис Народно събрание ІІ (1936). През 1931-4 г. лентите се подчертават и от лентовидна релефна мазилка отвън между прозорците на помещенията – ако е кафява, прилича на шоколадена глазура. Тънкото 2-2,5 мм стъкло изисква укрепващи напречни летви (шпроси). Те изчезват едва след удебеляването му 1934, а и заради намалената до 2,90 м таванска височина, която прави прозореца по-нисък. След „еркерното вето“, за да не стане фасадата скучна, се въвеждат френските прозорци – обикновено на хола. Облицовката е разнообразна – с гладка или грапава мазилка (1931-5) или плочи от врачански камък (по-късно).

Ако парцелът е бил тесен и късата му страна гледа към улицата, то и кооперацията ще е тясна отпред, а навътре дълбока, с калкани по 12-16 метра. Стремежът е поне един от прозорците на жилището да гледа към улицата (поне холът), но понякога просто няма място и си имаме гледка към дворчето.

Разпределението сменя различни концепции. Ако собствениците имат домашна прислуга, към жилището може да има отделно помещение за нея и два входа – официален и сервизен. Най-често антре води към неосветен вестибюл. От едната страна има врата към стая, а от другата – широк портал от тъмно дърво към осветения хол. Порталът има 2, 3 или 4 крила, които се отварят и така се печелят пространство и представителност… а дори и полуотворен е достатъчно аристократичен. Ако има още стаи (най-много 7), към тях се стига през коридор. Баните са малки – рядко над 1,5 м², но кухните са големи, понякога също с място за прислуга.

Отначало етажите са максимум 4, за да не се затъмняват тесните улици от прекалено високи сгради. Партерът и мансардата (ако я има) обаче не се броят за етажи! След навлизането на асансьора етажите стигат 6… но реално може да са 8 и да гледаме София от високо. Асансьор (горната илюстрация) се монтира само при над 5 етажа и то невинаги. Обикновено е швейцарски, Шиндлеръ, с хармоника и дървен салон. Ако той заседне, от бутона на снимката може да „повикате прислугата“ да помогне.

Някъде след 1938 г. предприемачите вече строят почти еднакви готови апартаменти с цел продажба или даване под наем. Изчезват нестандартните решения. Прозорците са 3- или 4-крилни, неутрално разположени; мазилката е варовикова, гладка, тъмносива. Кооперациите стават все по-масови, симетрични, с еднообразен, но евтин строеж. Обаче това не ги прави по-малко магнетични.

Неслучайно около старите кооперации се намират толкова много места за градски събития, изкуство и идеи. В тези домове са живели блестящи личности от българската култура, наука и история. Уличките се уютни, а високите помещения дават въздух, широта и простор.

Старите кооперации излъчват мъдро спокойствие и сигурност (когато не се кандилкат). Ако са поддържани или умело обновени, човек се усеща различен само защото е там.

А не след дълго идва ред и на една друга епоха…

Пакетно повдигани плочи – що е то