В Sandacite.BG намерихме сребърна амалгама за пломби, българско производство!

Нова статия ат нашата серия, посветена на популярната медицина и старите български медицински апарати!

На разположение на стоматолозите в днешно време са най-различни материали за пломби, в това число и най-съвременни. Но това, което може да ни се види странно, е, че на амалгамата, която започва да се прилага преди около 200 години, до ден-днешен продължава да се отдава предпочитание в някои части на света.

Амалгамата е един от най-старите пломбиращи материали – първото ѝ споменаване в това качество е още в древни китайски ръкописи. В Европа първият човек, който за първи път я използва като средство за пломбиране на кариозни кухини е френският стоматолг Тавеан през 1800 г.

Благодарение на своите ценни свойства като пломбиращ материал – пластичност при стайна температура веднага след приготвяне и последващно втвърдяване – амалгамата била въртожено посрещната от стоматолозите. Дори присъствието на живак в нея не оказало отрицателно влияние на нейната популярност.

Използването на материала се счита за целесъобразно при запечатване на фисури и контактни повърхности на дъвкателни зъби, както и перицервикални зони на вестибуларната повърхност на всички зъби.

Амалгамата се получава от амалгамиране – разтвор на метални сплави в течен живак с образуване на междуметално съединение. Постепенно практиката стига до резултата, че оловото и среброто, разтворени в живак, образуват пластична маса, от която може да се изработи добра пломба. По-късно, когато свободният живак изчезне, амалгамата започва да се втвърдява. Необходимата твърдост за възприемане на дъвкателното натоварване се достига след около един ден.

В състава на амлгамата влизат:

• живак (Hg) – първичното съдържание е от порядъка на 40-53 %, а след амалгамирането и втвърдяването – 37-48 %;
• сребро (Ag) – 65-73 %. Тази съставка е отговорна за някои от най-важните свойства на амалгамата като устойчивост на корозия, твърдост, способността за леко разширяване в обработваната кариозна кухина;
• Олово (Pb) – 25-29 %. Увеличава скоростта на амалгамиране, забавя втвърдяването;
• Мед (Сu) – повишава здравината, способства за плътното прилягане на материала към краищата на кухината. В сребърната амалгама неговото съдържание е 2-6 %, в медната – до 30 %, във високомедната – до 37 %;
• Цинк (Zn) – до 2 %. Възпрепятства окислението, намалява крехкостта, увеличава плътността на крайния материал.

Амалгамите се класифицират по състава си (вида и количеството на влизащите в сплавта съединения и елементи) и морфология (формата и размера на частиците на металическите сплави). В зависимост от състава си амалгамите биват:

• сребърна (съдържание на мед под 6 %);
• медна – със съдържание на мед 12-30 %;
• високомедна – 32-37 %.

Амалгамата може да се смеси както ръчно, така и с помощта на специален апарат, наречен амалгамосмесител или амалгамобъркачка. За една такава българска машина Ви бяхме разказали в тази статия è https://sandacite.bg/%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BC%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%86%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B8/.

Главна роля в амалгамата играе живакът, който осигурява основните ѝ технологични и функционални свойства. Благодарение на него почти веднага след смесването си материалът става пластичен. По-късно той се втвърдява, което е необходимо ма издържане на дъвкателния механичен натиск.

Що се отнася до токсичността на живака, проведени са много изследвания, насочени към определяне на опасността от амалгамени пломби и живачни пàри за пациентите и медицинския персонал. Било разкрито, че тази опасност е реална, но не бива да се надценява. Малко количество живак, съдържащо се в пломбите, наистина може да проникне в човешкото тяло. Но дори и при наличието на няколко пломби, количеството му е толкова малко, че не може да причини значителна вреда на здравето.

Медицинският персонал, работещ с амалгама и в контакт с живачни пàри, е изложен на много по-голям риск. Въпреки това, дори и за тези хора, заплахата от интоксикация с живак може да бъде сведена до минимум, ако стриктно се спазват предписаните правила за работа. Тази опасност става напълно незначителна при използване на най-модерната форма на амалгама – капсулна. Използването на капсули, в които прахът и живакът са в правилното съотношение, изключва контакта на медицинския персонал с живак. Въпреки това, металните пломби с живак са забранени в Европейския съюз от 2025 г.

Процесът на поставяне на амалгамена пломба се състои от подготвителна и основна работа. В подготвителните влизат:

• почистване на зъбите;
• анестезия;
• поставяне на кофердам (кофердамът или дентално платно е квадратно платно, което се използва от стоматолозите най-често за направата на пломби и за провеждане на кореново лечение);
• подготовка на кухината (формата е подобна на кутия, с прави ъгли между стените и дъното. Желателно е дебелината на стената да е по-голяма, отколкото се оставя при запечатване с композитни материали. Препоръчва се да се направи разрез по границата между емайла и дентина, за да се увеличи задържането. Извършва се финишна обработка (отстраняване на краищата на емайла, надвиснали над дентина);
• промивка;
• изсушаване.

Основните работи са:

• поставяне на уплътнението. Счита се за необходимо поради повишената топлопроводимост на амалгамата – за да се избегне температурната чувствителност на зъба;
• облицовката може да бъде изработена с различни материали (цинково-фосфатни цименти, компомери, стъклойономери, специални лакове). Дебелина – 1-1,5 мм. В случай на дълбока кухина се препоръчва точково поставяне на подложка,съдържаща калций, на мястото на най-близкото прилягане на пулпата;
• после идва същинското смесване на амалгамата. Технологичното време зависи от състава и формата на частиците, използвани в смесителната система, и е от порядъка на 15-60 секунди;
• пломбиране. Материалът се нанася на малки порции с амалгамен пистолет (канален пълнител) с пълна кондензация на всяка порция преди добавяне на нова. Специално внимание се обръща на предотвратяване на порьозността на уплътнението и отстраняване на излишния живак. Кондензацията се извършва с тирбушон от центъра към стените на кухината. Необходимата сила на натиск е 30-40 N. Необходимо е кухината да се запълни с малък излишък. След пломбирането се извършва предварително моделиране на зъбната повърхност и отстраняване на излишната амалгама. По време на окончателното моделиране се създават вдлъбнатини и напречни фисури. Повърхността се заглажда.

Шлайфането и полирането се извършват ден по-късно с помощта на карборундови глави, кафяви и зелени силиконови политури. За междузъбни повърхности се използват специални лентички или полираща паста. Полирането се извършва от центъра към краищата на уплътнението. Необходимо е да се избягва прегряването му, за да се предотврати изпаряването на живак, като се използва, ако е необходимо, водно охлаждане;

• затварянето на проблемната кухина е успешно, ако има точната форма на коронката на зъба, огледален блясък и ако отсъстват граници между материала и зъба.

Съвременнита амалгами са избавени от недостатъците на тези от първо и второ поколение. Техни плюсове са:

• висока пластичност при достатъчна твърдост;
• плътна адхезия (прилепване) в краищата;
• устойчивост на увреда от страна на устните течност и хигиенни средства;
• корозионна устойчивост;
• малка алергенност;
• висока бактерицидност;
• незначителност на разширяването и свиването;
• дълго съхранение на гладка, бестяща повърхност.

Като недостатъци на амалгамените пломби могат да бъдат изброени:

• сребрист цвят, различен от този на зъбния емайл. Затова от естетическа гледна точка да се пломбират с амалгама е желателно само дъвкателните зъби;
• висока топлопроводимост. При липса или недостатъчна дебелина на уплътнението е възможна чувствителност на зъбите към топло и студено;
• промени в размера поради свиване и разширяване в различните етапи на запечатване. За висококачествено задържане е желателно материалът леко да се разшири в края на втвърдяването;
• разликата в параметрите на термично разширение на амалгамата и дентина (възможно е разрушаване на тънката стена на зъба от пломбата поради термично разширение);
• остъствие на химическа връзка между пломбата и самия зъб;
• възникване на електрически ток (т.н. галваничен синдром) при наличие на метални ортодонтски или ортопедични конструкции в устната кухина. Проявява се с метален вкус в устата, усещане за киселина, парене на езика;
• времевият интервал между образуването на уплътнението и времето на окончателно втвърдяване е твърде дълъг (приблизително един ден). Може да се намали чрез подходящи добавки, но с цената на намаляване на времето за работа до 4-5 минути, което не винаги е целесъобразно.

Сред противопоказанията за амалгамени пломби трябва да се отбележи евентуална чувствителност на пациента към компонентите на материала, по-специално меркуриализъм (живачна интоксикация), а също и метални устройства (протези, коронки), ако те са налични в устата. Всички останали противопоказания са относителни и обикновено са свързани с емоционалното отношение на самия пациент към пломбиращия материал. Причината може да е хипертрофиран, не винаги оправдан страх от отравяне с живак или нежелание да има нюанс върху зъбите, който е различен от самите зъби.

Какво става, ако поискаме да махнем амалгамена пломба?

Правилното извличане включва възможно най-пълно отстраняване и изхвърляне. В същото време уплътнението не се пробива, а се нарязва с кръстообразен разрез и се отстранява парче по парче. Вместо диамантени борери се използват режещи инструменти от инструментална стомана. Около третираната зона се поставят гумени прегради, за да се предотврати навлизането на частици в устната кухина.

За отстраняване се използват специални системи за орално засмукване и филтриране. Прозорците в кабинета трябва да се държат отворени по време на процедурата. Частиците от уплътненията се събират в специален контейнер и се изхвърлят съгласно строги правила. Не се препоръчва премахването на уплътнението по време на особено уязвими състояния, – напр. бременност и кърмене. Пациент, който планира да смени стария пломбировъчен материал, се препоръчва да приеме активен въглен (за свързване на живачни частици) непосредствено преди процедурата. И няколко часа преди отстраняването – витамин С.

Подобно на други стоматологични услуги, цената за поставяне на амалгамена пломба зависи от вида и броя на операциите, включени в услугата, марката на използвания материал, статуса и местоположението на клиниката и др.

А сега да видим каква е българската следа в амалгамените пломби (освен амалгамобъркачката от горната статия)!

Попадна ни капсула на времето – никога неотваряно и неизползвано бурканче със сребърна амалгама! Произведена е в Завода за превързочни материали в Сандански в края на 80-те години. Нея виждате на горната снимка. Разположена е в стъклено флаконче от 50 грама.

Преди това, още през 50-те години, сребърна амалгама е произвеждана и в друг български завод – фабрика  Фармпром:

Санданската амалгама съдържа 67 % сребро. В сплавта влиза и калай. Амалгамата представлява стружки и прах от сплавта на компонентите. Размесва се с живак в съотношение 1:0,9 до 1:1 в продължение на 1-2 минути. За целта се използва дозиметър или бъркачка като нашата от по-горе, а след това амалгамата не трябва да се пипа с ръце поради опасност от омазняване.

Сплавява се добре и дава много пластично тесто. Втвърдяването започна след осмата минута в зависимост от консистенцията и пълното втвърдяване настъпва по-бързо, отколкото при амалгамите с по-ниско сребърно съдържание.

Твърдостта на амалгамана е над 60 по Вринел и в устната кухина е киселино- и цветоустойчива, особено сред полиране. Отначало се свива, а след това се разширява и достига първоначалния си обем, като не дава пуквания на стените на зъбите.

За да започнем работа с тази амалгама, кухината на зъба трябва да бъде добре изсушена.

Има известни изисквания към съхранението на продукта. Трябва да се държи винаги в затворени флакони и не трябва да се допира до киселини и техните пàри, а също така и със сяра. Може да се държи в складове само ако температурата не е по-ниска от -12 градуса Целзий. Срок на годност – 5 години. В нашия случай отдавна изтекъл. :))

Още 3 български медицински уреда