Важна част от всеки ролков магнетофон е неговото лентодвижещо устройство. За него Ви пишем в Сандъците – Sandacite.

От качествата и сигурността на лентодвижещото устройство за­висят до голяма степен електроакустичните качествени показатели на магнетофона. Не напразно популярно схващане за магнетофона е, че той се състои от 90 % механика, лентодвижещо устройство и само от 10 % електроника.

От лентодвижещото устройство на ролковия магнетофон се изисква да осигурява посто­янна скорост на движение на лентата с допустима неравномерност, определена по съответния стандарт. Чрез лентодвижещото устрой­ство трябва да се осъществи бързо пренавиване на лентата напред и назад. Освен това то трябва да е снабдено с ефикасно действаща спирачка. Както бързо трябва да се задействува лентата, така бързо трябва и да спира. Също така лентодвижещото устройство трябва да има възможност за бързо намиране на желан участък от записа.

Друго важно изискване, което се предявява към лентодвижещите устройства в ролковите магнетофони, е те да нямат голям механичен шум при работа. Това изискване в по-голяма степен е застъпено при битовите магнетофони. Твърде неприятно би било, ако магнетофонът се пусне да възпроиз­вежда тихо, а музиката или говорът са придружени от механичния шум на лентодвижещото му устройство. Освен това, когато с битов магнетофон се прави микрофонен запис, шумът на лентодвижещото устройство се улавя от микрофона и се записва заедно с полезната звукова картина.

Лентодвижещото устройство в един хубав ролков магнетофон не трябва да опъва силно лентата, защото тя може да се деформира или скъса.

Съществува богато разнообразие на конструктивни решения на лентодвижещи устройства. Независимо от това те могат да бъдат класифицирани в три големи групи според броя на електродвигателите, които участвуват в него.

Забележка: номерата на илюстрацията нямат отношение към реда на долуизброените компоненти

В битовите и някои полупрофесионални магнетофони се използват лентодвижещи устройства с един електродвигател Някои по-ка­чествени битови и полупрофесионални магнетофони имат два електро­двигателя. По принцип в студийните, т. е. свръхвисококачествените магнетофони, се използват лентодвижещи устройства с три електродвигателя. Тези три основни групи лентодвижещи устройства притежават редица общи възли, изпълняващи дадени функции. Такива общи възли са:

1. Тон-ос с гумена притискаща ролка, чрез които се осъществява равномерното задвижване на лентата при записване и възпроизвеждане.
2. Лентоуспокояващ механизъм, който представлява механичен филтър. С него се намаляват механичните пулсации, които съпровож­дат движението на лентата при записваме или при възпроизвеждане. Тези пулсации е прието да се наричат детонации.
3. Възли на подаващата и поемащата ролка. При записване и при възпроизвеждане подаващата ролка трябва да има обратен на движе­нието на лентата двигателен момент, който да опъва лентата. В съ­щите условия възелът на навиващата ролка трябва да поема изтегле­ната от тон-оста и гумената притискаща ролка лента, да я навива стегнато, без да я опъва силно. Затова двигателният момент на пое­мащата, т. е. на навиващата ролка, съвпада по посока с движението на лентата. При „бързо напред“ поемащата ролка трябва да притежава голям двигателен момент и високи обороти, а подаващата ролка тряб­ва да има малък съпротивителен момент, така че лентата да се на­вива стегнато на поемащата касета. При „бързо назад“ подаващата ролка трябва да има голям двигателен момент с висока скорост на въртене, а поемащата — да се съпротивлява. Това осигурява стегнато навиване на лентата върху подаващата касета.
4. Спирачна система. Спирачките могат да бъдат механични или електромеханични.
5. Направляващи или стабилизиращи положението на движещата се лента ролки или щифтове.
6. Клавишна система, чрез която се управляват механизмът, реле­тата и електромагнитите. Чрез нея е възможно включването на магне­тофона в различни режими на работа: записване, възпроизвеждане, бързо напред, бързо назад и спиране.
7. Възел, чрез който се изменя работната скорост на движението на лентата. При едноскоростните магнетофони този възел отсъствува.
8. Електродвигатели. Според вида на магнетофона в лентодвижещото му устройство участвуват един, два или три електводвигателя.

Задвижването на лентата при ролковите магнетофоните в режим на запис или възпроизвеждане се осъществява от тон-оста и гумената притис­каща ролка. Лентата е притисната към тон-оста от гумената притис­каща ролка. В резултат на това при въртенето на тон-оста се дви­жи лентата. Очевидно е, че скоростта на движението на лентата за­виси от ъгловата скорост на тон-оста и от диаметъра й.

 

От съществено значение за получаването на равномерна скорост на движението на лентата е определянето на оптималния натиск на гумената ролка върху тон-оста. Ако този натиск е много голям, тон- оста ще се натоварва механично в радиална посока. В резултат на това лагерите й по-бързо се износват. От друга страна, вследствие на това прекомерно натоварване триенето между тон-оста и гумената ролка се увеличава, поради което се намалява филтрационният ефект на свързания за тон-оста механичен филтър. Ето защо при прекомер­но голям натиск има опасност от възникване на детонация. Ако натис­кът на гумената ролка върху тон-оста е недостатъчно голям, двига­телният момент на навиващата ролка ще надделее и движението на лентата ще започне да се определя от него. Тогава лентата ще се из­дърпва от навиващата ролка и ще се преплъзва, в резултат на което ще се увеличи неравномерността в движението й, което е пак увели­чение на детонациите.

За правилното направляване на лентата в ролковия магнетофон е от значение равномер­ността на натиска на гумената ролка върху тон-оста по цялата висо­чина на контакта между нея и гумената ролка. Ако този натиск не е еднакъв по височината на гумената ролка, лентата ще започне да се движи ту надолу, ту нагоре, което ще влоши механичното й контак­туване с магнетофонните глави. Ето защо повърхностите на тон-оста, и на гумената ролка трябва да бъдат добре шлифовани. Освен това тук е необходима строга съосност на тон-оста с гумената ролка.

Поради грапавостта на работната повърхност на лентата и приплъзването й при движението й от тон-оста и гумената ролка въз­никва абразивен ефект. Тон-оста като че ли се шмиргелова от лентата. За да се намали износването на тон-оста поради този ефект, тя се по­крива по галваничен начин с твърд хром. В някои случаи за изработ­ване на тон-оси се използва неръждаема стомана. Но това не е за препоръчване, понеже магнитният окис от лентата действа като ка­тализатор при ръждясването на оста.

За да се получи малка обща неравномерност на скоростта, т. е. малки детонации, тон-оста трябва да бъде твърде прецизен цилиндър. Ако общите детонации са 0,1% и се приеме, че половината от тях, т. е. 0,05%, се дължат на ексцентричност на тон-оста, може да се установи каква точност е нужна при обработката й. Ако диаметърът на тон-оста е 5 ram, допустимата ексцентричност трябва да бъде 1,25 pm.

В повечето случаи, когато лентодвижещото устройство на ролковия магнетофон е с един електродвигател, механичният филтър е маховик, който е неподвижно свързан за тон-оста.

В по-редки случаи лентодвижещото устройство с един електро­двигател може да работи и без маховик. Това е възможно, ако елек­тродвигателят е с външен ротор, така че инертният му момент да бъде достатъчно голям, за да се получи необходимата механична фил­трация. В същност тогава тон-оста е ос на електродвигателя.

При студийните магнетофони рядко се използва маховик. Обик­новено тон-оста е ос на водещия електродвигател. Този електродвига­тел е синхронен и роторът му има достатъчно голям инертен момент.

Когато се натисне клавишът за „бързо напред“, отдалечителните щифтове (ако има такива щифтове) отдалечават лентата от главите. Същевременно на десния електродвигател се подава номинално напре­жение, т. е. пълна мощност, а на левия — понижено напрежение. При „бързо напред“ става обратното. При студийните магнетофони лента с дължина 1000 m се пренавива за 2 min.

При натискането на клавиша „стоп“ всички електродвигатели се изключват. Ако спирачките са механични, по механичен път със или без електромагнит те спират десния и левия електродвигател. Доста често вместо спирачки през навивките на трите електродвигателя се пропуска за момент постоянен ток.

В процеса на спирането гумената ролка трябва да се отдалечи от тон-оста.

Когато се ползва ролков магнетофон и се минава от един режим на работа в друг, е задължително да се спира магнетофонът; в противен случай е възможно да настъ­пят повреди в лентодвижещото му устройство. В края на 1960-те г. са про­изведени и магнетофони, при които се включва „бързо напред и на­зад“, без да се преминава през „стоп“.

В клавишната система на всички ролкови магнетофони е предвидено ме­ханично устройство, което предпазва включването на магнетофона на запис само с един клавиш. Това се прави с цел да се запази записът вър­ху лентата, когато поради разсеяност или умора звукооператорът на­тисне клавиша „запис“ вместо „възпроизвеждане“. За включването на магнетофона на запис е необходима допълнителна манипулация от стра­на на звукооператора. Той трябва да натисне едновременно два кла­виша. Вторият клавиш освобождава механичната блокировка или пък включва захранващото напрежение към високочестотния генератор и записващия усилвател. От казаното дотук може да се установи ка­кви трябва да бъдат електродвигателите при студийните магнетофони. Скоростта на въртене на водещия електродвигател, на който е по­ставена тон-оста, не трябва да се влияе ог приложения към него ме­ханичен товар. Очевидно е, че този електродвигател трябва да има твърда характеристика. Най-подходящ е синхронният хистерезисен дви­гател. Неговият ротор е цилиндър, изработен от магнитно твърд мате­риал с голяма остатъчна индукция и малка коерцитивна сила. Въртящото магнитно поле на статора индуктира магнитни полюси върху образува­щата повърхност на цилиндричния ротор. По такъв начин роторът се върти синхронно с въртящото магнитно поле на статора. Двигателни­ят момент на хистерезисния синхронен двигател не зависи от меха­ничния товар, който е приложен на оста му. За момента на включва­нето, когато скоростта на въртене е равна на 0, двигателният момент е почти равен на момента, който се установява при достигане на ста­билна скорост на въртене.

Важно предимство на хистерезисния двигател е това, че чрез пре­включване на броя на полюсите му в статора може да се изменя ъгло­вата му скорост, т. е. броят на оборотите му за минута. Това го пра­ви особено удобен при многоскоростните ролкови магнетофони.

Двигателният момент на левия и десния навиващ електродвига­тел трябва да зависи от скоростите им на въртене. Очевидно е, че те­зи електродвигатели трябва да имат мека характеристика. Двигател­ният им момент трябва да намалява с увеличаване на скоростта на въртене­то им. Само при тези условия може да се осигури постоянен опън върху лентата при различните режими на работа на магнетофона и при различни моментни радиуси на лентата.

Лентодвижещите устройства на битовите ролкови магнетофони са кон­струирани по най-разнообразни кинематични схеми. Най-популярните са с един електродвигател. Когато магнетофонът трябва да работи с акумулаторни или галванични батерии, електродвигателят е колекторен. Тогава се вземат специални мерки за стабилизиране на оборотите му. Напоследък и в тези случаи се използват синхронни електродвига­тели, които се захранват от стабилни транзисторни генератори. По та­къв начин най-слабото място на транзисторния ролков магнетофон, колектор­ният електродвигател вече е отстранен и срокът на експлоатация на магнетофона значително увеличен.

В някои конструктивни решения се използват два електродвига­теля. Единият от тях служи за задвижване на системите на левия и па десния куплунг, а другият е водещ за движението на лентата. За него чрез фрикция (механизъм, основан на триенето) или ремък е свързан маховикът с тон-оста.

А ето сега тука и една статия как се ремонтират ролкови магнетофони:

Ремонт на ролкови магнетофони І