Във втората статия за ремонт на стари радиоапарати в Сандъците – Sandacite ще разберем какво става, когато включим вече поправен радиоприемник.

Приемникът се монтира по дадена схема от готови части и детайли. След като се извърши механическият и електрическият монтаж, шасито на радиоприемника не се вгражда в кутията, докато не се пусне в действие и провери напълно радиоприемникът. След

като приемникът се вгради в кутията, извършва се известна донастройка на неговите високочестотни кръгове.

Приемникът се пуска в действие в следната последователност:

• Проверява се монтажът, като се внимава да няма нестабилно монтирани или пропуснати елементи, проверява се качеството на спой­ките, полагането на съединителните проводници, проверява се дали свързването е станало съобразно електрическата схема и дали няма някакви пропуски. Особено трябва да се внимава дали проводниците са поставени в изолационни тръбички, да няма елементи под напре­жение, които да се опират един в друг, всички екранирани провод­ници (детектор и нискочестотен предусилвател) да са грижливо поло­жени и екраните им добре заземени, да няма разливане на паста, осо­бено около крачетата на ламповите цокли, да няма условия за полу­чаване на късо съединение между отделните точки при транспорт на радиоприемника и т. н. Евентуално слабите места в монтажа трябва да се отстранят. Монтажът трябва да се стабилизира, замърсените вследствие запойването полета трябва да се почистят с ацетон или бензин и да не се допусне минаването на мрежови проводници близо до детектора или нискочестотния предусилвател. Едва тогава радио­приемникът може да се включи към мрежата.

2. Радиоприемникът се включва към мрежата, като предварителна се отстранят радиолампите от шасито, проверяват се мрежовите предпазители и мрежовият ключ, проверява се положението на вол- тажния разпределител, което трябва да съответствува на мрежовото напрежение. Изправността на мрежовия ключ се проверява, като се извърши неколкократно включване и изключване на радиоприемника. За контрола може да се използува и скалната крушка. Ако мрежо­вият трансформатор е изправен, той бръмчи едва забележимо и скал­ната крушка свети нормално. Ако е неправилно включен (неправилно монтиран), той ще консумира силен ток, поради което ще бръмчи силно. Това става особено често, когато вследствие грешка в мон­тажа на волтажния разпределител към отклонението на трансформа­тора за 150 A се подаде мрежово напрежение 220 V. Тогава трансфор­маторът бръмчи силно и скалната крушка може да изгори.

Пълната проверка се извършва с волтметър за променливо на­прежение. Проверява се първичната страна на трансформатора, като се следи дали означените на волтажния разпределител напрежения съответствуват на измерените. Ако те не съответствуват, трансфор­маторът се изключва и монтажът му се проверява отново. Когато имаме нормални първични напрежения, проверяваме напреженията на вторичната страна, отоплението на лампите на радиоприемника, отоп­лението на токоизправителната лампа и високото напрежение на ано­дите на токоизправителната лампа.

Ако някои от напреженията липсват, това значи, че имаме пре­късване в първичната или вторичната намотка. Последното се устано­вява с веригопроверител. Тези измервания се извършват на крачетата от долната страна на ламповите цокли.

• Ако измерванията показват, че няма грешка в монтажа, по­ставя се токоизправителната лампа. След включването на апарата из­мерваме постоянното напрежение на втория електролит, към който държим постоянно включен волтметър за постоянен ток при обхват 600 V. Трябва да се очаква, че тъй като токоизправителното стъпало е ненатоварено, напрежението на електролитните кондензатори ще бъде много високо. Трябва да се внимава да не би неговата стой­ност да превиши допустимото за електролитните кондензатори по­стоянно напрежение. Едно моментно превишаване, естествено, не е опасно, обаче щом такова има, радиоприемникът трябва незабавно да се изключи. Важно е следователно през време на проверката да се наблюдава непрекъснато включеният волтметър. Ако не се получи постоянно напрежение, повредата трябва да се търси в лампата или във филтърните елементи, тъй като трансформаторът е в изправност.

Електролитните кондензатори могат да се проверят по следния прост начин: Електролитът се зарежда от външен токоизточник, от­кача се от него и се дава накъсо. Ако той е доброкачествен, съеди­няването накъсо ще бъде придружено от силно искрене, което е признак, че електролитът е редовен.

• Крайната лампа се поставя. Проверяват се напреженията на електродите й: анодно напрежение, екранно напрежение и преднапре- жение на първата й решетка (катодно напрежение). От последното се изчислява приблизително анодният ток. Данните се сверяват с таб­личните данни за съответната крайна лампа. Ако те съответствуват, режимът на стъпалото е задоволителен. Ако не съответстват, трябва да се търси грешка в монтажа или повреда в елементите. При това положение радиоприемникът не трябва да бръмчи. В противен случай имаме незадоволителен филтраж.

• Всички останали лампи се поставят. Проверяват се техните статични режими, като се извършват последователно всички измер­вания, описани за крайното стъпало, и се сравнят с табличните данни. По такъв начин могат да се отстранят и някои грешки, до­пуснати при монтажа.
• Чувствителността на нискочестотния усилвател се проверява, като решетката на предусилвателната лампа се докосне с ръка или с метален предмет. В такъв случай трябва да се чуе силно бръмчене, при условие че потенциометърът за регулиране на силата е отворен, т. е. поставен на максимално усилване. Ако бръмченето е придружено със свистене, пищене и др., това значи, че нискочестотният усилвател се самовъзбужда. Самовъзбуждането се дължи обикновено на лошокаче­ствен монтаж, повреден заземителен блоккондензатор или на близост на изходящия трансформатор до входа на предусилвателя. Ако въз­буждането е на висока честота, на изхода на радиоприемника ще се чува свистене. Това може лесно да се отстрани, като от анода на крайната лампа към шаси се свърже керамичен кондензатор с капа­цитет 100 до 500 pf. При въртене оста на регулатора на силата не трябва да се чува шум. Същото важи и за тонрегулатора. В противен случай потенциометрите трябва да се поправят или да се заменят.
• Проверката на детектора и на високочестотните стъпала не може да се извърши с обикновени средства, а изисква необходимите уреди. Само когато сме сигурни, че междинните филтри са били на­строени на междинната честота преди вграждането им в радиоприем­ника, може да работим ориентировъчно без осцилатор. В такъв слу­чай настройваме радиоприемника, като поставяме скалния показател на местната станция, при положение че тя работи, включваме антена към входа на радиоприемника и се стремим да приемем станцията, като настройваме последователно осцилаторния и входящия кръг. В някои случаи този начин на работа довежда до положителни ре­зултати. В много случаи обаче не дава резултати и налага да се използува сигнален генератор (осцилатор) за извършване настройката на радиоприемника.

Чувствителността на радиоприемника зависи от изправността на лампите и настройката на високочестотните кръгове. Селективността му зависи от качеството на високочестотните кръгове.

В някои случаи се констатират монтажни грешки в обхватния превключвател и в свързването му към осцилаторните и входящите бобини за различните обхвати. Ако на някой обхват осцилаторът не работи, краищата на бобината на трептящия кръг или на реакцията трябва да се обърнат, за да се получи правилна фаза на попадналото на решетката напрежение. Ако и тогава осцилаторът не трепти, по­вредата трябва да се търси в някой от другите елементи или в ре­жима на осцилаторната лампа.

Проверката на останалите групи от високочестотния усилвател се извършва, ако е наложителна по познатите начини.

Ремонт на стари радиоапарати I

Един материал на Сандъците – Sandacite.