Статията на Сандъците – Sandacite надниква в ремонта на стари радиоапарати.

Поначало за поправката на дадена радиоапаратура трябва да се изхожда от подробните схеми и данни на завода-произ­водител. Само основното познаване на схемата и работните условия на даден радиоапарат могат да гарантират неговия бърз и качествен ре­монт. За тази цел обикновено предприятията-производители дават към своите радиоапарати подробни схеми за скачването на отделните му елементи, описание на неговите качествени показатели, както и данни за неговите монтажни и конструктивни особености, които трябва да се имат пред вид при ремонта на радиоапарата. Снабден с тези опи­сания и технически данни, всеки добър радиотехник ще бъде в съ­стояние бързо и лесно да намери повредата на даден радиоапарат и да я отстрани напълно.

Това звучи почти като че ли говорим за нови машини, нали? За да стане то реалност и няколко десетки години след производството на нуждаещия се от нашата помощ радиоапарат, е необходимо да се запасим с подробна техническа литература за него. Това можем да направим както от нашата електронна библиотека (https://www.sandacite.bg/%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0/), така и чрез ровене на други места в нашия сайт. Най-често в статията, посветена на всеки модел български радиоапарат, сме дали и неговата схема – само потърсете в търсачката.

Бързата и ефикасна поправка на радиоапарата за­виси до голяма степен и от спазването на известна системност (план) при търсенето и откриването на повредите в радиоапаратите. Това е особено наложително поради голямото разнообразие на повредите, които могат да се появят. Може да се каже със сигурност, че спаз­ването на тази системност води във всички случаи по-бързо до же­лания резултат, отколкото налучкването на повредите, което само в много редки случаи се увенчава с успех.

Обикновено  при ремонт на стари радиоапарати ,,пациентът“ идва, придружен от известно указание за повредата му от страна на собственика. Казва се например, че радиоапаратът бръмчи, не работи изобщо, приема слабо на къси вълни, смесва станциите и т. н. Върху това първона­чално указание за състоянието на радиоапарата трябва да се изгради чрез логично разсъждение необходимата последователност за търсе­нето на повредата.

Обикновено при мрежови приемници се спазва следната после­дователност :

а) Апаратът се преглежда внимателно и се търсят външни бе­лези за наличните повреди: счупване на лампа, изгорял трансфор­матор, изтекъл електролитен кондензатор, липса или откачване на елементи и др.

б) Радиоапаратът се включва към мрежата, след като предвари­телно се установи, че напрежението на мрежата съответства на по­ложението на волтажния разпределител на радиоапарата. Проверява се изправността на мрежовия предпазител. Ако той е прекъснат, за­меня се с нов, а ако е неподходящ (дебела жичка), поставя се нов предпазител или подходяща жичка.

в) Дошлият за ремонт стар радиоапарат се включва, като едновременно с това внима­телно се наблюдават лампите и преди всичко токоизправителната лампа. При повреден ключ за мрежата лампите не получават отоп­ление. Това ясно личи при внимателно наблюдение. При повреда на мрежовия трансформатор (късо съединение) последният бръмчи много силно. Може да се получи също така прегряване на анода на токо­изправителната или крайната лампа, изгаряне на предпазителя, димене на трансформатора и др.

г) Ако дотук всичко е нормално, пристъпва се към проверка на отделните стъпала. Постоянните напрежения се проверяват с комби­ниран волтметър, които трябва да отговарят на табличните данни на съответните радиолампи. Понякога обаче може да се заблудим и да търсим повредата там, където тя не същества. Например ако анодът на крайната лампа EL3 не черпи от токоизточника 36 mA постоянен ток, както е показано в таблицата за същата лампа, а само 25 mA, то трябва да.се знае, че това не е непременно повреда в радиоапа­рата, тъй като тук крайната лампа може да е поставена да работи при малко по-различен от посочения в таблицата режим.

Проверката започва от токоизправителната група. Ако напре­женията на двата филтърни електролитни кондензатора са нормални, преминава се към проверка на напреженията на крайната лампа. А ако напреженията липсват или са ниски, това значи, че има повреда в токоизправителя или пък че той е натоварен прекомерно от крайното стъпало или другите лампи на приемника.

Следващата стъпка при ремонта на стари радиоапарати е да се провери крайното стъпало. Ако последното има нормални токове и напрежения, то при докосване на решетката на крайната лампа с метален предмет трябва да се чуе бръмчене. Ако липсва бръмчене, трябва да се заключи, че имаме повреда във високо­говорителя или в изходящия трансформатор, при положение че лампата е редовна.

При изправно крайно стъпало се минава към изпробване на нискочестотния предусилвател. И тук се проверява режимът на лам­пата, като се измерят токовете и напреженията. След това се устано­вява дали при докосване на първата решетка с метален предмет или пръст ще се чуе бръмчене в изхода (високоговорителя) на прием­ника. Бръмченето трябва да бъде значително по-силно, отколкото при изпробването на крайното стъпало, тъй като вече усилването е зна­чително по-голямо.

Ако целият нискочестотен усилвател е изправен, преминава се към изпробването на детектора и на високочестотния усилвател на приемника. Естествено е, че за да се уверим в пълната изправност на високочестотната част на радиоприемника, не е достатъчна само описаната по-горе проверка. За тази цел е необходимо нискочестотният усилвател да се изпробва, като на входа му се подаде напрежение с различни честоти от тонгенератор, а на изхода на приемника се из­мери променливотоковата мощ, като високоговорителят се замени с еквивалентно омично товарно съпротивление и се изследват изкривя­ванията с помощта на катоден осцилограф. Тази проверка обаче не се прави сега, а едва след като се открие повредата на радиоприем­ника. След като повредата се отстрани напълно, следващата стъпка от ремонта на стари радиоапарати е да се извърши пълно и подробно изследване на нискочестотния усилвател на радиоприемника.

При ремонта на стари радиоапарати е важно да се знае че изследването на високочестотния усилвател без подходящи из­мерителни и контролни уреди е много трудно. Тук са необходими преди всичко високочестотен генератор (осцилатор), в много случаи лампов волтметър и чувствителен постояннотоков милиамперметър, с помощта на който да се провери не само статичният режим на отдел­ните стъпала,’но и настройката на кръговете и т. н. Трябва да се каже, че в повечето случаи високочестотните стъпала не съдържат значителни повреди, тъй като тук се работи с по-ниски напрежения и с по-слаби токове. Главните повреди в радиоприемниците се срещат в токоизправителната група и нискочестотния усилвател.

Чрез спазването на тази системност в търсенето и откриването на повредите може да се спести много време и да се стигне бързо и лесно до успешен ремонт на повредения стар радиоапарат. При това, както видяхме, в повечето случаи необходимите уреди могат да бъдат сведени до минимум. Все пак за пълното привеждане в изправност и за цялостното изпитване на радиоапарата след завършването на ре­монта е необходимо да имаме на разположение поне известен брой or най-необходимите измерителни уреди, без които е невъзможно да кажем със сигурност, че ремонтираният радиоапарат е приведен от­ново в своя първоначален фабричен вид. А тъкмо изпълнението на това условие е последната задача на всеки смислен и качествен радиоремонт.

Също така, важно условие за успешен ремонт на стари радиоапарати е да разполагаме с добре уредено работно място:

Ремонт на радиоапарати като едно време