Пробвали ли сте да регенерирате електронни лампи? Вижте в Сандъците – Sandacite!

Преди да продължите да четете тази любопитна информация обаче, сме длъжни да Ви предупредим за едно: всички тези хитроумни ,,пинизи“ Емисията се подобрява за известно време – до една година (този срок е относителен и зависи от производител, година на производство, примесите в емитиращия електрод и.т.н. ) След това, ако е регенерирана с някои от описаните методи, електронната лампа си заминава бъзвъзвратно.

Правете тези експерименти само върху не много редки и ценни лампи!

Така… не че нямаме доверие на Вашите способности, ама да не кажете после, че не сме Ви предупредили.

А сега, да започваме…

В германското списание Funk (бр. 7-8 от 1948 г.) X. Г. Менде дава кратки упътвания за любителски и професионални на­чини за регенериране на изтощени електронни лампи.

Според него, особени предпоставки за да може една радиолампа да бъде регенерирана, са: гаранционният й срок да е минал, отоплението й да не е прекъс­нато, да няма късо съединение между електродите, видът на катода да е из­вестен или да е възможно да го уста­новим, да може да контролираме лам­пата.

По-нататък статията се занимава с възможностите за регенериране според вида на радиолампата:

Електронни лампи с директно отопление. Лам­пите с чисто метална жичка е не­възможно да бъдат възобновени, защото те умират, когато жичката им се прекъсне или прегори.

Електронни лампи с директно отопление с метален торий на жичката. Познават се по огледалната магнезиева повърхност на вътрешната страна на стъкле­ния балон. Според Менде радиолампи се регенерират по най-прост начин. Внимателно се загрява стъкленият ба­лон, докато част от огледалната по­върхност се изпари. При тази процедура лампата не може да бъде никога повредена, ако, разбира се, не се спука при не­внимателно нагряване. По-специален начин за възобновяване е прегрява­нето на жичката с двойно по-голямо напрежение от нормалното в продъл­жение на няколко десетки минути. Ако при контролата не се забележи подобрение на състоянието, увеличаваме напрежението три пъти, обаче трябва да се има предвид, че  при това е възможно да прегори жичката.

Ако става дума за ценна лампа и ако имаме доста време на разположение, нагряваме жичката с напрежение 1-2 пъти по-голямо от нормалното, и даваме нормално анод­но напрежение. Ако след 5 до 60 минути анодният ток за­почне да расте, намаляваме анодното напрежение, за да не се претовари лампата. Щом престане да се повишава анодният ток или дори започне да намалява, изключваме анодното напрежение и нагрява­ме още няколко минути с нормално напрежение. Ако не е достатъчно, увеличаваме бавно отоплителното напрежение.

Електронни лампи с бариеви дестилаторнн катоди, които познаваме по тъмното бариево огледало на вътрешната стра­на на стъклената крушка и по чинийката с гетер. Не бива да бъдат на­грявани повече отколкото е необхо­димо за регенерацията. Като поглед­нем катода, ние можем да предскажем дали лампата се нагрява при 10 до 20 % по-високо със съединено анодно напре­жение. Наблюдаваме анодния ток и, щом той престане да расте и започне да намалява, връщаме се на нормалното напрежение на нагряване;

3) с претоварване; при бавно уве­личаване на нагряването започваме при 10%, даваме значително отрица­телно преднапрежение на решетката, а на анода даваме най-голямото възможно напрежение, което лампата може да понесе. Започваме да нама­ляваме преднапрежението, докато анодът леко се зачерви от претоварва­не. Оставаме лампата да работи, докато то се появи слабо зелено светене, дължащо се на йонизираните бариеви пари. След ня колко минути увелича­ваме решетъчното преднапрежение, откачваме анодното докато дойдем до нормално напрежение. При изпроб­ването след това се забелязва значи­телно подобрение.

Лампи с бариева паста. Тях ги познаваме по слабо лъскавия или тъ­мен огледален блясък, обикновено на основата (долната част). Възобновя­ваме ги при работа с повишено на­гряване или повишено нагряване и след това работа. Прегряваме с 1,8 пъти повече в продължение на 20 минути или прегряваме с 1,2 пъти повече решетъчно преднапрежение.

Познаваме дали ще бъде възможно регенерирането, наблюдавайки яснотата на жичката. Ако тя е видимо червена при нормално напрежение, то в нея липсва активен бариев окис и ,,подмладява­нето“ е невъзможно. Жичката тряб­ва да бъде много тъмно червена.

Авторът дава три начина за регенериране на тия лампи, от които по-добри са онези, при които се ра­боти с по-ниско напрежение за на­гряване:

• с прегряване: нагряване катода няколко минути с нормално напреже­ние и после плавно го увеличаваме на 1,8 пъти. Поддържаме това загряване 10 минути и се връ­щаме пак на нормалното. Ако увели­чим напрежението само 1,5 пъти, нагряваме в продължение на около 30 минати.

• работа при повишено нагряване: и в продължение на 1 —2 часа черпим нормален аноден ток.
• лампи с индиректно отопление. Те имат катод с бариева па­ста. Възобновяваме ги чрез прегря­ване, работа при прегряване с 20 до 25 % или прегряване и след това ра­бота при прегряване 1,2 пъти по-ви­соко. По-продължителното и по-леко прегряване е по-резултатно. Претовар­ването може да доведе до емисия и до зачервяване на решетката, от която се отделят газове образуващи окиси, които повреждат катода.

По-нататък авторът описва устрой­ство на специален уред за възобно­вяване на радиолампи. Това е в ос­новата си опростен уред за изпроб­ване на лампи, допълнен с точен волтмер за измерване напрежението на нагряване и регулатор за плавно из­меняне на всички напрежения на 10—20—50—80%. Анодното напрежение е само 60 волта и токът се контро­лира с милиампермер: чрез прекъсване веригата на катода може да се изпитва изолацията между катода и жичката. И освен това чрез уреда мо­же грубо да се контролират лампите.

При външно нагряване на радиолампите следва да се вземат мерки за предпазване от евентуално пръсване на лампите, тъй като летящите пръснати стъкла могат да нанесат големи пора­жения по лицето и ръцете на рабо­тещия.

А ето тук една статия, която се занимава с чисто механичното възстановяване на увредени електронни лампи:

Ремонт на стари електронни лампи