Радиотранслационна уредба ТУУ-5
И уредбата ТУУ-5 е на предна линия в Сандъците – Sandacite!
Днес на ред за изследване е българската уредба ТУУ-5, произвеждана в завод Електроакустика Монтана от средата на 1960-те години.
През този период за нуждите на развиващата се жичната радиофикация на България са произведени няколко десетки радиотранслационни уредби с мощност 5 kW.
Радиотранслационната уредба ТУУ-5 има следните качествени показатели:
- номинална изходна мощност 5000 W при номинално изходно напрежение 240 V;
- чувствителност на входа 5 V;
- честотен обхват от 40 до 12 000 Hz при неравномерност + 2 dВ;
- коефициент на нелинейни изкривявания под 5 %;
- ниво на собствените шумове, с —60 dB по-ниско от номиналното изходно напрежение:
- промишлен к. п. д. над 45 %;
- коефициент на разтоварване (повишаване на изходното напрежение при изключване на товара) под 2
Уредбата е оформена в два станока — единият на крайното стъпало и другият на драйвера. Всяка уредба се комплектува с две крайни стъпала, от които едното е действащо, а другото — резервно.
В станока на крайното стъпало е монтиран изправителят за пред- напрежение на крайното стъпало, изправителят за високото напрежение на крайните лампи й самото крайно стъпало.
В станока на драйвера са монтирани предусилвателят, драйверното стъпало и захранващото устройство на тези стъпала.
Както всички уредби за жична радиофикация, и уредбата ТУУ-5 е обхваната във всичките си стъпала от дълбока отрицателна обратна връзка по напрежение, която осигурява високите качествени показатели.
Като команден станок на уредбата се използва командният станок, познат ни от уредбата ТУУ-100.
Уредбата се захранва с електрическа енергия посредством захранващо табло, което има главни предпазители и прекъсвач. Усилвателният комплект е приспособен да работи при температури от 283 до 303° К (от 10 до 30° С). Охлаждането става посредством естествена вентилация, като за целта станоците трябва да бъдат най-малко на 1 m от стената, а между страничните стени на уредбата разстоянието трябва да бъде 20 cm. При превишаване на посочените температури се налага използуването на вентилационна система.
Уредбата е осигурена с блокировки съгласно действащия тогава Правилник за охрана на труда, които изключват високото напрежение при отваряне на вратите на станока на крайното стъпало.
Включването и изключването на уредбата става с помощта на бутон, който задействува контакторите на отоплението и високото напрежение. Самото включване и изключване може да стане от място или дистанционно.
Крайното стъпало има автоматика, която осигурява:
- Изключване на анодното напрежение в случай на асиметрия в рамената на крайното стъпало.
- Изключване на високото напрежение при прекъсване на пред- напрежението на крайното стъпало.
- Изключване на анодното напрежение в случай на претоварване по каквато и да било причина на високоволтовия изправител.
Специална измервателна система дава възможност за контрол на статичния и на динамичния режим на крайното стъпало.
Схемите на драйвера (фиг. 1), на крайното стъпало (фиг. 2) и на пусковата автоматика (фиг. 3) на радиотранслационната уредба ТУУ-5 са дадени поотделно.
Фиг. 1
ПРЕДУСИЛВАТЕЛ
Предусилвателят съдържа две стъпала за предусилване и драйверно стъпало (фиг. 1). Първото стъпало е усилвател на напрежение с активен товар в анодите на двете лампи 6ПЗ, свързани в двутактна схема. За товар служат две съпротивления по 5 kΩ. Екранната решетка на лампите е заземена високочестотно с два кондензатора по 1 µF. В общата катодна верига на стъпалото последователно на катодното съпротивление е свързан дросел, чиято задача е да потисне евентуално появилите се четни хармонични. На решетките на първото стъпало чрез две съпротивления по 24 kΩ се подава напрежението на отрицателната обратна връзка. Това напрежение се взема от делители на напрежение, свързани в анодите на крайните лампи. Входът на стъпалото е симетричен с трансформатор. На вторичната страна на трансформатора са включени паралелно два кондензатора по 375 pF и две съпротивления по 20 kΩ, които имат за задача да коригират честотната характеристика. Първото стъпало получава анодното си напрежение, както и напрежението на екранните си решетки от отделна токоизправителна група с един кенотрон 5ЦЗ и филтър, съставен от два електролитни кондензатора и дросел. Напрежението за екранните решетки се подава през развързваща група от съпротивление със стойност 40 kΩ и два кондензатора по 1 µF. Напрежението на изправителната група може да си измерва с волтметър.
Второто стъпало е с две лампи ГМ70, свързани в двутактна схема. Напрежението на сигнала се подава от първото стъпало на второто през два кондензатора със стойност 4 µF. Пред решетките на лампите са поставени ограничители на ниските честоти, които представляват комбинация от съпротивление със стойност 100 kΩ и кондензатор с капацитет 0,1 µF. Групата на ограничителите е свързана последователно.
Стъпалото получава преднапрежението си от специална изправителна група, която от своя страна захранва делител — жично съпротивление, от което с помощта на плъзгач се взема преднапрежението. Преднапрежението може да се измерва с волтметър. Стъпалото получава анодното си напрежение от газотронна изправителна група с лампите RG-250/3000. Стъпалото е с дроселен товар в анодната верига, тъй като е необходимо да се получи по-голяма амплитуда на усиления сигнал с оглед да се осигури задействуването на следващото стъпало, което е катоден повторител. Двете половинки на анодния дросел са шунтирани със съпротивления със стойност по 10 kΩ, което е направено за коригиране на честотната и фазовата характеристика.
Сигналът се подава на драйверното стъпало посредством два свързващи кондензатора по 2 µF. Драйверното стъпало е също с двутактна схема като катоден повторител. Използуването на катоден повторител в случая се налага, за да се осигури малко изходно съпротивление на стъпалото, тъй като крайните лампи работят в режим с решетъчен ток. Товарът в катода е дроселен. Преднапрежението на лампите се взема от същия токоизправител, който дава преднапрежение на преддрайверното стъпало. В решетките на драйверните лампи са включени ограничители на високите честоти, образувани от съпротивление 5,1 kΩ и кондензатор с капацитет 1950 pF, свързани последователно. Цялата група е свързана паралелно на утечното съпротивление в решетъчната верига на драйверните лампи. Драйверното стъпало получава анодното си напреженае 1200 V от същата токоизправителна група, която дава анодно напрежение на преддрайверното стъпало.
КРАЙНО СТЪПАЛО
Крайното стъпало (фиг. 2) е с четири лампи ГМ100, свързани две по две паралелно в двутактна схема. Крайното стъпало получава преднапрежението си от специална изправителна група с делително жично съпротивление. Преднапрежението се измерва с волтметър.
Фиг. 2
Филтърна група, съставена от два електролитни кондензатора и дросел, осигурява изглаждането на преднапрежението на крайните лампи. Делителят за преднапрежението захранва осигурително реле, което с помощта на контактите си позволява включването на високото напрежение само тогава, когато има преднапрежение.
Анодната верига на крайното стъпало е защитена посредством предпазители. Паралелно на първичната намотка на изходния трансформатор са включени ограничители на високите честоти. Изходният трансформатор е със специална схема, при която се получава минимална индуктивност на разсейване с цел да бъдат избягнати преходните процеси при работата на стъпалото в дълбок режим. Трансформаторът е защитен от свръхнапрежения посредством рогови разрядници. Въздушната междина между върховете на разрядниците трябва да бъдат от 4 до 6 mm.
В анодите на крайните лампи е включен делител на напрежение, съставен от високомощностни съпротивления, тъй като постояннотоко- вата съставяща на анодното напрежение е 5000 V.
Решетъчният ток в крайното стъпало може да се измери с амперметър, включен последователно във веригата, подаваща преднапрежението. Токът във всяко рамо на крайното стъпало също може да се контролира с амперметър.
Високото напрежение на крайното стъпало се получава от трифазен изправител по схемата на Ларионов с шест лампи ВГ-236.
Фиг. 3
Изходният трансформатор е с електростатичен екран между първичната и вторичната намотка, за да се предотврати евентуалното прехвърляне на високото напрежение към абонатните линии при пробив в трансформатора. Включването на линиите към изходния трансформатор става с помощта на електромагнитен контактор.
Станоците на предусилвателя и на крайното стъпало се включват и изключват поотделно. За целта се натискат бутони, означени с надписи „Пуск.“ и „Стоп“ — „Отопление“ и „Пуск“ и „Стоп“ — „Анодно напрежение“. Включването и изключването на анодното напрежение е блокирано така, че ако не е включено отоплителното напрежение, високото напрежение не може да се включи. Освен това изключването трябва да става по обратен път — първо се изключва анодното напрежение и след това — отоплителното. Общо изключване на уредбата, т. е. едновременно изключване на анодното и отоплителното напрежение, може да стане чрез изключване на мрежовото напрежение от общото захранващо табло.
Защитната автоматика на крайното стъпало съдържа три релета. Първото реле А е диференциално (фиг. 2). Неговите навивки са бифилярни и са включени последователно в катодите на крайните лампи. Релето А има предназначението да изключи високото анодно напрежение, когато се появи асиметрия в крайното стъпало. Второто реле, наречено В, е предназначено да изключи анодното напрежение, когато поради някаква причина крайните лампи останат без преднапрежение. Това реле се захранва от същия делител на напрежение при изправителната група, осигуряваща преднапрежението на крайните лампи.
Третото реле, наречено С, прекъсва високото напрежение, когато високоволтовият изправител се претовари. То е включено последователно във веригата на високото напрежение след дросела на филтъра.
В драйверния станок има вградени още две осигурителни релета. Релето Е (фиг. 1) прекъсва анодното напрежение на драйверното и преддрайверното стъпало, когато те останат без преднапрежение поради каквато и да било причина. Релето Д изключва високото напрежение на драйвера и преддрайвера при претоварване на последния, при което протича силен аноден ток.
Литepaтypa:
Вълчев, Иван Й.. Нискочестотни усилватели : Учебник за II, III и IV курс на техникумите по слаботокова електротехника, специалност Нискочестотна техника / София : Техника, 1966. 500 с., 1 л. черт. :
Ганчев, Иван Попов. Нискочестотни усилватели : За студентите от Машинно-електротехнически институт / 3. прераб. и доп. изд. София : Техника, 1965. 443 с. :
Ковачев, Георги Иванов. Нискочестотни усилватели / София : Техника, 1961. 128 с., 4 л. черт. :
Вашият коментар